А Д М И Н И С Т Р А Т И В Е Н С Ъ Д – Д О Б Р И Ч
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ ………………22. 05. 2015 год., гр. Добрич
Административен съд – Добрич, ІІІ едноличен състав, в закрито заседание на двадесет и втори май през две хиляди и петнадесета година:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА ИВАНОВА
като разгледа докладваното от председателя административно дело № 198 по описа за 2015 година, и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 197 – чл. 201, във връзка с чл. 54, ал. 5 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по жалба вх. № 753/ 17. 03. 2015 г., подадена от ЗК “Змеево”, ЕИК …………, седалище и адрес на управление: обл. ………., общ. …….., село ………, ул……….., представлявана от В.П.В., ЕГН ********** срещу Заповед № 03 – РД/ 4810/ 30. 12. 2014 г. на Изпълнителния директор на ДФ “Земеделие” – РА, с която е спряно производството по администрирането/ обработката на направление “Въвеждане на сеитбообращение за опазване на почвите и водите” по мярка 214 “Агроекологични плащания” от ПРСР 2007 – 2013 г. от заявление за подпомагане с УИН: 08/110614/81 683, подадено от ЗК “Змеево” с ЕИК 124090249 и УРН 182840.
С жалбата се настоява, че оспореният акт е незаконосъобразен, тъй като не са налице кумулативно предвидените предпоставки в разпоредбата на чл. 54, ал. 1 т. 5 от АПК, а именно: наличието на друго административно или съдебно производство; пряка обусловеност на изхода на производството по издаване на административен акт от това друго административно или съдебно производство и удостоверение за наличие на образувано производство, издадено от органа, пред който е образувано. Жалбоподателят признава същевременно, че към датата на издаване на заповедта не само има заведена жалба срещу Уведомително писмо, производството по администриране спрямо което е спряно, но и че има приключило първоинстанционно производство и образувано касационно такова по жалба на ДФЗ – РА срещу решение на АС – Добрич по адм. дело № 289/ 2014 г. Прави оплакване, че заповедта по спиране на обработката на заявлението по издадения вече първоначален административен акт е пряко нарушение на чл. 130, ал. 3 АПК. Според жалбоподателя посоченото в заповедта съдебно обжалване не представлява “друго производство” по смисъла на закона. Счита, че липсата на удостоверение за наличие на съдебно производство се явява нарушение, но добавя, че дори и да има такова удостоверение, то не би могло да удостовери “друго” производство по смисъла на чл. 54 АПК. Настоява, че няма връзка между предмета на административното производство, по което е издадено Уведомително писмо и спиране на администрирането на Заявлението на ЗК “……..” по мярка 214. Изтъква, че наличието на съдебно производство срещу издадения вече административен акт “уведомително писмо” на същия издател, както и на заповедта, не може да предостави извод за преюдициалност на съдебното производство по последващото административно производство. На последно място, сочи, че с решение по адм. дело № 289/ 2014 г. на АС – Добрич е отменено Уведомителното писмо и административната преписка е върната за ново произнасяне съобразно задължителните указания в 1 – месечен срок, както и че към настоящия момент делото е изпратено по компетентност на ВАС. Според жалбоподателя заповедта е незаконосъобразна, защото се издава в хода на съдебното производство. Допълва, че по този начин са нарушени интересите на кооперацията. Иска да бъде отменена оспорената заповед и да бъде върната преписката за продължаване на производството по обработка на заявлението на ЗК “Змеево” в направление “Въвеждане за сеитбообращение за опазване на почвите и водите”. Моли да бъдат присъдени сторените разноски по делото.
С изпращане на преписката по жалбата, ответната страна в придружителното писмо изразява становище за неоснователност на жалбата и моли съдът да се произнесе с Определение, с което да я отхвърли. Сочи, че обжалваната заповед е издадена от компетентен орган и при издаването й не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Излага доводи за съответствието на заповедта с материалния закон. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Настоящият съдебен състав на Административен съд Добрич, след като обсъди становищата на страните и представените с жалбата и административната преписка писмени доказателства, служебно извършените справки в деловодната програма на АС – Добрич и интернет страницата на ВАС, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
По допустимостта на жалбата:
Оспорената заповед е издадена на 30. 12. 2014 г. /л. 60 – 61/ Видно от обратната разписка, приложена по делото, заповедта е получена от кооперацията на 27. 02. 2015 г. /л. 62/ Жалбата е подадена по пощата, като от пощенското клеймо върху приложения по делото плик, се установява, че е изпратена на 13. 03. 2015 г. /л. 27/ С оглед датата на изпращане и на основание чл. 62, ал. 2 ГПК във връзка с чл. 144 АПК и чл. 197 АПК по препратката на чл. 54, ал. 5 АПК жалбата е подадена в срок, от активно легитимирано лице, за което е налице правен интерес от оспорването по смисъла на чл. 147, ал. 1 АПК и следва да се разгледа по основателността.
По основателността на жалбата:
Обжалваният акт е издаден от компетентен орган. Съгласно чл. 20а ЗПЗП изпълнителният директор на фонда е изпълнителен директор и на Разплащателната агенция, който организира и ръководи дейността й и я представлява. Държавният фонд „Земеделие“ е акредитиран за единствена разплащателна агенция за Република България. / чл. 11а от Закона за подпомагане на земеделските производители/. Разплащателна агенция, съгласно §1, т. 13 от ДР на ЗПЗП е специализирана акредитирана структура за приемане на заявления, проверка на условията и извършване на плащания от Европейските земеделски фондове и за прилагане на пазарни мерки.
Заповедта е издадена в предвидената от закона форма, като съдържа необходимите реквизити – наименование на органа, наименование на акта, правни основания за издаването му, разпоредителна част, дата на издаване и подпис, указания относно реда и срока за обжалване. Действително обжалваната заповед е лаконична и непрецизна по отношение на фактическите основания за издаването й, но такива има. В пълнота представената административна преписка дава възможност на съда да установи пълната фактическа обстановка по случая, като не дава основание за отмяна на обжалваната заповед на формално основание. Освен това касае се за спиране поради налично висящо съдебно производство, който факт не се оспорва от жалбоподателя, а и настоящият състав с оглед публичността на актовете и възможността за справка в системите на АС – Добрич и ВАС, може да установи.
Като правно основание за издаване на атакувания акт е посочена нормата на чл. 54, ал. 1, т. 5 от АПК, съгласно която административният орган спира производството при наличието на образувано друго административно или съдебно производство, когато издаването на акта не може да стане преди неговото приключване, като в тези случаи спирането се постановява след представяне на удостоверение за наличие на образувано производство, издадено от органа, пред който то е образувано. С оспорената заповед, ответникът е спрял обработката на заявление за подпомагане на жалбоподателя, поради това че:
След като е разгледал Заявление за подпомагане с УИН 08/110614/81683 /л. 77 – 80/, подадено от ЗК “………” с ЕИК ………… и УРН 182840, е издал Уведомително писмо № 01 – 6400/53 от 06. 03. 2014 г. Жалбоподателят не е бил удовлетворен от произнасянето и е обжалвал Уведомителното писмо, с жалба вх. № 01 – 6400/53 от 01. 04. 2014 г. /л. 66 – 69/ до Административен съд – гр. София. Административният орган е посочил, че вследствие на жалбата е образувано съдебно производство. Вярно е, че не е уточнено, след това жалбата е изпратена по компетентност на АС – Добрич, както и че по описа на АС – Добрич е образувано адм. дело № 289/ 2014 г., по което съдът се е произнесъл по съществото на спора /л. 51 – 53/, като е отменил Уведомително писмо за одобрение и неодобрение за участие по мярка 214 “Агроекологични плащания” от Програмата за развитие на селските райони 2007 – 2013 г., изх. № 01 – 6400/53 от 06. 03. 2014 г. на Зам. Изпълнителния директор на ДФ “Земеделие” – РА и е изпратил на основание чл. 173, ал. 2 от АПК делото като административна преписка на административния орган за ново произнасяне. Изпращането е станало с допълнително решение на съда от 15. 09. 2014 г. /л. 49 – 50/ Не е посочено и че е подадена касационна жалба от административния орган /л. 45 – 48/, по която е образувано адм. дело № 13986/ 2014 г. на Трето отделение на ВАС, насрочено за 05. 10. 2015 г.
Настоящият състав счита, че с оглед факта, че с решението на АС – Добрич е разпоредено връщане на преписката за ново произнасяне, безспорно произнасянето по съдебното производство е преюдициално за решението на административния орган по подаденото заявление, поради което и с оглед тази обвързаност, той е задължен да спре административното производство. Произнасянето му по Заявлението при висящо съдебно производство би било нищожно. В този смисъл са налице предпоставките за издаване на заповедта. Вярно е, че удостоверение за висящото производство, няма по преписката, но това нарушение не може да доведе само на това основание до отмяна на заповедта, след като фактът за наличие на съдебното производство и за неговия предмет, респективно за висящността на съдебното производство, се установява безспорно от наличните по преписката доказателства. С оглед на това са неоснователни доводите на жалбоподателя, че не са били налице предпоставките за спиране на административното производство. Налице са категорични данни за наличие на съдебно производство и за това, че издаването на новия акт, т.е. произнасянето на административния орган, след отмяната на първоначалния акт, не може да стане преди приключването на съдебното производство предвид идентичността в предмета, поради което е налице правното основание по чл. 54, ал. 1, т. 5 от АПК за спиране на административното производство. Неоснователно е възражението, че е налице издаден административен акт, поради което не са налице предпоставките за спиране на обработката на заявлението. Със съдебното решение този акт е отменен и докато ВАС не се произнесе с окончателно решение, с което да потвърди отмяната или да я отмени, няма как да бъде продължено административното производство. С оглед установената фактическа обстановка към момента на издаване на обжалваната заповед законосъобразно административният орган е достигнал до извода, че произнасянето с окончателен съдебен акт е от значение и в пряка връзка по отношение преценката за наличието на условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ.
По изложените съображения, настоящият съдебен състав намира, че жалбата е неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена.
Относно разноските:
Предвид изхода на спора на жалбоподателя не следва да се присъждат разноски. Същевременно също с оглед изхода от спора се явява основателна претенцията на процесуалния представител на ответника за присъждане на разноски в размер на 300 лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение, на основание чл. 143, ал. 4 от АПК, във връзка с чл. 78, ал. 8 от ГПК, във връзка с §1 от ДР на Наредба №1/2004 година за минималните размери на адвокатските възнаграждения, във връзка с чл. 7, ал. 1, т. 4 (изм. – ДВ, бр. 28 от 2014 г.).
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 200, във връзка с чл. 202 от АПК, настоящият съдебен състав на Административен съд Добрич
ОПРЕДЕЛИ:
ОТХВЪРЛЯ жалба вх. № 753/ 17. 03. 2015 г. на ЗК “………..”, ЕИК …….., седалище и адрес на управление: обл. ……., общ. …….., село …….., ул. “………” № 6, представлявана от В.П.В., ЕГН **********, срещу Заповед № 03 – РД/ 4810/ 30. 12. 2014 г. на Изпълнителния директор на ДФ “Земеделие” – РА, с която е спряно производството по администрирането/ обработката на направление “Въвеждане на сеитбообращение за опазване на почвите и водите” по мярка 214 “Агроекологични плащания” от ПРСР 2007 – 2013 г. от заявление за подпомагане с УИН: 08/110614/81 683, подадено от ЗК “………..” с ЕИК ………….. и УРН 182840.
ОСЪЖДА ЗК “……….”, ЕИК …………., седалище и адрес на управление: обл. ………., общ. ………, село ……., ул. “…….” №…, представлявана от В.П.В., ЕГН ********** да заплати на ДФ „Земеделие” юрисконсултско възнаграждение в размер 300 /триста/ лева.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва с частна жалба в 7-дневен срок от съобщението му пред Върховния административен съд на Република България.
ПРЕПИС от съдебния акт да се връчи на страните на основание чл. 138 от АПК.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: