Р Е Ш Е Н И Е
№….
гр.Добрич, 15.02.2016 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ДОБРИЧ, І кас. състав в публично съдебно заседание на двадесет и шести януари две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : КРАСИМИРА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ : МИЛЕНА ГЕОРГИЕВА
ТЕОДОРА МИЛЕВА
при участието на прокурора Румяна Желева и секретаря С.К., разгледа докладваното от съдия Милева КАД № 196/2015г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава ХІІ от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 63, ал.1 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по касационна жалба на “Елмарк индустриес”АД, ЕИК 124634156, със седалище и адрес на управление гр.Добрич, бул.”Добруджа” № 2, представлявано заедно и поотделно от Ж.Ж. и М.Д., чрез процесуалния представител адвокат Д.А. ***, срещу Решение № 2/13.02.2015 г., постановено по н.а.х.д. №1105/2014г. на Районен съд гр.Добрич.
С обжалваното решение, районния съд е потвърдил Наказателно постановление № 209/18.07.2014г., издадено от Началника на Митница-Варна, с което за нарушение на чл.234, ал.1, т.1 от ЗМ, на основание чл.234, ал.2, т.1, във вр. с ал.1, т.1 на същия член и чл.234, ал.4 от ЗМ във вр. с чл.233, ал.4 и с чл.227, ал.1, т.3 от ЗМ във вр. с чл.175, ал.1 и 3, чл.178, ал.1 от ДОПК във вр. с чл. 79, ал.1 от ЗАНН, на “Елмарк индустриес”АД е наложена имуществена санкция в размер на 4 517,06 лева, представляваща 100 % от размера на избегнатите публични държавни вземания и е присъдено на жалбоподателя да заплати равностойността на стоката, предмет на нарушението: “светодиоди”, представляваща LEDсветодиодна лента по ЕАД № 12ВG002009H0005794/26.07.2012 г., в размер на 80 089,52 лева. Присъдено е “Елмарк индустриес”АД да заплати сторените по делото разноски в размер на 150 лева по сметка на РС гр.Добрич.
С жалбата се правят оплаквания, че изводите на съда за законосъобразност и правилност на издаденото наказателно постановелние са необосновани и непочиващи на фактите. Излагат се подробни доводи в насока, че предвиденият тримесечен срок, съгл. разпоредбата на чл.34 от ЗАНН е изтекъл, което е абсолютна отрицателна предпоставка за издаване на АУАН и НП. Другият основен довод, който се релевира в жалбата, е че е следвало да се приложи по-благоприятния закон, а именно новата редакция на чл.234, ал.4 от ЗМ, съгласно, която стоките предмет на нарушението се отнемат в полза на държавата само при избягнато пълно заплащане или обезпечаване на митните сборове, а не и когато се касае за частично избягване на заплащането, както се твърди от касатора, че е в настоящия казус. Претендира се отмяна на решението и отмяна на наказателното постановление.
В съдебно заседание касаторът редовно призован, чрез процесуалния си представител адвокат А., поддържа жалбата на основанията, посочени в нея. Навежда и допълнителен довод в подкрепа на твърденията си, че административният орган не е извършил проверка дали стоката е налице или е отчуждена и едва тогава да пристъпи към присъждането на равностойността й.
Ответникът по касационната жалба – Митница-Варна редовно призован, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Роева оспорва жалбата с искане първоинстанционното решение да бъде оставено в сила.
Представителят на Окръжна прокуратура – Добрич дава заключение, че касационната жалба е неоснователна, а обжалваното решение като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила.
Административен съд – Добрич, като обсъди първоинстанционното решение, доводите и становищата на страните, доказателствата по делото и след като извърши служебна проверка съгл. чл. 218, ал.1 от АПК, прие за установено следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал.1 от АПК, отговаря на изискванията на чл. 212 и чл. 213 от АПК и е процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е частично основателна по следните съображения:
Производството пред районния съд е образувано по жалба на “Елмарк индустриес”АД срещу НП № 209/18.07.2014 г., издадено от Началника на Митница-Варна, с което за нарушение на чл.234, ал.1, т.1 от ЗМ, на основание чл.234, ал.2, т.1, във вр. с ал.1, т.1 на същия член и чл.234, ал.4 от ЗМ във вр. с чл.233, ал.4 и с чл.227, ал.1, т.3 от ЗМ във вр. с чл.175, ал.1 и 3, чл.178, ал.1 от ДОПК във вр. с чл. 79, ал.1 от ЗАНН, на “Елмарк индустриес”АД е наложена имуществена санкция в размер на 4 517,06 лева, представляваща 100 % от размера на избегнатите публични държавни вземания и е присъдено на жалбоподателя да заплати равностойността на стоката, предмет на нарушението: “светодиоди”, представляваща LEDсветодиодна лента по ЕАД № 12ВG002009H0005794/26.07.2012 г., в размер на 80 089,52 лева.
След извършена съвкупна преценка на събраните по делото доказателства и установената въз основа на тях фактическа обстановка, Районен съд – Добрич е потвърдил обжалваното наказателно постановление.
За да постанови този резултат Районният съд е приел, че вмененото на жалбоподателя митническо нарушение е извършено и правилно е ангажирана имуществената му отговорност. Съдът е счел направените с жалбата възражения, относно образуване на административнонаказателното производство в разрез с разпоредбата на чл.34 от ЗАНН за неоснователни, с оглед обстоятелството, че нарушителят и нарушението са установени в хода на проверката извършена през периода 05.03.2014 г. – 30.04.2014 г., а АУАН е издаден на 30.05.2014 г. Приел е, че не може да се приложи по-благоприятния закон, тъй като в настоящият случай се касае за избегнато от жалбоподателя пълно заплащане на мито.
Приел е, че НП е издадено в рамките на преклузивния срок по чл.34, ал.3 от ЗАНН от компетентен за това административнонаказващ орган, и съдържа необходимите по чл.57 от ЗАНН реквизити. Предвид събраните писмени и гласни доказателства, както и заключението на допуснатата съдебно-техническа експертиза, съдът е приел процесното НП за законосъобразно и доказано.
Направените изводи на съда относно приложението на чл.34 от ЗАНН и приложението на по-благоприятния закон, настоящият състав счита за правилни и законосъобразни и напълно ги споделя.
Касационният състав обаче счита, че така постановеното решение е незаконосъобразно, като постановено в противоречие със закона в частта на присъденото обезщетение по чл.234, ал.4 от ЗМ.
Съображенията за това са следните:
След като търговското дружество е избегнало заплащането на действително дължимите митни сборове и е осъществило състава на нарушението по чл.234, ал.1, т.1 от ЗМ, то предвид разпоредбата на чл.234, ал.4 от ЗМ митническия орган е длъжен да приложи и конфискация на стоката, а щом тя липсва – заплащане на нейната равностойност, така както е предвидено в чл.234, ал.4 от ЗМ. Видно от разпоредбата, предпоставка за възникване на правомощието на наказващия орган да присъди равностойността на предмета на нарушението е неговата липса или отчуждаване. От материалите по административнонаказателната преписка се установява, че актосъставителят и наказващият орган не са събирали доказателства относно тези две обстоятелства въпреки изрично уреденото в закона правомощие да изискат от наказаното дружество да предаде подлежащите на отнемане стоки, предмет на нарушението, или да предостави необходимата информация, от която да се установи налични ли са стоките към датата на произнасяне на наказващия орган /чл. 16, ал. 1, т. 3 от ЗМ/. При това положение присъждането на равностойността на отнетата стока, без да е установена нейната липса или нейното отчуждаване, противоречи на материалния закон.
С оглед на гореизложеното, първоинстанционния съд също не е изпълнил задължението си да събере относимите доказателства, за да установи дали стоката, предмет на нарушението е отчуждена и липсва, за да може да се присъди заплащане на нейната равностойност. Това е процесуално нарушение, което не може да бъде изправено от настоящата инстанция, поради което и оспорваното решение като незаконосъобразно, постановено в противоречие с процесуалния закон, следва да бъде отменено, а делото върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд.
По изложените съображения и на основание чл.222, ал.2, т.1, във вр. чл.221, ал.2 от АПК , Административният съд
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение №2/13.02.2015 г., постановено по н.а.х.д. № 1105/2014 г. по описа на Добричкия районен съд.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
1.
ЧЛЕНОВЕ :
2.