Р Е Ш Е Н И Е
№ 39
18.02.2016г., град Добрич
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД-ДОБРИЧ, в публично заседание на девети февруари, две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА МИЛЕВА
ТАНЯ ДИМИТРОВА
при участието на секретаря М.М. и прокурора при Окръжна прокуратура – Добрич, СВИЛЕНА КОСТОВА, разгледа докладваното от съдия Таня Димитрова к.адм.д.№7/2016г. по описа на съда и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на гл.ХІІ от АПК във връзка с чл.63 от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Областен отдел “Автомобилна администрация” Добрич /ОО”АА”/, подадена чрез началника, срещу Решение №74 от 09.11.2015г., постановено по НАХД №1097/2015г. на Районен съд–Добрич /ДРС/, с което е отменено Наказателно постановление №28-0000252/23.07.2015г., издадено от Началника на ОО”АА” Добрич. С жалбата се поддържа, че решението на ДРС е неправилно и незаконосъобразно. Изразява се несъгласие с извода на ДРС, че са налице основания за прилагане на чл.28 от ЗАНН. Сочи се, че не е маловажен случай това дали даден работник/служител ще работи през деня или през нощта, а и в конкретния казус става въпрос за часова разлика, определяща работното време, почивки и прекъсвания в точно определени часове и минути, т.е. от особена важност за евентуално последващи проверки на работните дни на водача. Изтъква се, че наказващият орган е взел предвид, че се касае за допуснато нарушение, което е от изключителна важност. Иска се от съда да отмени решението на ДРС и да потвърди наказателното постановление.
Ответникът в касационното производство – Н.К.Д. в писмен отговор по касационната жалба /наименован жалба/ описва фактическата обстановка във връзка с деянието и заявява, че е бил освободен от работа, както и че 200лв са много пари за него. Преди съдебното заседание по делото е постъпила молба на ответника, в която се изразява невъзможност за явяване поради финансови причини, тъй като Д. нямал никакви средства и доходи, а и здравословното му състояние е влошено – с ТЕЛК бил за диабет и сърце.
Участващият по делото прокурор дава заключение за неоснователност на жалбата предвид правилността и законосъобразността на решението на ДРС, като пледира за оставянето му в сила. Сочи се, че правилно ДРС е преценил, че извършеното нарушение е маловажен случай.
Касационната жалба е редовна и допустима – подадена е от страна, участвала във въззивното съдебно производство и в срока по чл.211, ал.1 от АПК.
Административният съд, като прецени доводите на страните, фактите, които се установяват събраните по делото доказателства, както и мотивите на съдебния акт, в рамките на наведените от жалбоподателя касационни основания и предвид обхвата на касационната проверка, очертан в разпоредбата на чл.218, ал.2 АПК, намира за установено следното:
Производството пред районния съд е образувано по жалба на Н.К.Д. *** срещу Наказателно постановление №28-0000252/23.07.2015г., издадено от Началника на ОО”АА”-Добрич, с което за нарушение на чл.34, §5, б.”а” от Регламент №165/2014, на основание чл.93в, ал.13 от Закона за автомобилните превози /ЗАПр/, на Д. е наложено наказание “глоба” в размер на 200 лева. Нарушението, според наказателното постановление, се състои в следното: На 02.07.2015г., около 12,00ч, на входа на гр.Добрич срещу бензиностанция “Лукойл” по посока на движение от гр.Варна за гр.Добрич, Н.К.Д. управлява товарен автомобил с прикачено ремарке и извършва превоз на товари, като при проверката от контролните органи е констатирано, че Д. в качеството си на водач извършва превоз на товари с МПС от кат.3, оборудвано с аналогов тахограф MANNESMAN с №1375902, като не е осигурил съвпадение на часовото време върху тахографския лист с официалното време в страната на регистрация на МПС – по време на проверката – 12,00ч, а върху тах.лист времето е 23.05ч. Наказващият орган е посочил в наказателното постановление, че е постъпило възражение от Д., с което не се оспорва нарушението.
За да отмени обжалваното пред него наказателно постановление, ДРС приема, че при съставяне на наказателното постановление са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, както и че наказващият орган правилно е установил фактическата обстановка, но въз основа на нея е извел неправилен извод, че нарушението не е маловажен случай. ДРС приема, че наказващият орган не е изпълнил задължението си по чл.53, ал.1 от ЗАНН да извърши задълбочена проверка за приложението на чл.28 от ЗАНН. В решението на ДРС се сочи, че в законоустановения 3-дневен срок Д. е представил възражение по акта и е приложил копие от GPS-пътен лист, от който се установява по минути движението на автомобила, които данни са били известни на наказващия орган и от тях могат да се установят по безспорен начин всички факти, които се установяват и с тахографския лист. Съдът е приел, че деянието на Д. формално осъществява признаците на нарушението, но не води до накърняване или реално застрашаване на определени обществени отношения и интереси. ДРС, позовавайки се на представения трудов договор на Д., е приел, че Д. е с минимални доходи. Съобразил е, че в продължителен период преди нарушението, а и почти веднага след него, Д. е безработен и не разполага със средства за препитание, което е обосновало извода на ДРС, че налагането на наказание в какъвто и да е размер е непосилно, а превъзпитанието на нарушителя в случая може да се постигне и чрез предупреждение, още повече, че липсват данни за други нарушения на Д..
Настоящата касационна инстанция намира решението на районния съд за правилно, като постановено при липса на касационните основания по чл.348 от НПК, респ. не са налице основания за отмяната му. Касационният състав споделя изводите на районния съд, които се основават на обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото. ДРС е извършил преценка на релевантните по делото факти, които се извеждат от всички относими доказателства /разгледани поотделно и в тяхната съвкупност/ и ръководейки се от закона е постановил правилен съдебен акт. Правилно и при надлежна преценка на фактите, които се установяват от приобщения по делото доказателствения материал ДРС приема, че деянието на Д. осъществява признаците на състава на административното нарушение по чл.93в, ал.13 от ЗАПр, но обстоятелствата по делото сочат на маловажност на нарушението.
По същество направените с касационната жалба възраженията са по отношение на неправилно прилагане на материалния закон от страна на ДРС. Касационната жалба е неоснователна е, предвид следните съображения:
Действително тахографският лист регистрира и показва данните за движението на автомобила, за определените периоди на управление, прекъсване и почивка на водачите. Въвеждането с европейското право на изискването за тахограф е с цел подобряване условията на труд и безопасността на движението. Въвеждането от страна на водачите на достоверни данни по отношение на часовото време по тахографския лист с действителното официално време в държавата на регистрацията на превозното средство е една от гаранциите за съблюдаване от самите водачи на социалното законодателство, както и гаранция, че транспортното предприятие трябва да се съобразява с изисквания за почивка, а и гаранция за безопасността на движението, доколкото не следва да се допуска управление на превозни средства от уморени водачи.
Конкретните обстоятелства във връзка с процесното по делото нарушение сочат на по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от този вид, както и правилно е приел ДРС. По аргумент от чл.93, т.9 от НК, това именно е законоустановеният критерий за разграничаване на административните нарушения от маловажните случаи на такива. Първо, Д. е бил назначен на работа като водач на МПС, считано от 01.07.2015г./Трудов договор на л.10 от делото на ДРС/, т.е. ден преди установеното от инспекторите на ОО”АА” Добрич нарушение, респ. неосигуряването на съответствието на часовото време, регистрирано върху тахографския му лист, с официалното време в РБ не би се отразило съществено върху преценката съблюдавал ли е изискванията за почивка при управлението на МПС. Освен това, както и ДРС е обсъдил, данните за движението на автомобила, пътния лист за превоза, както и кантарната бележка, сочат на несъществено засягане на обществените отношения, които цели да регулира европейското право с нормата на чл.34, §5, б.”а” от Регламент /ЕС/ №165/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 4.02.2014г. относно тахографите в автомобилния транспорт, за отмяна на Регламент /ЕИО/ №3821/85 на Съвета относно контролните уреди за регистриране на данните за движението при автомобилния транспорт и за изменение на Регламент /ЕО/ №561/2006 на Европейския парламент и на Съвета за хармонизиране на някои разпоредби от социалното законодателство, свързани с автомобилния транспорт. Като смекчаващи обстоятелства, обосноваващи маловажността на процесното нарушение, следва да се възприемат фактите, че Д. продължително време е бил безработен, финансовото му положение и здравословното му състояние, независимо, че тези обстоятелства имат значение и за определяне размера на наказанието. Това е така, защото преди всичко следва да се разглежда нарушението през призмата на конкретното му отражение върху обществените отношения, регулирани с въпросното изискване. Нещо повече, съгласно чл.41, §1 от Регламент /ЕС/ №165/2014 на Европейския парламент и на съвета от 4.02.2014г., санкциите за нарушенията на този регламент следва да са ефективни, пропорционални, възприращи и недискриминационни. В случая съдът намира, че налагането на наказание на Д., вместо предупреждаването му в съответствие с чл.28от ЗАНН, се явява непропорционнално, несъразмерно на преследваната легитимна цел с нормата на посочения регламент.
При извършената служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон, за което касационната инстанция е задължена, съгласно чл.218, ал.2 от АПК, съдът намира, че решението не страда от пороци, които да са основания отмяна, обезсилване или обявяване на нищожност.
Водим от гореизложеното и на основание чл.221, ал.2, предл. първо от АПК във връзка с чл.63, ал.1 от ЗАНН, Административният съд
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №74 от 09.11.2015г., постановено по НАХД №1097/2015г. на Районен съд–Добрич.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.