Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Добрич, 27.01.2015г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД-ДОБРИЧ, седми състав, в публично заседание на четиринадесети януари през две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Димитрова
при участието на секретаря С.К., разгледа докладваното от съдия Таня Димитрова административно дело №148 по описа на съда за 2014г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 и сл. от АПК във връзка с чл.215 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/.
Образувано е по жалба на В.Д.Д., подадена чрез майка й Д. Г.П., срещу виза с №162/24.09.2013г., издадена от главния архитект на Община Балчик за проектиране на лятна кухня в УПИ VІІ-418, кв.7 по плана на в.з. Фиш-фиш, община Балчик. С жалбата се въвежда твърдение за незаконосъобразност на оспорената виза за проектиране като се сочат следните доводи: Одобреният ЗРП на в.з. Фиш-фиш от 1985г. не предвижда петно за застрояване на регулационната линия между УПИ VІІ-418 и УПИ ІІ, кв.7 /вторият УПИ – собственост на оспорващата/; Нарушена е разпоредбата на чл.42, ал.2 от ЗУТ, т.к. на границата между посочените два УПИ няма изградена или предвидена за застрояване постройка с калканна стена; липсва подписано нотариално заверено съгласие от страна на оспорващата, съгласно чл.121, ал.2 от Наредба №5 за правила и норми по ТСУ /отм./, за изграждане на лятна кухня. Иска се да бъде отменена оспорената виза за проектиране. В хода на делото се изразява несъгласие с разполагането на лятната кухня до плътната ограда и се претендира, че лятната кухня следва да се изтегли на три метра, както е по закон /чл.42, ал.3 от ЗУТ/. В хода по същество на делото, адв.Д.Д. – процесуален представител на оспорващата, позовавайки се на приетото по делото заключение по съдебно-техническата експертиза, твърди незаконосъобразност на визата, поради противоречието й с чл.41, ал.3 от ЗУТ, т.к. с лятната кухня се привишават зададените с ПУП устройствени показатели – плътност и интензивност на застрояването. Претендира се присъждане на разноски.
Ответникът – главният архитект на Община Балчик не ангажира писмено становище по жалбата и не изпраща представител в съдебно заседание, за което е редовно призован.
Заинтересованата страна – К.В.Б., по чието искане е издадена оспорената виза, чрез процесуалния си представител – адв.Ю.М., поддържа становище за недопустимост и неоснователност на жалбата. В подкрепа на твърдението за недопустимост на оспорването се сочи, следното: Издаването на виза е част от административната процедура по издаване на разрешение за строеж; Основанието за издаване на визата, посочено в нея, обосновава извод за неоснователност на твърдението на оспорващия, че нямало предвидени петна за застрояване; Налице е влязло в сила решение по АД №6/2010г. на АС-Добрич, отменено от ВАС и с решен спор от ВАС; Не са накърнени никакви права и интереси на оспорващата; преклудирало се е правото на оспорване. Изтъква се, че жалбата е неоснователна, т.к.: 1/ Не са накърнени правата на оспорващата – процесната лятна кухня е предвидено да бъде проектирана до законно изградена плътната ограда /а оградата е от вътрешната страна на имота на заинтересованата страна/ и долепена до узаконена постройка; 2/ Одобреният през 1997г. проект за цялостно застрояване на УПИ VІІ е с плътност на застрояването 20%, но съгласно отменената вече Наредба №5; 3/ Действащата понастоящем Наредба №7/22.12.2013г. предвижда максимални устройствени показатели за плътност на застрояването 40% и Кинт – 0,8, респ. с лятната кухня по оспорената виза няма отклонение от тези показатели, т.к. е в съответствие с действащите към настоящия момент ЗУТ и Наредба №7. Иска се от съда да остави без уважение жалбата и да присъди направените разноски за адвокатско възнаграждение.
Заинтересованите страни «КАЛИТА»ЕООД, Н.В.Д., М.В.Д. и Г.Р.Д. не ангажират становище по жалбата и не се явяват в съдебно заседание, за което са редовно призовани. Заинтересованата страна А.Б.Б. не изразява становище по спора, но се явява лично в заседание.
Жалбата е редовна и допустима. Съгласно чл.140, ал.3 от ЗУТ, за строежите по чл.41, ал.2 от ЗУТ /какъвто е и процесният/ издаването на виза е задължително, а издадената виза се съобщава на заинтересуваните лица по чл.131 от с.з. Оспорващата е собственик, съгласно нотариален акт вх.рег.4083 от 07.11.2008г., Акт №95, том ІХ, дело 2398/2008г., на ПИ с идентификатор 53120.505.124, представляващ УПИ ІІ, кв.7 по плана на в.з. Фиш-фиш, община Балчик и построената в него сграда. За издадената виза за проектиране е съобщено на жалбоподателката като заинтересувано лице /лятната кухня е разрешено да се проектира на границата с имота й/ на 17.10.2013г., видно от отбелязаното на уведомителното писмо – л.23 от делото. На 21.10.2013г., В.Д. *** възражение с вх.№94В-12-3-1 срещу издадената виза за проектиране на лятна кухня с доводи, напълно идентични с тези в депозираната в АС-Добрич жалба на 11.02.2014г. срещу визата. С писмо с изх.№94В-12-3-2 от 31.01.2014г., получено от оспорващата на 06.02.2013г., кметът на Община Балчик уведомява г-жа Н., че той не е компетентен орган по чл.31, ал.4 от АПК, към който да се адресира направеното възражение, както и че в уведомителното писмо изрично е указан реда и срока за отправяне на евентуални възражения. В жалбата до съда, депозирана на 11.02.2014г. се прави искане да се приеме възражението с вх.№94В-12-3-1 от 21.10.2014г. за внесено в срок пред некомпетентен орган. Настоящият състав на съда установява, че в писмото, с което се съобщава на оспорващата, че е издадена виза за проектиране на лятна кухня е посочено, че може да се направят „възражения по издадената виза чрез общинската администрация пред съда по местонахождението на недвижимия имот”. С определение от съдебно заседание, проведено на 22.05.2014г., първоначалният съдия-докладчик по делото е приел, че възражението е с характер на жалба и е следвало, съгласно чл.152 от АПК във вр. с чл.219, ал.1 и ал.3 от ЗУТ, да бъде изпратено на съда, поради което следва да се приеме, че жалбата срещу визата за проектиране не е просрочена. По аргумент от чл.214, т.2 във вр. с чл.140, ал.3 и с чл.41, ал.2 от ЗУТ, визата е самостоятелен индивидуален административен акт, т.е. налице е годен за оспорване акт.
Съобразявайки посочените от жалбоподателя основания, изразените становища на страните и събраните по делото доказателства, както и с оглед на разпоредбата на чл.168 от АПК, определяща обхвата на съдебната проверка, Административният съд, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Административното производство по издаване на оспорения акт е започнато по заявление на К.В.Б. с вх.№94К-654-2 от 23.09.2013г. за издаване на виза за проектиране на лятна кухня в УПИ VІІ-460, кв.7 по плана на в.з.Фиш-фиш, община Балчик, към което са приложени: договор за продажба на общински имот от 01.02.2006г.; скица за виза, издадена от ТСУ и скица на поземлен имот /ПИ/ с идентификатор 53120.505.418 по кадастралната карта /КК/. Главният архитект е издал оспорената виза с №162/24.09.2013г. като на основание чл.46, чл.42, ал.2, във вр. с чл.147, ал.1, т.1 от ЗУТ е разрешил изготвянето на документите по чл.147, ал.2 и чл.153, ал.1 от ЗУТ, необходими за издаване на разрешение за строеж за лятна кухня и е изискал представянето на договор на основание чл.183, ал.1 от ЗУТ. Съгласно приложения документ за собственост, заявителката е собственик на вилно място с площ 318 кв.м., представляващо ½ ид.ч. от УПИ VІІ-460, кв.7 по плана на в.з. Фиш –фиш, община Балчик, целият с площ 636 кв.м. Другата ½ ид.ч. от УПИ VІІ, съгласно данните от КККР, е собственост на заинтересованата страна „Калита”ЕООД, а съседният УПИ VІІІ е собственост на наследниците на Васил Колев Д..
Настоящият състав на съда намира, че оспорената виза е издадена от компетентния, съгласно чл.140, ал.1 от ЗУТ, орган – главния архитект на Община Балчик. Оспореният акт е постановен при липса на допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила, което да е основание за отмяната му.
По отношение спазване на установената форма за издаване на визата:
Разпоредбата на чл.140, ал.2 от ЗУТ, отчита спецификите на акта и регламентира, че визата за проектиране представлява копие /извадка/ от действащия подробен устройствен план /ПУП/ с обхват поземления имот /ПИ/ и съседните му ПИ, с означени налични сгради и постройки в него и в съседните имоти и с нанесени линии на застрояване и допустими височини, плътност и интензивност на застрояване и други изисквания, ако има такива. Визата се издава върху комбинирана скица от КК и ПУП, когато КК е влязла в сила след влизането в сила на ПУП.
В случая, в оспорената виза не са означени допустимите плътност и интензивност на застрояването според действащия ПУП, което представлява неспазване на установената форма и е основание за отмяната на акта /по аргумент от чл.146, т.2 от АПК/. Процесното непосочване на основни реквизити на визата в конкретния казус е повлякло и друг порок на визата – с разрешеното проектиране на лятната кухня се привишават зададените с ПУП устройствени показатели за УПИ VІІ. Освен това, тъй като с всеки ПУП-ПЗ се задават и допустимите височини на предвиденото застрояване, а с процесната виза за проектиране се допълват предвижданията на ПУП – допуска се допълващо застрояване, то следва във визата да е посочена и допустимата височина на въпросната лятна кухня /с оглед и чл.46, ал.2 от ЗУТ/.
По отношение съответствието на визата с материалноправните разпоредби:
Съгласно чл.46, ал.1 от ЗУТ, летните кухни са второстопенни постройки на допълващото застрояване и могат да се изграждат в УПИ за ниско жилищно или вилно застрояване. По аргумент от чл.41, ал.1, ал.2 и ал.3 от ЗУТ, допълващо застрояване се разрешава в съответствие с предвижданията на ПУП, а ако не е предвидено такова застрояване с действащия ПУП, то се допуска от главния архитект на общината с виза за проучване и проектиране по чл.140 от ЗУТ, отразява се служебно в действащия ПУП, като не трябва това допълващо застрояване да превишава зададените с ПУП устройствени показатели за съответния УПИ. Според чл.42, ал.1 и ал.2 от ЗУТ, постройките на допълващото застрояване се разполагат свободно или допрени до основното застрояване в УПИ или свързано с допълващо застрояване в съседен имот, като е допустимо да се изграждат на вътрешната граница на УПИ, ако калканните им стени покриват калканните стени на заварени или новопредвидени постройки в съседни УПИ или плътни огради.
За изясняване на релевантните по спора факти е допусната съдебно-техническа експертиза заключението по която не е оспорено от страните. Съдът напълно възприема заключението на вещото лице арх.А.Е. като компетентно изготвено, обосновано и кореспондиращо с фактите, които се установяват от останалия доказателствен материал по делото. Вещото лице заявява, че по действащия ПУП, одобрен със Заповед №24/04.11.1985г. на председателя на ИК на ОНС гр.Толбухин, УПИ VІІ в кв.7 на в.з. Фиш-фиш е отреден за вилно строителство, като не е предвидено допълващо застрояване, както с този ПУП, така и с плана за цялостно застрояване на УПИ VІІ в кв.7, одобрен със Заповед №486/01.09.1997г. на кмета на Община Балчик. Дава се заключение, че според оспорената виза лятната кухня е ситуирана в УПИ VІІ, а в съседните му – УПИ ІІ и УПИ VІІІ няма заварени или новопредвидени постройки за покриване на калканните им стени с лятната кухня. Между УПИ ІІ, УПИ VІІІ и УПИ VІІ, вещото лице е установило, че има частично изградена плътна ограда. Съдът приема, че видно от защрихованата площ по визата, лятната кухня, чието проектиране е разрешено с визата е ситуирана в УПИ VІІ на вътрешната граница, именно до плътната ограда към УПИ ІІ – собственост на оспорващата и УПИ VІІІ, което е напълно допустимо с оглед разпоредбата на чл.42, ал.2, второ изречение, последна хипотеза от ЗУТ. С оглед изложеното, доводът за липса на предвидено с ПУП допълващо застрояване в съседен имот, чийто калканни стени да се покриват с разрешеното проектиране на лятната кухня, сочен като основание за незаконосъобразност на оспорената виза, се явява неоснователен. Както се посочи, визата за проектиране е издадена за лятна кухня в УПИ VІІ, ситуирана до съществуваща плътна ограда към УПИ ІІ и УПИ VІІІ, т.е. в една от хипотезите на чл.42, ал.2 от ЗУТ. В този смисъл, не намира опора в закона и претенцията на оспорващата, че следва процесната лятна кухня да е на 3м. от границата с нейния имот.
Неоснователно е възражението и досежно липсата на съгласиеот страна на оспорващата. При процесното допълване на ПУП с виза за проектиране и проучване по чл.41, ал.2, във вр. с чл.140 от ЗУТ, такова съгласие не е изискуемо. Оспорващата необосновано се позовава на разпоредба от неприложимата понастоящем Наредба №5, която е отменена, както и самата оспорваща сочи.
Настоящият състав на съда намира, че с допускането на застрояване на процесната лятна кухня с визата се превишават зададените с ПУП устройствени показатели за УПИ VІІ, кв.7 по ПУП на в.з. Фиш-фиш, което е в противоречие с разпоредбата на чл.41, ал.3 от ЗУТ, по следните съображения:
Съгласно действащия ПУП, одобрен със Заповед №24/04.11.1985г. на председателя на ИК на ОНС гр.Толбухин и съгласно одобрения впоследствие със Заповед №486/01.09.1997г. на кмета на Община Балчик план за цялостно застрояване на УПИ VІІ в кв.7, плътността на застрояването за УПИ VІІ е 20%, а коефициента за интензивност е 0,4. Основавайки се на данните за застроените вече площи, етажността на сградите, както и площта на УПИ VІІ и заключението по експертизата, както и уточнението му на вещото лице, направено в съдебно заседание, съдът приема, че усвоените проценти плътност на застрояването /с реализираното вече застрояване/ са 25%. Този процент за плътността на застрояването е изчислен по следния начин: общо застроените площи в УПИ VІІ, според КК /скица на л.86 от делото/, са 159кв.м и са получени от сбора на застроените площи на трите сгради в имота, съответно 67кв.м, 76кв.м и 16кв.м, общо 159кв.м; отношението на сбора на общо застроените площи спрямо площта на УПИ, изразено в процент е 159кв.м. : 636квм. Х 100% = 25% /по арг. от §5, т.17 от ДР на ЗУТ/. Заключението на вещото лице по отношение на тези факти – застроените площи на сградите, площта на имота, усвоения вече процент плътност на застрояването в УПИ VІІ, съдът напълно кредитира, като обосновано и кореспондиращо с данните, установяващи се от доказателствата по делото. Така приетото обаче, влече правен извод, че усвоената плътност на застрояването, още преди издаване визата за проектиране на лятна кухня, не дава възможност за допускане на ново основно или допълващо застрояване, тъй като с лятната кухня би се допуснало застрояване, което превишава зададените с ПУП устройствени показатели в нарушение на разпоредбата на чл.41, ал.3 от ЗУТ. По отношение на интензивността на застрояването /Кинт/ нещата стоят по същия начин: Вещото лице сочи в заключението си и уточнява в съдебно заседание, че според действащите правила и нормативи към момента на одобряване на действащия за имота ПУП и проекта за цялостно застрояване този показател е 0.4, а усвоеният понастоящем преди издаване на визата е 0.49. Последният е изчислен, съгласно §5, т.19 от ДР на ЗУТ, като отношение на сбора от застроените площи на двете едноетажни сгради и разгъната застроена площ на 3-етажната сграда /67кв.м+16кв.м+3х76кв.м=311кв.м/ към площта на УПИ /311кв.м : 636кв.м = 0,49/. Съдът приема, че реално вече усвоеният Кинт не позволява допускане на друго застрояване, т.к. заложеният в ПУП Кинт е 0.4.
Съгласно §6, ал.1 от ДР на ЗУТ, действащитекъм деня на влизане в сила на ЗУТ устройствени планове /ТУП, ОУП и ПУП/ запазват действието си и могат да се изменят при условията и реда на ЗУТ. Т.е. зададените устройствени показатели с одобрения със Заповед №486/01.09.1997г. на кмета на Община Балчик план за цялостно застрояване на УПИ VІІ в кв.7 и с одобрения ПУП със Заповед №24/04.11.1985г. на председателя на ИК на ОНС гр.Толбухин са именно релевантните показатели. Действително, в този ПУП показателите са заложени в съответствие с Наредба №5 от 09.05.1995г. за правилата и нормите за териториално и селищно устройство, която понастоящем е отменена. Съгласно чл.29, ал.1 от действащата сега Наредба №7 от 22.12.2003г. за правилата и нормативите за устройство на отделните видове територии и устройствени зони, плътността на застрояване може да е до 40%, а интензивността на застрояването до 0.8. Стойностите за плътност и интензивност на застрояването за отделните УПИ се определят обаче конкретно с ПУП за имота /може и общо за територията, в която попада имота/ – по аргумент от чл.18, ал.1 от ЗУТ. В случая, именно действащият ПУП и планът за цялостно застрояване в имота обективират конкретното устройствено решение за показателите за застрояване на процесния УПИ. Наличието на възможност на реализиране на по-голяма плътност и интензивност на застрояването за даден имот, според действащата Наредба №7, не означава, че тези показатели автоматично се пренасят в действащите ПУП. В такива случаи, за постигане на по-благоприятни показатели за даден имот, за което има възможност според Наредба №7, следва да се измени ПУП. Вещото лице сочи, че с допускането с оспорената виза на застрояване на процесната лятна кухня няма да има превишение на нормативните устройствени показатели – плътност макс. 40% и Кинт 0,8, т.е. показателите по Наредба №7. Спрямо тези показатели по наредбата, действително не е налице превишение. Релевантните обаче показатели за застрояване, както вече се посочи, а и по аргумент от чл.41, ал.3, са заложените в действащия ПУП и в проекта за цялостно застрояване на имота, а спрямо тях, с допуснатото с оспорената виза застрояване, е налице превишение.
Изложеното обосновава извод за незаконосъбразност на визата, с която е допуснато проектиране на процесната лятна кухня, респ. налице е основание за отмяната й като издадена при неспазване на установената форма /чл.140, ал.2 от ЗУТ/ и в противоречие с материалноправните норми /чл.41, ал.3 от ЗУТ/, а оттам и в несъответствие с целта на закона по аргумент от чл.146, т.2, т.4 и т.5 от АПК.
С оглед изхода на делото, следва да се уважи искането на оспорващата и на основание чл.143, ал.1от АПК да се осъди Община Балчик да й заплати направените по делото разноски в размер общо на 830 лв /от които: държавна такса-10лв, възнаграждение за вещо лица 200+120лв, адвокатски хонорар 150+350лв/.
Настоящото решение не подлежи на касационно обжалване като постановено по жалба срещу административен акт, който е извън изключенията, посочени в чл.215, ал.7 от ЗУТ.
Водим от горното и на основание чл.172, ал.2, предл. второ от АПК, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ виза с №162/24.09.2013г., издадена от главния архитект на Община Балчик за проектиране на лятна кухня в УПИ VІІ-418, кв.7 по плана на в.з. Фиш-фиш, Балчик
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
СЪДИЯ: