Р Е Ш Е Н И Е
№ …
06.06. 2016г., град Добрич
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Административен съд – Добрич, в публично заседание на дванадесети май, две хиляди и шестнадесета година, ІV-ти състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Нели Каменска
при участието на секретаря С.К. разгледа докладваното от съдия Н.Каменска адм. дело № 43 по описа на съда за 2016г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс във вр. с чл.405а, ал.7 от Кодекса на труда (КТ) и е образувано по жалба на “Албена” АД, ЕИК 834025872, със седалище и адрес на управление Курортен комплекс “Албена”, община Балчик, обл.Добрич, представлявано от К.В.С., подадена чрез адв.С.Д. *** срещу Постановление по чл.405а от Кодекса на труда за обявяване съществуването на трудово правоотношение от 02.02.2016г., издадено от Дирекция “Инспекция по труда” гр.Добрич и срещу съдържащото се в него предписание.
Жалбоподателят счита, че постановлението по чл.405а, ал.1 от КТ, с което е обявено съществуването на трудово правоотношение и предписанието да сключи трудов договор с И.Н.Г., са незаконосъобразни, издадени в нарушение на процесуалните правила и в противоречие с материалния закон. В жалбата и в представените по делото писмени бележки от процесуалните представители на дружество, адв.К. и адв.Д. са развити доводи за нарушаване изискванията на чл.59, ал.2, т.8 от АПК, чл.43, ал.1 и чл.35 от АПК. Твърди се, че постановлението и съдържащото се в него предписание са издадени без да са изяснени всички факти и обстоятелства от значение за случая и без да е направена проверка на място в дружеството. Твърди се, че констатациите за наличие на трудово правоотношение са направени единствено въз основа на представените от “Албена” АД документи на 02.02.2016г., когато са издадени и оспорените постановление и предписание. В нарушение на чл.34, ал.1 от АПК административният орган не е осигурил възможност на страните да прегледат документите по преписката и да направят възраженията си. Твърди се, че в момента на съставяне на постановлението, 02.02.2016г., И.Г. не е била в дружеството, за да престира труд, а в постановлението липсвала констатация, че към момента на установяването е налице изпълняване на трудови функции. Възразява се, че към датата на проверката правоотношението между страните не съществува, тъй като същото е прекратено, считано от 01.01.2016г., когато е изтекъл срокът на договора за управление. Направено е оплакване, че в издаденото постановление липсвали каквито и да е било фактически и правни основания, в предписанието нямало срок за изпълнение. Твърди се също, че страните винаги са възприемали правоотношението помежду си като гражданско, произтичащо от сключения през 1999г. между “Албена” АД и И.Г. договор за управление на “Финансова дирекция” на дружеството от 1999г. Никога по това правоотношение не са се прилагали текстовете на Кодекса на труда. Процесуалните представители на дружеството считат, че липсват доказателства И.Г. да е изпълнявала трудови задължения и да е предоставяла работна сила при условията на продължителност, непрекъснатост и повторяемост, на определено работно място, с определено работно време. Иска се отмяна на Постановлението по чл.405а, ал.1 от КТ и на предписанието към него като незаконосъобразни. Претендира се присъждане на сторените по делото разноски за един адвокат.
Ответната страна, Дирекция “Инспекция по труда” гр.Добрич, представлявана от Д.И-П.- старши юрисконсулт, оспорва жалбата и излага съображенията си за валидността на постановлението, неговата формална, процесуална и материалноправна законосъобразност. Счита, че са налице всички елементи на трудово правоотношение и затова законосъобразно контролните органи са обявили съществуването му към датата на издаване на оспорените актове. В писмено становище по делото подробно развива становището си за неоснователността на жалбата и за законосъобразността на оспорените постановление и предписание. Моли жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна.
Заинтересованата страна, И.Г., представлявана от адв.Т., изразява становище за неоснователност на жалбата. Твърди, че към момента на обявяване на трудовото правоотношение от контролните органи, то е съществувало и доказателство за това било разрешеното ползване на отпуск за срок от 30 дни от страна на работодателя. Счита, че щом “Албена АД е обжалвало представените от Г. болнични листи пред ЛКК, означавало, че между страните продължава да съществува правоотношение. От доказателствата по делото безспорно се установявало, че И.Г. от 1999г. до 2016г. е работила на едно и също работно място и е изпълнявала непрекъснато едни и същи служебни задължения. Сключеният между дружеството и Г. договор за управление не бил такъв, защото “Албена” АД се управлява и представлявало единствено от изпълнителен директор, който е регистриран в Търговския регистър. Финансовият директор, Г., била подчинена на изпълнителния директор, което било уговорено в гражданския договор за управление. Договорът за управление бил сключен в нарушение на чл.1 от Кодекса на труда и бил проява на заобикаляне на закона, защото ако Г. полагаше труд по трудов договор, последният би могъл да бъде прекратен единствено на основанията по Кодекса на труда. В конкретния случай работодателят е целил да запази възможността да прекратява трудовия договор в края на всяка година при евентуално непослушание. Прави се искане жалбата на “Албена” АД да бъде отхвърлена като неоснователна.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и въз основа на наведените от страните доводи и възражения, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Жалбата е допустима. Същата е подадена срещу годни за оспорване административни актове, в срока по чл.405а, ал.7 от Кодекса на труда (КТ) и изхожда от адресата на оспорените актове.
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
С оспореното Постановление за обявяване на трудово правоотношение, издадено на 02.02.2016г., главен инспектор К.С. при Дирекция “Инспекция по труда” гр.Добрич е обявила на основание чл.405а, ал.1 от КТ съществуването на трудово правоотношение между И.Н.Г. *** – директор на “Финансова дирекция” и “Албена” АД, представлявано от К.С. и е дала предписание на основание чл.405а, ал.4 от КТ да се предложи от работодателя сключване на трудов договор.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства се установява, че производството по чл.405а от КТ е започнало на 27.01.2016г., когато заинтересованата страна И.Г. е посетила Дирекция “Инспекция по труда” гр.Добрич ( Д ”ИТ”) и е подала сигнал/жалба за нарушаване на трудовото законодателство с вх. № 16009117/27.01.2016г.(л.26). Със сигнала Г. е отправила молба до компетентните органи на Д “ИТ” да обявят правоотношението й с “Албена” АД за трудово.
Между дружеството-жалбоподател и И.Г. на 04.01.1999г. е бил сключен Договор за управление на “Финансова дирекция” на Албена АД (л.27 и сл.), уговорен като срочен ( т.13.1, б.”а” от договора) и периодично продължаван с допълнителни споразумения /анекси/, като последното продължаване на срока на действие на договора е било уговорено с Анекс от 12.12.2012г.(л.51), в който е посочен краен срок на договора до 31.12.2015г.
По делото се установява също, че през периода 23.06.2001г. – 20.01.2016г. заинтересованата страна И.Г. е била и член на Съвета на директорите на дружеството – Протокол № 18/23.06.2001г. от заседание на Съвета на директорите (л.181) и решение № 6 по Протокол № 1/201.2016г. (л.98).
Страните не спорят по обстоятелството, че преди сключването на Договора за управление от 04.01.1999г. Г. е работила в “Албена” АД като директор на Финансовата дирекция по трудов договор (л.73). Трудовият договор е бил прекратен по нейна молба (л.72), със заповед по чл.325, т.1 от КТ от 22.01.1999г., считано от 04.01.1999г. (л.71). От 04.01.1999г. до 31.12.2015г. Г. е управлявала Финансовата дирекция на дружеството въз основа на така сключения Договор за управление на Финансова дирекция от 1999г.
От справка в Търговския регистър е видно, че дружеството- жалбоподател е акционерно дружество с едностепенна система на управление – Съвет на директорите. Органи на управление на дружеството са Съвет на директорите и Общо събраните, а представителството му се осъществява от изпълнителен директор.
По делото са представени четири болнични листи (л.18-21), издадени на Г. в качеството й на председател на Съвета на директорите и в качеството й на финансов директор, от които е видно, че от 18.01.2016г. до 21.02.2016г. и е предписан домашен амбулаторен режим на лечение за първите десет дни и свободен режим на лечение за останалите 25 дни.
От показанията на съставителя на постановлението по чл.405а, ал.1 от КТ, главен инспектор при Д”ИТ” К.С. се установява, че в деня след подаване на жалбата до Д”ИТ”, т.е. на 28.01.2016г., главен инспектор К.С. заедно с двама служители на Инспекцията по труда, М.К. и Тейпин Акифов посетили административната сграда на “Албена” АД, където свидетелката С. съставила призовка до дружеството –жалбоподател (л.53) с искане да се представят документи и писмени сведения, касаещи лицата, с които дружеството има сключени граждански договори и договорите за управление с директорите. На 02.02.2016г. в Д”ИТ” дружеството –жалбоподател е представило исканите документи и писмени сведения, касаещи статута на двамата директори на “Албена” АД- финансовия директор, И.Г. и директорът на дирекция “Маркетинг и продажба”, М.Т., с които е сключило договори за управление от 04.01.1999г., идентични по съдържание.
Според показанията на свидетелката К.С., на 02.02.2016г., след получаването на изисканите документи и писмени сведения същите били разгледани съвместно от нея, юрисконсулта и директора на Д”ИТ” и всички групово изяснили каква е фактическата обстановка, при което стигнали до извода, че договорът за управление на И.Г. “изпълнява функции, които съответстват на елементи на трудово правоотношение” ( протокол от 12.05.2016г., стр.4). Веднага след това К.С. написала Постановлението, което било връчено първо на И.Г. на предварително уговорено по нейна молба място в гр.Балчик и впоследствие, в късния следобяд на 02.02.2016г. връчено и на изпълнителния директор на дружеството в административната сграда в КК Албена. В Постановлението свидетелката С. включила и предписание работодателят “Албена” АД да предложи трудов договор на Г.. Непосочването на срок за изпълнение на предписанието свидетелката определя като пропуск от нейна страна. При разпита й в съдебно заседание свидетелката С. изтъква, че при проверката в дружеството установила, че Г. има работно място-кабинет на третия етаж в административната сграда и била на ненормиран работен ден
Няколко дни след връчването на Постановлението от 02.02.2016г., инспекторите К.С., М.К. и Тейпин Акифов съставили и Протокол за извършена проверка с изх. № ПР1604237/09.02.2016г. по повод извършена такава през периода 09.02.2016г. до 28.01.2016г. Направени са фактически и правни констатации за нарушаване от страна на “Албена” АД на трудовото законодателство, тъй като правоотношенията с финансовия директор И.Г. и с директора на дирекция “Маркетинг и продажби”, М.Т., не били оформени като трудови с трудов договор, а с договори за управление от 04.01.1999г., което било в нарушение на чл.1, ал.2 от Кодекса на труда във вр. с чл.62, ал.1 от КТ.
По горните факти страните не спорят. Основният спор по делото е дали правоотношението между “Албена “ АД и И.Г. е трудово. Според данните по делото този спор възниква след изтичане на уговорения с Анекс от 12.12.2012г. срок на договора за управление на “Финансова дирекция” на Албена АД.
В искането отправено до контролните органи на Инспекцията по труда да обявят съществуването на трудово правоотношение между нея и дружеството-жалбоподател (л.26) Г. е посочила, че: има определено работно място-офис в КК ”Албена”; явявала се е всеки ден на работа при ненормиран работен ден; получавала е уговорено месечно възнаграждение, което работодателят й превеждал по банков път; ползвала е платен годишен отпуск след подадена от нея молба, като по всяка молба е получавала писмено разрешение на изпълнителния директор; изпълнявала е всички свои трудови функции под йерархическата подчиненост на изпълнителния директор и при съблюдаване на неговите указания и нареждания. Заинтересованата страна сочи също, че към момента на сигнала ползва отпуск по болест и моли Дирекцията “Инспекция по труда” за бързо и компетентно произнасяне.
Страните спорят също и дали след изтичане на уговорения по договора за управление срок, т.е. след 31.12.2015г., И.Г. продължава да се намира в правоотношение с дружеството по управление на Финансовата дирекция.
Процесуалните представители на Д ”ИТ” и на заинтересованата страна се позовават на молба на И.Г. до изпълнителния директор на “Албена” АД (л.72) и изтъкват обстоятелството, че до 14.01.2016г. Г. е ползвала платен годишен отпуск, разрешен с резолюция от изпълнителния директор на дружеството. Представената по делото молба е без дата на съставяне и с нея И.Г., позовавайки се на т.5.21 от Договора за управление, е поискала да ползва уговорените в договора 30 неприсъствени дни, считано от 21.12.2015г. до 14.01.2016г.
Процесуалните представители на “Албена” АД не оспорват обстоятелството, че изпълнителният директор на дружеството, като представляващ доверителя по договора за управление, е разрешил ползването на уговорените неприсъствени дни, но излагат аргумента, че ползването на неприсъствени дни от довереника по договора за управление, каквито са договорени в т.5.21 от договора, е възможно да се осъществи в срока на действие на договора, т.е. до 31.12.2015г. След този момент правоотношението между страните, създадено с договора, вече не съществувало и затова разрешеното ползване на неприсъствени дни следва да се счита, че е за остатъка от срока на действие на договора, тъй като анекс за продължаване действието му не е сключван.
В тази връзка страните спорят и за правните последици от волеизявлението на “Албена”АД, обективирано в т.нар “Уведомление” (л.183), адресирано до И.Г., без дата на съставяне. С него представляващият дружеството е заявил, че считано от 01.01.2016г. правното действие на Договор за управление на “Финансова дирекция” в “Албена” АД – КК Албена от 04.01.1999г. е прекратено на основание т.13.1, б. “а”, с изтичане на срока. Свидетелката С.Д. е удостоверила писмено върху въпросното уведомление, че същото е било връчено на Г. на 18.01.2016г., но заинтересованата страна отказва да го подпише. При разпита й в съдебно заседание свидетелката Д. потвърждава обстоятелството, че тя е извършила удостоверяване на обстоятелството, че адресатът на уведомлението отказал да го подпише.
Не е спорно по делото, че И.Г. е подавала данъчни декларации в НАП за доходите си и е била осигурявана като работеща по договор за управление и контрол, а не по трудов договор. Това обстоятелство се признава от ответника и от И.Г. чрез процесуалните им представители в първото съдебно заседание, поради което събиране на доказателства за начина на осигуряване облагане доходите в НАП не бе допуснато. Със Служебна бележка с изх. № РД-08-1570/13.04.2016г., издадена от изпълнителния директор на “Албена” АД (л.239), е удостоверено че заинтересованата страна И.Г. е била осигурявана от дружеството за периода от 2003г. до 2015г. и данните за осигуряване са декларирани в информационното система на НОИ с декларация образец 1 “Данни за осигурено лице”, като на работещ по договор за управление и контрол, с попълнен код “10- за управителите и прокуристите на търговски дружества и на еднолични търговци и на техните клонове, членове на съвети на директорите и т.н”.
По делото бяха разпитани две групи свидетели, водени от страните, чиито свидетелски показания съдът кредитира, доколкото същите внасят яснота по отношение на фактите, установени с писмените доказателства.
При така установените факти настоящият състав на Административния съд в гр.Добрич намира, че оспореното постановление по чл.405а, ал.1 и включеното в него предписание работодателят да сключи трудов договор са незаконосъобразни.
Същите са издадени от компетентен орган, тъй като по силата на чл.405а, ал.1 и чл.404, т.1 от Кодекса на труда във връзка с чл.21, ал.4, т.2 от Устройствен правилник на Изпълнителна агенция “Главна инспекция по труда” главен инспектор К.С. като контролен орган в Д ”ИТ”-Добрич разполага с компетентност да издава тези административни актове.
Постановлението и предписанието към него са в писмена форма и постановлението съдържа мотиви, но е издадено при съществени процесуални нарушения, необосновано е и е в противоречие с материалния закон. Ответникът неправилно е тълкувал и приложил нормата на чл.405а, ал.1 от Кодекса на труда.
Постановлението и предписанието към него са издадени преди издаването на протокола за извършена проверка, в който са отразени констатациите на контролните органи. По този начин в нарушение на чл.34, ал.3 от АПК, на засегнатата от актовете страна не е предоставена възможност да се запознае с доказателствата по преписката и със становището на контролните органи по тях. Нарушението е съществено, тъй като е ограничило правото на защита на дружеството срещу актовете, които го засягат във фазата на производството пред административния орган.
В Постановлението са изброени елементи на трудово правоотношение, основани единствено на твърденията на И.Г., изложени в жалбата й до Инспекцията по труда. Тези констатации на контролните органи не отговарят на установените по административната преписка и по делото факти. Ответникът изобщо не е съобразил клаузите на сключения между страните договор за управление и обстоятелството, че той е сключен с изпълнителен член на Съвета на директорите на акционерното дружество, по см.на чл.244, ал.7 от ТЗ. В Постановлението по чл.405а, ал.1 от КТ изобщо не е упоменато, че лицето, по чието искане е издадено, т.е. заинтересованата страна Г., е член на Съвета на директорите на дружеството, а това обстоятелство е едно от основните при определяне на правната квалификация на съществуващото между Г. и “Албена” АД правоотношение.
Първата съществена разлика между облигационния договор за управление и трудовия договор е тази, че първият се сключва с лице, поставено най-високо в йерархията на управление на дружеството с цел да се уговори по-голяма отговорност при управлението на съответната дейност на дружеството, отколкото отговорността на работника при трудовия договор. В практиката договорите за управление и контрол се сключват на основание на Търговския закон с изпълнителните директори на акционерните дружества, с управителите на ООД, с членовете на Съвета на директорите на АД, с членове на управителните и надзорни съвети на акционерните дружества с двустепенна система на управление и т.н.
Макар че с договора за управление също възниква задължение за полагане на труд в полза на доверителя, който дължи заплащане за това, този договор не е трудов по см. на Кодекса на труда, тъй като е възникнал да обслужи по-специфични нужди на търговския оборот от обикновения договор за полагане на труд.
На второ място, договорът за управление по Търговския закон (ТЗ) и Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) освен, че има различен от трудовия договор по КТ данъчен и осигурителен режим, то и съдържанието му по отношение на правата и задълженията на страните коренно се различава от правата и задълженията между работодател и работник по трудовия договор. Договорът за управление, за разлика от трудовия договор, урежда по-точно и конкретно разпределение на правата и задълженията и отговорностите на лицето, на което се възлага управление на част или на цялата дейност на търговското предприятие. Този договор винаги се сключва с цел постигането на определен резултат, който е съдържащата се в него бизнес-задача с конкретни икономически показатели, които лицето, на което е възложено управлението се задължава да постигне – производителност, рентабилност, печалби, управление и планиране на финансовите задължения, инвестиции и печалби, разработване на програми за постигане на предварително определените стопански цели отговорност за изпълнение на задълженията на наетия по трудови договори персонал.
За изпълнение на тези цели управляващият дейността на търговското предприятие разполага със значително по-голяма свобода и самостоятелност при вземане на решенията, същият не се намира под дисциплинарната власт на принципала, който не може да му налага дисциплинарните наказания по Кодекса на труда. От своя страна принципалът- доверител може да определя възнаграждението на лицето, на което е възложено управлението според постигнатите финансови резултати. Принципалът може също да прекрати едностранно договора с изтичане на уговорения му срок или предсрочно в случай на неизпълнение на предварително утвърдените икономически показатели, каквато възможност е силно ограничена за работодателя по трудов договор. Затова, макар и довереникът по договора за управление да осъществява дейност наподобаваща трудова функция, то неговият статут е коренно различен от статута на работника по трудов договор.
Изхождайки от тези белези на договора за управление и от правния статут в дружеството на лицето, с което е сключен процесният договор, настоящият състав на съда намира, че неправилно административният орган е приел наличие на прикрито трудово правоотношение.
Обявявайки договора за управление от 04.01.1999г. за трудов, ответникът не само не е зачел волята на страните към момента на сключване на договора, останала непроменена до момента неговото прекратяване 31.12.2015г., но и не е съобразил, че с лице на изборна длъжност в акционерно дружество законът изисква сключване на договор за управление – нормата чл.244, ал.7 от ТЗ, която е действащо право към момента на издаване на оспореното постановление.
В редакцията на Търговския закон, публ. в ДВ бр.84/13.10.2000г., действала към датата на сключване на договора за управление от м.януари 1999г., в чл.244, ал.1 и ал.4 е предвидено, че акционерното дружество се управлява и представлява от Съвет на директорите, който възлага управлението на дружеството на един или няколко свои членове. До изменението на Търговския закон, публ. в ДВ бр.58/2003г., когато е приета новата ал.7 на чл.244, страните са могли да уредят отношенията си като трудови или чрез сключване на т.нар. мениджърски договори за управление на част или цялото предприятие на търговеца. Но изцяло от тяхната воля зависи по какъв начин ще уредят отношенията си с дружеството, което управляват. Основание за извода, че сключването на договора за управление с И.Г., който е заменил действащият дотогава трудов договор, е станало по действително взаимно съгласие на страните дава, както попълнената нея молба до представляващия дружеството, с която ясно е заявила желание за прекратяване на трудовия договор, така и липсата на нейно твърдение или твърдение на свидетел по делото, че е действала под принуждение.
При сключването на договорите за управление от 04.01.1999г. с И.Г. и М.Т., трима от членовете на Съвета на директорите на “Албена” АД, в т.ч. и изпълнителния директор К.С., са разпределили функции помежду си по управление на дружеството, така както допуска нормата на чл.237, ал.1 от ТЗ.
Договорът на Г. е подписан от изпълнителния директор на дружеството Кр.С., а не от председателя на Съвета на директорите към 1999г. Радосвет Радев, тъй като подобно условие в Търговския закон към този момент все още не съществува. От момента, в който е избрана за председател на Съвета на директорите, Г. е имала това качество през целия последващ период от действие на договора за управление и след изтичане на уговорения му срок до 20.01.2016г., когато с решение по протокол № 1/20.01.2016г. Съветът на директорите е избрал друго лице от състава си, Радосвет Радев, за председател.
След изменението на Търговския закон публ. в ДВ бр.58/2003г., изрично се предвиди, че отношенията между дружеството и изпълнителен член на съвета (Съвета на директорите) се уреждат с договор за възлагане на управлението, който съгласно разпоредбата на чл. 244, ал. 7 от ТЗ следва да е писмен. Този договор е мандатен – договор за поръчка и съществена негова характеристика е равнопоставеността на страните по него, поради което лицето, с което е сключен в качеството си на член на Съвета на директорите не е със статута на работник или служител на дружеството по смисъла на КТ.
Изискването по чл.244, ал.7 от ТЗ отношенията с изпълнителните членове на Съвета на директорите да се уреждат с договор за управление е свързано с особената отговорност, която носят пред акционерите на търговското дружество за лошо управление по чл.240, ал.1 и ал.2 от ТЗ. Освен това, като отговаряща за управлението на Финансовата дирекция на акционерното дружество по сключения с дружеството договор за управление, в качеството си на член на Съвета на директорите, И.Г. носи отговорността по чл.237, ал.2 от ТЗ – да изпълнява функциите си с грижата на добър търговец в интерес на дружеството и на всички акционери, което изискване е по-високо от това към работниците по Кодекса са труда, към които се изисква обикновена грижа.
Тъй като основните правомощия на И.Г. да управлява определена дейност, разпределена между нея и част от останалите членове на Съвета на директорите, произтича от закона и от факта на избирането й за член на Съвета на директорите от Общото събрание на акционерите по реда на чл.221, т.4 от Търговския закон, в договора за възлагане на управлението нейните права и задължения са конкретизирани и по отношение на ползването на почивни неприсъствени дни, възнаграждение и обществено осигуряване, но без това да превръща създаденото мандатно правоотношение в трудово.
Съдът намира, че дори и процесният договор за управление да бе озаглавен трудов, той няма характеристиките на такъв.
Всички приети по делото писмени и гласни доказателства установяват, че към момента на сключването на Договора за управление на “Финансова дирекция” в “Албена” АД действителната воля на страните е била да сключат договор за управление за част от дейността на дружеството, уреден от нормите на гражданското и търговското право, а не на нормите на Кодекса на труда. Нормата на чл.237, ал.1 от ТЗ предвижда възможността и правото на членовете на Съвета на директорите да преразпределят помежду си функции, свързани с управлението на дружеството. А според чл.9 от Закона за задълженията и договорите, страните са свободни да определят съдържанието на договорите помежду си.
Кодексът на труда в чл.1, ал.2 определя, че отношенията по предоставянето на работна сила се уреждат само като трудови правоотношения, а разпоредбата на чл.405а от КТ сочи, че когато се установи, че работната сила се предоставя в нарушение на чл.1, ал.2 от КТ, съществуването на трудовото правоотношение се обявява с постановление, издадено от компетентните органи на инспекцията по труда. В тези случаи трудовото правоотношение може да се установява с всички доказателствени средства, а с постановлението се определя и началната дата на възникване на трудовото правоотношение.
Договорът за възлагане на управление на “Финансова дирекция” на “Албена” АД от 04.01.1999г. съдържа основните елементи на договора за поръчка по чл. 280 и сл. от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД), но допълнени със специфичните особености при възлагане управлението на търговското предприятие, т.е. с поставяне на конкретни бизнес-цели и задачи.
Изхождайки от съдържанието на сключения договор, съдът приема, че процесният Договор за управление на Финансова дирекция на Албена АД има за предмет действително възлагане на управление на финансовата дейност на дружеството-жалбоподател, като обособена самостоятелно дейност в акционерното дружество. Договорът съдържа клаузи, които категорично го поставят в категорията на гражданските договори за управление на предприятие, сключени по реда на Търговския закон и затова ще бъдат разгледани основните елементи на договора за управление и трудовия договор, по които страните спорят:
Предмет на договора
Изрично в т.1 е определена целта на договора, а в т.5 и подточките на т.5 ясно и конкретно са определени поетите от управляващия финансовата дейност на дружеството задължения и отговорности, вкл. и правото да налага на работещите в дирекцията по трудови договори дисциплинарни наказания и да ги уволнява, т.е. правото на работодател по см. на КТ. Основната разлика между трудовия договор и договора за управление е това дали в съответния договор има заложени конкретни бизнес-цели, задачи, икономически показатели, свързани с управлението на дружеството, които довереник се е наел да изпълни. Видно от клаузата по раздел V, т.8 възнаграждението на довереника е обвързано с изпълнение на икономически показатели, определени с Приложение по договора. От представените по делото анекси към договора е видно, че определеното за извършваната дейност по управление възнаграждение периодично също е променяно в полза на довереника, съобразно критериите за изпълнение на поставените с договора бизнес-задачи. В самия договор е заложено постигане на определен годишен резултат, каквато и същностната характеристика на този вид правоотношение, отличаващо го от трудовото.
Самата цел на договора за управление не е да заобиколи трудовото и осигурителното законодателство, тъй като видно от уговорките между страните тези въпроси са решени по най-благоприятния за довереника начин. С т.10 от договора “Албена” АД се е задължило да осигурява за своя сметка довереника по реда и условията в Наредбата за обществено осигуряване на лицата, упражняващи свободна професия или търговия или работещи без трудово правоотношение, в т.11 е предвидено изплащане на парично обезщетение за временна нетрудоспособност, поради болест и е посочен начина за определяне на неговия размер, предвидено е , че ще се изплаща възнаграждение на довереника и когато той ползва неприсъствените дни и т.н.
Йерархическа подчиненост
Обстоятелството, че съгласно клаузите на договора в раздел ІІІ изпълнителният директор контролира дейността по управление на Финансовата дирекция и Г. се е задължила да се отчита пред него в качеството му на представител на принципала, по никакъв начин не води до извод за наличие на йерархическа подчиненост по см. на Кодекса на труда, тъй като е основно право на доверителя да следи и да изисква добро управление. На правото на доверителя по договора да упражнява контрол върху финансовото състояние на дружеството, уговорено в раздел ІІІ кореспондира съответното право на довереника да управлява тази обособена дейност на предприятието с предоставена значителна по обем самостоятелност. Членовете на съвета на директорите са свободни да договарят отношенията помежду си, свързани с начините на управление и представителството на дружеството (чл.237, ал. ТЗ).
Търговският закон не създава пречки двама от изпълнителните членове на съвета /управляващата “Финансова дирекция” И.Г. и управляващата дирекция “Маркетинг и продажби” М.Тодорова/ да се поставят в някаква форма на подчиненост и зависимост от изпълнителния директор, който е вписан в Търговския регистър като представляващ дружеството пред трети лица. Нормата на чл.237, ал.1 от ТЗ гласи, че членовете на съветите имат еднакви права и задължения, независимо от вътрешното разпределение на функциите между тях и предоставянето на право на управление и представителство на някои от тях. Тази равнопоставеност в отношенията им личи и от обстоятелството, че договорът с изпълнителния директор К.С. и анексите към него са се подписвали от заинтересованата страна Г. в качеството й на председател на Съвета на директорите и представляващ дружеството в този случай.
Работно време
Становището на ответника и на заинтересованата страна, че И.Г. имала определено работно време по см. на Кодекса на труда, понеже всеки ден посещавала търговското предприятие, не намира опора в доказателствата по делото и е в противоречие с клаузите, уговорките между страните по сключения между тях договор за управление на финансовата дирекция в дружеството. По Кодекса на труда работното време е точно определено, фиксирано, напр. 8, 6 или 4 часа и за неспазването на уговореното в трудовия договор работно време работникът носи предвидената дисциплинарна отговорност.
Процесният договор не предвижда спазване на определено работно време от довереника, липсва и клауза, която да определя, че управляващият е на ненормирано работно време по см. на КТ, съответно няма предвидена отговорност за неспазване на работно време в смисъла, който му влага трудовото законодателство. При ненормираното работно време по чл.139а от КТ, работникът или служителят е длъжен да продължи да изпълнява работата си по трудовото правоотношение и след изтичане на нормалната продължителност на работното време, докато стане възможно преустановяването й. Работниците и служителите, които работят при условията на ненормирано работно време, имат също предварително определена норма на продължителност на труда, която изпълняват. Те са длъжни да предоставят на работодателя работната си сила по трудовото правоотношение не по-малко от установеното за тях нормално работно време. Естеството на служебните им задължения обаче е такова, че налага работата понякога да бъде извършвана и след изтичане на нормалното работно време.
От съдържанието на клаузите в раздел V от договора, в който са уговорени възнаграждението, ползването на неприсъствените дни и общественото осигуряване на довереника, липсва уговорки наподобаващи задължението на работника по КТ да полага труд и извън определеното работно време с оглед нуждите на предприятието. Затова необосновано е твръдението на Г. и на ответника, че същата работела при ненормирано работно време.
Естествено е да липсва регламентация на работното време на довереника, тъй като се предполага, че този, който управлява мисли и работи за търговското дружество по всяко време. Видно от клаузите по т.5.23, 5.24, 5.25 и т.н. отговорността на доверените изцяло е обвързана с постигането на определен резултат, а не с присъствие в административната сграда на дружеството. А в какво време и кога довереникът ще изпълни задълженията си по договора, е предоставено изцяло на неговото преценка.
Работно място
Обстоятелството, че доверителят е предоставил на довереника, който е и Председател на Съвета на директорите на дружеството кабинет в административната сграда на дружеството, също не води до извод за наличие на прикрит трудов договор, понеже липсва задължение за довереника да управлява обособената част от дейността на предприятието от предоставеното му бюро.
Съдът намира, че Постановлението по чл.405а, ал.1 и предписанието по чл.405а, ал.4 от КТ са незаконосъобразни и поради липса на съществен елемент от фактическия състав, на нормата, при наличието на който контролните органи могат да обявят едно правоотношение за трудово. Към момента на искането на Г., 27.01.2016г., към контролните органи да обявят правоотношението между нея и акционерното дружество за трудово, както и след това, то не е съществувало, тъй като е било прекратено по силата на т.13.1, б.”а” от договора с изтичане на уговорения срок, съгласно анекса от 12.12.2012г. Също така съдът намира, че въпросното уведомление до Г., че правоотношението по управление на Финансовата дирекция на дружеството е прекратено не представлява правопрекратяващия юридически факт, с който се прекратява действието на договора за управление. Изначално договорът е сключен като срочен, което означава, че с изтичане на уговорения срок същият се прекратява автоматично.
В т.16 от договора е предвидено, че при прекратяване на правоотношението на това основание, т.е. изтичане на срока, на довереника се изплаща обезщетение за неизползваните по време на действие на договора неприсъствени дни, поради което неползваният остатък от договорените неприсъствени дни не е основание да се приеме, че договорът се продължава до изчерпване на тези дни.
По горните съображения съдът приема за доказано, че характерът на правоотношението договорено между жалбоподателя и заинтересованата страна е облигационно по договор за управление по см. на чл.244, ал.7 от ТЗ, а не трудово по Кодекса на труда и че към момента на издаване на оспорените актове същото е прекратено.
При установените обстоятелства и по изложените съображения административният съд счита, че оспореното постановление по чл.405а, ал.1 от КТ е издадено в противоречие с материалния закон, поради което следва да бъде отменено при условията на чл. 172, ал. 2, предл.1 във вр. с чл. 146, т. 4 от АПК.
В резултат от отмяната на постановлението, с което е обявено съществуването на трудово правоотношение между И.Г. и “Албена” АД, следва да се отмени и даденото, на основание чл.405а, ал.4 от КТ предписание, с което дружеството е задължено да предложи трудов договор на заинтересованата страна.
Страните претендират присъждане на разноски. С оглед чл. 143, ал.1 от АПК, разноски се дължат на жалбоподателя. Ответникът следва да бъде осъден да заплати на “Албена” АД разноски по делото по приложен списък, както следва: 50 лв. държавна такса и адвокатско възнаграждение за един адвокат в размер на 480 лв., за което са представени доказателства за внасяне- – фактура и отчет по сметка на адв.Б.К. на стр. 278-279 от делото.
Така мотивиран и на основание чл.172, ал.2 от АПК, Административен съд гр.Добрич, ІV-ти състав
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Постановление по чл.405а, ал.1 от Кодекса на труда от 02.02.2016г., издадено от Дирекция “Инспекция по труда” гр.Добрич, с което е обявено съществуването на трудово правоотношение между И.Н.Г.,*** и “Албена” АД.
ОТМЕНЯ Предписание по чл.405а, ал.4 от КТ от 02.02.2016г., издадено от Дирекция “Инспекция по труда” гр.Добрич, с което е предписано работодателят “Албена” АД да предложи на работника/служителя И.Н.Г.,*** сключване на трудов договор.
ОСЪЖДА Дирекция “Инспекция по труда” гр.Добрич да заплати на “Албена” АД, ЕИК 834025872, със седалище и адрес на управление КК “Албена”, община Балчик, обл.Добрич, представлявано от К.В.С. сумата от 530 /петстотин и тридесет/ лева разноски по делото за държавна такса и възнаграждение за един адвокат.
Решението може да се обжалва с касационна жалба в 14 /четиринадесет/ дневен срок от съобщаването му на страните пред Върховен административен съд на РБ.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ:
Н.Каменска