Р Е Ш Е Н И Е
№ …
17.12.2014г., град Добрич
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Добрички административен съд, в открито заседание на деветнадесети ноември, две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Нели Каменска
разгледа докладваното от съдия Н.Каменска адм. дело № 461 по описа за 2014г. на Административен съд гр.Добрич и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 220 от ЗМ, вр. чл. 145 и сл. от АПК.
Образувано е по жалба на “ЕЛМАРК ИНДУСТРИЕС” АД, ЕИК 124634156, със седалище и адрес на управление гр. Добрич, бул. “Добруджа” №2 представлявано от изпълнителните директори Ж.Г.Ж. и М.С.Д. против Решение вх. № 32-57501 от 05.06.2014 г. към ЕАД № 12BG002009Н0001737/07.03.2012г. на началника на МБ Добрич към Митница – Варна, с което не е приет декларираният от дружеството ТАРИК код 8541409000 за стока № 1 “Светодиоди” по ЕАД № 12BG002009Н0001737/07.03.2012г., декларирана за свободно обращение и е определен друг ТАРИК код 9405403990 за стока № 1, определено е същата да се чете: “Светодиодна лента”- 7 000 метра и са преизчислени държавните вземания, като е определена дължима сума за доплащане в размер на 1 982, 48 лв., от която 1 652,07 – мито и 330,41- ДДС. Решението е потвърдено с Решение № 32-82940/23.07.2014г. на Началника на Митница Варна.
Жалбоподателят не е съгласен с решението. Счита, че то е недопустимо, неправилно и незаконосъобразно, издадено в нарушение на материалния и процесуалния закон. Релевира доводи, че ЕАД, в частта обективираща публичните държавни вземания, представлява ИАА, подлежащ на оспорване по реда на АПК и след изтичането на сроковете за оспорване декларацията имала характер на стабилен административен акт. Твърди, че не е спазена процедурата за изменение на влязъл в сила акт, понеже всяко изменение на размера на установените публични държавни вземания следвало да бъде проведено по реда на чл.99 и сл. от АПК и при предпоставките на чл.834, ал.1 от Правилника за прилагане на Закона за митниците. Счита, че неправилно органът се е позовал на издадена обвързваща тарифна информация и писмо вх. № 4444-74/14.01.2010 г., с което Директорът на Агенция Митници е дал указания на началниците на митниците, относно тарифното класиранена светодиодните ленти, които имат характер на завършено изделие – осветително тяло от позиция 9405 от КН, а не както е посочено от вносителя светодиодни ленти в позиция 8541 от КН. Навеждат се и доводи, че срока за изчисляване на дължимия размер публичните вземания е изтекъл при последващото вземане под отчет, с оглед разпоредбите на чл.832,833 и 834 от ППЗМ. Според жалбоподателя неспазването на срока е съществено процесуално нарушение, което има за последица незаконосъобразност на оспорения административен акт. Твърди се, че решението е издадено от некомпетентен орган.
В съдебно заседание жалбоподателят, чрез процесуалния си представител адв. Д.А. – ДАК и в представено писмено становище, излага подробни съображения за незаконосъобразност на акта. Конкретно твърди, че доколкото от органа се твърди за извършена по реда на чл.78 от Регламент на Съвета № 2913/1992г. последваща проверка на ЕАД от 26.07.2012г., тя е проведена незаконосъобразно, тъй като не са били налице предпоставките за нейното осъществяване. Твърди се, че по аргумент на чл.73 от Регламента е следвало митническият орган да извърши надлежна проверка на данните в декларацията и след като е нямало никакви данни или съмнения относно истинността или пълнотата на декларираните обстоятелства с декларацията са недоказани предпоставките за извършване на последващата проверка на процесния ЕАД. Позовава се на заключението на вещото лице по изслушаната и приета СТЕ, в която вещото лице категорично сочи, че процесната стока – светодиодни ленти не следва да бъдат разглеждани като завършени осветителни тела, а по своето същество представляват светодиоден модул, който е източник на светлина, и поради това счита, че неправилно е класирането на стоките от митническия орган. Иска отмяна на оспореното решение и присъждане на направените по делото разноски.
Ответникът по делото Началникът на МБ Добрич, чрез процесуалния си представител М.Р. изразява становище, че жалбата е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.Сочи, че за стоките LED (светодиодна лента) и LED (светодиоден кабел) в база данни на Европейската комисия е издадена обвързваща тарифна информация с №№ BGBG/2009/000019, NLRTD-2011-000148, GB500928959, CZ-99-0692-2013, CZ34-0715-2013. Съобразно правила 1, 2а и 6 от Комбинираната номенклатура на ЕС, както и текстовете и термините на позиция 9405, подпозиция 940540 и код по КН 94054039, за стоката по ЕАД, съответства код по ТАРИК 9405403990 с дължимо мито по отношение на трети страни в размер на 4,7 %. Счита, че посоченият ТАРИК код 8541409000 за стоката “светодиоди” по ЕАД е погрешно деклариран от жалбоподателя. Неправилно жалбоподателят се бил позовал на Регламенти 244/2009г. и № 847/874/2012г. на ЕК, с които се уреждали други обществени отношения и били неотносими към правилното тарифно класиране на стоките. Счита, че правилно проверяващият екип е установил, че приложимият тарифен код за горните стоки е 9405403990, въз основа на базата данни на Европейската комисия за издадена обвързваща тарифна информация /ОТИ/ за стока LED (светодиодна лента) и LED (светодиоден кабел). Според ответника е безспорно, че процесната стока има характер на завършено изделие и следва да се класира в позиция 9405 като специфичния тарифен номер, който най-добре я описва е 9405403990, изхождайки от това, че тя представена в мерна единица “метри”, с определен брой светодиоди на метър на метър и определен цвят. Позовава се и на множество обвързващи тарифни информации, в които стока със същите характеристики и същия вид е класирана абсолютно еднозначно от митническите администрации на други страни членки. Тези обвързващи тарифни информации са задължителни за митническите органи от целия ЕС. Излага подробни доводи, защо производството не следва да е по чл.99 от АПК, а следва да е по чл.843 от ППЗМ. Ответникът, твърди, че митническият орган, издал процесното решение е компетентния такъв. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
След преценка на събраните доказателства, съдът намира за установено от фактическа страна, следното:
С ЕАД № 12BG002009Н0001737/07.03.2012г. (л.12) е оформен режим допускане за свободно обръщение на стока “светодиоди”- 7000 бр. от “СИОЛУКС ЛАЙТИНГ ТЕХНОЛОДЖИ” КО.ЛТД, Ченгфа БЛВД 3 F, Женчен CN Китай с получател “ЕЛМАРК ИНДУСТРИЕС” АД.
За стока “светодиоди” в кл. 33 на митническата декларация е деклариран ТАРИК код 85414090 като е приложена фактура № В006-1124-06/10.01.2012 (л.99).
Със заповед № ЗМ-2000-176/28.02.2014г. (л.139) на Началника на Митница-Варна е възложено да бъде извършена планова проверка в рамките на последващия контрол на осн. чл. 78, пар. 2 във връзка с чл. 13-16 от Регламент /ЕИО/ № 2913/ 92 на Съвета от 12.10.1992г. относно създаване на Митнически кодекс на Общността и чл. 84а, ал. 1 от Закона за митниците. Заповедта е връчена на “ЕЛМАРК ИНДУСТРИЕС” АД на 05.03.2014г. Извършена е проверка и е изготвен доклад № BG002000/1/2/13.05.2014г. (л.46) от проверяващия екип Димитър Димитров и Таня Атанасова-митнически инспектори.
В точка 3.1.3 от доклада е направена констатация, след анализ на декларираните в ЕАД кодове по ТАРИК, в това число и процесната ЕАД, че дружеството е извършило неправилно тарифно класиране на стока с описание “Светодиоди” и “ЛЕД лампи”. Стоките били декларирани с тарифен номер 8441409000 със ставка на мито 0 %. Проверяващият екип е приел, че позиция 8541 от Комбинираната номенклатура /КН/ се отнася до светодиоди, представени самостоятелно, а не монтирани в модули, както това е допуснато за фоточувствителните полупроводникови елементи. В т. 3.1.3.2 от доклада е посочено, че стоката с описание “светодиоди”, декларирана с код по ТАРИК 8441409000 по ЕАД № 12BG002009Н0001737/07.03.2012г. представлява LED /светодиодна/ лента, има характер на осветително тяло и е приложим тарифен код 9405403990 със ставка на мито 4.7 %.
В хода на проверката проверяващият екип е изискал от икономическия оператор договора (л.153) между “ЕЛМАРК ИНДУСТРИЕС” АД и “СИОЛУКС ЛАЙТИНГ ТЕХНОЛОДЖИ КО.ЛТД, в който е записано, че всички продукти, свързани с договора представляват светодиоди на плака с дължина 5 м., съставени от 50бр./100бр./200бр. модули. Проверяващият екип е приел също, че в търговската фактура стоката е представена в мерна единица “метри” с определен брой светодиоди на метър и определен цвят.
Проверяващият екип е разгледал в базата данни на Европейската комисия за издадена обвързваща тарифна информация за стока светодиодна лента, при което е установено, чеприложимият тарифен код за стоката е 9405403990. В доклада е посочено и че на 27.09.2012 год. е приета друга ЕАД № 12BG002009Н008027, в която “ЕЛМАРК ИНДУСТРИЕС” АД е декларирало за допускане за свободно обръщение стока с описание “Светодиодни ленти-10000 метра” и тарифен код 8541409000. Впоследствие, по молба на икономическия оператор тарифния номер по горепосочената ЕАД е коригиран на 9405403990 след извършване на физически преглед на стоката и издаване на становище № 1847-47/27.09.2012 год. Стоките по посоченото ЕАД с коригиран тарифен код били идентични със стоките по процесната ЕАД 12BG002009Н0001737/07.03.2012г.
Дружеството-жалбоподател е изразило несъгласие с констатациите в доклада в писмено становище/възражение с вх. № 32-53674/30.05.2014г. (л.129)
В становището е посочено, че стоките, предмет на фактурата към ЕАД № 12BG002009Н0001737/07.03.2012г. представляват последователно свързани светодиоди или LED – полупроводниково устройство с р-n преход, осигуряващо оптично излъчване при възбуждане с електрически ток, което ги прави източник на светлина. Дружеството е започнало да внася тези продукти в края на 2010г. Към тази дата продуктите са нови не само за българския пазар, но и на пазара на Европейския съюз. Към този момент единствения нормативен акт, който дава дефиниция на внасяните продукти е Регламент /ЕО/ № 244/ 2009 на Комисията от 18 март 2009 година за прилагане на Директива 2005/32/ЕО на Европейския парламент и на Съвета по отношение на изискванията за екопроектиране на ненасочени лампи за бита. Съгласно чл. 2, т. 17 от цитирания Регламент /ЕО/ 244/2009 “светодиод” или LED означава именно полупроводниково устройство с р-n преход, осигуряващо оптично излъчване при възбуждане с електрически ток. Сочената от проверяващия екип тарифна позиция 940540 се отнася за “Други електрически осветителни тела”. Внасяните от дружество продукти не са осветителни тела, тъй като същите не отговарят на характеристиките за осветително тяло доколкото последното предполага наличието на завършено устройство, функционална съвкупност от различни компоненти в т.ч. монтирани захранващи кабели, монтирани клеми за връзка със захранващото устройство, приспособления за закрепване и монтаж, корпус, захранващ блок.
Въз основа на извършения последващ митнически контрол и съставения доклад № BG002000/1/2/13.05.2014г е издадено Решение към ЕАД № 12BG002009Н0001737/07.03.2012г. с вх. № 32-57501/05.06.2014г. на Началника на МБ-Добрич, с което е определен ТАРИК код 9405403990 за стока №1 по ЕАД 12BG002009Н0001737/07.03.2012г. и ставка мито 4.7 %, като е определена дължима сума за доплащане в размер на 1982,48 лв., от която 1652,07 – мито и 330,41 – ДДС.
Решението на Началника на МБ-Добрич е обжалвано от “ЕЛМАРК ИНДУСТРИЕС” АД пред Началника на Митница- Варна. В жалбата ( л.32) е преповторено становището на дружеството, че внесения от него продукт не представлява завършено осветително тяло и затова съответстващият му код по ТАРИК е декларираният в ЕАД.
По жалбата е постановеноРешение № 32-82940/23.07.2014г. на Началника на Митница Варна (л.78), с което същата е отхвърлена. В решението е прието, че атакуваният административен акт е издаден от компетентен орган съобразно изискването на чл. 30 от ППЗМ. В решението на Началника на Митница Варна е прието, че последващият митнически контрол е проведен съобразно изискванията на чл. 78§ 2 от Регламент 2913/ 92 год. и чл. 84а от ЗМ.
Началникът на Митница Варна е приел е, че позиция 8541 от Комбинираната номенклатура /КН/, по която жалбоподателят е класирал процесната стока, се отнася до светодиоди, представени самостоятелно, а не монтирани в модули, както това е допуснато за фоточувствителните полупроводникови елементи. С оглед тези съображения е отхвърлил жалбата като неоснователна.
Решението е издадено при спазване на предвидената от закона форма, съдържа мотиви и при постановяването му не се установи да са допуснати съществени процесуални нарушения. В решението е указано пред кого и в какъв срок може да се обжалва.Решението е съобщено на 25.07.2014г. ( л.110-111), а жалбата срещу първоначалното решение е постъпила в деловодството на ответника на 08.08.2014г.
По делото е назначена съдебно-техническа експертиза от специалист-електроинженер. В заключението си ( л.257) вещото лице В. Ч. сочи, че светодиодните ленти по търговска фактура № В006-1124-06/10.01.2012г. към ЕАД № 12BG002009Н0001737/07.03.2012г. представляват изделие, съставено от светодиоди и съответен брой резистори, трайно монтирани (запоени) върху гъвкава монтажна платка с дължина, значително по-голяма от ширината. Светодиодните ленти се доставят със или без запоени към тях захранващи проводници. Светодиодната лента може да се използва като светлинен източник, монтиран в осветител или отделно при условие, че осигурява всички необходими защити по отношение на безопасността и когато изпълнява всички поставени изисквания по отношение на нужните оптични, електрически и механични характеристики.
За да бъдат обаче използвани по предназначение, според вещото лице са необходими допълнителни монтажни действия като отрязване на необходимата дължина или свързване на няколко ленти, монтаж в осветител или закрепване на подходящо място и т.н. Процесните изделия се захранват с постоянно напрежение 12 V и не трябва да се свързват директно към електроразпределителната мрежа с променливо напрежение 230 V. Според вещото лице светодиодната лента не следва да се разглежда като осветително тяло, тъй като не разпределя, филтрира или трансформира светлина, излъчена от светодиодите.
При разпита му в съдебно заседание вещото лице сочи, че светодиодната лента не е завършено осветително тяло, защото се използва в комплект със съответното захранващо устройство, но е завършено изделие, защото се продава на ленти.
Съдебно-техническата експертиза е неоспорена от страните по делото и приета като доказателство по делото.
Въз основа на така изяснената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е подадена в законоустановения срок, от легитимирано лице и при наличие на правен интерес от обжалване, поради което се явява допустима.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
При извършване на служебната проверка за валидността на постановения административен акт, съдът намира, че обжалваното решение към ЕАД е издадено от компетентен орган, по предвидения от закона ред и форма за индивидуалните административни актове, поради което не страда от пороци влечащи неговата нищожност.
Решението е постановено от компетентен орган – началникът на Митническо бюро гр.Добрич. По процесния ЕАД митническото задължение е възникнало в Митническо бюро Добрич, поради което и началникът на същото по арг. на чл. 15, ал. 2 т. 8 от ЗМ е компетентният митнически орган да издаде процесното решение.
Решението е постановено в допустимо производство, регламентирано в чл.84а, ал.1 и сл. от ЗМ. Възражението за противното се гради на становището, че процесната ЕАД и решение за вземане под отчет ВПО-249/07.03.2012г., с което е определен размерът на дължимите публични държавни вземания, били влезли в сила стабилни индивидуални административни актове и всяко тяхно изменение следвало да бъде установено в производство по чл.99 и сл. от АПК. В процесния случай, според жалбоподателя срокът за възобновяване бил изтекъл, с оглед нормата на чл.102, ал.2 във вр. с чл.99, т.2 от АПК.
Не намира опора в закона становището, че декларацията е административен акт. В тази връзка съдът напълно споделя аргументите на ответника, посочени в писменото му становище по делото. Както е приел СЕС в решение от 15.09.2011 год. по дело С-138/10, ДП Груп, т. 33-35, съгласно чл. 59§ 1 отРегламент /ЕИО/ 2913/ 92 год., в митническото право на Съюза е приложим принципът, съгласно който за всяка предназначена за поставяне под митнически контрол стока следва да се подаде декларация. По този начин определянето на необходимите за прилагането на митническата правна уредба елементи по отношение на стоките се извършва въз основа не на направени от митническите органи констатации, а на предоставените от декларатора данни. Следователно, митническата декларация представлява, видно от чл. 4, т. 17 от Митническия кодекс, актът, с който деклараторът предявява в предвидените условия и форма своето желание да постави определена стока под даден митнически режим. Затова, поради естеството си на едностранен акт, тази декларация не представлява “решение” по см. на чл. 4, т. 5 от посочения кодекс, респ. индивидуален административен акт.
Не представлява такъв акт и решението на митническия орган за вземане под отчет. Съгласно чл. 217§ 1 от Регламент /ЕИО/ 2913/ 92 год., размерът на вносните или износните сборове, който произтича от даденото митническо задължение, наричан по-долу “размер на сборовете”, трябва да бъде изчислен от митническите органи незабавно в момента, в който те разполагат с необходимите данни и да бъде вписан в счетоводните документи или на друг носител на счетоводна информация, което е вземане под отчет. Съгласно чл. 221§ 1 от същия Регламент длъжникът трябва да бъде уведомен за размера на сборовете по подходящ начин, веднага, след като този размер бъде взет под отчет. Изложеното налага извода, че вземането под отчет е действие на митническите органи по изчисляване на митните сборове и тяхното осчетоводяване, което се съобщава на длъжника, но то не притежава характеристиките на административен акт по см. на чл. 4, от 5 от Митническия кодекс.
Двудневният срок по чл. 834 от ППЗМ, за нарушаването на който са изложени твърдения в жалбата, е инструктивен, а не преклузивен и евентуалното му пропускане му не представлява съществено нарушение на административно-производствените правила.
Неоснователно е и възражението, че при издаване на оспорения административен акт са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Съгласно изрично установеното с чл.78, §1 от Регламент /ЕИО/ №2913/92 г. на Съвета от 12 октомври 1992 г., след вдигането на стоките митническите органи имат право по своя инициатива или по искане на декларатора да поправят декларацията. Съгласно отразеното в ЕАД 12BG002009Н0005794/26.07.2012г., вдигането на стоките е разрешено от митническия орган.
Според чл.78, §2 от Регламент 2913/92, митническите органи имат право след вдигане на стоките и с цел установяване истинността на данните от декларацията, да извършват контрол на търговските документи и данни за вносните или износните операции с декларираните стоки, вкл. и на последващите търговски операции с тях.
От установената фактическа обстановка става ясно, че митническите органи са осъществили проверка на вносните операции, извършени от жалбоподателя, с цел установяване истинността на данните от декларацията, т.е за настоящия случай са приложими цитираните разпореди на чл.78, §1 и §2 от Регламента, доколкото те уреждат последващи проверки на вече вдигнати стоки. Според § 3 от същата разпоредба, когато последващата проверка на декларацията или последващият контрол установят, че разпоредбите, отнасящи се до съответния митнически режим са били приложени на основата на неверни или непълни данни, митническите органи вземат необходимите мерки, при спазване на приетите разпоредби, да уредят ситуацията, като отчитат новите данни, с които разполагат.
Не се спори между страните, че процесната ЕАД е подадена за режим допускане за свободно обращение и крайно потребление. Съгласно чл. 79 от МК, допускането за свободно обращение придава на необщностните стоки митнически статут на общностни стоки. Съгласно чл. 4, § 17 от МК, действието, чрез което едно лице изразява по установени форми и начини желанието си за прилагане на определен митнически режим за дадена стока, е “митническото деклариране”. Съгласно чл. 67 от МК, за дата на прилагане на разпоредбите на митническия режим, за който стоките са декларирани, се счита датата на приемането на декларацията от митническите органи, освен ако изрично не е предвидено друго. Прилагането на режима “допускане за свободно обращение” поражда вносно митническо задължение, което според чл. 201, § 2 от МК, възниква от момента на приемане на митническата декларация и длъжник, според § 3 на същата разпоредба е деклараторът.
Според чл. 20, § 1 от МК, когато възниква митническо задължение, законно дължимите сборове се основават на Митническата тарифа на ЕО, която според § 3,, б “а” и б “б”, включва: комбинираната номенклатура на стоки; всяка друга номенклатура, която се основава частично или изцяло на комбинираната номенклатура или която добавя подразделения към нея и която е установена от общностни разпоредби за специфични области с оглед прилагането на тарифни мерки, свързани с търговията на стоки;
Съгласно Наредба № Н-17/13.12.2006 г. за прилагане на разпоредбите на Приложение № 37 и Приложение № 38 от Регламент (ЕИО) № 2454/93 на Комисията относно писмено деклариране чрез Единния административен документ, попълването на тарифния код е част от задължителното съдържание на документа и се посочва в кл.33.
Задължение на декларатора е да предостави точни данни за определянето на правилната позиция при тарифното класиране на стоката, като в случай на съмнение може да поиска от митническите органи обвързваща тарифна информация съгласно чл. 12 от Митническия кодекс. Тъй като при приемането на митническата декларация, митническите органи не се произнасят по верността на предоставените от декларатора данни, не съществува пречка да проверят в последствие верността на тези данни – В този смисъл Решение на СЕС от 15.09.2011 г. по дело ДП Груп, С-138/10, точки 39 и 40. Именно тази възможност е уредена с разпоредбата на чл. 78, § 3 от МК.
Без съмнение грешката при посочването на тарифната позиция, попада в обхвата на понятието “неверни или непълни данни”, което е било предмет на тълкуване от страна на СЕС. С Решение от 14.01.2010 г. по съединени дела С-430/08 и С-431/08, точка 56, Съдът е приел, че “…чл. 78, § 3 не провежда разграничение между грешките и пропуските, които могат да бъдат поправени, и тези, които не могат. Изразът “неверни или непълни данни” трябва да се тълкува в смисъл, че обхваща както фактическите грешки или пропуски, така и грешките при тълкуването на приложимото право”.
В конкретния случай, спорът между страните е относно правилното тарифно класиране на стоката, предмет на вноса, и тъй като правилата за класиране на стоките са приложимо право, то грешката при посочването на тарифната позиция попада в приложното поле на чл. 78, § 3 от МК.
Съдът намира, че последващата проверка относно верността на декларирания тарифен номер, правилно е проведена по реда на чл. 78 от МК, а по отношение на спорния въпрос, правилно ли е извършено тарифното класиране, съдът съобрази следното:
Митническото класиране на внасяните в Европейския съюз стоки се урежда с Комбинираната номенклатура. Към датата на осъществяване на процесния внос в сила е нейната редакция, произтичаща от Регламент (ЕО) 1031/2008 на Комисията от 19 септември 2008г. за изменение на приложение І към Регламент (ЕИО) № 2658/87 на Съвета относно тарифната и статистическа номенклатура и Общата митническа тарифа. Комбинираната номенклатура се основава на Хармонизираната система за описание и кодиране на стоките, изработена от Съвета за митническо сътрудничество, понастоящем Световна митническа организация, и установена в Международната конвенция относно Хармонизираната система за описание и кодиране на стоките, сключена на 14 юни 1983 г. в Брюксел и одобрена заедно с протокола за изменението й от 24 юни 1986 г. от името на Европейската икономическа общност с Решение 87/369/ЕИО на Съвета от 7 април 1987 година.
Видно от процесния ЕАД, жалбоподателят е класирал стока № 1с код по КН 8541409000, който попада в обхвата на глава 85 озаглавена “Електрически машини и апарати, електроматериали и техните части; апарати за записване или възпроизвеждане на звук, апарати за записване или възпроизвеждане на телевизионен образ и звук и части и принадлежности към тези апарати”. Декларираният тарифен номер се обхваща от позиция 8541 “Диоди, транзистори и подобни полупроводникови елементи; фоточуствителни полупроводникови елементи, включително фотоволтаични клетки, дори монтирани в модули или сглобени в панели; светодиоди; монтирани пиезоелектрически кристали”, подпозиции 8541 40 “Полупроводникови фоточуствителни елементи, включително фотоволтаични клетки, дори монтирани в модули или сглобени в панели; светодиоди” и 8541 00 00 “Части”, като за стоките попадащи към подпозиция 8541 90 00 не е предвидено мито.
При извършване на последващата проверка на декларацията по реда на чл. 78 от МК, митническите органи са приели така извършеното тарифиране за неправилно, като са приели, че стоката декларирана под № 1 в процесния ЕАД като “светодиод”, следва да се класира с номер по КН 94050303990, който попада в глава 94 озаглавена “Мебели; медицинска и хирургическа мебелировка; спални артикули и други подобни; осветителни тела, неупоменати, нито включени другаде; рекламни лампи, светлинни надписи, светлинни указателни табели и подобни артикула; сглобяеми конструкции”, намираща се в раздел ХХ озаглавен “Разни стоки и продукти”. Определеният от митническите органи тарифен номер се обхваща от позиция 9405 “Осветителни тела /включително прожекторите/ и техните части, неупоменати, нито включени другаде; рекламни лампи, светлинни надписи, светлинни указателни табели и подобни артикула, притежаващи постоянно фиксиран светлинен източник и техните части, неупоменати, нито включени другаде”, подпозиции 9405 40 “Други електрически осветителни тела” и 9405 40 39 “Други”, като за стоките попадащи към подпозиция 9405 40 39 90 10 е предвидено конвенционално мито в размер на 4,7 %.
В заключението си вещото лице сочи, че светодиодната лента е изделие, съставено от светодиоди и съответен брой резистори, трайно монтирани през равни разстояния върху гъвкава монтажна платка. Светодиодната лента не следва да се разглежда като осветително тяло, тъй като не разпределя, филтрира или трансформира светлина, излъчена от светодиодите. Според вещото лице обаче светодиодната лента е завършено изделие, защото се предлага самостоятелно. Освен това може да се използва и самостоятелно ( при условие, че осигурява всички необходими защити по отношение на безопасността и когато изпълнява всички поставени изисквания по отношение на нужните оптични, електрически и механични характеристики).
За разлика от нея светодиодът е активен електронен елемент, който се състои от области с положителни и отрицателни токоносители и p-n преход и излъчва светлина в тесен спектър, когато през него преминава електрически ток в права посока. Той не може да се използва самостоятелно и винаги участва в някаква схема. Светодиодът, представен самостоятелно може да се дефинира като завършено изделие с приложение в електрониката /каквито са и обикновените диоди, транзисторите, тиристорите и др./, също и като източник на светлина в осветителна техника.
Следователно, единичният светодиод е полупроводников елемент, който попада в описанието на позиция 854140 от КН. Светодиодната лента не може да бъде класирана в позиция 8541409000 – “полупроводникови фоточувствителни елементи, включително фотоволтаични клетки, дори монтирани в модули и сглобени в панели; светодиоди”, каквото е становището на жалбоподателя. В подкрепа на този извод е граматическото тълкуване на тази позиция. Изразът “дори монтирани в модули и сглобени в панели” се отнася за полупроводникови фоточувствителни елементи, включително фотоволтаични клетки, а не за светодиоди, които в позицията са отделени с точка и запетая, което налага извода, че позицията няма предвид множество светодиоди, а единични такива.
Ето защо класирането на светодиодна лента в позиция 854140 от Комбинираната номенклатура е неправилно. Не може да бъде споделена позицията на жалбоподателя, че определението за светодиодна лента може да се извлече от определенията, формулирани в Регламент № 244/ 2009 и Регламент № 874/ 2012 на Европейската комисия. Първият се отнася за изискванията за екопроектиране на ненасочени лампи за бита, а вторият касае енергийното етикетиране на електрически лампи и осветители. Сочените регламенти са неотносими към правилното тарифно класиране на стоките. Определянето на тарифния код е регламентирано в митническото законодателство в чл. 20 от Регламент /ЕИО/ № 2913/ 92 на Съвета от 12. 10. 1992 год. относно създаване на Митнически кодекс на общността.
Общите правила за тълкуване на Комбинираната номенклатура се съдържат в част първа, раздел І А от нея, а част втора от КН съдържа таблицата със ставките на митата.
От практиката на Съда на Европейския Съюз в Люксембург в т.ч. изразената в Решение от 19 февруари 2009 г. по дело KaminoInternationalLogistics, C-376/07, точка 31, Решение от 14 април 2011 г. по дело BritishSkyBroadcastingGroup и Pace, C-288/09 и C-289/09, точка 60 и Решение на СЕС от 22 ноември 2012 г. по съединени дела С-320/11, С-330/11, С-382/11 и С-383/11, точка 27 следва, че в интерес на правната сигурност и улесняването на проверките, решаващият критерий за тарифното класиране на стоките по правило трябва да се търси в техните обективни характеристики и свойства, определени в текста на позицията в КН и забележките към разделите или главите.
В подкрепа на извода, че светодиодната лента не следва да бъде класирана в позиция 854140 от Комбинираната номенклатура, е издадената обвързваща тарифна информация /ОТИ/ за стоката в базата данни на Европейската комисия /приложение № 9/ от доклад № BG002000/1/2/13.05.2014г. на проверяващия екип, извършил последващия митнически контрол. В това приложение се съдържат ОТИ № BGBG/2009/000019, издадена на 16.03.2009 год. със срок за валидност 15.03.2015 на Централно митническо управление, София, № CZ34-0715-2013, издадена на 02.08.2013 год. със срок на валидност 01.08.2019 на Митническа служба Оломоуц, Чехия, № NLRTD-2011- 000148, издадена на 07.02. 2011 год. със срок на валидност 06.02.2017 год. на Данъчна служба Митница Регион Ротердам Рейнмонд, Нидерландия и други, подробно посочени и съдържащи се в приложението. Във всички ОТИ стока LED /светодиодна/ лента е класирана с тарифен код 9405403990 – подпозиция “други” на позиция 940540 “други електрически осветителни тела”. Съгласно Регламент /ЕО/ № 2454/ 93 на Съвета от 2. 07. 1993 год. относно определяне на разпоредби за прилагането на Регламент /ЕОИ/ № 2913/ 92 на Съвета за създаване на Митнически кодекс на Общността, чл. 11, обвързваща тарифна информация, предоставена от митнически органи на държава-членка след 01.01.1991 год., става обвързваща за компетентните органи на всички държави-членки при същите условия. Системата за издаване на обвързваща тарифна информация /ОТИ/ е създадена от Европейската Комисия като средство за подпомагане на търговските оператори при определяне на коректното тарифно класиране за целите на планираните от тях вносни/износни операции.
Съгласно дефиницията на чл. 5 от Регламент /ЕИО/ 2454/ 1993 год. “обвързваща тарифна информация” означава тарифна информация, задължителна за властите от всички държави, членки на Общността, при положение, че са изпълнени условията от членове 6 и 7. От изложеното следва, че след като в базата данни на Европейската комисия има публикувана ОТИ, че LED /светодиодна/ лента следва да бъде класирана с тарифен код 9405403990, тя е задължителна както за жалбоподателя осъществяващ внос на такава стока, така и за митническите органи, контролиращи този внос.
Като аргумент на извода, че LED /светодиодна/ лента следва да бъде класирана с тарифен код 9405403990, следва да бъде изтъкнато и следното: На 27.09.2012 год. е приет ЕАД № 12BG002009Н0008027, в който “ЕЛМАРК ИНДУСТРИЕС” АД декларира за допускане за свободно обръщение стока с описание “Светодиодни ленти- 10 000 метра” и тарифен код 8541409000. След представяне на по 1 бр. мостри от седемте вида светодиодни ленти е издадено становище с вх. № 1847-47/27.09.2012 год., според което стоките следва да се класират с код по ТАРИК 9405403990 със ставка мито 4. 7 %. В резултат е подадена молба от жалбоподателя за корекция на тарифния код от 8541409000 на 9405403990 и на 01.10.2012 год. е разрешено вдигането на стоките. Съгласно т. 29 и т. 30 от решение на СЕС по дело № С-571/ 2012 год. чл. 78§ 2 от Митническия кодекс позволява на митническите органи да преразглеждат предходни митнически декларации, които не са били проверени по реда на член68 от Митническия кодекс и които поради това са били разгледани съгласно член71, параграф2 от този кодекс в съответствие с посочените в тях данни. Няма пречка за тази цел митническите органи да разширят действието на резултатите от дадена частична проверка на включени в митническа декларация стоки и по отношение на стоки, включени в предходни митнически декларации, които същите органи вече са разрешили да бъдат вдигнати, когато стоките са еднакви/т. 31 от решението/ Установяването на идентичността на стоките може по-специално да се основе на контрола на търговските документи и данни за вносните или износните операции с декларираните стоки, включително и на последващите търговски операции с тях, и в частност да се основе на посочените от декларатора данни, съгласно които тези стоки произлизат от същия производител, имат същото наименование, същия външен вид и същия състав като стоките, които са включени в предходните митнически декларации.
От изложеното се налага извода, че определеният с решение към ЕАД № 12BG002009Н0001737/07.03.2012г. на Началника на МБ Добрич нов тарифен код на стока № 1 “светодиоди” е съобразен с описанието на позиция 9405403990 от КН и същото е материално законосъобразно.
Решението на Началника на МБ-Добрич е постановено и в рамките на 3-годишния срок от възникване на митническото задължение, т.е. в рамките на срока по чл. 221§ 3 от Регламент /ЕИО/ № 2913/ 92 г.
По така изложените съображения, съдът приема, че с Решение вх. № 32-57501 от 05.06.2014г. към ЕАД № 12BG002009Н0001737/07.03.2012г. началникът на МБ Добрич правилно е класирал стока № 1 “светодиоди” с номер по КН 94054003990 и е доначислил допълнителни задължения за мито и ДДС общо в размер на 1982,48 лв.
Предвид изхода на спора, на основание чл. 143, ал. 4 от АПК и ТР № 3/13.05.2010 г. на ВАС, в полза на ответната страна следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение, определено на основание, чл. 8, ал.1, т.1 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения, а именно в размер на 368,77 лв. при материален интерес от 1982,48 лв.
Предвид изложеното и на основание чл.172, ал.2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯжалбата на “ЕЛМАРК ИНДУСТРИЕС” АД, ЕИК 124634156, със седалище и адрес на управление гр. Добрич, бул. “Добруджа” №2, представлявано от Изпълнителните директори Ж.Г.Ж. и М.С.Д. против Решение вх. № 32-57501 от 05.06.2014г. към ЕАД № 12BG002009Н0001737/07.03.2012г. на Началника на МБ Добрич.
ОСЪЖДА “ЕЛМАРК ИНДУСТРИЕС” АД, ЕИК 124634156, със седалище и адрес на управление гр. Добрич, бул. “Добруджа” №2, представлявано от Изпълнителните директори Ж.Г.Ж. и М.С.Д. *** сумата от 386,77 лв. / триста осемдесет и шест лева и седемдесет и седем стотинки/ юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба в 14 – дневен срок от съобщението до страните пред Върховния административен съд на Република България.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ :
Н.Каменска