header

Решение по Административно дело 890/2013г.

 

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№ ……………../ 20.03.2014г., гр.Добрич

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

         ДОБРИЧКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, в открито съдебно заседание на двадесет и четвърти февруари две хиляди и четиринадесета година в състав:

 

                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ : СИЛВИЯ САНДЕВА

 

           При участието на секретаря И.Д. разгледа  докладваното от председателя адм.д. № 890/2013г. по описа на ДАС и за да се произнесе,  взе предвид следното:

 

           Производството е по чл. 45, ал.8, във вр. с чл.45, ал.4 от ЗМСМА и чл.32, ал.2 от ЗАдм.

Образувано е по жалба на Областен управител на област с административен център град Добрич срещу решение № 6/120 по протокол № 6 от заседание на Общински съвет град Тервел, проведено на 28.10.2013г., с което, на основание чл.21, ал.1, т.8 от ЗМСМА, чл.6, ал.1 от ЗОС във връзка с чл.3, ал.2 от ЗОС, чл.25, ал.9 от ЗСПЗЗ, във вр. чл.45и от ППЗСПЗЗ, протокол от 12.07.2012г., одобрен с решение № 8-139/2012г. на ОбС – Тервел, е променен начинът на трайно ползване на шест имота в землищата на с.Божан, с.Жегларци, с.Каблешково и с.Кладенци, подробно описани в решението, които не се ползват към настоящия момент за “пасище и мера”, като от публична собственост са обявени в частна; дадено е съгласие в срок от 12 месеца да се извършат предвидените в ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ процедури по евентуална делба на имотите, промяна на НТП и в регистъра на имотите, както и да се отдадат под наем чрез провеждане на публично оповестен търг, след решение на ОбС – Тервел, като е възложено на кмета на община Тервел да извърши последващи действия по организирането и провеждането на всички процедури по това решение. Излагат се доводи за незаконосъобразност на решението поради нарушаване на процедурата по чл.25 от ЗСПЗЗ. Твърди се, че имотите, предмет на оспореното решение, са земеделска земя “пасище, мера”, поради което промяна в собствеността от публична в частна може да стане само при промяна на предназначението на земите по реда и при условията на чл.25 от ЗСПЗЗ и ЗОЗЗ. С решението си ОбС – Тервел е гласувал не за изменение на предназначението, а за начина на трайно ползване на земите за други земеделски нужди, което се извършва по друг ред, съгласно чл.25, ал.9 от ЗСПЗЗ. Сочи се, че за имотите, предмет на решението, не са съставени актове за публична общинска собственост по реда на чл.5 от ЗОС, а съгласно чл.60, ал.1 от ЗОС при промяна на характера на собствеността от публична в частна и обратно се съставя нов акт, като това обстоятелство се отбелязва в новия и стария акт и в регистрите. Сочи се също така, че с решението са обявени за частна общинска собственост само части от ПИ № 109008 в с.Жегларци и ПИ № 000010 в с.Кладенци, като остатъците запазват своя характер на публична общинска собственост, което е в противоречие с чл.3, ал.2 от ЗОС. Несъвместимо е с духа на закона един и същ имот да има две противоположни качества. Целеният от ОбС – Тервел ефект може да бъде постигнат само чрез делба на посочените имоти и последваща промяна на собствеността от публична в частна на новообразуваните имоти. Излагат се обстоятелства, че на основание чл.45, ал.4 от ЗМСМА решението е върнато за ново обсъждане на ОбС – Тервел, като в сроковете по чл.45, ал.7 от ЗМСМА актът не е разгледан от общинския съвет. По тези съображения се иска отмяна на оспореното решение и присъждане на разноски по делото, представляващи юрисконсултско възнаграждение.                         

           Ответната страна – Общински съвет – Тервел в писмено становище по делото оспорва основателността на жалбата и иска тя да бъде отхвърлена. Твърди, че решението е съобразено с нормата на чл.25, ал.9 от ЗСПЗЗ, която дава възможност за смяна на НТП за други земеделски нужди, като препраща към чл.45и от ППЗСПЗЗ. Последната очертава реда за промяна на начина на трайно ползване на общински пасища и мери за други земеделски земи по решение на общинския съвет, което следва да се приеме с две трети от общия брой на общинските съветници. В разпоредбата на чл.8, т.2 от ЗУТ са разграничени видовете земеделски територии, които се делят на обработваеми и необработваеми. С оспореното решение се цели запазването на статута на земите, които са земеделски територии. Т.е. с решението не се променя предназначението на земите, а начина на трайно ползване, поради което по отношение на него са неприложими разпоредбите на ЗОЗЗ за промяна на предназначението на земеделски земи. При вземане на решението е взет предвид одобрения със заповед № РД-09-616/21.07.2010г. на МЗХ Национален стандарт 4.1 за минималната гъстота на животинските единици, справка за броя на животните по населени места, както и справка за наличните и отдадените под наем пасища и мери на територията на община Тервел, от които е видно, че животновъдството в района е трайно задоволено и няма недостиг на земеделска земя – пасища и мери. По отношение на възражението за липса на актове за общинска собственост излага твърдения, че правото на собственост върху земите е удостоверено с приложение № 1 към решение № 1 / 22.12.2008г. на Комисията по чл.19, ал.2 от ЗСПЗЗ. Възражението за противоречие на решението с чл.3, ал.2 от ЗОС оспорва с аргумента, че издаденият протокол от 12.07.2012г. на комисия, назначена със заповед № РД  08-02/21.05.2012г. на Началника на ОСЗ – Тервел, на основание разпоредбите на ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ, е правно валиден документ, удостоверяващ действителното състояние на имотите, предмет на проверката. Освен това решението е взето въз основа на изготвени скици – проекти за делба на имотите, която впоследствие ще се отрази от ОСЗ – Тервел, както и при съставяне на актовете за общинска собственост.        

            Добричкият административен съд, като взе предвид становищата на страните и след преценка на събраните по делото доказателства, съобразно с разпоредбата на чл.168 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

           Жалбата е подадена в законоустановения срок по чл.45, ал.8 от ЗМСМА, от легитимирано лице, срещу годен за съдебно обжалване акт, поради което е процесуално допустима. Съгласно чл.32, ал.2, изр. първо от Закона за администрацията, областният управител може да оспорва незаконосъобразни актове на общинските съвети по реда на ЗМСМА. Това негово правомощие е регламентирано в чл.45, ал.4 и ал.8 от ЗМСМА, а изрично в чл.8, ал.11 от ЗОбС е предвидено, че актовете на общинския съвет и на кмета за придобиване, управление и разпореждане с имоти и вещи – общинска собственост, подлежат на контрол и могат да бъдат оспорвани по реда на чл.45 от ЗМСМА. Решението на общинския съвет относно промяна на публична общинска собственост в частна общинска собственост и промяна на начина на трайно ползване на пасища и мери за други земеделски нужди е акт на управление с имот – общинска собственост. Затова и на основание чл.8, ал.11 от ЗОбС подлежи на оспорване по реда на чл.45 от ЗМСМА.   

            Разгледана по същество, жалбата е частично основателна, макар и не изцяло по изложените в нея съображения.

            С оспореното решение № 6/120 по протокол № 6 от заседание на Общински съвет – Тервел, проведено на 28.10.2013г., по докладна записка на кмета на община Тервел, е променен начинът на трайно ползване и видът на собствеността от публична в частна общинска на следните имоти: ПИ № 000051 по КВС на землището на с.Жегларци, общ.Тервел на площ от 51, 53 дка – от “пасище, мера” на “нива”; ПИ № 101003 по КВС на землището на с.Жегларци, общ.Тервел на площ от 147, 268 дка, от които 145, 026 дка – “от пасище, мера” на “нива” и 2, 242 дка – от “пасище, мера” на “залесена територия”; част от ПИ № 109008 по КВС на землището на с.Жегларци, общ. Тервел на площ от 142, 347 дка  – от “пасище, мера” на “нива”;  ПИ № 033014 по КВС на землището на с.Каблешково, общ.Тервел на площ от 8, 780 дка, от които 7, 068 дка – от “пасище, мера” на “нива” и 1, 712 дка – от “пасище, мера” на “друг жилищен терен”; част от ПИ № 000010 по КВС на землището на с.Кладенци, общ.Тервел на площ от 40, 322 дка – от “пасище, мера” на “нива” и ПИ № 021005 по КВС на землището на с.Божан, общ.Тервел на площ от 6, 653 дка, от които 6, 353 дка – от “пасище, мера” на “други жилищни терени” и 0.300 дка от “пасище, мера” на “изоставена нива”.

            В докладната записка на кмета на общината е посочено, че при извършена проверка от служители на общинска администрация относно ползването на горепосочените земеделски земи – общинска собственост е констатирано несъответствие между начина на трайно ползване по КВС и на място. В действителност описаните пасища, мери се обработват изцяло или частично, което мотивира промяната на начина на трайно ползване за други земеделски нужди. Посочено е, че за предлаганите промени са изготвени и приложени скици в проект с нанесени граници на площите, за които се предлага промяна в НТП. Посочено е още, че е отчетен общият обем на отдадените под наем общински пасища в землището на с.Божан, с.Жегларци, с.Каблешково и с.Кладенци за 2013г., съгласно приложената справка, както и намаленият брой на животни, отглеждани на територията на общината, поради което направеното предложение няма да доведе до недостиг на земеделска земя за нуждите на животновъдството в района. От друга страна, общината ще има възможност да отдава чрез търг обработваемата земя под наем и ще се задоволяват потребностите на земеделските производители. Оставащите след предлаганата промяна пасища и мери са достатъчни, за да задоволят потребностите на животновъдите, т.е. осигурени са минималните площи, които се полагат на наличните животни по Национален стандарт 4.1. за минимална гъстота от 0,15 животински единици на хектар (ЖЕ/ха). Към докладната записка е приложена заповед № РД-08-02/21.05.2012г. на Началника на ОСЗ – Тервел за назначаване на комисия с цел да установи на място действителното състояние и начина на трайно ползване на процесните имоти, както и протокол на комисията от 12.07.2012г., в който е отразен констатираният начин на трайно ползване и е направено предложение за промяна на НТП на имотите. Към докладната записка е приложено и решение № 8-139 по протокол № 8 от заседание на ОбС – Тервел от 12.09.2012г. за одобряване на горепосочения протокол. Приложени са също така скици – проекти за обособяване в самостоятелни имоти на частите от имотите, за които се предвижда промяна в НТП, изготвени от изпълнител на технически дейности по заявление на Кмета на община Тервел и заповед на Началника на ОСЗ – Тервел.

            Към докладната записка не са приложени, а и не се спори, че няма съставени актове за общинска собственост за горепосочените имоти. Съгласно протоколно решение № 1/22.12.2008г. на комисията по чл.19, ал.2 от ЗСПЗЗ, одобрено със заповед № РД-10-360/23.12.2008г. на Директора на ОДЗ – Добрич, издадена на основание чл.47в, ал.7 от ППЗСПЗЗ, както и приложение № 1 към решението, земите са част от общинския остатъчен фонд по чл.19 от ЗСПЗЗ. В подкрепа на това са и решения с №№ 3/23.07.1992г., № 9/26.08.1992г.; 12/14.11.1994г. и № 17/ 08.07.1996г., издадени от ОСЗ – Тервел. Първото от тях не е приложено по делото, но е цитирано като основание за вписване на имот № 021005 като общинска собственост (общински остатъчен фон) в регистрите към КВС за землището на с. Божан, съгласно приетите по делото скици – проекти за разделянето на имота.           

            Докладната записка на Кмета на община Тервел е разгледана на съвместно заседание на ПК “Обществен ред, устройство на територията и екология” и ПК “Образование, здравеопазване, култура, спорт, социална политика и вероизповедание”, проведено на 22.10.2013г., както и на съвместно заседание на ПК “Бюджет, финанси, икономика” и ПК “Инфраструктура, транспорт и общинска собственост, проведено на 23.10.2013г., при което комисиите са подкрепили проекта за решение.

            Разглеждането на докладната записка е включено в дневния ред на заседание на Общинския съвет, проведено на 28.10.2013г. На заседанието са присъствали 18 общински съветници от общо 21. Положително становище по докладната е изразил един общински съветник, който е посочил, че в общината се работят много пасища и мери, без да се заплаща за тях. С промяна на НТП на имотите общината ще може да обявява търгове за тях и да печели определени средства за това. Предложението на кмета е подложено на поименно гласуване и с 18 гласа “за” оспореното решение е прието. Като правно и фактическо основание за вземане на решението са посочени чл.21, ал.1, т.8 от ЗМСМА, чл.6, ал.1 от ЗОС, във вр. чл.3, ал.2 от ЗОС, чл.25, ал.9 от ЗСПЗЗ, във вр. чл.45и от ППЗСПЗЗ, протокол от 12.07.2012г., одобрен с решение № 8-139/12.09.2012г. на ОбС – Тервел.                                   

            Препис от решението е изпратен на Добричкия областен управител на 06.11.2013г., видно от придружително писмо на л.10 от делото. Със заповед № АдК-04-45/12.11.2013г. на областния управител решението е върнато за ново обсъждане в общинския съвет, на основание чл.32, ал.1 от ЗА, във вр. чл.45, ал.4 от ЗМСМА, с доводи, идентични с посочените в жалбата до съда. Заповедта е получена в ОбС – Тервел на 13.11.2013г. с известие за доставяне на л. 14 от делото, като в законоустановения 14-дневен срок решението не е разгледано от общинския съвет. 

Въз основа на така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи :      

Оспореният административен акт е приет съобразно правомощията на общинския съвет, предвидени в чл.21, ал.1, т.8 от ЗМСМА, в необходимата писмена форма и с изискуемото се мнозинство, съгласно чл.45и от ППЗСПЗЗ, във вр. чл.25, ал.9 от ЗСППЗЗ. Същият е съобразен и с приложимия материален закон в частта относно имот № 000051 в землището на с.Жегларци, имот № 101003 в землището на с.Жегларци, имот № 109008 в землището на с.Жегларци и имот № 000010 в землището на с.Кладенци.   

В тази част от решението е променен статутът на гореописаните имоти или части от тях (на три от имотите) от публична в частна общинска собственост поради промяна начина на трайно ползване от “пасище, мера” в “нива”. В мотивите към решението изрично е посочено, че то е взето на основание чл.25, ал.9 от ЗСПЗЗ, във вр. чл.45и от ППЗСПЗЗ.

Съгласно чл.25, ал.9 от ЗСПЗЗ, редът и основанията за промяна на начина на трайно ползване на земеделските земи се урежда с правилника за прилагане на закона. Чл.45и, ал.1 от ППЗСПЗЗ предвижда, че начинът на трайно ползване на мери и пасища – общинска собственост, или на части от тях може да се променя за други земеделски нужди по решение на общинския съвет, прието с мнозинство две трети от общия брой на съветниците. Съгласно ал.2 на същия текст, решението се приема въз основа на скица проект с нанесени граници на площите, за които се предвижда промяна в начина на трайно ползване. Скицата проект представлява неразделна част от решението на общинския съвет по ал. 1. Следователно начинът на трайно ползване на земеделските земи може да бъде променян за задоволяване на други земеделски нужди на техния собственик, като по отношение на мерите и пасищата законодателят поставя изискване решението на общинския съвет да се приеме с квалифицирано мнозинство.

В случая решението е гласувано по предложение на кмета на общината, разгледано е на съвместни заседания на четири постоянни комисии, включено е в дневния ред за заседанието на ОбС – Тервел на 28.10.2013г. и е прието с необходимото мнозинство. Към датата на вземане на решението общинският съвет се е състоял от 21 общински съветници, като “за” са гласували 18, т.е. повече от 2/3 от общинските съветници. Спазени са и изискванията на чл.45и, ал.2 от ППЗСПЗЗ решението да се приеме въз основа на скица – проект с нанесени граници на площите, за които се предвижда промяна в начина на трайно ползване. Действително в решението не е изрично отбелязано, че то се приема въз основа на скици – проекти на новообразуваните имоти, които са неразделна част от него, но това не е съществено нарушение, което да води до незаконосъобразност на акта. От приложените по делото скици-проекти се установява, че те са издадени преди вземане на оспореното решение на общинския съвет и именно за целите на производството по чл. 45и от ППЗСПЗЗ, където в ал. 3 е посочено, че скицата проект се издава по искане на кмета на общината от общинската служба по земеделие. В тази насока е и самата докладна записка на кмета на общината, в която изрично е посочено, че за предлаганите промени са изготвени и приложени скици в проект с нанесени граници на площите, за които се предлага промяна в НТП. Именно тези обстоятелства налагат извода, че скиците са съобразени от кмета при изготвяне на предложението и впоследствие от Общинския съвет при вземане на процесното решение, поради което те са неразделна част от него и от придружаващата го административна преписка.

Вярно е, че в докладната записка и в решението частите от имот № 109008 в землището на с.Жегларци и от имот № 000010 в землището на с.Кладенци, за които се предвижда промяна на НТП, респективно частите от имотите, които запазват характера си на публична общинска собственост, се разминават по площ с посочените в скиците – проекти за обособяването им, но това се дължи на факта, че в докладната записка, а в последствие и в решението механично са пренесени площите, описани в констативния протокол на комисията от 12.07.2012г., вместо тези, отразени в скиците – проекти. Видно от последните, имот № 109008 в землището на с.Жегларци е разделен на два имота, единият от които на площ от 137, 646 дка става с НТП “нива”, а другият на площ от 511, 596 дка остава с НТП “пасище”. На два имота е разделен и имот № 000010 в землището на с.Кладенци, част от който на площ от 40, 663 дка става с НТП “нива”, а остатъкът на площ от 3, 988 дка остава с НТП “пасище, мера”. Същевременно в диспозитива на решението е посочено, че частите на новообразуваните имоти са съответно:  142, 347 дка с НТП “нива” и 506, 985 дка с НТП “пасище, мера” – за имот № 109008 в землището на с.Жегларци, и 40, 322 дка с НТП “нива” и 4, 330 дка с НТП “пасище, мера” – за имот № 000010 в землището на Кладенци, които площи съвпадат с описаните в констативния протокол от 12.07.2012г. От всички материали по делото се установява обаче, че предложението за изменение и решението се основават на скиците – проекти, за което говорят и цитираните по – горе мотиви от докладната записка на кмета на общината, че за предлаганите промени са изготвени и приложени скици в проект с нанесени граници на площите, за които се предлага промяна в НТП. Разбира се, констативният протокол е част от административната преписка, послужила като основание за вземане на решението, но той е несамостоятелен подготвителен акт, предхождащ издаването на скиците – проекти, поради което следва да се приеме, че окончателната воля на административния орган е била за изменение начина на трайно ползване на горепосочените имоти именно съобразно скиците – проекти. Следователно погрешното отразяване на площите по протокола от 12.07.2012г. е явно несъответствие между действителната и външно изразената воля на издателя на акта, обективирана в диспозитива на решението, което представлява очевидна фактическа грешка, отстранима по реда на чл.62, ал.2 от АПК и без правни последици за законосъобразността на административния акт.        

Не може да се сподели възражението в жалбата, че решението е прието в нарушение на процедурата по чл.25 от ЗСПЗЗ. С решението е променен начинът на трайно ползване на имотите за други земеделски нужди (ниви), а не тяхното предназначение, като обявяването им за частни общински имоти е последица именно от промяната на начина на трайно ползване. Изрично в решението е посочено, че то е прието на основание чл.25, ал.9 от ЗСПЗЗ, във вр. чл.45и от ППЗСПЗЗ, поради което разпоредбите на чл.25, ал.3 и ал.5-7 от ЗСПЗЗ и ЗОЗЗ са неприложими в конкретния случай. Предназначението на земеделските земи е за земеделско производство и то не отпада с оспореното решение. Сменен е единствено начинът на трайно ползване, който по силата на чл.4, ал.1 от ЗСПЗЗ собственикът на земята може свободно да избира, стига да не уврежда почвата и да спазва санитарно – хигиенните, противопожарните и екологичните норми. Неоснователно е и възражението в жалбата, че трансформацията на собствеността от публична в частна общинска е допустима само в случаите на промяна на предназначението на имотите по специалния ред и на основанията по чл.25 от ЗСПЗЗ. С промяната на начина на трайно ползване на земите от “пасища, мера” на “ниви” отпада ограничението на чл.25, ал.1 от ЗСПЗЗ и няма пречка те бъдат обявени за частна общинска собственост по смисъла на чл.3, ал.2 от ЗОС. С това не се цели заобикаляне на забраната по чл.25 от ЗСПЗЗ за промяна на собствеността от публична в частна, тъй като имотите запазват статута си на земеделски територии по смисъла на чл.2 от ЗОЗЗ, във вр. чл.8 от ЗУТ. Общинския съвет ясно е посочил крайната цел на вземането на своето решение – предоставяне на възможност за обработване на земите и задоволяване на потребностите на земеделските производители. Целта на промяната на трайно ползване, регламентирана в ППЗСПЗЗ, е да се задоволят други земеделски нужди и именно това е сторено с оспорения административен акт.

Не е порок на решението и фактът, че за имотите, предмет на решението, не са съставени актове за общинска собственост. Определянето на даден имот като общински не зависи от това дали той е актуван като общинска собственост, а от това дали отговаря на критериите по чл.3 от ЗОбС, поради което без правно значение е обстоятелството, че за процесните имоти няма съставени актове за общинска собственост. В случая е безспорно, че имотите са част от остатъчния поземлен фонд на общината по чл.19 от ЗСПЗЗ. В тази насока са всички приложени по делото писмени доказателства, а и сам жалбоподателят не е оспорил, че става дума за общински земеделски имоти, поради което твърдението му за незаконосъобразност на решението поради липса на съставени актове за общинска собственост за имотите се явява неоснователно. Неоснователно е и становището му, че обявяването за частна общинска собственост на части от имоти и запазването на характера на публична общинска собственост на остатъците е в нарушение на чл.3, ал.2 от ЗОбС, тъй като самият чл.45и от ППЗСПЗЗ позволява да се променя начина на трайно ползване на части от мери и пасища, като в тези случаи е необходима скица проект с нанесени граници на площите, за които се предвижда промяна на НТП. Със скиците – проекти частите от имотите, за които се предвижда промяна в НПТ, се обособяват в самостоятелни обекти на правото на собственост със собствен идентификационен номер и статут. След влизане в сила на решението по чл.45и от ППЗСПЗЗ новите граници се трансформират от проектни в окончателни по КВС, като в ал.5 на чл.45и от ППЗСПЗЗ изрично е посочено, че ако в срок от две години от приемането на решението на ОбС кметът не поиска отразяване на промяната на НТП общинската служба по земеделие служебно заличава проекта за промяна на НТП. С оглед на изложеното, решението в тази му част е правилно и законосъобразно като прието при спазване на административно производствените правила и в съответствие с материалния закон и с целта на закона.

По същите тези съображения решението се явява неправилно и незаконосъобразно в частта относно имоти с №№ 101003 в землището на с.Жегларци (за частта от имота с променен НТП от “пасище, мера” на “залесена територия”); № 033014 в землището на с.Каблешково (за частта от имота с променен НТП от “пасище, мера” на “др.жилищна територия”) и № 021005 в землището на с.Божан ( за частта от имота с променен НТП от “пасище, мера” на “др. жилищна територия”). В тази част решението е по съществото си акт за промяна на предназначението на земите, а не за промяна на начина на трайно ползване. Изрично в чл.45и от ППЗСПЗЗ е предвидено, че възможността за промяна на начина на трайно ползване на мери и пасища – общинска собственост или на части от тях е само за други земеделски нужди. Съгласно чл.7, ал.1 от ЗУТ, според основното им предназначение, териториите в страната са : урбанизирани територии (населени места и селищни образувания), земеделски територии, горски територии, защитени територии и нарушени територии за възстановяване. В чл.8 от ЗУТ пък е дефинирано конкретното предназначение на имотите и за урбанизираните територии то е за жилищни, обществени, производствени и др. функции, за земеделските територии – за обработваеми земи (ниви, овощни и зеленчукови градини, лозя, ливади и други) и необработваеми земи (пасища, скатове, дерета, оврази и други), а за горските територии – за гори и горски земи. Съгласно чл.2 от ЗСПЗЗ, земеделски земи са тези, които са предназначени за земеделско производство. Аналогична е и уредбата в ЗОЗЗ, чл.2, ал.1 от който гласи, че земеделските земи се използват само за земеделски цели, а ал.2 на същия текст, че предназначението на земеделските земи е за производство на растителна продукция и паша на добитък по начин, неувреждащ почвеното плодородие и здравето. Очевидно е, че отреждането на част от процесните земеделски имоти за “залесена територия” (според скицата – проект на л.146 от делото “гора в зем.земи”) и за “друга жилищна територия” не е за земеделски цели, а за горски земи и за жилищни функции, което на практика означава изменение на предназначението на имотите. С оглед на това, неправилно и незаконосъобразно общинският съвет е гласувал за промяна на начина на трайно ползване на земите по реда на чл.25, ал.9 от ЗСПЗЗ, заобикаляйки по този начин изискванията на чл.25 от ЗСПЗЗ. Според последния, собствеността на общините върху мерите и пасищата е публична и може да се обявява за частна общинска собственост при промяна на предназначението на мерите и пасищата  по реда на ЗОбС в определените в ал.3 случаи. Съгласно ал.5 на същата правна норма, ОбС приема решение за изразяване на предварително съгласие за промяна на предназначението по ал.3 с мнозинство две трети от общия брой на общинските съветници при спазване на специалните закони и на нормативите за поддържане на резерв от постоянно затревени площи, както и при условие, че не е налице недостиг от земи за нуждите на животновъдството. Според ал.6, промяната на предназначението на мерите и пасищата се извършва при спазване на условията и реда на ЗОЗЗ. Следователно промяната на предназначението на имотите е различна самостоятелна процедура от промяната на начина на трайно ползване, която се осъществява по друг ред и при други изисквания на закона. Оттук промяната на вида на собствеността поради промяна на предназначението на имотите може да стане само при спазване на специалния ред и на основанията по чл.25 от ЗСПЗЗ. Като не е сторил това, общинският съвет е действал в нарушение на процесуалния и материалния закон и в несъответствие с целта на закона, поради което решението му в тази част следва да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно.

Макар предназначението на останалите части от два от горепосочените имоти с №  033014 в землището на с.Каблешково и № 021005 в землището на с.Божан в размер съответно на 7, 068 дка и 0, 300 дка, да се запазва за други земеделски нужди – за обработваеми земи (ниви) и промяната на НТП да не е в нарушение на чл.25 от ЗСПЗЗ, съдът счита, че следва да отмени решението и в тази му част, тъй като на първо място обособяването на отделен имот с НТП “изоставена нива” на площ от 0,300 дка е в нарушение на изискванията за разделяне на имоти по чл.26 и сл. от Наредба № 49/05.11.2004г. за поддържане на картата на възстановената собственост, съгласно които не се допуска обособяване на реални части от имоти с размери, по-малки от размерите, определени в чл.72 от Закона за наследството, а именно 3 дка – за нивите и 2 дка – за ливадите. От друга страна частта от имот № 033014 в землището на с.Каблешково, за която се предвижда промяна на НТП от “пасище, мера” на “нива”, отговаря на изискванията на чл.72 от ЗН, тъй като е на площ от 7, 068 дка, респективно отговаря и на изискванията на чл.25 от ЗСПЗЗ. Ако обаче решението се отмени само за онази част от имота, за която се предвижда промяна на НТП от “пасище, мера” на “др.жилищен терен” на площ от 1, 712 дка, това би довело до запазване на досегашния начин на трайно ползване на тази част и до обособяването й на площ по-малка от изискуемите се 2 дка за ливада, което отново би било в нарушение на чл.72 от ЗН. Поради това решението в частта относно имоти №№ 033014 и 021005 следва да се отмени изцяло, а не само за онези части от имотите с променен НТП за “друга жилищна територия”.                                      

           С оглед на изхода от делото, съдът счита, че жалбоподателят има право на разноски по делото в размер на 75 лева, съразмерно с уважената част от жалбата, представляващи юрисконсултско възнаграждение, определено съобразно чл.8, във вр. чл.7, ал.1, т.4 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Ответникът не е претендирал разноски, поради което и съдът не се произнася по дължимостта им.        

           По изложените съображения, както и на основание чл.172, ал.2 от АПК, съдът

                                           Р     Е     Ш    И   :

 

           ОТМЕНЯ  по оспорване на Областен управител с административен център област Добрич решение № 6/120 по протокол № 6 от заседание на Общински съвет – Тервел, проведено на 28.10.2013г., В ЧАСТТА, в която е променен начинът на трайно ползване и видът на собствеността от публична в частна общинска на следните имоти: част от ПИ № 101003 по КВС на землището на с.Жегларци, общ.Тервел на площ от 2, 242 дка – от “пасище, мера” на “залесена територия”; ПИ № 033014 по КВС на землището на с.Каблешково, общ.Тервел на площ от 8, 780 дка, от които 7, 068 дка – от “пасище, мера” на “нива”, и 1, 712 дка – от “пасище, мера” на “друг жилищен терен”, както и ПИ № 021005 по КВС на землището на с.Божан, общ.Тервел на площ от 6, 653 дка, от които 6, 353 дка – от “пасище, мера” на “други жилищни терени”, и 0,300 дка от “пасище, мера” на “изоставена нива”, като ОТХВЪРЛЯ оспорването в останалата му част.

            ОСЪЖДА Общински съвет – гр.Тервел да заплати на Областен управител с административен център област Добрич сумата от 75 лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение.                                                                                                                                              

           РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред ВАС на РБ.

 

                                                                     

                                                      Административен съдия :