Р Е Ш Е Н И Е
№ 40
18.02.2016г., град Добрич
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ДОБРИЧ, първи състав, в публично съдебно заседание на девети февруари през две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА МИЛЕВА
ТАНЯ ДИМИТРОВА
при участието на прокурора СВИЛЕНА КОСТОВА и на секретаря М.М., изслуша докладваното от съдия Т.Димитрова КАД №747/2015г., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на глава ХІІ от АПК, във вр.с чл.63 от ЗАНН.
Образувано е по жалба на С.Г.М. с ЕГН ********** ***, срещу Решение №83 от 20.11.2015г. по АНХД №1232/2015г. на Районен съд-Добрич /ДРС/, с което е потвърдено Наказателно постановление №16/17.09.2015г., издадено от Кмета на Община Крушари. С жалбата се твърди, че решението на ДРС е неправилно и необосновано, постановено в противоречие с материалния закон. Сочи се, че съдебното решение не е мотивирано и е постановено при непълнота на доказателствата, като се поддържа, че ДРС не е взел предвид допуснатите съществени процесуални нарушения при издаване на наказателното постановление, недоказаността на нарушението, а и решението съдържа само бланкетни констатации и няма задълбочени правни изводи и обстоен анализ на възраженията в жалбата. Изтъква се, че доколкото в случая става въпрос за унищожени пасище и мера със средно годишно рентно плащане в размер на 6,00лв, а не за унищожена земеделска земя – нива, в противоречие с материалния закон ДРС е приел, че правилно е определен размерът на глобата. Според касатора, липсва произнасяне на ДРС по отношение непосочването на дата на извършване на нарушението както в акта за установяване на нарушението, така и в наказателното постановление, а датата на извършване на нарушението е от съществено значение, тъй като Наредба №7 за стопанисване, управление и предоставяне за ползване на общински пасища и мери на територията на Община Крушари е променяна два пъти през 2015г., и едва в последната й редакция, одобрена с Решение №6/64 от 30.04.2015г. на Общински съвет Крушари е предвидена възможност да се наказват и физически лица, които нямат качеството нито на наематели, нито на ползватели /каквото именно физическо лице е касаторът/. Изтъква се, че е установено и от наказващия орган, и в хода на съдебното производство, че процесното пасище и мера е превърнато в обработваема земя – нива, на която е засята царевица, а засяването на тази култура/сеитбата й за северна България е от 10 до 20 април. Последното обосновава извод, че ако се приеме, че датата на извършеното нарушение предхожда промяната на наредбата, то чл.20, ал.1 от тази наредба не дава възможност да бъде касаторът подведен под административнонаказателна отговорност, тъй като е физическо лице, а не ползвател или наемател на въпросния имот. Изразява се несъгласие с изложеното в наказателното постановление, че деянието е довело до ощетяване на бюджета на Община Крушари, тъй като част от имота е с незаконно променено предназначение, като касаторът изтъква, че става въпрос за промяна в начина на трайно ползване, а не за промяна на предназначението на имота за неселскостопански нужди. Според касатора, наложеното наказание не съответства на характера и вида на нарушението. Иска се от съда да отмени решението на ДРС, да се отмени наказателното постановление или да се намали наложената санкция. Към жалбата си касаторът прилага проектите за изменение на Наредбата №7 от март и от април 2015г., мотивите към проектите, Решение №6/64 от 30.04.2015г. на Общински съвет Крушари за приемане на нова Наредба №7, както и Информация от сайта на ОД”Земеделие”-Добрич за средното годишно рентно плащане за стопанската 2014/2015г. за землищата на Община Крушари, регламентирано в §2е от ДР на ЗСПЗЗ, за “пасище, мера”.
Ответникът по касационната жалба – Община Крушари, представляван в съдебно заседание от адв.Д.Далакманска, изразява становище за неоснователност на жалбата, като се изтъква, че решението на ДРС е правилно и законосъобразно, постановено при задълбочена преценка на доказателствения материал. Сочи се, че няма нарушения при изготвяне и връчване на акта за установяване на нарушението и наказателното постановление, че неоснователно се иска намаляване на наказанието. Искането на ответника е да бъде оставено в сила решението на ДРС.
Участващият по делото прокурор дава заключение за неоснователност на жалбата и пледира за оставяне в сила на решението на ДРС. Настоява се, че безспорно е установено извършването на нарушението, а и в административнонаказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения.
Съдът, като прецени доводите на страните, мотивите на обжалвания съдебен акт и фактите, които се установяват от събраните по делото доказателства, в рамките на наведените от жалбоподателя касационни основания и предвид разпоредбата на чл.218, ал.2 АПК, определяща обхвата на служебната проверка, намира за установено следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в срока по чл.211, ал.1 от АПК, от легитимирана страна с правен интерес от обжалване на решението, като неизгодно за нея.
Производството пред районния съд е образувано по жалба на касатора срещу Наказателно постановление №16/17.09.2015г., издадено от Кмета на Община Крушари, с което за нарушение на чл.20, ал.1 от Наредба №7 за стопанисване, управление и предоставяне за ползване на общински пасища и мери на територията на Община Крушари /наричана Наредба №7/, на основание същата разпоредба на С.Г.М. е наложено наказание “глоба” в размер на 3624,75лв. Нарушението, според наказателното постановление, се изразява в това, че на 20.07.2015г., около 09.30ч, в землището на с.Загорци, община Крушари, в качеството си на физическо лице С.Г.М. е унищожил част от общински имот с №000078, с начин на трайно ползване “пасище и мера” в размер на 25дка, като ги е превърнал в обработваема земеделска земя-нива. Нарушението е установено с Акт за установяване на нарушението /АУАН/ №3/21.08.2015г., след констатирането му при проверка от надлежно назначена комисия, за което е съставен констативен протокол на 20.07.2015г. и след изискване касаторът да представи документ, удостоверящ правното основание за владеене на имота, какъвто документ касаторът е заявил, че не притежава. Видно от наказателното постановление размерът на глобата е формиран на база определеното със Заповед №РД-07-01-290/10.11.2014г. на Директора на ОД”Земеделие” средно годишно рентно плащане за землището на с.Загорци за стопанската 2014/215г., което е в размер на 48,33лв на декар.
За да потвърди наказателното постановление ДРС приема, че в административнонаказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения, извършването на нарушението безспорно се установява по делото, правилно е ангажирана отговорността на М. и правилно е определено наказанието като вид и размер. По отношение на спазването на административнопроизводствените правила, ДРС е посочил, че АУАН съдържа реквизитите по чл.42 от ЗАНН, съставен е в присъствието на двама свидетели, а наказателното постановление е издадено в рамките на преклузивния срок по чл.34, ал.3 от ЗАНН, съдържа реквизитите по чл.57 от ЗАНН и е надлежно връчено. В мотивите на решението са посочени писмени доказателства и какво се установява от тях, а именно Заповед №РД-08-350/23.06.2013г., с която е назначена комисия, която да извършва периодични проверки по установяване състоянието на пасищата и мерите от общинския поземлен фонд и да съставя АУАН за неправомерно ползване, Констативен протокол, съставен на 20.07.2015г., с който е установено, че част от поземлен имот 000078, находящ се в землището на с.Загорци се обработва като земеделска земя, като обработваемата площ, измерена с GPS устройство е 25дка, Акт №611/01.08.2006г. за публична общинска собственост на Община Крушари на имот 000078 по КВС на с.Загорци, писмо с изх.№ОС-12-5148/21.07.2015г., с което от М. е изискан документ за собственост по отношение на имота, както и писмо с рег.№ОД-12-5148/1/ от 10.08.2015г., с което М. завява, че не притежава такъв документ. ДРС е посочил в мотивите си, че описаното нарушение се потвърждава от разпита на актосъставителя и свидетелите по АУАН и от приобщените по делото писмени доказателства. По отношение на наложеното наказание, ДРС е посочил, че при определянето му следва да се имат предвид чл.12 и чл.27, ал.2 от ЗАНН, както и че административнонаказващият орган е отчел както характера и вида на нарушение, така и вината на нарушителя, като е взел предвид всички смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства. Направен е извод, че определеното наказание в предвидения в закона размер – изчислен в съответствие с чл.20, ал.1 от Наредба №7 на база определеното със Заповед №РД-07-01-290/10.11.2014г. на Директора на ОД”Земеделие” средно годишно рентно плащане за землището на с.Загорци за стопанската 2014/2015г., което е в размер на 48,33лв/ дка и представлява тройният размер на средно годишно рентно плащане за землището на с.Загорци за стопанската 2014/2015гг. на декар, унищожен имот – “пасище и мера”. Прието е от ДРС, че наказанието е справедливо и съответства на извършеното нарушение.
Настоящият състав на съда намира обжалваното решение на ДРС за неправилно, предвид следното:
Съгласно сочената за нарушена от наказващия орган разпоредба на чл.20, ал.1 от Наредба №7 за стопанисване, управление и предоставяне за ползване на общински пасища и мери на територията на Община Крушари, приета с Решение №6/64 по Протокол №6/30.04.2015г. на Общински съвет-Крушари, в сила от датата на приемането й, “наказва се с глоба в троен размер на средното годишно рентно плащане за землището за съответната стопанска година на декар физическо лице и/или юридическо лице, и/или наемател/ползвател, който унищожи общински мери и пасища и/или ги превърне в обработваема площ – нива”. Това е текстът на административнонаказателната разпоредба според публикуваната на интернет страните на Община Крушари наредба.
Изложените в жалбата на наказания до районния съд доводи за незаконосъобразност на наказателното постановление са идентични с изложените такива в касационната жалба, като в решението на ДРС не се установява наличие на становище по нито едно от конкретните възражения на наказания. ДРС не е обсъдил възраженията във връзка с непосочването както в АУАН, така и в Наказателното постановление на датата на извършване на нарушението, възраженията във връзка с определянето на размера на глобата въз основа на средното годишно рентно плащане за ниви, а не за пасища и мери в землището на с.Загорци за 2015/2015г., не е обсъдил и възражението във връзка с установяване размера на разораните площи.
Съгласно чл.14, ал.1 от НПК, районният съд е следвало да вземе своето решение по вътрешно убеждение, основано на обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото, като се ръководи от закона, след като е взел /по аргумент от чл. 13, ал. 1 от НПК/ всички мерки, за да осигури разкриването на обективната истина. Без значение е дали има, или липсват доказателствени искания от страните. Задължение на съда е по свои почин да събере доказателства по делото, когато това се налага за разкриване на обективната истина и за да отговори на релевантните доводи на наказания за незаконосъобразност на наказателното постановление. Липсата на такава дейност нарушава прогласените в чл.13 и чл.14 НПК принципи, а и не може да попълни и критериите за справедлив наказателен процес по смисъла на чл.6 ЕКЗПЧОС.
Формалното присъствие на мотиви в съдебното решение чрез повтаряне на аргументацията на наказващия орган и излагането на принципни положения, без да е даден отговор на всички въздигнати аргументи по жалбата на наказания защо се приемат от съда за неоснователни, с оглед потвърждаването на наказателното постановление, е равностойно на липса на мотиви. Настоящият състав на съда намира, че в този смисъл при постановяване на обжалваното решение е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила – липса на мотиви, което представлява касационно основание за отмяна на съдебното решение по смисъла на чл.348, ал.3, т.2, пр.1 и ал.1, т.2 от НПК във вр. с чл.63, ал.1 от ЗАНН. Това нарушение рефлектира и засяга правото на защита на страните и правото им на справедлив съдебен процес.
Би било налице ограничаване на правото на защита както на наказаното лице, така и на наказващия орган, ако едва с решението на последната касационна инстанция се направят изводи за неоснователност или основателност на възраженията на наказания за незаконосъобразност на наказателното постановление, които възражения са направени с жалбата пред районния съд. Недопустимо е такова произнасяне от касационната инстанция в настоящото производство, тъй като лишава страните най-малкото да вземат становище по аргументите на съда за даден правен извод. Освен това, по делото не са приобщени всички необходими доказателств,а за да може административният съд да прецени правилно ли е приложен законът.
С оглед направения извод за неправилност на обжалваното решение, същото да бъде отменено и върнато делото за ново разглеждане. При новото разглеждане е необходимо да бъдат събрани като доказателства действащите редакции на Наредба №7 към момента на налагане на наказанието и към момента на извършването му, както и официална информация от ОД”Земеделие” Добрич за средните годишни рентни плащания за стопанската 2014/2015г. за землището на с.Загорци както за земеделски земи-ниви, така и за пасища и мери. /Приложената по делото Заповед №РД-07-01-290/10.11.2014г. на Директора на ОД”Земеделие” Добрич касае разпределението на масиви за ползване и е без значение, че същата следва да е съобразена със средните рентни плащания, доколкото Законът за собствеността и ползването на земеделските земи въвежда изрично ред и начин за създаване и обявяване на информация за размера на средните рентни плащания./ При новото разглеждане на делото, ДРС следва да изложи съждения, от които да става ясно защо стига до извод за наличие или за липса на процесуални нарушения, както и за приложението на закона, да обоснове формираното си вътрешно убеждение по отношение основателността или неоснователността на доводите на наказания за незаконосъобразност на наказателното постановление.
При извършената служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон, за което касационната инстанция е задължена, съгласно чл.218, ал.2 от АПК, съдът намира, че решението не страда от други пороци, които да са основания за отмяната, обезсилването или обявяването на нищожността му.
Водим от гореизложеното и на основание чл.221, ал.2 предл. второ и чл.222, ал.2, т.1 от АПК във връзка с чл.63, ал.1 от ЗАНН, Административният съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение №83 от 20.11.2015г. по АНХД №1232/2015г. на Районен съд-Добрич.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Районен съд–Добрич.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.