Р Е Ш Е Н И Е
№…….
13.04.2016г., град Добрич
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ДОБРИЧ,първи състав,в публичносъдебнозаседание на пети април прездве хиляди ишестнадесетагодина, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:КРАСИМИРА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА МИЛЕВА
ТАНЯ ДИМИТРОВА
при участието на прокурораМилена Любенова и на секретаря И.Д., изслуша докладваното от съдияТ.Милева КАД№107/2016 г., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на глава ХІІ от АПК,във вр.с чл.63 от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба на Е.Б.А. от гр. Добрич, подадена чрез адв. В.К. – ДАК против решение № 11/11.01.2016 г., постановено по нахд № 978/2015 г. на Районен съд гр. Добрич, с което е потвърдено наказателно постановление № 1717а-2090/04.07.2015 г., издадено от Началника на І РУ на МВР гр. Добрич, с което за извършено нарушение по 264, ал.2 от ЗМВР на касатора е наложено административно наказание “глоба” в размер на 750 лв.
В касационната жалба са изложени твърдения за неправилност на решението, като се излагат доводи във връзка, че наложеното наказание е несправедливо и се моли същото да се измени до минималния размер, посочен в закона. Релевират се доводи, че нарушението е първо по ред, касаторът е безработен и не разполага с такива финансови средства.
В с.з. касаторът се явява лично и поддържа подадената жалба. Излага съображения, че същият доброволно се е качил в патрулния автомобил, както и че не той, а полицаят го е ударил по главата от което и очилата му са изпадали на седялката.
Ответникът по касационната жалба – І РУ на МВР гр. Добрич не изразява становище по същата.
Представителят на Окръжна прокуратура – Добрич, изразява становище за неоснователност на касационната жалба, тъй като било доказано извършването на нарушението. Счита и че определеният размер на наказанието съответства на обществената опасност на нарушението. Моли, да се потвърди решението като правилно и законосъобразно.
Съдът, като прецени доводите на страните, мотивите на обжалвания съдебен акт и фактите, които се установяват от събраните по делото доказателства, в рамките на наведените от жалбоподателя касационни основания и предвид разпоредбата на чл.218, ал.2 АПК, определяща обхвата на служебната проверка, намира за установено следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в срока по чл.211, ал.1 от АПК, от легитимирана страна с правен интерес от обжалване на решението, като неизгодно за нея.
В оспореното пред въззивния съд наказателно постановление, издадено срещу касатора, се твърди, че на 08.07.2015 г. около 00,40 часа в гр. Добрич, бул. “Трети март” №2, при довеждането на Е.А. в І РУ на МВР гр. Добрич в патрулен автомобил, нанася удар с шамар в областта на дясна част на лицето на полицейски служител, като с това си деяние противозаконно нарушава физическата неприкосновенност на служителя на МВР, при изпълнение на служебните му задължения. С деянието си е нарушил разпоредбата на чл.264, ал.2 от ЗМВР, поради което му е наложено наказание глоба в размер на 750 лева.
За да потвърди наказателното постановление ДРС приема, че в административнонаказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения, извършването на нарушението безспорно се установява по делото, правилно е ангажирана отговорността на Е.А. и правилно е определено наказанието като вид и размер. В мотивите на решението, съдът се е позовал на събраните гласни доказателства – разпит на актосъставителя и свидетелите по акта, като ги е приел, че същите са еднопосочни, логични и последователни и безпротиворечиви.
Настоящият състав на съда намира че въззивният съд е допуснал наушение на процесуалните правила, тъй като е се е произнесъл по жалба на Е.Б.А. при неизяснена фактическа обстановка. Съдът не е използвал правомощието си за служебно събиране на доказателства, каквото правомощия има по НПК.
В хода на съдебното следствие не са събрани никакви доказателства в подкрепа на така описаното в НП нарушение. В съдебно заседание са били разпитани трима свидетели, като актосъставителя Д. е и пострадалото лице, който единствен твърди, че касатора му е ударил шамар. Свидетелят Петков изрично заявява, “че не е сто процента сигурен”, че задържаното лице е ударило колегата му. И по-нататък “аз не видях да го удря, видях като замахва..” Другият свидетел, който е разпитан пред районния съд е само свидетел по съставяне на акта. Т.е. настоящият състав намира, че не са събрани категорични доказателства, че А. е ударил полицейски служител. Не е установено, кой къде е стоял в автомобила и възможно ли е от дясно да бъде ударено лицето. Липсват събрани доказателства и дали в патрулния автомобил е имало камера, и ако е имало такава е следвало да бъдат проверени записите.
Отделно от това, първоинстанционният съд е изискал доказателства от ответната страна, дали С.Н. Д. има право да съставя актове за установяване на административни нарушения. По делото е постъпило писмо от Началника на І РУ на МВР гр. Добрич, в което същият уведомява съда, че Д. има такова право. Настоящият състав намира, че това не е безспорно доказателство, следвало е да бъде представена заповед, удостоверяваща този факт.
И не на последно място, районният съд въобще не е коментирал едно от основните възражения на жалбоподателя, а именно дали пострадалата страна, в настоящия казус, актосъставителя С.Н. Д. има право да издава актове, след като той е пряко заинтересована страна.
Съгласночл.14, ал.1 от НПК, районният съд е следвало да вземе своето решение по вътрешно убеждение, основано на обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото, като се ръководи от закона, след като е взел /по аргумент отчл. 13, ал. 1 от НПК/ всички мерки, за да осигури разкриването на обективната истина.Без значениее дали има, или липсватдоказателствени искания от страните. Задължениена съдаепо свои почин да събере доказателства по делото, когато това се налага за разкриване на обективната истинаи за даотговори нарелевантнитедоводи на наказания за незаконосъобразност на наказателното постановление. Липсата на такава дейност нарушава прогласените вчл.13ичл.14 НПКпринципи, а и не може да попълни и критериите за справедлив наказателен процес по смисъла начл.6 ЕКЗПЧОС.
С оглед наличието на законова пречка пред настоящата инстанция за нови фактически установявания, съдът намира, че не би могъл да санира по никакъв начин пропуските на въззивния съд, довели до постановяване на неправилно решение, въз основа на непълен доказателствен материал.
Поради горното, настоящият касационен състав счита, че районният съд не е изпълнил задължението си да събере служебно възможните доказателства за установяване на горепосоченото спорно обстоятелство. Вместо да изчерпи всички процесуални способи за изясняване на фактическата обстановка по делото, първоинстанционният съд се е доверил изцяло на показанията на актосъставителя.
Нарушението е съществено, тъй като е ограничило правото на защита на лицето, обвинено в извършване на административно нарушение.
По изложените съображения АС-Добрич, І-ви състав намира, че следва да върне делото за разглеждане от друг състав на съда с цел установяване чрез допустимите от закона писмени и гласни доказателства дали е извършено административното нарушение.
Така мотивиран и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК във връзка с чл. 63, ал. 1, изр.2 от ЗАНН, Административен съд гр. Добрич, ІІ-ри касационен състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 11/11.01.2016 г., постановено по нахд № 978 по описа на Районен съд гр. Добрич за 2015 г. и
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на съда при спазване на дадените в мотивите на настоящото решение указания.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1………………..
2………………..