Р Е Ш Е Н И Е
№…….
12.04.2016г., град Добрич
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ДОБРИЧ,първи състав,в публичносъдебнозаседание на пети април прездве хиляди ишестнадесетагодина, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:КРАСИМИРА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА МИЛЕВА
ТАНЯ ДИМИТРОВА.
при участието на прокурораМилена Любенова и на секретаря И.Д., изслуша докладваното от съдияТ.Милева КАД№91/2016 г., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на глава ХІІ от АПК,във вр.с чл.63 от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба на К.П.Ч. *** против решение № 3/11.01.2016 г., постановено по нахд № 24/2015 г. на Районен съд гр. Тервел, с което е потвърдено наказателно постановление № 81/17.12.2014 г., издадено от Кмета на община Тервел, с което за извършено нарушение по 112 от Наредбата за реда за придобиване, управление и разпореждане с общинско имущество в община Тервел на касатора е наложено административно наказание “глоба” в размер на 184 лв.
В касационната жалба са изложени твърдения за незаконосъобразност на съдебното решение, поради противоречие с Конституцията на Република България – неприкосновеност на частната собственост. Прави искане решението да бъде отменено, като вместо него се постанови друго по съществото на спора за отмяна на наказателното постановление.
В с.з. касаторът се явява лично и поддържа подадената жалба.
Ответникът по касационната жалба – Кмета на община Тервел в отговор на касационната жалба излага становище за нейната неоснователност. Твърди се, че решението на районния съд е валидно, допустимо и съответстващо на материалния закон и следва да бъде оставено в сила.
Представителят на Окръжна прокуратура – Добрич, изразява становище за неоснователност на касационната жалба, тъй като било доказано извършването на нарушението.
Съдът, като прецени доводите на страните, мотивите на обжалвания съдебен акт и фактите, които се установяват от събраните по делото доказателства, в рамките на наведените от жалбоподателя касационни основания и предвид разпоредбата на чл.218, ал.2 АПК, определяща обхвата на служебната проверка, намира за установено следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в срока по чл.211, ал.1 от АПК, от легитимирана страна с правен интерес от обжалване на решението, като неизгодно за нея.
В оспореното пред въззивния съд наказателно постановление, издадено срещу касатора, се твърди, че при извършена служебна проверка на 14.07.2014 г. от Комисия, назначена със Заповед №366/10.07.2014 г. на Кмета на община Тервел е установено, че К.Ч. е обработил неправомерно общински имот №033014 с площ 8.780 дка, представляващ по НТП – “пасище, мера” в землището на с. Каблешково, от които е обработил 4 дка, като площта е засята с орехови дръвчета, с което е извършил нарушение на чл.112 от Наредбата за реда за придобиване, управление и разпореждане с общинско имущество в община Тервел и му е наложена глоба в размер на 184 лева.
За да потвърди наказателното постановление ТРС приема, че в административнонаказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения, извършването на нарушението безспорно се установява по делото, правилно е ангажирана отговорността на Ч. и правилно е определено наказанието като вид и размер. В мотивите на решението е посочено, че от събраните писмени и гласни доказателства безспорно е установено, че жалбоподателят не по установения от закона ред е обработил 4 дка от имот №033014, целия с площ от 8.780 дка, представляващо по НТП “пасище, мера” в землището на с. Каблешково.
Настоящият състав на съда намира че въззивният съд е допуснал наушение на процесуалните правила, тъй като е се е произнесъл по жалба на К.П.Ч. при неизяснена фактическа обстановка. Съдът не е използвал правомощието си за служебно събиране на доказателства, каквото правомощия има по НПК.
За да бъде осъществен съставът на нарушението по чл.113 от Наредбата /стар 112/ следва да се установи, че наказаното лице без законно основание завзема общински имот. В същия член е посочено, че когато завзетият имот е със статут на “земеделска земя”, глобата се определя в размер на средната наемна цена за съответното землище от последния хронологичен публично оповестен и проведен от Община Тервел търг за отдаване под наем на земеделски земи, умножена по площта на завзетата и обработвана земя от нарушителя. По делото липсват доказателства на първо място, както е установена точно площта на завзетата и обработвана земя от нарушителя – според показанията на св. К.К. /лист 41 от първ.дело/ – “Орехите са засети на около 4 дка. Не сме го мерили, определихме го на око”. Св. Г.Д.Г. /с.лист/ сочи “ Целият имот е от около 8 дка, беше засаден половината от парцела с орехи”. Именно на база завзетата площ се определя и размера на глобата. На второ място липсват събрани по делото доказателства, как точно е определен размера на глобата. Посочения член от Наредбата изрично указва как следва да бъде определена глобата, но за настоящия състав остава неясно как това се е случило.
Административно-наказващият орган носи тежестта да докаже наличието на фактическите обстоятелства, визирани в наказателното постановление, въззивният съд е бил длъжен да му укаже тази тежест.
Съгласночл.14, ал.1 от НПК, районният съд е следвало да вземе своето решение по вътрешно убеждение, основано на обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото, като се ръководи от закона, след като е взел /по аргумент отчл. 13, ал. 1 от НПК/ всички мерки, за да осигури разкриването на обективната истина.Без значениее дали има, или липсватдоказателствени искания от страните. Задължениена съдаепо свои почин да събере доказателства по делото, когато това се налага за разкриване на обективната истинаи за даотговори нарелевантнитедоводи на наказания за незаконосъобразност на наказателното постановление. Липсата на такава дейност нарушава прогласените вчл.13ичл.14 НПКпринципи, а и не може да попълни и критериите за справедлив наказателен процес по смисъла начл.6 ЕКЗПЧОС.
Формалното присъствие на мотиви в съдебното решение чрез повтаряне на аргументацията на наказващия органи преповтарянето на посоченото в наказателното постановление е равностойно на липса на мотиви. Настоящият състав на съда намира, чев този смисълпри постановяване на обжалваното решение е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила – липса на мотиви, което представлява касационно основание за отмяна на съдебното решение по смисъла начл.348, ал.3, т.2, пр.1иал.1, т.2 от НПКвъв вр. счл.63, ал.1 от ЗАНН.Това нарушение рефлектира и засяга правото на защита на страните и правото им на справедлив съдебен процес.
Би било налице ограничаване на правото на защита както на наказаното лице, така и на наказващия орган, ако едва с решението на последната касационна инстанция се направят изводи за неоснователност или основателност на възраженията на наказания за незаконосъобразност на наказателното постановление, които възражения са направени с жалбата пред районния съд.Недопустимо е такова произнасяне от касационната инстанция в настоящото производство, тъй като лишава страните най-малкото да вземат становище по аргументите на съда за даден правен извод. Освен това, по делото не са приобщени всички необходими доказателства за да може административният съд да прецени правилно ли е приложен законът.
С оглед на горното, настоящият касационен състав счита, че районният съд не е изпълнил задължението си да събере служебно възможните доказателства за установяване на горепосоченото спорно обстоятелство. Вместо да изчерпи всички процесуални способи за изясняване на фактическата обстановка по делото, първоинстанционният съд се е доверил изцяло на твърденията в съставения акт за установяване на административно нарушение, макар и самите те да не са били подкрепени с писмени доказателства.
Нарушението е съществено, тъй като е ограничило правото на защита на лицето, обвинено в извършване на административно нарушение.
По изложените съображения АС-Добрич, І-ви състав намира, че следва да върне делото за разглеждане от друг състав на съда с цел установяване чрез допустимите от закона писмени и гласни доказателства дали е извършено административното нарушение.
Така мотивиран и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК във връзка с чл. 63, ал. 1, изр.2 от ЗАНН, Административен съд гр. Добрич, ІІ-ри касационен състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 3/11.01.2016 г., постановено по нахд № 24 по описа на Районен съд гр. Тервел за 2015 г. и
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на съда при спазване на дадените в мотивите на настоящото решение указания.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1………………..
2………………..