Р Е Ш Е Н И Е
№172
гр. Добрич, 21.12.2015г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Добричкият административен съд, в публично заседание на единадесети декември, две хиляди и петнадесета година, V-ти състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Нели Каменска
при участието на секретаря С.К. разгледа докладваното от председателя административно дело № 655 по описа на съда за 2015г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 и сл. от АПК във връзка с чл. 118 от Кодекса за социално осигуряване.
Образувано е по жалба на С.Н.И. *** против решение № 19/08.10.2015г. на Директора на ТП на НОИ гр.Добрич, с което е отхвърлена жалбата срещу разпореждане № ********** на Ръководител “Пенсионно осигуряване” при ТП на НОИ гр.Добрич.
Жалбоподателят счита отказът да му бъде отпуснат пенсия за незаконосъобразен. В жалбата си твърди, че не е успал да придобие повече от 15 години осигурителен стаж по две причини- лошо здравословно състояние и политически причини. Твърди, че е търсил работа, но не е намирал. В съдебно заседание не се явява.
Ответникът, Директорът на ТП на НОИ гр.Добрич, не се представлява, не изразява становище по жалбата.
Добричкият административен съд, като взе предвид становищата на страните и извърши служебна проверка за законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл.146 от АПК, въз основа на събраните по делото писмени доказателства, намира следното от фактическа и правна страна :
Жалбата е допустима, изхожда от надлежна страна и е срещу годен за оспорване административен акт и е подадена в срок, поради липса на доказателства за датата и начина на връчване на решението на ответника.
Жалбата е основателна.
От писмените доказателства, се установява, че на 28.05.2015г. жалбоподателят, С.И. е подал до директора на ТП на НОИ гр.Добрич заявление за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, към което е приложил трудова книжка и военна книжка.
Длъжностното лице по пенсионно осигуряване след извършена проверка на представените документи, извършване на справка за осигурителен стаж, положен в България е приело, че жалбоподателят има навършени 66г., 3 месеца и 25 дни към датата на заявлението, зачело е придобит осигурителен стаж от втора категория 2г., 10 м. е 07 дни, стаж от трета категория 11г. 7 м. и 8 дни и след приравняването на стажа от втора към трета категория е зачело стаж от 15 г. 06. месеца и 02 дни. В мотивите на оспореното разпореждане е отбелязано , че в този стаж е включен и стажът от 2г. 01 м. и 08 дни, придобит при отбиването на военна служба. Въпреки тези констатации длъжностното лице е приело, че жалбоподателят не отговаря на условията за пенсиониране по реда на чл.68, ал.1 от КСО, понеже няма 38 г. осигурителен стаж към датата на подаване на заявлението, не отговоря и на условията по чл.68, ал.3 от КСО, понеже няма 15 г. действителен стаж по см. на § 1, ал.1, т.12 от КСО.
При тези мотиви е издадено разпореждане № **********/09.07.2015г., което жалбоподателят оспорил с жалба, подадена на 08.09.2015г.. По преписката няма данни за датата и начина на връчване на разпореждането. Ответникът е приел жалбата за допустима и я разгледал по същество като се е произнесъл с оспорената в настоящото производство решение № 19/08.10.2015г., с което я отхвърлил като неоснователна.
Директорът на ТП на НОИ гр.Добрич е визирал нормите на чл.68, ал.1-ал.3 от КСО в по-късната им редакция, която не е действала към датата на издаване на оспореното разпореждане. Приел е, че жалбоподателят има “действителен стаж” по см. на § 1, ал.1, т.12 от ДР на КСО от 13г., 4м. и 25 дни, а не изискуемите 15 години и затова не отговаря на условията за пенсиониране по чл.68, ал.3 от КСО.
В преписката няма данни кога жалбоподателят е получил решението и същото е обжалвано на 28.10.2015г. с подадена в деловоството на ТП на НОИ Добрич жалба с вх. № 1012-24-9-2.
При така установената фактическа обстановка съдът намира решението на директора, с което е оставен в сила отказът да бъде отпусната пенсия за осигурителен стаж и възраст на жалбоподателя по реда на чл.68, ал.3 от КСО за незаконосъобразен, постановен в противоречие с материалния закон – чл.68, ал.3 от КСО във връзка с § 9, ал.1 от ДР на КСО и при съществени процесуални нарушения, изразяващи се в липса на мотиви- нарушение на чл.59, ал.2, т.4 от АПК.
Съгласно чл. 118, ал. 1 от КСО на обжалване пред административния съд подлежи решението на ръководителя на териториалното поделение на Националния осигурителен институт по чл. 117, ал. 3 от КСО. В случая законоустановения ред на оспорване е спазен. Предмет на съдебен контрол е решението на директора на ТП на НОИ гр.Добрич, което е издадено от компетентния орган посочен в чл. 118, ал. 1 от КСО. Между страните не съществува спор за фактите, относно зачетения осигурителен стаж, а именно, че на жалбоподателя е зачетен стаж от трета категория труд от 11г. 11 м. и 08 дни и 2 г., 10 месеца и 07 дни -стаж от втора категория, който приравнен към труд трета категория става стаж от 03г. 06 м. и 24 дни. Общият трудов стаж на жалбопоздателя е 15г. 06 м. и два дни. Не се спори и за навършената възраст, която към датата на заявлението за отпускане на пенсия е 66 г., 3 м. и 25 дни.
При наличие на тези факти се налага изводът, че решението на директора на ТП на НОИ гр.Добрич, с което е оставено в сила разпореждане на ръководител “Пенсионно осигуряване” е несъобразено с материалния закон.
За да отхвърли жалбата против обжалваното пред него разпореждане, с което е било отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, ответникът превратно е тълкувал нормата на чл.68, ал.3 от КСО.
Съгласно чл.68, ал.3 от КСО в редакцията, действала към датата на подаване на заявлението за отпускане на пенсия 28.05.2015г., изм. – ДВ, бр. 100 от 2011 г., в сила от 01.01.2012 г.), в случай че лицата нямат право на пенсия по ал. 1 и 2, до 31 декември 2011г. те придобиват право на пенсия при навършване на 65-годишна възраст за жените и за мъжете и не по-малко от 15 години действителен осигурителен стаж. От 31 декември 2011 г. възрастта се увеличава от първия ден на всяка следваща календарна година с 4 месеца до достигане на 67 години.
По силата на последната разпоредба, 2012г. възрастта за пенсиониране по чл.68, ал.3 от КСО става 65г. и 4 м., за 2013г. – 65г. и 8 м., за 2014г. – 66 г. и за 2015г. – 66г. и 4 м.
В мотивите на оспореното решение е цитиран чл.68, ал.3 от КСО в по-следващата си редакция, която не е приложима по подаденото от жалбоподателя заявление, тъй като е приета с изменение на закона в по-късен момент.
Не се спори и се установява от доказателствата по делото, че към датата на подаване на заявлението за пенсиониране № МП-6738/28.05.2015г. С.И. е навършил 66 години три месеца и 25 дни и не му достигат 7 дни, за да навърши изискуемите 66 години и 4 месеца. Жалбоподателят навършва изискуемата възраст на 03.06.2015г. Към датата на издаване на оспореното разпореждане 09.07.2015г. жалбоподателят има навършена изискуемата възраст от 66 г. и 4 месеца и вместо да се постановява отказ е следвало да се уважи искането му за отпускане на пенсия.
Решението на директора е постановено при неясни съображения, които могат да се приравнят на пълна липса на мотиви, тъй като от изложеното не може да се установи кои конкретно са причините за отказа. Не става ясно дали това е обстоятелството, че към датата на заявлението за отпускане на пенсия на С.И. не му достигат 5 дни, за да навърши изискуемите 66 г. и четири месеца или това е обстоятелството, че времето на отбиване на задължителната военна служба не е зачетено като действителен трудов стаж.
И в двата случая е налице грубо нарушение на процесуалните правила и на материалния закон.
Към момента на разглеждане и решаване на искането, когато ръководителт на Отдел “Пенсионно осигуряване” се е произнесъл с разпореждане, т.е. към 09.07.2015г., жалбоподателят е имал навършена изискуемата възраст от 66 г. и 4 месеца. Отказът да му се отпусне пенсия, ако това е основанието, е незаконосъобразен, тъй като е постановен в противоречие с принципа на истинност по чл.7, ал.2 и принципа на съразмерност по чл.6, ал.1 и ал.2 от АПК. Както длъжностното лице, отговорно да разглежда и да се произнася по подадените искания, така и директорът на ТП на НОИ Добрич не са преценили всички факти от значение за случая. Отказът да се признае на жалбоподателя правото на пенсия е постановен в противоречие и с принципа на съразмерност, тъй като незачитайки навършената във висящото административно производство изискуема възраст за пенсиониране, администрацията не действа по разумен, добросъвестен и справедлив начин. Нейният отказ засяга права и интереси в по-голяма степен от най-необходимото, което е прието за целта на пенсионното производство. Не е съществувала пречка на жалбоподателят да се дадат указания да представи заявлението си след 7 дни, когато навършва изискуемата възраст. Вместо това, той е оставен да оцелява без минимални средства за съществуване.
Жалбоподателят отговаря на изискването за придобит трудов стаж по чл.68, ал.3 от КСО. Същият има зачетен осигурителен стаж, 15г., 06 мес. и 2 дни. От този зачетен осигурителен стаж от 15 г.06 мес. 24 дни, само 13 години, 04 мес. и 25 дни е зачетен за действителен стаж. Спорният въпрос по делото е следва ли да се зачете за действителен осигурителен стаж останалият стаж от 2 г., 1 месец и 07 дни- стаж за отбиване на военна служба.
Законодателят е изразил ясно волята си да се зачете за осигурителен стаж при пенсиониране срокът на наборната военна служба. От представения по делото Опис на осигурителен стаж се установява, че за времето от 27.09.1968г. до 03.11.1970г. жалбоподателят е отбивал задължителната военна служба. Съгласно разпоредбата на чл. 9, ал. 7 КСО, за осигурителен стаж при пенсиониране се зачита периодът на наборна или мирновременна алтернативна служба, а според чл. 44 НПОС, за осигурителен стаж от трета категория се признава времето на наборна военна служба и времето на обучение на курсанти и школници след навършване на пълнолетие до размера на наборната служба за съответния род войски съгласно действащото законодателство, независимо кога са положени. За този стаж се дължат осигурителни вноски от републиканския бюджет.
Съгласно § 9, ал. 1 от КСО,времето, което се зачита за трудов стаж и за трудов стаж при пенсиониране, положен до 31 декември 1999г. съгласно действащите дотогава разпоредби, се признава за осигурителен стаж по този кодекс. Относима действаща разпоредба до 31.12.1999 г. е тази на чл. 81 от Правилника за прилагане на Закона за пенсиите /ППЗСПЗЗ/, обнародвана Изв. бр. 5 от 1958 г., последна промяна обн. ДВ бр. 76 от 1996 г., отм. ДВ бр. 21 от 17.03.2000 г., в сила от 01.01.2000 година. Съгласно въпросната норма, във всичките й редакции, включително и в тази действаща в периода от 25.09.1972 г. до 29.03.1974 г., за трудов стаж от III категория се зачита изслужената наборна военна служба.
Нормата е императивна и не позволява ограничения при тълкуването й в ущърб на правоимащите лица. В процесния период1968-1970г. наборната военна служба в България е била действителна, задължителна за мъжете и безплатна – чл. 3 от Закона за всеобщата военна служба в Народна република България /обн. Изв. бр. 13 от 14.02.1958 г., отм. ДВ бр. 112 от 27.12.1995 г., в сила от 27.02.1996 г./. Тоест същата е представлявала обективно и неотстранимо по волята на дадено лице препятствие същото да полага труд, който да представлява основание за неговото осигуряване и съответно за придобиването на осигурителен стаж по смисъла на сега действащото законодателство.
Със създаването на новата т.12 в §р 1, ал.1 от ДР на КСО не отпада задължението на държавата да зачете времето на наборната военната служба за действително отработен осигурителен стаж.
По тази причинапериодът на наборна служба винаги е зачитан за трудов стаж при пенсиониране, респ. за осигурителен стаж, както преди приемането на законодателните промени, наложени от новите обществено-икономически условия, така и след това. В действащото законодателство това положение е скрепено с нормите на чл. 9, ал. 7 от КСО и чл. 44, ал. 1 от НПОС, като за тези периоди се внасят осигурителни вноски в размера за фонд “Пенсии” за сметка на републиканския бюджет. Никога в теорията и съдебната практика не е съществувал спор и че времето през което дадено лице е било на наборна военна служба, се включва в общия осигурителен стаж по смисъла на чл. 68, ал. 1 и ал. 2 от КСО.
При това положение невземането предвид на периодите на наборна военна служба единствено при изчисляването на действителния осигурителен стаж по чл. 68, ал.3 от КСО, би поставило в неравнопоставено положение лицата, ползващи се от тази норма спрямо всички останали, само на база продължителността на останалия им осигурителен стаж.
По тези съображения и след като не се спори, че С.Н.И. действително е изслужил 2 години, един месец и 7 дни, период, който заедно с останалия зачетен трудов стаж става 15 години, 6 м. и 08 дни и че към датата на издаване на разпореждането, 09.07.2015г. същият има навършената възраст от 66 г. и 4 месеца, съдът намира, че отговаря на условията за пенсиониране по реда на чл.68, ал.3 от КСО.
Като е приел обратното, директорът на ТП на НОИ – гр. Добрич е издал незаконосъобразен административен акт, постановен в противоречие с материалноправните разпоредби на закона.
Решението на директора на ТП на НОИ р.Добрич следва да се отвени, а преписката да се върне за ново произнасяне, съгласно дадените в мотивите указания по тълкуването и прилагането на закона.
Страните не претендират присъждане на разноски.
Водим от изложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд гр.Добрич, V-ти състав
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 19/08.10.2015г. на директора на ТП на НОИ гр.Добрич и потвърденото с него разпореждане № 4002037966/09.07.2015г. на ръководител “ПО” при ТП на НОИ гр.Добрич и
ВРЪЩА делото като преписка на ръководителя на “Пенсионно осигуряване” при ТП на НОИ гр.Добрич преписката за ново произнасяне съгласно дадените в мотивите на решението указания по тълкуване и прилагане на закона.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния административен съд на Република България в 14 (четиринадесет) дневен срок от съобщаването му на страните.
Административен съдия :
Н.Каменска