Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.Добрич, 26.03.2015г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД-ДОБРИЧ, седми състав, в публично съдебно заседание, проведено на четвърти март две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ ДИМИТРОВА
при участието на секретаря С.К., разгледа докладваното от съдия Т.Димитрова административно дело №377 по описа на съда за 2014г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.215 от Закон за устройство на територията /ЗУТ/ във връзка с чл.145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по жалба на “Българска телекомуникационна компания”АД, ЕИК 831642181 /с правоприемник “Българска телекомуникационна компания”ЕАД – “БТК”ЕАД, надлежно конституирано по делото като оспорващ/, със седалище и адрес на управление в гр.София, р-н “Младост”, бул.Цариградско шосе № 115и, представлявано от Б.Ж.Л.М., подадена чрез адв.Е.К.-*** и по жалба на “Български пощи”ЕАД /”БП”ЕАД/, ЕИК 121396123, със седалище и адрес на управление в гр.София, р-н ”Студентски”, жк ”Студентски град”, “Акад.Ст.Младенов” № 1, бл.31, представлявано от Л.С.А., подадена чрез С.К.-юрисконсулт на Регионално управление “Североизточен регион” на “БП”ЕАД, Варна, срещу заповед №500/22.05.2013г. на кмета на Община Балчик.
С оспорената заповед е одобрен проект за изменение на ПУП-ПРЗ за УПИ ХV-125, кв.90 – образува се нов УПИ ХVІІ-125, кв.90 и се променя застрояването на новия УПИ, и проект за изменение на ПУП-ПР за УПИ VІ-128, кв.90 – образува се нов УПИ ХVІІІ-128 и се обособява улица от ОТ 1412 до ОТ 1413, обслужваща УПИ ХVІІ-125 в кв.90 по плана на град Балчик, така както е показано на приложените към заповедта проекти.
Оспорващите дружества /съсобственици в УПИ VІ-128, кв.90 по плана на гр.Балчик/ твърдят незаконосъобразност на заповедта на кмета, като сочат следните доводи: в заповедта липсват посочени фактически и правни основания за издаването й – нарушение на чл.59 от АПК; дружествата не са уведомени за издаденото предписание №24/06.08.2012г. и за възобновяването на производството по издаването му – Заповед №1176/23.11.2012г., като се твърди и че последната заповед е незаконосъобразна и евентуално нищожна; липсва искане за изменение на плана от страна на дружествата, а одобреното изменение на плана ги засяга – отнемат се площи за улица; налице е преурегулиране на УПИ на дружествата в нарушение на чл.15, ал.1, ал.2 и ал.3 от ЗУТ; липсва изискуемото по чл.135, ал.4 от ЗУТ становище на главния архитект за допускане на изменение на ПУП за имота на дружеството; ПУП-ПР за проектираната улица като общинска публична собственост следва да е одобрен от Общинския съвет по реда и на основание чл.21, ал.1, т.11 от ЗМСМА; не е налице нито една от хипотезите на чл.134, ал.1 и ал.2 от ЗУТ за изменение на действащия ПУП, вкл. чл.134, ал.2, т.5 от ЗУТ – доколкото предходният ПУП-ПР за имота на оспорващите не е одобрен със закононарушения, а и е приложен; измененията по чл.134, ал.2, т.5 от ЗУТ трябва да са при спазване на общите изисквания на чл.15, ал.2 и ал.3 от с.з.; ПР предвижда по-малко от 3м разстояние между сградата на дружествата и страничната регулационна линия и прави невъзможно преминаването на товарните автомобили на БТК и БП до вътрешната част на двора; одобреният ПУП няма задължителните справки по чл.63, ал.4 от ЗУТ и не са проведени съгласуванията по реда на чл.125, ал.6 от с.з.; намалява се изискуемата прилежаща площ на производствено-техническата сграда на БТК и БП; площите за процесната улица би трябвало да се отнемат от УПИ ХVІІ-125 и УПИ ІV-124, т.к. с плана се предвижда свързано застрояване за тях и новопредвидената улица е за обслужване на тези два имота; не са обсъдени възраженията на БТК по обявения проект за изменение на плана. Оспорващите искат отмяна на обжалваната от тях заповед на кмета и присъждане на разноски по делото. В хода на делото “БТК”ЕАД прави искане по реда на чл.17 от ГПК съдът да се произнесе по законосъобразността и евентуално нищожността на двата акта на кмета във връзка с разрешаване изработване на проект за изменение на ПУП. В хода по същество на делото, процесуалните представители на двете дружества – адв.К. и юрисконсулт Господинова пледират и за нищожност на заповедта като издадена от некомпетентен орган по аргумент от чл.21, ал.7 във вр. с ал.1 от Закона за общинската собственост.
Ответникът по жалбата – кметът на Община Балчик, чрез процесуалния си представител гл.юрисконсулт Ж.Манолова изразява становище за неоснователност на жалбите. В писмена защита по делото /л.254-255/ответникът излага доводи за правилност и законосъобразност на оспорената заповед, с правно основание на изменението чл.134, ал.2, т.5 от ЗУТ, като се сочи следното: предходният план е одобрен при съществени закононарушения – не е спазено изискването на чл.19, ал.1, т.1 от ЗУТ за наличие на лице към улица, изискването на чл.81, ал.1 от с.з. и изискването за транспортен достъп при осъществяване на строителството; одобреното изменение е оправдано и целесъобразно. Прави се искане за оставяне без уважение на жалбите и за присъждане на разноските по делото, включително юрисконсултско възнаграждение.
Заинтересованата страна – С.С.С. ***, изразява становище за неоснователност на жалбите с писмено възражение, писмени становища и писмена защита – л.212. Поддържа се законосъобразност и целесъобразност на оспорената заповед, тъй като с нея се осигурява достъп до имот без лице към улица, съобразно нормата на чл.14, ал.4 от ЗУТ. Заинтересованата страна счита, че административният орган е приел най-благоприятния вариант по смисъла на чл.108 от ЗУТ. Оспорва да са допуснати съществени процесуални нарушения при издаването на заповедта, тъй като управителите на двете дружества били запознати с проблема в продължение на около 5 години преди това, за което представя доказателства – водената кореспонденция между него и управителите на дружествата. Моли жалбите да бъдат отхвърлени като неоснователни.
Заинтересованата страна – Д.С.Х. *** не ангажира становище по жалбите и не изпраща представител в съдебно заседание, за което е редовно призован.
Съобразявайки посочените от жалбоподателя основания, изразените становища на страните и събраните по делото доказателства, както и с оглед на разпоредбата на чл.168 от АПК, определяща обхвата на съдебната проверка, Административният съд, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Настоящото съдебно производство се явява повторно ново разглеждане на делото. С Решение №172 от 20.12.2013г. по АД №578/2013г. АС-Добрич е отменил Заповед №500/22.05.2013г. на кмета на Община Балчик. С Решение №8952 от 26.06.2014г. по АД №2786/2014г., ВАС отменя решението на АС-Добрич и връща делото за ново разглеждане.
Предмет на оспорване е законосъобразността на Заповед №500/22.05.2013г. на кмета на Община Балчик, с която е одобрен проект за изменение на ПУП-ПРЗ за УПИ ХV-125, кв.90 /на С./ – образува се нов УПИ ХVІІ-125, кв.90 и се променя застрояването на новия УПИ, и проект за изменение на ПУП-ПР за УПИ VІ-128, кв.90 /на жалбоподателите/ – образува се нов УПИ ХVІІІ-128 и се обособява улица от ОТ 1412 до ОТ 1413, обслужваща УПИ ХVІІ-125 /на С./***, така както е показано на приложените към заповедта проекти.
Оспорването е допустимо:
Оспорващите се легитимират като съсобственици в УПИ VІ-128, кв.90 по плана на гр.Балчик – нотариален акт №94, том ІІІ, дело №1591/2006г. на СВ–Балчик и скица №4969/19.05.2008г. на СГКК-Добрич на поземления имот. Доколкото с оспорената заповед за изменение на ПУП се променят и предвижданията на плана за регулация /ПР/ за УПИ VІ-128, кв.90, т.е. имотът е предмет на плана, оспорващите се явяват пряко засегнати от този план по смисъла на чл.131, ал.2, т.1 от ЗУТ, респ. активно легитимирани са да обжалват заповедта за изменение на ПУП-ПР за този имот. Налице е годен за оспорване акт – процесната заповед е акт по устройство на територията по аргумент от чл.214 от ЗУТ. Жалбите са допустими и като подадени в законоустановения 14-дневен срок по чл.215, ал.4 от ЗУТ. /Заповедта е съобщена на “БТК”АД на 31.05.2013г., а на “БП”ЕАД на 30.05.2013г.; Жалбите на дружествата са подадени на 13.06.2013г. – видно от товарителницата на л.18 и клеймото на пощенския плик на л.21 от делото/.
Конституираните по делото заинтересованите страни – С.С. и Д.Х. са собственици на УПИ ХV-125 и УПИ ІV-124 в кв.90 по плана на гр.Балчик, предвид съответно нотариален акт №168, том ІХ, дело № 2458/2008г. на СВ–Балчик и скица №1198/22.01.2013г. /л.54-55 и л.49/ и от данните от кадастралния регистър за ПИ 02508.82.124 – л.179-180. Съдът намира, че Х. като собственик на УПИ ІV-124 е заинтересована страна по аргумент от чл.131, ал.2, т.4 от ЗУТ, доколкото се променя предназначението на съседния му имот – имота на С., т.к. оспореният план предвижда обособяване на улица от площта на имота на С. и на жалбоподателите.
С.С. като собственик на УПИ ХV-125, кв.90 по плана на гр.Балчик е направил искане /л.41/ с вх.№94С-845-1/25.07.2012г. за допускане да се изработи проект за изменение на ПУП-ПРЗ за УПИ ХV-125, кв.90 по плана на гр.Балчик, придружено със скица-предложение във вид на проекта за изменение на плана. Независимо, че в искането за изменение на ПУП-ПР е визиран само имотът на С., от представената към него скица-предложение, е видно, че се предлага изменението да засегне северната част от УПИ VІ-128 – имота на жалбоподателите, за изграждане на нова улица.
Искането е разгледано от Общинския експертен съвет по устройство на територията /ОбЕСУТ/ на 27.07.2012г. и е взето решение по Протокол №11 – да се допусне изменение на ПУП-ПРЗ на основание чл.134, ал.2, т.5 от ЗУТ /л.39/. На 06.08.2012г., главният архитект на общината е изразил становище /л.46/, че исканото изменение на ПУП-ПРЗ за процесния имот може да се допусне на основание чл.134, ал.2, т.5 от ЗУТ.
Кметът на общината е издал Предписание №24 от 06.08.2012г. /л.45/, с което е допуснал изменение на ПУП-ПРЗ за УПИ ХV-125, кв.90 /на С./ по плана на гр.Балчик с посочено правно основание на изменението – чл.135, ал.2 във връзка с чл.134, ал.2, т.5 от ЗУТ. Доказателства за съобщаване на процесното предписание не са приобщени по делото.
Със Заповед №1176/23.11.2012г. на кмета на Община Балчик /л.44/ е допълнено Предписание №24 от 06.08.2012г. по отношение обхвата на разработка като се включва и УПИ VІ-128, кв.90 по плана на гр.Балчик, т.е. имотът на жалбоподателите. Процесното предписание, видно от посоченото правно основание за издаването му, е постановено в производство по чл.99 и сл. от АПК – възобновяване на производството по издаване на административни актове. От мотивите на тази заповед е видно, че на 12.09.2012г. ОбЕСУТ провел заседание, на което било констатирано, че в издаденото предписание следва да се включи и имотът на жалбоподателите. По повод това решение на ОбЕСУТ пълномощникът на С.С. на 19.11.2012г. е поискал издаденото Предписание №24 от 06.08.2012г. да бъде допълнено /л.53/. Преписката не съдържа данни заповед № 1176/23.11.2012г., с която е допълнено първото предписание №24 да е била съобщена на дружествата, съсобственици в УПИ VІ-128.
На 18.12.2012г. С.С. подал заявление за одобряване на окончателен проект за ПУП–ПРЗ за УПИ ХV-125 /на С./ и УПИ VІ-128 /на жалбоподателите/, кв.90 – л.43. От обяснителната записка и графичната част на представения проект, стр.57, се установява, че изменението се състои в оформяне за сметка на имоти 125 и 128 на улица-тупик с ширина 3,50 м., с което се осигурява достъп до имот 125. Изменението на ПУП-ПЗ за имота на С. се състои в промяна на разстоянието /от 2,10м на 3м и съответно от 3,80м на 3м/ между ограничителната линия на застрояването в имота спрямо западната странична регулационна линия към УПИ ХVІ-126 и спрямо южната странична регулационна линия към УПИ VІІ-127, като се запазва предвиденото по действащия план свързано застрояване с УПИ ІV-124 /на Х./.
Проектът на изменение на ПУП-ПРЗ е приет от ОбЕСУТ – протокол №18/19.12.2012г. /стр.42/.
Изработеният проект за подробен устройствен план е съобщен на “БТК”АД и на “БП”ЕАД, които са направили своите писмени възражения по него – л.77-79. С възражението на “БТК”АД е изразено категорично несъгласие имотът му да бъде засегнат от новопредвидената улица-тупик и е предложено: 1/ тя да се изгради за сметка на имотите на заинтересованите лица по делото, т.е. за сметка на УПИ ХV-125 /на С.С./ и на УПИ ІV-124 /на Д.Х./, тъй като за тези имоти, видно от представения проект било предвидено свързано застрояване; 2/ или УПИ ХV-125 и УПИ ІV-124 да бъдат обособени в общ УПИ, поради предвиденото в тях свързано застрояване; 3/ или улицата да се измести в границата на имоти, които ще се ползват от нея или тя да бъде проектирана през друг имот, т.е. през УПИ ІІІ-123, съседен на УПИ ХV-125. Във възражението на “БП”ЕАД също е изразено категорично несъгласие с този проект.
Възраженията са отхвърлени с решение на ОбЕСУТ, видно от Протокол №7 от 11.04.2013г. /стр.125/. Решението на ОбЕСУТ е мотивирано с обстоятелството, че с проекта за изменение се осигурява изискуемия по закон достъп до имота на заявителя и изпълнението на изискванията по чл.81, ал.1 и по чл.32 от ЗУТ.
На 22.05.2013г., кметът на Община Балчик издава оспорената заповед №500 /л.36/
По делото е допусната съдебно-техническа експертиза /СТЕ/. Заключението, изготвено от арх.Т.Н. е оспорено и от двете дружества-жалбоподатели. По допусната нова тройна съдебна експертиза, заключението, изготвено от арх.Е., арх.Н. и арх.Д., не е оспорено. Съдът напълно кредитира заключението на тройната експертиза като обосновано, компетентно изготвено и кореспондиращо с фактите, които се установяват от останалия доказателствен материал по делото. Доколкото, заключението на вещото лице арх.Н. е идентично с това по тройната експертиза, като последната е само по-обоснована, съдът го възприема.
По отношение компетентността на органа, издал акта:
С оспорената заповед е одобрено изменение на: 1/ ПУП-ПРЗ за УПИ ХV-125 /на жалбоподателя/ – образува се нов УПИ ХVІІ-125, кв.90 и се променя застрояването му; 2/ ПУП-ПР за УПИ VІ-128 /на жалбоподателите/ – променя се местоположението на северната страничната регулационна линия на УПИ VІ-128 /на жалбоподателите/ към УПИ ХV-125 /на С./, като се отнема част от УПИ VІ-128 /на жалбоподателите/ и УПИ ХV-125 /на С./, кв.90 по ПУП-ПРЗ на гр.Балчик и се обособява улица от ОТ 1412 до ОТ 1413. Това се установява от текста на оспорената Заповед №500 от 22.05.2013г. на кмета на Община Балчик /л.36 от АД №578/2013/, от обяснителната записка и от графичната част на проекта за изменение на плана /л.162-164 от АД №578/2013/, както и от заключенията на вещите лица при първоначалното разглеждане на делото и по единичната и тройната СТЕ по настоящото дело при отговора по т.7 от задачите /л.171, л.188, л.230/. В този аспект, съдът намира, че следва да кредитира заключенията по СТЕ поради липса на противоречие, от една страна, между отговорите на вещите лица и от друга страна, с графичната и текстова част на проекта за изменение на ПУП.
И в двете заключения по настоящото дело и в заключенията при първото разглеждане на делото, и при изслушването им в съдебно заседание вещите лица заявяват, че по действащия ПУП за трите УПИ – УПИ VІ-128 /на пощите/, УПИ ХV-125 /на С.С./ и УПИ ІV-124 /на Д.Х./***.
С решение №719/03.09.2007г. на ОбС-Балчик /л.183/ е одобрен ПУП-ПРЗ на група от квартали в гр.Балчик, сред които и кварталът, където попадат имотите на оспорващите и на заинтересованите страни. /Видно от заявеното от всички вещи лица по делото./
Според заключението по т.1 и по единичната, и по тройната експертиза, действащият ПУП-ПРЗ за имота на жалбоподателите – УПИ VІ-128, кв.90, е одобрения с Решение №719/03.09.2007г. на Общински съвет гр.Балчик по Протокол №63 /л.183/, а за имотите на заинтересованите страни – УПИ ХV-125 /на С./ и УПИ ІV-124 /на Х./ е одобрено изменение на този ПУП-ПРЗ от 2007г. със заповед №771/31.08.2010г. на кмета на община Балчик /л.243 от настоящото и л.80-84 от от АД №578/2013/. Т.е. действащият ПУП за имотите на С. и Х. се явява този, след изменението от 2010г.
По отношение предвижданията на действащия ПУП съдът възприема и двете заключения по поставените въпрос 3 и въпрос 4 в този аспект, т.к. са идентични /идентични са и с изводите на вещите лица при първоначалното разглеждане на делото/. Съдът приема следното:
По ПУП, одобрен 2007г. /л.229, на гърба и Приложение 9-л.240/ и трите УПИ – УПИ VІ-128 /на жалбоподателите/, УПИ V-125 /на С./ и УПИ ІV-124 /на Х./***.Каравелов; Планът от 2007г. предвижда сложна конфигурация на уличнорегулационната линия, която образува тясна пешеходна връзка от уличното платно навътре към УПИ V-125 /на С.С./*** този имот е предвидено да се осъществява посредством пешеходна алея, която обаче е част от ПИ 02508.82.125 на С., но не е включена в УПИ V; тази пешеходна връзка/алея/зона е с ширина 1,70м, което е под нормативно изискуемо за лице на УПИ – Приложение №19 към заключението по тройната СТЕ /л.250/. Планът от 2007г. предвижда свободно застрояване и в трите имота.
Одобрено със Заповед №771/31.08.2010г. на кмета на община Балчик изменение на ПУП- ПРЗ от 2007, касае само УПИ V-125 и УПИ ІV-124, които стават съответно УПИ ХV-125 /на С./ и УПИ ІV-124 /на Х./, като процесната пешеходна връзка/алея/зона е придадена, включена в границите на УПИ ХV-125 /на С./; Лицето на УПИ ХV-125 /на С./***.Каравелов и по действащия за този имот ПУП-ПРЗ от 2010г. е около 1,70м и е под нормативно установеното – л.230, л.243 и л.250; Доколкото въпросната пешеходна връзка/зона и към 2010г. е била част от ПИ 02508.82.125 на С., придаването й към УПИ ХV-125 с плана от 2010г. не предполага необходимост от прехвърляне право на собственост. Изменението на ПУП-ПЗ, одобрено 2010г. предвижда от свободно, застрояването да стане свързано между УПИ ХV-125 /на С./ и УПИ ІV-124 /на Х./.
Съдът приема, че релевантните тангиращи кадастрални граници по КККР между трите поземлени имота – ПИ 02508.82.128 /на жалбоподателите/, ПИ 02508.82.125 /на С./ и ПИ 02508.82.124 /на Х./ съвпадат с регулационните линии между трите УПИ – съответно УПИ VІ-128, УПИ ХV-125 и УПИ ІV-124, кв.90 по действащия ПУП-ПР за имотите. Няма различие по този въпрос /въпрос 5 от задачата на СТЕ/ по отношение на кадастралната и регулационната граница между трите поземлени имота и в двете приети заключения – л.170 и л.230 с уточнението от вещите лица по тройната експертиза, направено в съдебно заседание –л.260, на гърба, а и съдът съобрази отразяването на въпросните граници по скица №1198/22.01.2013г. на имотите по КККР /л.49 от АД №578/2013/. Съдът намира, че е без значение за настоящия спор фактът, установен от вещите лица по тройната експертиза, че по отношение на южната граница на УПИ VІ-128 /на жалбоподателите/ действащият ПУП-ПР предвижда придаване по регулация към ПИ 02508.82.128, доколкото релевантен е въпросът дали е приложен ПУП-ПР по отношение на северната граница на ПИ 02508.82.128, чиято именно регулационна линия се изменя с оспорената заповед за одобряване на проект за изменение на действащия ПУП-ПРЗ.
Изложеното по отношение на предвижданията на действащия ПУП и на предвижданията на оспореното изменение на този план сочи, че процесната улица-тупик по оспореното изменение на ПУП-ПР се явява новопредвидена. По своята същност улицата-тупик е обект – публична общинска собственост /по аргумент от чл.3, ал.2 от Закона за общинската собственост /ЗОС/ във връзка с чл.8, ал.3 от Закона за пътищата и §6, т.1 от ДР на Закона за движение по пътищата/, доколкото е територия за обществено ползване. Независимо, че в оспорената заповед е посочено, че новообособената улица ще обслужва УПИ ХVІІ, кв.90 по плана, в случая не става въпрос за частен път по смисъла на Закона за пътищата /чл.8, ал.4/, а за обслужваща улица от второстепенната улична мрежа – чл.77, ал.1, т.2 от ЗУТ. Всички имоти публична общинска собственост са с предназначение за задоволяване на общински нужди.
Одобряването на ПУП-ПРЗ, предвиждащ изграждане на нова улица като обект – публична общинска собственост, предполага в случая необходимост от отчуждаване на недвижими имоти на физически и юридически лица – чл.205, т.1 от ЗУТ. Съгласно чл.21, ал.7 от ЗОС, компетентен да одобри подробни устройствени планове, предвиждащи изграждане на обекти – публична общинска собственост, във връзка с реализирането на които обекти е необходимо принудително отчуждаване на недвижими имоти на физически и юридически лица, е общинският съвет независимо от обхвата на плана. Чл.21, ал.7 във вр. с ал.1 от ЗОС в случая се явява специална разпоредба спрямо компетентността на кмета да одобрява подробни устройствени планове в обхват до един квартал, регламентирана в чл.129, ал.2 от ЗУТ.
В този смисъл, оспореният акт като издаден от кмета на Община Балчик, а не от Общински съвет-Балчик се явява издаден от орган, който няма компетентност и по аргумент от чл.146, т.1 във вр. с чл.168 от АПК е налице основание за обявяване на нищожността на Заповед №500/22.05.2013г. на кмета на Община Балчик, с която е одобрен процесният проект за изменение на ПУП-ПРЗ, предвиждащ обособяване на улица.
Направеният извод за нищожност на оспорения акт прави безпредметно обсъждането на останалите основания за законосъобразността му. Доколкото обаче настоящото разглеждане се явява повторно, следва да се посочи и следното:
По отношение на спазването на установената форма за издаване на акта: Настоящият състав на съда намира, че от фактическите и правни основания, посочени в оспорената заповед и изведени от приобщените към административната преписка документи и отчитайки спецификата на оспорения акт, стават ясни юридическите факти, от които административният орган черпи упражненото от него публично субективно право. Несъстоятелно е възражението на “БТК”ЕАД в писмените бележки по делото /л.272/ за липса на яснота кой ПУП се изменя, този от 2007 или този от 2010г. ПУП за трите имота като действащ ПУП е един. През 2010г. е одобрено само частично изменение на одобрения пред 2007г. ПУП-ПРЗ, т.е. ПУП, който се изменя е одобреният пред 2007г. с отразеното изменение от 2010г. по отношение на съседните на оспорващите УПИ. Изискване за изрична обосновка по чл.108 от ЗУТ в заповедта за одобряване изменение на ПУП няма, а и несъответствието на одобреното изменение на плана с чл.108 от ЗУТ е въпрос за съответствие на акта с материалния закон, а не е въпрос, касаещ формата на акта, с оглед спецификата на процесния акт. От приетите по делото Решения на ОбЕСУТ-Балчик, от становищата на главния архитект, от Предписание №24/06.08.2012г. на кмета на Община Балчик и от обяснителната записка на проекта за изменение на плана /л.163 от АД №578/2013/ се установява, че правното основание за изменение на процесния план е чл.134, ал.2, т.5 от ЗУТ. Предвид изложеното, съдът намира за неоснователни възраженията на оспорващите за нарушения на формата на акта, които да обосновават отмяната му.
Съдът приема, че не са налице съществени нарушения на процедурата, които да обосновават незаконосъобразността на оспорения акт. Проектът за изменение на ПУП-ПРЗ е представен от С. /собственик на един от имотите, предмет на проекта за изменение на плана/ за одобрение, при наличие на разрешение по чл.135, ал.3 от ЗУТ за изработването му – Предписание №24/06.08.2012г. и Заповед №1176/23.11.2012г. на кмета на Община Балчик. Проектът е процедиран по реда, разписан в чл.128, ал.3, ал.7 и ал.8 от ЗУТ – приет е от ОбЕСУТ, съобщено е на настоящите оспорващи, че е изработен такъв проект, “БТК”АД и “БП”ЕАД са направили възражения по проекта за изменение на плана, които ОбЕСУТ е разгледал и не е приел.
Липсата на искане за изменение на плана от страна на оспорващите, които са засегнати от изменението, не обосновава неправилност на обжалваната заповед, както твърдят оспорващите. Одобряването на проекта за изменение на плана е по искане на С., т.е. по искане от заинтересувано лице по смисъла на чл.131, ал.2, във вр. с ал.1 от ЗУТ – от собственик на ПИ, предмет на проекта за изменение на плана. Законодателят е гарантирал правото на участие на другите заинтересувани лица в производството по одобряване на плана – проектът за изменението им се съобщава, могат да подадат възражения, да оспорят одобреното изменение на плана /чл.128, ал.1, ал.2, ал.3, ал.7, ал.11 ат ЗУТ/. Няма обаче законово изискване искането за одобряване на проект за изменение на плана да изхожда от всички засегнати собственици на имоти.
Възраженията на оспорващите във връзка със законосъобразността на Предписание №24/06.08.2012г. и Заповед №1176/23.11.2012г. на кмета на Община Балчик и допуснати нарушение в административното производство по издаването им са относими към спор с предмет законосъобразност на тези актове. Разрешенията по чл.135, ал.3 от ЗУТ да се изработи проект за изменение на ПУП са административни актове и подлежат на самостоятелен съдебен контрол, т.е. не са волеизявления, които са част от производството, не са актовете по чл.21, ал.5 от АПК. В случая, не е налице съобщаване на тези актове на оспорващите дружества, но следва да се приеме, че същите са влезли в сила, доколкото няма данни да са оспорени /считано от приобщаването им към доказателствения материал по АД №578/2013г./ Трайно установено в съдебна практика по спорове по ЗУТ е, че в съдебноадминистративното производство е недопустим инцидентен/косвен контрол по чл.17, ал.2 от ГПК относно законосъобразразността на индивидуални административни актове, различни от оспорения по конкретното дело. /Така и в представеното от ответника Решение №12856 от 29.10.2014г. по АД №12636/2013г. на ВАС./ Аргументът за този извод е, че искането за обявяване на нищожността на административните актове не е ограничено със срок. А по отношение на незаконосъобразността на визираните от оспорващите актове – двете дружества са заинтересовани лица и са имали възможност да ги оспорят след като са били приобщени по делото при първото му разглеждане. В този смисъл е неоснователно искането на оспорващите за извършване на инцидентен контрол на Предписание №24/06.08.2012г. и Заповед №1176/23.11.2012г. на кмета на Община Балчик.
По отношение съответствието с материалноправните разпоредби:
Както се посочи по горе, правното основание за одобряването с оспорената заповед на процесното изменение на ПУП-ПРЗ е чл.134, ал.2 т.5 от ЗУТ /макар и да не е посочено изрично в оспорената заповед, то се съдържа в документите по административната преписка – становище на главния архитект, Решения на ОбЕСУТ, Предписание № 24/. Съгласно чл.134, ал.2, т.5 от ЗУТ, влезлите в сила подробни устройствени планове могат да се изменят освен на основанията по ал.1 и когато планът е одобрен при съществени закононарушения; на това основание не могат да се изменят планове, за които има влязло решение на съд или когато планът е приложен.
Доколкото така формулирана разпоредбата на чл.134, ал.2, т.5 от ЗУТ въвежда факта на прилагане на плана като отрицателна процесуална предпоставка за изменението на плана дори, ако планът е одобрен при съществени закононарушения, първо следва да се изследва дали е приложен действащия ПУП-ПРЗ.
Заключенията по СТЕ, приети от съда и при първоначалното разглеждане на делото и при повторното настоящо разглеждане са категорични – по действащия ПУП-ПР /одобрен 2007г. и частично изменен 2010г./, касателно регулационните границите между УПИ ХV-125 /на С./, УПИ VІ-128 /на жалбоподателите/ и УПИ ІV-124 /на Х./, не предвижда придаване или отнемане на части от имоти, което да налага прехвърляне на право на собственост – л.170 и л.230 с уточнението от вещите лица по тройната експертиза, направено в съдебно заседание –л.260, на гърба. Съдът съобрази, че този извод на вещите лице кореспондира с останалите доказателства по делото – отразяването на въпросните граници по скица №1198/22.01.2013г. на имотите по КККР /л.49 от АД №578/2013/, графичната част на ПУП-ПРЗ от 2007г. и графичната част на изменението му от 2010г. Действително с изменението на ПУП-ПР от 2010г. пешеходният проход/алея към УПИ ХV-125 се придава към това УПИ, но този пешеходен проход е бил и преди 2010г. и сега е част от ПИ 02508.82.125, който имот именно е урегулиран с плана в УПИ ХV-125. Както се посочи по-горе, без значение за настоящия спор е фактът, установен от вещите лица по тройната експертиза, че по отношение на южната граница на УПИ VІ-128 /на жалбоподателите/ действащият ПУП-ПР предвижда придаване по регулация към ПИ 02508.82.128, доколкото релевантният въпрос е приложен ли е ПУП-ПР в частта, в която се изменя с оспорената заповед, а това е северната регулационна линия на УПИ VІ. По отношение на действащия ПУП-ПЗ /одобрен 2007г. и частично изменен 2010г./, съдът приема, че същият е приложен по отношение на УПИ VІ-128 /на жалбоподателите/ и УПИ ІV-124 /на Х./, тъй като е реализирано предвиденото с този ПУП застрояване, но не и по отношение на УПИ ХV-125 /на С./ – няма реализирано застрояване по предвижданията на плана от 2010г. /така сочат и вещите лица по СТЕ и единична, и тройна, както и вещите лица при първото разглеждане/.
С оглед изложеното действащия ПУП-ПР, одобрен 2007г. и частично изменен 2010г., касателно регулационните границите между УПИ ХV-125 /на С./, УПИ VІ-128 /на жалбоподателите/ и УПИ ІV-124 /на Х./ е приложен по смисъла на §22, т.1, б.”б” и б.”в” от ДР на ЗУТ. Изменението за УПИ ХV-125 /на С./ на ПУП-ПЗ с оспорената заповед се отнася до неприложен ПУП-ПЗ по смисъла на §22, т.2 от ДР на ЗУТ.
Предвид горните съображения, оспореният акт е и незаконосъобразен в частта на одобреното изменение на ПУП-ПР като постановен в противоречие с чл.134, ал.2, т.5 от ЗУТ, доколкото този план е приложен.
Независимо от извода за липса на една от предпоставките за изменение на плана на основание чл.134, ал.2, т.5 от ЗУТ, следва да се посочи, че действително по отношение на процесните имоти е налице действащ ПУП-ПРЗ, който е одобрен при съществени закононарушения. Видно от графичната част на изменението на ПУП-ПРЗ със Заповед №771/31.08.2010г. /л.243 във вр. с л.239 от настоящото дело и л.80-84 от АД №578/2013/, както и от отразяването на предвижданията на този план в проекта за изменение му, одобрено с оспорената заповед – л.164 от АД №578/2013, и от извършените замервания от вещите лица, се установява следното:
1. Между УПИ ІV-124 /на Х./ и УПИ ХV-125 /на С./ с изменението на ПУП-ПЗ от 2010г. е предвидено свързано застрояване, което обаче се явява свързано откъм дъното на УПИ ІV-124 /на Х./. Т.е. така предвиденото застрояване е несъответно на закона – чл.21, ал.2 от ЗУТ, която разпоредба предвижда възможност за свързано застрояване на сгради на основното застрояване само на страничните имотни граници. ПРЗ за имота на С. е и в нарушение на нормативните изисквания за отстояние на предвиденото застрояване към дъното на имота;
2. За УПИ ХV-125 /на С./, както планът от 2007г., така и изменението му от 2010г. не осигурява нормативно изискуемото лице на имота към ул.Л.Каравелов, лицето на имота е 1,70м. Съгласно чл.14, ал.4 от ЗУТ, урегулираните поземлени имоти следва да имат задължително лице /изход/ към улица, към път или по изключение към алея в парк, което лице следва да е с размери не по-малки от посочените в чл.19 от ЗУТ. От заключението на вещото лице арх.Н. и от заявеното от нея в съдебно заседание, както и от заключението по тройната експертиза –л.228, най-долу се установява, че до 2000г. поземлените имоти на С. и на Х. са били урегулирани в общ парцел – л.177-181, л.186, на гърба, и именно с урегулираните им в самостоятелни УПИ с одобряването на плана със Заповед №553/02.08.2000г. е предвидено лице на УПИ на С. ***.Каравелов, което е под нормативно изискуемите размери и с такива размери е и по действащия ПУП-ПР.
Безспорно изложеното сочи на действащ ПУП-ПРЗ, който е одобрен при съществени закононарушения.
С оглед изложеното, дори изключвайки факта, че актът е издаден от некомпетентен орган, съдът констатира и материална незаконосъобразност на акта.
По възражения на оспорващите и на заинтересованата страна – С., съдът намира, че следва да се посочи принципно следното:
Разпоредбата на чл.81, ал.1 от ЗУТ регламентира възможност за осигуряване на достъп на урегулирани поземлени имоти посредством задънени улици /т.н. тупици/, каквато е и предвидена в оспореното изменение на ПУП-ПР с ширина 3,50м за осигуряване на достъп до УПИ ХV-125 /на С./. Изменение на ПУП-ПР с предвиждане за прокарване на нова задънена улица в урегулирана територия, предполащо отчуждаване на части от имоти на физически и юридически лица, следва това да е одобрено от Общинския съвет – по аргумент от чл.21, ал.7 от ЗУТ, а и по възможност да е по искане на всички собственици – по аргумент от чл.81, ал.4 от ЗУТ, според която разпоредба отчуждаването е за сметка на искащите прокарването собственици.
По отношение твърдението на оспорващите, че измененията на основание чл.134, ал.2, т.5 от ЗУТ трябва да са при спазване по чл.15, ал.1, ал.2 и ал.3 от ЗУТ, т.е. че забраната за “преурегулиране” на страничните граници между поземлените имоти да важи и по отношение на планове, одобрени при закононарушения: Според настоящия състав на съда, от една страна, следва да се изхожда от това, че принципно законодателят презюмира законосъобразност на плана, с който се урегулират имотите. От друга страна, с разпоредбите на чл.15, ал.1 и ал.2 от ЗУТ е въдено изискване при устройственото планиране да се осигурява лице на имота към улица, което да е с определени размери. По разбиране на съда, при противопоставяне на тези две нормативни постановки, действително превес по принцип има стабилността на устройствените плановете, които макар и незаконосъобразни са влезли в сила. Разрешението следва да се търси в друго правно основание за изменение на плана или посредством учредяване на право на преминаване.
По отношение изискването на разпоредбата на чл.108, ал.7 от ЗУТ предвижданията на плана да са икономично осъществими и да дават възможност за целесъобразно устройство на урегулираните поземлени имоти и на кварталите: Съдът намира, че конкретното техническо решение за ситуиране на процесния тупик между имота на оспорващите и на Х. е в съответствие с визираната разпоредба. Вещите лица и при първоначалното разглеждане на делото и при повторното сочат, че е налице денивелация в квартала /около 20м. от ул.Иван Вазов до северната край на квартала/, както и че друго техническо разрешение по принцип е възможно, но е свързано със засягане на съществуващи сгради, респ. не е по-икономично осъществимо. Това обаче не означава, че не може да се обоснове в бъдеще и друго техническо разрешение, осигуряващо целесъобразно устройство в случая макар и свързано с учредяване право на преминаване или предвиждане на свободно застрояване в имота на С., което предвиждане на плана да е също икономично осъществимо.
По отношение изискването за съгласуване на проекта за изменение на плана по реда на Закона за културното наследство /ЗКН/: В действащия Общ градоустройствен план /ОГП/ на Балчик, одобрен със Заповед №ГД-02-14-443 от 12.12.1989г. на председателя на КТСУ при МС, вещите лица по тройната експертиза заявяват, че трите УПИ, засегнати от процесното изменение на плана, са отразени в плана като попадащи в охранителната зона на паметници на културата /л.228/. Вещите лица са установили, че според списъка на сградите-архитектурни паметници в Балчик, който списък е от 70-те години на миналия век, но не е актуализиран към момента, в процесните имоти няма такива. В съдебно заседание, вещите лица по тройната експертиза заявяват, че и в съседните имоти няма паметници на културата. Според настоящия състав на съда, след като в действащия ОГП територията, където са ситуирани процесните имоти е посочена като охранителна зона на паметник на културата, респ. имотите попадат в териториалния обхват на културна ценност, следва по принцип да е налице съгласуване по реда на чл.84, ал.1 и ал.2 във вр. с чл.83 от Закона за културното наследство, във връзка с чл.125, ал.6 и с чл.136, ал.2 от ЗУТ. Съгласно чл.79, ал.5 от ЗКН, недвижимите културни ценности с техните граници и охранителни зони формират защитени територии за опазване на културното наследство и се отразяват в кадастралните карти и в общите и подробните устройствени планове. Фактът, че в кадастралната карта и в действащия ПУП няма данни за отразяване на процесната охранителна зона, в случая не обосновава извод за липса на необходимост от съгласуване. Ако понастоящем имотите не попадат в охранителна зона на паметник на културата, както е отразено в ОГП, този факт следва да е подробно обоснован и подкрепен с доказателства в проекта за изменение на ПУП. Такава обосновка в процесния проект за изменение на ПУП-ПРЗ, която да обуславя липсата на необходимост от съгласуване на проекта по реда на чл.84, ал.1 и ал.2 във вр. с чл.83 от ЗКН няма.
Към проекта за изменение на ПУП не е приложена справка за картотекираната растителност и геодезическо заснемане, заверени от общинските органи по озеленяване – чл.63, ал.4 от ЗУТ. В случая обаче, става въпрос за изменение на ПУП, а не за създаване за първи план. По аргумент от чл.136, ал.2 от ЗУТ и предвид липсата на данни за наличие на картотекирана растителност, която да се засяга с процесното изменение на плана, както и предвид участието в ОбЕСУТ на представител на отдела по Екология в общината, липсата на справката по чл.63, ал.4 от ЗУТ не влияе съществено на законосъобразността на оспорената заповед.
Новопредвиденият тупик – достъп до улица за УПИ ХV /на С./, вещите лица заявяват, че не създава незаконно положение на сградите на основното застрояване в УПИ ІV /на Х./ и в УПИ VІ /на оспорващите/, но създава незаконно положение на допълващото застрояване в УПИ ІV /на Х./, то се оказва на уличната регулация, което е недопустимо. Съгласно чл.15, ал.9 от ЗУТ, дори да има съгласие на собствениците за променяне на границите на УПИ, следва да се откаже изменението, когато с проекта за изменение се предвижда създаване на недопустимо по закон разположение на съществуващи сгради или на разрешени строежи, какъвто се явява и строежът на Х. – лятна кухня /л.228, на гърба/, който би се оказал на уличната регулация в нарушение на чл.42, ал.2 от ЗУТ.
Според представената от оспорващите скица на имота им по КК –л.11 от АД №578/2013г. и според действащия ПУП-ПЗ за имота им, застрояването в имота е ниско – до 10м /чл.23, ал.1, т.1 ЗУТ/. Вещите лица заявяват, че новопредвиденият тупик не създава незаконно положение на сградите с оглед височината и ослънчаването им. Разпоредбата на чл.31, ал.2, т.1 от ЗУТ регламентира минимално изискуемото разстояние между сграда и странична граница на УПИ, т.е. неотносима е за процесното по делото разстояние между сградата на оспорващите и новото местоположение на северната регулационна граница на имота им, доколкото последната по оспорения ПУП се явява улична регулационна граница – към тупик.
Вещите лица заявяват, че за имота на оспорващите са изискуеми общо 20 паркоместа, съгласно Наредба №2 от 29.06.2004г. за планиране и проектиране на комуникационно-транспортните системи на населените места, но тъй като в момента в имота няма обособен паркинг и паркоместа, с оспореното изменение на плана не се засяга това нормативно изискване. Т.е. намаляването на възможността да се паркира в свободното пространство около сградата на оспорващите не обосновава незаконосъобразност на проекта за изменение на плана.
По възражението на оспорващите за намаляване на прилежащата площ към сградата в имота им, с оглед предназначението й: Имотът на оспорващите е урегулиран в съответствие с нормативните изисквания като и след изменението на ПУП-ПР с оспорената заповед не би бил в противоречие с тези нормативни изисквания, а последните обективират именно необходимата според законодателя прилежаща площ към сградите с оглед и предназначението им.
По сочените от “БТК”ЕАД в писмената защита несъответствия на графичната част на проекта за план по оспорената заповед с изискванията на Наредба №8 от 14.06.2001г. за обема и съдържанието на устройствените схеми и планове: Както и вещите лица заявиха при изслушване на експертизата, налице са неточности, технически грешки, но те не са пречка да се разчете плана. В случая ролята на задание за проектиране по чл.125 от ЗУТ и чл.47 от Наредба №8, изпълнява скицата-предложение по чл.135, ал.2 от ЗУТ – тя обективира конкретното желание за изменение на плана. Тази скица-предложение, заедно с искането на С. за изменение на плана, обосновават необходимостта от изработване на проект за изменение на плана, съдържа информация за опорния план – действащите предвиждания на ПУП-ПР, както и отразяването на имотите по КК. Визирайки разпоредбите на чл.47 и чл.48 от Наредба №8, оспорващият не отчита обстоятелството, че в случая става въпрос за изменение на ПУП, а не за създаване на нов план. Освен това, в изготвения проект за изменение на плана са посочените заварените сгради, уличнорегулационните и вътрешните регулационни линии на урегулираните поземлени имоти, номерата на кварталите и на урегулираните имоти, посочени са и показателите за застрояване /виж л.158/. Неточното повдигане в цвят на границите на УПИ съдът намира за несъществен пропуск, неопорочаващ проекта в степен, обосноваваща незаконосъобразността му.
С оглед извода за нищожност на оспорената заповед поради липса на компетентност на издалия я орган, след обявяване на нищожността следва да се изпрати преписката на съответния компетентен орган – в случая на ОбС-Балчик.
Процесуалните представители на жалбоподателите правят искания за присъждане на сторените по делото разноски. С оглед чл.143, ал.1 от АПК, исканията им следва да се уважат, като ответникът чрез Община Балчик бъде осъден да заплати разноски по делото по приложените списъци при първото и при повторното разглеждане на делото. /Разноски на “БТК”ЕАД: 56лв държавна такса и такса за превод, 430лв за възнаграждение на вещи лица при първото разглеждане на делото, 150лв за вещи лица при повторното разглеждане на делото и 600лв платен адвокатски хонорар; Разноски на “БП”ЕАД: 56лв държавна такса и такса за превод, 430лв за възнаграждение на вещи лица при първото разглеждане на делото, 920лв за вещи лица при повторното разглеждане на делото и 600лв юрисконсултско възнаграждение./
Воден от гореизложеното и на основание чл.172, ал.2, предл. първо и чл.173, ал.2 от АПК, административният съд
Р Е Ш И :
ОБЯВЯВА НИЩОЖНОСТТА на Заповед №500/22.05.2013г. на кмета на Община Балчик, с която е одобрен проект за изменение на ПУП-ПРЗ за УПИ ХV–125, кв.90, образува се нов УПИ ХVІІ-125 кв.90, променя се застрояването в УПИ ХVІІ-125, кв.90 по плана на гр.Балчик, и на ПУП-ПР за УПИ VІ-128, кв.90, образува се нов УПИ ХVІІІ-128 и се обособява улица от ОТ 1412 до ОТ 1413, обслужваща УПИ ХVІІ-125 в кв.90 по плана на гр.Балчик, така както е показано на приложените към заповедта проекти.
ИЗПРАЩА преписката на Общински съвет – Балчик за произнасяне по заявление на С.С.С. с вх.№94С-24-2/18.12.2012г. за одобряване на проект на ПУП.
ОСЪЖДА Община Балчик да заплати в полза на “Българска телекомуникационна компания”ЕАД, ЕИК 831642181, със седалище и адрес на управление в гр.София, р-н “Младост”, бул.”Цариградско шосе” №115и, представлявано от А.И.Д., сумата от 1236лв /хиляда двеста тридесет и шест лева/, представляваща направени разноски по делото.
ОСЪЖДА Община Балчик да заплати в полза на “Български пощи”ЕАД, ЕИК 121396123, със седалище и адрес на управление в гр.София, р-н ”Студентски”, жк ”Студентски град”, “Акад.Ст.Младенов” №1, бл.31, представлявано от Станислав Дочев Дочев, сумата от 2006лв /две хиляди и шест лева/, представляваща направени разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Върховен административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: