Р Е Ш Е Н И Е
№ …………./05.06.2015г., гр.Добрич
В ИМЕТО НА НАРОДА
ДОБРИЧКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, в открито съдебно заседание на единадесет май през две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : СИЛВИЯ САНДЕВА
при секретаря И.Д. разгледа докладваното от председателя адм. дело № 202/2015г. по описа на ДАС и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на глава Х от АПК, във вр. с чл.118, ал.1 от КСО.
Образувано е по жалба на Е.М.Л. ЕГН ********** *** срещу решение № 6/24.03.2015г. на директора на ТП на НОИ – Добрич, с което е отхвърлена жалбата му по административен ред срещу разпореждане № **********/26.11.2014г. на ръководител “ПО” при ТП на НОИ – Добрич в частта на определения минимален размер на отпуснатата му пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл.70, ал.7 от КСО и отказа за изменението й в действителен размер, съгласно чл.70, ал.3 от КСО. В жалбата се излагат съображения за неправилност на обжалваното решението и потвърденото с него разпореждане поради допуснати съществени процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон. Жалбоподателят счита, че при постановяване на решението директорът на ТП на НОИ – Добрич не е съобразил всички относими факти и обстоятелства по случая, респективно е пренебрегнал такива, които са от съществено значение за правилното определяне на размера на отпуснатата пенсия. Твърди, че според мотивите към решението основното обстоятелство, което е обосновало определянето на пенсията в минимален размер, съгласно чл.70, ал.7 от КСО, е наличието на невнесени от него дължими осигурителни вноски, което е довело до невъзможност за заверка на осигурителната му книжка за периодите 01.01.2000г. – 31.12.2001г., респективно 01.01.2007г. – 31.07.2007г. Сочи, че от момента на възникване на задължението за заплащане на осигурителни вноски до датата на разпореждането за отпускане на пенсия е изтекъл период от повече от пет години. След изтичането на такъв период дължимите осигурителни вноски се погасяват по давност като вземане, респективно не могат да бъдат събирани по принудителен път. В случая решаващият орган е следвало да вземе предвид действието на погасителната давност, без да се съобразява с факта дали осигурителната му книжка е била заверена или не, доколкото давността се явява обективен факт, настъпването на който е следвало да се зачете. Сочи също, че не става ясно от мотивите към решението въз основа на какви доказателства е направен изводът за наличие на задължения от негова страна. В хода на административното производство са му издадени две удостоверения съответно от ТД на НАП – Варна, офис Добрич и ТП на НОИ – Добрич, от които е видно, че няма установени публични задължения по разхода на ДОО. Въпреки това директорът на ТП на НОИ – Добрич е стигнал до неправилни констатации, въз основа на които е отхвърлил жалбата му срещу атакуваното разпореждане. Иска отмяната на решението и потвърденото с него разпореждане в оспорената му част и връщане на преписката на административния орган за произнасяне по същество със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона, както и присъждане на разноските по делото.
Ответникът – директорът на ТП на НОИ Добрич, чрез процесуалния си представител, оспорва основателността на жалбата и моли съдът да я отхвърли. Твърди, че правилно е отпусната пенсията в минимален размер и е отказано да бъде преизчислена в реален размер, тъй като съгласно чл.10, ал.2 от НПОС, когато е доказано правото на пенсия на лицето за съответния вид пенсия, същата се отпуска и изплаща в минимален размер до определянето й по реда на КСО. Сочи, че в случая не може да бъде определен реалният размер на пенсията на жалбоподателя, тъй като той има придобит стаж като самоосигуряващо се лице, който не може да бъде зачетен, тъй като не са внесени дължимите осигурителни вноски. Ако жалбоподателят иска да черпи права от този си осигурителен стаж и да бъде изчислена пенсията в реален размер, той следва да внесе осигурителните вноски, независимо от това, че е налице изтекла погасителна давност по отношение на тях. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Добричкият административен съд, като взе предвид становищата на страните и след преценка на събраните по делото доказателства, в съответствие с изискванията на чл.168 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна :
Жалбата, като подадена в срок и от легитимирано лице, е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна.
От данните по административната преписка се установява, че със заявление с вх.№ МП – 9935/01.08.2014г. жалбоподателят Е.М.Л. е поискал да му бъде отпусната пенсия за осигурителен стаж и възраст на основание чл.68, ал.1 и 2 от КСО. В описа на документите към заявлението същият е посочил, че за установяване на правото и размера на пенсията представя трудова книжка № 916/05.08.1967г. Същевременно в края на описа е отбелязал, че е уведомен, че следва да представи в двумесечен срок УП 2 за три години, военна книжка и осигурителна книжка. Впоследствие със съобщение с изх.№ 4421/05.08.2014г. Л. е уведомен, че следва да представи заверена осигурителна книжка като самоосигуряващ се от 01.05.1992г. до 01.08.2014г. и управление и контрол на търговско дружество от 01.01.2003г. – 01.08.2003г. от “Спортни имоти”; военна книжка; УП2 за три последователни години по избор до 31.12.1996г. от последните петнадесет години; копие на цялата трудова книжка и редица други документи. В съобщението изрично е посочено, че ако в двумесечен срок от датата на уведомяването не отстрани неизправностите, съгласно чл.1, ал.5 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж (НПОС) органът ще се произнесе по наличните редовни документи. Съобщението е изпратено чрез куриерска служба с препоръчана пратка с обратна разписка (л.19) и е връчено на жалбоподателя на 18.08.2014г.
Видно от данните в опис на осигурителен стаж на л.9-10 от делото, жалбоподателят има издадени две осигурителни книжки – осигурителна книжка с № 0000439 за периода до 2005г. и осигурителна книжка с № 2400002540 – за периода 2005г. – 2014г. (неприложена по преписката). Не се спори между страните, а това се установява и от писмо с изх.№ 728-1/04.02.2015г. на ТП на НОИ – Добрич, че жалбоподателят е подал заявление № 7045/30.09.2014г. за заверка на осигурителен стаж за периода 01.01.2000г. – 30.07.2014г. в качеството му на самоосигуряващо се лице, във връзка с което инспектор по осигуряването е заверил осигурителните книжки на Л. за периодите 01.01.2002г. – 31.12.2006г. и 01.08.2007г. – 31.07.2014г. и е отказал заверката им за периодите 01.01.2000 – 31.12.2001г. и 01.01.2007г. – 31.07.2007г. Мотивите за отказа са били, че като самоосигуряващо се лице по смисъла на чл.4, ал.3, т.2 от КСО не е внесъл дължимите окончателни осигурителни вноски за тези години. В тази насока е и приложеното по делото заверено копие – извадка от осигурителна книжка № 0000439 на името на Л., на л.53 от която в графа “Бележки” е посочено, че 2000г. и 2001г. не подлежат на заверка, тъй като към момента на проверката не е внесено годишното изравняване за тези години.
На 26.11.2014г. ръководителят по пенсионното осигуряване при ТП на НОИ – Добрич е издал разпореждане № **********, с което е отпуснал лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на жалбоподателя в минимален размер на основание чл.70, ал.7 КСО, като същевременно е отказал да я определи в действителен размер, съгласно чл.70, ал.3 от КСО. За да постанови това разпореждане, административният орган е зачел по представените документи осигурителен стаж от втора категория труд 2г.10м.3д. и осигурителен стаж от трета категория труд 36г.4м.12д. Същевременно не е зачел осигурителен стаж за периода от 01.01.2000г. до 31.12.2001г. и 01.01.2007г. до 31.07.2007г., през което лицето е било самоосигуряващо се. В мотивите към разпореждането са изложени обстоятелства, че с писмо № 4421/05.08.2014г. на основание чл.1, ал.5 от НПОС Л. е бил уведомен да представи заверена осигурителна книжка за периода от 01.05.1992г. до 01.08.2014г. като самоосигуряващо се лице. Финансов ревизор при отдел КПК е отказал заверка на осигурителната книжка за периода 01.01.2000г. – 31.12.2001г. и за периода 01.01.2007г. – 31.07.2007г., тъй като не са внесени осигурителните вноски по чл.6 от КСО и годишното изравняване по чл.6, ал.8 от КСО. В двумесечен срок от уведомяването не е представена заверена осигурителна книжка по вина на самоосигуряващото се лице, което не е внесло дължимите осигурителни вноски. По делото няма данни за връчване на горепосоченото разпореждане на жалбоподателя.
С молба с вх.№ 728/03.02.2015г. до директора на ТП на НОИ – Добрич Л. е поискал да му бъде издаден заверен препис от вътрешно разпореждане на ЦУ на НОИ, в изпълнение на което във връзка с чл.6, ал.8 от КСО му е отказана заверка на осигурителната книжка за периода 2000 – 2001г. и изчисляване на реалния размер на личната му пенсия за осигурителен стаж и възраст. В молбата жалбоподателят изрично е посочил, че е уведомен за постановения отказ с разпореждане № **********/26.11.2014г. на ТП на НОИ – Добрич, връчено му на 15.12.2014г. В отговор на искането е изпратено горецитираното писмо с изх.№ 728-1/04.02.2015г. на директора на ТП на НОИ – Добрич, с което жалбоподателят е уведомен, че отказът за заверката на осигурителната му книжка за периодите 01.01.2000-31.12.2001г. и 01.01.2007г. – 31.07.2007г. се дължи на невнасянето на дължимите от него окончателни осигурителни вноски за тези години.
На 24.02.2015г. Л. е подал жалба до директора на ТП на НОИ – Добрич срещу разпореждането на ръководител “ПО” при ТП на НОИ – Добрич в частта на определения минимален размер на отпуснатата му пенсия на основание чл.70, ал.7 от КСО и отказът за изменението й в реален размер по чл.70, ал.3 от КСО. Изложил е същите възражения за погасяване по давност на дължимите осигурителни вноски, като е приложил и два броя удостоверения от ТД на НАП – Варна, офис – Добрич с изх.№ 080201500016813/22.01.2015г., респективно от ТП на НОИ – Добрич с изх.№ 729-1/ 04.02.2015г., съгласно които няма установени задължения по разхода на ДОО на името на осигурител Е.М.Л., осигурител “Липо Комерс” ООД гр.Добрич, осигурител ЕТ “Е.Л. *** и осигурител “Липо” ЕООД гр.Добрич. С решение № 6/24.03.2015г. директорът на ТП на НОИ – Добрич е отхвърлил жалбата на Л. с основния мотив, че определянето на пенсията в минимален размер и отказът за изменението й в реален размер е вследствие непредставянето на заверена осигурителна книжка и незачитането на осигурителен стаж за периодите 01.01.2000г. – 31.12.2001г. и 01.01.2007г. – 31.07.2007г., през които лицето е било самоосигуряващо се като едноличен собственик и управител на ЕТ “Е.Л. *** и управител на “Липо Комерс” ООД гр.Добрич. Посочил е, че правилно е отказано зачитане на осигурителен стаж на жалбоподателя за описаните периоди предвид разпоредбата на чл.41, ал.1 от НПОС, съгласно която осигурителният стаж и осигурителният доход на самоосигуряващите се лица се установяват с осигурителни книжки, в които се посочват времето, през което лицата са били осигурени, и доходът, върху който са внесени или дължими осигурителни вноски. Изложил е съображения, че за зачитане на осигурителен доход на лицето през спорните периоди е било необходимо да бъде представена осигурителна книжка, заверена по надлежния ред, и след като не е представена такава в указания срок, то правилно длъжностното лице по пенсионно осигуряване не е зачело осигурителен стаж за тези периоди. Посочил е, че отказите за заверяване на осигурителен стаж и доход в осигурителните книжки подлежат на самостоятелно обжалване в 14-дневен срок от съобщаването им. Л. е бил уведомен за отказа на 15.12.2014г. и след като не го е обжалвал в законния срок, същият е влязъл в законна сила на 29.12.2014г. По отношение на възражението на жалбоподателя, че за спорните периоди е внесъл авансовите вноски, а окончателният размер на осигурителните вноски по чл.6, ал.8 от КСО не дължи, тъй като е налице изтекла погасителна давност, е изтъкнал, че в случаите, в които самоосигуряващото се лице не желае да внесе дължимите осигурителни вноски, а същото има право на пенсия, без да се зачита времето, за което не са внесени дължимите осигурителни вноски, пенсията се отпуска в минимален размер. Същата не може да се определи в действителен размер, тъй като по вина на лицето не може да се приложи разпоредбата на чл.70, ал.3 от КСО. Допълнително е посочил, че с писмо с изх.№ 4421/05.08.2014г. Л. е уведомен да представи осигурителен доход за 3 последователни години преди 01.01.1997г., но в двумесечния срок по чл.1, ал.5 от НПОС не е представил такъв.
Решението е съобщено на жалбоподателя на 30.03.2015г., видно от известие за доставяне на л.53 от делото.
Въз основа на така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното :
Оспореното решение и потвърденото с него разпореждане за отпускане на пенсия за ОСВ в минимален размер са издадени от компетентните за това органи, при спазване на административно – производствените правила, в предписаната от закона форма и са фактически и правно мотивирани. Същите са издадени и при точно прилагане на материалния закон.
По делото не е имало спор по фактите. Органите на НОИ са отпуснали пенсия на Л. при условията на чл.68, ал.1 и 2 от КСО, като са определили същата в минимален размер поради непредставяне на доказателства за осигурителен стаж и доход след 1997г. и по-конкретно на заверена осигурителна книжка за периодите, през които е бил самоосигуряващо се лице. Указали са двумесечен срок за представяне на необходимите документи, в т.ч. и заверена осигурителна книжка. Такава не е представена, тъй като дежурен финансов ревизор е отказал заверката на осигурителните книжки за процесните периоди поради невнасяне на дължимите осигурителни вноски от самоосигуряващото се лице. Едновременно с определянето на пенсията в минимален размер е отказано изменението й или по-скоро определянето й в реален размер. Отказът е продиктуван от непредставяне на необходимите документи.
Следователно основният спорен въпрос между страните е правилно ли е определена пенсията на жалбоподателя в минимален размер на основание чл.70, ал.7 от КСО и правилно ли времето от 01.01.2000г. до 31.12.2001г. и от 01.01.2007г. до 31.07.2007г. не му е признато за осигурителен стаж при пенсионирането поради липса на заверена от съответното длъжностно лице осигурителна книжка, след като дължимите осигурителни вноски, заради невнасянето на които е отказана заверката на осигурителните му книжки, са погасени по давност.
Съгласно разпоредбата на чл.10, ал.2 от НПОС, пенсиите за трудова дейност с правопораждаща дата след 31 декември 1999 г., когато по представените със заявлението документи за трудов/осигурителен стаж е доказано правото на съответния вид пенсия, се отпускат и изплащат в минималния размер до определянето на размера им по реда на КСО. След определянето на размера на пенсията по КСО разпореждането, с което първоначално е отпусната пенсията, се изменя съгласно чл. 99, ал. 1, т. 6 КСО от органа, който го е издал, и ако има разлика в размера на пенсията, тя се изплаща от датата на отпускането. Съгласно чл.70, ал.7 от КСО, минималният размер на пенсията за осигурителен стаж и възраст по чл.68, ал.1 от КСО се определя със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване. Следователно законодателят позволява, когато няма спор относно придобиването на правото на пенсия, тя да се отпусне и изплаща временно в размер на установения минимум, докато бъдат събрани всички необходими данни и доказателства за определянето й по реда на чл.70 и чл.70а от КСО. Едва след като бъде извършена проверка на заявения от лицето стаж и бъде изчислен индивидуалният коефициент за определяне на пенсията му, тя се отпуска и изплаща в реален размер. В този смисъл пенсионният орган не е нарушил закона, като е отпуснал лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на жалбоподателя в минимален размер по чл.70, ал.7 от КСО. Разбира се, предвиденото в чл.10, ал.2 от НПОС е само една възможност, а не задължение за административния орган и ако са налице всички необходими доказателства за определяне на размера на пенсията по реда на чл.70 от КСО, тя следва да се отпусне в нейния реален размер, без да се предхожда от разпореждане за отпускането й първоначално в минимален размер. За да се определи обаче размера на пенсията по чл.70 и чл.70а от КСО, е необходимо да са налице всички данни за осигурителния стаж и осигурителния доход на лицето, което в случая не е така. Видно от доказателствата по делото, жалбоподателят е бил редовно уведомен на основание чл.1, ал.5 от НПОС да представи заверена осигурителна книжка за периода от 01.05.1992г. до 01.08.2014г. като самоосигуряващо се лице. Действително той е представил такива, но незаверени за периодите от 01.01.2000г. до 31.12.2001г. и от 01.01.2007г. до 31.07.2007г., през които е бил самоосигуряващо се лице. С оглед на това, пенсионният орган правилно и законосъобразно не е зачел осигурителния стаж за посочените периоди и е приел, че не са налице предпоставките за определяне на пенсията в реален размер поради непредставяне на изискуемите документи и в частност на заверена осигурителна книжка. Неоснователно е възражението на жалбоподателя, че е без значение дали осигурителната му книжка е била заверена или не, след като дължимите осигурителни вноски, заради които е отказана заверката на книжката, са погасени по давност и административният орган е бил длъжен да се съобрази с този факт. Съгласно чл.41, ал.1 от НПОС, осигурителният стаж на самоосигуряващите се лица се установява с осигурителна книжка, в която се посочва времето, през което лицата са били осигурени и доходът, върху който са внесени осигурителни вноски. За да може да послужи за установяване на осигурителния стаж, осигурителната книжка, която го удостоверява, трябва да е надлежно оформена и своевременно заверена от длъжностното лице в ТП на НОИ, съгласно чл.7 от Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица в действащата му редакция към момента на подаване на заявлението за отпускане на ПОСВ (с §6 на ПМС № 45/05.03.2015г., в сила от 01.07.2015г., чл.7 се отменя, но досегашният ред за заверка се запазва по отношение на периодите на осигуряване преди 01.01.2016г. по силата на §9 от ПЗР на същото ПМС). В случая не е спорно, че осигурителните книжки на Л. не са заверени за осигурителен стаж и доход за периодите от 01.01.2000г. до 31.12.2001г. и от 01.01.2007г. до 31.07.2007г., през които е бил самоосигуряващо се лице, дори напротив отказано е заверяването им за посочените периоди поради неплащане на годишните изравнителни осигурителни вноски по чл.6, ал.8 от КСО. След като не са водени съобразно изискванията на чл.7 от цитираната наредба, осигурителните книжки не са годно доказателство за установяване на придобит осигурителен стаж за спорните периоди и правилно административният орган не ги е кредитирал и не е зачел тези периоди за осигурителен стаж на жалбоподателя. Действително чл.41, ал.1, изр.второ от НПОС предвижда, че за времето след 31 декември 2006 г. самоосигуряващите се лица могат да установяват осигурителен стаж и осигурителен доход и въз основа на данните, съдържащи се в информационната система/регистрите на НОИ, но само въз основа на данните за внесени дължими осигурителни вноски, каквито в случая не са налице.
Без правно значение за спора е обстоятелството дали дължимите осигурителни вноски за процесните периоди, които не са зачетени за осигурителен стаж, са погасени по давност, в каквато насока са основните оплаквания на жалбаподателя. Този въпрос подлежи на разглеждане в производството по заверяване на осигурителната книжка от длъжностното лице при съответното ТП на НОИ. В случая правилно и законосъобразно директорът на ТП на НОИ – Добрич е отбелязал в мотивите към решението си, че е налице влязъл в законна сила отказ за заверяване на осигурителните книжки на жалбоподателя, който не е обжалван в законоустановения срок (невярна е само датата на влизане в сила на отказа, която е 30.12.2014г., а не както е посочено в решението – 29.12.2014г.). Съгласно изричната разпоредба на чл.117, ал.1, т.1, предл. последно от КСО, във вр. чл.117, ал.2 от КСО, отказите за заверяване на осигурителен стаж и доход в осигурителни книжки подлежат на обжалване пред ръководителя на съответното ТП на НОИ в 14-дневен срок. Именно в това производство е могло да се провери дали правилно е отказано заверяването на осигурителните книжки на Л., респективно признаването като осигурителен стаж на соченото от него време, през което е бил самоосигуряващо се лице, след като дължимите осигурителни вноски са били погасени по давност. Жалбоподателят е узнал за отказа за заверяване на осигурителните му книжки най-късно на 15.12.2014г., когато му е връчено и разпореждането за отпускане на пенсия, според собствените му признания, съдържащи се в молба с вх.№ 728/03.02.2015г. Следователно той е могъл да го обжалва в срок до 29.12.2014г. (работен ден), както правилно е преценил и по-горестоящият административен орган. След като не го е сторил, то е недопустимо да предявява претенции за недължимостта на осигурителните вноски в производството по отпускане на пенсия. В този смисъл нито ръководителят на пенсионното осигуряване, нито директорът на ТП на НОИ – Добрич са били длъжни да преценяват възражението за изтекла погасителна давност по отношение на осигурителните вноски за спорните периоди и да обсъждат представените от жалбоподателя писмени доказателства за липса на задължения по ДОО на негово име. Независимо от всичко, в оспореното решение са изложени мотиви по въпроса следвало ли е да бъде заверена осигурителната книжка на лицето за посочените периоди при положение, че осигурителните вноски за тях са погасени по давност, които се споделят изцяло от настоящия състав на съда. Допълнително следва да се подчертае, че съгласно чл.7, ал.5 от НООСЛБГРЧМЛ, осигурителните книжки на самоосигуряващите се лица се заверяват при условие, че са внесени дължимите осигурителни вноски по чл.6, ал.8 от КСО. Обстоятелството дали тези публични задължения са погасени по давност или не е неотносимо към фактическия състав по заверка на осигурителната книжка. Разпоредбата на чл.7, ал.5 от посочената наредба императивно предвижда заверката на осигурителните книжки на самоосигуряващите се лица да се извършва само при внесени дължими осигурителни вноски по чл.6, ал.8 от КСО. Погасяването на окончателните/изравнителните осигурителни вноски по давност не ги прави недължими по смисъла на чл.6, ал.8 от КСО. В тази разпоредба е уредено задължението на самоосигуряващите се лица да внесат окончателните осигурителни вноски в срока за подаване на данъчната декларация, като едва след изпълнение на това задължение се извършва заверка на осигурителната книжка. Неправомерното поведение на самоосигуряващото се лице не може да му носи осигурителни права и да бъде основание за заобикаляне на закона, както неоснователно се претендира от жалбоподателя.
В подкрепа на това становище е и разпоредбата на чл.9, ал.1, т.4 от КСО (ДВ бр.99/09), съгласно която за осигурителен стаж се зачита времето, за което са внесени дължимите осигурителни вноски от самоосигуряващите се лица и от лицата по чл.4а, ал.1. Волята на законодателя е изразена ясно чрез диференциране на изискването към самоосигуряващите се лица – дължимите вноски да бъдат внесени изцяло (а не погасени по давност) в сравнение с регламентираното за лицата по чл.4, ал.1, т.1, работили при пълното законоустановено за тях работно време – да са внесени или дължими осигурителните вноски върху полученото, начисленото и неизплатеното, както и неначисленото възнаграждение, но не по-малко от минималния осигурителен доход по чл.6, ал.2, т.3 за съответната професия. Същият подход е въведен и в § 1, ал.1, т.3 от ДР на КСО (в сила от 01.01.2010г.), даващ легалното определение за “осигурено лице”, където в изречение трето изрично е подчертано, че самоосигуряващите се лица и лицата по чл.4а, ал.1 се смятат за осигурени лица за времето, през което са внесени дължимите осигурителни вноски.
От анализа на цитираните норми са налага изводът, че за заверка на осигурителните книжки на Л., респективно за признаване на спорните периоди за осигурителен стаж на жалбоподателя е задължително условието осигурителните вноски да са били внесени изцяло. По отношение на неиздължените вноски не може да се приложи института на погасителната давност с оглед на целите и принципите на държавното обществено осигуряване. Защитата чрез възражението за давност се реализира в смисъл, че по отношение на дължимото не могат да се приложат средствата на държавната принуда, но не и да бъде отменено законоустановено задължително изискване за признаване на осигурителен стаж.
По изложените съображения съдът счита, че пенсията за ОСВ на жалбоподателя е определена законосъобразно в минимален размер на основание чл.10, ал.2 от НПОС, вр. чл.70, ал.7 от КСО въз основа на наличните редовни документи, тъй като административният орган не е разполагал с всички данни за осигурителния му стаж и доход за спорните периоди поради непредставяне на необходимите документи за това в указания двумесечен срок. Правилно длъжностното лице по пенсионното осигуряване не е зачело за осигурителен стаж времето от 01.01.2000г. – 31.12.2001г. и от 01.10.2007г. – 31.07.2007г. поради невнесени осигурителни вноски от страна на жалбоподателя като самоосигуряващо се лице и е приело, че липсата на заверена осигурителна книжка за тези периоди прави невъзможно определянето на пенсията в действителен размер съобразно критериите по чл.70, ал.3 от КСО. Процесните периоди касаят осигурителен стаж след 01.01.1997г., който задължително се отчита при определяне на размера на пенсията, поради което непредставянето на заверена осигурителна книжка за същите законосъобразно е ценено от пенсионните органи като основание за отказ за определяне на пенсията в реален размер.
Отделно от това, механизмът за изчисляване на индивидуалния коефициент за определяне на пенсията в реален размер изисква лицето да е представило удостоверение обр. УП – 2 за получения от него осигурителен доход, върху който са внесени осигурителни вноски за периода от три последователни години от последните 15 години осигурителен стаж до 1 януари 1997 г. Видно от неоспорените от жалбоподателя констатации в решението на директора на ТП на НОИ – Добрич, с писмо с изх.№ 4421/05.08.2014г. Л. е уведомен да представи осигурителен доход за 3 последователни години преди 1997г., но в двумесечния срок по чл.1, ал.5 от НПОС не е представил такъв. По преписката е налице удостоверение обр. УП – 2 от “Туристинженеринг” ЕАД, гр.София с изх.№ 1180/17.07.2014г., което обаче не отговаря на изискванията на чл.70, ал.3 от КСО, тъй като не съдържа три последователни години от последните 15 години осигурителен стаж до 1997г. Именно непредставянето на такова удостоверение е дало още едно основание на Директора на ТП на НОИ – Добрич да потвърди разпореждането на пенсионния орган за определяне на пенсията в минимален размер и отказа му да я измени в реален размер. Действително това обстоятелство не е сред фактическите мотиви, послужили като основание за издаване на оспореното разпореждане, и е коментирано за първи път в решението на директора на ТП на НОИ – Добрич, но това не е съществено нарушение на закона предвид ТР № 16/31.03.1975г. на ОСГК на ВС. Разширените и допълнени мотиви при постановяване на акта на по-горния административен орган не съставляват нарушение на процедурата и не водят до незаконосъобразност на този акт, след като позволяват да се осъществи съдебен контрол за законосъобразност на първоначалния административен акт.
По изложените съображения съдът счита, че оспорените актове са правилни и законосъобразни, постановени в съответствие с материалния закон и релевантните за спорното право юридически факти, поради което жалбата срещу тях следва да бъде отхвърлена като неоснователна.
С оглед на изхода от спора и на основание чл.143, ал.4 от АПК, ответникът има право на разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 350 лева, определени съобразно чл. 8, ал.2, т.2 от Наредба № 1/ 08.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Водим от изложеното, както и на основание чл.172, ал.2 от АПК, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Е.М.Л. ЕГН ********** *** срещу решение № 6/24.03.2015г. на директора на ТП на НОИ – Добрич, с което е отхвърлена жалбата му по административен ред срещу разпореждане № **********/26.11.2014г. на ръководител “ПО” при ТП на НОИ – Добрич в частта на определения минимален размер на отпуснатата му пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл.70, ал.7 от КСО и отказа за изменението й в действителен размер, съгласно чл.70, ал.3 от КСО.
ОСЪЖДА Е.М.Л. ЕГН ********** *** да заплати на ТП на НОИ – Добрич сумата от 350 лева, сторени разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Върховния административен съд на РБългария в четиринадесетдневен срок от съобщаването му на страните.
Административен съдия :