Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.Добрич, 28.03.2014г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ДОБРИЧ, седми състав, в открито съдебно заседание на пети март през две хиляди и четиринадесета година, в състав:
СЪДИЯ : ТАНЯ ДИМИТРОВА
при участието секретаря С.К., разгледа докладваното от съдия Таня Димитрова адм.д. №839/2013г. по описа на АС-Добрич и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във вр. с чл.19 от Наредба № І-157 от 01.10.2002г. за условията и реда за издаване на свидетелство за управление на МПС, отчета на водачите и тяхната дисциплина.
Образувано е по жалба на Я.К.Ч. ***, попадена чрез адв.М.Я., срещу Заповед рег.№12623/05.10.2012г. на Началника на Сектор “Пътна полиция” при ОД на МВР-Добрич. С оспорената заповед е заповядано да бъде иззето свидетелство за управление на МПС /СУМПС/ №281590906 на Я.К.Ч. като издадено въз основа на документ с невярно съдържание. В жалбата се твърди, че оспорената заповед е неправилна, необоснована и незаконосъобразна. Сочи се, че неправилно е прието в заповедта, че Ч. обичайно е пребивавала /по смисъла на чл.12 от Директива 2006/126/ЕО/ на територията на ФР Германия в периода, когато е издадено СУМПС – 18.09.2012г. Изтъква се, че във ФР Германия същата осъществява своите трудови връзки едва от началото на 2013г., а трайните й лични връзки са в РБългария, където са приятелите й, част от семейството й, при които се връща редовно. Излага се хронологична картина на последните години за факти и събития, за които си спомня оспорващата. Сочи, че с оспорената заповед на Ч. е нарушено правото на свободно придвижване, пребиваване и съществуване на територията на държавните-членки на ЕС. Оспорващата се позовава на Регламент №883/2004г. и чл.11 от Регламент №987/2009г., за да обоснове твърдението си, че неправилно е определено мястото на пребиването й. Изтъква се, че при подаване на заявлението си за издаване на СУМПС, оспорващата е декларирала точни и верни данни, с оглед на обичайното си пребиваване на територията на РБългария. Според оспорващата, с издаването на заповедта за изземване на свидетелството й за управление на МПС, административният орган е нарушил Директива 2006/126/ЕО, според която е създадена възможност за държавите-членки да ограничават, да отнемат временно или да анулират по съображения за безопасност на пътното движение свидетелствата за управление на лица, които обичайно пребивават на тяхната територия. Позовавайки се на последното, оспорващата сочи, от една страна, че заповедта не би следвало да се основава на изискванията на директивата, а от друга страна, твърди, че след като свидетелството е отнето от българските органи, това означава, че оспорващата е гражданин, обичайно пребиваващ в България. Искането е за отмяна на оспорения акт, като противоречащ на материалноправните разпоредби и като постановен в несъответствие с целта на закона. В съдебно заседание, оспорващата се представлява от адв.Н.М., като се поддържа жалбата и се изтъква, че не са налице предпоставките за издаване на оспорената заповед. Сочи се следното: не е доказано по надлежния ред, че СУМПС е издадено въз основа на документ с невярно съдържание и в нарушение на Директива 2006/126/ЕО; не е извършена надлежна проверка за наличие на декларация с невярно съдържание; по делото са приобщени писмени и гласни доказателства за постоянно пребиваване на оспорващата в РБългария, още повече, че оспорващата се е дерегистрирала от адреса си в Германия на 31.01.2012г., а следващата й регистрация е от 31.03.2013г.; от представената справка от ответника за задгранични пътувания се установяват две излизания на оспорващата от България.
Ответникът по жалбата – Началникът на Сектор “Пътна полиция” при ОД на МВР-Добрич, чрез процесуалния си представител юриск.М.Желев, изразява становище за неоснователност на жалбата. Твърди, че според немския документ, става ясно, че оспорващата няма тези 185 дни за обичайно пребиваване в България по Директивата. Изтъква се, че административният орган е сезиран от немските власти за това, че за периода от 30.01.2007г. до момента нещо не е наред – няма ги тези 185 дни. Сочи се, че справката за излизанията е непълна, тъй като като членка на ЕС нямаме задължение за пълна проверка при напускане и при влизане в страната. Според ответника, буди съмнение факта, че дядото, за когото се твърди, че се е грижила оспорващата е починал ноември 2011г., а точно тогава тя е ходила най-много в Германия, а се е дерегистрирала от адреса в Германия и се връща в България януари 2012г. Изтъква се, че според ответника, немската федерална автомобилна служба си е извършила прецизна проверката и е констатирала това нарушение за периода от 30.01.2007г. до момента на констатиране на нарушението по Директивата. Иска се от съда да отхвърли жалбата срещу оспорената заповед и да присъди на ответника юрисконсултско възнаграждение.
Съобразявайки с посочените от жалбоподателя основания, изразените становища на страните и събраните по делото писмени доказателства, както и с оглед на разпоредбата на чл.168 от АПК, определяща обхвата на съдебната проверка, Административният съд, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Видно от разписката, следваща текста на оспорената заповед /л.8 от делото/, оспорената заповед е съобщена на жалбоподателя на 18.10.2013г. В законоустановения 14-дневен срок по чл.149, ал.1 от АПК на 01.11.2013г. е подадена жалба /видно от товарителница №292841 – л.6 от делото/. Оспорването е допустимо и като изхождащо от лице с правен интерес.
Предмет на оспорване е законосъобразността на заповед рег.№12623/05.10.2012г. на Началника на Сектор “Пътна полиция” при ОД на МВР-Добрич, с която е заповядано да бъде иззето свидетелство за управление на МПС /СУМПС/ № 281590906 на Я.К.Ч., издадено въз основа на документ с невярно съдържание. Заповедта е издадена на основание чл.22 от ЗАНН, чл.151, ал.5 от ЗДвП във вр. с чл.19 от Наредба №І-157 от 01.10.2002г. за условията и реда за издаване на свидетелство за управление на МПС, отчета на водачите и тяхната дисциплина /наричана по-нататък Наредба №І-157 от 01.10.2002г./.
По отношение компетентността на издателя на акта:
Оспорената заповед е издадена от началника на сектор “Пътна полиция” при ОД на МВР-Добрич в пределите на неговата материална (предметна) и териториална компетентност, респ. не е нищожна. Съгласно чл.19 от Наредба № І-157 от 01.10.2002г., именно началникът на съответното звено “Пътна полиция, който е издал или подменил СУМПС е компетентен да го изземе. Процесното, иззето със заповедта СУМПС, е издадено от МВР Добрич–видно от приложеното на л.17 от делото СУМПС №281590906.
Не са допуснати съществени нарушения от страна на административния орган по отношение изискванията за спазване на установената форма. Посочено е от органа правното основание за издаване на акта – чл.22 от ЗАНН, чл.151, ал.5 от ЗДвП във вр. с чл.19 от Наредба №І-157 от 01.10.2002г. Посочени са и фактическите основания, мотивирали органа да постанови заповедта. От посочените основания за издаване на заповедта става ясно от кои юридически факти органът черпи упражненото от него публично субективно право, а и предвид писмената форма на акта, съдържащ необходимите реквизити по чл.59, ал.2 от АПК, настоящият състав на съда намира, че липсва нарушение в този аспект, обосноваващо отмяната на оспорения акт.
По отношение спазването на административнопроизводствените правила:
Независимо от спецификата на производството по издаване на процесната заповед /по своята същност изземването е принудителна административна мярка/, следвало е да се уведоми Ч. /по аргумент от чл.26, ал.1 от АПК/ за започване на административното производство, като се даде и възможност, в съответствие с чл.34 от АПК лицето да вземе участие в производството, да вземе становище по доказателствата, да направи писмени искания и възражения. Необходимостта от осигуряване на участие в производството се обосновава с това, че органът е следвало да съобрази от една страна, уведомлението на германските власти, че лицето е регистрирано от 30.01.2007г. на адрес в Германия, и от друга страна, наличието на декларация от 03.09.2012г. пред българските власти във връзка с издаването на СУМПС, че обичайното му пребиваване не е в друга държава-членка на ЕС. Производството е спорно и органът е следвало да даде възможност на засегнатото лице да изрази становище и едва след изясняване на всички обстоятелства от значение за случая, след обсъждане на обясненията и възраженията, ако такива са направени, да издаде оспорения акт – чл.35 от АПК. Посоченото нарушение на процесуалните правила е съществено и е едно от основанията за отмяна на заповедта, тъй като е рефлектирало и върху материалноправната законосъобразност на постановената заповед.
По отношение съответствието на оспорения акт с материалния закон:
Оспореният административен акт е издаден без да са изяснени фактите и обстоятелствата от значение за случая, в противоречие с изискването по чл.35 от АПК. Необосновано и неправилно е прието, че са налице предпоставките, визирани в чл.19 от Наредба №І-157 от 01.10.2002г., за да се пристъпи към изземване на СУМПС на Ч., което сочи и на несъответствие на заповедта с целта на закона.
Изискването СУМПС на лицата да се издават и подновяват от държавата-членка по обичайното пребиване на лицата е визирано в чл.7, §1, б.”д” и §3, б.”б” от Директива 2006/126/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 20.12.2006г. относно свидетелствата за управление на превозни средства. Това изискване е транспонирано – чл.151, ал.5 от ЗДвП, според която разпоредба СУМПС се издава на лица, които са установили обичайното си пребиване в РБългария, за което обстоятелство подписват декларация. Както при първоначално издаване на СУМПС, така и при издаване на ново СУМПС при придобиване на нова категория, лицето-заявител следва да представи декларация, че обичайното му пребиваване не е в друга държава-членка на ЕС, и че не е притежател на валидно свидетелство, издадено от държава-членка на ЕС /чл.13, ал.1, т.6 и чл.14, ал.1 от Наредба №І-157 от 01.10.2002г./ В чл.12 от Директива 2006/126/ЕО е дадено определение на понятието “обичайно пребиваване”, а именно по смисъла на Директивата “обичайно пребиваване” означава мястото, където дадено лице обикновено живее, т.е. повече от 185 дни през календарната година, поради лични или трудови връзки, или ако лицето няма трудови връзки, поради лични връзки, които сочат на тясна обвързаност на лицето с мястото, където живее. Независимо от това, във визираната разпоредба се сочи, че обичайното пребиваване на лице, чиито трудови връзки са на различно място от личните му връзки и което вследствие на това последователно пребивава на различни места в две или повече държави-членки, се счита мястото, където са личните му връзки, при условие, че лицето редовно се връща там. Спазването на последното условие е необходимо, ако лицето пребивава в дадена държава-членка за изпълнение на задача с определена продължителност. Следването в университет или друго учебно заведение не се счита за смяна на обичайното пребиваване.
Съгласно разпоредбата на чл.19 от Наредба №І-157 от 01.10.2002г., СУМПС, издадено или подменено въз основа на документ с невярно съдържание или не по реда, установен в тази наредба, се изземва с писмена заповед на началника на съответното звено “Пътна полиция”, който го е издал.
Фактическите основания за издаване на заповедта, които органът сочи са: Получено уведомление от германските власти относно издадено българско СУМПС №281590906 на Я.К.Ч. в противоречие с изискването за “обичайно пребиваване”, съгласно Директива 2006/126/ЕО; С Окръжно писмо рег.№У-55677/28.09.2012г. е изпратена преписката по компетентност на ОД на МВР-Добрич и заведена с вх.№30547/02.10.2012г.; Разследването на германските власти установило, че Ч. е имала обичайно пребиваване на територията на ФР Германия от 30.01.2007г. по времето, когато СУМПС №281590906 е било издадено в България – 18.09.2012г. /органът е посочил, че СУМПС №281222099, посочено в запитването е унищожено, поради придобиване на нова категория от лицето/; При подаване на заявление за издаване на СУМПС в сектор “Пътна полиция” при ОД на МВР Добрич, Ч. е декларирала неверни данни, относно обичайното си пребиваване, подписвайки собственоръчно декларация по чл.13, т.6 от Наредба №І-157 от 01.10.2002г.
Към заявление с вх.№6413 от 03.09.2012г. за издаване на СУМПС /л.18/ Ч. е приложила декларация от 03.09.2012г. във връзка с чл.13, ал.1, т.6 и чл.14, ал.1 от Наредба №І-157 от 01.10.2002г., в която е декларирала, че обичайното й пребиваване не е в друга държава-членка на ЕС /л.22/. Въз основа на процесното заявление и приложените към него други документи е издадено иззетото с оспорената заповед СУМПС №281590906, издадено на 18.09.2012г. /за категории В, ВЕ, М/.
За същия факт е и декларацията на Ч. от 05.10.2011г. във връзка с издаване на първоначалното й СУМПС №281222099, издадено на 06.10.2011г. /за категории В, М/. Последното СУМПС е унищожено на основание чл.14, ал.2 от Наредба №І-157 от 01.10.2002г., тъй като е издадено ново СУМПС №281590906 от 18.09.2012г., поради придобита нова категория.
Административният орган прави извод, че СУМПС №281590906, издадено на 18.09.2012г., е издадено въз основа на декларирани от Ч. неверни данни в декларацията й по чл.13, ал.1, т.6 от Наредба №І-157 от 01.10.2002г., т.е. въз основа на документ с невярно съдържание, въз основа единствено и само на следното:
Според разследване на германските власти, притежателят на СУМПС №281590906 – Ч. е имала обичайно пребиваване на територията на ФР Германия от 30.01.2007г. по времето, когато свидетелството е било издадено в България – 18.09.2012г. Информацията за това е получена в ГД”Национална полиция” писмо с вх.№Я-34145/10.09.2012г. /л.14 от делото/ и е препратена по компетентност преписката на издалия свидетелството орган – Сектор “Пътна полиция” при ОД на МВР –Добрич /писмо до директора на ОД на МВР-Добрич с вх.№30547/02.10.2012г. с резолюция към началника на Сектор “Пътна полиция”-Добрич, постъпило при последния с вх.№15804/03.10.2012г.
От уведомлението на германските власти /от дата 30.08.2012г. – л.14 и превод на л.45 от делото/ обаче се установява, че по тяхно разследване Ч. е имала нормално местожителство /лични контакти в Германия, когато й е издадено унищоженото вече СУМПС – 03.10.2011г., като е посочено, че по време на издаването е живяла на адрес в Германия от 30.01.2007г. Германските власти се позовават на §48 от решение на Съда от 29.04.2004г. /С-476/01/ и сочат, че свидетелството, издадено на 03.10.2011г. е в нарушение на Директива 2006/126/ЕО. Същевременно, с уведомлението се задава въпрос “Наистина ли г-жа Ч. е имала местожителство за последните 185 дни/година в България?” и се иска изпращане на доказателства за нейното пребиваване, както и информация, ако българска страна възнамерява да предприеме изттеглянето на СУМПС /съдът намира преводът за леко неточен/.
С писмото от ГД”Национална полиция” /л.12/ до ОД на МВР – Добрич е указано да бъде разпоредено извършването на проверка по случая, като се има предвид има ли подписана декларация по чл.13, ал.1, т.6 от Наредба №І-157 от 01.10.2002г., както и да бъде изпратено заверено копие от същата. За резултата от проверката и предприетите мерки, в случай, че лицето е подало декларация с невярно съдържание, и изземване на СУМПС, издадено в нарушение на Директива 2006/126/ЕО е изискано да бъде уведомена ГД”Национална полиция”.
Въз основа на това писмо, получено от ответника на 03.10.2012г., два дни по-късно – на 05.10.2012г. е издадена оспорената заповед. Следва да се отбележи, че не са налице данни за извършване от органа на проверка, различна от тази на документите, приложени към заявлението на Ч., по което е издадено СУМПС №281590906.
При тази фактическа обстановка неправилно административния орган приема, че са налице предпоставките за изземване на процесното СУМПС №281590906, издадено на 18.09.2012г., по следните съображения:
Визираното в уведомлението от германските власти касае предходното СУМПС №281222099, издадено на 06.10.2011г. на Ч., което както се посочи по-горе е унищожено и е издадено ново СУМПС №281590906 от 18.09.2012г., поради придобита нова категория. Писмото на германските власти е с дата 03.08.2012г., т.е. преди издаване на новото СУМПС, следователно разследването на германските власти е неотносимо към новото СУМПС, иззето с оспорената заповед, тъй като касае данни, че по време на издаване на СУМПС №281222099 от 06.10.2011г., Ч. е живяла в Германия от 30.01.2007г. на определен адрес.
Съдържанието на уведомлението от германските власти, както и указанията на ГД”Национална полиция” сочат на необходимост от извършване на проверка. Следвало е да се извърши проверка във връзка с факта налице ли е декларация с невярно съдържание, доколкото според националното законодателство фактът на обичайно пребиваване в РБ във връзка с издаването на СУМПС, се удостоверява с декларация – чл.13, ал.1, т.6 и чл.14, ал.1 от Наредба №І-157 от 01.10.2002г. Такава проверка не е извършена. Не са налице основания да се приеме както от ответника, така и от съда, че декларацията на Ч. от 03.09.2012г. във връзка с издаването на иззетото СУМПС е документ с невярно съдържание по отношение на декларирания факт – обичайното й пребиваване. Декларацията на Ч. от 03.09.2012г. не е обявена за документ с невярно съдържание по надлежния ред – нито по гражданскоправен, нито по наказателноправен ред. Видно от писмо с изх.№ 2029/03.02.2014г. на Районна прокуратура – Добрич е налице образувано досъдебно производство срещу Ч. за престъпление по чл.313, ал.1 от НПК, което обаче не е приключило. От друга страна, доколкото уведомлението на немските власти съдържа и поставен въпрос и изисква разследване, не следва да се приема, че сочи на неоспорима информация, безспорни сведения, че е налице нарушение на Директивата по отношение на издаденото СУМПС от България, където не е обичайното пребиваване на Ч., още по-малко по отношение на издаденото на 18.09.2012г. СУМПС. Не следва да се приема, че сведенията в случая на евентуалната приемаща държава – Германия, са достатъчни, за да се направи извод по отношение обичайното пребиваване на Ч., че не е на територията на РБ. Предвид изложеното неоснователно, необосновано и неправилно административният орган приема, че декларацията е с невярно съдържание.
Дори да се приеме, че националното право /предвиждащо удостоверяване на факта на обичайно пребиваване с декларация, както и продължителна процедура по констатиране на факта, че декларацията е с невярно съдържание/ затруднява и не способства за постигането на целите на европейското право, и в частност на разпоредбите на Директивата по отношение на това от коя държава-членка следва да се издаде СУМПС, то това не обосновава извод, различен от направения вече за незаконосъобразност на оспорената заповед. Това е така, защото дори да се признае възможността на издаващите СУМПС да преценяват декларациите за обичайно пребиване на лица, то в настоящия случай, не са налице безспорни доказателства, установени както от административния орган, така и от съда, които да сочат, че обичайното пребиваване на Ч. към момента на заявлението й от 03.09.2012г. не е в РБ, поради следното:
Видно от представения от оспорващата документ за дерегистрация, издаден от немските власти в гр.Пфорцхайм /л.63/, Ч. се е изнесла от жилището, което е посочено в уведомлението на немските власти до ГД”Национална полиция” на 31.01.2012г. и се е регистрирала отново на същия адрес на 31.03.2013г. Независимо, че адресната регистрация на лицата не е достатъчно условие, за да се направи извод за обичайното им пребиваване, следва в случая да се приеме, че към момента на подаване на заявлението си за издаване на иззетото СУМПС – 03.09.2012г., Ч. е нямала адресна регистрация в Германия, респ. това обстоятелство сочи, че няма безспорни данни за нейно обичайно пребиваване към този момент в Германия. Следва да се отбележи, че от документа за последвалата регистрация се установява, че това е адреса на семейство *** /вероятно родителите на оспорващата/.
Освен това, свидетелските показания на бабата на оспорващата – *** и на братовчед й – ***, сочат следните факти: Я.Ч. се е грижила за дядо си по бащина линия – ***, починал на 05.11.2011г. /съгласно Удостоверени за наследници с изх.№1296/20.02.2014г. – л.89/. Св.*** заявява, че родителите на оспорващата живеят от 5-6 години в Германия и Я.Ч. ходи по-малко при тях, но си живее в България – карала е шофьорски курсове, правила е ремонт на къща по ул.*** №7 в Добрич, където е адресната й регистрация, а след смъртта на съпруга на *** /19.07.2012г./, оспорващата е стояла и при свидетелката. Свидетеля Петров заявява, че преди да се разболее дядото, за когото се е грижела, през 2011г. са се видели на село, ходили са на язовира, а после и на море, като в този период Ч. е живяла с приятеля си на село. После, според свидетеля, след раздялата с приятели си оспорващата е отишла за малко в Германия, да си оправи нещата, квартири и такива неща – може би ноември 2011г., и след това се е върнала, а от началото на 2012г. свидетелят е живеел заедно с оспорващата в къщата й до болницата – на ул.***, като е продължил да живее при нея и след приключване на ремонта – края на лятото на 2012г., като през това време оспорващата е била в България. Приобщени са по делото и доказателства, че в периода 15.08.2012г.-20.08.2012г. Ч. е преминала теоретично и практическо обучение за придобиване на правоспособност за управление на МПС от категория В+Е /учебен картон №156/15.08.2012г. и Удостоверение за допускане до практически изпит №П-156/21.08.2012г.- л.84 и л.85/. Визираните свидетелски показания на двете лица, както и фактът, че е карала шофьорски курс в България, сочат, че не е безспорно, приетото от органа, че обичайното пребиваване на Ч. преди издаване на иззетото СУМПС е в Германия.
От друга страна, както и процесуалния представител на ответника изтъква, представената по делото справка за задгранични пътувания на Ч. /л.48/ е непълна, тъй като пътуванията са в рамките на ЕС. Все пак се установя, че през 2011г. в рамките на един месец /октомври 2011г./ Ч. е излязла два пъти от РБ, а следващото излизане от РБ е на 06.09.2013г., т.е. нито ответникът, нито съдът може да се позовава на тази справка, за да обоснове извод относно обичайното пребиваване на оспорващата.
Изпратеното от германските власти уведомление е израз на взаимопомощта, регламентирана в чл.15 от Директива 2006/126/ЕО, според която разпоредба, държавите-членки си помагат взаимно при прилагане на директивата и при необходимост обменят информация за свидетелствата, които те издават, заменят, подменят, подновяват или анулират. Искането на германските власти, обаче, е да се извърши проверка и да се установи, дали са основателни съмненията на германските власти относно действителността на СУМПС, с оглед обичайното пребиваване на Ч. към момента на издаване на унищоженото СУМПС. Визираното в писмото на германските власти решение на Съда по дело С-476/01г. се отнася именно до задължението да се уведоми българската държава за наличието на съмнения относно действителността на СУМПС, произтичащо от правилото за взаимопомощ и обмен на информация. Основание за предприемане на съдебните процедури срещу България биха били налице, ако България не вземе необходимите мерки за анулиране на СУМПС в случай, че се установи, че към момента на издаване на СУМПС, обичайното пребиваване на Ч. не е в РБ. Процесното СУМПС обаче е вече унищожено към момента на сезиране на българската държава. По отношение на новото СУМПС липсва обмен на информация по линия на чл.15 от Директива 2006/126/ЕО. Не може да се отрече задължението на органа по повод сезирането му от немските власти да извърши проверка по отношение на факта на обичайно пребиваване на лицето към момента на заявлението му за издаване на иззетото СУМПС, но както се установи по делото такава проверка не е правена.
Целта, която е защитена от правото на ЕС, по-специално от основните свободи, съгласно ДФЕС и от Хартата на основните права на ЕС, е посредством взаимно признаване на СУМПС, издадени при съобразяване с Директива 2006/126/ЕО, да се улеснява свободното движение и свободата на установяване. В случая, при преценката за това дали иззетото СУМПС е издадено в нарушение на националното право, което е отражение на изискванията на Директива 2006/126/ЕО, административният орган е следвало да направи изводи по няколкото въпроса: 1/ фактите какво сочат – в България ли е обичайното пребиваване на лицето към момента на издаване на иззетото СУМПС, респ. декларацията за този факт може ли да се определи като документ с невярно съдържание; 2/ каква е целта, която се преследва с мярката – изземването на СУМПС /целта е посочената в предходното изречение/; 3/ пропорционална ли би била предприетата спрямо лицето мярка, т.е подходяща, необходима и съразмерна ли е мярката.
Съдът намира, че неправилно ответникът е преценил фактите, доколкото въобще не е изяснил дали са налице данни за обичайно пребиваване на Ч. не в РБ към момента на подаване на заявлението за издаване на СУМПС – 03.09.2012г., към което е приложена декларацията по чл.13, ал.1, т.6 от Наредба №І-157 от 01.10.2002г., за да направи извод дали издаденото СУМПС №281590906 от 18.09.2012г. е в нарушение на транспонираните в българското законодателство изисквания на Директива 2006/126/ЕО.
Неоснователно оспорващия се позовава в жалбата си на Регламент №883/2004г. и регламент №987/2009г. Визираните източници на европейското право са неотносими към настоящия казус. /Първият регламент е за координация на системите за социална сигурност, а вторият е за установяване процедурата за прилагане на първия, респ. неприложими са по отношение на фактите по настоящото дело./
По тези съображения, административният съд намира, че следва да отмени оспорената заповед, като издадена при наличие на основанията за отмяна по чл.146, т.3, 4 и 5 от АПК. Тъй като не е направено искане за присъждане на разноски от страна на оспорващия, съдът не дължи произнасяне за разноските.
Водим от гореизложеното и на основание чл.172, ал.2, предл. второ от АПК, Административният съд
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Заповед рег.№12623 от 05.10.2012г., издадена от Началника на Сектор “Пътна полиция” при ОД на МВР-Добрич, с която е заповядано да бъде иззето свидетелство за управление на МПС № 281590906 на Я.К.Ч. като издадено въз основа на документ с невярно съдържание.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховен административен съд на Република България в 14- дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: