Р Е Ш Е Н И Е
№ ………
град Добрич,……………………
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Добричкият административен съд, в публично съдебно заседание на петнадесети март, две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: 1. НЕЛИ КАМЕНСКА
2. МИЛЕНА ГЕОРГИЕВА
с участието на прокурора МИЛЕНА ЛЮБЕНОВА и секретаря И.Д. , изслуша докладваното от съдия ГЕОРГИЕВА кас. адм. нак. дело № 24/ 2016 год.
Производството е по чл. 208 и сл. от АПК.
Образувано е по касационна жалба от С.Г.М. *** , срещу Решение № 91 от 03.12.2015г., по н.а.х.д. № 1231 по описа на ДРС за 2015 год. с което е потвърдено Наказателно постановление № 17/07.09.2015г. на Кмета на община Крушари.
С потвърденото наказателно постановление, за нарушение на чл.20,ал.1 от Наредба №7 за стопанисване,управление и предоставяне за ползване общински пасища и мери на територията на община Крушари , на касатора е наложена глоба в размер на 2 694,78лв.Решението се обжалва като незаконосъобразно, неправилно и постановено в противоречие с материалните норми. Претендира се от съда отмяна на решението,като съдът постанови друго, с което да отмени НП.
В съдебно заседание,редовно призован, касаторът не се явява и не се представлява.
Ответникът по жалбата, редовно призована, не се явява и представлява и не изразява становище по жалбата.
Представителят на Окръжна прокуратура Добрич дава заключение,че касационната жалба е неоснователна.По делото е установено,че касаторът е ползвал неправилно пасища и мери от общинския поземлен фонд на община Крушари. В случая правилно наказващият орган е ангажирал административно наказателната отговорност на лицето,като е определил наказание,съобразено с Наредба №7 за стопанисване,управление и предоставяне за ползване общински пасища и мери на територията на община Крушари.
Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима.
За да се произнесе по съществото на жалбата, разгледана съгласно чл. 63 пр. посл. от ЗАНН, във вр. с чл. 218 от АПК, с оглед посочените касационни основания за отмяна и при служебната проверка на основание чл. 218 ал. 2 от АПК, съдът съобрази следното:
Районният съд е бил сезиран с жалба от С.Г.М. ***, срещу Наказателно постановление № 17/ 07.09.2015г. на Кмета на община Крушари.
За да потвърди наказателното постановление съдът е приел, че АУАН и НП са издадени от компетентен орган, при спазване на административно процесуалните правила, поради което е счел, че при издаването им не са налице пороци, които да налагат отмяна на НП на процесуално основание.Анализирал е в дълбочина фактическата обстановка. Приел е,че е съответна на тази в АУАН и НП, на база събраните доказателства,и е стигнал до правилния извод, че е налице визираното от наказващия орган нарушение.
Настоящият състав изцяло възприема изводите на ДРС, с оглед на което счита решението му за правилно и законосъобразно.
Безспорно от приобщените по делото доказателства се установява, че на 20.07.2015г., около 10.00 часа, в землището на с.Земенци, община Крушари, назначена от Кмета комисия, извършила проверка на ПИ с идентификатор № 022022. Целта на проверката била предотвратяване на незаконосъобразна промяна на предназначението на общинските имоти, с начин на трайно ползване “пасище-мера”,какъвто бил и проверяваният обект. Комисията установила,че част от него е унищожена,тъй като се обработвала като земеделска земя-засята с царевица. Измерената на място с GPS устройство площ била около 22 дка. В хода на проверката било установено,че земята се обработва от С.М., касатор в настоящото производство.Същият не е представил доказателства, които да удостоверяват правото му да осъществява действия, които водят до унищожаване на част от гореописания ПИ-собственост на община Крушари,като го превърне в обработваема земя-нива. Правилно решаващият съд е преценил,че М. е осъществил състава на административно нарушение по чл.20,ал.1 от Наредба №7 на ОбС-Крушари.
В касационната жалба се изразява несъгласие с приетото от съда,че в хода на административнонаказателното производство не са допуснати съществени нарушения на производствените правила. Според касатора е нарушен чл.40,ал.1 от ЗАНН, АУАН да бъде съставен в присъствието на свидетелите,присъствали при извършване или установяване на нарушението.Съгласно разпоредбата на чл.40,ал.3 от ЗАНН, при липса на свидетели, присъствували при извършването или установяването на нарушението, или при невъзможност да се състави акт в тяхно присъствие, той се съставя в присъствието на двама други свидетели, като това изрично се отбелязва в него.В случая актът е съставен в присъствието на други свидетели,служители на общината,като имената им са посочени,което е в съответствие с цитираната норма и изключва наличие на порок при съставянето му. Като порок в акта и постановлението касаторът сочи липсата на дата на извършване на нарушението. Това от една страна не съответства на чл.42,т.3 от ЗАНН, а от друга страна е от значение дали към момента на извършване на нарушението нормата на чл.20,ал.1 от Наредбата е предвиждала да бъде ангажирана административнонаказателната отговорност на касатора,тъй като същата е претърпяла няколко изменения. Според касационната инстанция,датата на установяване на нарушението е 20.07.2015г. т.е., датата на съставянето на констативния протокол, в който се съдържат констатациите на проверяващите. След извършени справки, на следващия ден – 21.07.2015г., комисията е установила и нарушителя. Следователно, актът е съставен при спазване на разпоредбите на чл.34 и чл.42 от ЗАНН. Без значение е в кой точно момент е започнало нарушението, което се изразява в обработване на ПИ-публична общинска собственост, с трайно ползване “пасище-мера”, като земеделска земя-нива. Към момента на проверката нарушението не е било отстранено и след като то продължава, то във всеки един момент, неговият извършител следва да отговаря по съответния ред.
Касаторът възразява също, срещу приетото от съда,че наказващият орган е определил правилно размера на глобата.Като база за сформирането й е взета Заповед на Директора на ОД”Земеделие”-гр.Добрич,където е посочено,че средното рентно плащане за землището на с. Земенци,община Крушари за стопанската 2014/2015г. е в размер на 40,38 лв. за дка, но това е неправилно,тъй като се касае не за унищожена земеделска земя,а за унищожени пасища и мери, където средното рентно плащане е в размер на 6,00 лв. за дка.Това твърдение се преценява от касационната инстанция като неоснователно.Преди всичко следва да се отбележи,че за ПИ с трайно ползване “пасище-мера”, не се определя рентно плащане,а наем. Това се установява от Наредба №7 на ОбС-Крушари. Съгласно чл.9,ал.2,т.4 от същата,до 31 януари на съответната година, Общинският съвет определя с решение наемна цена за индивидуално ползване на декар на общински пасища и мери,определен по пазарен механизъм, а нормата на чл.20, ал.1 от Наредбата сочи, че се наказва с глоба в троен размер на средното годишно рентно плащане за землището за съответната стопанска година на декар физическо лице и/ или юридическо лице , и/ или наемател,ползвател, който унищожи общински мери и пасища и/ или ги превърне в обработваема площ-нива. Както вече се установи безспорно, със своите действия касаторът е осъществил състава на нарушението по чл.20,ал.1 от Наредбата и глобата му е определена в съотвествие със същата норма.В тази насока е и заключението вещото лице по СТЕ, назначена по искане на санкционирания. Същото не е оспорено от страните и е прието от съда.Относно твърдението,че с разораването на пасището-мера и засяването му с царевица не е променен начина на неговото трайно ползване съдът счита за необходимо да отбележи, че тези поземлени имоти имат специален статут и са под особена закрила. Съгласно чл.25, ал.1 от ЗСПЗЗ, собствеността на общините върху мерите и пасищата е публична и може да се обявява за частна общинска собственост при промяна на предназначението на мерите и пасищата по реда на ЗОбС, в определени в ал.3 случаи,изчерпателно изброени от законодателя.Вярно е,че разораването на такъв поземлен имот и засяването му със земед. култура не изпълнява законодателните изисквания за промяна на предназначението на конкретната мера-пасище, но също така е вярно,че това променя фактическото ползване на земята и я унищожава като пасище-мера,тъй като я превръща в нива, което противоречи на предназначението й, да служи за паша на селскостопански животни.
С оглед изложеното, настоящият съдебен състав преценява решението на първоинстанционния съд за правилно и законосъобразно. Съдът е обсъдил и се е произнесъл по всички възражения на санкционираното лице,като е направил правилни и законосъобразни изводи.Преценил е всички доказателства по делото поотделно и в тяхната съвкупност, и е основал решението си върху приетите от него за установени обстоятелства по делото и върху закона.Все в тази връзка, касационният състав установи,че вътрешното убеждение на съда е формирано при условията на непосредственост,след като са събрани и проверени при условията на НПК всички възможни и необходими доказателства, свързани с предпоставките за възникване на административно наказателната отговорност на нарушителя.
Воден от горното, Добричкият административен съд, на основание чл. 221 ал. 2 пр. 1 АПК,
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 91/03.12.2015 год. по н.а.х.д. № 1231 по описа на ДРС за 2015 год.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.
2.