РЕШЕНИЕ
№
гр. Добрич, 02.03.2016г.
Административен съд гр.Добрич, в закрито заседание на втори март, две хиляди и шестнадесета година, V-ти състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Нели Каменска
след като разгледа докладваното от съдия Н.Каменска административно дело № 42 по описа на съда за 2016г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 297, ал. 4 от Административно процесуалния кодекс /АПК/. Образувано по жалба с вх. № 301/05.02.2016г. на Г.И.И. и Ц.М.И.,*** и допълнителна уточняваща молба към нея, срещу действия по принудително изпълнение на началника на ДНСК –София, обективирани във възлагателно писмо с изх. № Д-4183-00-560/02.02.2016г. за премахване на незаконен строеж “Едноетажна полумасивна постройка” в УПИ ХХІХ-512, кв.744 по ПУП-ПРЗ на ЖК “Изгрев”, гр.Добрич, като е определено премахването да се извърши от 9,30 часа на 15.02.2016г. до 17,30 часа на 22.02.2016г.
С жалбата и уточняващата молба към нея са направени искания за спиране на принудителното изпълнение заповед № ДК-02-СИР-112/21.06.2012г., издадена от началника на РДНСК-Североизточен район с твърдения, че строежът, който ще се събаря е единствено жилище на многочленно семейство, което няма осигурено друго жилище. В жалбата е направено оплакването, че не е ясно какво точно ще се събаря, иска се органът по изпълнението да уточни коя е незаконната част, за да могат собствениците да могат доброволно да ги премахнат или как да бъдат узаконени. Направено е искане органът по изпълнението да уточни дали ще събаря цялата къща и ще се наложи ли прекъсване на електрическото и водното снабдяване. Твърди се, че предприетото посред зима събаряне ще остави на улицата три семейства с пет деца като се сочи, че членовете на семейството, обитаващи жилището са общо 11 души. В допълнителна молба от 16.02.2016г. жалбоподателите твърдят, че в случай на събаряне на жилището им всички остават на улицата или в две стаи. Искат назначаване на съдебна експертиза, по която вещото лице да установи възможно ли е живеещите на адреса да обитават останалите след събарянето постройки. Иска се изпълнението да бъде спряно за максималния срок, който е предвиден в закона и да им е даде възможност да представят нови доказателства.
Ответникът, началникът на ДНСК-София чрез процесуалния си представител юрисконсулт З.Г., изразява становища за допустимост, но неоснователност на жалбата. В писмено становище ответникът излага аргументи, че действията по принудителното изпълнение на влязлата в сила заповед за премахване са законосъобразни, тъй като оспореният акт – възлагателно писмо с изх. № Д-4183-00-560/02.02.2016г. на началника на ДНСК е издаден от компетентен орган, в изпълнение на законосъобразно проведено изпълнително производство, при наличие на годно изпълнително основание. Възразява се, че не следва да се кредитират твърденията на жалбоподателите, че постройката, предмет на принудителното изпълнение, е единствено тяхно жилище. От писмо с изх. № 24-06-2/25.01.2016г. на кмета на Община град Добрич било видно, че оспорващите притежават и друг недвижим имот. Иска се жалбата да бъде оставена без уважение като неоснователна.
Административен съд гр.Добрич, след като се запозна със събраните по делото писмени доказателства и ги прецени във връзка с твърденията и исканията на страните, намира от фактическа и правна страна следното:
С определение № 34/11.02.2016г., постановено по настоящото дело, на основание чл.297, ал.4 от АПК, е спряно принудителното изпълнение на влязлата в сила заповед, определено да се извърши от 9,30 часа на 15.02.2016г. до 17,30 часа на 22.02.2016г.. Срещу определението е постъпила частна жалба от органа по изпълнението.
С допълнителна молба във връзка с дадената на жалбоподателите възможност за представяне на доказателства се прилагат удостоверения за постоянен адрес. От същите и от извършената служебно справка в база данни “Население” се установява, че на адреса на процесния незаконен строеж, а именно гр.Добрич, ул.”Агликина поляна” № 64 са регистрирани като живеещи шестима възрастни и пет деца или общо 11 души, както следва: двамата жалбоподатели, техните дъщери м.ц. И. и м.ц. И., синът им- Р.Ц. И., дъщерята на М. И.- г.м.е. родена на ***г., двамата сина на Магдалена И.- с.с.й., роден на ***г. и е.с.й., роден на ***г., дъщерята на Р.И.- Г.Р.Ц., родена на ***г., също и е.м.и. и малолетния р.е.м., роден на ***г. Видно от датите им на раждане и петте обитаващи адреса деца са малолетни. В допълнителната си молба жалбоподателите сочат, че голямата им дъщеря м.ц. И. е бременна и чака второ дете, а синът им е болен и му предстои влизане в психо диспансер. Твърди се също, че материалното им положение е много трудно, тъй като никой от жалбоподателите не работи по трудов договор, а семейството се издържа от детските надбавки на децата.
Съдът съобрази гореустановените факти и обстоятелства и намира за незаконосъобразни действията по принудително изпълнение, тъй като са предприети в нарушение на материалния закон.
Съгласно нормите на Дял V от АПК, уреждащи принудителното изпълнението на административните актове и съдебните решения по административни дела, следва да са налице няколко условия за законосъобразност на предприетото принудително изпълнение: да е предприето от овластен за това орган по см. на чл.271, ал.1 и ал.2 от АПК; при наличие на годно изпълнително основание по чл.268 от АПК; до длъжника да е отправена покана за доброволно изпълнение (чл.277, ал.1 от АПК); изпълнението да пропорционално на преследваната законна цел (чл.272, ал.1 от АПК). С Наредба № 13/23.07.2001г. за принудително изпълнение на заповеди за премахване на незаконни строежи или части от тях от органите на ДНСК (обн.ДВ б.69/2001г.), издадена на основание чл.225, ал.4 от ЗУТ, е уреден редът и начина за осъществяване на принудителното изпълнение. Следователно, принудителното изпълнени следва да бъде съобразено и с нормите на наредбата.
При извършване на проверка за наличието на горепосочените законови изисквания за законосъобразност, съдът намира следното:
1. Компетентността на органа по изпълнението.
Изпълнението е предприето от компетентен орган, тъй като предмет на настоящото производство е принудително изпълнение на заповед за премахване на незаконен строеж, издадена на 21.06.2012г., т.е. преди влизане в сила на изменението на ЗУТ, публ. ДВ бр.82/26.11.2012г. Преди изменението му, чл.225 от ЗУТ предоставя компетентност за премахване на строежи от пета категория за Началника на ДНСК или упълномощено от него лице. Доколкото производството по премахване на незаконния строеж предмет на Заповед № ДК-02-СИР-112/21.06.2012г. на началника на РДНСК-Североизточен район е започнато преди 26.11.2012 г., то изпълнителното производство е започнато от компетентния орган по изпълнението.
2. Изпълнителното основание.
Обжалваните действия по принудително изпълнение на началника на ДНСК –София, обективирани във възлагателно писмо с изх. № Д-4183-00-560/02.02.2016г. за премахване на незаконен строеж “Едноетажна полумасивна постройка” в УПИ ХХІХ-512, кв.744 по ПУП-ПРЗ на ЖК “Изгрев”, гр.Добрич са предприети в изпълнение на влязлата в сила заповед № ДК-02-СИР-112/21.06.2012г., издадена от началника на РДНСК-Североизточен район. Видно от заповедта, същата е издадена в производство по чл.225 и сл. от ЗУТ, в което е констатирано незаконно строителство, извършено от жалбоподателите без одобрен инвестиционен проект и без разрешение за строеж в нарушение на чл.137, ал.3 и чл.148, ал.1 от Закона за устройство на територията. Заповедта е била оспорена, но е оставена в сила с влязло в сила на 23.04.2013г. съдебно решение № 10/28.01.2013г., постановено по адм.д. № 474/2012г. по описа на Административен съд гр.Добрич. Затова е налице годно изпълнително основание, каквото представлява влязлата в сила заповед е било образувано изпълнително производство по реда на Дял V-ти на АПК за премахване на незаконния строеж.
В случая следва да се отбележи, че влязлото в сила съдебно решение по спора за законосъобразност на заповедта за премахване на незаконния строеж разрешава по окончателен начин спорните между страните правоотношения. Началникът на ДНСК и собствениците на незаконният строеж не могат да извършат никакви други действия, освен разпоредените им със съдебното решение.
3. Уведомяване на длъжника и спазване на реда по Наредба № 13/2001г.
Изпълнението е започнало служебно по инициатива на органа по изпълнението по см. на чл.271, ал.1, т.1 от АПК. В изпълнение на чл.277, ал.1 от АПК началникът на Регионален отдел “НСК” Добрич е адресирал до двамата длъжници покана за доброволно изпълнение, с която им е дал 14 дневен срок за доброволно изпълнение на заповедта за премахване на незаконния строеж. В поканата е отправено предупреждението, че при липса на доброволно изпълнение заповедта ще бъде изпълнена принудително по реда на Наредба № 13/2001г. на МРРБ за принудително изпълнение на заповеди за премахване на незаконни строежи или части от тях от органите на ДНСК, както и че срещу длъжниците по изпълнението ще бъде образувано административно-наказателно производство за налагане на глоба по реда на чл.232, ал.5, т.1 от ЗУТ.
На 23.09.2014г. поканата е връчена на единият от длъжниците, Г.И.И.. На същата дата е съставен и констативен протокол, с който е удостоверено, че строежът се използва за жилище и че на Г.И. е връчена покана за доброволно изпълнение. На 12.12.2014г. служители на “НСК” Добрич РДНСК Североизточен район съставят протокол, в който констатират, че строежът, визиран в Заповед № ДК-02-СИР-112/21.06.2012г., не е премахнат.
На 03.02.2015г. служители на РО “НСК” Добрич при РДНСК-Североизточен район съставят протокол за предварително проучване на принудително изпълнение на премахването на незаконен строеж, в който е описан начина на премахване, срокът и стойността на премахването.
На 02.02.2016г. началникът на ДНСК София издава оспореният акт, с който възлага на “Танатос” ООД със седалище в гр.Добрич, управлявано и представлявано от Димитър Веселинов Димитров, принудителното изпълнение за премахване на незакония строеж. В преписката е представен и сключеният между ДНСК София и “Танатос” ООД договор от 14.01.2015г. за премахване на незаконния строеж на жалбоподателите.
В случая изпълнителното основание-Заповед № ДК-02-СИР-112/21.06.2012г. на началника на РДНСК –Североизточен район не съдържа конкретни указания как точно следва да се изпълни заповедта и с оглед съдържащите се в заповедта указания, че при липсата на доброволно изпълнение на заповедта, ще следва принудително изпълнение за премахване на строежа по реда на Наредба № 13/2001 г., следва да се съобрази разпоредбата на § 1 от ДР на Наредба 13/2001 г., определяща начините за премахване на незаконни строежи, а именно “разрушаване на обекта до кота терен и/или привеждането му в състояние да бъде негоден за ползване”.
Със съставения по реда на чл.5, ал.1 от Наредба № 13/2001г. протокол обаче не сочи каква площ от незаконния строеж ще се премахва,т.е. размерът на сградата, подлежаща на премахване, от какви помещения се състои същата и цялата ли ще се премахва. Уточнено е единствено, че достъпът до строежа е ограничен, възможен от страна на улицата, но не е на механизация за премахване. Затова премахването следвало да се извърши ръчно, като частичната стоманобетонова покривна плоча да се премахне с електричен къртач. Съдът намира, че протоколът е непълен и не отговаря на целта на Наредбата да се изясни в детайли коя е определената за събаряне площ, как технически ще се осъществи събарянето и ще засегне ли то по някакъв начин други изградени постройки, които не са предмет на влязлата в сила заповед за премахване.
В преписката се съдържат данни за намираща се в непосредствена близост двуетажна жилищна сграда, но не става ясно тази сграда обитава ли се от длъжниците и тяхното семейство или е собственост на други лица.
Затова оплакванията в жалбата, че от оспореното възлагателно писмо не става ясно какво точно ще се премахва, са основателни.
4. Съответствие с материалния закон.
При преценката спазен ли е материалния закон се отчита съответствието на действието по изпълнението с разпоредбата на чл.272, ал.1, т.1 и т.2 и чл.6 , ал.1 – ал.5 от АПК.
Въвеждайки правилото по чл.272, ал.1 ат АПК в правилата, при които се извършва принудително изпълнение на влезли в сила административни актове и съдебни решения, законодателят нормативно е гарантирал пропорционалност между целения правен резултат и предприетите от органа мерки по постигането му.Разпоредбата на чл.272, ал.1, т.1 и т.2 от АПК изискват органът по изпълнението да осъществи изпълнението по начина, посочен в изпълнителното основание. Когато такъв не е посочен или посоченият е невъзможен, органът по изпълнението: 1. определя начини и средства за изпълнение, които с оглед особеностите на конкретния случай ще осигурят най-ефективно изпълнение на задължението и 2.начините и средствата които са най-благоприятни за гражданите или организациите спрямо които или в полза на които се осъществява изпълнението, когато е възможно то да се извърши по няколко ефективни начина.Както бе посочено по-горе, влязлата в сила заповед за премахване не сочи начините и средствата за изпълнение, затова органът по изпълнението е длъжен да се съобрази с правилата по т.1 и т.2 на чл.272, ал.1 от АПК. Независимо от това, органът по изпълнението е длъжен да съобразява своите действия с принципа на съразмерност, тъй като същият е установен като основен принцип за дейността на администрацията в чл.6 от АПК.
Съгласно чл.6, ал.1 и ал.2 от АПК, според който административните органи упражняват правомощията си по разумен начин, добросъвестно и справедливо и административният акт и неговото изпълнение не могат права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която се издава акта.
За да се спазят горепосочените изисквания, следва да се отговори на въпроса, осъществяването на законната цел, каквато е отстраняването на незаконното строителство, оправдава ли избраните начини и средства за осъществяването й.
Отговаряйки на този въпрос, съдът намира, че предприетото принудително изпълнение, определено да се извърши през периода от 15.02.2016г. до 22.02.2016г., е в нарушаване и несъобразяване с на принципа на съразмерност, установен ч чл.272, ал.1 от АПК във връзка с чл.6, ал.1 и ал.2 от АПК. В конкретния случай правно значимо е обстоятелството, че обектът, който е разпоредено да бъде премахнат, се обитава не само от двамата жалбоподатели, но и от членовете на тяхното семейство, което се състои от общо единадесет души, от които петима малолетни.
Правно значимо е обстоятелството, че няма категорични данни, че членовете на семейството на жалбоподателите разполагат с друго жилище или подслон. От съставените в хода на предприетото принудително изпълнение писмени доказателства се установява, че органът по изпълнението е поискал информация дали жилището-обект на премахване е единствено на длъжника. В представения от Кмета на Община гр.Добрич отговор се съдържа информация, че длъжниците са декларирали в общината, че притежават жилище от 60 кв.м., но без никакви други данни от които да се установи дали декларираната от длъжниците жилищна площ е идентична и представлява част от процесната “едноетажна жилищна сграда”, поради извършените впоследствие разширения и пристроявания.
Правото на жилище и правото на семеен живот са защитими права, установени в Конституцията на РБ в чл.14 и в чл.8 от Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи. Българската държава има позитивни задължения за зачитане правата на гражданите, установени в Конвенцията, а съдът е длъжен при преценката дали обжалваното действие по принудително изпълнение, предприето от административния орган е законосъобразно, да разгледа въпроса за приетия от органа начин, по който то следва да бъде осъществено, т.е. справедлив ли е посочения начин на изпълнението, зачитат ли се интересите на гражданите, особено на тези от уязвимата група от гражданите на РБ, в която попадат жалбоподателите. Настоящият съд е длъжен да се съобрази със становището на Европейския съд по правата на човека относно тълкуването на чл.8 от ЕКПЧ, изразено в решението на ЕСПЧ по делото Йорданова и др. срещу България, че загубата на нечие жилище е една от най-крайните форми на намеса в правото съгласно член 8 от ЕКПЧ за зачитане на жилището и затова при намеса от такъв мащаб, националният съд следва да се следи особено стриктно за спазването на съразмерността в изпълнителното производство.
Извършвайки тази преценка, съдът намира, че в случая органът по изпълнението не е отчел конкретните правно значими обстоятелства при предприемане на премахването на жилището на длъжниците, с оглед критериите на чл. 272, ал. 1, т. 1 и т. 2 и чл.6, ал.1 и ал.2 от АПК.
Предприетото през зимния сезон събаряне на единственото жилище на голяма семейна група, половината, от която се състои от малолетни лица е в противоречие с изискването по чл.6, ал.2 от АПК при изпълнението на акта да не се засягат права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която актът се издава. Освен това предприетото събаряне на жилището в периода 15.02-22.02.2016г., за което няма данни да е опасно за обитаване, подлага на риск физическото и психическото здраве на пет деца. Обстоятелството, че процесният имот, представлява единственото жилище за малолетните внуци на жалбоподателите също не е отчетено от органа при възлагане на изпълнението.
Освен това начинът, посочен във възлагателното писмо е неясен по отношение на обема на премахването. Както за длъжниците, така и за съда не става ясно след премахване на обекта, описан в оспорената заповед остава ли жилищна площ за обитаване и в какъв размер.
Налага се изводът, че органът по изпълнението не е осъществил правомощието си разумен начин, добросъвестно и справедливо по чл.6, ал.1 от АПК, нито че е избрал най-благоприятния за длъжниците и членовете на тяхното семейство начин, съгласно изискването на чл.272, ал.1, т.2 от АПК.
Нарушението на принципа на съразмерност обосновава извод за незаконосъобразност на действията на органа по изпълнението, които са предприети в нарушение на чл.6, ал.1 и ал.2 и чл.272, ал.1, т.2 от АПК. Нарушението на материалния закон е основание за тяхната отмяна.
В резултат на отмяната на действията предприети с възлагателното писмо, преписката следва да се върне на органа , който да определи нов начин на изпълнение на влязлата в сила заповед по най-благоприятния за длъжниците по изпълнението начин, отчитайки особеностите на конкретния случай и при спазване на изискванията по Наредба № 13/2001г. за принудителното изпълнение на заповеди за премахване на незаконни строежи или части от тях от органите на ДНСК.
Водим от горното, Добричкият административен съд, пети състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ действията на началника на ДНСК –София, обективирани във възлагателно писмо с изх. № Д-4183-00-560/02.02.2016г. за премахване на незаконен строеж “Едноетажна полумасивна постройка” в УПИ ХХІХ-512, кв.744 по ПУП-ПРЗ на ЖК “Изгрев”, гр.Добрич, предприети в изпълнение на заповед № ДК-02-СИР/21.06.2012г. на началника на РДНСК-Североизточен район.
ВРЪЩА ПРЕПИСКАТА на началника на ДНСК – София, който да предприеме действия по изпълнението на заповедта при съобразяване с дадените в мотивите на настоящото решение указания.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: