header

Решение по Административно дело 41/2014г.

 

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ ……./ 06.03.2014г., град Добрич

 

В    И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

                                                                                                  

Добрички административен съд,  в публично заседание на осемнадесети февруари, две хиляди и четиринадесета година, ІІ –ри състав:

 

                                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ:    Красимира Иванова

                                                                                                                                                          ЧЛЕНОВЕ:   Нели Каменска

                                                                                                                                                                                  Милена Георгиева

при участието на секретаря И.Д. и прокурора при Окръжна прокуратура гр.Добрич, Милена Любенова, разгледа докладваното от съдия Н.Каменска к.адм.д.№ 41 по описа на съда за 2014г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 208228 от АПК във връзка с чл. 63, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН.

С решение по нахд 835/2013г., постановено на 03.10.2013г., Добрички районен съд е изменил наказателно постановление № 219/13 от 13.03.2013г., издадено от началник група в ОП в РУП при ОД на МВР-Добрич, с което на Н.Д. *** за нарушение по чл.5, ал.3, т.2 от Закона за движение по пътищата на основание чл.177, ал.1, т.4 е наложено административно наказание глоба в размер на 200 лв. като е намалил размера на глобата на 100 лв. Съдът е постановил и изричен диспозитив за потвърждаване на наказателното постановление в частта му, с която на основание Наредба № Із-2539 на МВР на водача са отнети 5 контролни точки на основание чл.177, ал.1, т.4 от ЗДвП.

Срещу така постановеното решение е постъпила в срок касационна жалба от Н.Д.Д., подадена чрез пълномощника му, адв.К.К.-ДАК. Процесуалният представител на касатора счита решението за неправилно и незаконосъобразно Не е съгласен с преценката на съда за доказаност на извършеното нарушение. Твърди, че заповедта, с която лекият автомобил е спрян от движение, е връчена на водача едва след извършване на нарушението. Изземването на талона на превозното средство не би могло да презумира наличие на знание и вина, като елемент от състава на административното нарушение. По тези съображения моли решението и наказателното постановление като незаконосъобразни да бъдат отменени.

Ответникът по касационната жалба – Първо районно управление “Полиция” при ОД на МВР Добрич, редовно призовано не се представлява, не изразява становище по жалбата.

Представителят на Добричката окръжна прокуратура счита, че административно-наказателната отговорност на касатора е била правилно ангажирана за нарушение на чл.5, ал.3, т.2 от Закона за движение по пътищата. Изразява становище за неоснователност на касационната жалба.

Административен съд Добрич, ІІ-ри касационен състав, след като се запозна с обжалваното решение, съобрази доводите и становищата на страните, и обсъди както наведените касационни основания, така и тези по чл. 218, ал. 2 от АПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Касационната жалба е допустима подадена е от активно легитимирано лице в законоустановеният 14-дневен срок от съобщаването  на съдебно решение.

Разгледана по същество, е неоснователна.

За да постанови оспореното в настоящото производство съдебно решение, РС– Добрич е приел за установено въз основа на събраните по делото гласни и писмени доказателства, че на 12.02.2013г., около 23,30 часа в гр.Добрич, по ул.”Любен Станчев” в посока “СБА” до бл.20 е управлявал спрян от движение лек автомобил марка Ауди с рег. № ххххххххх. При проверката от контролните органи водачът не представил свидетелство за регистрация ІІ-ра част , т.нар малък талон, на управляваното от него МПС. След извършена справка в информационната система на “Пътна полиция” се установило, че моторното превозната средства към процесната дата било спряно от движение. Съдът обсъдил възраженията на административно наказания за допуснати нарушение при съставянето на акта  и ги е отхвърлил като неоснователни. След анализ на всички факти и обстоятелства, касаещи съставения акт и издаденото въз основа на него наказателно постановление, съдът е приел, че последното е законосъобразно от процесуален аспект. При извършване на преценката за неговата материална законосъобразност районният съд е стигнал до извода, че нарушението е установено по безспорен начин, защото спорното обстоятелство дали управляваното от жалбоподателя МПС е било спряно от движение към процесната дата се установявало от служебно изисканата справка от “Пътна полиция” –Добрич. По отношение на възражението , че срокът на спиране от движение на процесното  МПС бил изтекъл  към датата на деянието, съдът е изложил мотиви, че едно спряно от движение МПС не се счита за пуснато в движение автоматично след изтичане срока на спиране, а едва след като се предприемат предвидените в НАРЕДБА № -І45/24.03.2000г. действия.

В мотивите на решението е обсъден и размерът на наложените наказания. Съдът е преценил, че за извършеното нарушение п глоба в размер на 100 лв. би била справедливо наказание, съответстващо в по-голяма степен на целите по чл.12 от ЗАНН от определената от наказващия орган глоба” в размер на 200лв., поради което е изменил НП в тази му част.

Добричкият административен съд, ІІ-ри касационен състав, изцяло споделя приетото за установено от фактическа и правна страна в мотивите на обжалваното решение. При спазване на процесуалните правила районният съд е събрал необходимите и относими доказателства, които са били нужни за установяване на фактите по делото. При анализа на събраните доказателства от правна страна решаващият състав е развил убедително съображения за законосъобразно протичане на административнонаказателното производство и за липса на допуснати съществени процесуални нарушения. Направеният в мотивите на оспореното решение извод за доказаност на извършеното нарушение съответства на приетите по делото доказателства, затова настоящата инстанция намира, че  решението е обосновано и в съответствие с материалния закон.       Касационният състав не споделя касационните оплаквания и наведените доводи в касационната жалба срещу решението на РС-Добрич. Те се преповтарят с възраженията на административно-наказания, изложени пред районния съд в жалбата му срещу наказателното постановление.

По делото няма данни, че към момента на проверката  и след това до датата на издаване на наказателното постановление касаторът е разполагал с втората част от свидетелството за регистрация на МПС, което се изземва от контролните органи при налагането на ПАМ “спиране от движение”, съгласно чл.40, ал.2 от Наредба № -І45/24.03.20000г. за регистриране, отчет, пускане в движение и спиране от движение на МПС и ремаркета, теглени от тях. Въпреки вписаното възражение в акта за противното, касаторът не е представил този документ, за да докаже, че разполага с него.

Затова и с оглед събраните по делото писмени и гласни доказателства настоящата инстанция намира за безспорно обстоятелството, че водачът на процесното МПС не е разполагал с втората част от свидетелството за управление на МПС, защото същото му е било иззето в изпълнение на наложената със заповед № 24002/2012г. от 08.10.2012г. ПАМ  “спиране на МПС от движение”, издадена във връзка с констатирано друго нарушение, а именно управление на МПС след употреба на алкохол над 0,5 на хиляда. За материалната законосъобразност на процесното НП са достатъчни установените по делото безспорни факти, а именно, че срещу касатора има издадена заповед за спиране от движение на МПС, в момента на проверката водачът не разполага с втората част от свидетелството за управление на МПС и няма данни то да е представено в срока за възражение срещу съставения АУАН и че в информационния масив на “Пътна полиция” процесното МПС се води спряно от движение към датата на деянието.

За пълнота следва да се отбележи, че всички възражения относно законосъобразността на наложената със заповед № 24002/2012г. от 08.10.2012г. ПАМ  “спиране на МПС от движение”, в това число срокът на спиране от 10.10.2012г. до 12.03.2013г., удостоверен в изисканата от районния съд справка и моментът на връчване на заповедта, са предмет на друго производство- по обжалване незаконосъобразно действие или по оспорване на административен акт. 

Мотивиран така, Административен съд гр.Добрич намира, че касационната жалба е неоснователна. Не са налице основания за отмяна на оспореното решение, с което е изменено НП 219/13 от 13.03.2013г., издадено от началник група в ОП в РУП при ОД на МВР-Добрич срещу Н.Д.Д..

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение 1 от АПК във връзка с чл. 221, ал. 1 от АПК, съдът,

 

                                         Р Е Ш И :

 

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 77/03.10.2013г., постановено по нахд 835/2013г. по описа на Добрички районен съд.

 РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване .

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :                          ЧЛЕНОВЕ :       1…………………….

 

 

                                                                                           2…………………….