Р Е Ш Е Н И Е
№ 33/15. 02. 2016 г., град Добрич
В ИМЕТО НА НАРОДА
ДОБРИЧКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, в открито съдебно заседание на втори февруари през две хиляди и шестнадесета година, IV касационен състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ДАРИНА ВИТАНОВА
СИЛВИЯ САНДЕВА
При участието на прокурора РУМЯНА ЖЕЛЕВА и секретаря В.С. разгледа докладваното от председателя канд № 8/ 2016 год. по описа на ДАС и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на глава ХІІ от АПК и е образувано по касационна жалба вх. № 50/ 11. 01. 2016 год. на Община град Добрич, подадена чрез Кмета – Й.Й. срещу Решение от 08. 12. 2015 год. по нахд № 842/ 2015 год. на ДРС, с което е отменено Наказателно постановление № АПИТО 51/ 29. 05. 2015 год. на Кмета на Община град Добрич, с което на Г.Д.Д., ЕГН **********,***, за нарушение по чл. 2, ал. 7 от Наредбата за осигуряване на обществения ред, поддържането и опазването на общинската собственост и околната среда на Общински съвет град Добрич на основание чл. 2, ал. 8 от същата Наредба е наложено наказание “глоба” в размер на 100 лв. /сто лева/.
С жалбата се настоява, че решението на ДРС е неправилно поради нарушение на материалния закон, като се иска от съда да бъде уважена изцяло и да бъде отменено първоинстанционното решение, като бъде потвърдено наказателното постановление.
В съдебно заседание касаторът, редовно призован, се представлява от юрисконсулт Михайлов, който поддържа жалбата. Няма искания по доказателствата.
Ответникът – Г.Д.Д., редовно призован, не се явява, представлява се от адв. Ж.Ж., ДАК, който оспорва жалбата. Настоява, че същата е неоснователна, като според него правилно съдът е отменил наказателното постановление, доколкото липсват лица, очевидци, които да установяват извършването на нарушение от наказаното лице.
Представителят на ДОП също счита, че жалбата е неоснователна.
Съдът, като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, в рамките на наведените от жалбоподателя касационни основания и предвид разпоредбата на чл. 218, ал. 2 АПК за служебна проверка относно съответствието с материалния закон, намира за установено следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, от легитимирана страна, с правен интерес от обжалване на решението, като неизгодно за нея и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна.
С Решение № 90 от 08. 12. 2015 г. по нахд № 842/ 2015 г. районният съд е отменил наказателно постановление № АПИТО 51/ 29. 05. 2015 год. на Кмета на Община град Добрич, с което на Г.Д.Д., ЕГН **********,***, за нарушение по чл. 2, ал. 7 от Наредбата за осигуряване на обществения ред, поддържането и опазването на общинската собственост и околната среда на Общински съвет град Добрич на основание чл. 2, ал. 8 от същата Наредба е наложено наказание “глоба” в размер на 100 лв. /сто лева/, за това че на 16. 04. 2015 г. около 22. 30 часа, в гр. Добрич, по бул. “25 септмеври” № 24, непосредствено пред “Бакарди клуб” наказаният си е позволил саморазправа с граждани, изразяваща се в грубо отношение и нанасяне на ритници, като с държанието си и поведението е нарушил морала и добрите нрави.
Съдът е разгледал жалбата и за да отмени наказателното постановление , е приел, че административнонаказателното производство са допуснати съществени процесуални нарушения, които са нарушили правото на защита на жалбоподателя. В тази насока е отразил, че АУАН е съставен в присъствие на нарушителя и свидетел, като е връчен надлежно на нарушителя, но свидетелят не е присъствал при установяване на нарушението, а само при съставяне на акта. Позовавайки се на показанията на актосъставителя Д.Х.Д. и свидетеля, вписан в АУАН – Х.В.Н., съдът е стигнал до извода, че АУАН е съставен при липса на свидетели при установяване на нарушението. Съдът е посочил, че АУАН може да бъде съставен в отсъствие на свидетели само при хипотезата на чл. 40, ал. 4 от ЗАНН – когато нарушението е установено въз основа на официални документи, какъвто не е конкретният случай. В този смисъл съдът е счел, че липсата на свидетели при установяване на нарушението е съществено нарушение и се явява самостоятелно основание за отмяна на НП, поради което не се налага разглеждане спора по същество.
Касационният състав счита, че като краен резултат решението е правилно и законосъобразно и макар съдът да е записал, че не е разгледал спора по същество, на практика от мотивите му се установява, че е счел нарушението за недоказано поради липса на свидетели, установяващи извършването му. В конкретния случай следва да се има предвид следното:
АУАН е съставен на 19. 05.- 2015 г., като в него е описано деяние от 16. 04. 2015 г. В АУАН е вписан един свидетел, за когото изрично е записано, че е свидетел по съставянето на акта. Втори свидетел няма. Нито в АУАН, нито в други документи, които да са придружаващи съставянето му, са налице доказателства, от които да може да се направи безспорен и категоричен извод за извършеното нарушение. Както сочи ДРС, съдия – докладчикът е изискал такива доказателства, но нито от страна на РУ Добрич, където работи актосъставителят, нито от страна на административнонаказващия орган са представени доказателства относно деянието. От страна на касационната инстанция също бе направен опит да бъдат събрани подобни доказателства, но се оказа, че налични такива няма нито в РУ на ОД на МВР, нито в Община град Добрич. При това положение нарушението е недоказано.
На следващо място, съгласно разпоредбата на чл. 40, ал. 3 от ЗАНН при липса на свидетели, присъствували при извършването или установяването на нарушението, или при невъзможност да се състави акт в тяхно присъствие, той се съставя в присъствието на двама други свидетели, като това изрично се отбелязва в него. В случая АУАН е съставен само в присъствието на един свидетел, което се явява в грубо нарушение на изискванията на чл. 40, ал. 3 от ЗАНН. Законодателят е предвидил изрично в тази хипотеза свидетелите да са двама, за да бъдат защитени правата на наказаното лице. Липсата на втори свидетел опорочава акта и издаденото въз основа на него НП. От друга страна по начин, по който е съставен АУАН не може да се направи извод за фактическите основания, на които той се базира, за да се разбере кой, по каква причина, спрямо кого е извършил описаните в акта действия. При тази ситуация, поради неспазване на законовите изисквания и и неизпълнение на задълженията от страна на служителите на РУ при ОД на МВР Добрич и тези на Община град Добрич, дори да е имало подобни действия, дори те да са били извършени от наказаното лице, то това не може да бъде установено, поради което у пострадалия, ако има такъв, би останало чувство за безнаказаност.
Предвид изложеното, касационната жалба се явява абсолютно голословна, необоснована и неоснователна. Съдебното решение не страда от пороци, представляващи основания по смисъла на чл. 348 НПК, които да налагат неговата отмяна.
Воден от горното, Добричкият административен съд, на основание чл. 222, ал. 2, предл. 1 АПК,
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 90 от 08. 12. 2015 год. по нахд № 842/ 2015 год. на ДРС, с което е отменено Наказателно постановление № АПИТО 51/ 29. 05. 2015 год. на Кмета на Община град Добрич.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: