Р Е Ш Е Н И Е
№ ………………/06.03.2015г., град Добрич
В ИМЕТО НА НАРОДА
ДОБРИЧКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, в открито съдебно заседание на шести март през две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : КРАСИМИРА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ДАРИНА ВИТАНОВА
СИЛВИЯ САНДЕВА.
При участието на прокурора ВИОЛЕТА ВЕЛИКОВА и секретаря В.С. разгледа докладваното от съдия С. к.адм.д. № 84/2015 год. по описа на ДАС и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на глава ХІІ от АПК и е образувано по касационна жалба на П.С.П. *** срещу решение № 75/18.12.2014г., постановено по н.а.х.д. № 1478/2014г. по описа на Добричкия районен съд, с което е потвърдено наказателно постановление № 14-0851-001515/ 01.10.2014г. на Началника на сектор “ПП” към ОД на МВР – Добрич, с което на касатора за нарушения на чл.140, ал.1 и чл.137а, ал.1 от ЗДвП са наложени административни наказания съответно глоба в размер на 50 лева и лишаване от право на управление на МПС за срок от 1 месец на основание чл.175, ал.1, т.1 от ЗДвП и глоба в размер на 50 лева на основание чл.183, ал.4, т.7, пр.1 от ЗДвП. Твърди се, че решението е неправилно и незаконосъобразно като противоречащо на материалния закон. Основните възражения в жалбата се свеждат до неправилна правна квалификация на едно от нарушенията, описани в НП. От друга страна се счита, че е налице маловажност на нарушенията, поради което няма пречка да се приложи чл.28 от ЗАНН. Иска се отмяна на съдебното решение и на потвърденото с него наказателно постановление.
Ответникът по касационната жалба не изразява становище по нея.
Представителят на ДОП дава заключение, че решението на ДРС е правилно и законосъобразно и следва да бъде оставено в сила.
Съдът, като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, в рамките на наведените от жалбоподателя касационни основания и в съответствие с разпоредбата на чл.218, ал.2 от АПК, намира за установено следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл.63, ал.1 от ЗАНН, от легитимирана страна с правен интерес от обжалване на решението, като неизгодно за нея и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна по следните съображения :
С процесното наказателно постановление касаторът е бил наказан съответно с глоба от 50 лева и лишаване от правоуправление за срок от 1 месец на основание чл.175, ал.1, т.1 от ЗДвП и глоба от 50 лева на основание чл.183, ал.4, т.7, пр.1 от ЗДвП за това, че на 18.09.2014г. около 15, 30 часа в град Добрич по ул. “Цар Петър” в посока ул. “Васил Левски” в близост до училище “Христо Ботев” е управлявал лек автомобил с рег. № 756Н197 с изтекъл срок на регистрационните табели, съгласно разрешение за временно движение № 000493354 със срок на валидност до 10.09.2014г., и без да ползва обезопасителния колан, с който е бил оборудван автомобилът. С обжалваното решение районният съд е потвърдил постановлението с мотива, че не са налице допуснати съществени процесуални нарушения и нарушения на материалния закон в административно наказателното производство, както и че от събраните по делото доказателства се установява по безспорен и категоричен начин, че с деянията си наказаното лице е осъществило състава на административни нарушения по чл.140, ал.1 и чл.137а, ал.1 от ЗДвП, поради което правилно и законосъобразно е било санкционирано по реда на чл.175, ал.1, т.1 и чл.183, ал.4, т.7, пр.1 от същия закон. В мотивите си съдът е анализирал подробно фактическата обстановка, при която са извършени вменените на жалбоподателя нарушения, както и приложимите процесуални и материални норми, като е приел, че наказващият орган е приложил вярно закона. Изложил е доводи, че получаването на транзитни номера не води до извод, че автомобилът е регистриран по съответния ред. Тълкувайки нормите на чл.27 – 29 от Наредба № І-45/24.03.2000г. съдът е приел, че транзитните номера са временни такива и имат за цел да улеснят придвижването на собствен ход на закупен автомобил, тъй като при транзитната регистрация се издава временно удостоверение за движение на автомобила и след изтичането на срока транзитните номера се връщат или се изземват от органите на пътна полиция, т.е. в процесния случай автомобилът не е бил надлежно регистриран, тъй като срокът на транзитния регистрационен номер е бил изтекъл.
Крайните правни изводи на въззивния съд са правилни.
По делото няма спор по фактите, както и по правната квалификация на едно от нарушенията – управление на моторно превозно средство без използване на обезопасителен колан. Спорен е единствено въпросът относно правната квалификация на другото нарушение – управление на моторно превозно средство с изтекъл срок на регистрационните табели. Неоснователно е възражението на касатора, че деянието не попада в нито една от хипотезите, визирани в чл.140, ал.1 от ЗДвП. Съгласно този текст, по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места. След като транзитната регистрация на процесния автомобил е с изтекъл срок на валидност, то очевидно е налице първата хипотеза на законовата норма, тъй като автомобилът не е надлежно регистриран. В този смисъл правилно е становището на районния съд, че получаването на транзитни номера не означава, че автомобилът е регистриран по съответния ред. В чл.27, ал.1 от Наредба № І-45/24.03.2000г. (Наредбата) изрично са изброени случаите, при които се издава временна регистрация, и част от тях се отнасят за нерегистрирани превозни средства или превозни средства с прекратена постоянна или временна регистрация в страната, като съгласно ал.5 на същия текст след изтичане на срока на транзитната регистрация издадените табели с транзитен регистрационен номер не могат да се използват. Следователно транзитната регистрация има привременен характер и цели единствено да улесни придвижването на автомобила в страната за срока на регистрацията, както правилно и законосъобразно е преценил и районният съд. Аргумент в подкрепа на това е и използваният в нормата израз “нерегистрирани превозни средства”, което значи, че те не се третират като регистрирани по надлежния ред. Разбира се в чл.27, ал.1 от Наредбата са уредени и други хипотези на транзитна регистрация, които се отнасят за регистрирани превозни средства с изгубена или открадната постоянна регистрационна табела, но доколкото по делото няма доказателства да е налице някоя от тях, то съдът не счита за необходимо да ги коментира. Независимо от това във всички случаи на транзитна регистрация е предвидено, че се издава разрешение за временно движение с определен маршрут или район със срок на валидност до 30 дни, като транзитният регистрационен номер е за еднократна употреба. Т.е. транзитната регистрация има друг правен характер и последици и не може да се отъждествява с постоянната и временната регистрация. Ето защо, неоснователно е възражението на касатора, че изтеклият срок на валидност на регистрационните табели не означава, че МПС не е регистрирано. Напротив, то е нерегистрирано и това е така независимо от факта, че продължава да съществува в масивите на МВР. С оглед на това, правилно и законосъобразно районният съд е приел, че процесният автомобил не е бил регистриран по надлежния ред, тъй като е бил с изтекъл срок на валидност на транзитната регистрация, което осъществява състава на нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП, наказуемо по реда на чл.175, ал.1, т.1 от ЗДвП. Действително последният визира три хипотези на нарушения, но от установените по делото факти е видно, че е налице първата хипотеза на текста, поради което неоснователно е възражението на касатора, че непосочването по кое точно предложение на санкционната норма е наказан е съществено нарушение, довело до нарушаване на правото му на защита. По същите съображения е неоснователно и възражението му за приложимост на разпоредбата на чл.185 от ЗДвП, защото тя е обща санкционна норма, която се прилага само за нарушения по този закон и издадените въз основа на него нормативни актове, за които няма предвидено друго наказание, а в случая е безспорно, че водачът е управлявал нерегистрирано превозно средство, което се наказва по реда на чл.175, ал.1, т.1 от ЗДвП. От друга страна, правилно съдът е приел, че разминаването между датите на нарушението в акта и в НП е резултат на техническа грешка и не е съществено нарушение, съставляващо неточно описание на нарушението, след като в НП е налице изрично препращане към установената в акта фактическа обстановка и от данните по административно наказателната преписка може да се установи каква е била действителната воля на наказващия орган.
Не може да бъде споделен и доводът на касатора, който при това е направен едва в хода на устните състезания пред касационната инстанция, че е налице малозначителност на нарушенията, обуславяща отмяната на НП на основание чл.28 от ЗАНН. Изпълнителните деяния засягат важни обществени отношения, свързани с правилата за движението по пътищата и изискванията към пътните превозни средства за участие в движението по пътищата, а и конкретните обстоятелства по извършването им не разкриват по-ниска степен на обществена опасност на нарушенията в сравнение с обикновените нарушения от този вид, поради което не са налице предпоставките за приложение на чл.28 от ЗАНН.
Затова, като е потвърдил наказателното постановление, районният съд е постановил едно правилно и законосъобразно решение като краен резултат, което следва да бъде оставено в сила на основание на чл.221, ал.2 от АПК.
Водим от горното, Административният съд
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 75/18.12.2014г., постановено по н.а.х.д. № 1478/2014г. по описа на Добричкия районен съд.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.