header

Решение по Административно дело 748/2015г.

 

 

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

38

 

гр.Добрич, 18.02.2016г.

 

В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

         АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ДОБРИЧ, трети състав в публично съдебно заседание на втори февруари две хиляди и шестнадесета година в състав:

 

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ : КРАСИМИРА ИВАНОВА

                                                        ЧЛЕНОВЕ : ДАРИНА ВИТАНОВА

                                                                            ДИМИТЪР МИХОВ

 

         при участието на прокурора Румяна Желева и секретаря В.С., разгледа докладваното от съдия Димитър Михов КАД № 748/ 2015г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

         Производството е по реда на Глава ХІІ от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 63, ал.1 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба от Р.Р.Р., ЕГН: **********, чрез процесуалния му представител адвокат С.Т. ***, срещу Решение от 29.09.2015г., постановено по н.а.х.д. № 270/2015г. на Районен съд гр.Добрич.

Жалбоподателят твърди, че обжалваното решение е неправилно и необосновано, противоречащо на материалния и процесуалния закон. Твърди се, че при постановяване на решението си, съдът неправилно е извършил преценка на събрания доказателствен материал. Неправилно е приел, че съставеният АУАН е съобразен с материалноправните норми, както и при съставянето му липсват нарушения от материалноправно и процесуалноправно естество, които пряко да рефлектират върху неговата законосъобразност, а издаденото наказателно постановление отразява изцяло описаната в акта фактическа обстановка.

         Твърди се още, че в решението са обсъдени едностранчиво и неаргументирано изложените в жалбата доводи относно допуснати съществени нарушения на материалния закон и процесуалните правила при издаването на АУАН и НП. Както в АУАН така и в НП, липсват мотиви защо административнонаказващия орган е приел, че нарушението е извършено на 02.01.2013г. Съдът не е обсъдил и направеното в жалбата искане за прилагане на чл.28 от ЗАНН. Иска се съдът да отмени обжалваното решение и потвърденото с него наказателно постановление.

          В съдебно заседание касаторът редовно призован не се явява, не се представлява. С молба вх. № 266/01.02.2016г., процесуалният представител на жалбоподателя поддържа жалбата на основанията, посочени в нея.

         Ответникът по касационната жалба – АДФИ гр.София редовно призован, не се представлява. Представя писмени бележки вх. № 204/26.01.2016г. с искане съдът да потвърди първоинстанционното решение.

         Представителят на Окръжна прокуратура – Добрич дава становище, че касационната жалба е основателна, поради което обжалваното решение следва да бъде отменено.

Административен съд – Добрич, като обсъди първоинстанционното решение, доводите и становищата на страните, доказателствата по делото и след като извърши служебна проверка съгл. чл. 218, ал.1 от АПК, прие за установено следното:

         Касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал.1 от АПК, отговаря на изискванията на чл. 212 и чл. 213 от АПК и е процесуално допустима.

         Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по следните съображения:

Производството пред районния съд е образувано по жалба на Р.Р.Р., ЕГН: **********, против Наказателно постановление № 11-01-1182/16.12.2014г. на Директора на Агенцията за държавна финансова инспекция /АДФИ/-гр.София, с което за нарушение на чл.101а, във вр. с чл.14, ал.4, т.2 от ЗОП, на основание чл.129, ал.5 от ЗОП, във вр. с чл.127, ал.2 от ЗОП и Заповед № ЗМФ-1396/01.12.2014г. на министъра на финансите, на жалбоподателя е наложено административно наказание глоба в размер на 500 /петстотин/ лева.

За да потвърди наказателното постановление районния съд е установил следната фактическа обстановка: Със Заповед № ФК-10-297/27.03.2014г., издадена от Директора на АДФИ-гр.София, на св.Канева – главен финансов инспектор в АДФИ е възложено извършване на държавна финансова инспекция на “В и К” ЕООД гр.Добрич за периода от 01.01.2011г. до 09.08.2013г. Във връзка с извършваната инспекция са представени две официални справки /с изх. № ГП 1159-5.2/16.06.2014г. и с изх. № 1159-4.3/16.06.2014г./, съдържащи конкретна информация за извършените разходи за доставка на кабели, отнасяща се за периода от 01.01.2013г. до 31.12.2013г. и предходната 2012г.

Предвид данните от официалните справки е прието, че са налице безспорни доказателства от които се налага извода, че жалбоподателя Р. в качеството си на управител на дружеството и лице по чл.8, ал.3 от ЗОП, с виновното си поведение /бездействие/ е осъществил състава на административно нарушение по чл.101а, ал.1 във вр. с чл.14, ал.4, т.2 от ЗОП. Съставен е АУАН № 11-01-1182/15.10.2014г. за извършено от касатора административно нарушение. Въз основа на АУАН административнонаказващият орган е издал обжалваното наказателно постановление, възприемайки изцяло установената фактическа обстановка.

Касационния съд намира, че атакуваното първоинстанционно решение е правилно и законосъобразно. Неоснователни са направените от жалбоподателя оплаквания, в насока наличието на отменителни основания по чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК. При постановяване на обжалваното решение не са допуснати нарушения на закона, както и съществено нарушение на процесуалните правила. Първоинстанционния съд е обсъдил всички факти и обстоятелства от значение за случая и е извел обосновани изводи, съображенията за които се възприемат от настоящата инстанция и които не следва дословно да бъдат преповтаряни.

Разпоредбата на чл.101а, ал.1 от ЗОП препраща към чл.14, ал.4 от същия закон, съгласно която възложителите могат да не провеждат процедурите по закона, но са длъжни да прилагат условията и реда на Глава осма “а” при обществени поръчки с обект по чл.3, ал.1 на стойност без ДДС, съответно в т.2.: за доставки или услуги – от 20 000 до 66 000 лева. В настоящия случай се касае за периодично повтаряща се доставка-доставка на кабели, която попада сред обектите на обществени поръчки по см. на чл.3, ал.1, т.1 от ЗОП и като периодично повтарящи се доставки тяхната прогнозна стойност може да се изчисли съгласно правилото на чл.15, ал.2, т.2, б.”а” от ЗОП, а именно на база на действителната обща стойност на подобни договори, сключени през предходната финансова година и коригирани с предвидените промени в количеството или стойността на съответната доставка или услуга.

 С оглед на това и предвид доказателствата по делото, касаторът не е бил длъжен да провежда задължителните процедури по ЗОП, но е бил длъжен да приложи условията и реда на Глава осма “а” от ЗОП, при обществени  поръчки с обект по чл.3, ал.1 на стойност без ДДС за услуги от 20 000 до 66 000 лева. Неизпълнението на това му задължение води до извършването на административно нарушение и прилагането на санкционната норма на чл.129, ал.5 от ЗОП.

         Предвид горното, настоящия състав при извършената проверка по чл. 218 от АПК счита, че обжалваното решение е валидно, допустимо, постановено без да са допуснати нарушения на закона. Не са налице касационни основания по чл. 348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК, предполагащи отмяна на решението, поради което същото следва да бъде оставено в сила, като правилно и законосъобразно .

         По изложените съображения и на осн. чл. 221 , ал.2 от АПК във вр. с чл. 63, ал.1 от ЗАНН, Административен съд – Добрич, трети касационен състав

Р Е Ш И :

 

         ОСТАВЯ В СИЛА решение от 29.09.2015г. на Добричкия районен съд, постановено по н.а.х.д. № 270/2015г.

         РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване .

 

 

 

 

 

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ :

 

                                                                           1.

                                                        ЧЛЕНОВЕ :

                                                                           2.