О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 42
гр. Добрич , 15.02. 2016 год.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ДОБРИЧ, в закрито съдебно заседание на петнадесети февруари две хиляди и шестнадесета година , в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : МИЛЕНА Г.
като разгледа административно дело № 392 по описа на съда за 2015г.за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 и сл. от АПК, във връзка с чл.215 от Закона за устройство на територията .
Образувано е по жалба вх.№ДЧ-106-00-627/26.06.2015г., допълнена на 08. 07.2015г., от А.С.Т.,изпълнителен директор на “Институт по заваряване“АД,с адрес гр.София,***, ЕИК ***, срещу Заповед № ДК-02-СИР-177 от 25.07.2011г. на Началника на РДНСК Североизточен район, с която е разпоредено да бъде премахнат строеж “Част от едноетажна постройка №3”, находящ се в поземлен имот 83017.506.507.3 по КК на гр.Шабла, УПИ І,кв.1 по ПУП на къмпинг “Добруджа”,гр.Шабла, собственост на ЕТ “Н.К. І-НИКИ”-Добрич,управляван от Николай Иванов Кючуков.
Жалбоподателят твърди,че заповедта се отнася за част от недвижим имот, собственост на “Институт по заваряване“АД, но не е уведомяван за нейното издаване. За съществуването на заповедта узнал от адресата на заповедта ЕТ “Н.К. І-НИКИ” на 23.06.2015г. Твърди също,че като страна, чиито права и законни интереси са нарушени има правото да оспори заповедта и го прави в законния срок,считано от узнаването.Твърди,че заповедта е издадена при съществено нарушение на административно производствените правила и в противоречие с материалните разпоредби, както и в противоречие с влязло в сила Решение №8172/06.07.2012г. на ВАС,тъй като касае един и същ строеж, признат от ВАС за строеж в режим на търпимост. С нотариален акт № 1от 23.09. 2008г. на нотариус Й. Павлов,с район на действие РС-Каварна, жалбоподателят се легитимира като собственик на ПИ 83017.506.123.15,с площ от 22 кв.м.,с предназначение складова база.За част от имота, описан като постройка № 15 е констатирано,че е незаконен и е съставен констативен акт, съгласно който размерите на незаконната част са 12,3 кв.м.,които не отговаря на размерите по документа за собственост.Въз основа на констативния акт била издадена Заповед №ДК-02-СИР-137/08.07.2011г.,но нито в акта,нито в заповедта било описано каква е останалата част от постройката-законна,или незаконна е тя и как се индивидуализира като граници тази част,спрямо останалата част от имота. Според жалбоподателя,за останалата част от имота,описана като сграда № 3 е издадена оспорваната заповед.На следващо място в жалбата се казва, че и в двете заповеди се констатира и описва “част от едноетажна постройка”,без да се индивидуализира чия е собствеността на тази част съответно, чия и каква е останалата част.Това е основание жалбоподателят да счита,че описаната и в двете заповеди постройка, не е в режим на свързано застрояване, а е една цяла постройка,с общи стени и покрив и представлява единен строеж.За частите на този строеж административният орган е установил незаконност и е издал различни административни актове за всяка част, но тъй като неправилно бил индивидуализирал собствеността, е смесил производствата и не е привлякъл всички заинтересовани страни в тях.В жалбата се казва още,че протоколите към двете заповеди са съставени в нарушение на процедурата,разписана в ЗУТ и приложимата съдебна практика.Конкретно се сочи, че обектът на премахване не е индивидуализиран в достатъчна степен, като не са разграничени и основните му елементи: част от коя постройка представлява,как се индивидуализира констатираната незаконна част по имотни граници или ситуационно,каква е останалата част от имота-законна или незаконна, чий е нейният собственик.На следващо място се коментира Заповед №ДК-02-СИР-137/08.07.2011г.,на която жалбоподателят е адресат и адм. д. № 575/ 2011г. на АС-Добрич, образувано по жалба срещу заповедта,както и Решение на ВАС-с което решението на ДАС е отменено. Иска от съда да отмени заповедта като незаконосъобразна. В съдебно заседание жалбата се поддържа от процесуалния представител адв. И. Ж..
Ответникът,чрез процесуалния си представител юрисконсулт З.Г., в писмено становище и в съдебно заседание, изразява становище за недопустимост на жалбата.Заповедта касае имот, различен от описаните в представения нотариален акт постройки,собственост на жалбоподателя.В хода по същество и в писмена защита,изразява становище и за неоснователност на жалбата.
От събраните по делото доказателства,съдът приема следното:
Жалбоподателят е собственик на постройка,обозначена под № 15 в ПИ 83017.506.123 по КК на гр.Шабла. Със заповед № ДК-02-СИР-137/ 08.07.2011г. на Началника на РДНСК Североизточен район е разпоредено премахването на постройката,като същата е описана като незаконен строеж “Част от едноетажна постройка-№15”.Заповедта е оспорена по съдебен ред и е отменена с решение № 8172/07.06.2012г.,постановено по адм.д. №2933/2012г. по описа на ВАС.В това съдебно производство, не са правени възражения нито за начина, по който е описан незаконният строеж,нито за посочените от административния орган размери на същия.Не са правени възражения и съдът не е обсъждал дали така описаният незаконен строеж като част от сграда има самостоятелна конструкция и представлява обособен обект, който може да се премахне самостоятелно.
Със Заповед № ДК-02-СИР-177 от 25.07.2011г. на Началника на РДНСК Североизточен район,която се оспорва,на основание чл.225,ал.1,във връзка с чл. 222, ал.1, т.10 от ЗУТ е разпоредено да бъде премахнат незаконен строеж, описан като “Част от едноетажна постройка №3”,находящ се в ПИ 83017. 506.507.3 по КК на гр. Шабла, УПИ І,кв.1, по ПУП на къмпинг “Добруджа”, гр.Шабла, собственост на ЕТ ”Н.К. І-Ники”. По силата на чл.215, ал.1 от ЗУТ, заповедта, подлежи на съдебен контрол.По жалба на Едноличния търговец, единствен адресат на заповедта е образувано адм.д. 633/11г. по описа на АС-Добрич, който с решение № 61/27.02.2012г. е отхвърлил жалбата му. В това съдебно производство, също не са правени възражения за начина, по който е описан незаконният строеж и за размерите,посочени от административния орган. Не са правени възражения и съдът не е обсъждал дали така описаният незаконен строеж като част от сграда има самостоятелна конструкция и представлява обособен обект, който може да се премахне самостоятелно. Решението е влязло в сила на 30.03.2012г. Административният орган е изпратил до ЕТ ”Н.К. І-Ники” покана за доброволно изпълнение на заповедта,получена на 22.06.2015г.
Жалбоподателят не оспорва,че не е адресат на процесната заповедта и не е страна в започналото изпълнително производство. Твърди обаче,че част от предмета на тази заповед е негова собственост и е следвало да участва в производството пред административния орган като респективно,преди да бъде издадена заповедта, е следвало да му бъде връчен констативен акт по чл.224,ал.2 от ЗУТ.
С оглед преценката за допустимостта на жалбата,на изложените в нея подробни аргументи,по делото са изискани и приложени адм.д. № 633/11г. и адм.д.№575/11г.Допусната е и съдебно-техническа експертиза. От заключението на вещото лице се установява,че между имота по нотариалния акт на жалбоподателя и имота,описан в заповедта, не могат да бъдат констатирани признаци на идентичност като местоположение и начин на изграждане.Обектите на жалбоподателя и едноличния търговец,съответно №15 и №3 представляват една обща сграда,имат общи конструктивни елементи-двускатна покривна конструкция с покритие от вълнообразна поцинкована ламарина и общи фасадни стени.Като обекти не могат да съществуват самостоятелно.Според вещото лице частта,описана в процесната заповед,може да се премахне единствено след изготвяне на проект, поради обща покривна конструкция.
За да е допустима една жалба срещу индивидуален административен акт, то нейният подател трябва да притежава право на оспорване.Съгласно чл. 147, ал.1 от АПК,право да оспорват административния акт имат гражданите и организациите, чиито права, свободи или законни интереси са нарушени или застрашени от него или за които той поражда задължения.В конкретния случай жалбоподателят не е адресат на заповедта и тя не поражда конкретни задължения за него.Вярно е,че съгласно вещото лице, обектът на жалбоподателя не може да съществува самостоятелно и има обща конструкция с обекта,предмет на оспорваната заповед,но това обстоятелство е неотносимо към преценката за нейната законосъобразност.Наличието на правен интерес е абсолютна процесуална предпоставка за участие в съдебното производство в което се преценява законосъобразността на оспорения индивидуален административен акт. След като тя липсва,подадената жалба е недопустима и следва да се остави без разглеждане,а образуваното по нея съдебно производство следва да се прекрати, като за целта съдът трябва да отмени определението си от 14.01.2016г. за даване ход по същество.
Евентуалните вреди, които би могъл да претърпи жалбоподателят са въпрос на изпълнение на заповедта и редът за защита е уреден в АПК,като на трети лица, чиито права, свободи или законни интереси са засегнати от него ( изпълнението на акта) е дадена възможност да обжалват действията на органа на изпълнението.
С оглед изхода на спора, на жалбоподателя не следва да се присъждат разноски.
Така мотивиран съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ определението си от 14.01. 2016 год. за даване ход по същество.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на А.С.Т., изпълнителен директор на “Институт по заваряване“АД,с адрес гр.София,***, ЕИК ***, срещу Заповед № ДК-02-СИР-177 от 25.07.2011г. на Началника на РДНСК Североизточен район .
ПРЕКРАТЯВА производството по АД №392/2015 г. по описа на АС гр. Добрич.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба в 7-дневен срок от съобщението до страните пред Върховен административен съд.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ :