Р Е Ш Е Н И Е
№……………/18.05.2016 г., гр.Добрич
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ДОБРИЧКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД в открито съдебно заседание, проведено на осемнадесети април двехиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : СИЛВИЯ САНДЕВА
при секретаря И.Д. изслуша докладваното от председателя АД № 14/2016 год. и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по реда на чл.211 от ЗМВР във вр. с чл. 145 и сл. от АПК.
Образувано е по жалба (неправилно именувана “молба”) на Н.С. *** против заповед с рег.№ 3394з-117/23.12.2015 год. на Началника на РУ – Албена при ОД на МВР – Добрич, с която на жалбоподателя, на основание чл.194, ал.2, т.1, т.2 и т.4, чл.197, ал.1, т.3, чл.200, ал.1, т.11 и т.12 и чл.204, т.3 от ЗМВР, е наложено дисциплинарно наказание “порицание” за срок от осем месеца, считано от датата на връчване на заповедта. В жалбата се излагат съображения за незаконосъобразност на заповедта на основание чл.146, т.2,3,4 и 5 от АПК. Счита се, че заповедта е издадена в нарушение на материалния закон и при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, изразяващи се в неспазване на изискванията на чл.200, 206 и 210 от ЗМВР. Допълнително в писмени бележки по делото се сочи, че са налице съществени противоречия между фактическите констатации на дисциплинарноразследващата комисия и тези на дисциплинарнонаказващия орган, както и че липсват доказателства за наличие на извършено дисциплинарно нарушение от страна на жалбоподателя. Твърди се, че не става ясно как дисциплинарнонаказващият орган е стигнал до извода, че на посочената в заповедта дата Б. не изпълнява служебните си задължения по чл.51, ал.2 от Инструкция № 8121з-749/20.10.2014г. при положение, че от прегледа на видеофайловете се установява, че той периодично излиза от служебното МПС явно, за да изпълнява задълженията си. Твърди се също, че е налице нарушение на процедурата по чл.206 от ЗМВР, тъй като липсват доказателства жалбоподателят да е запознат с материалите по преписката в хода на дисциплинарното производство. Освен това дисциплинарнонаказващият орган е пристъпил директно към изслушване на жалбоподателя, без да му даде възможност да се запознае с обобщената справка от проверката, за да знае за какви факти и обстоятелства да даде обяснения и за какво да се защитава. На следващо място се сочи, че със заповедта са вменени две отделни нарушения на жалбоподателя, които са санкционирани с едно общо наказание, каквато възможност не е предвидена в ЗМВР. Твърди се, че за всяко отделно нарушение следва да бъде определено и отделно наказание, като няма пречка това да стане с един и същ административен акт, но при индивидуализиране на наказанията за всяко едно от нарушенията. Счита се, че се касае за два самостоятелни състава на дисциплинарни нарушения, които се прилагат при осъществяването на различни материални предпоставки и смесването им е недопустимо. Макар наказанието, което се предвижда за тези две нарушения на служебната дисциплина, да е едно и също, фактическият състав на всяко едно от тях е различен и едно такова вътрешно противоречие не дава възможност на жалбоподателя да разбере каква е волята на дисциплинарнонаказващия орган. Сочи се също така, че липсват мотиви в заповедта относно размера на наложеното наказание. Навеждат се и доводи за това, че видеофайловете от АИС “ВПК”, на които се позовава дисциплинарнонаказващият орган, не са годно доказателствено средство за установяване на нарушението, тъй като в ЗМВР липсва норма, която да регламентира използването им в хода на дисциплинарното производство при постъпили данни за нарушение на служебната дисциплина. По тези съображения се иска отмяна на заповедта и присъждане на сторените разноски по делото.
Ответникът – Началникът на РУ – Албена, чрез процесуалния си представител, оспорва основателността на жалбата. Счита, че заповедта е правилна и законосъобразна, издадена при спазване на процедурата по ЗМВР и правилно приложение на материалния закон. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Добричкият административен съд, като взе предвид доказателствата по делото и становищата на страните, и извърши служебна проверка за законосъобразност на оспорената заповед на всички основания, посочени в чл.146 от АПК, намира следното :
Жалбата е подадена от лице, адресат на оспорения индивидуален административен акт, в рамките на 14-дневния срок от съобщаването му, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество е и основателна.
От данните по административната преписка се установява, че на 28.10.2015г. в ОД на МВР – Добрич е постъпил сигнал с рег. № 7855р-8956/28.10.2010г. от Дирекция “Вътрешна сигурност” при МВР (л.32) с данни за допуснати дисциплинарни нарушения от страна на екипите със служебни автомобили с рег. № ТХ 04 58 ХА и с рег. № 10 01 ХК. В сигнала е изложено, че при извършен преглед на видеофайлове на адрес \\videocontrol.mvr.bg\vpk$\, папка “ODMVR_DORICH\AVTOMOBILI” за периода 04.08., 07.08. и 09.08.2015г. е установено, че голяма част от файловете не са придружени с аудиозаписи, на друга част от файловете камера 02 се осветява с ярка светлина и се закрива с полицейска шапка, а на трета част от тях се вижда как униформените служители спят по време на смяна и не изпълняват служебните си задължения. Посочено е, че с действията си част от служителите са нарушили разпоредбите на чл.10, вр. чл.7 от раздел ІІ на Указания за работа на полицейските служители със системата за видеонаблюдение, монтирана в автомобил, утвърдени със заповед № 8121з-197/19.02.2015г. на МВР, а друга част не са изпълнили служебните си задължения съгласно утвърдените длъжностни характеристики, като са нарушили нормативната уредба, регламентираща изпълнението на служебните им задължения и са уронили престижа на МВР, съгласно глава ІІ, раздел І на Етичен кодекс за поведение на държавните служители в МВР, утвърден със заповед № 8121з-348/25.07.2014г. на МВР. Препоръчано е да се предприемат необходимите административни действия, като е посочено, че видеофайловете са преиндексирани с цел запазването им за период по-дълъг от 30 дни и при необходимост и постъпило мотивирано искане по реда на чл.14 от ОПТ за работа с АИС “ВПК” ще бъдат предоставени.
Със заповед с рег. № 357з-2485/04.11.2015г. на директора на ОД на МВР – Добрич (л.31) е назначена комисия за извършване на проверка с цел установяване на екипите на служебни автомобили с рег. № ТХ 04 58 ХА и рег.№ ТХ 10 01 ХК за горецитирания период и причините за допуснатите дисциплинарни нарушения. Посочено е, че констатираните нарушения се изразяват в закриване на автоматизираното техническо средство, поставено на арматурното табло, спане на полицейските служители по време на смяна и липса на аудиофайлове.
С писмо с рег. № 357р-9881/09.11.2015г. на директора на ОД на МВР – Добрич (л.35) са изискани видеофайловете с констатираните нарушения. Същите са постъпили в ОД на МВР – Добрич като приложение към писмо с рег. № 7855р-9044/17.11.2015г. на 2 броя магнитни носители DVD–R (л.37). Резултатите от проверката са обективирани в справка с рег. № 3394р-8798/14.12.2015г. (л.25-30). В справката е посочено, че от ежедневна ведомост с рег.№ 700/23.07.2015г. по описа на РУ Албена е видно, че седем полицейски служители, сред които и жалбоподателят Н.С.Б. са назначени в смесени наряди на посочените във видеофайловете дати за изпълнение на служебните задължения по контрол на пътното движение. За работата на наряда по контрол на пътното движение по обслужвания маршрут от началника на РУ Албена са утвърдени часови графици за всяка смяна ведно с ежедневна форма на отчет (приложение № 11) и информационна карта. От прегледа на видеофайловете е установено, че на 09.08.2015г. за времето от 00.00 часа до 06.51 часа служителят мл.инспектор Н. Стефанов Атанасов – мл.автоконтрольор в сектор “ПП” при ОД на МВР – Смолян спи на предната седалка в автомобила, а мл.инспектор Н.Б. – мл.автоконтрольор към РУ Албена се занимава с мобилния си телефон и не изпълнява служебните си задължения. Направен е извод, че действията на мл.инспектор Б. са в нарушение на разпоредбите на нормативната уредба, регламентираща изпълнение на служебните задължения и по-конкретно на разпоредбата на чл.51, ал.2 от Инструкция № 8121з-749/20.10.2014г. за реда и организацията за осъществяване на дейностите по контрол на пътното движение. В справката са изложени мотиви за допуснати нарушения и от другите полицейски служители. Предложено е екземпляр от справката да бъде изпратена на началника на РУ Албена за налагане на дисциплинарно наказание “порицание” на основание чл.200, ал.1, т.11 и т.12 от ЗМВР на мл.инспектор Н.С.Б. за извършено нарушение по смисъла на чл.194, ал.1 и ал.2, т.1 и 2 от ЗМВР, както и за налагане на дисциплинарни наказания на още двама служители към РУ Албена. Справката е адресирана до директора на ОД на МВР – Добрич, като върху същата има поставена резолюция “запознат” с неясен автор от 15.12.2015г. На същата дата обобщената справка ведно с материалите от извършената проверка са изпратени на началника на РУ Албена с писмо с рег.№ 357р-11321/15.12.2015г. на директора на ОД на МВР – Добрич (л.24 от делото).
По делото е приложена покана с рег.№ 3394р-8355/27.11.2015г. от началника на РУ – Алена (л.39), с която жалбоподателят е поканен да даде писмени обяснения във връзка с извършено от него нарушение на 04.08.2015г., състоящо се в липса на аудиозаписи към видеофайловете от извършените проверки за времето от 11, 28 часа до 11, 57 часа. В поканата е посочено, че с тези си действия Б. е нарушил чл.6, т.6.2. и т.6.3. от раздел ІІ на Указания за работа на полицейските служители със систeмата за видеонаблюдение, монтирана в автомобил, което съставлява нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл.194, ал.2, т.1 от ЗМВР, наказуемо по реда на чл.200, ал.1, т.11 от ЗМВР. В поканата е разпоредено също така жалбодателят да отговори на въпросите дали е запознат с Инструкция № 8121з-749/20.10.2014г. за реда и организацията за осъществяване на дейностите по контрол на пътното движение, както и със заповед № 8121з-197/19.02.2015г. за утвърждаване на Указания за работа на полицейските служители със системата за видеонаблюдение, монтирана в автомобил. По делото липсва отправена покана до жалбоподателя за даване на писмени обяснения за извършено от него нарушение на 09.08.2015г.
Преди изготвяне на справката жалбоподателят е запознат с два видеофайла, съдържащи информация от АИС “ВПК” за служебен автомобил с рег.№ ТХ 04 58 ХА за периода 04.08.2015г. и 09.08.2015г., видно от протокол с рег.№ 3394р-8354/27.11.2015г. Във връзка с постъпилите данни за извършено нарушение на 04.08.2015г. Б. е дал писмени обяснения, обективирани в обяснения с рег.№ 3394р-8356/27.11.2015г. Липсват данни за дадени писмени обяснения от негова страна във връзка с констатираното нарушение от 09.08.2015г.
След приключване на проверката на жалбоподателя е отправена покана за запознаване с обобщената справка и даване на допълнителни обяснения или възражения с рег.№ 3394р-8929/18.12.2015г. (л.14). Поканата е връчена на 19.12.2015г. срещу подпис на служителя. На 21.12.2015г. в 14, 20 часа Б. е запознат със съдържанието на заповед с рег.№ 357з-2485/04.11.2015г. на директора на ОД на МВР – Добрич за назначаване на комисия за извършване на проверка, както и с видеофайл, съдържащ информация от АИС “ВПК” за периода 09.08.2015г., съгласно протокол с рег. № 3394р-8981/21.12.2015г. (л.15). В този протокол липсват данни за запознаване на служителя с обобщената справка от 14.12.2015г. Едновременно с изготвянето на горецитирания протокол е изготвен и протокол за изслушване на служителя с рег. № 3394р-8982/21.12.2015г. (л.16), от който е видно, че на същата дата и час, в който жалбоподателят е запознат с видеофайла и заповедта за извършване на проверка, е и изслушан от дисциплинарнонаказващия орган. В протокола е записано, че изслушването на служителя е по повод на извършено от него нарушение, изразяващо се в това, че като водач на служебен автомобил с рег.№ ТХ0458ХА, назначен в наряд по контрол на пътното движение на 09.08.2015г. в с.Оброчище, за времето от 00.00 часа до 06.51 часа се занимава с мобилния си телефон и не изпълнява служебните си задължения. Във връзка с това Б. е дал обяснения, че за посочения период по разпореждане на ОДЧ на РУ Албена е бил назначен на неподвижен пост в с.Оброчище до магазин “Конкурент” със задача проверка на леки автомобили с френска регистрация, като при проверката са издирвани лица мъж и жена по описание и снимка, предоставена от ОДЧ по време на инструктажа. За проверените от служителя автомобили има изготвена и попълнена служебна бележка за проверени лица и МПС на КПП. В протокола действията на Б. са квалифицирани като дисциплинарно нарушение по смисъла на чл.194, ал.1 и ал.2, т.1 и т.2 от ЗМВР – неизпълнение на служебните задължения (чл.51, ал.2 от Инструкция № 8121з-749/20.10.2014г. за реда и организацията за осъществяване на дейностите по контрол на пътното движение) и на заповедите на горестоящите началници, за което е предвидено дисциплинарно наказание по чл.200, ал.1, т.11 от ЗМВР – “порицание”.
На 23.12.2015г. дисциплинарнонаказващият орган – началникът на РУ – Албена, е издал обжалваната заповед № 3394з-117/23.12.2015г., с която на основание чл.194, ал.2, т.1, т.2 и т.4, чл.197, ал.1, т.3, чл.200, ал.1, т.11 и т.12 и чл.204, т.3 от ЗМВР е наложил на жалбоподателя дисциплинарно наказание “порицание” за срок от осем месеца, считано от датата на връчване на заповедта. В мотивите към заповедта е посочено, че служителят на 08.08.2015г. за времето от 20, 30 часа до 08, 30 часа на 09.08.2015г. е назначен в наряд като водач на служебен автомобил с рег. № ТХ0458ХА, съгласно ежедневна ведомост с пореден номер № 700/23.07.2015г. на патрулен участък № 3, маршрут № 2 с часови график с рег.№ 3394р-5444/13.08.2015г. за работа по контрол на пътното движение и позивна 270. Съгласно план – разстановка с рег.№ 3394р-5305/07.08.2015г. за провеждане на специализирана полицейска операция на територията на РУ Албена, на мл.инспектор Н.Б. – един от служителите на първи екип по контрол на пътното движение, е поставена задача за изграждане на контролно пропускателен пункт по път І-9 в района на магазин “Конкурент” с.Оброчище за спиране и проверка на всички автомобили с чужди регистрационни номера и установяване на пътуващите в тях лица, като от прегледа на видеофайловете, съдържащи информация от АИС – “ВПК”, папка “20150808_ ТХ0458ХА_20-08” е установено, че на 09.08.2015г. за времето от 00, 00 часа до 06, 51 часа в района на магазин “Конкурент” с.Оброчище същият не изпълнява служебните си задължения, а се занимава с мобилния си телефон. Направен е извод, че с деянието си Б. е нарушил чл.51, ал.2 от Инструкция № 8121з-749/20.10.2014г. за реда и организацията за осъществяване на дейностите по контрол на пътното движение, след като е бил инструктиран и са му проведени служебни обучения за това, документирани в ежедневна ведомост № 700/23.06.2015г. и план-конспекти за проведено служебно занятие по професионална подготовка с номера № 5 и № 14 към рег.№ 3394р-959/10.02.2015г. Като нарушени са посочени също така т.ІІІ от типова длъжностна характеристика с рег.№ 52915/17.05.2013г., съгласно която служителят изпълнява и други задачи, възлагани от служебното ръководство в рамките на предоставените му правомощия, и оказва съдействие на други полицейски служби по издирване на лица, вещи и моторни превозни средства, обекти на престъпни посегателства, както и т.24 от раздел ІІ от Етичния кодекс за поведението на държавните служители в МВР, съгласно която държавният служител изпълнява стриктно и безпристрастно своите професионални задачи, като носи отговорност за своите действия или бездействия. Констатираните нарушения са квалифицирани като основание за дисциплинарна отговорност по чл. 194, ал.2, т.1, т.2 и т.4 от ЗМВР, във вр. чл.200, ал.1, т.11 и т.12 от ЗМВР, в какъвто смисъл е постановена и обжалваната заповед.
От приложените към дисциплинарната преписка ежедневна ведомост на личния състав на ППД при РУ – Албена за 08.08.2015г. (л.51-52) и часови график за 08-09.08.2015г. от 20:30 часа до 08:30 часа за наряд с позивна 270 се установява, че на посочените в оспорената заповед дати и часове жалбоподателят е включен в наряд за контрол на пътното движение и за проверка на МПС с чужда регистрация съгласно разпореждане с рег.№ 357р-3533/2015г., а от ежедневната форма за отчет се установява, че на същите дати и часове не са извършвани действия от наряда по контрол на пътното движение или проверка на МПС с чужда регистрация.
Видно от представената по делото план – разстановка за провеждане на специализирана полицейска операция на територията на РУ Албена с рег.№ 3394р-5305/07.08.2015г. на началника на РУ – Албена, във връзка с постъпила информация от ДАНС за двама чужди граждани, възнамеряващи да влязат на територията на РБългария с цел извършване на терористично нападение, е разпоредено да се проведе СПО на територията на РУ – Албена за времето от 21.00 часа на 08.08.2015г. до изричната отмяна на разпореждането с участие на служители на група “ОП” и група “КП” при РУ Албена. Съгласно т.VІІІ от разстановката, жалбоподателят е включен в екип от служители по контрол на пътното движение със задача да изградят КПП по главен път І-9 в района на магазин “Конкурент” в с.Оброчище, като спират и проверяват всички автомобили с чужди регистрационни номера и установят пътуващите в тях лица.
По делото е представен и приет като доказателство компакт – диск DVD–R, съдържащ 4 видеофайла с информация от АИС “ВПК” за служебен автомобил с рег.№ ТХ 0458 ХА за периода 08-09.08.2015г. От прегледа на видеозаписите в присъствието на двете страни в открито съдебно заседание се установява, че за времето от 00:14 часа до 06:57 часа на 09.08.2015г. Б. е вътре в служебния автомобил и борави с телефона си с изключение на няколко краткотрайни прекъсвания от по няколко минути и едно по-продължително прекъсване от половин час (от 01:31 часа до 02:06 часа), когато същият е извън служебния автомобил или пък го управлява.
Оспорената заповед е връчена лично на жалбоподателя на 23.12.2015г. срещу подпис, като в законоустановения срок той е упражнил правото си на жалба пред Административен съд – Добрич.
Въз основа на така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи :
Оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в кръга на правомощията му по закон по аргумент от чл.204, т.3, вр. чл.197 от ЗМВР. Наказаното лице е полицейски служител в РУ – Албена при ОД на МВР – Добрич на длъжност младши автоконтрольор І-ва степен, поради което началникът на РУ – Албена е овластен да му налага дисциплинарно наказание по чл.200, ал.1, т.11 и т.12 от ЗМВР, във вр. с чл.197 от ЗМВР. Заповедта е издадена в сроковете по чл.195, ал.1 от ЗМВР и в законоустановената писмена форма, съдържа задължителните реквизити по чл.210, ал.1 от ЗМВР, мотивирана е с излагане на фактическите и правните основания за нейното издаване и е подписана от издателя й, поради което неоснователно е възражението на жалбоподателя за неспазване на изискванията за форма и съдържание. Неоснователно е и възражението му за недопустимост на изготвените видеозаписи като веществени доказателствени средства, защото никъде в ЗМВР няма забрана за използването им, а съгласно чл.206, ал.3 от ЗМВР за разкриване на обективната истина могат да се използват всички начини и средства, които не са забранени от закон. Оспорената заповед обаче е издадена при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и неправилно приложение на материалния закон, съставляващи отменителни основания по смисъла на чл.146, т.3 и т.4 от АПК.
В противоречие с нормата на чл.206, ал.1 от ЗМВР преди налагане на дисциплинарното наказание служителят не е изслушан от дисциплинарнонаказващия орган. Разпоредбата е императивна и задължава наказващия орган преди налагане на дисциплинарното наказание да изслуша служителя или да му даде срок за писмени обяснения, като събере и оцени посочените от него доказателства. Тези изисквания са предвидени като гаранция за осъществяване на правото на защита на служителя и за обективното и безпристрастно провеждане на санкционното производство, поради което неспазването им опорочава административния акт и е основание за неговата отмяна. В случая изискването за изслушване на служителя не е спазено. Действително по делото е налице протокол за изслушване на служителя, но според данните по преписката на същата дата и час Б. се е запознавал с материалите по преписката, което означава, че фактически не е проведено изслушване на служителя. За да се приемат писмените обяснения или изслушването на служителя за такива по чл.206, ал.1 от ЗМВР, те следва да са дадени след запознаване на служителя с резултатите/изводите от проверката и осигуряване на разумен срок за писмени бележки и възражения, което в случая не е така. От доказателствата по делото е видно, че жалбоподателят е поканен да се запознае с обобщената справка и да даде допълнителни обяснения или възражения в 24-часов срок от запознаването, но от представения протокол за запознаване на служител се установява, че Б. е запознат само със заповедта за извършване на проверка и с видеофайла от АИС “ВПК”. Липсват доказателства по делото жалбоподателят да е запознат с обобщената справка, в която са обективирани резултатите от разследването. В хода на проверката дисциплинарноразследващият орган е отправил покана до жалбоподателя да даде писмени обяснения, но тя, първо, е връчена преди датата на изготвяне на обобщената справка и, второ, касае съвсем различно по вид, време и място на извършване нарушение. Следователно служителят не е запознат с всички материали по преписката, а запознаването му със заповедта за извършване на проверка и с видеофайла едновременно с изслушването му от дисциплинарнонаказващия орган следва да се приравни на липса на запознаване и да се квалифицира като съществено нарушение на административнопроизводствените правила, ограничаващо правото на защита на наказаното лице и обуславящо отмяната на заповедта на самостоятелно правно основание.
Допълнителен аргумент в подкрепа на този извод е и фактът, че в различните материали и документи, изготвени в хода на дисциплинарното производство, са изложени различни фактически и правни мотиви за наличие на допуснати дисциплинарни нарушения. В заповедта за извършване на проверка е посочено, че констатираните нарушения се изразяват в закриване на автоматизираното техническо средство, спане по време на смяна и липса на аудиозапис, докато в справката за извършената проверка е посочено, че нарушението е за това, че държавният служител се занимава с мобилния си телефон по време на наряд, като същото е квалифицирано като нарушение на чл.194, ал.1 и ал.2, т.1 и 2 от ЗМВР – неизпълнение на разпоредбите на този закон и на издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове, заповеди и разпореждания, както и неизпълнение на служебните задължения, за което се предвижда наказание по чл.200, ал.1, т.11 от ЗМВР. По същия начин е квалифицирано нарушението и в протокола за изслушване на държавния служител, докато в заповедта за налагане на дисциплинарно наказание поведението на Б. е преценено не само като нарушение по чл.194, ал.2, т.1 и т.2 от ЗМВР (нарушение на чл.51, ал.2 от Инструкция № 8121з-749/20.10.2014г. за реда и организацията за осъществяване на дейностите по контрол на пътното движение и т.ІІІ от типова длъжностна характеристика с рег.№ 52915/17.05.2013г.), но и като нарушение по чл.194, ал.2, т.4 от ЗМВР (нарушение на т.24 от раздел ІІ от Етичния кодекс за поведението на държавните служители в МВР), каквото нарушение дотогава не му е вменявано в дисциплинарното производство. Действително точната правна квалификация е от компетентността на наказващия орган, но непоследователността в описанието на фактите и правната квалификация на нарушенията налага да бъде осигурена възможност на служителя да се запознае с всички материали по преписката във всеки един от етап от производството, за да може да упражни ефективно правото си на защита. Неспазването на това изискване е още един аргумент за нарушаване на процедурата по чл.206, ал.1 от ЗМВР като самостоятелно основание за отмяна на оспорената заповед.
На следващо място от посочените в заповедта факти се установява, че наказващият орган е наложил дисциплинарно наказание “порицание” за поведение, с което са нарушени служебни задължения по време на наряд, които са регламентирани в Инструкция № 8121з-749/20.10.2014г. за реда и организацията за осъществяване на дейностите по контрол на пътното движение, както и в представената по делото план – разстановка за СПО, като допуснатото служебно нарушение е квалифицирано като основание за дисциплинарна отговорност по чл.200, ал.1, т.11, във вр. чл.194, ал.2, т.1 и т.2 от ЗМВР. Същевременно поведението на служителя е квалифицирано и по чл.194, ал.2, т.4 от ЗМВР като деяние, нарушаващо етичните правила по т.24 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, за което се налага наказание по чл.200, ал.1, т.12 от ЗМВР. От прегледа на нормативната уредба може да се направи извода, че случаите, в които е извършено действие или бездействие във връзка със служебни задължения, свързани със заеманата длъжност и регламентирани в ЗМВР, подзаконови нормативни актове, заповеди и разпореждания на ръководството на МВР и началниците на служби, т.е. нарушени са конкретни правила, които очертават съдържанието на служебното правоотношение, следва да се налага наказание на онези основания, в чиито фактически състави са включени нарушенията на служебните задължения. В тези случаи обстоятелството, че деянието се определя и като нарушение на етичните правила няма никакво значение и липсва основание за наказание по чл.194, ал.2, т.4 от ЗМВР, във вр. чл.200, ал.1, т.12 от ЗМВР. В конкретния казус по време на изпълнение на служебни задължения – наряд за контрол на пътното движение и за проверка на МПС с чужда регистрация, е допуснато нарушение на служебната дисциплина, а задълженията са определени с инструкция и акт на прекия началник. За това нарушение е предвидено съответното наказание в чл.200, ал.1, т.11 от ЗМВР (неизпълнение на служебни задължения и заповеди), поради което е изключено приложението на чл.200, ал.1, т.12, във вр. чл.194, ал.2, т.4 от ЗМВР. Вярно е, че някои от посочените в Етичния кодекс норми на поведение са идентични със законови и подзаконови норми за служебно поведение, но това е така, защото обществените отношения включително и служебните се регулират едновременно от различни социални норми – и правни, и морални, но включването на морални норми в Етичния кодекс не променя основната им характеристика, че те са по принцип неписани правила на поведение и не възникват на основата на властнически актове. Затова, когато с едно деяние се засягат едновременно различни обществени отношения, регулирани едновременно и от законови, и от морални норми, от значение за правната квалификация на служебното нарушение е има ли извършеното действие или бездействие връзка със служебните задължения и регламентирани ли са те с разпоредби на закона, издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове, заповеди и разпореждания на ръководството на МВР и преките ръководители, нарушени ли са служебни задължения, произтичащи от заеманата длъжност. При изпълнение и спазване на задължения, свързани със заеманата длъжност, конкретно регламентирани с правни норми, заповеди, разпореждания, ако поведението представлява нарушение на тези задължения, ще е налице основание за наказание по чл.200, ал.1, т.11 от ЗМВР. Настоящия случай е именно такъв, поради което ангажирането на дисциплинарна отговорност на служителя и на основание чл.200, ал.1, т.12 от ЗМВР противоречи на материалния закон.
Независимо от всичко, дори и да се приеме, че поведението на жалбоподателя може да се квалифицира и като нарушение на етичните правила по чл.194, ал.2, т.4 от ЗМВР, във вр. чл.200, ал.1, т.12 от ЗМВР, то това означава, че на него са му вменени две различни по вид административни нарушения. За тези две нарушения би следвало да се наложат две отделни наказания по аргумент от чл.9, т.3 от сега действащата Инструкция № 8121з-470/27.04.2015г. за организацията на дейността по установяване на дисциплинарни нарушения и налагане на дисциплинарни наказания, която за разлика от отменената Инструкция № ІЗ-2813/04.11.2011г. за дисциплината и дисциплинарната практика в МВР (отм. бр.34/2015г.). не предвижда възможност за налагане на едно общо наказание в максималния му размер. Задължението за определяне на отделни наказания важи във всички случаи, независимо дали за санкционирането на нарушенията са предвидени различни или еднакви по вид дисциплинарни наказания, като това има решаващо значение и за реализиране на дисциплинарна отговорност на служителя при извършване на последващо дисциплинарно нарушение. Налагайки едно наказание за две нарушения, дисциплинарнонаказващият орган е създал неяснота за кое от двете нарушения се налага наказанието, което е довело до ограничаване на правото на защита на дисциплинарнонаказаното лице и е абсолютно основание за отмяна на заповедта по смисъла на чл.146, т.4 от АПК, независимо от останалите изложени аргументи за незаконосъобразност на акта.
По тези съображения съдът приема, че обжалваният административен акт е издаден при съществени нарушения на процесуалните правила и в нарушение на материалния закон, поради което следва да бъде отменен като незаконосъобразен.
С оглед на изхода от спора, жалбоподателят има право на сторените от него разноски по делото в размер на 410 лева, включващи платено адвокатско възнаграждение в размер на 400 лева и платена държавна такса по жалбата в размер на 10 лева съобразно отправеното искане за това в съдебно заседание. По аргумент от чл.143, ал.1 и ал.4 от АПК на ответника не се следват разноски по делото.
Така мотивиран и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ по жалба на Н.С. *** заповед с рег.№ 3394з-117/23.12.2015 год. на Началника на РУ – Албена при ОД на МВР – Добрич, с която на жалбоподателя, на основание чл.194, ал.2, т.1, т.2 и т.4, чл.197, ал.1, т.3, чл.200, ал.1, т.11 и т.12 и чл.204, т.3 от ЗМВР, е наложено дисциплинарно наказание “порицание” за срок от осем месеца, считано от датата на връчване на заповедта.
ОСЪЖДА ОД на МВР – Добрич да заплати на Н.С. *** сумата от 410 лева, сторени разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховен административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му до страните.
Административен съдия :