РЕШЕНИЕ
№ ………….
Добрич, ………………….
В ИМЕТО НА НАРОДА
Добричкият административен съд, в открито заседание на дванадесети януари, две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАРИНА ВИТАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: НЕЛИ КАМЕНСКА
МИЛЕНА ГЕОРГИЕВА
с участието на прокурора СВИЛЕНА КОСТОВА и секретаря И.Д., след като изслуша докладваното от съдия МИЛЕНА ГЕОРГИЕВА кас. адм. дело № 696/ 2015 год, взе предвид следното:
Производството е по чл. 208 и сл. от АПК.
Образувано е по касационна жалба на Агенция за държавна финансова инспекция – София, подадена чрез пълномощника й Димитър Митев – главен юрисконсулт, упълномощен с пълномощно № 93-00-201/ 03.12.2014г., издадено от Директора на Агенция за държавна финансова инспекция, срещу Решение № 62/ 02.10.2015г. по н.а.х.д. № 1146 по описа на ДРС за 2015 год. Счита обжалваното решение за неправилно и необосновано. Претендира от съда отмяна на обжалваното решение и потвърждаване на издаденото от Директора на АДФИ София наказателно постановление № 11-01-182/ 11. 06. 2015 год.
В съдебно заседание,редовно призован, касаторът не се представлява.
Ответникът по жалбата – М.М.И. лично и с адв. Ст. Г. оспорва жалбата и настоява да бъде потвърдено решението на ДРС.
Представителят на Окръжна прокуратура Добрич дава заключение за неоснователност на касационната жалба.Решението на първоинстанционния съд е правилно и законосъобразно.
Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима.
За да се произнесе по съществото на жалбата, разгледана съгласно чл. 63, пр. посл. от ЗАНН, във връзка с чл. 218 от АПК, с оглед посочените касационни основания за отмяна и при служебната проверка на основание чл.218,ал.2 АПК, съдът съобрази следното:
Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от М.М.И., главен счетоводител на отдел “Образование и култура” при община гр. Добрич, срещу Наказателно постановление № 11-01-182/ 11. 06. 2015 год. на Директора на АДФИ София,с което й е наложено административно наказание “глоба” в размер на 500 лв. /петстотин лева/ на основание чл.47,ал.2,във връзка с чл.48,ал.2 от Закона за счетоводството и Заповед № ЗМФ – 1396/ 01.12.2014 год. на Министъра на финансите, за нарушение на чл.23,ал.2,във връзка с чл.24 от Закона за счетоводството.Нарушението се изразява в това, че в периода от 01.01. 2014г. до 31.03.2014г. в град Добрич,в отдел “Образование и култура” към община гр.Добрич, И. е съставила и подписала годишен финансов отчет за 2013г. на отдел “Образование и култура”,който не представлява вярно и честно имущественото състояние на отдела за 2013г., поради незаприхождаване в пълен размер на получените дарения от дарителите на ЦДГ на територията на община Добрич към 31.12.2013г., в счетоводните регистри на отдела.
Решаващият съд е приел фактическата обстановка, описана в акта и НП, която се подкрепя от показанията на актосъставителя Пламена Канева, както и от приобщените по делото писмени доказателства. Приел е също, че актът за установяване на административното нарушение е съставен след изтичане на едногодишния срок по чл.34,ал.1 ЗАНН, което е основание за отмяна на НП. Независимо от това, съдът е обсъдил и спора по същество, като е преценил,че наказващият орган неправилно е насочил административно наказателната отговорност към М.И.,която е гл.счетоводител в отдела. Според съда, тя не е административнонаказателно отговорно лице за нарушения по Закона за счетоводството. Съгласно чл.24 от същия, отговорността за съставянето, своевременното изготвяне, съдържанието и публикуването на финансовите отчети и годишните доклади за дейността към тях е на органите на управление. С оглед доказателствата по делото съдът е установил,че И. не е съставила годишния финансов отчет, а оборотни ведомости, справки и писмени документи. В тази връзка съдът е направил извода, че не са налице доказателства за нарушение на чл.23,ал.2 от ЗСч(отм.) който гласи,че финансовият отчет трябва вярно и честно да представя имущественото и финансовото състояние на предприятието, отчетения финансов резултат, промените в паричните потоци и в собствения капитал.
Настоящият състав изцяло споделя изводите на съда.
Неоснователно е възражението на касатора,че датата на извършване на визираното нарушение е неправилно определена от съда. Касаторът счита,че нарушението се изразява в бездействие,извършено в периода 01.01.2014г. до 31. 03.2014г. и от 01.04.2014г. следва да се изчисляват сроковете по чл.34,ал.1 от ЗАНН, тъй като,според разпоредбата на чл.37,ал.1 от ЗСч, предприятията изготвят годишния финансов отчет до 31. 03. следващата година.Тази дата е неправилно определена от наказващия орган. Съдът е преценил,че нарушението е извършено на 15.01.2014г., като е изложил подробни съображения,защо това е така. При тази дата на извършване на нарушението,действително актът е съставен след изтичане на едногодишния срок от неговото извършване. Касационният състав също приема,че това е датата на извършване на нарушението.Тя е определена от общината,като краен срок, за представяне на окончателно изготвените оборотни ведомости и друга отчетна информация от второстепенните разпоредители на общината, необходими за включване в консолидирания годишен финансов отчет на община град Добрич за 2013г.Именно до тази дата, ГФО на отдел “Образование и култура” следва да бъде изготвен във вида, в който се предава , след което не може да бъде коригиран т.е., ако на тази дата, отчета съдържа информация,която противоречи на чл.23,ал.2 от ЗСч следва да се приеме, че нарушението е извършено и от тази дата следва да се броят сроковете по чл.34,ал.1 от ЗАНН. В подкрепа на горното следва да се добави,че съгласно чл.29 от Закон за общинските бюджети (отм), приключването и отчитането на общинския бюджет се извършва по реда и в сроковете за приключване и отчитане на държавния бюджет, а според чл.40, ал.3 от Закона за устройство на държавния бюджет,Министерството на финансите, съгласувано със Сметната палата, определя реда и сроковете за съставянето и представянето на периодичните и годишните отчети.При наличие на специален закон, уреждащ изготвянето,приемането и отчитането на общинските бюджети, както и сроковете за това, чл.37,ал.1 от Закона за счетоводството е неприложим. Важно е да се уточни,че специалната уредба за определяне на срока за отчитане на общинските бюджети не е отпаднала и с отмяната на Закона за общинските бюджети и Закона за устройство на държавния бюджет.Двата закона са отменени съответно с § 6 и §5 на Закона за публичните финанси, в сила от 01.01.2014г. Съгласно чл. 170 от същия закон редът, начинът и сроковете за изготвяне, представяне и публикуване на годишните финансови отчети на бюджетните организации се определят от министъра на финансите. В конкретния случай, с писмо ДДС № 12/ 18.12.2013г. на Министъра на финансите, на общините са дадени указания за реда, сроковете и процедурите по годишното счетоводно приключване.Срокът за представяне в министерството на финансите на консолидирания годишен отчет на общините е от 14.02.2014г. до 21.02.2014г. Видно е,че този срок не касае изготвянето на ГФО но общините, а неговото представяне в МФ. Съгласно т.13 от същото писмо първостепенните разпоредители на бюджетни средства следва да организират процеса по обобщаването на отчетната информация на подведомствените си разпоредители поради което, общината е определила приключването на този процес да стане на горепосочената дата 15.01.2014г. Във връзка с изложеното, неоснователно се явява и твърдението на касатора, че писмо ДДС № 12/ 18.12.2013г. на Министъра на финансите, на което се позовава съдът, е неотносимо към предмета на спора,предвид нормата на чл.37,ал.1 от ЗСч, определящ 31.03. като срок, предприятията да изготвят ГФО.
Независимо,че съставянето на АУАН след изтичане на едногодишния срок по чл.34,ал.1 от ЗАНН е самостоятелно основание за отмяна на наказателното постановление,издадено въз основа на този акт, то решаващият съд е обсъдил и въпроса по съществото на спора.Преценил е,че И. не е административно наказателно отговорно лице по смисъла на чл.24 от ЗСч(отм.) чийто текст гласи, че органите на управление на предприятието отговарят за съставянето, своевременното изготвяне, съдържанието и публикуването на финансовите отчети и годишните доклади за дейността към тях. Главният счетоводител на отдел “ОК” не е орган на управление, а самият отдел не е предприятие по см. на ЗСч. В чл.1,ал.2 на закона изчерпателно са изброени предприятията.Включени са бюджетните предприятия и в този смисъл предприятие е общината, а не неин отдел, който е второстепенен разпоредител с бюджетни средства.Освен това, И. не е съставяла ГФО, такъв не е приобщен като доказателство по делото, а е съставила оборотни ведомости,справки и писмени документи, необходими за изготвяне на консолидирания годишен отчет на общината.В подкрепа на това са и свидетелските показания на актосъставителката.
Гореизложеното налага единственият извод,че не е налице нарушение по чл.23,ал.2 от ЗСч, което да е извършено от М.М.И.-главен счетоводител в отдел “Образование и култура” при община град Добрич. При липса на нарушение, незаконосъобразно към И. е насочена административно наказателна отговорност и незаконосъобразно и е наложено административно наказание “глоба”. Това има за правна последица отмяна на атакуваното НП, както правилно е сторил решаващия съд
С оглед горното,касационната инстанция счита, че жалбата следва да бъде оставена без уважение като неоснователна, а Решението на ДРС – потвърдено.
Така мотивиран, Добричкият административен съд, на основание чл. 221 ал. 2 пр. 1 АПК,
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 62/ 02.10. 2015 год. по н.а.х.д. № 1146 по описа на РС-Добрич за 2015 год.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.
2.