Р Е Ш Е Н И Е
№ 100
гр. Добрич, 18. 04. 2016 год.
Добричкият административен съд, III-ти касационен състав, в открито съдебно заседание, проведено на дванадесети април две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Красимира Иванова
ЧЛЕНОВЕ: Дарина Витанова
Димитър Михов
при секретар М.М. и с участието на прокурора Румяна Желева изслуша докладваното от съдията Дарина Витанова КАД № 93/ 2016 год., и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на глава ХІІ от АПК във вр. с чл.63 от ЗАНН и е
образувано по касационна жалбана“ВИКИНГ Н.” ЕООД, ЕИК *** със седалище и адрес на управление гр. София, ***, представлявано от управителя Т. Т. срещу Решение № 15 от 15.01.2016 г.по н.а.х.д.№1128/2015 г. наРайонен съд-Добрич, с коетое изменено Наказателно постановление № 08-0802884/113/ 29.06.2015 г.наДиректора на Дирекция “Инспекция по труда” гр.Добрич, с което наложената на жалбоподателя имуществена санкция в размер на 2 000. 00 лв. за нарушение на чл. 415, ал. 1 от КТ на основание чл. 416, ал. 5 във вр. с чл. 415, ал. 1 от КТ е намалена на 1 500. 00 лв.
С жалбата се твърди неправилност и незаконосъобразност на решението, като възраженията се свеждат до наличие на съществени процесуални нарушения в административнонаказателното производство. Сочи се, че актът, въз основа на който е издадено обжалваното наказателно постановление е съставен в отсъствие на представляващ на “ВИКИНГ Н.” ЕООД, за което не са били налице законовите предпоставки. С призовка изх. № 191999/ 5. 06. 2015 год. дружеството е призовано да се яви в тридневен срок от получаване на същата в Дирекция “ИТ”-Добрич за съставяне на актове за установяване на нарушение. АУАН № 08-0802884, въз основа на който е издадено обжалваното наказателно постановление е съставен на 18. 06. 2015 год. на произволно избрана дата и извън тридневния срок, посочен в призовката. Освен това, в призовката не е посочена нито дата, нито час за явяване, за да се приеме, че законосъобразно актът е съставен при условията на чл. 40, ал. 2 от ЗАНН. Счита се, че съставянето на акта в отсъствие на хипотезата на чл. 40, ал. 2 от ЗАНН нарушава правото на защита на жалбоподателя. Излага се и становище, че е нарушена разпоредбата на чл. 43 от ЗАНН, тъй като АУАН не е предявен лично на представляващия дружеството, а е изпратен по пощата с препоръчано писмо с обратна разписка, която е хипотеза, приложима по изключение и само при съществуваща невъзможност актът да се връчи лично на нарушителя. Претендира се отмяна на решението на районния съд и отмяна на наказателното постановление.
Ответникът – Дирекция „Инспекция по труда”-Добрич не изразява становище по жалбата.
Представителят на Окръжна прокуратура пледира за оставяне в сила на първоинстанционното решение. Дава заключение за липса на процесуални нарушения в административнонаказателното производство и за безспорна доказаност на деянието.
Съдът, като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, в рамките на наведените в жалбата касационни основания и предвид разпоредбата на чл.218, ал.2 АПК, намира за установено следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл.63, ал.1 от ЗАНН, от легитимирана страна, с правен интерес от обжалване на решението, като неизгодно за нея и е процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
С обжалваното решение районният съд е изменил наказателно постановление № 08-0802884/113/ 29.06.2015 г.наДиректора на Дирекция “Инспекция по труда” гр.Добрич, с което наложената на жалбоподателя имуществена санкция в размер на 2 000. 00 лв. за нарушение на чл. 415, ал. 1 от КТ на основание чл. 416, ал. 5 във вр. с чл. 415, ал. 1 от КТ е намалена на 1 500. 00 лв.
Съдът е приел, че в административнонаказателното производство не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Не е възприел становището на жалбоподателя, че актът е съставен в отсъствие на нарушителя в нарушение на разпоредбата на чл. 40, ал. 2 от ЗАНН, като се е позовал на изпратената до жалбоподателя призовка за явяване за съставяне на АУАН изх. № 191999/ 5. 06. 2015 год., получена от дружеството на 8. 06. 2015 год., неявяването на представител на същото в посочения в призовката 3-дневен срок за явяване и съставянето на АУАН след изтичане на този срок, а именно на 18. 06. 2015 год. Изразил е становище, че по принцип нарушенията на чл. 40, ал. 1 и ал. 2 от ЗАНН /каквито в настоящия случай не са допуснати/ не са съществени процесуални нарушения, тъй като не лишават санкционираното лице от възможността да възрази по констатациите в акта и да поиска събирането на нови доказателства. Приел е, че вмененото с АУАН и с издаденото въз основа на него наказателно постановление нарушение е извършено и законосъобразно е ангажирана имуществената отговорност на търговеца. По отношение размера на наложената имуществена санкция е приел, че същата е завишена, поради което с решението си я е намалил до законоустановения минимум от 1 500. 00 лв.
Настоящатаинстанция намира обжалваното решениеза правилно и законосъобразно. При постановяването му решаващият съде извършил цялостна проверка на обжалваното НП, съгласно задължението по чл. 312 и чл. 313 НПК, приложим по препращане от чл. 84 ЗАНН.
В касационната жалба не са посочени конкретни пороци на съдебния акт, а се излагат предимно възражения относно наличието на съществени процесуални нарушения в административнонаказателното производство.Такива възражения са направени и във въззивното производство, като съдът се е произнесъл по тях и е направил обосновани, правилни и законосъобразни изводи. Касационният състав намира, че изводите на районния съд относно липса на нарушение на чл. 40, ал. 2 от ЗАНН са много подробни, поради които счита, че е излишно да бъдат възпроизвеждани отново в мотивите на настоящото решение. Съдът не споделя становището на касатора, че АУАН не е предявен по предвидения от закона ред в нарушение на чл. 43 от ЗАНН. Видно от обратна разписка на л. 14 от делото на районния съд изпратеният чрез “СТАР ПОСТ” АУАН е получен на 22. 06. 2015 год. от длъжностно лице на търговското дружество. В ЗАНН няма особени правила за съставяне, предявяване и връчване на актове и наказателни постановления на юридически лица и търговци, включително на упълномощен представител. Следва да бъде отбелязано, от друга страна, че в закона не се съдържа забрана предявяването и връчването да се извърши на лице, различно от управляващия търговското дружество. От съдържанието на чл. 43, ал. 1 от ЗАНН се налага извода, че целта на предявяването на АУАН на нарушителя е същият да се запознае с него, за да може да упражни правото си на възражения в 3 –дневния срок от връчването по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН. В конкретния случай фактът на запознаването на санкционираното търговско дружество с издадения АУАН е безспорно установен, тъй като длъжностното лице Т., получило процесния АУАН е получило и всички други съобщения, изпратени до дружество от Дирекция “ИТ”-Добрич, включително и процесното наказателно постановление, спрямо което законосъобразно е упражнено право на жалба. По изложените съображения касационният състав счита, не е допуснато нарушение на чл. 43 от ЗАНН при предявяване на АУАН.
Предвид изложеното, жалбата е неоснователна. При извършената служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон, за което касационната инстанция е задължена, съгласно чл.218, ал.2 от АПК, съдът намира, че решението не страда от пороци, които да са основание за отмяната, обезсилването или обявяването на нищожността му.
Водим от гореизложеното и на основание чл.221, ал.2, първо предл. от АПК във връзка с чл.63, ал.1 от ЗАНН, Административният съд
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 15 от 15.01.2016 г.по н.а.х.д.№ 1128/2015 г. наРайонен съд-Добрич.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:………………….
ЧЛЕНОВЕ: 1………………………
2……………………….