Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Добрич, 02.02.2016 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ДОБРИЧ в публично заседание на дванадесети януари две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАРИНА ВИТАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА МИЛЕВА
ТАНЯ ДИМИТРОВА
При участието на секретаря И.Д. и прокурора СВИЛЕНА КОСТОВА, разгледа докладваното от съдия Таня Димитрова к.адм.нак.д. №706/2015г. по описа на АС Добрич и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на глава ХІІ от АПК във вр. с чл.63 от ЗАНН .
Образувано е по касационна жалба на П.К.П. с ЕГН ********** ***, срещу Решение №65 от 23.10.2015г. по НАХД №760/2015г. на Районен съд – Добрич /ДРС/, с което е потвърдено Наказателно постановление №15-0851-000621 от 22.04.2015г., издадено от Началника на Сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР Добрич. С жалбата се поддържа, че решението е неправилно. Сочи се, че показанията на двамата полицаи С. и Д. са противоречиви, неточни, украсени с несъществуващи моменти и детайли, което е присъщо за хора, които са предварително подготвени какво да кажат. Изтъква се, че никой не е видял касатора , а и не се твърди категорично, че именно той е паркирал, а и никой не се е постарал да установи дали е изпратен актът на виновното лице. Според касатора е очевидно, че в конкретния случай става въпрос за лична атака. Иска се от съда да отмени обжалваното решение, както и наказателното постановление, при условията на евентуалност се иска връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на ДРС. В хода по същество на делото касаторът поддържа, че полицаите не са спазили никаква законова процедура при съставяне на акта, като вероятно са предполагали, че никой няма да жали за 20лв глоба. Сочи се, че актът не е съставен на място при установяване на нарушението, че е съставен на дата, различна от датата, на която е бил поканен нарушетелят и се е явил, като се твърди, че е налице съществено нарушение на процесуалните правила. Изтъква се, че по никакъв начин не е доказано кой е паркирал автомобила на г–жа П.Д. , който се управлява и от други лица, а и са допуснати абсурдни процесуални нарушения при съставянето му.
Ответникът по касационната жалба – Сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР Добрич не изразява становище по касационната жалба и не се възползва от дадената от съда възможност да представи доказателства във връзка с факта на изпращане на покана за явяване на дата 24.03.2015г. за съставяне на акт, както и в случай на липса на такава изрична покана да заяви писмено по какви причини, след като е отбелязано, че касаторът се е явил на дата 19.03.2015г., актът е съставен в негово отсъствие на 24.03.2015г.
Участващият по делото прокурор, дава заключение за неоснователност на жалбата и пледира за оставяне в сила на решението на ДРС като правилно и законосъобразно. Сочи се, че извършването на нарушението е безспорно установено, а и не са допуснати съществени процесуални нарушения в административнона-казателното производство.
Касационната жалба е редовна и допустима – подадена е от страна, участвала във въззивното съдебно производство, за която решението е неблагоприятно, подадена е в срока по чл.211, ал.1 от АПК, а разгледана по същество е ОСНОВАТЕЛНА.
Административният съд, съобразявайки се с посочените касационните основания, изразените становища на страните, мотивите на съдебния акт и фактите, които се установяват от събраните по делото доказателства, както и предвид разпоредбата на чл.218 от АПК, определяща обхвата на касационната проверка, приема за установено следното от фактическа и правна страна:
ДРС е бил сезиран с жалба на П.К.П. срещу Наказателно постановление №15-0851-000621 от 22.04.2015г., издадено от Началника на Сектор „ПП” при ОД на МВР Добрич, с което на П. за нарушение по чл.94, ал.3 от ЗДвП, на основание чл.183, ал.2, т.1 от ЗДвП е наложено наказание глоба в рамер на 20лв. Нарушението, според наказателното постановление, се изразяват в следното: На 12.02.2015г., около 13,00 часа, в гр.Добрич, на ул.Райко Цончев – в близост до бл.№4 като водач на МПС Мерцедес МЛ 230 с рег.№ В9720РВ, П.К.П. е паркирал перпендикулярно на пътното платно, върху тротоара управлявания от него автомобил, с което създава пречка за безопасното преминаване на пешеходците, с което е извършил следното нарушение – не спира за престой или паркиране в населено място, успоредно на оста на пътя. Наказателното постановление е издадено въз основа на акт за установяване на административно нарушение /АУАН/, съставен на 24.03.2015г.
За да потвърди процесното наказателно постановление, районният съд приема, че в административнонаказателното производство не са допуснати съществени нарушения, а и безспорно е установено по делото извършването на процесното нарушение. От фактическа страна ДРС е приел, че АУАН не е съставен на датата – 19.03.2015г., на която П. е бил призован да се яви и на която се е явил, а на 24.03.2015г. като не са налице доказателства наказаният да е бил поканен да се яви на дата, различна от 19.03.2015г., респ. АУАН е съставен в нарушение на чл.40, ал.1 от ЗАНН, при липса на предпоставките по чл.40, ал.2 от ЗАНН за съставяне на АУАН в отсъствието на нарушителя. Това нарушение, според ДРС, може да се отрази на само върху правото му на защита, но предвид ранния стадии на административнонаказателното производство и предвидените множество гаранции за надлежното му упражняване, не се е стигнало до ограничаване на процесуалните права на П.. ДРС се е позовал на това, че АУАН е бил надлежно предявен на 07.04.2015г. и е била гарантирана възможността П. да възрази писмено по констатациите в акта, което е и сторено с вписването в АУАН, че П. възразява, защото актът е съставен без да е спазена процедурата и т.н. Крайният извод на ДРС е, че нарушението по чл.40, ал.1 от ЗАНН не е съществено процесуално и не влече отмяна на наказателното постановление. ДРС е приел, че неизписването на ЕГН на актосъставителя и свидетелите по съставяне на акта също не е съществено процесуално нарушение, че е спазена процедурата при съставяне на акта – присъставали са двама свидетели, които са и очевидци, а и показанията им не са противоречиви по отношение извършеното нарушение от П.. Според ДРС не съществува разминаване между описаното нарушение и действителното фактическо и правно положение, респ. наказателното постановление е законосъобразно в процесуален аспект. ДРС подробно е обсъдил приложимата материалноправна норма, посочена от контролните органи като нарушена и е стигнал до извод, че правилно е приложен закона, доколкото от писмени и гласни доказателства се установява, че П. е извършил вмененото му нарушение. Направен е извод, че наложеното наказание е законосъобразно определено като вид и размер, както и че не са налице основания да се квалифицира деянието като маловажен случай, доколкото обект на защита са обществените отношения по опазване живота и здравето на най-уязвимите участници в движението по пътищата – пешеходците, а и П. многократно е бил наказван за нарушаване на правилата за движение по пътищата.
Настоящата касационна инстанция намира, че решението на районния съд е постановено при липса на допуснати нарушения на съдопроизводствените правила, но при неправилно приложение на материалния закон, респ. налице е касационно основание по чл.348 от НПК за отмяната му.
Касационният състав споделя изцяло изводите на районния съд по отношение на липсата на допуснати съществени нарушения в административнонаказателното производство по отношение неизписването на ЕГН на актосъставителя и свидетелите по съставяне на акта и липсата на разминаване между описаната в АУАН и в наказателното постановление фактическа обстановка. Правилни и обосновани са тези изводи на ДРС, като настоящият състав намира, че не е необходимо да ги повтаря. Правилно и обосновано ДРС приема, че извършването на нарушението се установява безспорно по делото, доколкото свидетелските показания кореспондират с повдигнатото обвинение в извършване на процесното нарушение.
Според свидетелските показания на актосъставителя Върбанов, на П. е била изпратена преди това призовка или покана, а актът е съставен в отсъствие на нарушителя, като свидетелят Димитров, установил нарушението, е посочил кой е управлявал автомобила. Според Върбанов е без значение за съставянето на процесния по делото АУАН дали нарушителят присъства или не. Свидетелят Д. заявява, че е установил той нарушението, заснел е паркиралото МПС и тогава е дошъл П.П. и сам е казал, че именно той е паркирал и е посочил причината за паркирането, след което Д. е обяснил на П., че ще бъде санкциониран, но тогава са нямали право без видеозаснемане да налагат санкции. Свидетелят С., очевидец на установеното нарушение, заявява, че са предоставили покана на П., която му дава 3-дневен срок да се яви в Сектор „ПП” Добрич и той се е явил. И свидетелят С. заявява, че П. е казал, че той е паркирал. Към делото е приобщен снимков материал по отношение на паркираното МПС, както и призовка до П.К.П. за явяването му на 19.03.2015г. в 09.00ч в Сектор „ПП” Добрич при мл.авт-р С.Върбанов „/неправилно паркиране с а-л №В9720РВ/”, на която призовка с подпис и печат, положени от служител на МВР е отразено, че лицето се е явило на посочената дата. Правилно ДРС е приел, че показанията на свидетелите не са противоречиви и че от доказателствата по делото безспорно се установява, че П. е извършител на процесното нарушение.
Настоящият състав на съда намира, че съставянето на АУАН на 24.03.2015г., без П. да е надлежно поканен за тази дата представлява съществено нарушение на административнопроизводствените правила.
Съгласно чл.186, ал.3 от ЗДвП фиш за неправилно паркирано МПС може да се издаде и в отсъствието на нарушителя. В случая обаче не става въпрос за фиш, а за съставен АУАН, а съгласно чл.186, ал.4 от ЗДвП при маловажни нарушения, установени с техническо средство или система, заснемащи или записващи датата, точния час на нарушението и рег.№ на МПС, за които е предвидена глоба в размер до 50лв включително, на собственика се изпраща покана с препоръчано писмо с обратна разписка да се яви в съответната служба за контрол в едномесечен срок от получаването й, за да бъде издаден фиш и едва при неявяването се издава фиш в негово отсъствие. И общият закон – ЗАНН не предвижда възможност за съставяне на АУАН за процесното нарушение в отсъствието на нарушителя, доколкото не е налице неявяване след покана.
Констатираното и от ДРС допуснато от контролните органи нарушение – съставяне на АУАН в отсъствието на нарушителя, въпреки липсата на предпоставките на чл.40, ал.2 от ЗАНН, според касационната инстанция е съществено нарушение и се отразява на правото на защита, респ. опорочава наказателното постановление в степен влечаща отмяна. Както се посочи, нарушението на ЗДвП е констатирано от двамата свидетели по съставяне на АУАН на 12.02.2015г., но АУАН не е съставен на тази дата. На нарушителя е изпратена призовка за явяването му на 19.03.2015г. и то за явяването му като свидетел във връзка с неправилно паркиране на автомобил с рег.№В9720РВ, а не за съставяне на АУАН. От отбелязаното на призовката се установява, че П. се е явил на процесната дата 19.03.2015г. АУАН обаче е съставен на 24.03.2015г. в отсъствието на нарушителя, без да е налице покана за явяването му на тази дата и да се установява, че не се е явил. Процесуалните правила при съставяне на АУАН са формални и тяхното стриктно спазване се явява условие за законосъобразност на издаденото въз основа на акта наказателно постоновление. Само стриктното съблюдаване на процесуалните правила е гаранцията за надлежното упражняване на правото на защита, която гаранция законодателят е счел за нужно да обезпечи, посредством въвеждането на императивни правила. В случая АУАН за конкретно установеното от контролните органи нарушение е съставен месец и повече след установяването му от контролните органи, което е на деня на извършването му 12.02.2015г. Това обстоятелство, както и факта, че АУАН е съставен при несъблюдаване на процесуалния ред, без да е налице покана до нарушителя, опорочават процедурата по издаване на наказателното постановление. Съдът не споделя становището на ДРС, че наказаният е имал възможност да упражни правото си на защита, тъй като при връчването на АУАН, нарушителят е вписал възражения по акта. Става въпрос за различни и независими етапи от процедурата, които са със самостоятелно значение – съставяне и предявяване на АУАН. Първостепенно значение сред които етапи заема именно надлежното и своевременно известяване на субекта за отпочналото срещу него администратвнонаказателно производство и осигуряването му на възможност да присъства при съставяне на акта, с произтичащото от това право да отрази писмените си възражения към този момент, явяващи се първата проявна форма на правото му на защита. Недопустимо, неоправдано от гледна точка на закона контролните органи в случая са съставили АУАН в отсъствието на нарушителя и при липсата на предвидените в закона предпоставки.
Стигайки до извод, че въпросното нарушение на процесуалните правила, допуснато от контролните органи не е съществено, ДРС е приложил неправилно закона. С оглед гореизложеното следва да се отмени решението на ДРС и да се отмени потвърденото с него наказателно постановление, което се явява незаконосъобразно, предвид посочените по-горе мотиви.
При извършената и служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон, касационният състав стига до извод, че не са налице други основания за отмяна на обжалваното решение.
С оглед гореизложеното и на основание чл.221, ал.2, предл. второ и чл.222, ал.1 от АПК във връзка с чл.63, ал.1 от ЗАНН, Административният съд
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Решение №65 от 23.10.2015г. по НАХД №760/2015г. на Районен съд-Добрич.
ОТМЕНЯ Наказателно постановление №15-0851-000621 от 22.04.2015г., издадено от Началника на Сектор „ПП” при ОД на МВР Добрич, с което на П.К.П. за нарушение по чл.94, ал.3 от ЗДвП, на основание чл.183, ал.2, т.1 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в рамер на 20лв.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.