Р Е Ш Е Н И Е
№ …
12.02.2015 г., град Добрич
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Добричкият административен съд, VІІІ-ми състав в открито съдебно заседание на пети февруари, две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕОДОРА МИЛЕВА
при участието на секретаря М.М., като разгледа докладваното от съдия Милева адм. дело №40 по описа за 2015 г. на Административен съд гр.Добрич и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 – 178 АПК във връзка с чл. 124 от Закона за държавния служител /ЗДСл/.
Образувано е по жалба на М.К.А. ***, чрез адв. М.И. – ДАК против Заповед №РД-07-01-8/13.01.2015 г. на директора на ОД “Земеделие” гр. Добрич, с която е наредено на М.К.А. – младши експерт с място на работа ОД “Земеделие” Добрич, ГД “Аграрно развитие”, Общинска служба по земеделие Добричка да бъде преместена, считано от 14.01.2015 г. до 27.02.2015 г. в ОД “Земеделие” гр. Добрич, Главна Дирекция “Аграрно развитие”, Общинска служба по земеделие с. Крушари, като изпълнява функциите на длъжност “младши експерт” на осн. чл.83 от ЗДСл.
Жалбоподателят твърди, че оспорената заповед е незаконосъобразна, издадена при съществено нарушение на административнопроизводствените правила, в противречие с материалния закон и в несъответствие с целта на закона. Твърди се, че чл.83 от ЗДСл се отнася за преместване на служител, който следва да изпълнява друга служба в рамките на същата администрация, а не както жалбоподателката, която ще изпълнява същата служба. Релевират се доводи и че не е налице “служебна необходимост”. В съдебно заседание, процесуалният представител на жалбоподателката поддържа въведеното в жалбата, като в допълнение твърди, че в конкретния казус е следвало заповедта да бъде издадена съобразно разпоредбата на чл.86 от ЗДСл. Иска се отмяна на заповедта. Претендира се присъждане на деловодни разноски.
Ответникът – директор на ОД “Земеделие” гр. Добрич, чрез процесуалния си представител оспорва жалбата като неоснователна по съображения, развити в представените по делото писмени бележки.
Административен съд град Добрич като взе предвид доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства приема от фактическа и правна страна следното:
Жалбата е процесуално допустима, като подадена от активно легитимирано лице – адресат на оспорения административен акт, при спазване на срока по чл.149, ал.1 от АПК, приложим от препращането на чл.124 от ЗДСл. Оспорването е насочено срещу подлежащ на съдебен контрол административен акт, съгласно чл.121, ал.1 във връзка с чл.124 от ЗДСл.
Разгледана по същество жалбата е основателна.
При разглеждането й по съществото на спора и след проверка на оспорената заповед съгласно чл. 168 от АПК съдът намира следното:
Не е спорно в процеса, че М.К.А.. е изпълнявала държавна служба на длъжността “младши експерт” в Областна дирекция “Земеделие” гр. Добрич, Главна дирекция “Аграрно развитие”, Общинска служба по земеделие Добричка.. Това обстоятелство се установява от наличните по преписката доказателства – Заповед №РД-07-02-197/18.03.2014 г. за назначаване на М.А. /лист 15 от делото/ и Заповед №РД-07-02-113/20.03.2014 г. за преназначаване /лист 7/ и длъжностна характеристика.
Със заповед №РД-07-01-8/13.01.2015 г., издадена на осн. чл.83 от ЗДСл и чл.3, ал.4 от УП на Областните дирекции Земеделие, Директора на ОД “Земеделие” гр. Добрич е наредил М.К.А. на длъжност младши експерт с място на работа ОДЗ Добрич, ГД “Аграрно развитие”, ОСлЗ Добричка да бъде преместена, считано от 14.01.2015 г. до 27.02.2015 г. да изпълнява функциите на длъжност младши експерт в ОДЗ Добрич, ГД “Аграрно развитие”, Общинска служба по земеделие с. Крушари.
По делото от ответника е представено Поименно разписание на длъжностите на ОД “Земеделие” гр. Добрич в сила от 12.12.2014 г., както и доказателства във връзка с процедурите, които текат в ОД “Земеделие”.
При така установените факти, съдът приема от правна страна следното:
Атакуваната заповед е издадена от компетентен орган – директора на ОД “Земеделие” гр. Добрич в качеството му на орган по назначаване на държавните служители в администрацията.
При издаването й е спазена предписаната от закона писмена форма и изискванията за съдържание по чл. 108, ал. 1 от ЗДСл и чл. 59, ал. 2 от АПК.
Основният спор по делото касае материалната законосъобразност на оспорения административен за преместване на държавния служител в рамките на същата администрация.
По силата на чл.83, ал.1 от ЗДСл, при служебна необходимост държавният служител може да бъде преместен да изпълнява временно друга служба в рамките на същата администрация. Ал.2 гласи: “Преместването се извършва със заповед на органа по назначаването за срок не повече от 45 календарни дни през една календарна година”.
В конкретния случай от събраните по делото доказателства се установява, че жалбоподателката е преместена в същата администрация от ОСлЗемеделие Добричка в ОСлЗемеделие Крушари, в същата дирекция “Аграрно развитие” и на същата длъжност “младши експерт”.
От страна на ответника се поддържа становището, което е посочено и като мотиви в заповедта, че са възникнали нарушения в нормалното осъществяване на работните процеси в ОСл по Земеделие Крушари, които произтичат от намален наличен състав на служителите.
Законодателят не е дал легална дефиниция на термина “служебна необходимост”, поради което съдържанието на термина следва да бъде установено на базата на общоприетия смисъл на думите – чл.9, ал.1 от Закона за нормативните актове. Общоупотребимият смисъл на думата “необходимост” е потребност, нужда – Български тълковен речник, С.2008, с.52, а на “служебна” – “който се отнася до служба”, пак там, с .899. Следователно, за да е налице “служебна необходимост” трябва да е налице потребност, нужда за службата. Службата обаче като термин е с двояко съдържание. От една страна тя е дейности, които трябва да се извършват, за да се достигне до определен резултат, но от друга е структура. Потребностите, които са необходими, за да се осъществи службата в смисъл на дейност, най-общо са две – човешки и финансови. Ясно е, че с преместването на държавен служител няма да се увеличи финансовия резултат, а евентуално капацитета на човешкия потенциал, за да се изпълни определения на службата резултат. Т.е., за да е налице служебна необходимост трябва да е установена потребност от допълнителни служители на мястото, на което държавния служител се премества.
Съдът, намира, че в настоящия казус не е установено безспорно с писмени доказателства, че е била налице “служебна необходимост” от преместването на М.А. от ОС Земеделие Добричка в ОС Земеделие Крушари.
Другия спор по делото е дали е налице преместване или е налице командироване в друго населено място.
Съгласно чл.86, ал.1 от ЗДСл “при служебна необходимост органът по назначаването може да командирова държавния служител временно да изпълнява службата си в друго населено място, в рамките на същата администрация”. Следователно “командироване” по смисъла на чл.86 от ЗДСл е всяка временна, едностранно извършена от органа по назначаването промяна на мястото на работа на държавния служител, определено в акта за назначаването му.
Съгласно чл.11, ал.3 от ЗДСл органът по назначаването определя в акта за назначаване мястото и характера на работата. Мястото на работа не е легално дефинирано в ЗДСл, но по аналогия в него следва да се влага смисъла, установен в чл.66, ал.3 от КТ и съдебната практика по приложението му, а именно – териториално определеното пространство, в което държавния служител изпълнява своята служба – седалището на конкретно структурно звено от съответната администрация.
Поради това съдът намира, че когато работодателят е разпоредил държавният служител да извършва служебните си задължения в друго населено място, е налице командироване. В подкрепа на това е, й че в чл.83 от ЗДСл е записано, че се изпълнява временно друга служба в рамките на същата администрация, а в чл.86 от с.з. е записано да изпълнява службата си в друго населено място, в рамките на същата администрация. Както се установява в настоящия казус, М.А. е назначена на длъжност “младши експерт” в ОбС Земеделие Добричка и точно такава служба ще изпълнява и ОбС Земеделие Крушари, т.е. не е налице друга служба.
С оглед на изложеното се налага краен извод, че по делото не се установяват предпоставките по чл. 83 от ЗДСл, поради което заповедта е издадена в противоречие с материалния закон и следва да бъде отменена.
С оглед изхода на спора на жалбоподателя се следват сторените и доказани, поискани по делото съдебни разноски. В случая жалбоподателят представи доказателства за внесена държавна такса в размер на 10 лв., 0.50 лева – препис от доказателствата и 400 лв. за заплатено адв. възнаграждение за един адвокат по делото. Съгласно правилото на чл. 78, ал. 5 ГПК вр. чл. 144 АПК, за да се присъди адвокатско възнаграждение в по-нисък размер от заплатеното, освен посочените обективни предпоставки-прекомерност съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, е необходимо да бъде направено и съответното искане от насрещната страна преди обяваването на делото за решаване.
Ответникът направи възражение за прекомерност на уговореното и заплатено адв. възнаграждение в открито съдебно заседание на 05.02.2014 г.
В случая делото е административно по своя характер, за завеждането му е платена проста държавна такса и делото не е с определен материален интерес. Договореният хонорар е почти на минимума и е съобразен с фактическата и правна сложност на делото, поради което не са налице основания за намаляване на възнаграждението.
Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд Добрич, 8-ми състав,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ по жалба на на М.К.А. *** Заповед №РД-07-01-8/13.01.2015 г. на директора на ОД “Земеделие” гр. Добрич, с която е наредено на М.К.А. – младши експерт с място на работа ОД “Земеделие” Добрич, ГД “Аграрно развитие”, Общинска служба по земеделие Добричка да бъде преместена, считано от 14.01.2015 г. до 27.02.2015 г. в ОД “Земеделие” гр. Добрич, Главна Дирекция “Аграрно развитие”, Общинска служба по земеделие с. Крушари, като изпълнява функциите на длъжност “младши експерт” на осн. чл.83 от ЗДСл.
ОСЪЖДА Областна дирекция “Земеделие” гр. Добрич да заплати на М.К.А., ЕГН ********** *** сумата от 410.50 лева /четиристотин и десет лева и петдесет стотинки/ разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховен административен съд, в 14 – дневен срок от съобщението до страните за неговото постановяване.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: