Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Добрич, ………………
В ИМЕТО НА НАРОДА
ДОБРИЧКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, в публично заседание на дванадесети януари,през две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАРИНА ВИТАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: НЕЛИ КАМЕНСКА
МИЛЕНА ГЕОРГИЕВА
при участието на прокурора СВИЛЕНА КОСТОВА и секретаря И.Д., разгледа докладваното от съдия М.Георгиева кас.адм.дело №716/ 2015г. по описа на ДАС и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.208 и сл. от АПК във връзка с чл.63, ал.1 от ЗАНН.
С Решение № 64/ 19.10.2015 г., постановено по н.а.х.д. № 815/2015 г. РС гр. Добрич е отменил наказателно постановление №28-0000086 от 26.03.2015г. на и.д.Директор на РД “АА”гр. Добрич,с което на Д.Г.Й. ЕГН ********** ***, за нарушение на чл.18,т.4 от Наредба № Н-8 от 27. 06.2008 на МТ, е наложено административно наказание “глоба” в размер на 1500 лева , на основание чл.93,ал.1,т.1 от Закона за автомобилните превози.
В законния срок, решението е обжалвано от Областен отдел “АА” Добрич, чрез неговия началник. В жалбата се твърди,че първоинстанционният съд не е оценил събраните доказателства и не е стигнал до правилния извод относно наличие на соченото нарушение.Иска от съда да отмени първоинстанционното решение и да потвърди отмененото с него наказателно постановление.
В съдебно заседание,редовно призован, касаторът не се представлява.
Ответникът се представлява от адв. В.П.,който оспорва жалбата.
Представителят на ОП-Добрич дава заключение за неоснователност на жалбата. Решението на районния съд е правилно и законосъобразна и като такова, следва да се потвърди.В случая административнонаказващият орган е допуснал нарушение на материалния закон, тъй като в АУАН и НП съществува несъответствие между описанието на нарушението и санкционната норма, под която то е било подведено, а това води до незаконосъобразност на наказателното постановление.
Съдът,като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните, в рамките на наведените от жалбоподателя касационни основания и предвид разпоредбата на чл. 218 ал. 2 от АПК, намира за установено следното:
Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима, като подадена от лице, относно Решение,с което се засягат правата му.Разгледана по същество жалбата е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.
За да отмени атакуваното наказателно постановление съдът е приел, че при реализиране на административнонаказателната отговорност на наказаното лице е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила. В акта и в НП не са описани съставомерните белези на нарушението по чл.93,ал.1,т.1 от ЗАвП , за извършването на което е наложено наказанието “глоба” от 1500 лева, визирано в същата правна норма. Съгласно сочената в постановлението санкционна норма на чл.93,ал.1,т.1 от ЗАвП, водач на моторно превозно средство,който извършва обществен превоз или превоз за собствена сметка на пътници и товари без редовно издадени лиценз,разрешение,документ за регистрация или други документи, които се изискват от регламент на европейските институции,от този закон и от подзаконовите нормативни актове по прилагането му, се наказва с глоба 1500 лева при първо нарушение. В конкретния случай, в акта и в наказателното постановление като изпълнително деяние е визирано друго нарушение а именно,че водачът не представя заповед на ръководителя на лицето, за чиято сметка се извършва превоза.За това нарушение наказващият орган е следвало да наложи предвидената в чл.93,ал.2 от ЗАвП санкция от 500 лева.
Изводите на решаващия съд напълно се споделят от касационният състав. Обжалваното съдебно решение е правилно и законосъобразно.
Д.Г.Й. е наказан за това, че на 26.02.2015г. около 09. 45ч., на входа на град Добрич,посока от град Варна,срещу бензиностанция “Лукойл”, управлява товарен автомобил “Мерцедес” категория №2 с рег.№ В 6197 НК и извършва обществен превоз на товари за собствена сметка,като по време на проверката не представя заповед на ръководителя на лицето,за чиято сметка се извършва превоза.
Наказващият орган е приел,че е нарушена разпоредбата на чл.18,т.4 от Наредба № Н-8 от 27. 06.2008 на МТ и на основание чл.93,ал.1,т.1 от Закона за автомобилните превози е наложил административно наказание “глоба” в размер на 1500 лв. Правилно решаващият съд е установил, че е налице несъответствие между описанието на нарушението и санкционната норма,под която то е подведено, а това внася неяснота относно съдържанието на обвинението. Волята на административнонаказващия орган трябва да е ясна и категорична, което в случая не е сторено. Неоснователно е твърдението на касатора за противното.Без значение за случая е,че собственоръчно лицето е вписало “не” в графата за възражения в АУАН. Това е така,защото в акта е описано,че водачът не представя по време на проверката заповед на ръководителя, за чиято сметка се извършва превоза и по това не се спори. Спори се за това, дали такъв договор е налице, но това обстоятелство не може да се установи по пътя на тълкуването. Фактът,че санкционираният не е представил заповед до издаване на наказателното постановление не води непременно до извода, че такава заповед не съществува. С оглед установеното несъответствие между описаното нарушение и неправилно приложената санкционна норма съдът е приел,че се касае за особено съществено нарушение,което е основание за отмяна на наказателното постановление.
Независимо от това, че при издаването на постановлението са установени съществени процесуални недостатъци, които са самостоятелно основание за неговата отмяна,съдът се е произнесъл и по съществото на спора и неговите изводи са правилни и законосъобразни.
В наказателното постановление за нарушена е посочена разпоредбата на чл.18, т.4 от Наредба Н-8/ 27.06.08 за условията и реда за извършване на превоз на пътници и товари за собствена сметка която гласи,че при изивършване на превоз на товари за собствена сметка, водачът представя при поискване от контролните органи заповед на ръководителя на лицето, за чиято сметка се извършва превоза.Както вече се каза, за това нарушение извършителят се наказва по чл.93,ал.2 от ЗАвП с глоба от 500 лева.Между страните не се спори,че на посочените ден и място,при извършената проверка на контролните органи, санкционираният е управлявал товарен автомобил с описан регистрационен номер и не е представил заповед на ръководителя на лицето,за чиято сметка се извършва обществения превоз.Спорът е дали превозът е извършван за собствена сметка и той е правилно определен от съда.Едно от изискванията, за да се определи един превоз като превоз за собствена сметка е , пътното превозно средство да се управлява от водач,назначен на трудов договор с лицето, за чиято сметка се извършва превозът, като този превоз не е основна дейност за него. Доказването на това обстоятелство е в тежест на наказващия орган,който в случая не е ангажирал годни доказателствени средства,а само е направил извода, че след като трудов договор не е представен до издаването на НП, то такъв не съществува и е налице условието да се приложи санкцията по чл.93, ал.1,т.1 от ЗАвП. Този извод на наказващия орган е неправилен.Водачът е представил по делото договор за безвъзмездно ползване на превозното средство, описано в наказателното постановление, който не е оспорен като доказателство. В тази връзка неоснователно е възражението на касатора,че договорът е антидатиран. Наказващият орган не е доказал,че Д. Й. е водач,назначен на трудов договор с лицето, за чиято сметка се извършва превозът, което води до несъставомерност на деянието по чл.92,ал.2 от ЗАвП и до незаконосъобразност на наказателното постановление,предвид което същото следва да се отмени, както е сторил и решаващият съд.
Касационният състав преценява обжалваното решение като постановено при спазване на материалните и процесуални норми, поради което същото следва да бъде оставено в сила, а касационната жалба да бъде отхвърлена.
Водим от горното, на основание чл.221,ал.2, пр.1 от АПК, във връзка с чл.63,ал.1,предл. последно от ЗАНН Административният съд гр.Добрич
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 64/19.10.2015г. на Районен съд гр. Добрич, постановено по н.а.х.д.№ 815 по описа на съда за 2015 год.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.