О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№…./29. 07. 2016 г., гр. Добрич
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ДОБРИЧКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД в закрито съдебно заседание на двадесет и девети юли през две хиляди и шестнадесета година, VІ-ти състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕОДОРА МИЛЕВА
като разгледа докладваното от председателя адм. дело № 273 по описа на ДАС за 2016 г. намира следното :
Производството по делото е образувано по жалба /искова молба/ на С.А.Г. ***, понастоящем Затвора Варна, гр. Варна.
С исковата молба се претендира обезщетение в размер на 50 000 лева за причинени вреди за периода в който същият е бил в следствения арест в гр. Добрич от 08.09.2015 г. до привеждането му в затвора в гр. Варна.
Предвид противоречивото посочване на ответната страна, срещу която се подава искът по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, както и не посочване на други релевантни за искането обстоятелства, вкл. и поради липсата на доказателства за внесена ДТ от 10 лева, с разпореждане №701/16.06.2016 г. на съдия-докладчика по делото, на осн. чл.129, ал.2 от ГПК във връзка с чл.144 от АПК, исковата молба е оставена без движение, поради това, че не отговаря на изискванията за редовност по смисъла на чл.127, ал.1, т.2-5 и чл.128, т.2 от ГПК и са дадени указания. С разпореждането е указано, че при неизпълнение на указанията на съда за отстраняване на констатираните нередовности в срок, исковата молба ще бъде върната и производството прекратено.
В определения 7-дневен срок по делото е постъпила Жалба с вх. №1434/30.06.2016 г. В същата е посочено, че се претендират неимуществени вреди в размер на 25 000 лева, вследствие бездействието от страна на лекарката на ареста. Излагат се и други обстоятелства в молбата, но за тях не е посочена нито цена, нито ответник. Моли се да му се назначи служебен защитник, поради липсата на средства, както и да бъде освободен от държавна такса, като се иска от съда да се снабди с необходимите доказателства в тази връзка.
При извършената преценка относно редовността и допустимостта на исковата молба, съдът приема следното:
Съгласно разпоредбата на чл.83, ал.2 от ГПК, приложима с оглед препращащата норма на чл.144 от АПК, такси и разноски по производството не се внасят от физически лица, за които е признато от съда, че нямат достатъчно средства да ги заплатят. Видно от разпореждането на съда от 16.06.2016 г., е указано изрично на ищеца, че следва да представи доказателства за семейно, материално и имотно състояние, но дори декларация в тази насока не е представена. Горните обстоятелства са взети предвид от съда и при решаване на въпроса за назначаване на служебен защитник. Съдът приема, че ищецът не е представил доказателства, че не разполага с достатъчно средства
Към момента на задържането на ищеца арестите са звена към съответните Окръжни следствени служби при Националната следствена служба. През 1999 г. арестите са отделени от Националната следствена служба. След приемането на Устройствен правилник на Министерство на правосъдието от 01. 01. 2000 г. управлението на Следствените арести преминава към Главна дирекция “Главно управление на местата за лишаване от свобода”, по – късно преименувана в Главна дирекция “Изпълнение на наказанията” към Министерство на правосъдието. Налице е правоприемник по отношение лицето, стопанисващо и отговарящо за арестите и това към момента е ГД “Изпълнение на наказанията”.
За наличието на пасивна процесуална легитимация на ответника по предявения иск с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ съдът следи служебно и при всяко положение на делото. В случая с първоначалната искова молба и уточняващата я жалба, са предявени обективно съединени искове срещу ареста в гр.Добрич, с които се претендира обезщетение за вреди вследствие на твърдени незаконосъобразни действия на служители от администрацията на следствения арест в гр. Добрич – лекарката.
По аргумент от чл. 205 от АПК във вр. с чл. 1, ал. 2 от ЗОДОВ и разрешението, дадено в ТР № 3 от 22.04.2004 г. по тълк. гр. д. № 3/2004 г. на ОСГК на ВКС, отговорността на държавата за вредите, причинени от незаконосъобразна административна дейност на длъжностни лица, следва да се носи от държавния орган – юридическо лице, с който длъжностното лице – пряк причинител на вредата, се намира в трудови или служебни правоотношения и което юридическо лице се явява надлежният ответник по иска с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Пасивната процесуалноправна легитимация на ответника се определя към момента на предявяване на исковата претенция. Към датата на подаване на исковата молба от С.А.Г. претенцията за обезщетения се основава на незаконосъобразни действия на лекар от ареста в гр. Добрич. И арестите, и затворите са служби на Главна Дирекция “Изпълнение на наказанията”, която е юридическо лице към Министъра на правосъдието, съгласно разпоредбите на чл. 12, ал. 2 и ал. 3 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража /обн. ДВ, бр. 25 от 3.04.2009 г., в сила от 1. 06. 2009 г./. ГД “Изпълнения на наказанията” е органът, осъществяващ прякото ръководство и контрола върху дейността на местата за лишаване от свобода и пробационните служби /чл. 12, ал. 1 от ЗИНЗС/. Така, съгласно чл. 12, ал. 3 от същия закон: Затворите, поправителните домове и областните служби “Изпълнение на наказанията” са териториални служби на Главна дирекция “Изпълнение на наказанията”, а разпоредбата на чл. 16, ал. 1 от ЗИНЗПС определя, че Областните служби “Изпълнение на наказанията” обединяват, ръководят и контролират дейността на пробационните служби и арестите.
С ново разпореждане на съда от 08.07.2016 г. исковата молба отново е оставена без движение на основание чл.129, ал.2 от АПК, с оглед констатирани нередовности по смисъла на чл.127 и чл.128 от ГПК. На ищеца е дадена възможност в 7-дневен срок от получаване на съобщението да отстрани нередовностите на втората по ред молба. Съобщението с указанията на съда е връчено на 15.07.2016 г. лично на С.А.Г. ***. В предоставения 7-дневен срок, а и до настоящият момент нередностите на исковата молба не са отстранени, независимо от предупреждението за неблагоприятните последици от неизпълнението на разпореждането.
Следва изводът, че на основание чл. 129, ал. 3 ГПК ненадлежно упражненото право на иск е погасено. Налице е процесуална пречка от категорията на абсолютните, при която исковата молба е недопустима, а съдът не е оправомощен да се произнесе по съществото на заявения спор.
ВОДЕН ОТ ИЗЛОЖЕНОТО и на основание чл. 129, ал. 3 ГПК, СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ВРЪЩА ИСКОВАТА МОЛБА, по повод на която е образувано адм. д. № 273/2016 г. и ПРЕКРАТЯВА производството по адм. д. № 273/2016 г. по описа на Административен съд гр. Добрич.
Определението подлежи на обжалване в 7 дневен срок от получаване на съобщенията пред Върховния административен съд.
Определението да се съобщи на ищеца чрез изпращане на препис.
СЪДИЯ: