Р Е Ш Е Н И Е
№ …
06.07.2016 г., град Добрич
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ДОБРИЧ, І кас. състав, в публично заседание на четиринадесети април, през две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: МИЛЕНА ГЕОРГИЕВА
ТЕОДОРА МИЛЕВА
При участието на прокурора РУМЯНА ЖЕЛЕВА и секретаря С.К., разгледа докладваното от съдия Т. МИЛЕВА кас.адм.д. №199/2016 г. по описа на АС-Добрич и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на глава ХІІ от АПК във връзка с чл.63 от ЗАНН. Образувано е по касационна жалба от РДГ гр. Варна срещу Решение №15 от 06.04.2016 г. по нахд №3/2016 г. на Районен съд гр. Тервел, с което е отменено Наказателно постановление №1366/02.10.2015 г. на Директора на РДГ гр. Варна, с което на Д.М.Д. *** за нарушение на чл.213, ал.1, т.1 от ЗГ и на осн. чл.266, ал.1 от ЗГ е наложено административно наказание “глоба” в размер на 1000 лева и се определя да се заплати паричната равностойност на липсващите вещи – предмет на нарушението в размер на 660 лева.
В жалбата се излагат доводи за неправилност и незаконосъобразност на постановеното решение. Касаторът твърди, че съдът неправилно е достигнал до извода, че има идентичност между административното нарушение по чл.213, ал.1,т.1 от ЗГ и престъплението по чл.235, ал.2 от НК, което е повдигнато на Д.. Твърди се, че независимо, че и в двата случая се касае за незаконно съхранявана дървесина, двете законови разпоредби не могат да бъдат счетени за идентични.Моли, да се отмени решението на първоинстанционния съд и да се потвърди изцяло наказателното постановление.
Ответникът – Д.М.Д. се явява лично в съдебно заседание и оспорва жалбата и моли да бъде оставено в сила първоинстанционното решение.
Представителят на Окръжна прокуратура счита, че жалбата е неоснователна, счита, че правилно е приложен материалния закон, не са допуснати съществени процесуални нарушения, поради и което и решението на ТРС следва да бъде потвърдено.
Съдът, като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, наведените от жалбоподателя касационни основания и предвид разпоредбата на чл.218, ал.2 АПК, определяща обхвата на съдебната проверка, намира за установено следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл.63, ал.1 от ЗАНН, от легитимирана страна с правен интерес от обжалване на решението, като неизгодно за нея и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна.
С обжалваното решение районният съд е отменил Наказателно постановление №1366/02.10.2015 г. на Директора на РДГ гр. Варна, с което на Д.М.Д. *** за нарушение на чл.213, ал.1, т.1 от ЗГ и на осн. чл.266, ал.1 от ЗГ е наложено административно наказание “глоба” в размер на 1000 лева и се определя да се заплати паричната равностойност на липсващите вещи – предмет на нарушението в размер на 660 лева, за това че на 19.03.2015 г. в териториалния обхват на ТП ДГС Тервел, с. Жегларци, в двора на дома си, съхранява 20 простр. куб.м. дърва за огрев, нарязани и нацепени, от дървесен вид цер и 1,5 пр.куб.м. дървесина, двуметрова от дървесен вид акация, немаркирани с контролна горска марка, съответно с производствена марка.
За да отмени наказателното постановление съдът е приел, че в административнонаказателното производство са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. От събраните по делото доказателства е установил, че е било образувано наказателно производство срещу Д.М.Д. №84/19.03.2015 г., което е приключило с влязло в сила присъда. От обвинителният акт и мотивите по присъдата, същият е приел, че за същото деяние за което Д. е обвинен с наказателното постановление е образувано и наказателно производство, с оглед на което административнонаказаващият орган е следвало да прекрати административно наказателното производство, съгл. чл.33 от НК. Първоинстанционният съд е изложил и мотиви във връзка с твърдението на административния орган, че се касае за две отделни нарушения.
Настоящият касационният състав изцяло споделя направените от въззивния съд изводи. Описаната фактическа обстановка е установена от събраните писмените и гласни доказателства. Съгласно изискванията на чл. 33, ал. 1 от ЗАНН, когато за дадено деяние е възбудено наказателно преследване от органите на прокуратурата, административно-наказателно производство не се образува. Пречката за образуване на административно-наказателно производство отпада едва с прекратяването на наказателното производство.
По делото са налице безспорни доказателства, че има образувано досъдебно производство №84/2015 г. по описа на РУ”Полиция” Тервел. На 19.03.2015 г. Д.М.Д. е привлечен като обвиняем за престъпление по чл. 235, ал. 2 от НК, т.е. за деяние, изразяващо се в съхраняване на незаконно добита от другиго дървесина. От описанието на фактическата обстановка в АУАН и в приложеното по делото пред първата инстанция обвинителен акт и присъда с мотиви е видно, че предмет на административно-наказателното производство и на досъдебното производство е било едно и също деяние – съхраняване на незаконно добита дървесина. При това положение, докато е налице висящо досъдебно производство, административно-наказателното производство е следвало да бъде прекратено.
Извън горното, административният орган е повдигнал обвинение за едно количество дървесина, което след разследване на органите на дознанието се установява, че не се касае за първоначално установеното количество дървесина, а само за 4 простр. куб.м. дървен материал от вида цер и 0,5 прост. куб.м. от вида акация. Т.е. административнонаказващият орган, извън гореизложеното не е извършил и цялостна и всеобхватна проверка и не е изпълнил задължението си по закон, поради което и както правилно е отбелязал районния съд е още едно основание за отмяна на наказателното постановление.
При проверка пред настоящата съдебна инстанция, съдът не констатира пороци в решението, които да водят до неговата отмяна, като съдебният акт съответства изцяло на материалния закон.
Водим от гореизложените съображения, Административен съд гр. Добрич
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №15 от 06.04.2016 г. на Районен съд гр. Тервел по нахд №3/2016 г..
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.