Р Е Ш Е Н И Е
№ ……………… /20.04.2016год., град Добрич
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ДОБРИЧКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД в открито съдебно заседание, проведено на двадесет и девети март през две хиляди и шестнадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : КРАСИМИРА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ДАРИНА ВИТАНОВА
СИЛВИЯ САНДЕВА
при участието на прокурора от ДОП СВИЛЕНА КОСТОВА и секретаря М.М. изслуша докладваното от съдия Сандева КАД № 82/2016 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК и е образувано по касационна жалба на Е.Р.А. ЕГН ********** *** срещу решение № 16/17.02.2016г. по н.а.х.д. № 248/2015г. по описа на Балчишкия районен съд, с което е потвърдено наказателно постановление № П-10/30.09.2015г. на кмета на община град Балчик, с което на касатора за нарушение на раздел ІV, чл.9, т.4 от НОРТОБ е наложено административно наказание глоба в размер на 500 лева. С общи доводи за неправилност и необоснованост на съдебното решението се иска то да бъде отменено. Изразява се несъгласие с изводите на съда, че не са допуснати съществени процесуални нарушения в производството по издаване на НП. Сочи се също така, че липсват безспорни доказателства за извършването на нарушението от страна на касатора, поради което неправилно районният съд е потвърдил НП. Иска се отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго по същество, с което да се отмени наказателното постановление, а в условията на евентуалност – да се измени чрез намаляване на наказанието до минималния предвиден в наредбата размер.
Ответникът по касационната жалба не изразява становище по жалбата.
Представителят на ДОП дава заключение за неоснователност на жалбата и иска решението на БРС да бъде оставено в сила. Счита, че извършеното нарушение е доказано по безспорен и категоричен начин в хода на административнонаказателното производство, поради което правилно районният съд е потвърдил НП.
Касационната жалба е подадена в законния срок от лице, участвало във въззивното производство, решението по което е неблагоприятно за него, поради което жалбата е процесуално допустима.
Разгледана по същество, в рамките на предявените касационни основания, съобразно правилото на чл. 218, ал.1 от АПК, настоящият състав счита същата за неоснователна по следните съображения:
С процесното наказателно постановление Е.Р.А. е наказан с глоба от 500 лева за това, че при извършена полицейска проверка на 12.08.2015г. около 15, 40 часа в град Балчик, ул. “П.Р.Славейков” пред дом № 1А е установено, че касаторът организира сватбено тържество, като използва озвучителна техника с висока звукова мощност, смущаваща обитателите на другите жилища извън интервалите по чл.9, т.4 от раздел ІV на Наредбата за обществения ред на територията на община Балчик (НОРТОБ).
За да потвърди наказателното постановление, районният съд е приел, че в административнонаказателното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, както и че са налице безспорни доказателства относно извършването на нарушението, авторството и вината на жалбоподателя, поради което законосъобразно наказващият орган го е санкционирал на основание чл.9, т.4 от раздел ІV на НОРТОБ. В решението си съдът е възприел изцяло фактическата обстановка, описана в НП, като се е позовал на събраните по делото писмени и гласни доказателства и преди всичко на показанията на свидетелите П.П. – актосъставител и М.М. – свидетел по извършването и установяването на нарушението. Прието е, че на посочените в акта и НП дата, час и място А. е провеждал сватбено тържество на сина си в двора на къщата си, където била разположена озвучителна техника с висока озвучителна мощност. Силната музика се чувала из целия квартал, което предизвикало недоволството на живеещите в него. Оперативният дежурен при РУ на МВР – Балчик бил уведомен за поведението на А., като по негово разпореждане полицейски патрул от същото управление отишъл на място и извършил проверка по сигнала. Полицейските служители са констатирали, че озвучителната техника е разположена в двора на къщата и музиката е много силна, като са установили и самоличността на извършителя, на когото са съставили акт за установяване на административно нарушение по раздел ІV, чл.9, т.4 от общинската наредба. В мотивите към решението си районният съд е приел, че обжалваното НП е издадено от компетентния наказващ орган, съгласно представените по делото заповеди за заместване и за ползването на платен годишен отпуск от кмета на община Балчик през процесния период. По отношение на възражението за допуснати съществени процесуални нарушения е подчертал, че действително в АУАН и НП погрешно е изписан времевият период от наредбата, през който е забранена силната музика, но това не е съществено процесуално нарушение, опорочаващо НП, тъй като часът на установяване на административното нарушение е коректно изписан и той е в рамките на забранената времена зона. Посочил е, че НП е достатъчно ясно и точно в обстоятелствената си част и правилно е било възприето от нарушителя, видно и от последващите му действия по обжалване на акта. Във връзка с индивидуализацията на наказанието е изложил съображения, че силната музика от сватбени тържества пречи на нормалното ежедневие и почивка на гражданите, като по повод въпросното тържество е имало около 20 обаждания до оперативния дежурен в РУ на МВР – Балчик, който е споделил, че са му “загрели телефона”. Изразил е становище, че обществената нетърпимост към този тип административни нарушения в гр.Балчик е висока и с оглед на обстоятелството, че през летния сезон градът е пълен и с български, и чуждестранни туристи, чиято цел е да почиват пълноценно в хотелите си и в целия град Балчик. Посочил е, че силната музика не е атестат за хубав курортен град, какъвто се стреми да бъде гр.Балчик, поради което и с оглед на гореизложените съображения е счел, че наказващият орган правилно и справедливо е определил размера на административното наказание към неговия максимум. Споделил е и становището му, че не са налице предпоставките за квалифициране на деянието като маловажен случай, в резултат на което е извел правния извод за законосъобразност на НП и го е потвърдил.
Решението е правилно. При приетите за установени от районния съд фактически положения, които не подлежат на касационен контрол, с оглед на ограничителните основания по чл.348 от НПК, във вр. чл.220 от АПК, материалният закон е приложен правилно и е приложен законът, който е следвало да бъде приложен. От извършената проверка от касационната инстанция не се установяват допуснати съществени процесуални нарушения при постановяване на решението, които да съставляват касационно основание за отмяната му. Вътрешното убеждение на съда е формирано при условията на непосредственост, след като са събрани и проверени при условията на НПК всички възможни и необходими доказателства относно релевантните по спора факти. Обстоятелството, че изводите на съда при преценката на фактите по делото не съвпадат с преценката на касатора, не е основание да се приеме, че е налице необоснованост или неправилност на решението. В мотивите си районният съд е изложил подробни съображения защо приема, че е налице виновно извършено административно нарушение от страна на жалбоподателя и в какво се изразява то. За да стигне до този извод, съдът е обсъдил всички доказателства по делото и въз основа на тяхната внимателна и задълбочена преценка е изяснил правилно фактическата обстановка по спора, която го е мотивирала да потвърди наказателното постановление.
Правилно е становището на районния съд, че извършеното нарушение се доказва по безспорен и категоричен начин от събраните по делото гласни и писмени доказателства по делото, които са убедителни, непротиворечиви и взаимно допълващи се. Жалбоподателят не е ангажирал каквито и да е доказателства, които да оборват верността на отразените в акта и НП фактически констатации, поради което правилно районният съд се е съобразил с тях. В жалбата до касационната инстанция се изразява несъгласие с решението на районния съд, но не се излагат конкретни съображения за допуснати нарушения при постановяването му. По същество касационната жалба е бланкетна и преповтаря оплакванията във въззивната жалба, по които районният съд се е произнесъл в мотивите към решението си, поради което касационната инстанция не счита за нужно да ги обсъжда.
Неоснователно е становището на касатора, че административнонаказателна отговорност за неспазването на забраната по чл.9, т.4 от раздел ІV на общинската наредба могат да носят единствено лицата, които отговарят за стопанисването на жилищните сгради и УПИ в момента на извършване на деянието. Субект на административнонаказателната отговорност по този текст е всеки, който нарушава забраната за провеждане на празненства и други битови мероприятия, създаващи шум, смущаващ обитателите на други жилища извън посочените времеви интервали, без значение дали е собственик, носител на ограничени вещни права или изобщо държател на жилищни помещения или УПИ.
Явен израз на защитна позиция е твърдението на касатора, че само съгласието му да му бъде съставен АУАН по време на проверката не е достатъчно да обоснове законосъобразното ангажиране на личната му отговорност за извършеното деяние, защото по същата логика това би могъл да бъде младоженецът или някой от роднините му, живеещи там. В случая от категоричните и единодушни показания на разпитаните по делото свидетели П.П. и М.М. (при това неоспорени в хода на съдебното производство) се установява безспорно, че организатор на сватбеното тържество, създаващо силен шум в квартала, е жалбоподателят А., който сам го е заявил на полицейските служители по време на проверката, поради което именно той следва да носи административнонаказателна отговорност за нарушаване на общинската забрана и правилно наказващият орган го е санкционирал с процесното НП.
Не може да бъде споделен и доводът на касатора за неизясненост на фактическата обстановка, тъй като по делото не било установено колко силна е била музиката, каква техника е била използвана и по какъв начин е била използвана, с каква цел е била използвана озвучителната техника, какви мерки е следвало да вземе нарушителят и как използването на озвучителна техника с висока мощност е нарушило обществения ред, смутило ли е някого това и кого е смутило. Първо, въпросите каква озвучителна техника е била използвана, по какъв начин и с каква цел са без значение за спора, защото те не променят факта, че в забранените времеви интервали се е провеждало шумно тържество, което е обезпокоило живущите в квартала. Във фактическия състав на чл.9, т.4 от раздел ІV на наредбата влиза единствено провеждането на мероприятия, създаващи силен шум, като единствените случаи, при които това е възможно, е когато оркестровото и озвучителното оборудване е инсталирано в търговските зали на заведенията или в други затворени помещения, в които се провеждат празненствата, имащи необходимата шумоизолация, т.е. когато, макар и шумни, не смущават обитателите на други жилища, което в случая не е така. Второ, на въпроса как използването на озвучителната техника с висока мощност е нарушило обществения ред касаторът сам си е отговорил със следващите въпроси в жалбата смутило ли е някого това и кого е смутило. Несъмнено провеждането на шумно празненство, пренебрегвайки грижата за покоя и нуждата от тишина на съседите е грубо нарушаване на обществения ред, както правилно е преценил и районният съд, а за това кого и доколко го е смутил силният шум говори големият брой телефонни оплаквания в РУ на МВР – Балчик, предизвикали извършването на полицейска проверка по случая, съгласно гласните доказателства по делото. Действително озвучителната мощност на техниката не е измерена с някакъв уред, но такова изискване в наредбата няма. Единственият релевантен критерий за силата на шума е това, че той е смутил живущите наоколо, а този факт е безспорно доказан по делото.
Правилно и законосъобразно е становището на съда, че в АУАН е допусната техническа грешка при изписването на времевите интервали на действие на забраната, която механично е пренесена и в НП. Изводите му, че тази грешка не е повлияла на законосъобразността на НП, тъй като не е ограничила правото на защита на нарушителя, който го е реализирал в пълен обем, са в съответствие с данните по делото и материалния закон, поради което не са налице основания за ревизирането им.
Не се споделят и доводите на касатора за явна несправедливост на наказанието и за малозначителност на извършеното деяние по смисъла на чл.28 от ЗАНН. Видно от показанията на свидетелите е, че предишния ден полицейските органи са съставили друг акт на касатора по същия повод, което означава, че той не си е взел поука от случилото се и предприетото срещу него административнонаказателно производство не е осъществило своята възпираща роля. Дори напротив, на следващия ден музиката пак е била изключително силна и шумът от нея се е разнасял из целия квартал, като касаторът е демонстрирал явно чувство на безнаказаност и незачитане на обществения ред. Всички тези обстоятелства, както и факта на многобройните телефонни обаждания по повод на това празненство, разкриват високата обществена опасност на деянието и дееца и изключват преразглеждането на въпроса за тежестта на наложената санкция. Определянето на глоба в по-нисък размер няма да допринесе за постигане на целите на чл.12 от ЗАНН и ще засили чувството на безнаказаност и неуважение към обществените и нормативните правила, с които касаторът е действал при извършване на нарушението. Ето защо, настоящата касационна инстанция счита, че няма основание за смекчаване на наказанието чрез неговото намаляване, а още по – малко за квалифициране на деянието като маловажно по смисъла на чл.28 от ЗАНН, поради което изводите на районния съд в същия смисъл са правилни и законосъобразни.
С оглед на изложените съображения решението на районния съд, с което е потвърдено обжалваното наказателно постановление, е постановено в съответствие с процесуалния и материалния закон, поради което следва да бъде оставено в сила.
Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Административният съд
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 16/17.02.2016г. по н.а.х.д. № 248/2015г. по описа на Балчишкия районен съд.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1…………………….
2…………………….