Р Е Ш Е Н И Е
№ / 11.06.2014г., гр.Добрич
В ИМЕТО НА НАРОДА
ДОБРИЧКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, в публично заседание на деветнадесети май през две хиляди и четиринадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИЛВИЯ САНДЕВА
При участието на секретаря И.Д. като разгледа докладваното от съдия Сандева адм. дело № 254 по описа на съда за 2014 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на чл.215, ал.1 от ЗУТ и е второ пред Административен съд – Добрич, след като с решение № 5049/10.04.2014г. по адм. дело № 1327/2014г. по описа на ВАС на РБ, ІІ отделение е отменено решение № 178/13.12.2013г. по адм. дело № 790/2013г. по описа на ДАС и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на съда, като са дадени указания относно категорията на незаконния строеж.
Постъпила е жалба от П.И.Н. ЕГН ********** *** против заповед № 827 / 16.09.2013 год. на Кмета на Община Добрич, с която на основание чл. 225, ал.2, т.3 от ЗУТ, във вр. с чл. 154, ал.2, т.4 от ЗУТ, във вр. с чл. 110, ал. 3 от Наредба № 7/ 22.12.2003 год. за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони е разпоредено да бъде премахнат незаконен строеж “Санитарен възел със ЗП 1, 7 кв. м. и водопроводна и канализационна инсталации, изграден в таванско помещение № 2 към жилище-апартамент № 5, попадащ в пететажна жилищна сграда-многофамилна в УПИ VIII, кв. 520 по действащия ПУП-ПРЗ на ЖК “Русия 1”, административен адрес ул. “Княз Дондуков” № 2, вх. Б”.
В жалбата се сочи, че заповедта е незаконосъобразна, тъй като е немотивирана, издадена при допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила и в нарушение на материалния закон. Твърди се, че не е извършена цялостна проверка на правнорелевантните факти и обстоятелства от значение за случая. Твърди се, че фактическите изводи на административния орган са непълни и неточни и не отговарят на действителното положение. Сочи се, че изграденият строеж е в съответствие с инвестиционния проект на ЖСК “Пчела” и не нарушава строителните правила и нормативи. Твърди се, че таванските помещения са изградени с предназначение за обитаване като жилищни помещения или ателиета. Те са с височина 2, 25 м. и водопроводна и канализационна инсталация, като таванът на жалбоподателя не се различава от тези на останалите собственици в сградата. Излагат се доводи за неприложимост на посочената като нарушена норма на чл. 110, ал. 3 от Наредба № 7/ 22. 12. 2003 год. за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони. В съдебно заседание се сочат допълнителни мотиви за незаконосъобразност на заповедта поради липса на материална компетентност на издалия я административен орган. Твърди се, че спорният строеж е трета категория, а контролът върху строежи от тази категория се осъществява от органите на ДНСК, а не от кмета на общината. Иска се отмяна на заповедта и присъждане на направените разноски по делото.
Ответникът, Кметът на Община Добрич, чрез процесуалния си представител, изразява становище за неоснователност на жалбата и иска тя да бъде отхвърлена. Излага съображения, че са налице фактическите и правните основания за издаване на оспорената заповед. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
По делото няма данни за връчване на оспорената заповед на жалбоподателя, поради което съдът приема, че жалбата е подадена в законоустановения 14-дневен срок. Същата е подадена срещу годен за обжалване индивидуален административен акт, от легитимирано лице, адресат на заповедта, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество обаче, тя е неоснователна.
Административното производство е образувано по повод на жалба от Р.Е.Х. до Кмета на община Добрич с вх. № 94Р-00-261/ 18.07.2013 год. за извършено незаконно строителство в тавански помещения в жилищна сграда на ул. “Княз Дондуков” 2, вх.Б. Със заповед № 693/22.07.2013г. Кметът на община Добрич е наредил на жалбоподателя П.И.Н. и на още двама собственици на апартаменти в горепосочената жилищна сграда да осигурят свободен достъп до таванските помещения за извършване на оглед и последващи действия по чл.225а от ЗУТ. Съобщение за изготвената заповед е залепено на жилището на П.Н. и на таблото пред сградата на общината на 23.07.2013г., съгласно съобщение № 1/23.07.2013г. на л.18 от делото. На 29.07.2013г. длъжностни лица при община Добрич са извършили проверка на място в присъствието на жалбоподателя. За резултатите от проверката е съставен констативен акт № 1/ 29.07.2013 год. В същия е описано, че е извършена проверка на строеж “Санитарен възел със ЗП 1, 7 кв. м., свързан с водопроводна и канализационна инсталация, изграден в таванско помещение № 2 към жилище-апартамент с идентификационен № 72624.614.2391.2.49, попадащ в пететажна жилищна сграда-многофамилна с идентификатор № 72624.614.2391.2 по КК на гр. Добрич, УПИ VIII за комплексно жилищно строителство (КЖС), кв. 520 по действащия ПУП-ПРЗ на ЖК “Русия 1” с административен адрес ул. “Княз Дондуков” № 2, вх. Б”. Строежът е изпълнен по стопански начин от П.И.Н.. Същият представлява изграждане на баня и тоалетна върху североизточната част на таванско помещение № 2, собственост на извършителя. Строежът е изпълнен чрез преграждане на част от таванското помещение с две стени с дебелина 10 см., светла височина 2. 25 м. и има размери в план 1.00/1.70 м. Източната и северната стена са съществуващи стени на таванско помещение № 2. Констатирано е, че санитарният възел и водопроводната и канализационната инсталация за него попадат върху спално помещение и коридор на ап.9, пети етаж, вх.Б на жилищната сграда, собственост на лицето, подало жалбата за незаконно строителство. Водопроводната инсталация към санитарния възел е с дължина 7, 20 м. в таванско помещение № 2 и дължина 2, 40 м. в таванско помещение № 1, където е включена във вертикален водопроводен клон (обща етажна собственост). Хоризонталната водопроводна инсталация е изпълнена от тръби, монтирани в улеи и замонолитени в циментовата замазка на подовата настилка на таванските помещения. Съответно канализационната инсталация към санитарния възел е с дължина 7, 20 м. в таванско помещение № 2 и дължина 3, 40 м. в таванско помещение № 1 и е включена към вертикален канализационен клон (КК) № 6 в таванско помещение № 1. Хоризонталната канализационна инсталация е изпълнена от тръби, монтирани в улеи и замонолитени в циментовата замазка на подовата настила на таванските помещения. Разположението на строежа е дадено на окомерна скица, съставляваща неразделна част от акта. В същия е посочено, че санитарният възел и водопроводната и канализационна инсталация са изградени при съществени отклонения от одобрените проекти на сградата (ЖСК “Пчела”) по смисъла на чл. 154, ал. 2, т. 4 от ЗУТ – нарушават се строителните правила и норми – чл. 110, ал. 3 от Наредба № 7/22.12.2003 год. за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони. Направена е констатация за незаконност на строежа по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 3 от ЗУТ. Екземпляр от констативния акт е връчен на жалбоподателя на 16.08.2013г., като в срока по чл.225а, ал.2 от ЗУТ не са постъпили възражения срещу него.
На 10.09.2013г. е издадена процесната заповед за премахване на строежа, в която са преповторени фактическите и правните мотиви в акта. Посочено е, че със заповед № 13/04.01.1990г. на ИК на ОбНС гр.Толбухин е отстъпено право на строеж на ЖСК “Пчела”. За пететажната жилищна сградата има издадено разрешение за строеж № 471/17.09.1990г. на ЖСК “Пчела” – секция А и Б с гаражи по ул. “Княз Дондуков”. До момента жилищната сграда – вх.Б на ЖСК “Пчела” не е въведена в експлоатация. Като адресат на заповедта е посочен извършителят на строежа П.И.Н., който на основание чл.225а, ал.1 от ЗУТ е задължен в едномесечен срок от влизане в сила на заповедта да премахне незаконния строеж.
Съответни на данните по преписката са констатациите на вещото лице по назначената по делото съдебно – техническа експертиза, съгласно която спорният строеж представлява санитарен възел, разположен в североизточния ъгъл на крайния североизточен таван на последния тавански етаж на ЖСК “Пчела”, на кота + 14.00. Възелът е изграден в пространството на тавана и е с външни размери 1.65/1.00 м. Вътрешните ограждащи стени са от тухлена зидария 12-14 см. Възелът е присъединен към общите водопроводни и канализационни вертикални клонове, находящи се в съседното таванско помещение, посредством хоризонтални проводи, вкопани в циментовата замазка по подовете на двете тавански помещения. Поради отдалечеността на канализационния клон и невъзможността да се даде естествен наклон за оттичане на отпадните води в дебелината на подовата замазка, в санитарния възел е била монтирана дробилка с напорна помпа. Към момента на огледа санитарните прибори /мивка, душ и тоалетно седало/ са демонтирани. Налице са водопроводните изводи в санитарния възел, подовият сифон и хоризонталните проводи, положени по пода, графично отразени на приложение № 1 към заключението. Според заключението на вещото лице, изграденият строеж е извършен при съществено отклонение от одобрения инвестиционен проект по смисъла на чл.154, ал.2, т.4 и т.5 от ЗУТ. Нарушени са строителните правила и норми и санитарно-хигиенните изисквания и по – конкретно чл. 110, ал. 3 от Наредба № 7/ 2003 год., тъй като санитарният възел е разположен над жилищно, спално помещение, собственост на трето лице. Нарушени са и предвижданията на проекта на сградата, тъй като е променено предназначението на обекта. След справка с оригиналните чертежи на сградата вещото лице е констатирало, че към датата на изграждане на ЖСК е извършена промяна, състояща се в премахване скосяването на таванския етаж под 45 градуса, отбелязано с червен цвят на приложение № 2 към заключението. С това е променена височината на сградата, като от 17, 5 м. по проект е завишена на 19, 4 м., съгласно чл.24, ал.2 и ал.3 от ЗУТ. Според становището на вещото лице, и двете височини определят застрояването като високо застрояване (над 15 м.) по смисъла на чл.23, ал. 1, т. 3 от ЗУТ, като процесният строеж е от трета категория, съгласно чл. 137, ал. 3, т. 3, б. “в” от ЗУТ. Съдът кредитира заключението на вещото лице като обективно и компетентно изготвено освен в частта, в която е определена категорията на строежа. В тази насока са налице задължителни указания на Върховния административен съд, според които приложимата правна норма при квалифициране на категорията на процесния строеж е чл.137, ал.1, т.4, б.”д” от ЗУТ, която предвижда, че реконструкция и основен ремонт на строежите от тази категория и вътрешни преустройства на сградите от първа до четвърта категория, с които не се засяга конструкцията им, са строежи от четвърта категория.
Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Обжалваната заповед е издадена от компетентен административен орган, в рамките на правомощията му по чл.225а, ал.1 от ЗУТ, във вр. чл.223, ал.1, т.8 от ЗУТ, съгласно дадените задължителни указания в отменителното решение на ВАС. Заповедта съдържа необходимите реквизити по чл.59, ал.2 от АПК, фактически и правно мотивирана е и при постановяването й не са допуснати съществени нарушения на административно производствените правила. Тя е издадена след изпълнение на процедурата по чл. 225а, ал.2 ЗУТ. Съставен е констативен акт от длъжностни лица при община Добрич, с който е установено незаконното строителство. Актът е редовно връчен на извършителя, като в предвидения срок не са постъпили възражения срещу него.
Неоснователно е възражението на жалбоподателя, че административният акт е издаден при неизясненост на фактическа обстановка и непълнота на доказателствата. Административният орган е пристъпил към издаване на процесната заповед, след като е изяснил правнорелевантните факти и обстоятелства по спора и след като е събрал всички необходими и относими доказателства за това, съгласно изискванията на чл.35 и чл.36 от АПК. Заповедта е издадена за незаконен по смисъла на чл.225, ал.2, т.3 от ЗУТ строеж, съгласно който строеж или част от него е незаконен, когато се извършва при съществени отклонения от одобрения инвестиционен проект по чл.154, ал.2, т.1, 2, 3 и 4. В последния е посочено кои са съществените отклонения от одобрения инвестиционен проект, които правят строежа незаконен, и това са отклоненията, които нарушават предвижданията на плана – т.1, нарушават изискванията за строителство в територии с особена териториалноустройствена защита – т.2, са несъвместими с предназначението на територията – т.3 и нарушават строителните правила и нормативи, техническите, технологичните, санитарно – хигиенните, екологичните и противопожарните изисквания – т.4. В мотивите към заповедта е посочено, че процесният строеж е изпълнен при съществено отклонение от одобрения инвестиционен проект по смисъла на чл.154, ал.2, т.4 от ЗУТ – нарушени са строителните правила и нормативи и по – конкретно чл.110, ал.3 от Наредба № 7/22.12.2003г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони, съгласно който санитарни помещения над жилищно помещение, над кухня или килер за хранителни продукти се допускат само в жилището, което обслужват. Безспорно установено е по делото, че по проект обектът е таванско помещение и се намира над спално помещение, собственост на трето лице. Следователно преустройването на част от помещението в санитарен възел чрез преграждане със стени и изграждане на водопроводна и канализационна инсталация представлява съществено отклонение от одобрения инвестиционен проект на сградата, нарушаващо строителните правила и нормативи, съобразно чл.154, ал.2, т.4 от ЗУТ, във вр. чл.110, ал.3 от горепосочената наредба. Както при първото, така и при второто разглеждане на делото пред административния съд, жалбоподателят не е представил доказателства в подкрепа на твърденията си, че преустройството е извършено със съгласието на всички собственици във входа и въз основа на решение на общото събрание на ЖСК за промяна на предназначението на таванските помещения, нещо повече налице са постъпили възражения от съседите относно извършеното незаконно строителство. Не се подкрепя от данните по делото и твърдението на жалбоподателя, че е налице изменение на инвестиционния проект, с което е предвидено преустройство на таванските помещения в жилищни, защото единственото изменение на проекта към момента на изграждане на ЖСК “Пчела” се състои в премахване скосяването на таванския етаж под 45 градуса, както е посочило и вещото лице по делото. Освен това съгласно чл.154, ал.4 от ЗУТ, след издаване на разрешението за строеж изменения в одобрения инвестиционен проект в обхвата на съществените отклонения по ал.2, т.1, 2, 3 и 4 са недопустими, защото винаги са свързани със закононарушения. Без правно значение е и доводът на жалбоподателя, че процесният обект не се различава от изградените такива от другите собственици в сградата, защото това не променя факта, че е налице съществено отклонение от инвестиционния проект по смисъла на чл.154, ал.2, т.4 от ЗУТ. При това положение правилно и законосъобразно административният орган е квалифицирал строежа като незаконен по смисъла на чл.225, ал.2, т.3 от ЗУТ и е разпоредил премахването му по реда на чл.225а, ал.1 от ЗУТ. Правилно е определен и адресатът на акта съобразно чл.225а, ал.5 от ЗУТ, който вменява в задължение на извършителя да премахне незаконния строеж. Жалбоподателят не е опровергал констатациите в акта и в заключението на съдебно – техническата експертиза, а възражението му за неприложимост на чл.110, ал.3 от Наредба № 7/22.12.2003г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони не се оправдава от гледище на закона.
По изложените съображения съдът намира, че не са налице отменителни основания по смисъла на чл.146 от АПК. Обжалваната заповед е постановена при наличие на компетентност и на посочените в нея фактически и правни основания за издаването й. Не са налице допуснати съществени процесуални нарушения, които да създават вероятност за неистинност на установените от административния орган факти и обстоятелства. След като е изяснил фактическата обстановка по спора с всички допустими и необходими доказателства, административният орган правилно я е подвел под хипотезата на чл.225, ал.2, т.3 от ЗУТ, във връзка с чл.154, ал.2, т.4 от ЗУТ и е издал законосъобразен административен акт по реда на чл.225а, ал.1 от ЗУТ, който се основава на данните по делото и на материалния закон. Обстоятелството, че изводите на административния орган при преценката на фактите по делото не съвпадат с преценката на жалбоподателя, не е основание да се приеме, че е налице необоснованост на акта. Ето защо, оспорената заповед не страда от пороци, обуславящи нейната отмяна, поради което жалбата срещу нея следва да бъде отхвърлена като неоснователна. Доколкото строежът е четвърта категория, настоящото решение подлежи на обжалване по аргумент от разпоредбата на чл.215, ал.7 от ЗУТ.
При този изход на спора на жалбоподателя не му се следват разноски. Същият следва да бъде осъден да заплати на ответника юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лева, съгласно чл.7, ал.1, т.4 във вр. чл.8 от Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, в редакциите им отпреди изменението с ДВ бр.28/2014г.
Водим от горното и на основание чл.172, ал.2 от АПК, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на П.И.Н. ЕГН ********** *** против заповед № 827/16.09.2013 год. на Кмета на Община Добрич, с която на основание чл. 225, ал.2, т.3 от ЗУТ, във вр. с чл. 154, ал.2, т.4 от ЗУТ във вр. с чл.110, ал.3 от Наредба № 7/ 22.12.2003 год. за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони е разпоредено да бъде премахнат незаконен строеж “Санитарен възел със ЗП 1, 7 кв. м. и водопроводна и канализационна инсталации, изграден в таванско помещение № 2 към жилище-апартамент № 5, попадащ в пететажна жилищна сграда-многофамилна в УПИ VIII, кв. 520 по действащия ПУП-ПРЗ на ЖК “Русия 1”, административен адрес ул. “Княз Дондуков” № 2, вх. Б”.
ОСЪЖДА П.И.Н. ЕГН ********** *** да заплати на Кмета на община Добрич сумата от 150 лева, сторени разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в 14 – дневен срок от съобщаването му на страните пред Върховния административен съд на Република България.
Административен съдия :