Р Е Ш Е Н И Е
№ 62
гр.Добрич, 14.05.2015 година.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Добричкият административен съд, в публично съдебно заседание на двадесет и първи април,през две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАРИНА ВИТАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: СИЛВИЯ САНДЕВА
МИЛЕНА ГЕОРГИЕВА
при участието на прокурора ВЕСЕЛИН ВИЧЕВ и секретаря М.М., изслуша докладваното от съдия Милена Георгиева адм. дело № 581/ 2014 по описа на АС- Добрич.
Производството е по чл.185 и сл. от АПК и е образувано по жалба на “Балчик Уайт Клифс ЕООД, ЕИК ***, представлявано от Д.В.Н.-управител, чрез адв. дружество “Д.И. и съдружници”, срещу чл.69а от Наредбата за определянето и администрирането на местните данъци, такси и цени на услуги на територията на община Каварна, приет като нов с решение №495 по протокол № 20/19.12.2008г.,изм. с решение №1 по протокол №47/ 27.01.2011г., изм. с решение № 202 по протокол №17 /18. 12.2012г., изм. с решение № 3 по протокол №29/22.01.2014г. в частта на посочени текстове по алинеи 1, 4,5 и 7. По всеки оспорен текст са изложени подробни съображения за неговата нищожност поради противоречието му със закона, а именно:
В ал.1 е указано,че условие за освобождаване от такса,дължима за отделните услуги по чл.64 от Наредбата,е подаването на декларация.Според жалбоподателя,общинският съвет определя реда за освобождаването на лица неползващи съответните услуги от заплащането на такси за тях,съгласно чл.8,ал.5 от ЗМДТ,но няма правомощие да определя допълнителни условия за освобождаване от заплащане на такса,тъй като тези условия са описани изчерпателно в ЗМДТ.Недължимостта на таксата за всяка услуга се основава на фактически обстоятелства-неползването на съответната услуга, а не на подаването на декларация.От текста на алинея 1 и по-точно на думите “при условие” се налага изводът,че подаването на декларация представлява условие за освобождаване от съответната такса, който извод противоречи на чл.71,т.1 от ЗМДТ.
За текста по ал.4 “лицата по ал.1 дават изричното си съгласие за извършване на проверки от общинската администрация относно декларираните от тях факти и обстоятелства” се твърди,че нормата създава още едно допълнително условие,само при наличието на което е възможно да се упражни законовото право на деклариране неползването на престираната от общината услуга.Правата за извършване на проверки от общинските служители произлизат от закона.Съгласно ДОПК органите по приходите имат право да извършват проверки относно фактите и обстоятелствата,без да е необходимо изрично съгласие на проверяваното лице, а съгласно ЗМДТ общинските служители по установяване на местни данъци и такси имат правата и задълженията на органи по приходите.След като тези права са по силата на закона,изискването в наредбата е в противоречие с акт от по-висок ранг.
Текстът на ал.5 “Декларация по ал.1 не могат да подават собственици или ползватели с учредено право на ползване,ако за някои от тях имотът е деклариран като основно жилище”,поставя ограничение относно лицата, които имат право да бъдат освободени от заплащане на “ТБО”,каквото липсва в ЗМДТ.Фактическото обстоятелство,състоящо се в неползване на жилището и съответно непроизвеждането на битови отпадъци, е законната предпоставка за недължимост на такса.Общинският съвет не е компетентен да ограничава кръга на лицата,които имат право да се възползват от право, предоставено им от закон.
Текстът на ал.7 гласи:“В случаите,когато декларацията не е подадена в срок, или след проверка от органите на общинската администрация се констатира, че услугите визирани в ал.1 се ползват, собственикът, съответно ползвателят на имота заплащат пълния размер на таксата,определен пропорционално върху данъчната оценка по чл.20 и чл.21 от ЗМДТ”. Този текст според жалбоподателя определя правните последици от неизпълнението на въведените извън законовата делегация условията за деклариране,неползването на услугата. Неподаването в срок на декларация не може да доведе до лишаване от правото да се декларира неползването на услугата.Неподаването на визираната декларация в срок не изключва правото на лицето да се освободи от заплащането на такса за услуга,която не е ползвана т.е. неспазването на процедурата по Наредбата не представлява правопогасяващо обстоятелство.
Иска се от съда да прогласи нищожността на разпоредбите на чл.69а, ал.1,4,5 и 7 от Наредбата за определянето и администрирането на местните данъци, такси и цени на услуги на територията на община Каварна.
Алтернативно се иска, отмяна на оспорените текстове или на части от тях като, съдът задължи общинския съвет-Каварна да приеме разпоредби, съответстващи на материалния и процесуалния закон.
В съдебно заседание и в представена писмена защита, жалбата се поддържа от адв. Диян И.,като се претендира присъждане на разноски, съобразно представения списък на разноските по делото.
Ответникът-ОбС Каварна,редовно призован,не се представлява и не изразява становище по жалбата.
Представителят на Окръжна прокуратура – Добрич дава заключение, че жалбата е частично основателна. Основанията за освобождаване от “ТБО” е неползването на съответната услуга, съгласно чл.8,ал.5 от ЗМДТ. С допълненията и измененията в наредбата не са въведени допълнителни условия и критерии за освобождаване от заплащането на тази такса.
Действително в ал.1 се използват думите “при условие” ,но тези думи по същество не въвеждат нови критерии за освобождаване от заплащане на такса “БО”,а по-скоро възпроизвеждат текста от ЗМДТ,като акцентират с допълнителни изразни средства необходимостта от подаване на съответната декларация до края на предходната година. Неползването на съответната услуга задължително се свързва с неползването на имота.Общината не може да има знанието кои имоти се ползват и кои не, поради което тя трябва да бъде уведомена от страна на собственика или ползвателя именно чрез подаване на нарочна декларация, за да не се начислява таксата и да не се търси събирането й за съответния период.
Относно претенцията за незаконосъобразност на ал.4 на чл.69а от Наредбата и по-конкретно на текста за даване на изрично съгласие за извършване на проверки.Представителят на ДОП счита, че този текст не противоречи на акт от по-висока степен,какъвто е ДОПК.Няма пречка правомощието по ДОПК да се преповтори в наредбата на общината и да се уреди именно по този начин като даване на изрично съгласие. Това би ангажирало собственика или ползвателя относно деклариране на факти и обстоятелства за неползването на съответния имот.
По отношение на претенцията за незаконосъобразност на ал.5 на чл.69а от Наредбата прокурорът изразява становище,че същата е основателна. Счита, че се въвежда ограничение за собственика или ползвателя да не заплаща такса при ползване на имот,който е деклариран като основно жилище. Законът не прави такава разлика. Достатъчно е да се декларира,че имотът не се ползва.
По посочените две основания в ал.7 неподаването в срок на декларацията и констатация от страна на административния орган,че имотът се ползва,въпреки подадена декларация за неползване, за които има претенция,че са юридически факти,които не дават възможност да се реализира правото на собственика или ползвателя прокурорът счита,че не може администрацията да знае кой от имотите на нейната територия ще се ползва и кой няма да се ползва,за да не начислява “ТБО” и в този случай е задължение на собственика или ползвателя да уведоми чрез декларация съответния общински орган.
Относно претенцията за нищожност на атакуваните норми прокурорът дава заключение,че същите са приети от съответния орган,при спазена процедура по предлагането,обсъждането и приемането им.
С оглед на горните съображения прокурорът дава заключение жалбата да се уважи само по отношение на разпоредбата на чл.69а,ал.5 от Наредбата за определянето и администрирането на местните данъци, такси и цени на услуги на територията на община Каварна, а в останалата част жалбата да се отхвърли като неоснователна.
Предмет на настоящия съдебен спор е чл.69а, ал.1,4,5 и 7 от Наредбата за определянето и администрирането на местните данъци, такси и цени на услуги на територията на община Каварна, приет като нов с решение №495/ протокол № 20/19.12.2008г.,изм. с решение №1 по протокол №47/ 27.01. 2011г., изм. с решение № 202 по протокол №17 /18.12.2012г., изм. с решение № 3 по прот. №29/22.01.2014г. Право да оспорват подзаконов нормативен акт, каквато е процесната Наредба, според чл.186 от АПК имат гражданите, чиито права, свободи или законни интереси са засегнати или могат да бъдат засегнати от него или за които той поражда задължения.Жалбоподателят е представил доказателство за право на собственост върху недвижим имот на територията на община Каварна,поради което оспорваните разпоредби го засягат или могат да го засегнат или да породят задължения за него.По аргумент от чл.187, ал.1 АПК подзаконовите нормативни актове могат да бъдат оспорени без ограничения във времето, т.е. жалбата не е просрочена.Същата е редовна и допустима, като отговаряща на изискванията на чл.150 и чл.151, приложими съгласно чл.196 от АПК и като подадена от заинтересовано лице.
Съобразявайки се с посочените от жалбоподателя основания, изразените становища на страните и събраните по делото доказателства, както и с оглед на разпоредбата на чл.168 от АПК, определяща обхвата на съдебната проверка и приложима във връзка с чл.196 от АПК, Административният съд, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Съгласно чл.8,ал.5 ЗМДТ, Общинският съвет определя с наредбата по чл.9 реда,по който лицата, неползващи услугата през съответната година или период от нея, се освобождават от заплащане на съответната такса.Съгласно чл.9 общинският съвет приема наредба за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги.Оспорваните разпоредби са приети от ОбС-Каварна и не са нищожни поради липса на компетентност,както се твърди от жалбоподателя.Твърдението за противоречие на разпоредбите със закона е въпрос за законосъобразност на същите и евентуалното наличие на такъв порок не води до нищожност.
Съдът установи,че оспорваните текстове са приети от общинския съвет в съответствие с административнопроизводствените правила, при спазена процедура по предлагането, обсъждането и приемането им,предвид което не са налице основания същите да бъдат отменени на процесуално основание.
По законосъобразността на атакуваните текстове съдът прецени:
Текстът на чл.69а ал. 1 от Наредбата гласи “лицата,които няма да ползват визираните в чл.64 от Наредбата услуги през съответната година или през определен период от нея, се освобождават от заплащане на съответната такса при условие,че до края на предходната година подадат декларация в общината по местонахождение на имота. Според жалбоподателя от този текст и по-точно от думите “при условие” се налага изводът,че подаването на декларация представлява условие за освобождаване от съответната такса, а това противоречи на чл.71,т.1 ЗМДТ. Съдът счита,че думите“при условие” не въвеждат декларацията като условие за освобождаване от заплащането на такса, а определят реда,процедурата за това освобождаване,каквито са и правомощията на ОбС по закон. Текстът не противоречи на чл.71,ал.1 от ЗМДТ, а по-скоро го преповтаря,тъй като гласи,че не се събира такса,ако имотът не се ползва през цялата година и е подадена декларация по образец от собственика или ползвателя до края на предходната година в общината по местонахождението на имота.
Текстът на ал.4 въвежда задължение за лицата да дадат изричното си съгласие за извършване на проверки от общинската администрация относно декларираните от тях факти и обстоятелства. Жалбоподателят твърди,че нормата създава едно допълнително условие,само при наличието на което е възможно да се упражни законовото право на деклариране неползването на престираната от общината услуга.Правата за извършване на проверки от общинските служители произлизат от закона.Органите по приходите имат право да извършват проверки относно факти и обстоятелствата, без да е необходимо изрично съгласие на проверяваното лице, а съгласно ЗМДТ общинските служители по установяване на местни данъци и такси имат правата и задълженията на органи по приходите съгласно ДОПК .След като тези права са по силата на закона,изискването е в противоречие с акт от по-висок ранг.Това твърдение е неоснователно. Този текст не противоречи на акт от по-висока степен,какъвто е ДОПК.Няма пречка правомощието по ДОПК да се преповтори в наредбата на общината и да се уреди именно по този начин – даване на изрично съгласие. Това от една страна би ангажирало подателят на декларацията относно декларираните факти за неползването на съответния имот, а от друга страна представлява и една информираност, че тези декларирани факти и обстоятелства подлежат на контрол.В тази връзка е и останалата част на текста,която не се оспорва а именно задължението на лицата при подаване на декларация да декларират,че за неверни данни носят наказателна отговорност.
Текстът на разпоредбата на чл.69а,ал.5 от Наредбата въвежда забрана да се подава декларация по ал.1 от собственици или ползватели с учредено право на ползване, ако за някои от тях имотът е деклариран като основно жилище.Възраженията в тази връзка в жалбата са основателни. Въведената забрана противоречи на чл.71, ал.1 от ЗМДТ, съгласно който не се събира такса,ако имотът не се ползва през цялата година и е подадена декларация от събственика или ползвателя до края на предходната година в общината по местонахождението на имота. Видно е,че законодателят не обвързва неплащането на такса с вида и предназначението на имота, а само и единствено с ползването му. Разпоредбата противоречи на закона и следва да бъде отменена.
Текстът на ал.7 гласи:“В случаите,когато декларацията не е подадена в срок, или след проверка от органите на общинската администрация се констатира, че услугите визирани в ал.1 се ползват, собственикът, съответно ползвателят на имота заплащат пълния размер на таксата,определен пропорционално върху данъчната оценка по чл.20 и чл.21 от ЗМДТ”. Този текст според жалбоподателя определя правните последици от неизпълнението на въведените извън законовата делегация условията за деклариране,неползването на услугата. Неподаването в срок на декларация не може да доведе до лишаване от правото да се декларира неползването на услугата.Неподаването на визираната декларация в срок не изключва правото на лицето да се освободи от заплащането на такса за услуга,която не е ползвана т.е. неспазването на процедурата по Наредбата не представлява правопогасяващо обстоятелство.Твърдението в последното изречение е правилно и за съда остава неясно защо текстът на разпоредбата се атакува. Същият е съобразен със ЗМДТ, в който е въведено условието за подаване на декларация в определен срок. Нито в закона обаче, нито в наредбата се съдържа разпоредба,която да ограничава правото на лицата да претендират недължимост начислени им задължения за “ТБО” по друг ред, ако не са подали декларация за неползване на имота.
По гореизложените съображения,настоящият съдебен състав преценява възраженията в жалбата относно разпоредбата на чл.69а,ал.5 от Наредбата за основателни.В тази част жалбата следва да се уважи,като разпоредбата се отмени. В останалата част жалбата като неоснователна следва се отхвърли.
С оглед изхода на делото и направеното от жалбоподателя искане за присъждане на разноските по делото,съдът счита,че същите следва да бъдат определени пропроционално на уважената част от жалбата и да бъдат възложени на ответника. Предвид представения списък на разноските, ответникът следва да заплати на жалбоподателя сумата от 467,50 лева.
Водим от гореизложеното и на основание чл.193, ал.1 от АПК, Административен съд – Добрич
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ чл.69а, ал.5 от Наредбата за определянето и администрирането на местните данъци, такси и цени на услуги на територията на община Каварна.
ОТХВЪРЛЯ ОСПОРВАНЕТО в останалата му част.
ОСЪЖДА Общински съвет Каварна да заплати на “Балчик Уайт Клифс” ЕООД, ЕИК ***, представлявано от Д.В.Н.-управител сумата от 467,50 лева, разноски по делото.
Решението може да се оспори с касационна жалба пред ВАС на РБ България в четиринадесет дневен срок от получаване на съобщението за постановяването му.
Решението да се обнародва по начина, по който е била обнародвана Наредбата, като влиза в сила от деня на обнародването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: