Р Е Ш Е Н И Е
№…………./11.12.2014г., град Добрич
В ИМЕТО НА НАРОДА
ДОБРИЧКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, в открито съдебно заседание на седемнадесети ноември през две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : СИЛВИЯ САНДЕВА
При участието на секретаря И.Д. разгледа докладваното от председателя адм.д. № 458/2014г. по описа на ДАС и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 145 и сл. АПК във връзка с чл. 220, ал.1 от Закона за митниците.
Образувано е по жалба на “ЕЛМАРК ИНДУСТРИЕС” АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.Добрич, ***, представлявано заедно и поотделно от изпълнителните директори Ж.Г.Ж. и М.С.Д.,*** чрез адв. Д. А., против решение към ЕАД № 11BG002009Н0013814/23.11.2011 год. с вх. № 32-57504/05.06.2014 год. на Началника на МБ-Добрич, потвърдено с решение № 32-82958/23.07.2014 год. на Началника на Митница-Варна, с което е определен нов код по ТАРИК и са преизчислени държавните вземания, като са определени дължими за вземане под отчет държавни вземания, от които мито в размер на 3 386, 24 лева и допълнителен ДДС в размер на 677, 25 лева. В жалбата се твърди, че обжалваното решение е недопустимо, неправилно, издадено от некомпетентен орган и в нарушение на материалния и процесуалния закон. Излагат се доводи, че ЕАД в частта, обективираща публичните държавни вземания, има характер на стабилен административен акт, който след изтичане на срока за оспорването му може да бъде изменен само по реда и при условията на чл. 99, т. 2 от АПК. В конкретния случай документите, на които се е позовал административният орган, не са нови доказателства по смисъла на чл. 99, т. 2 от АПК, поради което решението е недопустимо. Сочи се още, че решението е постановено извън двудневния срок за последващо вземане под отчет по смисъла на чл. 834 от ППЗМ, тъй като пълният размер на митните сборове е могъл да бъде изчислен още на 28.05.2014г., видно от съобщение изх. № 32-52273/ 28.05.2014 год. от Началника на МБ-Добрич до “ЕЛМАРК ИНДУСТРИЕС” АД, докато повторното вземане под отчет е извършено едва с ПВПО-764/06.06.2014 год. Изтъкват се аргументи за неспазване на сроковете за възобновяване на административното производство по смисъла на чл. 102, ал. 2 от АПК. Основанието за изменение на размера на дължимите публични държавни вземания по посочената ЕАД е обвързващата тарифна информация, която е била известна на административния орган към момента на приемането на ЕАД и вземането под отчет, поради което към датата на постановяване на решението са били изтекли както тримесечният срок от узнаване на обстоятелството, така и едногодишният срок от възникване на основанието. Възразява се също така, че решението не е постановено от висшестоящ административен орган, каквото е изискването на чл. 99 от АПК, поради което е издадено от некомпетентен орган. Иска се отмяна на оспорения акт, както и присъждане на сторените разноски по делото, в т.ч. и адвокатско възнаграждение.
Ответникът по делото – Началникът на МБ Добрич, чрез процесуалния си представител оспорва основателността на жалбата и иска тя да бъде отхвърлена. Изразява становище, че тарифното класиране се основава на Комбинираната номенклатура на ЕС и Хармонизираната система за описание и кодиране на стоките. Стоката има характер на завършено изделие и следва да се класира в позиция 9405, като специфичният тарифен номер, който най-добре я описва, е 9405403990. Позовава се и на множество обвързващи тарифни информации, в които стока със същите характеристики и от същия вид е класирана еднозначно от митническите администрации на други страни – членки. Сочи, че тези обвързващи тарифни информации са задължителни за митническите органи от целия ЕС, поради което административният орган е бил длъжен да се съобрази с тях. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Жалбата е подадена в срок и от легитимирано лице, адресат на административния акт, който го засяга неблагоприятно, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:
С ЕАД № 11BG002009Н0013814/23.11.2011 год. е оформен режим допускане за свободно обращение на стока № 1 “светодиоди”- 59 800 бр. с произход Китай и получател “ЕЛМАРК ИНДУСТРИЕС” АД. За тази стока в кл. 33 на митническата декларация е деклариран ТАРИК код 8541409000, като са приложени фактура № 2011HL0908/07.10.2011г., издадена от РУИАН ХУАЛОНГ ЛАЙТИНГ КО ЛТД Китай, пакинг лист, фактура за международен транспорт, удостоверение от Екобулпак, декларация D.V.1 и декларация за съответствие, описани в кл.44 на декларацията. След приключване на митническите формалности, за стоката е дадено разрешение за вдигане.
Със заповед № ЗМ-2000-176/28.02.2014 год. на Началника на Митница-Варна е възложено извършването на планова проверка на дружеството в рамките на последващия контрол на основание чл. 78, пар. 2 във връзка с чл. 13-16 от Регламент (ЕИО) № 2913/ 92 на Съвета от 12.10.1992 год. относно създаване на Митнически кодекс на Общността и чл. 84а, ал.1 от Закона за митниците. Заповедта е връчена на “ЕЛМАРК ИНДУСТРИЕС” АД на 05.03.2014 год. В резултат на извършената проверка е изготвен доклад № BG002000/1/2/13.05.2014 год. от проверяващия екип. В т. 3.1.3 от доклада е посочено, че след извършен анализ на декларираните в ЕАД кодове по ТАРИК и описание на стоките в кл.31 е извършена проверка на стока с описание “светодиоди”, декларирана с тарифен номер 8441409000 със ставка на мито 0 %. Проверяващият екип е приел, че посоченият ТАРИК код е погрешно деклариран, тъй като не съответства на стоката, описана в търговската фактура. Позиция 8541 от Комбинираната номенклатура /КН/ се отнася до светодиоди, представени самостоятелно, а не монтирани в модули, както това е допуснато за фоточувствителните полупроводникови елементи. В т. 3.1.3.2 от доклада е посочено, че стоката с описание “светодиоди”, декларирана с код по ТАРИК 8441409000 по ЕАД № 11BG002009Н0013814/23.11.2011 год., представлява LED (светодиоден) кабел, има характер на осветително тяло и е приложим тарифен код 9405403990 със ставка на мито 4. 7%. В хода на проверката проверяващият екип е изискал от икономическия оператор договора между “ЕЛМАРК ИНДУСТРИЕС” АД и РУИАН ХУАЛОНГ ЛАЙТИНГ КО ЛТД Китай, в който е записано, че всички продукти по договора са светодиоди с дължина 100 м., съставени от 50 бр. модули. От описанието на стоката в търговската фактура е установено, че стоката е представена в мерна единица “метри” с определен брой светодиоди на метър от стоката и определен цвят. Към процесния ЕАД е приложен документ “DECLARATION OF CONFORMITY”, в който стоката е описана като “LED ROPE LIGHT” (светодиоден кабел / въже). Проверяващият екип е разгледал в базата данни на Европейската комисия за издадена обвързваща тарифна информация за стока LED (светодиодни) кабели, при което е установил, че приложимият тарифен код за стоката е 9405403990. На базата на тази информация и на основание правила 1, 2а (за случаите, в които изделията са представени в незавършен вид) и 6 от Общите правила за тълкуване на Комбинираната номенклатура на ЕС, както и от текстовете и термините на позиция 9405, подпозиция 940540 и код по КН 94054039, митническите органи са приели, че стоката по посочения ЕАД следва да се класира с тарифен код 9405403990 и ставка на мито 4.7 %.
На 24.04.2014г. е проведено заключително обсъждане на основание чл. 84к от Закона за митниците, за което е съставен протокол, подписан от проверяващите и представителите на проверяваното дружество. С вх. № 32-41011/07.05.2014 год. е представено писмено становище от дружеството, с което се изразява несъгласие с направените от проверяващия екип констатации за погрешно тарифно класиране. В становището е посочено, че стоката, предмет на фактурата към ЕАД № 11BG002009Н0013814/23.11.2011 год., представлява “светодиод” или LED – полупроводниково устройство с р-n преход, осигуряващо оптично излъчване при възбуждане с електрически ток. Дружеството е започнало да внася тези продукти в края на 2010 година, когато те са били нови не само за българския пазар, но и за пазара на Европейския съюз. Към този момент единственият нормативен акт, който е давал дефиниция на внасяните от дружеството продукти, е Регламент /ЕО/ № 244/ 2009 на Комисията от 18 март 2009 година за прилагане на Директива 2005/32/ЕО на Европейския парламент и на Съвета по отношение на изискванията за екопроектиране на ненасочени лампи за бита. Съгласно чл. 2, т.17 от цитирания регламент, “светодиод” или LED означава именно полупроводниково устройство с р-n преход, осигуряващо оптично излъчване при възбуждане с електрически ток. Сочената от проверяващия екип тарифна позиция 940540 се отнася за “Други електрически осветителни тела”. Внасяните от дружество продукти не са осветителни тела, тъй като не отговарят на характеристиките за осветително тяло доколкото последното предполага наличието на завършено устройство, функционална съвкупност от различни компоненти, в т.ч. монтирани захранващи кабели, монтирани клеми за връзка със захранващото устройство, приспособления за закрепване и монтаж, корпус, захранващ блок. Процесните стоки по своя характер и функционалност са източници на светлина и самите те се монтират в осветителни тела като източник на видима светлина – за жилищно – сградно осветление.
Проверяващият екип е приел, че цитираният в писменото становище Регламент /ЕО/ 244/2009 няма касателство с правилното тарифно класиране на стоките. Определянето на тарифния код е регламентирано в митническото законодателство – чл. 20 от Регламент (ЕИО) № 2913/ 92 на Съвета от 12.10.1992 год. относно създаване на Митнически кодекс на Общността, поради което не е променил констатациите си в доклада. Същият е изпратен на Началника на МБ – Добрич със служебна бележка с изх.№ 32-45270/14.05.2014г. на Началника на отдел “Последващ контрол” при Митница – Варна с указания за предприемане на действия за правилното тарифиране на стоките и вземане под отчет и досъбиране на дължимите митни сборове и други държавни вземания. На 29.05.2014г. с писмо с изх.№ 32-52273/28.05.2014г., издадено по реда на чл.19, ал.4 от ЗМ, Директорът на МБ – Добрич е уведомил дружеството за мотивите, на които ще се основава решението му за промяна на тарифното класиране на декларираните стоки по процесния ЕАД. В отговор на това писмо е постъпило ново писмено становище/възражение от “ЕЛМАРК ИНДУСТРИЕС” АД с вх.№ 33-53939/31.05.2014г., в което отново е изложено, че предложеният в доклада код не съответства на декларираните стоки, тъй като касае осветителни тела и техните части, докато продуктите на дружеството са светоизточник на светлина.
Въз основа на извършения последващ митнически контрол и съставения доклад за това е издадено Решение към ЕАД № 11BG002009Н0013814/23.11.2011 год. с вх. № 32-57504/05.06.2014 год. на Началника на МБ-Добрич, с което е коригиран тарифният код за стока № 1 “светодиоди” по ЕАД 11BG002009Н0013814/23.11.2011 год. на ТАРИК код 9405403990 и ставка мито на 4. 7%, като е определена сума за доплащане от 4 063, 49 лв., от които мито в размер на 3 386, 24 лв. и допълнителен ДДС – 677, 25 лв. Решението на Началника на МБ-Добрич е обжалвано от “ЕЛМАРК ИНДУСТРИЕС” АД пред Началника на Митница – Варна по същите съображения, че внесеният от дружеството продукт не представлява осветително тяло, а светоизточник на светлина. Изтъкнато е, че посоченият в ЕАД код 8541409000 отговаря най-точно на описанието на продукта в действащия към този момент Регламент 244/2009, приет от Европейската комисия. Впоследствие през 2012 година Европейската комисия е променила описанието на продуктите с Регламент 874/2012, приет на 12.07.2012 год., в сила от 15.10.2012 година, като продуктът “светодиод” е трансформиран в три отделни продукта: “светодиод”, “светодиоден пакет” и “светодиоден модул”. Преди 15.10.2012г. всички тези продукти били обединени в определението “светодиод”, съгласно Регламент 244/2009. Доказателство за това, че предложената от митническите служители тарифна позиция не съответства на продуктите на дружеството бил и фактът, че ТАРИК е променен от 01.01.2014 год., като са добавени текстове и описания, които се доближават или съвпадат с описанията на продуктите по Регламент 874/2012 год. Освен това от описанието на тарифна позиция 85414090, по която дружеството е декларирало стоката, не ставало ясно, че се визират единични светодиоди, а не свързани помежду си светодиоди. По жалбата е постановено решение № 32-82958/23.07.2014 на Началника на Митница – Варна, с което тя е отхвърлена. В решението е прието, че атакуваният административен акт е издаден от компетентен орган съобразно изискването на чл. 30 от ППЗМ. По процесния ЕАД митническото задължение е възникнало в Митническо бюро Добрич, поради което и началникът на същото по арг. на чл. 15, ал. 2 т. 8 от ЗМ е компетентният митнически орган да издаде съответното решение. В решението на Началника на Митница Варна е прието, че последващият митнически контрол е проведен съобразно изискванията на чл. 78 §2 от Регламент 2913/ 92 год. и чл. 84а от ЗМ. Посочено е, че определянето в митническата декларация на правилния код по КН е от особена важност за правилното прилагане на митническия режим и за упражняване на митническия надзор в рамките на този режим. Задължение на декларатора е предоставянето на точни данни за определянето на правилната позиция при тарифното класиране на стоката, като в случай на съмнение може да поиска от митническите органи обвързваща митническа информация съгласно чл. 12 от Митническия кодекс Тъй като при приемането на митническата декларация митническите органи не се произнасят по верността на предоставените от декларатора данни, не съществува пречка те да проверят впоследствие верността на тези данни. Именно тази възможност е уредена с разпоредбата на чл. 78, пар. 3 от МК. Грешката при посочването на тарифната позиция попада в обхвата на понятието “неверни и непълни данни”, което трябва да се тълкува в смисъл, че обхваща както фактическите грешки и пропуски, така и грешките при тълкуване на приложимото право. В тази насока Началникът на Митница Варна се е позовал на решения на СЕС по съединени дела С-430/08 и С-431/ 08, т. 56. Приел е, че позиция 8541, по която жалбоподателят е класирал процесната стока от КН, се отнася до светодиоди, представени самостоятелно, а не монтирани в модули, както това е допуснато за фоточувствителните полупроводникови елементи. Приел е, че Регламент № 244/2009 и № 847/2012 год., на които се позовава жалбоподателят, са неотносими към правилното тарифно класиране на стоката. Определянето на тарифния код е регламентирано в митническото законодателство – чл. 20 от Регламент /ЕИО/ № 2913 на Съвета от 12.10.1992 год. относно създаване на Митническия кодекс. Позовал се е и на обстоятелството, че за стоката – LED (светодиоден) кабел има издадена обвързваща тарифна информация /ОТИ/ с тарифен код 9405403990. Посочил е, че при извършване на последващата проверка на декларацията митническите органи са приели, че стоката, декларирана в процесния ЕАД като “светодиоди” представлява LED (светодиоден) кабел и има характер на осветително тяло, за което е приложим тарифен код 9405 40 39 90 със ставка на мито 4, 7 %. Цитирал е решение от 15 февруари 2007г. по дело RUMA, С-183/06, т.36 и решение по дело British Sky Broadcasting Group и Pace, С-288/09 и С-289/09, точка 76, съгласно които предназначението на продукта може да представлява обективен критерий за класиране, доколкото то е неразривно свързано с него, като в тази връзка трябва да може да се прецени в зависимост от обективните характеристики и свойства на продукта. По изложените съображения е приел, че подадената жалба е неоснователна и следва да бъде отхвърлена изцяло.
По делото е назначена съдебно-техническа експертиза със специалист-електроинженер, която не е оспорена от страните и е кредитирана от съда като обективно и компетентно изготвена. В заключението си вещото лице е посочило, че светодиодът е активен електронен елемент, който се състои от области с положителни и отрицателни токоносители и p-n преход и излъчва светлина в тесен спектър, когато през него преминава електрически ток в права посока (т.нар. електролуминесценция). Светодиодният кабел (маркуч, въже) е изделие, съставено от светодиоди. Представлява система от проводници (обикновено два), към които паралелно са свързани групи от светодиоди. Всяка група се състои от определен брой последователно свързани светодиоди и токоограничаващ елемент (резистор). Светодиодите са разположени през равни разстояния, електрическите връзки са изпълнени посредством тънки изолирани проводници. Цялата конструкция е поместена в прозрачна пластмасова или силиконова тръба. Светодиодните кабели работят с постоянен ток и се захранват от източник на постоянно напрежение (12, 24 или 230 V). Затова за включването на светодиодния кабел към електроснабдителната мрежа е необходим допълнителен захранващ или токоизправителен блок. Осветителното тяло се състои от три основни части: оптична част – с нейна помощ се преразпределя светлинния поток, намалява се яркостта на източника на светлина до необходимите нива, променя се цвета на светлината, електрическа част и механична част. Светодиодните кабели по търговска фактура № 2011HL0908/07.10.2011 год. към ЕАД № 11BG002009Н0013814/23.11.2011 год. представляват изделие, съставено от светодиоди и съответен брой резистори, свързани по определена схема и поместени в силиконова тръба. Основното им предназначение е за външно художествено или рекламно осветление. Намират приложение и за интериорно акцентиращо осветление. Светодиодният кабел се използва самостоятелно, без да се монтира допълнително в осветително тяло и има някои сходства със светлинните гирлянди, поради което може да се приеме, че представлява завършено изделие – осветител. При разпита му в съдебно заседание вещото лице е потвърдило, че светодиодният кабел може да се разглежда като самостоятелно осветително тяло с оглед на предназначението му и обективните му характеристики и свойства. Допълнително е посочило, че декларираната стока се доближава максимално по описание на тази, посочена в обвързващата тарифна информация от Великобритания.
В хода на административното производство са изготвени два превода от английски на български език на документите за внос – фактура, пакинг лист, декларация за съответствие. В първия от тях, представен от жалбоподателя, наименованието на стоката е преведено като “светодиоди”, а във втория, представен от ответника – като “наниз от светодиоди”. Във връзка с направеното от ответника оспорване на верността на превода, представен от страна на жалбоподателя, съдът е назначил съдебно – езикова експертиза със специалист – филолог. Според неоспореното от страните заключение на вещото лице, преводът на стоката в документите за внос като “светодиод” е некоректен, като същият трябва да гласи “светодиоден шнур, въже или кабел”.
Въз основа на така изяснената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
Оспореното решение на Началника на МБ Добрич е издадено от компетентен орган по смисъла на чл.30 от ППЗМ и отговаря на изискванията за форма и съдържание. То е постановено в резултат на извършена повторна проверка в рамките на последващия контрол на декларирането по чл. 78 §2 от Регламент 2913/92 год. и чл.84а, ал.1 от ЗМ, като не се установяват нарушения на разпоредбите на чл.84а – чл.84м от ЗМ. Заповедта за възлагане на проверката е надлежно връчена на проверяваното лице. Последващият контрол е осъществен от митнически служители в специализираното звено – отдел “Последващ контрол” в съответствие с разпоредбата на чл.84б от ЗМ. Спазен е и срокът за извършване на проверката по чл. 84в, ал. 6 от ЗМ. С оглед на изискванията на чл. 84к от ЗМ е проведено заключително обсъждане, като е предоставена възможност на дружеството да изрази становище и да сочи доказателства. За резултатите от контрола е издаден доклад № BG002000/1/2/13.05.2014 год., който е надлежно връчен на дружеството. Следователно процедурата по възлагане и провеждане на последващия митнически контрол по чл. 84а от ЗМ е спазена и не са налице съществени процесуални нарушения, опорочаващи акта.
Двудневният срок по чл. 834 от ППЗМ за вземането под отчет на пълния размер на митните сборове или на остатъка до пълния размер на митните сборове, за нарушаването на който са изложени твърдения в жалбата, е инструктивен, а не преклузивен и евентуалното му пропускане също не представлява съществено нарушение на административно-производствените правила.
Неоснователно е становището на жалбоподателя, че единният административен документ и вземането под отчет представляват влезли в сила индивидуални административни актове, които могат да бъдат отменяни или изменяни само по реда и при условията на чл.99 от АПК. Както е приел СЕС в решение от 15.09.2011 год. по дело С-138/10, ДП Груп, т. 33-35, съгласно чл. 59§ 1 от Регламент /ЕИО/ 2913/ 92 год., в митническото право на Съюза е приложим принципът, съгласно който за всяка предназначена за поставяне под митнически контрол стока следва да се подаде декларация. По този начин определянето на необходимите за прилагането на митническата правна уредба елементи по отношение на стоките се извършва въз основа не на направени от митническите органи констатации, а на предоставените от декларатора данни. Следователно, видно и от чл.4, т.17 от Митническия кодекс, митническата декларация представлява актът, с който деклараторът предявява в предвидените условия и форма своето желание да постави определена стока под даден митнически режим. Затова, поради естеството си на едностранен акт, тази декларация не представлява “решение” по смисъла на чл. 4, т. 5 от посочения кодекс, респ. индивидуален административен акт. Не представлява такъв акт и вземането под отчет. Съгласно чл. 217§ 1 от Регламент (ЕИО) 2913/ 92 год., размерът на вносните или износните сборове, който произтича от даденото митническо задължение, наричан по-долу “размер на сборовете”, трябва да бъде изчислен от митническите органи незабавно в момента, в който те разполагат с необходимите данни и да бъде вписан в счетоводните документи или на друг носител на счетоводна информация, което е вземане под отчет. Съгласно чл. 221§ 1 от същия Регламент, длъжникът трябва да бъде уведомен за размера на сборовете по подходящ начин, веднага, след като този размер бъде взет под отчет. От изложеното се налага извода, че вземането под отчет е действие на митническите органи по изчисляване на митните сборове и тяхното осчетоводяване, което се съобщава на длъжника, но то не притежава характеристиките на административен акт по смисъла на чл. 4, от 5 от Митническия кодекс. След като нито ЕАД, нито вземането под отчет имат характеристиките на индивидуални административни актове, то производството по възобновяване по чл.99 и и сл. от АПК е неприложимо спрямо тях и неправилно жалбоподателят се позовава на него.
Съгласно изрично установеното в чл.78, §1 от Регламент (ЕИО) № 2913/92г. на Съвета от 12 октомври 1992г., след вдигането на стоките митническите органи имат право по своя инициатива или по искане на декларатора да поправят декларацията. Следващият §2 гласи, че митническите органи има право след вдигане на стоките и с цел установяване истинността на данните от декларацията, да извършат контрол на търговските документи и данни за вносните или износните операции с декларираните стоки, включително и на последващите търговски операции с тях. От установената фактическа обстановка става ясно, че митническите органи са осъществили проверка на вносните операции, извършени от жалбоподателя, след освобождаване на стоките, с цел установяване на истинността на данните от декларацията, т.е. за настоящия случай са приложими разпоредбите на чл.78, §1 и §2 от Регламента, доколкото те уреждат последващи проверки на вече вдигнати стоки. Според §3 от същата разпоредба, когато последващата проверка на декларацията или последващият контрол установят, че разпоредбите, отнасящи се до съответния митнически режим, са били приложени на основата на неверни или непълни данни, митническите органи вземат необходимите мерки, при спазване на приетите разпоредби, да уредят ситуацията, като отчитат новите данни, с които разполагат. В тази насока са и разпоредбите на раздел ІV “Последващ контрол на декларирането” от дял ІІ, глава ХІV на ЗМ. Съгласно решение на СЕС от 15.09.2011г. по дело ДП Груп, С-138/10, точки 39 и 40, при приемането на митническата декларация митническите органи не се произнасят по верността на предоставените от декларатора данни, поради което не съществува пречка това да се провери по-късно. Именно тази възможност е уредена с разпоредбите на чл.78, §3 от МК и чл.84 и сл. от ЗМ.
Без съмнение грешката при посочването на тарифната позиция, попада в обхвата на понятието “неверни или непълни данни”, което е било предмет на тълкуване от страна на СЕС. С Решение от 14.01.2010 г. по съединени дела С-430/08 и С-431/08, точка 56, Съдът е приел, че “…чл. 78, § 3 не провежда разграничение между грешките и пропуските, които могат да бъдат поправени, и тези, които не могат. Изразът “неверни или непълни данни” трябва да се тълкува в смисъл, че обхваща както фактическите грешки или пропуски, така и грешките при тълкуването на приложимото право”. В случая спорът между страните е относно правилното тарифно класиране на стоката, предмет на вноса, и тъй като правилата за класиране на стоките са приложимо право, то грешката при посочване на тарифната позиция попада в приложното поле на чл. 78, § 3 от МК и може да бъде коригирана в рамките на последваща проверка. В подкрепа на това е и т.56 от решение от 14.01.2010г. по съединени дела С -430/11 и С-431/11 на СЕС. В друго негово решение от 22.11.2012г. по съединени дела С – 320/11, С – 330/11, С – 382/11 и С – 383/11, по т.3 е прието, че няма пречка последващата промяна в тарифното класиране на стоките да се извършва въз основа на документи, без митническите органи да са длъжни да проверяват физически стоките, като е достатъчно чрез събраните при проверката доказателства да бъдат установени обективните характеристики на стоката.
Ето защо, последващата проверка относно верността на декларирания тарифен код правилно е проведена по реда на чл.78 от МК, във вр. чл. 84а от ЗМ и административният орган не е допуснал нарушение на процесуалния закон. Касае се за специално производство, което изключва приложението на общите административно производствени правила по чл.99 и сл. от АПК, поради което издаденото в това производство решение не е недопустимо. То не е и неправилно поради нарушение на материалния закон или пък на неговата цел.
Митническото класиране на внасяните в Европейския съюз стоки се урежда с Комбинираната номенклатура (КН). Към датата на осъществяване на процесния внос в сила е нейната редакция, произтичаща от Регламент (ЕО) 861/2010 на Комисията от 05. 10. 2010 г. за изменение на приложение І към Регламент (ЕИО) № 2658/87 на Съвета относно тарифната и статистическа номенклатура и Общата митническа тарифа. КН се основава на Хармонизираната система за описание и кодиране на стоките (ХС), изработена от Съвета за митническо сътрудничество, понастоящем Световна митническа организация, и установена в Международната конвенция относно Хармонизираната система за описание и кодиране на стоките, сключена на 14 юни 1983 г. в Брюксел и одобрена заедно с протокола за изменението й от 24 юни 1986 г. от името на Европейската икономическа общност с Решение 87/369/ЕИО на Съвета от 7 април 1987 година.
Общите правила за тълкуване на КН се съдържат в част първа, раздел І А от нея, а част втора от КН съдържа таблицата със ставките на митата.
Съгласно правило 1 от Общите правила за тълкуване на КН, текстът на заглавията на разделите, на главите или на подглавите има само индикативна стойност, като класирането се определя законно съгласно термините на позициите и на забележките към разделите или към главите и съгласно следващите правила, когато те не противоречат на посочените по-горе термини на позициите и на забележките към разделите или главите.
Съгласно правило 6, класирането на стоките в подпозициите на една и съща позиция е нормативно определено съгласно термините на тези позиции и забележките към подпозициите, както и mutatis mutandis, съгласно горните правила при условие, че могат да се сравняват само подпозиции на еднакво ниво. Освен при разпоредби, предвиждащи обратното, за прилагането на това правило се вземат предвид и забележките към разделите и главите.
От практиката на Съда на Европейския Съюз в Люксембург в т.ч. изразената в Решение от 19 февруари 2009 г. по дело Kamino International Logistics, C-376/07, точка 31, Решение от 14 април 2011 г. по дело British Sky Broadcasting Group и Pace, C-288/09 и C-289/09, точка 60 и Решение на СЕС от 22 ноември 2012 г. по съединени дела С-320/11, С-330/11, С-382/11 и С-383/11, точка 27 следва, че в интерес на правната сигурност и улесняването на проверките, решаващият критерий за тарифното класиране на стоките по правило трябва да се търси в техните обективни характеристики и свойства, определени в текста на позицията в КН и забележките към разделите или главите.
В Решение от 15 февруари 2007 г. по дело RUMA, C-183/06, точка 36 и Решение по дело British Sky Broadcasting Group и Pace, С-288/09 и C-289/09, точка 76, СЕС е посочил, че предназначението на продукта може да представлява обективен критерий за класиране, доколкото то е неразривно свързано с него, като в тази връзка трябва да може да се прецени в зависимост от обективните характеристики и свойства на продукта.
С Решение от 29 април 2010 г. по дело Roeckl Sporthandschuhe, C-123/09, точка 29 и Решение от 28 юли 2011 г. по дело Pasific World и FDD, С-215/10, точка 29, СЕС е припомнил, че обяснителните бележки към ХС представляват важни средства за гарантиране на еднаквото прилагане на Общата митническа тарифа и в това си качество предоставят годни способи за нейното тълкуване.
Видно от процесния ЕАД, жалбоподателят е класирал стока № 1 “светодиоди”- 59 800 бр. с ТАРИК код 8541409000, който попада в обхвата на глава 85 озаглавена “Електрически машини и апарати, електроматериали и техните части; апарати за записване или възпроизвеждане на звук, апарати за записване или възпроизвеждане на телевизионен образ и звук и части и принадлежности към тези апарати”. Декларираният тарифен номер се обхваща от позиция 8541 “Диоди, транзистори и подобни полупроводникови елементи; фоточувствителни полупроводникови елементи, включително фотоволтаични клетки, дори монтирани в модули или сглобени в панели; светодиоди; монтирани пиезоелектрически кристали“, подпозиции 8541 40 “Полупроводникови фоточувствителни елементи, включително фотоволтаични клетки, дори монтирани в модули или сглобени в панели; светодиоди” и 8541 00 00 “Части“, като за стоките попадащи към подпозиция 8541 90 00 не е предвидено мито.
При последващия митнически контрол е установено, че стоката по цитираната фактура представлява LED (светодиоден) кабел, а не единични светодиоди, поради което следва да класира с номер по КН 94050303990, който попада в глава 94 озаглавена “Мебели; медицинска и хирургическа мебелировка; спални артикули и други подобни; осветителни тела, неупоменати, нито включени другаде; рекламни лампи, светлинни надписи, светлинни указателни табели и подобни артикула; сглобяеми конструкции“, намираща се в раздел ХХ озаглавен “Разни стоки и продукти“. Определеният от митническите органи тарифен номер се обхваща от позиция 9405 “Осветителни тела /включително прожекторите/ и техните части, неупоменати, нито включени другаде; рекламни лампи, светлинни надписи, светлинни указателни табели и подобни артикула, притежаващи постоянно фиксиран светлинен източник и техните части, неупоменати, нито включени другаде“, подпозиции 9405 40 “Други електрически осветителни тела” и 9405 40 39 “Други”, като за стоките попадащи към подпозиция 9405 40 39 90 10 е предвидено конвенционално мито в размер на 4,7 %.
Като LED (светодиоден) кабел е дефинирана стоката и в заключението на вещото лице по съдебно – езиковата експертиза, според което точният превод на наименованието на продукта е “светодиоден кабел, въже или шнур”, който е сходен с превода на ответника “наниз от светодиоди”. В заключението си по СТЕ вещото лице е посочило, че светодиодният кабел е изделие, съставено от светодиоди. Представлява система от проводници (обикновено два), към които паралелно са свързани групи от светодиоди. Светодиодният кабел се използва самостоятелно, не се монтира в осветително тяло и представлява завършено изделие – осветител. За разлика от него светодиодът е полупроводниково устройство, което не може да се използва самостоятелно и няма характеристиките на самостоятелно осветително тяло. Следователно единичният светодиод е полупроводников елемент, който попада в описанието на позиция 854140 от КН. Светодиодният кабел като завършено изделие не се обхваща от хипотезите, визирани в позиция 854140 от КН. Той не може да бъде класиран в позиция 8541409000 – “полупроводникови фоточувствителни елементи, включително фотоволтаични клетки, дори монтирани в модули и сглобени в панели; светодиоди”, каквото е становището на жалбоподателя. Основание за този извод е граматическото тълкуване на позицията, в която изразът “дори монтирани в модули и сглобени в панели” се отнася за полупроводникови фоточувствителни елементи, включително фотоволтаични клетки, а не за светодиоди, които при изброяването са отделени с точка и запетая. Следователно позицията няма предвид множество светодиоди, монтирани в модули, а единични такива, поради което класирането на стока № 1 “светодиоден кабел” с ТАРИК код 8541409000 е неправилно.
Не може да бъде споделен доводът на жалбоподателя, че определението за светодиоден кабел може да се извлече от определенията, формулирани в Регламент № 244/2009 и Регламент № 874/2012 на Европейската комисия. Първият се отнася за изискванията за екопроектиране на ненасочени лампи за бита, а вторият касае енергийното етикетиране на електрически лампи и осветители. Сочените регламенти са неотносими към правилното тарифно класиране на стоките. Определянето на тарифния код е регламентирано в митническото законодателство – чл. 20 от Регламент /ЕИО/ № 2913/ 92 на Съвета от 12. 10. 1992 год. относно създаване на Митнически кодекс на общността.
Неоснователно е и възражението на жалбоподателя, че продуктът по процесния ЕАД не е осветително тяло, нито част за тяло, а светоизточник на светлина, тъй като няма монтирани захранващи кабели, клема за връзка със захранващото устройство, корпус и захранващ блок, за да работи, и се монтира основно в осветителни тела като източник на видима светлина – за жилищно – сградно осветление. Действително за функционирането на светодиодния кабел са необходими допълнителен захранващ или токоизправителен блок, захранващ шнур и крайна тапа, както е посочило и вещото лице по СТЕ, но това не изключва характера му на завършено изделие – осветител. Аргумент за това е и правило 2 а) от общите правила за тълкуване на КН, съгласно което всяко упоменаване на един артикул в определена позиция включва този артикул, дори некомплектован или незавършен, при условие, че в това си състояние той притежава основните характеристики на комплектован или завършен артикул. Не отговаря на фактите по делото и твърдението, че светодиодният кабел се монтира главно в осветителни тела като източник на видима светлина – за жилищно сградно осветление, защото според неоспореното заключение на вещото лице той се използва самостоятелно, без да се монтира допълнително в осветително тяло, като основното му предназначение е за художествено или рекламно осветление. За целите на тарифното класиране терминът “осветително тяло” следва да се разглежда съобразно правилата за класиране и термините към главите, позициите и подпозициите в Комбинираната номенклатура. По смисъла на КН, за да бъде определено едно изделие като осветително тяло, следва да има вграден постоянен източник на светлина, а такива са именно светодиодите, от които е съставен светодиодният кабел.
В подкрепа на извода, че светодиодният кабел не следва да бъде класиран в позиция 854140 от КН е и обвързващата тарифна информация /ОТИ/ за стоката в базата данни на Европейската комисия, съставляваща приложение № 9 от доклад № BG002000/1/2/13.05.2014 год. на проверяващия екип, извършил последващия митнически контрол. В това приложение се съдържа ОТИ № GB500928959, издадена на 28.04.2011год. със срок на валидност 27.04.2017год. на Агенция за приходи и митници на нейно величество, Есекс, Великобритания, в която стока с наименование “наниз от светодиоди”, която според вещото лице по СТЕ е най-близка по описание и технически характеристики на LED (светодиоден) кабел, е класирана с тарифен код 9405403990 – подпозиция “други” на позиция 940540 “други електрически осветителни тела”. Съгласно Регламент /ЕО/ № 2454/ 93 на Съвета от 02.07.1993 год. относно определяне на разпоредби за прилагането на Регламент /ЕОИ/ № 2913/ 92 на Съвета за създаване на Митнически кодекс на Общността, чл. 11, обвързваща тарифна информация, предоставена от митнически органи на държава-членка след 01.01.1991 год., става обвързваща за компетентните органи на всички държави-членки при същите условия. Системата за издаване на обвързваща тарифна информация /ОТИ/ е създадена от Европейската Комисия като средство за подпомагане на търговските оператори при определяне на коректното тарифно класиране за целите на планираните от тях вносни/износни операции. Съгласно дефиницията на чл. 5 от Регламент /ЕИО/ 2454/ 1993 год., “обвързваща тарифна информация” означава тарифна информация, задължителна за властите от всички държави, членки на Общността, при положение, че са изпълнени условията от членове 6 и 7. От изложеното следва, че след като към датата на процесния внос в базата данни на Европейската комисия има публикувана ОТИ, че LED (светодиоден) кабел следва да бъде класиран с тарифен код 9405403990, тя е задължителна както за жалбоподателя, осъществяващ внос на такава стока, така и за митническите органи, контролиращи този внос. Без правно значение е фактът, стоките в ОТИ и в процесния ЕАД са с различно търговско наименование – “наниз от светодиоди” и “светодиоден кабел”, защото съгласно решение на СЕС по дело С-199/09, ОТИ се прилага за еднакви по вид стоки със сходни характеристики, касаещи тарифното им класиране, а в случая това е точно така, видно и от обясненията на вещото лице по СТЕ. Освен това според заключението на вещото лице по съдебно – езиковата експертиза, коректният превод на търговското наименование на стоката по ЕАД е “светодиоден кабел, въже или шнур”, което е еднакво по значение с наименованието “наниз от светодиоди”, посочено в ОТИ.
От изложеното се налага извода, че определеният от митническия орган нов тарифен код на стока № 1 “светодиоди” по процесния ЕАД е съобразен с описанието на позиция 9405403990 от КН и оспореното решение е законосъобразно по същество, като правилно също така са доначислени допълнителни задължения за мито и ДДС в общ размер на 4063, 49 лева.
Решението на Началника на МБ-Добрич е постановено и в рамките на 3-годишния срок от възникване на митническото задължение, т.е. в рамките на срока по чл. 221§ 3 от Регламент /ЕИО/ № 2913/ 92 год.
По изложените съображения оспореното решение не страда от пороци, водещи до неговата нищожност или унищожаемост, поради което жалбата срещу него следва да бъде отхвърлена като неоснователна.
С оглед на изхода на делото, в полза на ответника по жалбата следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 514, 44 лева, определено на основание чл. 8, ал. 1, т. 2 от Наредба № 1/2004 год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Ответникът не е поискал заплащане на сторените разноски за възнаграждение за вещо лице по СЕЕ в размер на 30 лева, поради което и съдът не се произнася по дължимостта им.
Предвид изложеното и на основание чл.172, ал.2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на “ЕЛМАРК ИНДУСТРИЕС” АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.Добрич, ***, представлявано заедно и поотделно от изпълнителните директори Ж.Г.Ж. и М.С.Д., против решение към ЕАД № 11BG002009Н0013814/23.11.2011 год. с вх. № 32-57504/05.06.2014 год. на Началника на МБ-Добрич, потвърдено с решение № 32-82958/23.07.2014 год. на Началника на Митница-Варна.
ОСЪЖДА “ЕЛМАРК ИНДУСТРИЕС” АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.Добрич, ***, представлявано заедно и поотделно от изпълнителните директори Ж.Г.Ж. и М.С.Д.,*** сумата от 514, 44 лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с касационна жалба пред Върховния административен съд на Република България в 14 – дневен срок от съобщението до страните.
Административен съдия :