Р Е Ш Е Н И Е
№37
гр.Добрич, 18.02.2016г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ДОБРИЧ, трети състав в публично съдебно заседание на втори февруари две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ДАРИНА ВИТАНОВА
ЧЛЕНОВЕ : СИЛВИЯ САНДЕВА
ДИМИТЪР МИХОВ
при участието на прокурора Румяна Желева и секретаря В.С., разгледа докладваното от съдия Димитър Михов КАД № 723 / 2015г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на глава ХІІ от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 63, ал.1 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по касационна жалба на ЕТ “Т и Т – Т.Ч.” с ЕИК ХХХ, със седалище и адрес на управление гр.Каварна, ул.”ХХХХ” №2, представляван от Т.Ц.Ч. с ЕГН: **********, срещу Решение № 46/22.10.2015г., постановено по н.а.х.д. № 137/2015г. на Районен съд гр. Каварна.
В жалбата се поддържа, че обжалваното решение е неправилно. Твърди се, че при постановяването му районният съд е тълкувал и приложил неправилно нормата на чл.40, ал.1 от ЗАНН. Твърди се още, че АУАН е съставен в нарушение на разпоредбата на чл.42 от ЗАНН, тъй като в същият е записано, че констатираните нарушения са установени при извършена проверка на 13.08.2014г., което се явява в противовес на отразеното в протокола за извършена проверка от 26.08.2014г. Иска се съдът да отмени обжалваното решение и да отмени наказателното постановление.
В съдебно заседание касаторът редовно призован, чрез процесуалния си представител адвокат О. поддържа жалбата на основанията, посочени в нея.
Ответникът по касационната жалба редовно призован, не се представлява. Представя писмено възражение вх. № 3551/26.11.2015г.
Представителят на Окръжна прокуратура – Добрич, изразява становище за основателност на подадената касационна жалба.
Административен съд – Добрич, като обсъди първоинстанционното решение, доводите и становищата на страните, доказателствата по делото и след като извърши служебна проверка съгл. чл. 218, ал.2 от АПК, прие за установено следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал.1 от АПК, отговаря на изискванията на чл. 212 и чл. 213 от АПК и е процесуално допустима.
Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна.
С обжалваното решение първоинстанционния съд е изменил Наказателно постановление № 08-148/02.12.2014г. на Изпълнителния директора на Изпълнителна агенция “Главна инспекция по труда” гр.София, с което за нарушение на чл.303, ал.3 от Кодекса на труда (КТ) и на основание чл. 416, ал.5 във връзка с чл.414, ал.1 от КТ, на ЕТ “Т и Т – Т.Ч.” с ЕИК ХХХ, със седалище и адрес на управление гр.Каварна, ул.”ХХХХ” №2, представлявано от Т.Ц.Ч. с ЕГН: **********, в качеството му на работодател е наложена имуществена санкция в размер на 2500 /две хиляди и петстотин/ лева, като е намалил размера на имуществената санкция на 1500 /хиляда и петстотин/ лева.
За да измени наказателното постановление, в своето решение съдът е приел за установено от фактическа страна, че при извършена проверка на 13.08.2014г. от инспектори в Дирекция “Инспекция по труда” гр.Добрич в обект снек бар “Тераса”, находящ се в гр.Каварна, крайморска зона и стопанисван от жалбоподателя е установено, че в обекта работи като сервитьор Г.Т.Д. с ЕГН: **********. В хода на проверката е установено, че едноличния търговец е сключил с лицето трудов договор № 5 на 01.07.2014г., като към тази дата Димова не е навършила 18 години. След извършена проверка в регистъра на Дирекция “ИТ” гр.Добрич за издадените през 2014г. разрешения по чл.302 и чл.303 от КТ за работа е установено, че ЕТ “Т и Т – Т.Ч.” в качеството си на работодател е приел на работа на 01.07.2014г. Димова, без да е изпълнил задължението си предварително да вземе от Дирекция “ИТ” гр.Добрич разрешение за работа на лицето.
Обстоятелствата са били отразени подробно в съставеният АУАН № 08-0802598/27.08.2014г. С наказателно постановление № 08-148/02.12.2014г., Изпълнителният директор на ИА “Главна инспекция по труда” гр.София, въз основа на съставения АУН е приел, че ЕТ “Т и Т – Т.Ч.” с ЕИК ХХХ, в качеството му на работодател е извършил нарушение на чл.303, ал.3 от Кодекса на труда (КТ) и на основание чл. 416, ал.5 във връзка с чл.414, ал.1 от КТ му е наложил имуществена санкция в размер на 2500 лева.
От правна страна районният съд е приел, че в рамките на административнонаказателното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. АУАН е съставен от компетентен орган и съдържа необходимите реквизити. Наказателното постановление е издадено от компетентен орган при спазване на изискванията на чл.57 от ЗАНН.
Настоящата инстанция намира, че решението на първоинстанционния съд е постановено при напълно изяснена фактическа обстановка. Фактическите изводи са направени след съвкупна преценка и анализ на събраните по делото доказателства. С оглед представените доказателства съдът намира, че е спазена изцяло процедурата по съставянето на АУАН и издаване на обжалваното наказателно постановление, които от своя страна отговарят на изискванията на чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Поради това, не са налице допуснати съществени процесуални нарушения в административнонаказателното производство по реализиране на административнонаказателната отговорност на едноличния търговец, които да водят до незаконосъобразност на наказателното постановление, респективно да са основание за неговата отмяна.
Съдът намира за правилни изводите на първоинстанционния съд за безспорно доказано извършването на нарушението, за което в случая е санкциониран едноличния търговец.
Съгласно разпоредбата на чл.303, ал.3 от КТ, лицата от 16 до 18 години се приемат на работа с разрешение на инспекцията по труда за всеки отделен случай. В настоящия казус, предвид представените по делото доказателства безспорно е установено, че едноличния търговец е извършил вмененото му административно нарушение, поради което и правилно е била ангажирана административнонаказателната му отговорност.
Освен в тази насока, съдът е изложил мотиви и по отношение размера на наложената санкция и поради липсата на каквито и да било мотиви от страна на административнонаказващият орган относно размера на същата, е изменил наказателното постановление.
Касационната инстанция споделя изцяло изводите на първоинстанционния съд и намира така постановеното решение за правилно и законосъобразно.
Съдът намира за неоснователни наведените с касационната жалба оплаквания. Районният съд е анализирал всички събрани по делото доказателства и е направил правилни и обосновани изводи, които се споделят изцяло от настоящия състав. Изложените от жалбоподателя доводи са обсъдени от районния съд, който е изложил подробни мотиви относно направените възражения и които настоящата инстанция не счита за необходимо да преповтаря.
В съдебно заседание, процесуалния представител на жалбоподателя е направил искане за присъждане на направените по делото разноски. Настоящата инстанция намира направеното искане за неоснователно. Съгласно Тълкувателно решение № 2/03.06.2009г. на Върховния административен съд на Република България, административните съдилища не присъждат разноски в производствата по касационни жалби срещу решенията на районните съдилища по административнонаказателни дела.
С оглед изложеното съдът приема, че решението на районния съд като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила.
Воден от горното и на основание чл. 221, ал.2 от АПК във вр. с чл. 63, ал.1 от ЗАНН, Административен съд-Добрич, трети касационен състав
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 46 от 22.10.2015г. постановено по н.а.х.д. № 137 по описа на Районен съд гр.Каварна за 2015г.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
1.
ЧЛЕНОВЕ :
2.