Р Е Ш Е Н И Е
№ ………
гр.Добрич, 25.04.2016 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ДОБРИЧКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, І кас. състав в публично заседание на деветнадесети април през две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: МИЛЕНА ГЕОРГИЕВА
ТЕОДОРА МИЛЕВА
При участието на секретаря И.Д. и прокурора при ОД – Добрич ВИОЛЕТА ВЕЛИКОВА разгледа докладваното от съдия Т. Милева к.адм. д. № 133/2016г. по описа на АС – Добрич и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на глава ХІІ от АПК.
Образувано е по жалба на Г.П.Г. *** срещу Решение №62 от 12.02.2016 г., постановено по нахд №1706/2015 г. по описа на Районен съд гр. Добрич.
Твърдят се касационни основания, съгласно които решението на ДРС е неправилно и незаконосъобразно. Счита, че е налице маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН и се иска отмяна на решението на ДРС, съответно на НП. Релевират се и доводи, че наложената санкция е в противоречие с чл.41 от Регламент №165/2014 г. ЕС. В с.з. касаторът се явява лично и моли да се намали размера на наложената санкция.
Ответникът по касационната жалба в подаден писмен отговор, счита че решението на първоинстанционния съд е правилно и законосъобразно. Сочи, че не са налице основанията за прилагането на чл.28 от ЗАНН. Моли, решението да бъде потвърдено.
Заключението на прокурора е, че решението на ДРС е законосъобразно, а жалбата е неоснователна. Сочи, че безспорно е доказано извършеното от касатора нарушение и че правилно съдът е приложил материалния закон. Моли решението да бъде потвърдено.
Касаторът е субект на правото на оспорване и е упражнил правото си надлежно, поради което жалбата е допустима.
Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна.
Административният съд, на основание чл. 218 от АПК във връзка с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, след като обсъди посочените в жалбата пороци на решението и провери служебно валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон, прие следното:
Предмет на касационна проверка е Решение на ДРС по Н.А.Х.Д. № 1706 по описа на същия съд за 2015 г. С атакувания съдебен акт е потвърдено наказателно постановление № 28-0000405/19.11.2015 г. на Началника на ОО “АА” гр. Добрич, с което е наложена “глоба” в размер на 1 500 лева на Г.П.Г., на основание чл. 93в, ал. 10, предл.1, т. 1 от ЗАвтП за нарушение по чл. 34, § 1, изр. 3, пр. 1 от Регламент №165/2014 г. ЕС.
С процесното наказателно постановление Г. е наказан за това, че на 05.11.2015г. в качеството си на водач, управляващ товарен автомобил марка “ДАФ” от категория N3 с рег. № Н 4584 АТ, извършва превоз на товари за собствена сметка по маршрут Добрич – Шумен, като при проверката е констатирано, че е използвал тахографски лист от дата 07.10.2015 г. за период от време по-дълъг от този за който е предназначен, което е довело до загуба на данни.
За да потвърди наказателното постановление, районният съд е приел, че в конкретният случай контролният орган правилно е наложил наказанието в съответствие с материалния закон и процесуалните правила. Изложил е подробни съображения защо не следва да се приложи разпоредбата на чл.28 от ЗАНН. Приел е, че не са допуснати и съществени процесуални нарушения при издаване на обжалваното наказателно постановление.
Настоящият състав споделя напълно изводите на районния съд. Същите са обосновани от доказателствата по делото. Ясно и конкретизирано е описанието на установеното нарушение в НП, като е налице съответствие между описанието на фактите за извършеното нарушение и приложимия материален закон.
Правилно ДРС е приел, че наказващият орган е наложил административно наказание съобразявайки го с разпоредбата на чл. 93в ал. 10 т. 1 от ЗАвт. П /наказва се с глоба от 1 500 лв. водач, който използва тахографски лист или карта на водача за период, по – дълъг от този, за който е предназначен и това е довело до загуба на данни/. От доказателствата по делото /писмени и устни/ се установява, че Г. е извършил горецитираното нарушение, като е налице съвпадение между фактическото описание на нарушението и правната му квалификация, като наказанието е наложено за нарушение идентично с това, което наказващият орган е приел, че е извършено. Това се потвърждава и от свидетелските показания на разпитаните по делото свидетели. Тезата в касационната жалба, че извършеното нарушение е по – скоро маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, не може да бъде споделена. Наложената глоба е в абсолютния законов размер и отговаря на целта на закона и степента на обществена опасност на деянието. Степента на засягане на обществените отношения, които се охраняват, не сочи ниска степен на обществена опасност в сравнение спрямо други подобни деяния. Извършеното деяние е резултатно, тъй като се касае за нарушение във връзка с използването на тахографския лист за по – дълъг период от този, за който се отнася. Същото е довело до загуба на данните от него, което обстоятелство е квалифициращо за нарушението по чл. 93в ал. 10 т. 1 от ЗАвтп. При тази обществена опасност на деянието касационният съд счита, че е неоснователно приложението на чл. 28 от ЗАНН. Жалбоподателят не установява наличието на други фактически основания, които да определят случая като маловажен.
Наложената глоба е с фиксиран размер и не може да бъде намалена от настоящата инстанция.
Като е потвърдил НП, ДРС е постановил правилно решение и същото на основание чл. 221, ал. 2 от АПК ще бъде оставено в сила от КАС.
Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, във връзка с чл. 63 от ЗАНН, Добричкият административен съд, І кас. състав
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 62/12.02.2016 г. на ДРС по Н.А.Х.Д № 1706 по описа на същия съд за 2015 година.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1 ……………..
2……………..