Р Е Ш Е Н И Е
№…………./29. 01. 2015 г., град Добрич
В ИМЕТО НА НАРОДА
ДОБРИЧКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, в открито съдебно заседание на двадесети януари през две хиляди и петнадесета година, ІІІ едноличен състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : КРАСИМИРА ИВАНОВА
При участието на секретаря В.С. разгледа докладваното от председателя адм. д. № 459/ 2014 г. по описа на ДАС и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 145 и сл. АПК във връзка с чл. 220, ал. 1 от Закона за митниците.
Образувано е по жалба на “ххххххх” АД, ЕИК ххххххх, със седалище и адрес на управление гр. Добрич, бул. “Добруджа” № 2, представлявано заедно и поотделно от изпълнителните директори Ж.Г.Ж. и М.С.Д.,*** чрез адв. Д. А., против решение към ЕАД № 11BG002009Н0008951/ 25. 07. 2011 год. с вх. № 32 – 57471/ 05.06.2014 год. на Началника на МБ – Добрич, потвърдено с решение № 32 -82983/ 23. 07. 2014 год. на Началника на Митница – Варна, с което е определен нов код по ТАРИК и са преизчислени държавните вземания, като са определени дължими за вземане под отчет държавни вземания, от които мито в размер на 23, 57 лв. и допълнителен ДДС в размер на 4, 71 лв.
В жалбата се твърди, че обжалваното решение е недопустимо, неправилно, издадено от некомпетентен орган и в нарушение на материалния и процесуалния закон. Излагат се доводи, че ЕАД в частта, обективираща публичните държавни вземания, има характер на стабилен административен акт, който след изтичане на срока за оспорването му може да бъде изменен само по реда и при условията на чл. 99, т. 2 от АПК. В конкретния случай документите, на които се е позовал административният орган, не са нови доказателства по смисъла на чл. 99, т. 2 от АПК, поради което решението е недопустимо. Сочи се още, че решението е постановено извън двудневния срок за последващо вземане под отчет по смисъла на чл. 834 от ППЗМ, тъй като пълният размер на митните сборове е могъл да бъде изчислен още на 28. 05. 2014 г., видно от съобщение изх. № 32 – 52273/ 28. 05. 2014 год. от Началника на МБ – Добрич до “ххххххх” АД, докато повторното вземане под отчет е извършено едва с ПВПО – 749/ 06. 06. 2014 год. /л. 252/. Изтъкват се аргументи за неспазване на сроковете за възобновяване на административното производство по смисъла на чл. 102, ал. 2 от АПК. Основанието за изменение на размера на дължимите публични държавни вземания по посочената ЕАД е обвързващата тарифна информация, която е била известна на административния орган към момента на приемането на ЕАД и вземането под отчет, поради което към датата на постановяване на решението са били изтекли както тримесечният срок от узнаване на обстоятелството, така и едногодишният срок от възникване на основанието. Възразява се също така, че решението не е постановено от висшестоящ административен орган, каквото е изискването на чл. 99 от АПК, поради което е издадено от некомпетентен орган. Иска се отмяна на оспорения акт, както и присъждане на сторените разноски по делото.
В съдебно заседание жалбоподателят поддържа жалбата чрез процесуалния си представител – адв. Д. А., ДАК. Настоява, че не са били налице предпоставките за извършване на последваща проверка по реда на чл. 78 от Регламент /ЕИО/ на Съвета № 2913/ 1992 г. Изтъква, че процедурата по чл. 78 е уредена като изключение и поради това е допустимо да се прилага само при изрично предвидените в нея условия и за постигане на целта, указана в чл. 78, § 2 – установяване истинността на данните от декларацията. Счита, че само ако разпоредбите на съответния митнически режим са приложении на основата на неверни или непълни дани, може да се пристъпи към поправка на приета декларация. В писмената си защита пледира, че нито в процесното решение, нито пред съда, саА навеждани като фактически основания релевираните в чл. 78 от Регламента обстоятелства, които да обосноват законосъобразността на извършената последваща проверка на ЕАД, както и че нито пред съда, нито в преписката, се правят твърдения, че проверката е извършена с цел установяване на данни в ЕАД, които са резултат на невярно или непълно деклариране. Настоява, че недоказването на предпоставките за извършване на последваща проверка, прави проведеното производство незаконосъобразно, което обстоятелство сочи адв. А., влияе върху крайния акт – решението за промяна на тарифния код по вече подаден ЕАД. Отделно от това, счита, че с оглед заключението на вещото лице класирането на стоките от митническите органи е неправилно. Иска отмяна на решението и присъждане на сторените по делото разноски, включително адвокатско възнаграждение.
Ответникът по делото – Началникът на МБ Добрич, чрез процесуалния си представител, в съдебно заседание и в писмени бележки, приложени по делото, оспорва основателността на жалбата и иска тя да бъде отхвърлена. Изразява становище, че тарифното класиране се основава на Комбинираната номенклатура на ЕС. Сочи, че към датата на осъществявания внос в сила е редакцията на комбинираната номенклатура /КН/, произтичаща от Регламент (ЕО) № 861/ 2010 на Комисията от 05. 10. 2010 г. за изменение на приложение І към Регламент (ЕИО) № 2658/ 87 на Съвета относно тарифната и статистическа номенклатура и Общата митническа тарифа. КН се основава на Хармонизираната система за описание и кодиране на стоките (ХС), изработена от Съвета за митническо сътрудничество, понастоящем Световна митническа организация, и установена в Международната конвенция относно Хармонизираната система за описание и кодиране на стоките. Обръща внимание, че видно от процесния ЕАД, жалбоподателят е класирал в тарифен номер 8541 40 90 90 със ставка на мито 0 % процесната стока, декларирана като “диоди, транзистори и подобни полупроводникови елементи; фоточувствителни полупроводникови елементи, включително фотоволтаични клетки, дори монтирани в модули или сглобени в панели; светодиоди; монтирани пиезоелектрически кристали”. Настоява, че позиция 8541 от КН се отнася за светодиоди, представени самостоятелно, а не монтирани в модули, както това е допуснато за фоточувствителните полупроводникови елементи. В случая, излага съображение, че с представените в хода на проверката от дружеството обяснения, писма, фактури, се вижда, че се касае за светодиодни лампи, като се позовава на това, че в търговските фактури стоката е описана по начин, който позволява идентифицирането й като светодиодна лампа, а именно посочен е тип цокъл. Сочи, че проверяващият екип е разгледал в базата данни на ЕК за издадена обвързваща тарифна информация /ОТИ/ за стока – LED лампи, подкрепящи констатацията, че приложимият тарифен код за горните стоки е 8543709099. Същевременно изтъква, че от 08. 08. 2012 г. икономическият оператор е декларирал коректния тарифен код и по – точно описание “светодиодни крушки” при допускане за свободно обращение на аналогични стоки и изрежда стоки ЕАД, с които са декларирани аналогичните стоки. По изложените съображения иска жалбата да бъде оставена без уважение и да бъде потвърдено решението на Началника на МБ Добрич. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Жалбата е подадена в срок (л. 260) и от легитимирано лице, адресат на административния акт, който го засяга неблагоприятно, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество, е неоснователна по следните съображения:
С ЕАД № 11BG002009Н0008951/ 25. 07. 2011 год. е оформен режим допускане за свободно обращение на стока № 2 “светодиоди” – 150 бр. с произход Китай и получател “ххххххх” АД. /л. 13/ За посочената стока в кл. 33 на митническата декларация е деклариран ТАРИК код 8541409090. Приложена е фактура № 10IT – H407 от 26. 08. 2010 г. /л. 17; 261 – 262/, издадена от ххххххх ЛТД, Китай, като в кл. 44 към декларацията е записана фактура № 11IT – H407 от 26. 08. 2010 г. След приключване на митническите формалности, за стоката е дадено разрешение за вдигане.
Със заповед № ЗМ – 2000 – 176/ 28. 02. 2014 год. на Началника на Митница – Варна /л. 94/ е възложено извършването на планова проверка на дружеството в рамките на последващия контрол на основание чл. 78, пар. 2 във връзка с чл. 13 – 16 от Регламент (ЕИО) № 2913/ 92 на Съвета от 12. 10. 1992 год. относно създаване на Митнически кодекс на Общността и чл. 84а, ал. 1 от Закона за митниците. Заповедта е връчена на “ххххххх” АД на 05. 03. 2014 год. /л. 95/ В резултат на извършената проверка е изготвен доклад № BG002000/ 1/ 2/ 13. 05. 2014 год. от проверяващия екип. В т. 3.1.3 /л. 102/ от доклада е посочено, че след извършен анализ на декларираните в ЕАД кодове по ТАРИК и описание на стоките в кл. 31 е извършена проверка на стока с описание “светодиоди” и “лед лампи”, като е посочено, че стоката е декларирана с тарифен номер 8541409000 /вместо 8541409090, какъвто код реално е деклариран, което съдът възприема като техническа грешка/ със ставка на мито 0 %. Проверяващият екип е приел, че посоченият ТАРИК код е погрешно деклариран, тъй като не съответства на стоката, описана в търговската фактура. Позиция 8541 от Комбинираната номенклатура /КН/ се отнася до светодиоди, представени самостоятелно, а не монтирани в модули, както това е допуснато за фоточувствителните полупроводникови елементи. В т. 3.1.3.1 от доклада е посочено, че стоката с описание “светодиоди”, декларирана с код по ТАРИК 8541409000 /изписването на последните четири цифри е 9000 вместо 9090/ по ЕАД № 11BG002009Н0008951/ 25. 07. 2011 год. представлява LED /светодиодни/ лампи, с приложим тарифен код 8543709099 и ставка на мито 3. 7%.
От описанието на стоката в търговската фактура е установено, че стоката е представена като определен брой светодиоди. Проверяващият екип е разгледал в базата данни на Европейската комисия за издадена обвързваща тарифна информация за стока LED лампи, при което е установил, че приложимият тарифен код за стоката е 8543709099. На базата на тази информация и на основание правила 1 и 6 от Общите правила за тълкуване на Комбинираната номенклатура на ЕС, както и от текстовете и термините на позиция 8543, в глава 85 и код по КН 85437090, митническите органи са приели, че стоката по посочената ЕАД следва да се класира с тарифен код 8543709099 и ставка на мито 3.7 %.
На 23. 04. 2014 г. /л. 209 – 210/ проверяваното дружество е уведомено писмено за провеждане на заключително обсъждане на основание чл. 84к от Закона за митниците. На 24. 04. 2014 год. в офис на дружеството в гр. Варна е проведено заключително обсъждане по повод установените при проверката обстоятелства и възможните правни последици, за което е изготвен протокол от същата дата, подписан от проверяващите и представителите на проверяваното дружество, надлежно връчен /л. 205 – 208/.
Въз основа на извършения последващ митнически контрол и съставения доклад № BG002000/1/2/ 13. 05. 2014 год. /л. 96 – 119/ е издадено Решение към ЕАД № 11BG002009Н0008951/ 25. 07. 2011 год. с вх. № 32 – 57471/ 05. 06. 2014 год. на Началника на МБ – Добрич /л. 26 – 28/, с което е определен ТАРИК код 8543709099 за стока № 2 по ЕАД 11BG002009Н0008951/ 25. 07. 2011 год. и ставка мито 3. 7%, като е определена сума за доплащане от 28. 28 лв., от които мито в размер на 23. 57 лв. и ДДС – 4. 71 лв.
По доклада дружеството е представило писмено становище от 30. 05. 2014 г. /л. 246 – 249/.
Решението на Началника на МБ – Добрич е обжалвано от “ххххххх” АД пред Началника на Митница – Варна. В жалбата /л. 31 – 33/ е посочено, че при постановяване на обжалваното решение не е съобразен периодът на внос и действащото българско и европейско законодателство за внос към този момент. Настоява се, че решението е на основание нововъзникнали изисквания, които се търсят за минал период, в който е действал друг регламент. Отново се излагат доводи, че описаните стоки в ЕАД представляват светодиоди (LED полупроводниково устройство) с p – n преход, осигуряващо оптично излъчване при възбуждане с електрически ток, като един или няколко светодиода са свързани помежду си в светодиодна лампа за бита. Твърди се, че предложеният в доклада от служителите на митница Варна код 8543709099 касае “електрически машини и апарати със специфична функция, неупоменати, нито включени другаде в настоящата глава.”, а техният продукт, съгласно описанието на Регламент 244/ 2009, представлява “светодиодна лампа”. Като доказателства за това, че продуктът на дружеството не следва да се тарифира в тази група, в жалбата се позовава на твърдението, че това не са електрически машини и апарати, описани в тарифната позиция, а именно: усилватели, радиочестотни модулатори, осцилатори, генератори, схеми за възпроизвеждане на звук, модул с горивни клетки, модул за визуализация, а това е източник на светлина, използван за монтиране в осветителни тела за жилищно – сградно осветление.
По жалбата е постановено решение № 32 – 82983/ 23. 07. 2014 на Началника на Митница – Варна /л. 74 – 81/, с което същата е отхвърлена. В решението е прието, че атакуваният административен акт е издаден от компетентен орган съобразно изискването на чл. 30 от ППЗМ. По процесния ЕАД митническото задължение е възникнало в Митническо бюро Добрич, поради което и Началникът на същото по аргумент на чл. 15, ал. 2 т. 8 от ЗМ е компетентният митнически орган да издаде процесното решение. Решението е издадено при спазване на предвидената от закона форма. В решението на Началника на Митница Варна е прието, че последващият митнически контрол е проведен съобразно изискванията на чл. 78 §2 от Регламент 2913/ 92 год. и чл. 84а от ЗМ. Посочено е, че определянето в митническата декларация на правилния код по КН е от особена важност за правилното прилагане на митническия режим и за упражняване на митническия надзор в рамките на този режим. Задължение на декларатора е предоставянето на точни данни за определянето на правилната позиция при тарифното класиране на стоката, като в случай на съмнение може да поиска от митническите органи обвързваща митническа информация съгласно чл. 12 от Митническия кодекс Тъй като при приемането на митническата декларация митническите органи не се произнасят по верността на предоставените от декларатора данни, не съществува пречка да проверят впоследствие верността на тези данни. Именно тази възможност е уредена с разпоредбата на чл. 78, пар. 3 от МК. Грешката при посочването на тарифната позиция попада в обхвата на понятието “неверни и непълни данни”, което трябва да се тълкува в смисъл, че обхваща както фактическите грешки и пропуски, така и грешките при тълкуване на приложимото право. В тази насока Началникът на Митница Варна се е позовал на решение на СЕС от 15. 09. 2011 г.по дело ДП Груп, С – 138/ 10, точки 39 и 40. Приел е, че позиция 8541, по която жалбоподателят е класирал процесната стока от КН, се отнася до светодиоди, представени самостоятелно, а не монтирани в модули, както това е допуснато за фоточувствителните и полупроводникови елементи. С оглед тези съображения, е счел подадената жалба за неоснователна и я е отхвърлил изцяло.
По делото е назначена съдебно – техническа експертиза от специалист -електроинженер. В заключението си /л. 287 – 291/ вещото лице инж. В. Ч. сочи, че процесната стока по търговска фактура № 10_T – H407/ 26.08.2011 г. представлява различни модели светодиодни лампи – изделия, съставени от светодиоди, трайно монтирани (запоени) върху твърда печатна платка, поместена в тяло с цокъл. Сочи, че платката със светодиодите е вградена н тялото на лампата. То има цокъл в задния край, няма запоени захранващи проводници. Монтажните действия са същите като при обикновените лампи. Според инж. Ч. светодиодната лампа представлява завършено изделие, но не осветително тяло, а светлинен източник, като сочи и стандартите, описващи този вид изделия. В съдебно заседание вещото лице обяснява, че “по отношение на електрическите апарати, … терминът “апарат” е понятие, което обхваща много неща…Чел съм тълкувания, че електрическата лампа попада в групата на електрическите апарати със специфична функция. Специфичната функция се изразява в това, че протичането на електрически ток предизвиква оптично излъчване, т. е. светене…” Заключението на вещото лице по съдебно – техническата експертиза не е оспорено от страните по делото и е прието като доказателство по делото.
Въз основа на така изяснената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е подадена в законоустановения срок, от легитимирано лице и при наличие на правен интерес от обжалване, поради което се явява допустима.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
При извършване на служебна проверка за валидността на постановения административен акт, съдът намира, че обжалваното решение към ЕАД е издадено от компетентен орган, по предвидения от закона ред и форма за индивидуалните административни актове, поради което не страда от пороци, налагащи обявяването му за нищожно.
Преди по – нататъшното обсъждане, съдът следва да посочи, че приема посочването в клетка 44 на фактура с № 11IT – H407/26. 08. 2010 г., е техническа грешка, която води до такава и в решението на административния орган, където е налице редуване с приложената в действителност фактура за вноса, приобщена към доказателствения материал по делото, № 10IT – H407/26. 08. 2010 г.
На следващо място, съдът приема за техническа грешка посочения в решенията и съответно отменен от административния орган ТАРИК код 8541409000, доколкото в кл. 33 /л. 13/ е посочен код 8541409090. Както заявява в съдебно заседание процесуалният представител на ответника, това е техническа грешка, следва да се счита отменен кодът, който е посочен в кл. 33, приет за неправилен, тъй като няма как началникът на МБ да се произнесе по различен от посочения в ЕАД код.
Неоснователно е становището на жалбоподателя, че атакуваното решение на Началника на МБ Добрич е постановено от некомпетентен орган по смисъла на чл. 99 от АПК, в нарушение на сроковете и при липса на предпоставките за възобновяване на административното производство по глава седма от АПК. Жалбоподателят аргументира становището си с обстоятелството, че процесният ЕАД и вземане под отчет представляват влезли в сила индивидуални административни актове. Както е приел СЕС в решение от 15. 09. 2011 год. по дело С-138/10, ДП Груп, т. 33 – 35, съгласно чл. 59§ 1 от Регламент /ЕИО/ 2913/ 92 год., в митническото право на Съюза е приложим принципът, съгласно който за всяка предназначена за поставяне под митнически контрол стока следва да се подаде декларация. По този начин определянето на необходимите за прилагането на митническата правна уредба елементи по отношение на стоките се извършва въз основа не на направени от митническите органи констатации, а на предоставените от декларатора данни. Следователно митническата декларация представлява, видно от чл. 4, т. 17 от Митническия кодекс, актът, с който деклараторът предявява в предвидените условия и форма своето желание да постави определена стока под даден митнически режим. Затова, поради естеството си на едностранен акт, тази декларация не представлява “решение” по смисъла на чл. 4, т. 5 от посочения кодекс, респ. индивидуален административен акт. Не представлява такъв акт и вземането под отчет. Съгласно чл. 217§ 1 от Регламент /ЕИО/ 2913/ 92 год. размерът на вносните или износните сборове, който произтича от даденото митническо задължение, наричан по – долу “размер на сборовете”, трябва да бъде изчислен от митническите органи незабавно в момента, в който те разполагат с необходимите данни и да бъде вписан в счетоводните документи или на друг носител на счетоводна информация, което е вземане под отчет. Съгласно чл. 221§ 1 от същия Регламент длъжникът трябва да бъде уведомен за размера на сборовете по подходящ начин, веднага, след като този размер бъде взет под отчет. Изложеното налага извода, че вземането под отчет е действие на митническите органи по изчисляване на митните сборове и тяхното осчетоводяване, което се съобщава на длъжника, но то не притежава характеристиките на административен акт по смисъла на чл. 4, от 5 от Митническия кодекс.
Двудневният срок по чл. 834 от ППЗМ, за нарушаването на който са изложени твърдения в жалбата, е инструктивен, а не преклузивен и евентуалното му пропускане не представлява съществено нарушение на административно – производствените правила.
Неоснователно е и възражението, че при издаване на оспорения административен акт са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Съгласно изрично установеното с чл. 78, §1 от Регламент /ЕИО/ № 2913/ 92 г. на Съвета от 12 октомври 1992 г., след вдигането на стоките митническите органи имат право по своя инициатива или по искане на декларатора да поправят декларацията. Съгласно отразеното в ЕАД 11BG002009Н0008951/ 27. 07. 2011 г., вдигането на стоките е разрешено от митническия орган.
Според чл. 78, §2 от Регламент 2913/ 92, митническите органи имат право след вдигане на стоките и с цел установяване истинността на данните от декларацията, да извършват контрол на търговските документи и данни за вносните или износните операции с декларираните стоки, включително и на последващите търговски операции с тях. Събраните доказателства сочат, че митническите органи са осъществили проверка на вносните операции, извършени от жалбоподателя, с цел установяване истинността на данните от декларацията, с оглед на което за настоящия случай са приложими разпоредбите на чл. 78, §1 и §2 от Регламента, доколкото те уреждат последващи проверки на вече вдигнати стоки.
Според § 3 от Регламента, когато последващата проверка на декларацията или последващият контрол установят, че разпоредбите, отнасящи се до съответния митнически режим, са били приложени на основата на неверни или непълни данни, митническите органи вземат необходимите мерки, при спазване на приетите разпоредби, да уредят ситуацията, като отчитат новите данни, с които разполагат.
Няма спор между страните, че процесният ЕАД е подаден за режим допускане за свободно обращение и крайно потребление. Съгласно чл. 79 от МК, допускането за свободно обращение придава на необщностните стоки митнически статут на общностни стоки. Допускането за свободно обращение води до прилагането на мерките на търговската политика, извършването на други формалности, предвидени при вноса на стоки и облагането със законно дължимите сборове. Съгласно чл. 4, § 17 от МК, действието, чрез което едно лице изразява по установени форми и начини желанието си за прилагане на определен митнически режим за дадена стока, е “митническото деклариране”. В този смисъл е и разпоредбата на чл. 59 от МК, съгласно която, всяка стока, предназначена да бъде поставена под митнически режим, подлежи на деклариране за съответния режим. Съгласно чл. 62, § 1 и § 2 от МК, писмените декларации се изготвят върху формуляр, съответстващ на официалния образец, предвиден за целта. Те трябва да бъдат подписани и да съдържат всички данни, необходими за прилагане на разпоредбите, отнасящи се до митническия режим, за който стоките са декларирани. Съгласно чл. 67 от МК, за дата на прилагане на разпоредбите на митническия режим, за който стоките са декларирани, се счита датата на приемането на декларацията от митническите органи, освен ако изрично не е предвидено друго. Прилагането на режима “допускане за свободно обращение” поражда вносно митническо задължение, което според чл. 201, § 2 от МК, възниква от момента на приемане на митническата декларация и длъжник, според § 3 на същата разпоредба, е деклараторът.
Според чл. 20, § 1 от МК, когато възниква митническо задължение, законно дължимите сборове се основават на Митническата тарифа на ЕО, която според § 3,,б”а” и б “б”, включва: комбинираната номенклатура на стоки; всяка друга номенклатура, която се основава частично или изцяло на комбинираната номенклатура или която добавя подразделения към нея и която е установена от общностни разпоредби за специфични области с оглед прилагането на тарифни мерки, свързани с търговията на стоки;
Съгласно Наредба № Н – 17/ 13. 12. 2006 г. за прилагане на разпоредбите на Приложение № 37 и Приложение № 38 от Регламент (ЕИО) № 2454/ 93 на Комисията относно писмено деклариране чрез Единния административен документ, попълването на тарифния код е част от задължителното съдържание на документа и се посочва в кл. 33.
С оглед изложеното, посочването в митническата декларация на правилния код по КН е от особена важност за правилното прилагане на митническия режим и за упражняване на митническия надзор в рамките на този режим. Задължение на декларатора е да предостави точни данни за определянето на правилната позиция при тарифното класиране на стоката, като в случай на съмнение може да поиска от митническите органи обвързваща тарифна информация съгласно чл. 12 от Митническия кодекс. Тъй като при приемането на митническата декларация, митническите органи не се произнасят по верността на предоставените от декларатора данни, не съществува пречка да проверят впоследствие верността на тези данни. /Решение на СЕС от 15.09.2011 г. по дело ДП Груп, С-138/10, точки 39 и 40/. Именно тази възможност е уредена с разпоредбата на чл. 78, § 3 от МК.
Грешката при посочването на тарифната позиция, попада в обхвата на понятието “неверни или непълни данни”, което е било предмет на тълкуване от страна на СЕС. С Решение от 14. 01. 2010 г. по съединени дела С – 430/ 08 и С – 431 /08, точка 56, Съдът е приел, че “…чл. 78, § 3 не провежда разграничение между грешките и пропуските, които могат да бъдат поправени, и тези, които не могат. Изразът “неверни или непълни данни” трябва да се тълкува в смисъл, че обхваща както фактическите грешки или пропуски, така и грешките при тълкуването на приложимото право”. В конкретния случай, спорът между страните е относно правилното тарифно класиране на стоката, предмет на вноса и тъй като правилата за класиране на стоките са приложимо право, то грешката при посочването на тарифната позиция попада в приложното поле на чл. 78, § 3 от МК.
С оглед горното, настоящият състав счита, че последващата проверка относно верността на декларирания тарифен номер, правилно е проведена по реда на чл. 78 от МК.
За да се произнесе по спорния въпрос, а именно – правилното тарифиране на стоката, съдът взе предвид следното:
Митническото класиране на внасяните в Европейския съюз стоки се урежда с Комбинираната номенклатура (КН). Към датата на осъществяване на процесния внос в сила е нейната редакция, произтичаща от Регламент (ЕО) 861/ 2010 на Комисията от 05. 10. 2010 г. за изменение на приложение І към Регламент (ЕИО) № 2658/ 87 на Съвета относно тарифната и статистическа номенклатура и Общата митническа тарифа /ЕАД от 25. 07. 2011 г./. КН се основава на Хармонизираната система за описание и кодиране на стоките (ХС), изработена от Съвета за митническо сътрудничество, понастоящем Световна митническа организация, и установена в Международната конвенция относно Хармонизираната система за описание и кодиране на стоките, сключена на 14 юни 1983 г. в Брюксел и одобрена заедно с протокола за изменението й от 24 юни 1986 г. от името на Европейската икономическа общност с Решение 87/ 369/ ЕИО на Съвета от 7 април 1987 година.
По делото е прието като доказателство писмо рег. индекс 44/ 7/ 13. 01. 2010 г. на МФ Агенция “Митници”, ЦМУ до Агенция “Митници”, ТМУ Варна, вх. № 4444 – 74/ 14. 01. 2010 г. /л. 122/, с което поради констатациите на ЦМУ, че в митническите учреждения се приемат различни тарифни номера за светодиодни ленти и с цел уеднаквяване на класирането са дадени указания относно тарифното класиране на светодиодни ленти, които имат характер на завършено изделие. В писмото е указано, че е неприемливо класирането на светодиодни ленти в позиция 8541 от КН, тъй като съгласно текста на позицията в нея се включват светодиоди, представени самостоятелно, а не монтирани в модули, както това е допуснато за фоточувствителните полупроводникови елементи.
Общите правила за тълкуване на КН се съдържат в част първа, раздел І А от нея, а част втора от КН съдържа таблицата със ставките на митата.
Видно от процесния ЕАД, жалбоподателят е класирал стока № 2 с код по КН 8541409090 със ставка на мито 0 %. Този тарифен код попада в обхвата на глава 85, озаглавена “Електрически машини и апарати, електроматериали и техните части; апарати за записване или възпроизвеждане на звук, апарати за записване или възпроизвеждане на телевизионен образ и звук и части и принадлежности към тези апарати”. Декларираният тарифен номер се обхваща от позиция 8541 “Диоди, транзистори и подобни полупроводникови елементи; фоточуствителни полупроводникови елементи, включително фотоволтаични клетки, дори монтирани в модули или сглобени в панели; светодиоди; монтирани пиезоелектрически кристали”, като за стоките попадащи към подпозиция 854140 90 90 не е предвидено мито. Позиция 8541 от КН се отнася за светодиоди, представени самостоятелно, а не монтирани в модули, както това е допуснато за фоточувствителните полупроводникови елементи.
При извършване на последващата проверка на декларацията по реда на чл. 78 от МК, митническите органи са приели така извършеното тарифиране за неправилно, като са счели, че стоката декларирана под № 2 в процесния ЕАД като “светодиоди”, представлява “светодиоди на плака в стъклокерамичен модул – LED лампи” и е приложим тарифен код 8543709099 със ставка на мито 3. 7 %.
За търговските отношения между купувача “ххххххх” АД и продавача ххххххх ЛТД, Китай няма представен договор при декларирането. Няма опаковъчен лист и декларация за съответствие. Същевременно по делото е представен от ответника договор на дружеството с друг доставчик – ххххххх.&Експ.КО.ЛТД, Китай. Видно от констатациите в Доклада от извършения последващ контрол стоката по процесната фактура е с идентични каталожни номера и описание като тази по фактури с доставчик ххххххх.&Експ.КО.ЛТД, Китай – светодиодни лампи.
В приложената към посочената ЕАД търговска фактура, стоката е описана по начин, който позволява идентифицирането й като светодиодна лампа, а именно посочен е тип цокъл E27, MR16, MR11, GU5.3, GU 10.
От практиката на Съда на Европейския Съюз в Люксембург в т. ч. изразената в Решение от 19 февруари 2009 г. по дело Kamino International Logistics, C – 376/ 07, точка 31, Решение от 14 април 2011 г. по дело British Sky Broadcasting Group и Pace, C – 288/ 09 и C – 289/ 09, точка 76 и Решение на СЕС от 22 ноември 2012 г. по съединени дела С – 320/ 11, С – 330/ 11, С – 382/ 11 и С – 383/ 11, точка 27 следва, че в интерес на правната сигурност и улесняването на проверките, решаващият критерий за тарифното класиране на стоките по правило трябва да се търси в техните обективни характеристики и свойства, определени в текста на позицията в КН и забележките към разделите или главите, както и че предназначението на продукта следва да се възприема като обективен критерий за класиране, доколкото е неразривно свързано с него и в тази връзка трябва да може да се прецени в зависимост от обективните характеристики и свойства на продукта.
В други свои решения СЕС отбелязва, че обяснителните бележки към ХС представляват важни средства за гарантиране на еднаквото прилагане на Общата митническа тарифа и в това си качество предоставят годни способи за нейното тълкуване
Съгласно правило 1 от Общите правила за тълкуване на КН, текстът на заглавията на разделите, на главите или на подглавите има само индикативна стойност, като класирането се определя законно съгласно термините на позициите и на забележките към разделите или към главите и съгласно следващите правила, когато те не противоречат на посочените по – горе термини на позициите и на забележките към разделите или главите.
Съгласно правило 6, класирането на стоките в подпозициите на една и съща позиция е нормативно определено съгласно термините на тези позиции и забележките към подпозициите, както и mutatis mutandis, съгласно горните правила при условие, че могат да се сравняват само подпозиции на еднакво ниво. Освен при разпоредби, предвиждащи обратното, за прилагането на това правило се вземат предвид и забележките към разделите и главите.
Както събраните по делото доказателства, които са еднопосочни – търговска фактура, договор за идентични стоки с друг доставчик и фактури към този договор, заключението на вещото лице, така и издадените и валидно действащи Обвързващи тарифни информации, налагат единствения извод, че процесната стока представлява светодиодна лампа – има повече от един светодиод, монтирани в модули, поместени в стъклокерамично тяло с цокъл, не работи при ниско напражение, използва се като светлинен източник и представлява завършено изделие. Като се съобразят правилата за класиране, видът и характеристиките на процесното изделие, следва да се има предвид, че позиция 8539 обхваща електрически лампи и тръби с нажежаема жичка или газоразрядни, включително артикулите, наречени капсуловани фарове и прожектори, и лампите и тръбите с ултравиолетови и инфрачервени лъчи; дъгови лампи. Доколкото в тази позиция се включват лампи с конкретно посочени източници на светлина, то лампите, използващи светодиоди, правилно е преценил административният орган, че следва да се класират в 8543 – неупоменати или включени другаде в глава 85 в случая в подпозиция 8543 70 90 – други, със ставка мито 3. 7 %.
Неприемливо е становището на жалбоподателя, че в случая следва да се вземат предвид определенията, формулирани в Регламент № 244/ 2009 и Регламент № 874/ 2012 на Европейската комисия. По отношение Регламентите:
Първият се отнася за изискванията за екопроектиране на ненасочени лампи за бита, а вторият касае енергийното етикетиране на електрически лампи и осветители. Сочените регламенти са неотносими към правилното тарифно класиране на стоките.
Определянето на тарифния код е регламентирано в митническото законодателство – чл. 20 от Регламент /ЕИО/ № 2913/ 92 на Съвета от 12. 10. 1992 год. относно създаване на Митнически кодекс на общността. В подкрепа на извода, че светодиодната лампа не следва да бъде класирана в позиция 854140 от КН е издадената обвързваща тарифна информация /ОТИ/ за стоката в базата данни на Европейската комисия /приложение № 7/ от доклад № BG002000/1/2/13.05.2014 год. на проверяващия екип, извършил последващия митнически контрол. /л. 156 – 174/ В това приложение се съдържат ОТИ, в които стока “LED лампи” е класирана с тарифен код 8543709099. С оглед обсъдените доказателства съдът, намира, че е налице идентичност между процесната стока и тази, за която са издадени ОТИ. Съгласно Регламент /ЕО/ № 2454/ 93 на Съвета от 2. 07. 1993 год. относно определяне на разпоредби за прилагането на Регламент /ЕОИ/ № 2913/ 92 на Съвета за създаване на Митнически кодекс на Общността, чл. 11, обвързваща тарифна информация, предоставена от митнически органи на държава – членка след 01. 01. 1991 год., става обвързваща за компетентните органи на всички държави – членки при същите условия. Системата за издаване на обвързваща тарифна информация /ОТИ/ е създадена от Европейската Комисия като средство за подпомагане на търговските оператори при определяне на коректното тарифно класиране за целите на планираните от тях вносни/ износни операции. Съгласно дефиницията на чл. 5 от Регламент /ЕИО/ 2454/ 1993 год. “обвързваща тарифна информация” означава тарифна информация, задължителна за властите от всички държави – членки на Общността, при положение, че са изпълнени условията от членове 6 и 7.
В случая към датата на ЕАД /л. 164, 172/ е налице действаща ОТИ, отнасяща се до еднакви по вид и характеристики стоки.
От изложеното следва, че след като в базата данни на Европейската комисия има публикувана ОТИ, че LED лампата следва да бъде класирана с тарифен код 8543709099, тя е задължителна както за жалбоподателя, осъществяващ внос на такава стока, така и за митническите органи, контролиращи този внос.
Като аргумент за извода, че LED лампата следва да бъде класирана с тарифен код 8543709099 следва да бъде изтъкнато и, че след дата 08. 08. 2012 г. “ххххххх” АД е започнал да декларира коректния код и по – точно описание “светодиодни крушки” при допускане за свободно обращение на аналогични стоки.
От изложеното се налага изводът, че определеният с решение към ЕАД № 11BG0020098951/ 25. 07. 2011 год. на Началника на МБ Добрич нов тарифен код на стока № 2 е съобразен с описанието на позиция 8543709099 от КН и същото е материално законосъобразно.
Решението на Началника на МБ – Добрич е постановено в рамките на 3 – годишния срок от възникване на митническото задължение, т. е. в рамките на срока по чл. 221 §3 от Регламент /ЕИО/ № 2913/ 92 год.
С оглед изложеното, съдът счита, че с Решение вх. № 32 – 57471 от 05. 06. 2014 г. към ЕАД № 11BG002009Н0008951/ 25. 07. 2011 Началникът на МБ Добрич правилно е класирал стока № 2 “светодиоди” с номер по КН 8543709099 и е доначислил допълнителни задължения за мито и ДДС общо в размер на 28. 28 лв.
Предвид изхода на спора и на основание чл. 143, ал. 4 от АПК във връзка с чл. 78, ал. 8 от ГПК и чл. 8, ал. 1 т. 1, във връзка с чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения с оглед изрично стореното в тази насока искане от процесуалния представител на ответника, на последния следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение при материален интерес 28. 28 лв., а именно в размер на 300 лв. /триста лева/.
С оглед изложеното и на основание чл. 172, ал. 2 последно от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ оспорването по жалба на “ххххххх” АД, ЕИК ххххххх, със седалище и адрес на управление гр. Добрич, бул. “Добруджа” №2, представлявано от Изпълнителните директори Ж.Г.Ж. и М.С.Д., против Решение към ЕАД № 11BG002009Н0008951/ 25. 07. 2011 год. с вх. № 32 – 57471/ 05. 06. 2014 год. на Началника на МБ – Добрич, потвърдено с решение № 32 – 82983/ 23. 07. 2014 год. на Началника на Митница -Варна.
ОСЪЖДА “ххххххх” АД, ЕИК ххххххх, със седалище и адрес на управление гр. Добрич, бул. “Добруджа” №2, представлявано от Изпълнителните директори Ж.Г.Ж. и М.С.Д.,*** сумата от 300 лв. юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване в 14 – дневен срок от съобщението до страните пред Върховния административен съд на Р България.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ :