Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Добрич, 28.11.2013 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ДОБРИЧКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, в публично заседание на шести ноември две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕОДОРА МИЛЕВА
При участието на секретаря М.М. разгледа докладваното от Председателя адм.д. №748/2013 г. по описа на ДАС и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.215 и сл. от ЗУТ във вр. с. чл.145 и сл. от АПК.
Образувано е по жалба на Т.Г.Е. ***, Р.Г.Е. *** и Г.С.А. *** срещу Заповед №742/08.08.2013 г. на Кмета на Община гр. Добрич, с която на осн. чл.44, ал.1, т.13 от ЗМСМ, чл.44, ал.2 от ЗМСМА и чл.129, ал.2 от ЗУТ е одобрен работен устройствен план /РУП/ за УПИ VІ-295 в кв.45 на ЖК “Балик-Йовково-юг” гр. Добрич с намалени отстояния, които са в допустимите граници, съгласно чл.36, ал.2 и 3 от ЗУТ, до регулационната линия обща с УПИ VІІ-293 и без намалени отстояния до заварената жилищна сграда в същия УПИ и в УПИ V-297. Жалбоподателите твърдя, че са собственици на имот УПИ V-297 в кв.45 по плана на гр. Добрич, предмет на оспорената заповед. В жалбата се развиват съображения, че не е спазено изискването на чл.26, ал.1 от АПК; при издаване на процесната заповед е нарушен чл.129, ал.2 от ЗУТ същата не е публикувана в интернет-страницата на Община Добрич, както и не е сред публикуваните, въпреки изричното изискване на чл.128, ал.2 от ЗУТ. Твърди се, че при издаване на процесната заповед не е спазено изискването на чл.134, ал.1,т.6 от ЗУТ – не е налице съгласие от всички собственици на имоти. Същата предвижда намаляване на отстоянията между сградите и няма данни в нея с колко точно се намалява. Излагат се и доводи, че с процесния РУП се нарушава чл.113, ал.1 от ЗУТ и се заобикала зякона, тъй като с действащия ПУП е предвидено ниско жилищно застрояване с височина до 10 м. и до 3 етажа, а сградата която е в момента построена в имота се състои от пет етажа и е с височина над 10 м. Процесния РУП предвижда изграждане на подпорни стени по границите на съседните имоти, следователно е нужно изрично писмено съгласие на собствениците на съседните, а такова не е дадено. На следващо място се твърди, че процесния РУП нарушава изискванията на чл.113, ал.4 от ЗУТ, тъй като в РУП-а не са определи точно разположението и очертанието на сградите в план, както и минималните разстояния между тях до имотните граници. Подаденото Заявление за процедиране на РУП-а не е подадено от всички съсобственици в имота. И не на последно място се излагат подробни доводи, че са налице редица неясноти и вътрешни противоречия в процедурата по издаване на процесната заповед и не става ясно тя коя процедура завършва, по узаконяване на строежа, по изготвянето на РУП от 2006 г. или по изготвянето и одобряването на РУП от 2013 г. Прави се искане заповедта да се отмени като незаконосъобразна.
В съдебно заседание жалбоподателите се представляват от адв. П.А. – ДАК, който поддържа жалбата и излага подробни доводи в подкрепа на твърденията, изложени в нея.
Ответникът Кмета на Община гр. Добрич, чрез своя процесуален представител изразява становище за неоснователност на жалбата, твърди, че процесният РУП е изработен по заявление с вх. №94-00-487/22.05.2013 г., което е основанието за процедирането и одобряването на РУП. Излага съображения, че с процесния РУП не се узаконява незаконна сграда, а в самата заповед са изложени фактически и правни основания за издаването на одобрения РУП. Твърди, че за имотите предмет на РУП има влязъл в сила ПУП, като съответния РУП съответства изцяло на одобрения ПУП. Доколкото са налице отклонения от 1 метър, то същите са допустими и са в съответствие с разпоредбите на чл.36, ал.2 от ЗУТ и са в рамките от 1/3 на нормите на чл.31, ал.1,т.1 от ЗУТ. Моли, да се потвърди заповедта.
Заинтересованите лица Я.Т.Д., В.Я.Т., Т.Я.К. и И.Я.А., се явяват лично. В.Т. е подал писмен отговор срещу жалбата, който поддържа в съдебно заседание.
Заинтересованата страна Ц.С.Д., не се явява, не изразява становище по жалбата.
Заинтересованите страни К.К.И., Р.П.С. и И.П.И. се явяват лично. От името на тримата, заинтересованата страна К.И., заявява, че поддържат подадената жалбата и я считат за основателна.
Съдът като прецени доводите на страните във връзка със събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа страна:
Оспорващите Т.Г.Е. и Р.Г.Е. са собственици на недвижим имот, съставляващ УПИ V-297, кв.45 на ЖК “Балик-Йовково-юг” по плана на гр. Добрич, с административен адрес ул. “Русалка” №4, видно от нот. акт №42, том VІІ, дело №2278/1971 г. и Договор за доброволна делба на съсобствен недвижим имот.
Оспорващият Г.С.А. е собственик на недвижим имот, съставляващ УПИ V-297, кв.45 на ЖК “Балик-Йовково-юг” по плана на гр. Добрич, с административен адрес ул. “Русалка” №4, съгласно нот.акт №25, том І, дело №25/1998 г.
Административното производство е инициирано по Заявление вх.№ №94-00-487/22.05.2013 г. /лист 34/, подадено от Я.Т.Д., В.Я.Т. и И.Я.А.,***, с която е поискано да бъде одобрен РУП за поземлени имоти УПИ V-297, VІ-295 и VІІ-293 в кв.45 по плана на ЖК “Балик-Йовково” гр. Добрич, съгласно приложен проект.
Видно от обяснителната записка /лист 45/ става въпрос за обект РУП за УПИ V-297, VІ-295 и VІІ-293 в кв.45 по плана на ЖК “Балик-Йовково-юг” гр. Добрич. Според същата РУП се налага да бъде изработен заради намалени отстояния между съществуващите жилищна сгради в УПИ V-297, VІ-295 и VІІ-293. Посочено е, че в РУП са конкретизирани отстоянията до странична и улична регулация, както и до дъното на имота; застрояването е ниско с височина до 10 метра, свободно, като се имат предвид намалените отстоянията, които са в допустими граници, съгласно чл.36, ал.2 и ал.3 от ЗУТ. Показани са всички силуети, определени са коти, съгласно извършеното геодезическо заснемане на терена, предвидено е и моделиране на терена в северна и южна страна на УПИ VІ-295 и оформяне на подпорни стени по границите с УПИ V и УПИ VІІ.
С Протоколно решение №8 от 13.06.2013 г. ОЕСУТ е приел Решение с което приема РУП за УПИ V-297, VІ-295 и VІІ-293 в кв.45 на ЖК “Балик Йовково-юг”, град Добрич с конкретизирани отстояния до странична и улична регулация, както и до дъното на УПИ; застрояването е ниско с Н до 10 м., свободно и с намалени отстояния между сградите, при условията на чл.31, ал.4 от ЗУТ, в УПИ V и VІ и УПИ VІ и VІІ, в рамките на допустимите граници, съгласно чл.36 от ЗУТ.
С Обявление №94000-487/17.06.2013 г., на осн. чл.128, ал.1 и ал.3 от ЗУТ се съобщава, че е изработен РУП за УПИ V-297, VІ-295 и VІІ-293 в кв.45 на ЖК “Балик Йовково-юг”, град Добрич, като плановете са изложени в Община град Добрич с указание, че в 14-дневен срок от съобщението, заинтересованите лица могат да направят писмени възражения, предложения и искания по плана до Главния архитект на Община Добрич. Съобщението е връчено лично на заинтересованите лица.
В тази връзка от страна на жалбоподателя Г.С.А. е подадено писмено възражение №94Г-00-455/04.07.2013 г. до Община град Добрич. В него е посочено, че проекта за РУП не отговаря на законовите изисквания и не са налице предпоставките за неговото изработване и законовите условия за одобряването му. Счита, че с предложения проект за РУП се цели заобикаляне на закона. Моли да не се одобрява същия, тъй като е незаконосъобразен.
Видно от Протокол №10 на заседание, състояло се на 25.07.2013 г., ОЕСУТ е разгледал възражението на Г.С.А. и е приел следното: възражение №94Г-00-455/04.07.2013 не се уважава. В жалбата не са посочени конкретни закононарушения.
На 08.08.2013 г. кметът на община гр. Добрич е издал процесната заповед №742, съгласно която и на основание чл.44, ал.1, т.13 от ЗМСМ, чл.44, ал.2 от ЗМСМА и чл.129, ал.2 от ЗУТ е одобрен работен устройствен план /РУП/ за УПИ VІ-295 в кв.45 на ЖК “Балик-Йовково-юг” гр. Добрич с намалени отстояния, които са в допустимите граници, съгласно чл.36, ал.2 и 3 от ЗУТ, до регулационната линия обща с УПИ VІІ-293 и без намалени отстояния до заварената жилищна сграда в същия УПИ и в УПИ V-297. Посоченото е, че РУП се изработва на правно основание чл.113, ал.2 от ЗУТ /заради намалените отстояния/ /лист 41/.
По делото е изслушана и приета съдебно-техническа експертиза. От заключението на вещото лице, което не е оспорено от страните и се възприема от съда като компетентно изготвено, се установява, че РУП, одобрен със Заповед №742/08.08.2013 г. на Кмета на Община гр. Добрич, съответства на действащия ПРЗ /лист 95/, одобрен със Заповед №252/27.03.2001 г. С действащия план се предвижда запазване на съществуващото в имота ниско етажно жилищно застрояване. Към улицата и дъното на парцела няма намалени отстояния. С разработения РУП се предвижда ново застрояване към дъното на имота, с дълбочина от 5 м, като до дъното на имота остават 7,80 м. По същество това новопредвидено застрояване не противоречи на действащия ПРЗ, понеже попада в обхвата на чл.134, ал.6 от ЗУТ. Относно височината на застрояването по ПУП и РУП и в двете разработки е до 10 м. Съществуващата в УПИ VІ триетажна сграда е ситуирана на 2 м. от южната граница на имота, при законово регламентирано с чл.31, ал.1, т.1 от ЗУТ отстояние от 3 м. Според вещото лице в случая е налице отклонение от 1 м., което е в съотвествие с допуска на чл.36, ал.2 от ЗУТ и е в рамките на 1/3 от нормата на чл.31, ал.1,т.1 от ЗУТ. Експертът прима, че с процесната разработка се фиксират “задължителни” петна на застрояване /ново и съществуващо/, с точна конфигурация и размери в план, с фиксирани силуети и коти във височина. Според вещото лице съгласно действащия ПУП и одобрения РУП, съществуващите в УПИ V,VІ и VІІ сгради са ситуирани с приблизително пропорционално изместване относно границите на имотите и нормите за застрояване по чл.31, ал.1,т.1 от ЗУТ и допуснатите отклонение при застрояването на посочените имоти са в рамките на допустимото по чл.36, ал.2 от ЗУТ.
При огледа на място вещото лице е констатирало, че е изградена триетажна жилищна сграда с полувкопан етаж и таван. Относно “изграждането на подпорни стени по имотните граници”, вещото лице отговаря, че това е допустимо, като трябва да е изцяло в имота на собственика и да е до 2,20 м. височина. Същото се позовава на раздел “Огради” в ЗУТ, в който точно са дадени вариантите за изграждане на огради /подпорни стени/ по осова линия по имотна граница и съответно без да се засяга физически съседния имот.
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:
Жалбите от Т.Г.Е., Р.Г.Е. и Г.С.А. са процесуално допустими, като подадени от надлежна страна с правен интерес от оспорването в срока по чл.215, ал.4 от ЗУТ срещу индивидуален административен акт, който подлежи на контрол за законосъобразност от настоящия съд. Жалбоподателите имат качество на заинтересовани страни по смисъла на чл.131, , ал.2, т.1, тъй като имотите им са предмет на самия план. Независимо, че в заповедта за одобряване на РУП не става ясно точно за един имот ли е същата или за трите, но и от обяснителната записка, и от самото заявление, както и от решението на ОЕСУТ /които са част от административната преписка/ става ясно, че се касае за одобряване на РУП за три имота. Още повече, че в заповедта е вписано, че РУП се изработва на правно основание чл.113, ал.2 от ЗУТ.
Разгледани по същество жалбите са неоснователни.
Съгласно чл.168 от АПК във връзка с чл.142 от АПК, съдът проверява законосъобразността на оспорения акт към момента на издаването му на всички основания по чл.146 АПК, без да се ограничава само с тези, посочени от оспорващия.
Необходимо е да са налице в тяхната съвкупност всички изисквания за валидност на административния акт, а именно: да е издаден от компетентен орган, в изискуемата форма, при спазване на административно-производствените правила, да не противоречи на материалноправните разпоредби и да съответства с целта на закона.
Липсата на някои от предпоставките води до незаконосъобразност на административния акт и е основание за отменяването му.
В настоящият случай, оспореният акт е издаден от Кмета на Община гр. Добрич, в рамките на неговата компетентност и в изискуемата писмена форма, с мотивирана заповед при спазване на продецурата, визирана в нормативната уредба и спазване на материалния закон.
Съдът намира, че при издаването на заповедта от административния орган не са допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила, като е спазена регламентираната в ЗУТ процедура.
Съгласно разпоредбата на чл.113, ал.2 от ЗУТ, работен устройствен план се съставя по искане на възложителя за конкретизиране на действащия подробен устройствен план само при условията на чл.36 или при свързано застрояване в поведе от два урегулирани поземлени имота.
Производството е инициирано от В.Я.Т., Я.Т.Д. и Т.Я.К., собственици на УПИ VІ-295, кв. 45 по плана на ЖК “Балик-Йовково-юг” гр. Добрич с искане да бъде одобрен РУП за поземлени имоти УПИ V-297, УПИ VІ-295 и УПИ VІІ-293 в кв.45 по плана на ЖК “Балик-Йовково-юг” гр. Добрич. Жалбоподателите са уведомени лично за изготвения проект. Жалбоподателят Г.А. е реализирал правата си, подавайки възражение срещу изготвения проект. На заседание на ОЕСУТ при община Добрич възражението е разгледано, за което същият е уведомен.
Неоснователно е възражението, че тъй като обявлението не е публикувано на интернет страницата на общината това е съществено процесуално нарушение. Видно от текста на самото обявление, одобреният проект е изложен на работно място №8 в Център за услуги и информация при Община гр. Добрич, същото е съобщено лично на всички заинтересовани страни, поради което и съдът намира, че по никакъв начин не са нарушени правата на жалбоподателите, още повече, че единият от тях веднага е подал възражение срещу проекта.
При издаване на оспорената заповед не са допуснати нарушения на материално-правните разпоредби на закона.
Съгласно нормата на чл.110, ал.1,т.4 от ЗУТ, работният устройствен план представлява вид подробен устройствен план, свързан с изработване на плана за застрояване и силуетното оформяне.
Съгласно чл.113, ал.1 от ЗУТ, работният устройствен план се съставя за отделен УПИ или група УПИ и се изработва въз основа на действащ ПУП по чл.110, ял.1,т.1,2 и 3 или едновременно с него, като с РУП не може да се променят характерът и начинът на застрояване, предвидени с действащия ПУП.
Като взе предвид посочената законова разпоредба и предмета на оспорената заповед, настоящият състав намира, че обхватът на съдебния контрол следва да се ограничи единствено до това дали процесният РУП съответства на действащия ПУП и дали направената с него конкретизация отговаря на изискванията на закона.
От заключението на приетата по делото съдебно-техническа експертиза, която съдът кредитира изцяло като логично и обосновано, се установява, че одобреният с оспорваната заповед РУП напълно съответства на действащия ПУП и е изработен при условията на чл.113 от ЗУТ. С действащия план за УПИ VІ-295 се предвижда запазване на съществуващото в имота ниско етажно жилищно застрояване. Предвижда се и ново застрояване към дъното на имота, с дълбочина от 5 м. ,като до дъното на имота остават 7,80 м. По същество това новопредвидено застрояване не противоречи на действащия ПРЗ, според вещото лице, понеже попада в обхвата на чл.134, ал.6 от ЗУТ. С него се фиксират “задължителни” петна на застрояване /ново и съществуващо/, с точно конфигурация и размери в план, с фиксирани силуети и коти във височина. Посочено е съществуващото застрояване, както и предвиденото петно за ново застрояване с точни параметри. Изследвана е възможността за поместване на тавански етаж под 45 градуса за височината над 10 м. с обща височина до кота било 14,5 м..С РУП се изследва съществуващото и ново застрояване, съобразно допустимите за съответната устройствена зона плътност и интензивност на застрояване, със съответните силуети и в трите имота. Проектът за РУП е изработен в съответствие с правилата на чл.36, ал.2 от ЗУТ, като са отразени намалените отстояния от 1 м. между съществуващата в УПИ-VІ триетажна сграда от южната граница на имота, като в конкретния случай намаленото остояние е по-малко от 1/3. При тези данни следва да се приеме, че оспорената заповед е материално законосъобразна, а одобреният с нея РУП е изработен в съответствие с чл.36, чл.113 от ЗУТ, чл.62 от Наредба №8 от 14.06.2011 г. за обема и съдържанието на устройствените схеми и планове.
Неоснователно е възражението на жалбоподателите, че при издаване на процесната заповед не е спазено изискването на чл.134, ал.2, т.6, тъй като разпоредбата на чл.134, ал.2 от ЗУТ е неотносима към административното производство по издаване на оспорваната заповед, тъй като се касае за работен устройствен план по чл.113, ал.2 от ЗУТ.
Доколкото се възразява, че е следвало в заповедта изрично да се посочат намалените отстояния между сградите, а след като не е посочено то липсват мотиви, съдът също го намира за неоснователно. Безспорно в заповедта е посочено, че се издава на осн. чл.113 от ЗУТ именно защото са налице намалени отстояния до регулационната линия обща с УПИ VІІ-293 и без намалени отстояния до сградата на жалбоподателя /което се установи и от експертизата/, а в графичната част, която е неразделна част от заповедта са посочени изрично разстоянията между сградите в имотите.
Излагат се доводи, и че изградената сграда в УПИ VІ-295 се състои от пет етажа и е с височина над 10 м., което се виждало и с просто око. Както и в експертизата е посочило вещото лице, така и в отговорите поставени й от процесуалния представител на жалбоподателите, същата отговори, че сградата е от три етажа и се вмества във височината определена до 10 м. Според жалбоподателите тъй като се предвижда с РУП-а изграждане на подпорни стени по границите на съседните имот, същите, считат, че е нужно изрично писмено съгласие на собствениците на съседните имоти. Вещото лице в съдебно заседание заяви, че за изграждане на подпорни стени се прилагат разпоредбите касаещи изграждането на огради, поради което и според същото ако подпорната стена е до 2.20 м. не е необходимо съгласието на собствениците на съседни имоти. Това становище напълно се въприема от настоящия състав.Експертът пояснява в съдебно заседание, че подпорната стена дали ще минава по имотната граница се определя от техническия проект, когато се издава разрешението за строеж и ако няма фиксирани геодезически точки, с които да се докаже, че е изцяло в имота на собственика, следва да се изиска тогава съгласие на другия собственик, в чиято част от имота попада подпорната стена, ако е по осовата линия.
Следва да бъде оставено без уважение и възражението от страна на жалбоподателите, че заявлението за процедиране на РУП е подадено от част от собствениците в имота, а тъй като те са пет е следвало да бъде подадено от всичките. Наистина заявлението е подадено от трима от съсобствениците в имота, но това по никакъв начин не нарушава императивните норми на ЗУТ, тъй като в чл.113, ал.2 от ЗУТ се казва, че РУП се съставя по искане на възложителя, а възложител може да не бъдат всички съсобственици в имота, а само някои от тях или един. За изготвения РУП са уведомени и другите две съсобственички в имота, същите не са възразили, поради което й съдът намира, че не е налице нарушение на законовите разпоредби.
По възражението по т.9 от жалбата – вещото лице отговори, че не е необходимо да бъдат представени архитектурен проект, проекти част АС, Конструкции, ВиК и Ел. инсталации, тъй като не попадат в обхвата съгласно Наредба №8 за изискванията за изработване на такъв вид планове.
По направеното възражение в т.10 от жалбата, че са налице редица неясноти и вътрешни противоречия в процедурата по издаване на процесната Заповед и свързаните с нея документи, съдът намира следното: В Заповед №742/08.08.2013 г. на Кмета на Община гр. Добрич са описани фактически основания за допускане на РУП, а именно Заявление по §184 от ЗИД на ЗУТ с вх. №94 В-00-31/2004 г. за изследване на възможността за узаконяване на изграден строеж и съставен Констативен акт №42/20.02.2004 г. за установяване на деклариран незаконен строеж по §184 от ПЗР от ЗУТ на ЗУТ; издадена е скица-виза №2140/18.08.2004 г. за изработване на РУП за имота; с протокол №21/05.10.2006 г. ОбЕСУТ връща РУП за последващо разглеждане след премахване на незаконното строителство, извършено през 2006 г. /условие което е вече изпълнено/. Видно от доказателствата по делото се установява, че със Заявление от 29.09.2006 г. съсобствениците в УПИ VІ-295 са поискали да бъде изработен РУП за трите УПИ-та – УПИ .-297, УПИ VІ-295 и УПИ VІІ-293, кв. 45 по плана на ЖК “Балик-Йовково-юг” гр. Добрич. С Протокол №21 от 05.10.2006 г. ОЕСУТ е отложил за повторно разглеждане искането след премахване на незаконното строителство изградено през 2006 г. Със Заповед №ДК-02-Д-01/29.06.2007 г. на Началник на РДНСК гр. Добрич е разпоредено да бъде премахнат незаконен строеж “Пристройка към триетажна жилищна сграда” в УПИ VІ-295, кв.45 по плана на ЖК “Балик-Йовково-юг” гр. Добрич с административен адрес гр. Добрич, ул. “Русалка” №6, извършен от И.Я.А. – без изискващите се строителни книжа”. Заповедта е влязла в сила и незаконния строеж е премахнат. Т.е по никакъв начин не може да се приеме, че се касае за производство по узаконяване на незаконен строеж.
Доколкото в настоящата хипотеза не се касае за изменение на влязъл в сила ПУП по реда на чл.134, ал.2 от ЗУТ, а за одобряване на РУП, то е неприложима и ал.4, т.1 на същата разпоредба, предвиждаща забрана да се изменят влезли в сила подробни устройствени планове с цел узаконяване на незаконно изградени строежи. Но дори и да се приеме, че тази законова забрана е относима и в процедура по реда на чл.113 от ЗУТ, то с оглед влязлата в сила заповед за премахване и реалното премахване на пристройката, не са налице визираните в текста предпоставки.
Посоченото последно възражение от жалбоподателите, че ако бъдат реализирани предвижданията на процесния проект за РУП, сградата построена в процесния имот ще е по-висока от максимално допустимата и ще ограничи до минимум достъпа до слънчева светлина в съседните имоти също е неоснователно. В съдебно заседание вещото лице е отговорило и на този въпрос, като е заявило, че предвид ъгъла на ослънчаване не би се отразило по някаква степен изграждането на подпорните стени.
С оглед изложеното съдът приема за установено по делото, че обжалваният административен акт е материално законосъобразен, издаден е от компетентен орган, в съответната писмена форма, при спазване на процедурните правила и съответства на целта на закона, поради което и жалбата срещу оспорената заповед следва да бъде отхвърлена като незаконосъобразна.
С оглед изхода на делото и на осн. чл.143, ал.4 от АПК, жалбоподателите следва да бъде осъдени солидарно да заплатят на Община Добрич юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лева на ответника.
По изложените съображения Административен съд гр. Добрич
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Т.Г.Е. ***, Р.Г.Е. *** и Г.С.А. *** срещу Заповед №742/08.08.2013 г. на Кмета на Община гр. Добрич.
ОСЪЖДА солидарно Т.Г.Е. ***, ЕГН **********, Р.Г.Е. ***, ЕГН ********** и Г.С.А. ***, ЕГН ********** ***. Добрич сумата от 150 /Сто и петдесет / лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховен административен съд на РБ в 14-дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: