Р Е Ш Е Н И Е
№……
гр. Добрич, 14.10.2014 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Административен съд Добрич, І кас. състав в публичното заседание на тридесети септември през две хиляди и четиринадесета година, в състав:
Председател: КРАСИМИРА ИВАНОВА
Членове: ТЕОДОРА МИЛЕВА
ДИМИТЪР МИХОВ
при секретаря М.М. и в присъствието на прокурора ЗЛАТКО ТОДОРОВ като разгледа докладваното от съдия Т. Милева кад № 418 по описа за 2014 година и за да се произнесе, съобрази следното:
Делото е образувано по жалба с правно основание чл. 63, ал. 1, изречение второ от ЗАНН, подадена от Д.Д.Г. ***, чрез адв. Г.Д. – ВАК против решение №29 от 29.05.2014 г., постановено по НАХД №71/2014 г. по описа на РС Добрич, с което е потвърдено НП с което на Д.Д.Г. за извършено нарушение на чл. 98, ал. 2, т. 4 от ЗДвП, на основание чл. 178д от ЗДвП му е наложено наказание “глоба” в размер на 200.00 лева.
Жалбоподателят твърди в жалбата, че Решението на ДРС е неправилно, постановено в нарушение на материалния закон и при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, не е мотивирано. Твърди се, че при изготвяне на АУАН е присъствал само един свидетел, при положение, че е имало и други очевидци и това е нарушение на административнопроизводствените правила. Твърди се, че решението е бланкетно и съдът не е обсъдил доводите изложени в жалбата пред него. Излагат се доводи, че нито в АУАН, нито в НП е посочено кой знак е нарушен и въобще такъв дали е имало на място. Касаторът счита, че безспорно от събраните гласни доказателства се е установило, че мястото за инвалиди не е било обозначено с маркировка, както и че не са обозначени броя на паркоместата за инвалиди. Сочи се, че съдът не се е мотивирал защо кредитира част от показанията на свидетелите, и защо намира, че същите са “непоследователни, нелогични и неправдиви”. Иска да се отмени решението на ДРС и наказателното постановление.
Ответната страна не изразява становище по жалбата.
Представителят на ОП Добрич твърди, че жалбата е неоснователна и решението на ДРС следва да се потвърди като правилно и законосъобразно.
Първоинстанционният съд е приел, че на 22.10.2013 г. около 15,00 часа в гр. Добрич, по ул. “Страцин” до Областна управа Д.Д.Г. паркира л.а. “Пежо 307” с рег. №*** на място определено за инвалиди и обозначено с пътен знак и маркировка.
Районният съд е приел, че безспорно е извършено вмененото нарушение от Г.. При издаване на АУАН и НП не са допуснати съществени процесуални нарушения. Обсъдил е наложаната санкция, която е в предвидения в закона размер, изложил е мотиви защо не приема показанията на свидетеля Кирил Кирилов и е потвърдил и наказателното постановление.
Настоящият състав не споделя изводите на първоинстанционния съд.
Съгласно разпоредбата на чл. 98, ал. 2, т. 4 от ЗДвП, паркирането е забранено на места, определени за хора с трайни увреждания, а съгласно разпоредбата на чл. 178д от ЗДвП, се наказва се с глоба в размер 200 лв. лице, което, без да има това право, паркира на място, определено за превозно средство, обслужващо хора с трайни увреждания, или за превозно средство, приспособено и управлявано от хора с трайни увреждания.
Съгласно чл.22 от Наредба №4 от 01.07.2009 г. за проектиране, изпълнение и поддържане на строежите в съответствие с изискванията за достъпна среда за населението, включително за хората с увреждания, обн. ДВ бр. 54 от 14.07.2009, изм. ДВ бр. 54 от 15.07.2011 г. “Местата за паркиране на автомобили на хора с увреждания се обозначават с пътен знак Д21 “Инвалид” в съответствие с Наредба №18 от 2001 г. за сигнализация на пътищата с пътни знаци и с пътна маркировка с международния символ за достъпност.Чл. 55. (10) Пътен знак Д21 указва мястото или местата, определени за паркиране на пътни превозни средства, обслужващи инвалиди. ППЗДвП
От събраните доказателства пред районния съд не се установява по несъмнен начин жалбоподателят да е извършил нарушение по чл. 98, ал. 2, т. 4 от ЗДвП. От показанията на свидетелят Р.Р. се установява, че по ул. “Страцин” е имало две паркоместа за инвалиди, като знакът е поставен точно пред паркоместата, а табелата, която указва, че местата са за инвалиди и колко броя е сложена на близкия трафопост. Същият твърди, че има маркировка на самите паркоместа. В абсолютно противоречие с тези твърдения са изложените свидетелски показания на актосъставителя, който също казва, че има поставен знак, обозначен за инвалиди, но не е обозначен за колко места е същият. Актосъставителя не е могъл да каже и каква маркировка има и на колко места е. Поради тези разминавания в показанията на свидетелите, настоящият състав не може да се съгласи с извода на въззивната инстанция, че описаното в НП нарушение се потвърждава от показанията на актосъставителя и свидетеля, които съдът кредитира, тъй като са последователни, логични и непротиворечиви. Напротив те са абсолютно противоречиви в частта имало ли е маркировка и за колко паркоместа е бил поставен знака. Свидетелят Кирил Кирилов, пътувал в автомобила на водача изяснява фактическата обстановка, като твърди, че е имало две паркоместа, като до едното е имало поставен знак за инвалиди. Твърди, че на самата табела не е пишело броя на паркоместата и долу не са били очертани 0със символа за инвалиди. Тези показания абсолютно съвпадат с дадените показания от актосъставителя и е следвало районният съд да ги кредитира. Поради което и настоящият състав приема, че не се установява по несъмнен начин, че мястото, на което е паркирал жалбоподателят, е било означено с пътен знак Д21 “Инвалид”. Да наистина такъв е имало, но той е бил пред другото паркомясто. Безпорно се установява от свидетелските показания, че маркировката, означаваща мястото като предназначено за паркиране от хора с трайни увреждания, е липсвала, и на мястото, където е бил паркиран автомобила на касатора е нямало маркировка за инвалиди. От събраните по делото гласни доказателства се установява и, че на пътния знак Д21 “Инвалид” не са посочени 2 места и знакът не указва къде се намират местата, определени за паркиране на пътни превозни средства, обслужващи инвалиди съгласно чл. 55, ал. 10 от ППЗДвП. Това обстоятелство, ведно с обстоятелството, че маркировката, означаваща мястото като предназначено за паркиране от хора с трайни увреждания, е липсвала, допълнително е затруднило възприемането на предписанието на пътната маркировка. Съвкупната преценка на тези обстоятелства не дава основание да се приеме за установено по несъмнен начин, че при извършване на паркирането жалбоподателят е възприел или поне е имал възможност да възприеме предписанието на пътната маркировка, определяща мястото като предназначено за паркиране на автомобили, управлявани от хора с трайни увреждания. Иначе казано, не се установява по несъмнен начин Д.Г. да е нарушил забраната по чл. 98, ал. 2, т. 4 от ЗДвП умишлено или по непредпазливост. Поради това съдът приема, че административнонаказателното обвинение не е доказано по несъмнен начин от субективна страна. Поради това обжалваното наказателно постановление е издадено и в нарушение на материалния закон и следва да бъде изцяло отменено като незаконосъобразно.
Гореизложеното обосновава извод, че следва й обжалваното решение да бъде отменено и да се постанови решение, с което да се отмени и Наказателно постановление НП №1075/01.11.2013 г. на Началник на РУП към ОД на МВР гр. Добрич.
Водим от горното, както и на основание чл.221, ал.2 предл. второ и чл.222, ал.1 от АПК във вр. с чл.63, ал.1 от ЗАНН, Административен съд – Добрич
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение №29/29.05.2014 г., постановено по НАХД №71/2014г. по описа на Районен съд – Добрич, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление №1075 от 01.11.2013 г. г. на Началник РУП при ОД на МВР гр. Добрич, с който за нарушение на чл.98, ал.2, т.4 от ЗДвП и на основание чл.178Д от ЗДвП на Д.Д.Г. ***, е наложено административно наказание глоба в размер на 200 /двеста/ лева.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.