Р Е Ш Е Н И Е
№
17.03.2015г., град Добрич
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ДОБРИЧ, в публично съдебно заседание на двадесет и четвърти февруари през две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА МИЛЕВА
ТАНЯ ДИМИТРОВА
При участието на прокурора при ОП-Добрич ВИОЛЕТА ВЕЛИКОВА и секретаря С.К., разгледа докладваното от съдия Таня Димитрова КАД №6/2015г. на АС-Добрич и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на глава ХІІ от АПК във вр. с чл.63 от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба на В.И.Г. *** В.к, подадена чрез адв.Н.Б., срещу Решение №60/25.11.2014г., постановено по НАХД №1316/2014г. на Районен съд – Добрич /ДРС/, с което е потвърдено Наказателно постановление №14-1717-000460 от 14.08.2014г., издадено от Началника на І-во РУ, ОД на МВР Добрич. В жалбата се твърди, че решението е неправилно, постановено в нарушение на материалния закон и при съществени нарушения на процесуалните правила и е необосновано. Поддържа се конкретно неправилност на извода на въззивния съд, че неправилното посочване на мястото на извършване на нарушението в обстоятелствената част на наказателното постановление не представлява съществено процесуално нарушение, а такова, което може да се възприеме единствено като техническа грешка при изписването на текста и същото не води до незаконосъобразност на издаденото постановление. Според касатора, посочените в чл.57 от ЗАНН и в частност в чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН реквизити са задължителни и липсата им или несъответствието им с действителните такива предполага наличие на процесуални нарушения от категорията на съществените. Сочи се, че в конкретния случай със съставения акт за установяване на нарушението /АУАН/ е повдигнато обвинение срещу нарушителя за извършено нарушение на място, различно от посоченото в Наказателното постановление /НП/ и с това се нарушава правото на защита на лицето, тъй като не може да разбере за кое от нарушенията му е наложено наказание и следва да се защитава. Изтъква се, че институтът на техническата грешка е непознат в Наказателния кодекс /НК/, в Наказателнопроцесуалния кодекс /НПК/ и в ЗАНН, с оглед формалния характер на производствата, целящ гарантиране законосъобразност в правоотношенията между страните, предвид правата и обществена значимост на засяганите ценности. Сочи се, че ЗАНН не предвижда възможност за поправка на очевидна фактическа и техническа грешка, а и допуснатите такива не са от категорията, която може да се отстрани в хода на съдебното производство, респ. представляват основание за отмяна на наказателното постановление. Иска се от съда да отмени решението на ДРС и да отмени наказателното постановление.
Ответникът по касационната жалба – І-во РУ при ОД на МВР-Добрич не изразява становище по жалбата и не изпраща процесуален представител за съдебното заседание.
Заключението на участващия по делото прокурор е за неоснователност на жалбата, респ. за правилност и законосъобразност на решението на ДРС. Сочи се, че не е налице допуснато процесуално нарушение при съставянето на наказателното постановление. Пледира се за оставяне в сила на обжалваното решение на ДРС.
Касационната жалба е редовна и допустима – подадена е от страна, участвала в първоинстанционното съдебно производство, в срока по чл.211, ал.1 от АПК, а разгледана по същество е ОСНОВАТЕЛНА.
Административният съд, съобразявайки посочените касационните основания, изразените становища на страните, мотивите на съдебния акт и фактите, които се установяват от събраните по делото доказателства, приема следното от фактическа и правна страна:
С оспореното решение ДРС е потвърдил изцяло Наказателно постановление №14-1717-000460 от 14.08.2014г., издадено от Началника на І-во РУ, ОД на МВР Добрич, с което на касатора за нарушение на чл.119, ал.1 от ЗДвП, на основание чл.183, ал.5, т.2 от ЗДвП е наложено административно наказание “глоба” в размер на 100лв.
От фактическа страна, районният съд приема за установено, че на 24.07.2014г., около 11,30ч, в гр.Добрич, на кръстовището на ул.Сан Стефано с ул.Независимост и ул.В. Левски, като водач на лек автомобил В.к с В.к, В.И.Г.,*** Левски в посока ул.Сан Стефано, на пешеходната пътека отнема предимството на пешеходец, не го пропуска, с което виновно е нарушил чл.119, ал.1 от ЗДвП.
За да потвърди наказателно постановление, районният съд приема, че извършването на административното нарушение се установява по безспорен и несъмнен начин от приетите по делото писмени и гласни доказателства, в административнонаказателното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, а наказанието е законосъобразно определено от органа /като вид и размер/. Тъй като не са ангажирани доказателства, ДРС е приел за неоснователно възражението на наказаното лице, че отразената в АУАН и в НП фактическата обстановка не отговаря на действителната. За неоснователно ДРС приема и твърдението на наказаното лице за допуснато съществено процесуално нарушение при издаване на НП, състоящо се в посочване в НП като място на извършване на нарушението “ул.Сан Стефано на кръстовището на бул.Русия и бул.25-ти септември – на кръстовището с ул.Независимост”. Този си извод ДРС обосновава с неприемливостта и несъстоятелността на процесното твърдение предвид следните обстоятелства: Както в хода на издаване на АУАН и на НП, така и в хода на съдебното производство, наказаното лице не е било постановено в обективна невъзможност да се защити; Изградената и следвана защитна теза пред съда недвусмислено насочват към факта, че деецът разбира от обстоятелствената част на АУАН и на НП за какво нарушение е привлечен да отговаря; Не е налице ограничаване на правото на защита на дееца. ДРС е направил извод, че неправилното посочване на бул.25-ти септември и бул.Русия в обстоятелствената част на наказателното постановление не е съществено процесуално нарушение, а такова, което може да се възприеме единствено като техническа грешка, грешка при изписването на текста.
Настоящият състав на съда намира, че правилно ДРС е установил фактическата обстановка във връзка с извършването на нарушението, въз основа на правилна преценка на фактите, изведени от приобщените по делото доказателства, разгледани поотделно и в съвкупност, но правният му извод за липса на съществено процесуално нарушение при издаване на наказателното постановление в сочения в касационната жалба аспект е неправилен.
В случая, като място на извършване на установеното от контролните органи нарушение в АУАН е посочено кръстовището на ул.Сан Стефано с ул.Независимост, гр.Добрич, а в наказателното постановление – “ул.Сан Стефано на кръстовището на бул.Русия и бул.25-ти септември – на кръстовището с ул.Независимост”.
Производството по установяване на административни нарушения и налагане на административни наказания чрез съставяне на АУАН и издаване на НП е строго формализиран процес и ЗАНН урежда изчерпателно процедурата и реквизитите, които трябва да съдържат съответните актове. Наказателното постановление представлява юрисдикционен акт като както за наказания, така и за съда следва да бъде ясно за какво нарушение, извършено на кое конкретно място, е наложено наказание.
Съгласно чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, мястото, където е извършено нарушението е задължителен реквизит на наказателното постановление. Описанието на нарушението в наказателно постановление следва да е пълно, точно и ясно, а коректното посочване на мястото на извършване на нарушението е един от елементите, които способстват за индивидуализиране на конкретното нарушение, за което е ангажирана отговорността на нарушителя.
Посоченото от наказващия орган в процесното наказателно постановление място на извършване на нарушението не съответства на действителната фактическа обстановка, установена по делото от ДРС /свидетелските показания на контролните органи сочат на липса на кръстовище между посочените в наказателното постановление два булеварда и две улици/. Налице е неопределеност, неяснота на обжалваното наказателно постановление по отношение на мястото на извършване на нарушението, което води до липса на възможност за индивидуализиране на конкретното нарушение, за което наказващият орган е наложил административно наказание. От друга страна, налице е разминаване и несъответствие между посоченото в акта и наказателното постановление място на извършване на процесното нарушение, какво разминаване по отношение на задължителен реквизит е недопустимо. Формалността на административнонаказателното производство предпоставя максимална прецизност на наказващия орган при индивидуализацията на конкретното нарушение. Изложеното влече извод за наличие на допуснато от наказващия орган нарушение на процесуалните правила при издаване на наказателното постановление. Характерът на процесното нарушение и фактът, че така посоченото в наказателното постановление недействително и несъществуващо място на извършване на нарушението е пречка да се установи и от наказаното лице, и от съда за извършено къде точно деяние, е наложено наказанието, сочат на ограничаване и възпрепятстване на правото на защита на наказаното лице. Последното обосновава извода, че в случая става въпрос за допуснато от наказващия орган съществено процесуално нарушение при издаване на наказателното постановление, респ. налице е основание за отмяна на наказателното постановление.
Посочването от наказаното лице в рамките на въззивното производство на конкретни факти за събитието и мястото на извършване на нарушението, не обосновава извод за законосъобразност на конкретното наказателното постановление, в което е посочено като място на извършване на нарушението, място, несъответно на действителното и различно от посоченото в акта за установяване на нарушението. Именно съблюдаването на формалния характер на производството по налагане на административни наказания е гаранция за липсата на засягане и ограничаване на правото на защита на наказаното лице.
Процесното нарушение на административнопроизводствените правила неправилно е прието от ДРС като техническа грешка – грешка в изписването на текста в наказателното постановление. Именно поради строгата формалност на процеса по налагане на административни наказания, регламентиран в ЗАНН и в субсидиарно приложимите НК и НПК, законодателят не е предвидил въобще института “техническа грешка” и не е предвидил възможност за поправяне й. Несъответствието на посочената в наказателното постановление фактическа обстановка във връзка с извършването на дадено нарушение с действителната не следва да се приема в случая за техническа грешка. Недопустимо е в рамките на съдебния процес, основавайки се на фактите, които се установяват от доказателствата по делото, да се санира подобен порок на наказателното постановление, тъй като би се променил елемент от обективния състав на нарушението, за което наказващия орган е наложил наказание. Липсата на яснота в НП по отношение на мястото на извършване на нарушението и несъответствието на посоченото в НП място с действителната фактическа обстановка, както и наличието на разминаване между АУАН и наказателното постановление по отношение на посоченото място на извършване на нарушението, както се посочи, влече извод за невъзможност да се индивидуализира конкретното нарушение, за което наказващият орган е наложил наказание.
Предвид изложеното, ДРС неправилно е приложил материалния закон, приемайки, че в случая липсва съществено нарушение на процесуалните правила в административнонаказателното производство. Съгласно чл.348, ал.1, т. 1 във вр. с ал.2 от НПК, този порок представлява касационно основание за отмяна на решението на ДРС.
При извършената служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон, за което касационната инстанция е задължена, съгласно чл.218, ал.2 от АПК, съдът намира, че решението не страда от други пороци, които да са основания за отмяната, обезсилването или обявяването на нищожността му.
След отмяната на решението на ДРС, следва АС-Добрич да реши делото по същество. С оглед изложените по-горе съображения за незаконосъобразност на процесното наказателно постановление, същото следва да бъде отменено.
Водим от гореизложеното и на основание чл.221, ал.2 предл. второ, във вр. с чл.222, ал.1 от АПК и във връзка с чл.63, ал.1 от ЗАНН, Административният съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение №60/25.11.2014г. по НАХД №1316/2014г. на Районен съд – Добрич.
ОТМЕНЯ Наказателно постановление №14-1717-000460 от 14.08.2014г., издадено от Началника на Първо РУ при ОД на МВР – Добрич, с което на В.И.Г. ЕГН ********** *** В.к, за извършено нарушение на чл.119, ал.1 от ЗДвП, на основание чл.183, ал.5, т.2 от ЗДвП е наложено административно наказание “глоба” в размер на 100 /сто/ лева.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.