Р Е Ш Е Н И Е
№ …………………..
гр. Добрич, 9. 04. 2014 год.
Добричкият административен съд, I- ви състав в открито съдебно заседание, проведено на двадесет и пети март две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Дарина Витанова
при секретаря В.С. и с участието на прокурора …………….. изслуша докладваното от съдията Д. Витанова АД № 837/ 2013 год., и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по реда на чл. 46, ал. 1 от Закона за чужденците в Република България /ЗЧРБ/ във вр. с чл. 145 и сл. от АПК.
Образувано е по жалба на Е.Я.Р., ЕГН ********** *** против заповед № з 3389/ 14. 10. 2013 год. на Директора на ОД на МВР Добрич, по силата на която на осн. чл. 40, ал. 1, т. 6 и чл. 44, ал. 1 от ЗЧРБ е отнето правото на постоянно пребиваване в Република България на жалбоподателката, гражданка на Молдова. Със заповедта на осн. чл. 39б, ал. 1 от ЗЧРБ е определен срок за напускане на страната 14 дни.
В жалбата се изтъква, че заповедта е незаконосъобразна, тъй като съгласно чл. 40, ал. 1, т. 6 от ЗЧРБ в приложимата редакция /ДВ бр. 9/ 2011 год./ отнемане на правото пребиваване на чужденец в РБългария се налага, когато се установи, че чужденецът, получил разрешение за дългосрочно или постоянно пребиваване е отсъствал от територията на държавите-членки на ЕС за период от 12 последователни месеца, освен в случаите на разрешено постоянно пребиваване по чл. 25, ал. 1 ,т. 6, 7, 8 и 13. В същия смисъл е чл. 9, § 1 ,т. 1 от Директива 2003/109/ ЕО на Съвета. Заповедта не е съобразена с изискванията на чл. 44, ал. 2 от ЗЧРБ, съгласно който при налагане на принудителните административни мерки компетентните органи отчитат продължителността на пребиваването на чужденеца на територията на РБългария, категориите уязвими лица, наличието на производства по Закона за убежището и бежанците или производства за подновяване на разрешение за пребиваване или друго разрешение, предоставящо право на пребиваване, семейното му положение, както и съществуването на семейни, културни и социални връзки с държавата по произход на лицето. Изтъква се в жалбата, че жалбоподателката има сключен граждански брак с български гражданин, живее в България от 15 години, макар и с друг съпруг, с който не е успяла дълго време да се разведе, няма друг дом освен този в РБългария, напуснала е Молдова съвсем млада и там е загубила и родителите си. Иска се отмяна на заповедта като незаконосъобразна.
Ответникът по жалбата изразява становище, че жалбоподателката не е представила в административното производство доказателства къде е пребивавала през 12 месечния период, визиран в заповедта, поради което се е стигнало и до издаването й. С оглед събраните в процеса на съдебното производство доказателства предоставя на съда преценката на законосъобразността на заповедта.
Жалбата е подадена от лице, адресат на атакувания индивидуален административен акт, в рамките на 14-дневния срок от съобщаването му, видно от отметката върху него /л. 13 от делото/. По изложените съображениясъдът приема, че жалбата е процесуално допустима.
При преценката на основателността й съдът счита същата за основателна по следните съображения:
На жалбоподателката в качеството й на чужд гражданин е разрешено пребиваване в РБългария за срок постоянен, видно от писмо рег. № с-1569/ 3. 05. 1990 год. на л. 55 от делото. Към този момент жалбоподателката е била омъжена за българския гражданин хххххх видно от мотивите на решение на Районен съд, гр. Нови пазар № 28/ 1. 02. 2013 год. по гр. д. № 798/ 2012 год. по описа на съда. Бракът е прекратен със същото съдебно решение. На 26. 04. 2013 год. Е.Я. е сключила граждански брак с българския гражданин хххххх. Със заявление рег. № 1101/ 20. 08. 2013 год. Е.Я. е поискала издаване на документ за самоличност и пребиваване на чужденци в РБългария. По повод заявлението е извършена служебна справка, при която е установено, че лицето е напуснало страната през ГКПП Аерогара София на 16. 01. 2009 год. и е влязло обратно в страната през ГКПП Капитан Петко войвода на 2. 07. 2012 год. Установен е период на отсъствие от страната по-голям от 12 месеца. На 21. 08. 2013 год. жалбоподателката е дала обяснение пред административния орган, че на 16. 01. 2009 год. е заминала в РГърция на гости на сестрата на съпруга й, където е почувствала здравословни проблеми и е останала при нея на нейна издръжка до 2. 07. 2012 год. През целия период е била в РГърция, която е страна-членка на ЕС. На 14. 10. 2013 год. е издадена процесната заповед № з 3389, с която е отнето правото на постоянно пребиваване. По делото са разпитани двама свидетели. В показанията на св. хххххх, съпруг на жалбоподателката, се съдържат сведения, че са живели с нея на съпружески начала от 2000 год., тъй като тя не е можела да се разведе с предния си съпруг. След развода са сключили и граждански брак Сестра му работела отдавна в Гърция. Е. също е отишла там. Гледала една баба и се е лекувала, тъй като не е добре с единия си крак. Препоръчали й климата в Гърция за болния й крак. След като бабата, за която се е грижила Е. починала тя се е прибрала в България. Св. Г. хххххх също сочи, че Е. и хххххх отдавна живеят заедно, че Е. има операция на крака си и отишла в Гърция при сестрата на съпруга си заради заболяването си. Стояла е там една-две години и се върнала в България. Съдът кредитира показанията на свидетелите като подробни и непротиворечиви. Като доказателства по делото са приети превод чрез Уестърнюнион на сумата от 300. 00 евро от 15. 01. 2009 год. от гръцкия й работодател за подпомагане пътуването й до Гърция и рецепта на гръцки език от 31. 05. 2012 год. за закупуване на апарат за кръвно налягане, в която е отразен адрес на жалбоподателката в Гърция-ул. “Ксенократос” № 35, Атина.
Горепосочената фактическа обстановка не е спорна между страните по деблото.
Въз основа на така изяснените факти съдът прави следните правни изводи.
Съгласно чл. 44, ал. 1 от ЗЧРБ принудителните административни мерки се налагат със заповеди на председателя на Държавна агенция “Национална сигурност”, директорите на главните дирекции “Гранична полиция” и “Национална полиция”, директорите на Столичната и областните дирекции, директора на дирекция “Миграция”, директорите на регионалните дирекции “Гранична полиция” на Министерството на вътрешните работи или на оправомощени от тях длъжностни лица. В конкретния случай заповедта е издадена от Директора на ОД на МВР Добрич, т. е. от компетентен орган.
Съдът счита, че издадената заповед отговаря на изискванията за форма. В нея са посочени фактически и правни основания за издаването й, разпоредителната й част е конкретна, съдържа указание за обжалването й и достатъчно идентифицира издателя й.
Съдът счита, че при издаване на заповедта са допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила. Административният орган е изпълнил задълженията си по чл. 26, ал. 1 от АПК и е уведомил жалбоподателката за започналото административно производство, снел е обясненията й и след това е издал заповедта. Същият, обаче, е допуснал нарушение на чл. 35 от АПК. Административният орган в мотивите си е приел, че в приложеното от Е.Я. обяснение не се съдържат доказателства за пребиваване в друга държава-членка на ЕС. Същевременно не е изяснил докрай фактическата обстановка по случая, включително и чрез даване на указания на Е.Я. да представи доказателства за пребиваването си в РГърция, още повече, че твърденията й се подкрепят от извършената по служебен път справка, от която е видно, че Е.Я. е влязла в РБългария на 2. 07. 2012 год. през ГКПП Капитан Петко войвода, който се намира на гръцката граница. Ако беше изпълнил задължението си за изясняване на обстоятелствата от значение за случая административният орган вероятно би стигнал до други изводи относно наличието на основания за отнемане на правото на постоянно пребиваване на осн. чл. 40, ал. 1, т. 6 от ЗЧРБ.
Съдът констатира, че заповедта не е съобразена с материалния закон. Същата е издадена на осн. чл. 40, ал. 1, т. 6 от ЗЧРБ за това, че жалбоподателката като чужденец, получил разрешение за дългосрочно или постоянно пребиваване, е отсъствал от територията на държавите – членки на Европейския съюз, за период от 12 последователни месеца. Като период на отсъствие в заповедта е посочен периода 16. 01. 2009 год.-2. 07. 2012 год. По делото се събраха достатъчно доказателства, от които може да бъде направен категоричния извод, че през горепосочения период жалбоподателката е пребивавала на територията на РГърция, страна-членка на ЕС. Следователно, предпоставките за приложение на чл. 40, ал. 1, т. 6 от ЗЧРБ, който е материалноправното основание за издаване на процесната заповед не са налице в конкретния случай. Заповедта не е съобразена и с разпоредбата на чл. 44, ал. 2 от ЗЧРБ. При прилагане на мярката по чл. 44, ал. 1, т. 6 от ЗЧРБ отсъствието от страната за период повече от 12 последователни месеца не е единствения факт, който следва да бъде обсъждан. В това производство е налице задължението на административния орган по чл. 44, ал. 2 от ЗЧРБ за обсъждане и на други обстоятелства-продължителността на пребиваването на чужденеца в РБългария, наличието на семейни връзки, личния статус на чужденеца. При прилагане на мярката административният орган е длъжен да прецени налаганата ПАМ по какъв начин рефлектира върху личния и семеен живот на чужденеца, и то не само неговия, но на съпруга му в случая и представлява ли тази мярка недопустима намеса в правото на личен и семеен живот, респ. да изложи съображения, които преодоляват тези защитени права и обосновават пропорционалност на мярката. Тези задължения на административния орган произтичат както от конкретната разпоредба на чл. 44, ал. 2 от ЗЧРБ, така и от Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи, обн. В ДВ бр. 80/ 2. 10. 1992 год. и представляваща част от националното право и Конституцията на РБългария,, в чл. 26, ал. 2 от която е установено равенство на правата и задълженията на чужденците, които пребивават в РБългария и българските граждани. По делото е установено, че жалбоподателката е в трайно фактическо съжителство от 2000 год., легализирано през 2013 год. със сключен граждански брак с лицето хххххх, че същата пребивава в страната с разрешено “постоянно пребиваване” от 1990 год., че същата няма дом в Молдова и че е загубила и най-близки роднини там-родителите си. При тези данни се налага извод за непропорционалност на мярката спрямо личния и семеен статус на Е.Я., обстоятелство, което е следвало да бъде взето предвид от страна на административния орган при издаване на заповедта за отнемане правото на постоянно пребиваване. Нарушението на материалния закон е основание за отмяна на административния акт по см. на чл. 146, т. 4 от АПК.
С оглед изложените съображения съдът счита, че издадената заповед е незаконосъобразно, а жалбата като основателна следва да бъде уважена.
Така мотивиран и на осн. чл. 172, ал. 2 от АПК съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ заповед № з 3389/ 14. 10. 2013 год. на Директора на ОД на МВР Добрич, по силата на която на осн. чл. 40, ал. 1, т. 6 и чл. 44, ал. 1 от ЗЧРБ е отнето правото на постоянно пребиваване в Република България на Е.Я.Р., ЕГН ********** ***, гражданка на Молдова и е определен на осн. чл. 39б, ал. 1 от ЗЧРБ 14-дневен срок за напускане на страната.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховен административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му до страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ :