О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№……………………/10.12.2015г., гр.Добрич
ДОБРИЧКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД в закрито съдебно заседание на десети декември през две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИЛВИЯ САНДЕВА
като разгледа докладваното от председателя адм. дело № 681 по описа на ДАС за 2015г., намира следното :
Производството по делото е по реда на чл.197 и сл. от АПК и е образувано по жалба на Н.С.Н. с ЕГН ********** от гр. Генерал Тошево срещу разпореждане № 243-00-338-1 от 07.10.2015г. на ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ – Добрич, с което на основание чл.54, ал.1, т.5 от АПК е спряно производството по отпускане на парично обезщетение за безработица, образувано по заявление на жалбоподателя с вх. № 243-00-338/06.10.2015г. В жалбата се сочи, че оспореното разпореждане е издадено, без да бъде представено удостоверение за наличие на образувано друго производство, каквото е изискването на чл.54, ал.1, т.5 от АПК. Счита се, че проверката на осигурител при отпускането на парично обезщетение за безработица сама по себе си не може да се приеме за “друго административно производство” по смисъла на чл.54, ал.1, т.5 от АПК. Счита се, че не е налице и другата кумулативно дадена предпоставка на цитирания текст, а именно – преюдициалност на другото административно производство. Иска се отмяна на оспореното разпореждане като незаконосъобразно.
Ответникът по делото – ръководителят на осигуряването по безработица при ТП на НОИ – Добрич – оспорва основателността на жалбата и иска тя да бъде отхвърлена. Излага доводи, че действително не е издадено удостоверение за образувано друго административно производство, но по преписката се съдържат безспорни доказателства за наличието на такова. Сочи, че значителният скок на осигурителния доход на лицето от минималния на максималния при полагането на труд в едни и същи условия, при един и същ осигурител, на една и съща длъжност буди основателни съмнения относно достоверността му, поради което с писмо с вх.№ 1034-24-19/07.10.2015г. е направено предложение за извършване на проверка от сектор “КРД” при ТП на НОИ – Добрич. Твърди, че размерът на обезщетението за безработица се определя съобразно разпоредбата на чл.54б, ал.1 от КСО, поради което проверката за действителните осигурителни доходи на лицето е от значение за производството по отпускане на обезщетение за безработица.
Добричкият административен съд, като взе предвид становищата на страните и след преценка на доказателствата по делото, намира следното :
Жалбата е подадена в законоустановения срок по чл.197 от АПК, от легитимирана страна, срещу неизгоден за нея индивидуален административен акт, поради което е процесуално допустима. Оспореното разпореждане представлява акт за спиране на административното производство по смисъла на чл.54, ал.1 от АПК и на основание чл.54, ал.5 от АПК може да се обжалва по реда на глава Х, раздел ІV от ПК (чл.197-чл.202 от АПК). Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по следните съображения.
Административното производство е започнало по заявление с вх.№ 243-00-338-1/06.10.2015г. на Н.С.Н. до Директора на ТП на НОИ – Добрич, с което на основание чл.54а от КСО е поискал да му бъде отпуснато парично обезщетение за безработица поради прекратяване на трудовото му правоотношение с “Вига-флора” ЕООД, гр.Генерал Тошево, считано от 01.10.2015г.
Във връзка с подаденото заявление началникът на сектор “ПОБГВ” при ТП на НОИ – Добрич е изготвил предложение до сектор “КРД” при ТП на НОИ – Добрич с вътр. № 1034-24-19/07.10.2015г., с което е поискал да бъде извършена проверка на осигурителите на лицето. В предложението е посочено, че от 14.10.2014г. до 31.03.2015г. С. е осигуряван на минималната работна заплата, а от 01.04.2015г. до 31.08.2015г. включително осигурителният му доход е 2600 лева месечно, като за времето от 01.01.2015г. до момента от справките на НОИ е видно, че по БУЛСТАТ-а на предходната фирма – осигурител “Черноризец храбър ГТ” ЕООД няма осигурителни вноски, както и по БУЛСТАТ-а на последния работодател “Вига флора” ЕООД, където осигурителният доход на Н. е 1000 лева. Именно въз основа на това предложение ръководителят на осигуряването за безработица е спрял производството по отпускане на парично обезщетение за безработица, образувано по заявлението на жалбоподателя. В разпореждането като правно основание е посочен чл.54, ал.1, т.5 от АПК, а като фактическо основание – извършването на проверка на осигурител от контролните органи на НОИ.
От допълнително представените със становището по жалбата писмени доказателства се установява още, че при извършените проверки по разходите на ДОО на последните двама осигурители на жалбоподателя (“Черноризец Храбър ГТ” ЕООД, гр.Генерал Тошево и “Вига –флора” ЕООД, гр.Генерал Тошево) е констатирано, че основната икономическа дейност на двете дружества е “счетоводни услуги” – на първото, и “търговия на дребно с цветя” – на второто дружество, като в периода 2013г. – 2015г. са сключени поредица от трудови договори с осигуряване от 7 до 10 дни и прекратяване на трудовите правоотношения по чл.325, ал.1, т.3 от КТ, в резултат на което на лицата са изплащани парични обезщетения за безработица при по-благоприятните условия на чл.54б от КСО. С две лица са сключени срочни трудови договори, които след осигуряване от месец до месец и половина са придобили изискуемия осигурителен стаж от 9 месеца и са им изплатени парични обезщетения за безработица по чл.54а от КСО. В констативния протокол и в докладната записка от извършената проверка е посочено, че едни от най-обезпокоителните договори са тези на жалбоподателя Н.С.Н., който за периода от 01.04.2015г. до 01.09.2015г. е получавал възнаграждение от 2600 лева на длъжността “деловодител” и от 01.09.2015г. до 01.10.2015г. – възнаграждение в размер на 1000 лева на длъжността “продавач на цветя”, като едноличен собственик на капитала и управител на двете дружества към настоящия момент е едно и също лице – Иван Ангелов Иванов. Посочено е, че местоработата на всички назначени лица е една и съща, независимо от основната икономическа дейност на дружествата и заеманите длъжности, като дължимите вноски по чл.6, ал.1, и ал.2 от КСО за проверявания период не са внесени. С цел да не се допусне неоснователно изплащане на парични обезщетения и пенсии от бюджета на ДОО и поставяне под наблюдение на осигурителите в докладната записка е направено предложение да се сигнализират компетентните институции да извършат проверки дали действително е полаган труд от лицата с възнаграждения от 2600 лева, извършвана ли е стопанска дейност от съответните дружества през периода 2013г. – 2015г. и реализираните обороти от дейността съотносими ли са с начислените и изплатени възнаграждения за периода 01.01.2015г. – 30.09.2015г. В писменото становище по жалбата е допълнено, че в ТП на НОИ са образувани преписки на осигурителите, които са изпратени на Дирекция “Инспекция по труда” – Добрич, ТД на НАП – Варна и ОП – Добрич за извършване на проверки по компетентност.
Въз основа на така установената фактическа обстановка съдът приема следното от правна страна :
Оспореният акт е издаден от компетентния за това административен орган, съгласно представената по делото заповед № 109/16.09.2014г. на Директора на ТП на НОИ – Добрич, в предписаната от закона писмена форма, съдържа изложение на фактическите и правните основания за издаването му и е законосъобразен по същество.
Процесното разпореждане е издадено на основание чл.54, ал.1, т.5 от АПК, съгласно който административният орган спира производството при наличие на образувано друго административно или съдебно производство, когато издаването на акта не може да стане преди неговото приключване. От доказателствата по делото е безспорно установено, че в случая е налице образувано друго административно производство по проверка на осигурителите с цел установяване на реалните осигурителни доходи на безработното лице, с оглед на което правилно и законосъобразно административният орган е спрял производството по чл.54а от КСО. Неоснователно е възражението на жалбоподателя, че проверката на осигурител при отпускането на парично обезщетение за безработица сама по себе си не може да се приеме за “друго административно производство” по смисъла на чл.54, ал.1, т.5 от АПК. Законодателят не поставя изискване за формата на другото образувано производство, а само за неговата преюдициалност по отношение на спряното административно производство. Несъмнено установяването на действителните осигурителни доходи на жалбоподателя е от значение за правилното решаване на въпроса, тъй като съгласно чл.54б, ал.1 от КСО дневното парично обезщетение за безработица е в размер 60 на сто от среднодневното възнаграждение или среднодневния осигурителен доход, върху който са внесени или дължими осигурителни вноски във фонд “Безработица” за последните 24 календарни месеца, предхождащи месеца на прекратяване на осигуряването. Следователно размерът на обезщетението за безработица е в зависимост от размера на осигурителните доходи на лицето и определянето му не може да стане преди приключването на проверката на подадените от осигурителите данни по чл.5, ал.4, т.1 от КСО и изобщо на качеството на жалбоподателя на осигурено лице по смисъла на чл.10 от КСО и §1, ал.1, т.3 от ДР на КСО с оглед на съществуващите съмнения дали работодателите му действително са осъществявали стопанска дейност и в какъв обхват и дали той действително е престирал труд при тях и при какво възнаграждение. Това безспорно налага извода, че извършваната проверка е обуславяща изхода на спряното с оспорения акт административно производство, тъй като рефлектира пряко върху правото на жалбоподателя да получи претендираното от него парично обезщетение за безработица. Действително законът изисква да бъде представено удостоверение за наличие на друго административно производство като предпоставка за спиране, но това изискване не следва да се абсолютизира при съществуващите безспорни доказателства за образувано такова. Ето защо, фактът, че административният орган не е приложил изискуемото се удостоверение по чл.54, ал.1, т.5, изр.второ от АПК не е такова нарушение, което да води до порочност на оспореното разпореждане. В заключение следва да се подчертае, че принципът на гарантираност на осигурителните права на осигурените лица не изключва забраната по чл.57, ал.2 от КРБ за злоупотреба с права, при която самото упражняване на правото престава да бъде позволено и защитимо от закона, а в случая са налице доказателства точно за това.
По изложените съображения съдът счита, че обжалваният административен акт е правилен и законосъобразен, постановен при липса на съществени процесуални нарушения и правилно приложение на материалния закон, поради което жалбата срещу него следва да бъде отхвърлена.
Страните не са претендирали разноски по делото, поради което и съдът не се произнася по дължимостта им.
Така мотивиран и на основание чл. 200, ал.1 от АПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Н.С.Н. с ЕГН ********** от гр. Генерал Тошево срещу разпореждане № 243-00-338-1 от 07.10.2015г. на ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ – Добрич, с което на основание чл.54, ал.1, т.5 от АПК е спряно производството по отпускане на парично обезщетение за безработица, образувано по заявление на жалбоподателя с вх. № 243-00-338/06.10.2015г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва с частна жалба пред Върховния административен съд на Република България в 7-дневен срок от получаване на съобщението от страните, участващи в административното производство.
Административен съдия :