header

Решение по Административно дело 163/2015г.

 

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№ 104

05.05.2015г., град Добрич

 

В    И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

                                                                                                      

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ДОБРИЧ, първи състав, в публично заседание на двадесет и осми април две хиляди и петнадесета  година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА ИВАНОВА

                                                                        ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА МИЛЕВА

                                                                                    ТАНЯ ДИМИТРОВА

при участието на прокурора РУМЯНА ЖЕЛЕВА и на секретаря М.М., изслуша докладваното от съдия ТАНЯ ДИМИТРОВА касационно административно дело 163/2015 год. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на глава ХІІ от АПК във връзка с чл.63 от ЗАНН.

Образувано е по жалба на „Водоснабдяване и канализация”ЕООД /”ВИК”ЕООД/, гр.Добрич с ЕИК ***, подадена чрез адв.Цв.Г., срещу Решение №78 от 09.01.2015г. по АНД 1646/2014г. на Районен съд-Добрич /ДРС/, с което е потвърдено Наказателно постановление №1101-176/20.08.2014г., издадено от директора на Агенция за държавна финансова инспекция /АДФИ/. С жалбата се твърди, че решението на ДРС е постановено при неправилно приложение на закона поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила – ограничаване процесуалните права на обвинения и липса на мотиви. Сочи се, че наказателното постановление е незаконосъобразно, обвиненията в извършване на нарушение по ЗОП не са доказани. Иска се отмяна на обжалвания съдебен акт и отмяна на наказателното постановление.

Ответникът в касационното производство – АДФИ не изразява писмено становище по жалбата и не изпраща представител в съдебно заседание.

Представителят на ОП – Добрич дава заключение за неоснователност на жалбата и пледира за оставяне в сила на решението на ДРС, предвид това, че безспорно е установеното извършване на нарушението от касатора и това, че обществената опасност на деяниято не се явява малозначителен случай, респ. не намира приложение чл.28 от ЗАНН.

Съдът, като прецени доводите на страните и фактите, които се установяват от събраните по делото доказателства, в рамките на наведените от жалбоподателя касационни основания и предвид разпоредбата на чл.218, ал.2 АПК, определяща обхвата на служебната проверка, намира за установено следното:

Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в срока по чл.211, ал.1 от АПК, от легитимирана страна с правен интерес от обжалване на решението, като неизгодно за нея.

Производството пред районния съд е образувано по жалба на касатора срещу наказателно постановление №11-01-176 от 20.08.2014г., издадено от директора на АДФИ, с което за нарушение на чл.8, ал.1 във връзка с чл.103, ал.1, чл.14, ал.1, т.2 и чл.15, ал.2, т.2, б. „а” от Закона за обществените поръчки /ЗОП/, на основание чл.129, ал.1, във вр. с чл.133, ал.2 и чл.127, ал.2 от ЗОП на касатора е наложено наказание “имуществена санкция ” в размер на 7 500 лева. Нарушението според наказателното постановление се изразява в това, че към 01.01.2013г. в гр.Добрич, във „ВИК”ЕООД, гр.Добрич не е взето решение за откриване и не е проведена процедура за възлагане на обществена поръчка по реда на ЗОП за доставка на горива и смазочни материали, при наличие на законово основание за това. В обстоятелствената част на наказателното постановление се сочи следното: „ВИК”ЕООД, гр.Добрич е юридическо лице със 100% държавно участие и като осъществяващо дейност по чл.7б от ЗОП е възложител на обществени поръчки по смисъла на чл.7, т.6 от ЗОП; в периода от 01.01.2013г. до 31.05.2013г. във „ВИК”ЕООД, гр.Добрич са извършвани ежемесечни доставки на горива и смазочни материали от „Автотрейд”ООД, гр.Варна, без преди това да е проведена обществена поръчка и да е сключен договор с определения участник за изпълнител; последно сключените договори с „Автотрейд”ООД, гр.Варна за доставка на горива и смазочни материали, след проведена процедура за обществена поръчка е на 09.12.2008г. и е със срок на действие една година; съгласно справка за доставените горива и смазочни материали в периода 01.01.2013г. до 31.05.2013г. във „ВИК”ЕООД, гр.Добрич доставките са в размер на 245 817лв без ДДС /294 980лв с ДДС/, т.е. доставките са над праговете и е следвало да се възложат чрез обществена поръчка; решението за откриване на процедура за провеждане на обществена поръчка за доставка на гориво е взето на 19.06.2013г. с №03-115/19.06.2013г. Актът за установеното нарушение е съставен на 07.03.2014г. при извършена финансова проверка на дружеството.

За да потвърди наказателното постановление ДРС приема, че извършването на нарушението се установява безспорно по делото, а наложеното наказание е законосъобразно като вид и размер, а и с него се постигат целите на наказанието, определени в чл.12 от ЗАНН. Направен е извод, че договор №48/09.12.2008г. с „Автотрейд”ООД за доставка, по аргумент от чл.5, ал.3 от ЗОП /в редакция действаща към момента на сключване на договора/ е със срок до 09.12.2012г. ДРС приема, че процесното нарушение не следва да се квалифицира като маловажен случай, тъй като не е с ниска степен на обществена опасност независимо от липсата на вредоносен резултат.

Обжалваното решение на ДРС е неправилно. Изводите на районния съд не се основават на обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото, които се установяват от приобщените по делото доказателства, разгледани поотделно и в съвкупност. Приетите за установени факти неправилно са отнесени към неприложимите правни норми.

Дружеството касатор е наказано за това, че не е провело процедура за възлагане на обществената поръчка при наличие на основание за това. Наказващият орган обосновава наличието на основание за провеждане на обществена поръчка с факта, че доставките на горива и смазочни материали от „Автотрейд”ООД, гр.Варна за периода 01.01.2013г.-31.05.2013г. по Справката, изготвена от „ВИК”ЕООД, гр.Добрич е на стойност 245 817лв без ДДС /294 980лв с ДДС/, а последно сключените договори с „Автотрейд”ООД за доставка на горивни и смазочни материали, след проведена процедура за обществена поръчка е на 09.12.2008г., със срок на действие една година.

Действително стойностите на доставките са над прага по чл.14, ал.1, т.2 от ЗОП – по-високи от 66 000 лева без ДДС, но в случая тези доставки необосновано наказващият орган приема, че не са по договорите от 09.12.2008г. Видно от приобщените като доказателства по делото Договор №48 и Договор №49 и двата от дата 09.12.2008г., с предмети съответно доставка на горива и на масла, същите са с посочен срок на договора “до провеждане на следващата процедура по ЗОП и сключване на нов договор с избрания изпълнител”. В този смисъл, настоящият състав на съда не установява фактически констатираното и посочено от наказващия орган, че срокът на тези договори е една година. От друга страна, в писмени бележки по делото на ДРС, процесуалният представител на АДФИ се позовава на чл.5, ал.3 от ЗОП и сочи, че срокът на договора може да се приеме, че е 4години, т.е. до 09.12.2012г. Това твърдение е напълно възприето от ДРС в обжалваното решение, който извод настоящият състав на касационната инстанция намира, че представлява неправилно приложение на закона. Разпоредбата на чл.5 от ЗОП и в редакция към момента на сключване на процесните договори от декември 2008, и в настоящата си редакция е относима за обществени поръчки с обект – предоставяне на услуги, а не доставки, т.е. тази разпоредба не е приложима по отношение на процесните по делото доставки. Предвид изложеното, в случая изводът, че доставките за периода 01.01.2013г.-31.05.2013г. не са по двата договора от 2008г. не намират опора в закона, доколкото в ЗОП няма разпоредба, която да определя максималния срок на такива договори. Съответствието на преценката на възложителя – “ВИК”ЕООД през 2008г. да проведе процедура по възлагане на обществена поръчка и да сключи договори със срок “до провеждане на следваща процедура по ЗОП и сключване на нов договор с избрания изпълнител” с целите и принципите на ЗОП е ирелевантен за настоящия спор въпрос. Още повече, че както и наказващият орган е установил на 19.06.2013г. касаторът е взел решение за откриване на процедура за провеждане на обществена поръчка за доставка на гориво. В случая е от значение, че съдът не установяване по делото договорите с “Автотрейд”ООД да са с изтекъл срок или да са прекратени, а именно на този факт, сочен в наказателното постановление, се основава извода на наказващия орган, че е следвало доставките от “Автотрейд”ООД в периода 01.01.2013г.-31.05.2013г. да са след проведена процедура по възлагане на обществена поръчка.

С оглед гореизложеното, решението на ДРС се явява постановено в нарушение на закона, при неправилно приложение на закона – касационно основание по чл.348, ал.1, т.1 във вр. с ал.2 от НПК за отмяна на обжалвания съдебен акт. Предвид направения от касационната инстанция извод за недоказаност на сочените от наказващия орган обстоятелства във връзка с извършване на нарушението, което сочи на незаконосъобразност и необоснованост на наказателното постановление, следва последното да бъде отменено. Нещо повече, дори да се приеме, че няма действащ договор за процесните доставки за периода 01.01.2013г.-31.05.2013г., то изводът за наличие на основание за провеждане на процедурата за възлагане на обществена поръчка към 01.01.2013г. следва да се основана на прогнозната стойност за 2013г. на поръчката, изчислена на база действителната обща стойност на подобни договори, сключени през предходната финансова година и коригирани с предвидените промени в количеството или стойността на съответната доставка /по арг. от чл.15, ал.2 от ЗОП/, а данни по делото за стойността на подобни доставка през предходната финансова година няма. От друга страна, видно от приложената по делото Справка за доставени горива и смазочни материали от “Автотрейд” ООД за 2013г., то прагът от 66 000лв по чл.14, ал.1, т.2 от ЗОП е достигнат през февруари месец, но няма данни на коя дата е достигнат прага, за доставките над който праг е следвало да бъде проведена процедурата по възлагане на обществената поръчка, а именно това би следвало да е датата на извършване на нарушението, ако се приеме, че няма действащ договор.

При извършената служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон, за което касационната инстанция е задължена, съгласно чл.218, ал.2 от АПК, съдът намира, че решението не страда от други пороци, които да са основания за отмяната, обезсилването или обявяването на нищожността му.

Водим от гореизложеното и на основание чл.221, ал.2 предл. второ и чл.222, ал.1 от АПК във връзка с чл.63, ал.1 от ЗАНН, Административният съд

    

Р  Е  Ш  И:

 

ОТМЕНЯ Решение №78 от 09.01.2015г. по НАХД №1646/2014г. на Районен съд – Добрич.

ОТМЕНЯ Наказателно постановление №11-01-176 от 20.08.2014г., издадено от директора на АДФИ, с което на основание чл.129, ал.1, пр.1, във вр. с чл.133, ал.2 от ЗОП на “ВИК”ЕООД, гр.Добрич с ЕИК *** е наложена имуществена санкция в размер на 7500лв за извършено нарушение на разпоредбите на чл.8, ал.1 във вр. с чл.103, ал.1, чл.14, ал.1 и чл.15, ал.2, т.2, б. “а” от ЗОП.

Решението не подлежи на обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                    ЧЛЕНОВЕ: 1.                      

 

                                                                                                          2.