Р Е Ш Е Н И Е
№ …………/20.10.2015г., гр.Добрич
В И М Е ТО Н А Н А Р О Д А
ДОБРИЧКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, в открито съдебно заседание на двадесет и осми септември през две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : СИЛВИЯ САНДЕВА
При участието на секретаря И.Д. и прокурора РАДОСЛАВ БУХЧЕВ разгледа докладваното от председателя адм.д. № 440/2015г. по описа на ДАС и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на чл.203, ал.1 от АПК, във вр. чл.1, ал.1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ) и е образувано след обезсилване на решение № 49/13.02.2015г. по гр.д.№ 2864/2014г. на описа на Добрички районен съд с решение № 200/17.06.2015г. по в.гр.д. № 266/2015г. по описа на Добрички окръжен съд и изпращане на делото по компетентност на Административен съд – Добрич.
Предявеният от В.К.К. с ЕГН ********** *** срещу ОД на МВР – Добрич иск по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ е за заплащане на сумата от 200 лева, представляваща обезщетение за претърпени от ищеца имуществени вреди в резултат от незаконосъобразно наказателно постановление № 393 от 02.12.2013г. на Началника на РПУ – Каварна, отменено с влязло в сила решение № 16 от 27.02.2014г. по НАХД № 5/2014г. по описа на Каварненски районен съд, изразяващи се в заплатени съдебни разноски за адвокатско възнаграждение в съдебното производство по обжалване на наказателното постановление, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането – 03.02.2014г. до окончателното заплащане на сумата.
В исковата си молба ищецът твърди, че на 20.11.2013г. му бил съставен АУАН № 393, въз основа на който Началникът на РУП – Каварна е издал НП № 393 от 02.12.2013г. К. е обжалвал наказателното постановление пред Районен съд – Каварна, който с решение № 16 от 27.02.2014г. по нахд № 5/2014г. го е отменил. В съдебното производство ищецът е направил разноски за хонорар на процесуалния си представител в размер на 200 лева, но не е представил договор за правна защита и съдействие, тъй като съгласно ТР на ВАС № 2 от 03.06.2009г. по тълк.дело № 7/2008г. на ОС на ВАС по дела от административнонаказателен характер не се присъждат разноски.
Твърди, че със заплатеното в производството по обжалване на наказателното постановление възнаграждение за адвокат е претърпял имуществена вреда в общ размер на 200 лева, които са в пряка връзка с неправомерните действия на служители на ответника по издаване на порочен административен акт – наказателно постановление, който акт е отменен от съда като незаконосъобразен.
По тези съображения претендира заплащане на сумата от 200 лева, ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на увреждането – 03.02.2014г. до окончателното й изплащане, както и присъждане на сторените разноски по делото, в т.ч. и адвокатско възнаграждение.
Ответникът – ОД на МВР – Добрич, чрез процесуалния си представител, оспорва иска по основание и размер и иска същият да бъде отхвърлен. Оспорва верността на представения по делото договор за правна помощ и съдействие с твърдението, че същият е датиран от 03.02.2014г., докато пълномощното за процесуално представителство е от 31.01.2014г. Твърди също, че към датата на подаване на жалбата адвокатът не е знаел под кой номер ще бъде образувано делото, което поражда съмнение за некоректно дописване и допълване на договора, в който е вписан номерът на делото. Прави възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение в производството по обжалване на НП. Твърди, че според действащата към момента на заплащането редакция на чл.7, ал.2 от Наредба № 1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения минималният размер на дължимото възнаграждение за тези случаи е бил 100 лева, поради което заплатеният хонорар за адвокат в размер на 200 лева е значително завишен. Възразява, че процесните вреди не са пряка и непосредствена последица от издаването на наказателното постановление, както и че липсва вина – умисъл в действията на наказващия орган. Твърди, че наказателното постановление не е отменено от съда поради нарушение на закона, а поради маловажност на деянието.
Представителят на Добричка окръжна прокуратура дава заключение за неоснователност на иска по съображения, идентични с изложените от ответника.
Добричкият административен съд, като взе предвид становищата на страните и след преценка на събраните по делото доказателства, приема за установено следното от фактическа страна :
От представените по делото писмени доказателства включително и от приложеното по делото нахд № 5/2014г. по описа на КРС се установява, че срещу В.К.К. е издадено НП № 393/02.12.2013г. на Началника на РУП – Каварна, с което на основание чл.315, ал.1, т.1 от КЗ му е наложено административно наказание глоба в размер на 400 лева. Ищецът е обжалвал наказателното постановление пред Каварненския районен съд, който с решение № 16/27.02.2014г. по нахд № 5/2014г. го е отменил поради нарушение на материалния закон, съставляващо неправилна правна квалификация на деянието. Решението на въззивния съд е влязло в сила на 26.03.2014г., видно от приложените по делото съобщения за изготвеното решение. В производството пред районния съд ищецът е бил защитаван от адвокат, на когото е заплатил сумата от 200 лева, съгласно приложения към исковата молба втори екземпляр от договор за правна защита и съдействие № 0000258356 от 03.02.2014г., в който изрично е записано, че сумата за адвокатски хонорар е заплатена в брой на 03.02.2014г. Видно от приложеното към настоящото дело нахд № 5/2014г. по описа на Каварненския районен съд, ищецът не е представил договора за правна помощ и съдействие в производството по обжалване на НП (приложено е само пълномощното на адвоката), но от извършената в настоящото производство справка с оригиналния адвокатски кочан, получен от Адвокатска колегия – Варна, се установява, че не са налице данни за некоректно попълване или допълване на договора за правна помощ и съдействие включително и за неговото антидатиране, поради което съдът счита, че следва да го кредитира като годно доказателствено средство за извършените от ищеца разходи за платено адвокатско възнаграждение по нахд № 5/2014г. по описа на КРС.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното :
Предявеният иск за обезщетение за вреди черпи правното си основание от разпоредбата на чл.1, ал.1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди. Съгласно този текст, държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност, като ал.2 на същия предвижда, че исковете по ал.1 се разглеждат по реда, установен в Административнопроцесуалния кодекс.
Следователно за приложението на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ е необходимо наличието на незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата или общината, които са резултат от тяхната административна дейност и са отменени по съответния ред, вреда от такъв административен акт, действие или бездействие и причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт, действие или бездействие и настъпилия вредоносен резултат. При липсата на който и да е от елементите на този фактически състав не може да се реализира отговорността на държавата или общината по реда на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ.
По делото не е спорно, че срещу ищеца е издадено наказателно постановление от началника на РУП – Каварна, което е част от териториалната структура на ответника – ОД на МВР – Добрич. Началникът на РУП – Каварна е лице, което е упълномощено да изпълнява функциите на административнонаказващ орган по чл.320 от КЗ, във вр. чл.47, ал.2 от ЗАНН. С влязлото сила решение по нахд № 5/2014г. по описа на Каварненския районен съд е установено, че при осъществяване на тези правомощия административнонаказващият орган неправилно е приложил материалния закон, като е дал неправилно правна квалификация на нарушението, поради което издаденото от него наказателно постановление е отменено като незаконосъобразно. В резултат на това, като пряка и непосредствена последица са възникнали имуществени вреди в патримониума на ищеца – претърпени загуби под формата на заплатено адвокатско възнаграждение за обжалването на НП в общ размер на 200 лева. Заплащането на адвокатското възнаграждение е осъществено в брой, като това е отразено в договора за правна помощ, който в този случай има характер на разписка, с която се удостоверява, че страната не само е договорила, но и заплатила адвокатското възнаграждение.
При тези обстоятелства съдът приема, че са налице всички материалноправни предпоставки от фактическия състав на иска по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ. Налице е отменено наказателно постановление, което, макар и да не е същински индивидуален административен акт по смисъла на чл.21 от АПК, е властнически акт, издаден от административен орган в резултат от санкционираща административна дейност. Неговото издаване е последица от изпълнение на нормативно възложени задължения, упражнена административнонаказателна компетентност, законово предоставена на органите в рамките на административната им правосубектност, което по своето съдържание представлява изпълнение на административна дейност. В този смисъл ТП № 2 от 19.05.2015г. по т.д. № 2/2014г. на ОСК на ГК на ВКС и І и ІІ колегия на ВАС.
Налице са и претърпени от ищеца имуществени вреди в размер на заплатения адвокатски хонорар за защита в производството по обжалване на НП, както и пряка причинно следствена връзка между отменения акт и вредоносния резултат. В ЗАНН не е уредена отговорността за разноски на страните. В производствата пред районния съд по жалби срещу наказателни постановления, при субсидиарно прилагане на НПК, когато наказателното постановление е отменено, не се присъждат разноски в полза на нарушителя, включително и за процесуално представителство, подобно на случаите, при които, след като подсъдимият бъде оправдан в наказателното производство, не се присъждат разноски срещу държавата. Липсващата процесуална възможност да се упражни претенцията за разноски в съдебните производства по ЗАНН обуславя извод, че разходваните средства за адвокатска защита в хода на съдебния процес, приключил с отменителното решение на съда, се явяват за лицето, което неправомерно е санкционирано по административен ред, имуществена вреда по смисъла на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, за която държавата дължи обезщетение на основание чл.4 от ЗОДОВ. В тази насока са и мотивите към т.1 от ТП №2/19.05.2015г. по т.д. № 2/2014г. на ОСК на ГК и І и ІІ колегия на ВАС. Неоснователно е възражението на ответника, че направените разноски не подлежат на обезщетяване по ЗОДОВ, тъй като НП е отменено от съда поради маловажност на случая, а не поради нарушение на материалния закон. Първо, НП е отменено поради неправилна правна квалификация на деянието, което съставлява неправилно приложение на материалния закон, видно от мотивите към решението на КРС. Второ, преценката за маловажност на случая също е въпрос относно законосъобразността на акта и основание за търсене на отговорност за вреди при неговата отмяна. Неоснователно е и възражението на ответника, че липсва вина в действията на административнонаказващия орган, защото фактическият състав на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ предвижда обективна безвиновна отговорност на държавата към увреденото лице за претърпените от него вреди вследствие незаконосъобразната административна дейност на нейните органи и длъжностни лица. Не може да бъде споделен и доводът на ответника за недействителност на договора за правна помощ и съдействие поради разминаване на датите на упълномощаване и на сключване на договора за правна помощ и съдействие. Няма никаква пречка договорът за правна помощ и съдействие да бъде сключен след упълномощаването на адвоката. Договорът има значение само за вътрешните взаимоотношения между адвоката и неговия клиент, като с него се определя размера и начина на заплащане на адвокатското възнаграждение, съгласно чл.36 от ЗА. Действително договорът не е бил представен в производството по обжалване на НП, но това не променя факта, че уговорените с него разноски за адвокатско възнаграждение са били заплатени именно по повод на това производство. Процесуално недопустимо е възражението на ответника по чл.78, ал.5 от ГПК за прекомерност на заплатеното от ищеца възнаграждение за адвокат в производството по ЗАНН, поради което съдът счита, че не следва да го разглежда. Независимо от всичко, дори и да се приеме, че възражението е допустимо, то е неоснователно, защото заплатеното възнаграждение в размер на 200 лева, при минимален размер от 100 лева, съгласно действащия към този момент чл.7, ал.2 от Наредба № 1/09.07.2004г., не се явява прекомерно завишено по смисъла на чл.78, ал.5 от ГПК. Ирелевантно за спора е обстоятелството, че процесуалният представител на ищеца не се е явявал по делото, а само е депозирал писмена молба. Разноските за адвокатско възнаграждение не се предпоставят от явяването на адвоката в съдебно заседание, за да бъдат присъдени. Достатъчно е сключването на договор за правна помощ, по който е изплатено адвокатското възнаграждение. Начинът на водене на възложеното дело е въпрос на вътрешните взаимоотношения между адвоката и неговия клиент и е без значение за третите лица. Единственото, което е от решаващо значение в случая е, че е налице заплатено от ищеца адвокатско възнаграждение за осъществяване на защитата му във връзка с обжалването на НП. Фактът, че доказателството за заплащането му е представено по-късно (а не в самото производство по ЗАНН) е правноирелевантен за отговорността на ответника. Така направените разноски са вреда, настъпила в резултат на неправомерното наказване на ищеца и явяваща се пряка последица от проведеното срещу него административнонаказателно производство, завършило с отмяната на наказателното постановление по съдебен ред, поради което ответникът дължи репарирането им.
С оглед на изложеното, съдът счита, че предявеният иск по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ е основателен и следва да бъде уважен, като ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца обезщетение за имуществени вреди в размер на 200 лева – направени разноски за адвокатско възнаграждение по нахд № 5/2014г. на РС – Каварна, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на влизане в сила на решението на Каварненския районен съд, с което е отменено НП – 26.03.2014г., а не от датата на заплащане на адвокатското възнаграждение – 03.02.2014г., както неоснователно се претендира в исковата молба. В този смисъл т.4 от ТР № 3от 22.04.2005г. на тълк.д.№ 3/2004г. на ОСГК на ВКС.
В съответствие с изхода от спора, ищецът има право на разноски по делото в общ размер на 639 лева, от които 10 лева – платена държавна такса по иска, 4 лева – комисионна за банков превод, 600 лева – разноски за адвокатски хонорар пред районния съд и административния съд (липсва изрично направено възражение за прекомерност на заплатения хонорар по реда на чл.78, ал.5 от ГПК) и 25 лева – платена държавна такса за въззивна жалба пред ДОС. Сумата от 40, 00 лева, представляваща разликата от 10 лева – действително дължимата държавна такса по иска по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, до 50 лева – пълната сума на внесената от ищеца държавна такса за образуване на делото, се явява недължимо платена. Тя не може да присъдена по реда на чл.10 от ЗОДОВ, но може да бъде върната по реда на чл.4б от ЗДТ по искане на ищеца. Колкото до останалите претендирани от ищеца разноски в размер на 10 лева – пътни разходи на адвоката (по 5 лева от Варна до Добрич и обратно), първо, те не са същински разноски по производството, и второ, липсват доказателства те да са заплатени от ищеца, поради което не подлежат на възмездяване от ответника.
Водим от изложеното, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА ОД на МВР – Добрич да заплати на В.К.К. с ЕГН ********** *** сумата от 200 лева, представляващи обезщетение за причинени на ищеца имуществени вреди в резултат от незаконосъобразно наказателно постановление № 393 от 02.12.2013г. на Началника на РПУ – Каварна, отменено с влязло в сила решение № 16 от 27.02.2014г. по НАХД № 5/2014г. по описа на Каварненски районен съд, изразяващи се в заплатени съдебни разноски за адвокатско възнаграждение в съдебното производство по обжалване на наказателното постановление, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 26.03.2014г. до окончателното й заплащане, както и сумата от 639 лева, сторени разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО може да се оспорва с касационна жалба и протест пред Върховния административен съд на Република България в четиринадесетдневен срок от съобщаването му на страните.
Административен съдия: