Р Е Ш Е Н И Е
№ 98
гр.Добрич, 10.07.2015 година.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Добричкият административен съд, в публично съдебно заседание, на единадесети юни, две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕНА ГЕОРГИЕВА
при участието на секретаря С.К., като разгледа докладваното от съдия Милена Георгиева административно дело № 592 по описа на съда за 2014 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 и сл.от АПК, във връзка с чл.215 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/.
Образувано е по жалба, от “П. аграр кампани”АД,ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.Варна,***, представлявано от М.П.,подадена чрез С.Н.Т.-прокурист, срещу Заповед № ДК-19-Д-2/13.10.2014г. на Началника на РО “НСК” Добрич,към РДНСК Североизточен район, с която е разпоредена забрана за ползването на строеж “Кравеферма с обслужващите я сгради и съоръжения, етап Іа, ПИ:022004 в землището на с.Красен,община Генерал Тошево”. В жалбата се твърди, че заповедта е нищожна, поради липса на материална компетентност на нейния издател и се иска от съда да я обяви за нищожна.Алтернативно се излагат съображения за незаконосъобразност на заповедта,като се иска нейната отмяна. В съдебно заседание жалбата се поддържа от прокуриста С.Т., заедно с адв. Е.Д.,която депозира и писмена защита.
Ответникът,чрез процесуалния си представител в съдебно заседание и в депозирана писмена защита,оспорва жалбата.
От събраните доказателства, съдът приема от фактическа и правна страна следното:
По допустимостта на жалбата:
По силата на чл.215 от ЗУТ,оспорваната заповед подлежи на съдебен контрол.Жалбата срещу нея е подадена в рамките на срока по чл. 215, ал.4 от ЗУТ. Жалбоподателят има правен интерес от оспорването на заповедта, като неблагоприятна за него предвид което,съдът преценява жалбата като процесуално допустима.
По възражението за нищожност на заповедта:
Съгласно чл. 178,ал.1 от ЗУТ не се разрешава да се ползват строежи или части от тях, преди да са въведени в експлоатация от компетентния орган по чл. 177.При нарушения на тази разпоредба за строежи от първа до трета категория началникът на Дирекцията за национален строителен контрол или упълномощено от него длъжностно лице въз основа на съставен констативен акт забранява с мотивирана заповед ползването на строежите и разпорежда тяхното освобождаване, прекъсване на захранването им с електрическа и топлинна енергия, с вода, газ, телефон и други-чл.178,ал.5-ЗУТ.
При нарушения на ал. 1 за строежи от четвърта и пета категория кметът на общината или упълномощено от него длъжностно лице въз основа на съставен констативен акт забранява с мотивирана заповед ползването на строежите и разпорежда тяхното освобождаване, прекъсване на захранването им с електрическа и топлинна енергия, с вода, газ, телефон и други. Разпореждането е задължително за доставчиците и се изпълнява незабавно-чл.178,ал.6-ЗУТ.
За да се произнесе по въпроса за компетентността на издателя на оспорвания административен акт, съдът следва да прецени категорията на строежа и правилно ли тя е определена от административния орган.
От съдържанието на заповедта се установява,че процесният строеж е определен като трета категория,съгласно чл.137 от ЗУТ и Наредба №1/30.07.03г. на МРРБ,чл.6,ал.2,буква “б”,т.10.
Цитираният чл.137 от ЗУТ съдържа изчерпателно посочени критерии които определят от коя точно категория е даден строеж, а в заповедта нормата е посочена общо,предвид което не е ясно по какъв критерий административният орган е определил категорията.Това не става ясно и от другата цитирана разпоредба на чл. 6.,ал.2,буква “б”,т.10 от Наредбата съгласно която,видовете строежи от трета категория,буква “б”-елементи на техническата инфраструктура, хидротехнически, хидромелиоративни и др. мрежи, съоръжения и инсталации, непопадащи в горните категории, са локални пречиствателни съоръжения за промишлени отпадъчни води.Процесният строеж представлява “Кравеферма с обслужващите я сгради и съоръжения”,етап Іа, а не локално пречиствателно съоръжение за промишлени отпадъчни води.
С разрешение за строеж №72/02.08.2011г. ,издадено от Гл.архитект на община Ген.Тошево,съобразно съгласувани и одобрени проекти и съгласно оценка за съответствие на “ЕСМ”ЕООД-Добрич, на “П. аграр кампани”АД е разрешено да построи “Кравеферма с обслужващите я сгради и съоръжения” в ПИ 022004 по КВС на село Красен.В разрешението за строеж обектът е определен като четвърта категория,буква “в”. В разрешението е отбелязано,че обектът ще се изгражда поетапно, като са описани етапите и подобектите на всеки един етап.
На 20.09.2013г., Гл.архитект е издал Заповед № 004, с която е допълнил разрешение за строеж №72/02.08.2011г. В диспозитива на заповедта, Гл. архитект е разпоредител промяна на категорията на целия обект от четвърта на трета, съгласно чл.6,ал.2,във вр.чл.13,ал.1 от Наредба №1/30.07.2003г. на МРРБ. В съобразителната част на заповедта липсват съображения за тази промяна. Гл. архитект се е задоволил да посочи в диспозитива само,че е прецизирал категорията на отделните подобекти.
В Разрешението за строеж, съгласно сочената норма,обектът се определя четвърта категория,като производствена сграда,с капацитет от 50 до 100 работни места и съоръженията към тях.
В заповедта за изменение на РС е посочена общо нормата на чл.6, ал.2 от Наредбата,но не е посочено точно в коя хипотеза попада обекта, но тъй като тази заповед не е предмет по настоящото дело, съдът няма да я коментира повече. Освен това, съдът не е обвързан с определената от Гл. архитект категория на обекта и в този смисъл заповедта е неотносима към настоящия спор.
С оглед установяване категорията на строежа, по делото е назначена СТЕ. Според вещото лице строежът е с производствено предназначение – за селскостопански дейности(животновъден обект за отглеждане на крави и добив на мляко) Единствен меродавен показател за определяне на категорията на строежа е броят на работните места. След като се е запознало с технологичните проекти вещото лице е установило,че необходимия персонал за обслужване на кравефермата са 53 човека. Вещото лице е изложило съображения за всеки един подобект и е посочило кои са определящите показатели за категорията им. Съдът приема заключението на вещото лице като компетентно и безпристрастно дадено и неоспорено от страните.
По делото е приет като доказателство ПУП-ПРЗ,обхващащ ПИ№ 22003 и ПИ 008095,одобрен със Заповед №583/29.06.2010г. на Кмета на Ген.Тошево, съгласно който,се образува нов ПИ с №22004, като след промяна на предназначението му, се преодрежда за чисто производствина зона, за производство и строителство на ферма за 2000 млекодайни крави,500 млади животни,фуражен цех и дълбок сондаж за собствен водоизточник.
С оглед установеното,съдът определя категорията на процесния строеж като четвърта,съгласно чл. 137,ал.1,т.4, буква “в” ЗУТ “производствени сгради, инсталации, съоръжения, прилежаща инфраструктура и други с капацитет от 50 до 100 работни места и съоръженията към тях”.
Гореизложеното налага единственият правен извод,че Заповед, № ДК-19-Д-2/13.1014г. на Началника на РО “НСК” Добрич,към РДНСК Североизточен район, е издадена при липса на компетентност,поради което същата е нищожна и следва да се прогласи като такава,без съдът да обсъжда възраженията по същността на спора.
Така мотивиран и на основание чл.172,ал.2,предложение първо от АПК, Административният съд-гр.Добрич
Р Е Ш И :
ОБЯВЯВА ЗА НИЩОЖНА Заповед № ДК-19-Д-2/13.10.2014г. на Началника на РО “НСК” Добрич,към РДНСК Североизточен район, с която е разпоредена забрана за ползването на строеж “Кравеферма с обслужващите я сгради и съоръжения, етап Іа, ПИ:022004 в землището на с.Красен,община Генерал Тошево”.
Решението не подлежи на обжалване,на основание чл.215,ал.7 от ЗУТ.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: