Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Добрич, 23.04.2015 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ДОБРИЧ, седми състав, в публично заседание на двадесет и пети март през две хиляди и петнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: ТАНЯ ДИМИТРОВА
При участието на секретаря С.К., разгледа докладваното от съдия Таня Димитрова административно дело №86/2015г. по описа на АС-Добрич и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на 145 и сл. от АПК, във вр. с чл.76а, ал.4 от Закона за здравното осигуряване /ЗЗО/.
Образувано е по жалба на “ДИАГНОСТИЧНО-КОНСУЛТАТИВЕН ЦЕНТЪР І – ДОБРИЧ”ООД /”ДКЦ І-ДОБРИЧ”ООД/, с ЕИК 124140855, със седалище и адрес на управление гр.Добрич, ул.Димитър Петков №3, представлявано от д-р В.Г.К.-И., срещу Писмена покана с рег.индекс №2904-06-170/15.12.2014г. на Директора на РЗОК-Добрич за възстановяване на сумата в размер на 3 809,57лв, поради превишена стойност на назначените медико–диагностични дейности /МДД/ в частта “Направление за медико-диагностична дейност” /бл.МЗ-НЗОК №4/ за ІV-тото тримесечие на 2013г.
Според оспорващия, поканата е постановена в нарушение на административнопроизводствените правила, при нарушения на материалните разпоредби и е несъответна на целта на закона. Сочат се следните доводи: Административния орган не е събрал и обсъдил доказателства за релевантните факти за издаване на административния акт, не е обсъдил доводите във възражението по Протокола за неоснователно получени суми; Протокол №2904-06-127/26.09.2013г. не е връчен в срока по чл.25, ал.2 от Правилата за реда за определяне на броя на СМД и стойностите на назначаваните МДД, респ. жалбоподателят не е ангажиран със стандартите, определени в протокола и не дължи връщане на сумите; стойността на определените МДД за ІV-то тримесечие на 2013г. не е определена съобразно Правилата за определяне броя на МДД; стойността на МДД е определена без директорът на РЗОК-Добрич да е поискал от НЗОК определяне на допълнителни стойности на МДД – чл.9, ал.1 от Правилата; лечебното заведение /ЛЗ/ е закупило томограф, а не са предвидени средства за томографии; определените по-малки стойности от необходимите за извършване на МДД в ЛЗ е в противоречие с чл.55, ал.3 от ЗЗО, където е посочено, че НРД /съответно и договора между РЗОК и ЛЗ/ не може да съдържат максимален брой извършвани дейности, т.е. определените регулативни стандарти имат нормативен характер и не могат да противоречат на ЗЗО; стойностите за извършване на МДД за ІV-то тримесечие на 2013г. са определени в противоречие със Закона за здравето, ЗЗО и Наредбата за осъществяване правото на достъп до медицинска помощ, т.к. принципите за оказване на медицинска помощ не могат да се осъществят. Иска се отмяна на оспорения акт.
Ответникът – Директорът на РЗОК-Добрич, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Р.М., в писмен отговор по жалбата /л.200-202/ поддържа неоснователност на жалбата. По конкретните доводи в жалбата се излага следното становище: сумата на превишение на стойността на МДД за процесното тримесечие е изчислена въз основа на информацията от Интегрираната информационна система на НЗОК, формирана от електронните отчети на лечебните заведения; при определяне стойността на МДД РЗОК е съобразила утвърдените от НЗОК регулативни параметри – л.54 от делото, Правилата, приети от НЗОК; протоколът за определяне на стойността на назначаваните МДД за ІV-тото тримесечие е от дата 26.09.2013г., респ. издаването и получаването на протокола е в срока по чл.25, ал.2 от Правилата, преди започване на тримесечието; на оспорващия, както и на другите изпълнители, са отпуснати допълнително стойности за МДД, в рамките на резерва на РЗОК; не е задължително оспорващия да има в повече направления за МДД заради наличието на скенер, защото скенерът може да бъде използван от нуждаещите се, изпратени с направление за МДД /бл.МЗ-ВЗОК №4/, издадено и от лекар, неработещ в “ДКЦ-І Добрич”ООД; бюджетът на НЗОК, определен от Народното събрание налага определянето от НЗОК по тримесечия на стойности за МДД и регулативните параметри не отричат правото на гражданите по чл.4 от ЗЗО, като в този смисъл е и решението на Конституционния съд по к.д. №12/2006г.; с регулативните параметри не се регулира обемът на оказаната медицинска помощ, а се определят само финансовите рамки. В хода по същество се пледира за отхвърляне на жалбата /поради законосъобразност на оспорения акт/ и за присъждане на разноски по делото и юрисконсултско възнаграждение.
Жалбата е редовна и допустима като отговаряща на изискванията на чл.150 и чл.151 от АПК и като подадена от заинтересовано лице, за което административният акт поражда задължения. Видно от отразеното върху самата покана, оспорващият е уведомен за акта на 15.01.2015г., от което следва, че подадената на 27.01.2015г. жалба е в законоустановения срок /чл.149, ал.1 от АПК/. Жалбата е допустима като насочена срещу годен за оспорване акт /по арг. на чл.76а, ал.4 от ЗЗО/ и като изхождаща от лице, за което поканата поражда задължения.
Съобразявайки посочените от жалбоподателя основания, изразените становища на страните и събраните по делото доказателства, както и с оглед на разпоредбата на чл.168 от АПК, определяща обхвата на съдебната проверка, Административният съд, приема за установено следното:
Жалбоподателят “ДКЦ І-Добрич”ООД е изпълнител по договор №084006/08.02.2012г. за оказване на специализирана извънболнична медицинска помощ /СИМП/, сключен с НЗОК /л.162-184 от делото/.
Съгласно чл.42 от договора, изпълнителят може да назначава извършване на СМД и МДД по брой или стойност на отделните видове, като за всяко тримесечие възложителят определя на изпълнителя брой на назначаваните СМД и стойност на назначаваните МДД, съобразно Правилата по чл.3, ал.2 от ЗБНЗОК за 2013г., утвърдени от НС на НЗОК, за което се подписва протокол, съставляващ неразделна част от договора, съгласно чл.23, ал.3, т.1 от НРД за медицинските дейности за 2012г. С двустранно подписан протокол №2904-06-127/26.09.2013г. /л.16/ за определяне броя на назначаваните СМД и стойността на МДД за СИМП за ІV-то тримесечие на 2013г. на оспорващия са определени общо 35 819лв като стойност за назначаване на МДД с “Направление за МДД” /бл.МЗ-НЗОК №4/, от които: за тип 1, 2 и 6 – 23 495,88лв; за тип 4 – 8 892,67; за тип 9 – 3 318лв; за тип 7 – 113лв.
Съгласно чл.44 от договора пък, възложителят може да разпределя и преразпределя допълнителен брой на СМД и стойност на МДД на изпълнителя, при заявена необходимост с мотивирано искане преди изтичането на съответното тримесечие, като разпределението се осъществява в рамките на заделения от РЗОК резерв по чл.9 от Правилата по чл.3, ал.2 от ЗБНЗОК за 2013г. Във връзка със заявление на оспорващия от 31.10.2013г. с искане за отпускане на допълнителни стойности за МДД /бл.МЗ-НЗОК №4/ в размер на 6 500лв /л.17 от делото/, с протокол №2904-06-143/1//02.12.2013г. са определени допълнително 1 000 лева като стойност на бл.МЗ-НЗОК №4 /за тип 1,2 и 6/.
С чл.43 от същия договор е предвидена възможност за надхвърляне на стойностите на МДД с до 10 на сто, като надвишението се допуска само за текущото тримесечие и не може да бъде прехвърляно в следващите. С ал. 5 на същия текст е предвидена и възможността за превишение на определените на стойностите на МДД с допълнителни 10%, които изпълнителят е длъжен да компенсира през следващото тримесечие, но тя не се отнася за четвъртото, последно тримесечие, а в случая предмет на спора е именно ІV-то тримесечие.
Със заповед №РД-09-243/08.05.2014год., издадена на основание чл.20, ал.1, т.2 във вр. с чл.72, ал.2 от ЗЗО, чл.26 от НРД за МД 2014г., §9 от ПЗР на НРД за МД 2014г. и чл.10 от Инструкция №РД-16-6/22.02.2010г., Директорът на РЗОК-Добрич е наредил извършването на финансова проверка на лечебното заведение за СИМП – “ДКЦ І-Добрич”ООД със задача: контрол по изпълнението на договор №084006/10.02.2014г. за оказване на СИМП, относно броя на назначените СМД и стойностите на назначените МДД за ІV-то тримесечие на 2013г. Определен е и екипа на финансовите контрольори, които да извършат проверката. Заповедта за извършване на финансовата проверка е връчена на оспорващия на 29.05.2014г.
За резултата от извършената проверка е съставен Протокол за неоснователно получени суми №ПНПС-284/29.05.2014г., с който е констатирано, че лечебното заведение следва да възстанови на РЗОК-Добрич общо сумата в размер на 3 809,57лв, представляваща реализирано превишение на възложената стойност за МДД /бл.МЗ-НЗОК №4І/ за ІV-тото тримесечие на 2013г. Видно от протокола е отчетено правото на допустимо превишение 10% – 3618,90лв и задължението за компенсиране от предходно тримесечие в размер на 3614,51лв, като са взети предвид стойностите за МДД, определени за оспорващия с протокол №2904-06-127/26.09.2013г. и протокол №2904-06-143/1//02.12.2013г. общо в размер на 36819лв и стойностите на назначените, изпълнени и отчетени МДД – 40696,07лв. Протоколът за неоснователно получени суми е връчен на жалбоподателя на 29.05.2014г. С писмено възражение с вх.№2904-06-84/04.06.2014г., представляващият лечебното заведение е оспорил пред директора на РЗОК протокола от 29.05.2014год. Във възражението се сочи следното: постоянното намаление на коефициентите на МДД по тримесечия не е най-добрата практика за контролиране бюджета на касата и създава предпоставки за превишаване и обективна невъзможност за компенсиране през следващото тримесечие; лечебното заведение е направило мотивирано искане за допълнително разпределение на стойност на МДД за ІV-тото тримесечие в размер на 6500лв, с обосноваване на необходимостта от допълнителен ресурс, предвид наличието на нова медицинска дейност – компютърна томография; допълнителното отпускане само на 1000лв изначало възпрепятства компенсирането на направените през предходното тримесечие превишения и осъществяването на своевременна, достъпна и качествена медицинска помощ; определените стойност за МДД ца диспансерно наблюдение всяко тримесечие не съответства на разпоредбите на Наредба №39 от 2004г. Възражение е обсъдено в издадена от директора на РЗОК-Добрич писмена покана с №2904-06-170 от 15.12.2014г.
Оспорената покана с №2904-06-170 от 15.12.2014г., издадена на основание чл.76а, ал.3 от ЗЗО във вр. с чл.45, ал.1 от индивидуалния договор, е мотивирана със следните обстоятелства: Средствата на НЗОК се разходват за заплащане на медицинска помощ в обема на чл.45 от ЗЗО, който обем е регламентиран като основен пакет здравни дейности; Средствата, с които НЗОК разполага за заплащане на СМД и МДД за 2013г., са определени в чл.1, ал.2 и чл.3, ал.1, т.1 и т.2 от Закона за бюджета на НЗОК за 2013г. /ЗБНЗОК за 2013г./ и тяхното превишаване представлява нарушаване на финансовата и бюджетната дисциплина; С чл.3, ал.1 от ЗБНЗОК за 2013г. е възложено на НЗОК да определя за всяко тримесечие стойността на назначаваните от изпълнителите на медицинска помощ за МДД като за изпълнение на това правомощие Надзорният съвет на НЗОК с Решение №РД-НС-04-3/14.01.2013г. /изм. и доп. с Решение №РД-НС-04-23/05.03.2013г. и №РД-НС-04-29/08.03.2013г./ са приети Правила за реда за определяне на броя на СМД и стойността на МДД за назначаване от изпълнители на първична и специализирана помощ /наричани Правилата/; Според Правилата и според чл.23, ал.3, т.1 от НРД 2012г. протоколите за определяне стойността на назначаваните МДД, подписани за всяко тримесечие от двете страни по договора са неразделна част от индивидуалните договори с изпълнителите на медицинска помощ; Разпоредбите на чл.42 и чл.43 от индивидуалния договор от 2012г., както и допълнителните споразумения №№2/21.02.2013г. и 3/19.03.2013г. също установяват правила и рамки, при които това лечебно заведение може да назначава МДД за сметка на бюджета на НЗОК. Излизането извън тези рамки е прието, че следва да бъде за сметка на лечебното заведение, защото надвишава обема на медицинските дейности, предмет на договора, които другата страна по договора – НЗОК е приела да финансира. След позоваване на фактическите констатации в протокола за неоснователно получени суми, в поканата е прието, че за ІV-тото тримесечие на 2013г. лечебното заведение превишило определената му стойност за МДД с 3 807,57лв, която сума следва изпълнителят да възстанови на възложителя, съгласно чл.45, ал.1 от индивидуалния договор, като превишението е в нарушение на договорните задължения и на нормативно установените такива – ЗБНЗОК за 2013г. и НРД 2012 за МД.
По делото е прието като доказателство заключение по съдебно-икономическа експертиза, което не е оспорено от страните. Вещото лице дава заключение, че за ІV-тото тримесечие на 2013год. стойността на определените РС за МДД на жалбоподателя с двата протокола са общо 36819лв, както е посочено в поканата. От заключението по СИЕ се установява, че жалбоподателят е назначил МДД с “Направление за МДД” /бл.МЗ-НЗОК №4/ на стойност 40 696,07лв, които са изпълнени, отчетени и заплатени /приложени са отчети и фактури/. Вещото лице заявява в съдебно заседание /л.486 от делото/, че спрямо определените и възложени стойности на регулативните стандарти за МДД с първоначалния протокол и допълнително отпуснатите е налице превишение, както е посочено в поканата, превишението е 3 809,57лв. Заявено е и че допълнително отпуснатите стойности за МДД за процесното тримесечие са единствено от резерва на РЗОК. Според вещото лице /л.251, л.253 и л.249/, с Протокол №2904-06-127/16.09.2013г. стойността на МДД /бл.МЗ-НЗОК №4/ в частта за тип 1, 2 и 6, в размер на 23 495,88лв е неправилно определена, като основаващата се на базисен брой първични посещения за месеците май, юни и юли 2013г., който базисен период е указан на РЗОК с писмо на НЗОК с изх.№20-00-23/23.09.2013г. Изчисленията на вещото лице, направени за месеците юни, юли и август на 2013г. /които месеци са отчетени и заплатени дейностите и следва да се вземат предвид при определяне на стойността на МДД за ІV-тото тримесечие на 2013г., съгласно чл.17, ал.3 от Правилата/, сочат че за ІV-тото тримесечие на 2013г. на оспорващия е определена обща стойност на МДД със 112,64лв по-малко. Дадено е заключение, че възложените от РЗОК на оспорващия регулативни стандарти за ІV-тото тримесечие на 2013г. следва да са на стойност 36931,64лв /а не както е по протоколите – общо 36 819лв/, а като се отчете и съответното право на превишение – 10% от 36931,64лв и задължението за компенсиране от ІІІ-то тримесечие 3613,80лв, превишението на РС за МДД за ІV-тото тримесечие възлиза на 3685,07лв. /по поканата превишението възлиза на 3809,57лв/.
От правна страна:
Оспореният акт е издаден от компетентен орган, а именно Директора на РЗОК /по аргумент на чл.76а, ал.3 от ЗЗО/. Предвид наличието на посочени фактически и правни основания за постановяване на поканата, и предвид това, че от тези фактически основания стават ясни юридически факти, от които органът черпи упражненото от него публично субективно право и с оглед наличието на изискуемата от закона писмената форма за акта, съдържащ необходимите реквизити по чл.59, ал.2 от АПК, настоящият състав на съда прави извод, че е спазена установената форма за издаване на оспорения акт.
Съдът не констатира нарушение на административно-производствените правила, установени в ЗЗО. Разпоредбата на чл.76а от ЗЗО предписва реда за възстановяване на суми, получени от изпълнителя на медицинска помощ без правно основание, които не са свързани с нарушение по ЗЗО. Производството по издаване на оспорената покана е проведено при спазване на процедурата по чл.76а във вр. с чл.72 от ЗЗО. Със заповед от директора на РЗОК-Добрич, съгласно чл.72, ал.2 от ЗЗО е сложено началото на производството, определен е обхватът на проверката и за кой период се отнася, определен е ревизиращият орган, който е съставил протокола за неоснователно получени суми, съобразно чл.76а, ал.2 от ЗЗО. Представеното възражение срещу констатациите в протокола е разгледано от директора на РЗОК и в поканата са изложени подробни доводи, защо възражението се приема за неоснователно. Не е налице нарушение на правилата за събиране и обсъждане на доказателствата относно релевантните за издаване на поканата факти – протоколът за неоснователно получени суми, както и поканата се основат на установяващото се от двата протокола за определяне броя назначаваните СМД и стойността на МДД на оспорващия за ІV-тото тримесечие на 2013г., на заявлението на оспорващия за допълнително определяне на стойности за МДД, на данните от Интегрираната информационна система на НЗОК за назначени, изпълнени, отчетени и заплатени дейности, формирани от подаваната от лечебните заведения информация, на справка за превишение на РС от жалбоподателя за ІV-тото тримесечие на 2013г., съобразени са назначените от жалбоподателя и реално изпълнени, отчетени и заплатени МДД за процесния период, както и правото на превишение и остатъка за компенсиране от предходно тримесечие.
По отношение съответствието с материалноправните разпоредби:
За да задължи ”ДКЦ І-ДОБРИЧ”ООД да възстанови заплатените от НЗОК/РЗОК средства за МДД, директорът на РЗОК-Добрич е приел, че е налице неоснователно получена сума от жалбоподателя – назначените от изпълнителя МДД в частта “Направление за МДД” /бл.МЗ-НЗОК №4/ за проверявания период, които са реално изпълнени, отчетени и заплатени, превишават определената му стойност, отчитайки и разрешените надвишения и задължението за компенсиране. С оглед на това, административният орган е преценил, че е налице хипотезата на чл.76а, ал.1 от ЗЗО във вр. с чл.45, ал.1 от индивидуалния договор и е отправил покана до изпълнителя на медицинска помощ да възстанови неоснователно получените суми в общ размер на 3 809,57лв. Изводите за наличие на основание за възстановяване на процесната сума са направени след обективна преценка на наличните при постановяване на обжалвания акт данни, които сочат безспорно, че е налице превишение на определените на жалбоподателя стойностти за МДД за процесния период. Тези изводи не само не се опровергават от събраните в хода на съдебното производство доказателства, но и се подкрепят от тях. От изрично заявеното от вещото лице в съдебно заседание – л.486 от делото се установява, че спрямо определените и възложени стойности на регулативните стандарти за МДД с първоначалния протокол и допълнително отпуснатите е налице превишение с 3 809,57лв, както е посочено в поканата. Съдът напълно възприема заключение на вещото лице Е.Й. по отношение на този факт, като обосновано, компетентно изготвено и неоспорено, а и напълно кореспондиращо с фактите, които се установяват от приетите по делото писмени доказателства, както и с приложените към заключението доказателства. От заявеното от вещото лице в съдебно заседание /л.486 от делото/, от направените от него изчисления и предвид писмените доказателства по делото, съдът установява, че: На оспорващия с подписаните от него Протокол №2904-06-127/26.09.2013г. и Протокол №2904-06-143/1/02.12.2013г. от РЗОК са му определени стойности на МДД за ІV-тото тримесечие на 2013г., назначавани с “Направление за МДД” /бл.МЗ-НЗОК №4/ общо в размер на 36 819лв; Назначени МДД с такова направление от жалбоподателя и след това изпълнени, отчетени и заплатени за това тримесечие са на стойност 40 696,07лв. Отчитайки правото на превишение 10% и задължението за компенсиране на превишение от предходно тримесечие, съответно 3 681,91лв и 3 614,51лв по справка на л.19 и по стойности на вещото лице –таблица 9 на л.258, се стига до извод, че спрямо определените на жалбоподателя стойности на МДД с “Направление за МДД” /бл.МЗ-НЗОК №4/ с първоначалния протокол и допълнително отпуснатите е налице превишение с 3 809,57лв. С оглед изложеното, оспореният акт се явява правилен и законосъобразен.
Вещото лице е установило, че възложените от РЗОК на оспорващия регулативни стандарти за МДД за ІV-тото тримесечие на 2013г. следва да са на стойност 36931,64лв /а не както е по протоколите – общо 36 819лв/ и след като се отчете и съответното право на превишение – 10% от 36931,64лв и задължението за компенсиране от ІІІ-то тримесечие 3613,80лв, превишението на РС за МДД за ІV-тото тримесечие възлиза на 3685,07лв. /по поканата превишението възлиза на 3809,57лв/. Вещото лице заявява, че определянето от РЗОК-Добрич на по-малка стойност на МДД се дължи на неправилно вземане на данните по чл.17 от Правилата не за базисен период – юни, юли, август, а за базисен период – май, юни, юли. Съдът намира, че неправилно РЗОК-Добрич, в изпълнение на указанията на управителя на НЗОК /писмо изх.№20-00-253/23.09.2013г. – л.154 от делото/ при изчисляване на стойността на полагащите се на жалбоподателя стойности за МДД за ІV-тото тримесечие на 2013г. е взел като базисен период данните от месеците май, юни и юли 2013г., а не месеците юни, юли и август 2013г. с оглед следното: Съгласно чл.17, ал.3 от Правилата, данните за броя на отчетените и заплатени дейности, които са от значение за определяне на стойността на МДД, се установява въз основа на дейността, извършена през предходните три месеца; НЗОК следва да определи стойността на МДД на РЗОК за всяко тримесечие до края на последния месец, предхождащ тримесечието – чл.2, ал.5 от Правилата; РЗОК следва да определи стойностите на МДД за лечебните заведения за съответното тримесечие с протокол, който да предаде на изпълнителите на медицинска помощ при приемане на отчетите за дейността им до 3-тия работен ден на първия месец от съответното тримесечие – чл.25, ал.1 и ал.2 от Правилата и чл.27, ал.1 от Методиката за заплащане на дейностите в извънболничната медицинска помощ /Приложение № 1Б към чл. 1, приета с Постановление №353/27.12.2012г. на МС/; Т.е. към третия работен ден на месец октомври 2013г. /първият месец от ІV-тото тримесечие/ отчетени и заплатени предходни три месеца се явяват юни, юли и август 2013г., а не май, юни, юли; при наличие на указания от управителя на НЗОК, който са в противоречие с приетите от Надзорния съвет на НЗОК Правила, следва да се процедира и приложи актът от по-висока степен, т.е. Правилата. Според вещото лице данните от тези три месеца сочат на неправилно определена стойност на МДД за ІV-тото тримесечие на 2013г. – определена е стойност за МДД със 112,64лв по-малко и превишението, съответно изчислено при съобразяване и с правото на превишение и задължението за компенсиране, възлиза на 3685,07лв., а не както е по оспорената поканата – 3809,57лв.
Съдът не кредитира заключението на вещото лице по отношение изчисленото превишение на стойността на МДД спрямо действително полагащите се стойности на МДД жалбоподателя, а не спрямо определените с протоколите по следните съображения: Фактът, че РЗОК-Добрич е определил на жалбоподателя с Протокол №2904-06-127/26.09.2013г. по малка стойност на МДД, назначавани с “Направление за МДД” /бл.МЗ-НЗОК №4/ за ІV-тото тримесечие на 2013г., съдът намира, че не обосновава извод, че превишението следва да се изчислява спрямо стойността на МДД, която е следвало да се определи с протокола при съобразяване на чл.17, ал.3 от Правилата. От една страна, индивидуалният договор на оспорващия с НЗОК /чл.43/ го ангажира с определените му стойности с протокола за определяне на стойността на назначаваните МДД, който протокол се явява неразделна част от договора. От друга страна, изрично в Правилата – чл.25 и чл.26 е посочено, че регулацията на стойността на МДД за изпълнителите на медицинска помощ се определя с подписване на протоколи за определяне на броя и стойността на МДД за тримесечия, които протоколи са неразделна част от индивидуалния договор на изпълнителя на медицинска помощ. Освен това, и в чл.25, ал.3, т.1 от действащия за 2013г. НРД 2012 е посочено, че протоколи за брой и стойност на назначаваните СМД и МДД са неразделна част към договорите с изпълнителите на медицинска помощ. Т.е. релевантните показатели на стойността на МДД за оспорващия за ІV-тото тримесечие са стойността на МДД, определени в протоколите по чл.25 от Правилата. В случая, процесните два протокола са е подписани от изпълнителя и от директора на РЗОК, а и не са налице данни за своевременно направено възражение от страна на изпълнителя за неправилно определяне на стойността за МДД с протокола. В рамките на настоящото производство не следва да се обсъжда въпроса правилно ли е определена стойността на МДД за оспорващия за ІV-тото тримесечие на 2013г. Нещо повече, съдът констатира, че за І-вото тримесечие на 2013г., оспорващото дружество е подавало два пъти възражение във връзка с протокола за определяне на броя на назначаваните СМД и МДД и РЗОК е коригирала началните стойности с протокол за допълнително разпределение. Последното сочи, че въпреки, че липсва разписана процедура за оспорване правилността и съобразеността на процесните протоколи с чл.17 от Правилата, то е налице възможност за коригиране на стойностите по протоколите, респ. фактът, че неправилно от РЗОК са определени в протокола стойностите за МДД за ІV-тото тримесечие, не представлява в случая основание за отмяна на поканата дори и частично.
Доколкото със заявление с вх.№2904-06-143/01.11.2013г. на управителя на “ДКЦ-І Добрич”ООД е направено искане за допълнително определяне на стойност за МДД, бл.4 в размер на 6 500лв за ІV-то тримесечие на 2013г., а с Протокол №2904-06-143/1/02.12.2013г. са допълнително разпределени като стойност на МДД, назначавани с “Направление за МДД” /бл.МЗ-НЗОК №4/ само 1000лв в рамките на резерва на РЗОК-Добрич по чл.9 от Правилата, съдът намира, че в несъответствие с чл.4, ал.3 от АПК РЗОК не е изискала от управителя на НЗОК да определи по възможност допълнителна стойност на дейностите в регулация за РЗОК-Добрич по аргумент от чл.13 от Правилата. Според настоящия състав на съда, в случай, че РЗОК не може да удовлетвори исканията на изпълнителите на медицинска помощ за определяне на допълнителни стойности на дейностите в регулация, поради причина – липса на възможност на заделения резерв по чл.9 от Правилата, следва в условията на обвързана компетентност да РЗОК да процедира искане до управителя на НЗОК за определяне на допълнителни стойности за РЗОК. В случая, като не е направила до НЗОК такова искане, РЗОК-Добрич е действала като недобра администрация. Направеният извод обаче не е основание да се приеме, че оспорената покана е незаконосъобразна. Както и по-горе се посочи, оспорващият е обвързан от определените му стойности на МДД с протокола за ІV-тото тримесечие и е следвало да назначава МДД с “Направление за МДД” /бл.МЗ-НЗОК №4/ само в рамките на тези стойности, отчитайки правото на превишение и задължението за компенсация. Констатираните от съда пороци в дейността на РЗОК-Добрич, както по отношение определянето на стойността на МДД за процесното тримесечие, така и по отношение неиницииране определянето от НЗОК на допълнителни дейности в регулация за РЗОК Добрич за последното тримесечие на 2013г. не следва да допускат, тъй като засягат особено чувствителна сфера на обществените отношения.
Неоснователно е възражението на оспорващия по отношение необвързаността му от Протокол №2904-06-127/26.09.2013г., с който са му определени стойностите на МДД за ІV-тото тримесечие на 2013г. с довод, че същият му е връчен след срока по чл.25, ал.2 от Правилата. По отношение датата на връчване на протокола и подписването му от оспорващия, процесуалния представител на РЗОК-Добрич се позовава /л.238/ на изходящия номер на процесния протокол от 26.09.2013г., както и на датата на издаване на фактурата от “ДКЦ І Добрич”ООД – 02.10.2013г. във връзка с отчета за месец септември 2013г., явяващ се месец, предходен за ІV-тото тримесечие на 2013г. От друга страна, представляващият “ДКЦ І Добрич”ООД – д-р К. заявява в съдебно заседание, че протоколите се получават по-късно от датата на изходящия им номер, но “при всички случаи към средата и края на първия месец от съответното тримесечие е получен този протокол”. Съдът приема, че не са налице данни за получаване на протокола към края на тримесечието, както е в соченото от процесуалния представител на оспорващия решение №3077/01.03.2012г. по АД №14412/2011г. на ВАС. /В казуса по решението, на което се позовава оспорващият, протоколът за І-вото тримесечие на 2009г. е връчен на 25.03.2009г., т.е. когато тримесечието почти е приключило. В настоящия случай, предвид датата на изходящия номер – 26.09.2013г. и дата на предаване на отчета на жалбоподателя за м.09.2013г. в РЗОК-Добрич – 02.10.2013г., правилата на логическото мислене сочат, че протоколът няма някаква индиция да не е предоставен за подпис от изпълнителя в срок, далеч надхвърлящ срока по чл.25, ал.2 от Правилата, който е – при приемане на отчетите за дейността на изпълнителите в 3-тия работен ден на първия месец от съответното тримесечие, т.е. октомври 2013г., във връзка с чл.27, ал.1 от Методиката за заплащане на дейностите в извънболничната медицинска помощ /Приложение № 1Б към чл. 1, приета с Постановление №353/27.12.2012г. на МС/, определящ срока за отчитане на дейността от предходния месец. Освен това, по-късното предоставяне на жалбоподателя на процесния протокол не обоснова извод, че лечебното заведение не следва до приключване на тримесечието да се съобрази с определените с протокола и допълнително отпуснати стойности.
Фактът, че за ІV-тото тримесечие на 2013г. от определената стойност на МДД са разходени 6 281,10лв във връзка с издаване на “Направление за МДД” /бл.МЗ-НЗОК №4/ конкретно за компютърна аксиална или спирална томография, от които изпълнени отчетени и заплатени 5583,20лв /установяващ се от заключението на вещото лице-л.259, справка –л.263-264 и справката на жалбоподателя – л.212/, както и фактът, че за 2013г., спрямо предходните 3 години /2010г., 2011г. и 2012г./, значително са намалели определяните за жалбоподателя стойности на МДД – справки л.213 и л.214, и независимо от инвестицията на жалбоподателя в компютърен томограф, не оправдават привишаването на определяните стойности на МДД през ІV-тото тримесечие на 2013г. Издаването на “Направление за МДД” /бл.МЗ-НЗОК №4/ от изпълнителите на медицинска помощ е регламентирана с правила дейност, за да се осигури неизлизане от рамките на бюджета на НЗОК, а дали медицинската необходимост и обществения интерес намират адекватно отражение в създадения ред е въпрос, който не следва да се обсъжда в това производство.
Неоснователни са доводите на жалбоподателя за незаконосъобразност на акта поради ограничаване правата на гражданите при оказване на медицинска помощ с въвеждането на регулативни стандарти и определянето на стойности за извършване на МДД: В Закона за здравното осигуряване и по конкретно в чл.4, ал.1 е прокламиран принципът на гарантиран свободен достъп до медицинска помощ на ЗЗОЛ чрез определен по вид, обхват и обем пакет от здравни дейности, както и свободен избор на изпълнител, сключил договор с РЗОК. С решение №2 от 22.02.2007год. по конст. дело №12/2006г. Конституционният съд приема, че обхватът и обемът на медицинската помощ не са неограничени, заплащането й е в рамките на ежегодно приемания бюджет на НЗОК, а при изчерпан лимит от медицински направления не се въвежда ограничение на конституционния принцип за достъпност на медицинската помощ, тъй като за лицата е налице възможност да поискат и да им бъдат назначени необходимите МДД, които да си заплатят. Правата по чл.4, чл.5, т.5 и т.10 от ЗЗО са от категорията универсални социални права, налагащи държавна намеса. Съгласно чл.29, ал.3 от ЗЗО, със ЗБНЗОК се определят деференцираните разходи по здравноосигурителните плащания за медицинска помощ в рамките на средствата, с които НЗОК разполага през 2013год. за заплащане на МДД са определени в ЗБНЗОК за 2013год. С чл.3, ал.1 от ЗБНЗОК за 2013 год. на НЗОК е възложено да определя всяко тримесечие към договорите с изпълнителите медицинска помощ броя и стойността на назначаваните СМД и МДД. На основание чл.3, ал.2 на ЗБНЗОК за 2013г., Надзорният съвет на НЗОК е утвърдил ред, по който НЗОК да изпълнява правомощието си по ал.1 – приети са визираните по-горе Правила във връзка с определянето на броя на СМД и стойността на МДД за назначаване от изпълнители на първична и специализирана помощ, които определят протоколите по чл.25 от Правилата за неразделна част от индивидуалния договор на изпълнителите на медицинска помощ с РЗОК. Определянето за изпълнителите на медицинска помощ от страна на НЗОК/РЗОК въобще на стойност на назначаваните МДД с протоколи е регламентирано, както в чл.25 от Правилата, така и с чл.42 от индивидуалния договор на жалбоподателя с РЗОК. Съгласно чл.55, ал.3, т.5 от ЗЗО, НРД не могат да установяват изисквания за максимален брой извършвани дейности и разпределение на квоти за изпълнителите на такива дейности в специализираната извънболнична и в болничната помощ. Нормата касае забраната за регламентиране с НРД на обема, видовете дейности и разпределение на извършваните дейности на лечебните заведения във връзка с медицинската помощ, а не финансовото обезпечаване на оказаната медицинска помощ. Гореизложеното обосновава извод, че не е твърдяното оспорващия противоречие с целта на Закона за здравето, ЗЗО и Наредбата за осъществяването на правото на достъп до медицинска помощ.
Според разпоредбата на чл.45, ал.1 от индивидуалния договор на оспорващия с НЗОК, изпълнителят е длъжен да възстанови на възложителя заплатените средства за МДД и СМД, назначени от изпълнителя извън разрешените надвишения и задължението за компенсиране. Договорът препраща към реда на чл.76а от ЗЗО, по който ред е издадена и оспорената покана, претендираната по която сума се явява дължима от жалбоподателя.
По изложените съображения, настоящата инстанция намира оспорената покана за правилна и законосъобразна, поради което жалбата срещу нея следва да бъде отхвърлена като неоснователна.
Ответникът претендира заплащане на съдебно-деловодни разноски и юрисконсултско възнаграждение. На основание чл.143, ал.3 и ал.4 от АПК, във връзка с чл.78, ал.3 от ГПК и с чл.8, ал.1, т.2 от Наредба №1/9.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, следва на ответника да му бъде присъдена сумата в размер общо на 996,67лв /формирана от сбора на платения хонорар на вещо лице – 500лв и на юрисконсултско възнаграждение – 496,67лв./
Водим от гореизложеното и на основание чл.172, ал.2, предл. последно от АПК, Административният съд
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на “ДИАГНОСТИЧНО-КОНСУЛТАТИВЕН ЦЕНТЪР І – ДОБРИЧ”ООД, с ЕИК 124140855, със седалище и адрес на управление гр.Добрич, ул.Димитър Петков №3, представлявано от д-р В.Г.К.-И., срещу Писмена покана с рег.индекс №2904-06-170/15.12.2014г. на Директора на РЗОК-Добрич за възстановяване на сумата в размер на 3 809,57лв, поради превишена стойност на назначените медико–диагностични дейности в частта “Направление за медико-диагностична дейност” /бл.МЗ-НЗОК №4/ за ІV-тото тримесечие на 2013г.
ОСЪЖДА “ДИАГНОСТИЧНО-КОНСУЛТАТИВЕН ЦЕНТЪР І – ДОБРИЧ”ООД, с ЕИК 124140855, със седалище и адрес на управление гр.Добрич, ул.Димитър Петков №3, представлявано от д-р В.Г.К.-И.,*** сумата в размер на 996,67лв, представляваща направените по делото разноски.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховен административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му до страните.
СЪДИЯ: