Р Е Ш Е Н И Е
№ /27.12.2013г., гр.Добрич
В ИМЕТО НА НАРОДА
ДОБРИЧКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, в публично заседание на двадесет и пети ноември през две хиляди и тринадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИЛВИЯ САНДЕВА
При участието на прокурора НАТАЛИЯ СТАНЧЕВА и секретаря И.Д. като разгледа докладваното от съдия С.Сандева адм. дело № 680 по описа на съда за 2013г. година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.216, ал.6, във вр. с чл.215 от ЗУТ.
Образувано е по оспорване на И.Х.П. и И.Х.П. със съдебен адрес ***, чрез адвокат С.С., срещу заповед № ДК-10-СИР-28/10.07.2013г. на Началника на РДНСК – Североизточен район, с която на основание протест на прокурор в Окръжна прокуратура Добрич и чл.216, ал.6, вр. ал.2 от ЗУТ, е прогласено за нищожно разрешение за строеж № 122/11.11.2011г., издадено от главния архитект на община Каварна за: “Основен ремонт и реконструкция за възстановяване на рибарска хижа с навес” със РЗП 255, 00 кв.м. в имот с идентификатор № хххх по КК на с.Камен бряг, общ.Каварна. В жалбата се излагат доводи за неправилност и незаконосъобразност на оспорената заповед. Счита се, че Началникът на РДНСК – Североизточен район се е произнесъл по едно недопустимо искане, тъй като разпоредбите на ЗУТ и АПК не предвиждат възможност за протест на акта след изтичане на законоустановените срокове. Сочи се, че единствената възможност за сезиране на органите на ДНСК от страна на прокуратурата във връзка с упражнявания от нея надзор за законност на актовете на администрацията е на основание новонастъпили факти и обстоятелства, каквито в случая не са налице. Твърди се още, че по отношение на строежа, предмет на оспореното разрешение за строеж, е налице заповед за премахване, в която не се спори за наличието на влязло в сила разрешение за строеж. С обжалваната заповед разрешението е прогласено за нищожно, като в случая са налице два административни акта, единият от които е незаконосъобразен. Съгласно съдебната практика, в случаите когато разрешението за строеж е нищожно заповедта за прогласяване за неговата нищожност може да бъде издадена преди или най-късно едновременно с тази за премахване на строежа. Възразява се, че мотивите на административния орган не могат да обосноват нищожност на разрешението за строеж. От посочените в заповедта устройствени планове не става ясно какво е нарушението на закона при издаване на разрешението за строеж. Цитираната забрана за строителство не е основание за незаконосъобразност на разрешението за строеж, тъй като то е издадено за ремонт и реконструкция за възстановяване на съществуваща сграда, а не за нов строеж. Твърди се още, че не е установено по безспорен начин, че процесният имот попада в археологически резерват “Яйлата” и в неговата охранителна зона. Позоваването на мотиви от съдебни решения не може да отмени изричния текст на чл.6, ал.2 от ЗЗТ, съгласно който населените места и селищните образувания в границите, определени със застроителните и регулационните планове или околовръстни полигони, попадащи в защитени територии, не са част от тях. Твърди се, че имотът е урбанизирана територия, поради което е изключен от териториалния обхват на резервата по силата на специалния закон. Не се споделят аргументите на административния орган за неправилно определена категория на строежа, както и за нарушаване на забраната на чл.148, ал.7 от ЗУТ, която не допуска издаване на разрешение за нов строеж при наличие на незаконен строеж, който не е премахнат или узаконен. По изложените съображения се иска отмяна на заповедта, както и присъждане на сторените разноски по делото.
Ответникът – Началникът на РДНСК – СИР, чрез процесуалния си представител и в писмено становище по делото, излага съображения за неоснователност на жалбата. Оспорва доводите на жалбоподателя за неприложимост на чл.149, ал.5 от АПК с аргумента, че основно задължение на прокурора е да следи за опазване на държавните и обществени интереси, което в случая е осъществено чрез подаване на протеста. Твърди, че в производството по издаване на оспореното разрешение за строеж са допуснати редица нарушения на материалния и процесуалния закон, които в своята съвкупност водят до неговата незаконосъобразност до степен на нищожност. Счита, че административният орган се е съобразил с всички правнорелевантни факти и обстоятелства, изложил е подробни мотиви относно нищожността на протестираното разрешение за строеж и е постановил решението си в съответствие с материално правните и процесуално правните норми.
Представителят на Окръжна прокуратура Добрич оспорва основателността на жалбата.
Главният архитект на община Каварна счита, че жалбата е основателна и заповедта на Началника на РДНСК – СИР следва да бъде отменена.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства и въз основа на наведените от страните доводи и възражения, намира следното:
Жалбата е подадена в срок от легитимирани лица, адресати на акта, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество обаче, тя е неоснователна.
Началникът на РДНСК – Североизточен район е бил сезиран с протест на прокурор в Окръжна прокуратура Добрич за отмяна като нищожно на разрешение за строеж № 122/11.11.2011г. на Главния архитект на община Каварна, издадено в полза на жалбоподателите И.Х.П. и И.Х.П. за изграждане на обект “Основен ремонт и реконструкция на рибарска хижа с навес с РЗП 255, 00 кв.м. в имот с идентификатор хххх по КК на с.Камен бряг, община гр.Каварна. С оспорената заповед с рег.№ ДК-10-СИР-28/10.07.2013г. Началникът на РДНСК – Североизточен район е прогласил за нищожно разрешението за строеж с мотива, че то е издадено в нарушение на императивните норми на чл.13, ал.2, т.1 във вр. чл.10, ал.2 и ал.3 от ЗУТ, чл.143, ал.1, т.4, т.5 и чл.144, ал.1, т.4 от ЗУТ (респективно чл.125, ал.5 от ЗУТ в редакцията преди ЗИДЗУТ, обн. ДВ бр.82/2012г.), чл.148, ал.1, ал.4 и ал.7 от ЗУТ поради несъобразяване на строежа с условията на издадената скица с виза за проектиране № 01120/27.06.2006г.; разрешаване на строежа преди премахване на съществуващ незаконен строеж в имота, за който има издадена влязла в сила заповед за спиране на строителството, извършване на строителство на нова сграда, а не на основен ремонт и реконструкция за възстановяване, липса на съгласуване на проектната документация с Министерството на културата въпреки факта, че имотът попада в границите на АР “Яйлата”, липса на проведена процедура по реда на чл.10, ал.1, във вр. чл.31 от Наредбата за условията и реда за извършване на оценка за съвместимостта на планове, програми, проекти и инвестиционни предложения с предмета и целите на опазване на защитените зони от Натура 2000, във вр. чл.31 от ЗБР въпреки факта, че строежът попада в границите на защитена зона за опазване на дивите птици (Калиакра) BG 0002051 и защитена зона за опазване на природните местообитания и дивата флора и фауна (Комплекс Калиакра) BG 0000573, липса на оценка за съвместимост и изпълнение на строителството в противоречие с Разпореждане № 1 на МС от 07.02.1989г. (обн. в ДВ бр.14/17.02.1989г.) и с предвижданията на ОУП, съгласно които не се допуска строителство в границите на АР “Яйлата”, липса на одобрени по реда на ЗУТ инвестиционни проекти по части “Конструкции”, “ВиК”, “ОВ”, “ПБЗ”, “Геодезия”, “Електрическа” и “Паркоустройство”, липса на положително становище от органите на пожарна безопасност и защита на населението, задължително за строежите от І-ва категория, липса на договори за присъединяване към мрежите и съоръженията на техническата инфраструктура, неприемане на инвестиционния проект от разширен състав на ОбЕСУТ по смисъла на чл.16, ал.2 от ЗУЧК въпреки факта, че имотът попада в зона “А”, съгласно чл.10, ал.1 от ЗУЧК. Посочил е, че неизпълнението на законовите изисквания при издаване на разрешението за строеж го лишават от правна опора. Изтъкнал е, че посочените пороци рефлектират не само върху законосъобразността на разрешението за строеж, но и върху неговата валидност, като го правят недействително.
От данните по административната преписка се установява, че с писмен договор за продажба № 44 от 25.06.1996г. министърът на земеделието и хранителната промишленост, чрез упълномощено лице, прехвърля на И.Х.П. и И.Х.П. по реда на чл.52, ал.8 от ППЗСПЗЗ държавен недвижим имот на площ от 1, 500 дка, съставляващ имот І в землището на с.Камен бряг, община Каварна, върху който има изградени трайни активи – сгради – Рибарски заслон – на заличеното ТКЗС с.Българево, община Каварна. През 1998г. Павлови се снабдяват с констативен нотариален акт за собственост върху имота № 117, т.V, н.дело № 1646/ 30.09.1998г. на нотариус № 091 от регистъра на НК, поправен с нотариален акт № 021, т.І, рег.№ 0176, дело № 041/1999г. на нотариус № 091 от регистъра на НК. В тези нотариални актове имотът е описан като държавна земя на площ от 1, 500 дка, обособени в самостоятелен парцел по парцеларния план на стопанския двор на бившето ТКЗС с.Камен бряг с предназначение “Рибарски заслон”.
През 2006г. в полза на Павлови е издадена виза за проектиране от главния архитект на община Каварна, с която на основание чл.140, ал.1 и ал.3 от ЗУТ и при условията на чл.49, ал.2 и чл.53 от ЗУТ е разрешен основен ремонт и реконструкция за възстановяване на рибарска хижа с навес, в ПИ 000144 в землището на с.Камен бряг, община Каварна. Във визата изрично е отбелязано, че проектната документация следва да предвиди запазване на сградата в първоначалния й вид относно техническите й параметри, като архитектурният й облик се съгласува с НИПК – София. Отбелязано е още, че следва да се извърши оценка за съответствие по реда на чл.142 от ЗУТ, като визата важи след съгласуване с НИПК – София предвид на обстоятелствата по чл.8, ал.4 и чл.13, ал.2 от ЗУТ – територията е археологически резерват. Не е спорно по делото, а това се установява и от приложените по делото писма с изх.№ 10017/03.12.2007г. и с изх.№ 1276/22.04.2008г. на НИПК, че визата не е съгласувана с НИПК. Отказът за съгласуване е обоснован с факта, че имотът се намира в местността “Яйлата”, обявена с разпореждане на МС № 1/07.02.1989г. за археологически резерват, ОУП по отношение на който забранява всякакво строителството в обхвата на защитената територия.
По повод на искане с вх.№ АБ-06-6423/29.10.2007г. от И. и Христо Павлови за одобряване на инвестиционни проекти и за издаване на разрешение за строеж на обект “Рибарска хижа” е постановен отказ с изх.№ АБ-06-6801/09.11.2007г. на главния архитект на община Каварна с аргумента, че имотът попада в АР “Яйлата” и инвестиционният проект не е съгласуван.
Във връзка с постъпили сигнали за извършващо се строителство в имота е извършена проверка от служители при РДНСК – Добрич, за която е съставен констативен акт № 16/08.11.2007г. Въз основа на този акт е издадена заповед № ДК-21-06/19.11.2007г. на Началника на РДНСК – Добрич за спиране на строителството в имота, на основание чл.224, ал.7 от ЗУТ. Последната не е обжалвана и е влязла в законна сила. В заповедта е отбелязано, че установеният строеж е незаконен по смисъла на чл.225, ал.2, т.2 и т.5 от ЗУТ, изпълнен без разрешение за строеж и без съгласуване с НИПК.
Впоследствие е извършена нова проверка от ДНСК, въз основа на която е прието, че имотът на Павлови, съставляващ имот № 144 в землището на с.Камен бряг, община Каварна, образуван от имот № 104, с НТП – стопанки двор, не попада в границите на Археологически резерват “Яйлата”, нито в границите на охранителната му зона и не е необходимо съгласуване с НИПК. Прието е още, че в ТУП на община Каварна имотът е означен като урбанизирана територия “Рибарски заслон” и по схемата на туризма е представен като спортен и риболовен пристан, северно от обекти на културно – историческото наследство. В тази насока са и представените от жалбоподателите писма с изх.№ Д-3096-01-586/11.03.2008г. и № Д-3096-04-195/12.05.2008г. от Началника на ДНСК – София.
На 09.12.2008г. И.Х.П. и И.Х.П. подават ново искане с вх.№ АБ – 06-4631/09.12.2008г. за одобряване на инвестиционен проект за “Основен ремонт и реконструкция за възстановяване на рибарска хижа с навес” в имот с идентификатор № хххх по КК на с.Камен бряг, община Каварна, по което е постановен отказ с изх.№ АБ – 06-4631/10.12.2008г. на главния архитект на община Каварна. Същият е мотивиран с обстоятелството, че липсва съгласуване с НИПК и липсва действащ подробен устройствен план за имота, който да установи предназначението и параметрите на имота. Отказът е обжалван и е отменен със заповед с изх.№ ДК-10-01/19.01.2009г. на Началника на РДНСК – Добрич. Последната е оспорена от прокурор в Окръжна прокуратура Добрич с искане за обявяването й за нищожна. С решение № 236/20.01.2010г. на АС – Добрич по адм. д. № 147/2009г. протестът е отхвърлен. Това решение е обжалвано пред ВАС на РБ, който с решение № 9613/09.07.2010г. по адм. д. № 6035/2010г. го е оставил с сила. В мотивите към решението на горната инстанция е прието, че процесният имот попада в границите на АР “Яйлата”, с оглед на което е необходимо съгласуване с НИП по силата на чл.148, ал.4 от ЗУТ. Едновременно с това е посочено, че ако бъде издадено РС в нарушение на чл.148, ал.4 от ЗУТ, то би било нищожно, тъй като последиците (разрешен строеж в защитена зона без изискуемото съгласуване) биха били правно нетърпими.
По повод на постановените съдебни решения и във връзка с питане от главния архитект на община Каварна е изготвен писмен отговор от Началника на Сектор Добрич РДНСК СИР, в който е посочено, че Териториално устройствения план на община Каварна е съгласуван с НИПК и всички заинтересовани ведомства, като предвижданията на плана за имота са за специфични дейности – рибарски заслон, т.е. НИПК е дал съгласието си в съседство с архитектурния резерват да съществува рибарска хижа. Посочено е още, че предвиденото строителство не нарушава действащите правила и норми на застрояване. Освен това не е предвидено изграждане на нова сграда, а възстановяване на стара сграда, без да се променя предназначението й на рибарска хижа, поради което би следвало да се издаде разрешение за строеж за реконструкция (възстановяване) на рибарска хижа, което да се обяви по чл.149, ал.5 от ЗУТ на РДНСК.
Впоследствие по повод новопостъпило искане с вх.№ АБ-06-1287/11.11.2011г. от И.Х.П. и И.Х.П. е издадено разрешение за строеж № 122/11.11.2011г. на главния архитект на община Каварна за: “Основен ремонт и реконструкция за възстановяване на рибарска хижа навес” със РЗП от 255, 00 кв.м. в имот с идентификатор хххх по КК на с.Камен бряг, община Каварна. Видно от данните по делото, разрешението за строеж е издадено само въз основа на проект част “Архитектурна – фаза технически проект”. Останалите инвестиционни проекти по части “Конструкции”, “ВиК”, “ОВ”, ПБЗ”, “Геодезия”, “Паркоустройство” и “Електрическа” не са одобрени по реда на ЗУТ. Липсват проекти по части “Геология”, “Пожарна безопасност” и “Пътна”. С писмо с изх.№ РД – 01-4317/11.11.2011г. на кмета на община Каварна министърът на културата е уведомен за издаденото разрешение за строеж. За него са уведомени и органите на ДНСК, съгласно писмо с изх.№ АБ – 06-1570/04.12.2012г. на главния архитект на община Каварна. РС не е обжалвано по реда на чл.216, ал.2 от ЗУТ, не е извършена служебна проверка за неговата законосъобразност по реда на чл.156, ал.1 от ЗУТ и е влязло в законна сила.
Във връзка със строителството в имота е извършена нова проверка от органите на ДНСК, приключила с издаването на констативен акт № 1/14.05.2013г. Въз основа на този акт е издадена заповед № РД- 08-1/29.05.2013г. на Началника на РДНСК – СИР, с която на основание чл.224, ал.5 от ЗУТ, във вр. чл.222, ал.1, т.1 и т.3 от ЗУТ, е спряно изпълнението на всички видове СМР в имота. Част от съображенията за това са, че извършеното строителство не е съгласувано с Министерството на културата предвид факта, че строежът попада в границите на АР “Яйлата” – територия с особена териториално устройствена защита и е в нарушение на предвижданията на ОУП за резервата от 2002г., съгласно който не се допуска строителство в границите на резервата.
Видно от мотивите към заповедта, както и от данните в регистъра на защитените територии и защитените зони в България на интернет сайта на Изпълнителна агенция по околна среда, със заповед № 1047/22.12.1987г. на Председателя на Комитета по опазване на природната среда при МС, издадена на основание чл.20 и чл.22 от Закона за защита на природата (отм.), местността “Яйлата” е обявена за историческо място. Историческото място обхваща отдел 33-а, 1 и 2 от Държавно ловно стопанство Балчик по лесоустройствения проект от 1984г. с обща площ от 45, 3 ха. Съгласно текста на заповедта, в границите на историческото място е забранено всякакво строителство, както и повреждането на археологически обекти. Разрешено е извършването на археологически разкопки и консервационно – реставрационни работи, съгласувано с КОПС. Със заповедта е разпоредено обектът да се впише в Държавния регистър на защитените природни обекти. Със заповед № РД-822 от 23.08.2002г. на министъра на околната среда и водите, издадена на основание чл.42, ал.5, във вр. чл.41, т.4 и чл.33, ал.1 от ЗЗТ, историческо място “Яйлата” е прекатегоризирано в защитена местност със същото наименование, като е запазен режимът на дейности, определени в заповедта от 22.12.1987г.
От горепосочения регистър на защитените територии и защитените зони в България се установява още, че с решение № 122 от 02.03.2007г. на МС е приет списък на защитените зони за опазване на дивите птици, съгласно приложение № 1 и списък на защитените зони за опазване на природните местообитания и на дивата флора и фауна, съгласно приложение № 2, допълнени с решение № 661 на Министерския съвет от 16.10.2007г. и решение № 802 на Министерския съвет от 04.12.2007г. В тези списъци под № BG0002051 фигурира защитена зона за опазване на дивите птици “Калиакра”, обхващаща 10 878, 24 ха от общините Шабла и Калиакра в област Добрич, а под № BG0000573 фигурира защитена зона за опазване на природните местообитания и дивата флора и фауна “Комплекс Калиакра”, обхващаща 44 128, 26 ха от общините Балчик, Шабла и Каварна в област Добрич, в това число и с.Камен бряг, община Каварна. В изпълнение на това решение е издадена заповед № РД-559/21.08.2009г. на министъра на околната среда и водите (обн. ДВ бр.69/2009г.), с която на основание чл.12, ал.6, във вр. чл.6, ал.1, т.3 и т.4 от Закона за биологичното разнообразие е обявена защитена зона за опазване на дивите птици “Калиакра” с идентификационен код BG0002051 на площ от 10902, 8 ха в землищата на с.Българево, с.Камен бряг и с.Св.Никола, общ.Каварна и с.Тюленово, общ.Шабла, обл. Добрич. Съгласно т.4.5 от тази заповед, в границите на защитената зона се включват редица поземлени имоти по КК за землището на с.Камен бряг, община Каварна, сред които и имотът на жалбоподателите – ПИ с идентификатор хххх. По отношение на защитена зона за опазване на природните местообитания и на дивата флора и фауна “Комплекс Калиакра” с код 0000573 по списъка от защитени зони по чл.10, ал.4 от ЗБР няма данни за издаване на заповед за обявяването й. Дотогава за нея е приложимо решение № 802/ 04.12.2007г. на МС, съгласно което землището на с.Камен бряг е част от обхвата на защитената зона.
Същевременно в хода на процеса са представени от жалбоподателя заверено копие от констативен протокол № 004069 от 19.05.2013г., изготвен от служители при РИОСВ – Варна, както и заверено копие от писмо с изх.№ 3129/31 от 04.03.2013г. на Директора на РИОСВ – Варна, съгласно които ПИ № 000144 в землището на с.Камен бряг, общ.Каварна не попада в границите на защитената територия “Яйлата”, обхващаща имоти с №№ 000103, 000090 и 000104 в землището на с.Камен бряг, общ.Каварна.
Видно от доказателствата по делото, с разпореждане №1 на Министерски съвет от 07.02.1989г. местността “Яйлата”, община Каварна е обявена за археологически резерват с обща площ от 90 ха. В границите на резервата попадат Голяма и Малка Яйла и Некропол І и ІІ, включващи горски фонд на ДЛС – Балчик по лесоустройствения проект от 1984г. с площ от 31,2 ха – отдел 33-1 и 2; поземлен фонд на АПК – Каварна с площ от 58, 8 ха, кадастрални номера 10, 15, 17 и 98. В границите на охранителната зона на резервата с обща площ от 182 ха са включени : горски фонд на ДЛС – Балчик с площ от 14,1 ха, отдели 33 и 1; поземлен фонд на АПК – Каварна с площ 161 ха, кадастрални номера 15, 17, 98, 102, 103 и 109 и от регулация на с.Камен бряг – 7,0 ха. При описанието на границите на резервата в разпореждането изрично е посочено, че северната граница отстои на 200 м северно от разрушената рибарска хижа до Малка Яйла и оттам на запад 100 м. С АДС № 38/18.03.1997г. на МФ Археологически резерват “Яйлата” с обща площ от 90 ха е обявен за изключителна държавна собственост. Впоследствие е съставен нов АДС № 1299/16.05.2012г. на МРРБ, с който като изключителна държавна собственост е актувана реална част от АР “Яйлата”, включваща поземлени имоти с №№ 35746.20.119, 35746.20.116, 35746.20.115 и 35746.20.114 по КККР на с.Камен бряг, община Каварна, с начин на трайно ползване “за археологически паметник на културата”.
С оглед на противоречивата информация, съдържаща се в различните документи, изготвени от РИОСВ – Варна, РДНСК – Добрич, сектор Добрич при РДНСК – СИР, ДНСК – София и НИПК – София, както и с оглед на изясняване на въпроса дали имотът, за който е издадено процесното РС, попада в границите на АР “Яйлата” е назначена съдебно – техническа експертиза, която да проследи статута на имота по всички действали във времето планове от 1988г. досега. Видно от заключението на вещото лице, първият картен материал, по който е нанесен рибарският заслон е едномащабна топографска карта, изработена от Геопланпроект през 1975г., съгласно приложение № 2 към заключението. Заслонът е отразен с очертания на постройка, разположена на малка тераса, югоизточно от границите на с.Камен бряг. По представения от главния архитект на община Каварна лесоустройствен план на ДЛС – Балчик от 1988г. имотът на жалбоподателите е нанесен с черни плътни линии с отбелязване “ст.дв. на площ от 1,5”. Според вещото лице така очертаният имот е обособен с парцеларен план от 1996г., поради което към датата на изработване на плана – 1988г. не е възможно да е съществувал на място. Съгласно констатациите му, няма данни за извършено попълване на графичния материал. Същевременно към заключението са приложени извадки – копия на отдел 33 по лесоустройствения проект на ДЛС – Балчик от 1984г., лесоустройствения проект на Горско стопанство – Балчик от 1997г. и на лесоустройствения проект на Държавна дивечовъдна станция – Балчик от 2007г., в които няма отразявания на рибарската хижа (навес) и прилежащата й площ. По картата на възстановената собственост за землището на с.Камен бряг, действала до м. април 2008г., имотът на жалбоподателите е отразен под № 000144 с предназначение – за нуждите на земеделското стопанство и начин на трайно ползване – стопански двор. Същият е образуван след разделянето на държавен имот № 000104 с площ от 58, 275 дка. Последният има открита партида на 30.09.1996г., която е закрита на 15.11.2004г. В нея имотът е записан с начин на трайно ползване – исторически паметник с площ от 58, 275 дка, предназначение – за нуждите на селското стопанство, вид собственост – държавна публична. След извършена справка в Областна дирекция “Земеделие” – Добрич вещото лице е установило, че с протокол от 18.06.1996г. в изпълнение на чл.45, ал.3 от ППЗСПЗЗ е приет изработен парцеларен план на “Имот І – Рибарски заслон” с площ от 1, 500 дка в с.Камен бряг, община Каварна, графично отразен на приложение № 9 към заключението. При действието на този парцеларен план е извършена разпоредителната сделка в полза на Павлови от 25.06.1996г. По сега действащата КК на с.Камен бряг, община Каварна, одобрена със заповед № РД-18-24/27.02.2008г., имотът е планоснет с идентификатор хххх на площ от 1499 кв.м., идентичен на бивш имот с № 000144 по КВС на с.Камен бряг, общ.Каварна. По записванията в КККР на населеното място имотът е с предназначение урбанизирана територия и с НТП – за стопански двор. След съвместяване на данните по КК, КВС, Лесоустройствения проект от 1984г. и границите на АР “Яйлата”, определени с РМС № 1 от 07.02.1989г., вещото лице е установило, че процесният имот попада в границите на резервата. За онагледяване на заключението са изготвени 5 броя комбинирани скици, в които имотът е очертан с плътни сини линии. В разпореждането на МС включените в резервата площи са идентифицирани по кадастрален план от 1980г. При справка в община Каварна вещото лице е констатирало, че към 1980г. няма изработен кадастрален план за посочената територия. Изработените кадастрални планове обхващат само територията на населеното място. Вещото лице не е открило данни за цитирания кадастрален план и при справките в ДА, архива на Агропромпроект и архива на закрития Добрички териториален кадастър. С оглед на това, то е определило местонахождението на спорния имот въз основа на описанието на границите на резервата в текстовата част на разпореждането. От заключението на вещото лице се установява още, че имотът попада в обхвата на действие на ТУП на община Каварна от 1997г. (приложение № 10 към заключението). С проекта по този план се предлагат специфични терени за отдих, един от които е “рибарски заслон” (1,5 дка) при с.Камен бряг, съгласно обяснителната записка на окончателния проект. Имотът е включен и в обхвата на действие на общия устройствен план на АР “Яйлата”, одобрен с решение № 86.8.6.2002г. по протокол № 8/22.11.2002г. на ОбС Каварна и съгласуван с НИПК с протокол № 12/16.07.2003г. от заседание на Експертния съвет на НИПК. Според този план, извадка от който е представена в приложение № 14 към заключението, имотът попада в устройствена зона за културно – историческо наследство (АР). Според съгласувателния протокол на ЕС на НИПК, решенията и заложените дейности в ОУП на археологическия резерват отразяват границите на резервата и охранителната му зона и са съобразени със статута и режима за ползване на териториите и изискванията за опазване на резервата и отделните паметници на културата. Територията на резервата е третирана като територия за археологическо проучване, консервация, реставрация и експониране и в нея не се предвижда никакво ново строителство. Съгласно констатациите на вещото лице, процесният имот не е включен в АДС № 1299/2012г., с който е актувана реална част от резервата “Яйлата”.
Заключението по съдебно – техническата експертиза не е оспорено от страните и е обективно и компетентно изготвено след обстойна и задълбочена проверка на всички действали и действащи планове по отношение на процесния имот, поради което съдът го възприема изцяло. Въз основа на констатациите в него съдът приема за безспорно установено, че имотът на жалбоподателите попада фактически в границите на археологически резерват “Яйлата”. Съдебната експертиза не е изследвала въпроса дали имотът попада в границите на защитената местност “Яйлата”, съгласно заповед № РД – 822/23.08.2002г. на МОСВ, но от приложените към нея комбинирани скици, както и скици – извадки от Лесоустройствените проекти на ДЛС – Балчик от 1984г., 1997г. и 2007г. може да се направи извод, че той е включен и в нея. Границите на защитената местност “Яйлата” са индивидуализирани със заповед № 1047/22.12.1987г. на Председателя на КОПС, съгласно която тя обхваща отдел 33-а, 1 и 2 от Държавно ловно стопанство Балчик по лесоустройствения проект от 1984 г. с обща площ от 45, 3 ха. Именно същия отдел от ДЛС – Балчик е включен и в площта на археологически резерват “Яйлата”, съгласно РМС № 1 от 07.02.1989г. С оглед на това, съдът счита, че не следва да кредитира представените от жалбоподателите писма с изх.№ Д-3096-01-586/11.03.2008г. и № Д-3096-04-195/12.05.2008г. от Началника на ДНСК – София, съгласно които имот с идентификатор хххх по КК на с.Камен бряг, община Каварна не попада в границите на археологически резерват “Яйлата”, както и констативен протокол № 004069 от 13.05.2013г. на РИОСВ – Варна и писмо с изх.№ 3129/31/04.03.2013г. на Началника на РИОСВ – Варна, съгласно които горепосоченият имот не попада в границите на защитената местност “Яйлата”. Основание за този извод дава и обстоятелството, че съдържащата се в писмата на ДНСК информация се базира само на две скици, издадени от ОСЗ – Каварна, които отразяват състоянието на имота по КВС за землището на с.Камен бряг, община Каварна, без да съвместяват данните по другите планове за имота. В документите от РИОСВ – Варна пък е посочено формално, че процесният имот не попада в границите на защитената местност “Яйлата”, без да е конкретизирано въз основа на какви текстови или графични материали е направена тази констатация. Налице е освен това очевидно противоречие в мотивите към констативния протокол от 13.05.2013г. на РИОСВ – Варна, в които е прието, че имотът на жалбоподателите (ПИ № 000144) не попада в защитената местност “Яйлата”, а същевременно е посочено, че тя включва бивш ПИ № 000104, част от който е и ПИ № 000144. При това положение съдът счита, че гореизборените документи не са годни доказателства за установяване на основния факт попада ли имотът на жалбоподателите в обхвата на археологически резерват “Яйлата”, респ. на защитената местност “Яйлата” и следва да даде вяра единствено на заключението на вещото лице.
При така очертаната фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи :
Обжалваният акт е издаден от компетентния административен орган по смисъла на чл.216, ал.6 от ЗУТ, в изискуемата по закон форма, като са изложени фактически и правни основания за издаването му. Същият е издаден при спазване на административно производствените правила и правилно приложение на материалния закон.
Неоснователно е становището на жалбоподателите, че Началникът на РДНСК – СИР се е произнесъл по едно недопустимо искане, което е подадено след законоустановените срокове за оспорване. Административното производство е инициирано по протест на прокуратурата с искане за обявяване на нищожността на разрешение на строеж. Съгласно чл.149, ал.5 от АПК, приложим на основание препращащата норма на чл.219, ал.3 от ЗУТ, административните актове могат да се оспорят с искане за обявяване на нищожността им без ограничение във времето. Не се споделя довода на жалбоподателите, че разпоредбата на чл.149, ал.5 от АПК е неприложима по отношение на протестирането от прокурора, тъй като тя не предвижда такова ограничение. В нея е посочено единствено, че оспорването на валидността на административните актове е безсрочно, като не се прави разлика между обжалване и протестиране. Неоснователно е и възражението на жалбоподателите, че право да искат обявяване на нищожността на административен акт имат само лицата, които имат право да оспорват неговата законосъобразност. На първо място прокурорът не е изключен от кръга на лицата, които могат да искат отмяна на незаконосъобразен административен акт по силата на общата норма на чл.16, ал.1, т.1 от АПК. Разпоредбата на чл.215, ал.3 от ЗУТ също предвижда възможността прокурорът да подава протести относно законосъобразността на подлежащите на обжалване актове. Освен това по силата на чл.16, ал.1, т.3 от АПК той може да започва или встъпва във вече образувани производства и когато прецени, че това се налага от важен държавен или обществен интерес. Именно в защита на такива важни интереси е подаден и протестът, въз основа на който е издадена обжалваната в настоящото производство заповед. Възможността за безсрочно оспорване на разрешението за строеж като нищожно не е ограничена и от нормата на чл.156, ал.5 (преди ал.1) от ЗУТ. Забраната по този текст е за отмяна на унищожаем акт, а не за обявяване на нищожността му. Да се приеме обратното, би означавало строително разрешение, което страда от съществен порок, обуславящ неговата нищожност, да бъде стабилизирано само поради обстоятелството, че е изтекъл срокът за служебната му отмяна по административен ред или поради липса на жалба от заинтересовано лице. Следователно административният орган се е произнесъл по едно допустимо искане и постановеният от него акт не е недопустим на това основание.
Неоснователен е и доводът в жалбата за незаконосъобразност на заповедта поради това, че тя е издадена след заповедта за премахване на строежа. Приетото от съдебната практика правило нищожността на разрешението за строеж да се обявява преди заповедта за спиране или премахване на строежа или най-късно с нея е с цел избягване на опасността от противоречиво решаване на въпроса относно валидността на строителното разрешение, което в случая не е така. И в двете заповеди са изложени едни и същи мотиви за незаконосъобразност на разрешението за строеж, които с оглед на спецификата на отделните производства в единия случай са довели до обявяване на нищожността му, а в другия до премахване на строежа като незаконен поради липса на одобрени строителни книжа. Следователно не е налице различно решение на въпроса за действителността на разрешението за строеж, поради което обстоятелството, че тя е разкрита след издаване на заповедта за премахване на строежа не е нарушение от страна на административния орган.
Основният мотив за обявяване на нищожността на процесното разрешение за строеж е, че то е издадено без съгласуване на инвестиционния проект с Министерството на културата при условията на чл.143, ал.1, т.5 и чл.144, ал.1, т.4 от ЗУТ и в нарушение на забраната за строителство в АР “Яйлата”, въпреки че строежът попада в границите на резервата, както и без проведена процедура по реда на чл.10, ал.1 във вр. чл.31 от Наредба за условията и реда за извършване на оценка за съвместимост на планове, програми, проекти и инвестиционни предложения с предмета и целите на опазване на защитените зони от Натура 2000, във вр. чл.31 от ЗБР, въпреки че строежът попада на границите на защитена зона по ЗЗТ.
От изслушаната по делото съдебно – техническа експертиза се установява по безспорен и категоричен начин, че имотът на жалбоподателите, съставляващ ПИ № хххх по сега действащата КК на с.Камен бряг, община Каварна, попада в границите на АР “Яйлата”. Действително имотът не фигурира в акта за държавна собственост от 2012г., но това е така, тъй като той е частна собственост по документи. Територията на археологическите резервати включва множество недвижими имоти с различна собственост, включително и на частни лица. Обявяването на едно място за археологически резерват няма за цел да промени собствеността в него, а да улесни разкриването и съхраняването на културните ценности в него посредством мерките, предвидени в Закона за културното наследство. Културните ценности са такива с оглед на тяхното историческо значение и научната или културната им стойност, а не с оглед на вида на собствеността върху тях, аргумент за което е и разпоредбата на чл.2, ал.3 от Закона за културното наследство, съгласно която културните ценности могат да бъдат публична и частна собственост. Ето защо, фактът, че ПИ с идентификатор хххх не е актуван като изключителна държавна собственост, не означава, че той не е част от археологическия резерват. Аргумент за това е и обстоятелството, с АДС от 2012г. е актувана само част от резервата, което показва, че в неговия обхват попадат и други имоти извън държавните.
Неоснователно е позоваването на жалбоподателите на чл.6, ал.2 от Закона за защитените територии, съгласно който населените места и селищните образувания в границите, определени със застроителните и регулационни планове или околовръстни полигони, попадащи в защитени територии, не са част от тях. Законът за защитените територии се отнася за защитените територии за природозащита (природни резервати, национални паркове, природни забележителности, природни паркове и др.), които са различни от защитените територии за опазване на недвижимото културно наследство по смисъла на чл.79, ал.5 от Закона за културното наследство (археологически резервати, отделни квартали или поземлени имоти в населени места с културно – историческо, етнографско или архитектурно значение). Такова разграничение съществува и в §5, т.4 от ДР на Закона за устройство на територията, съгласно който територии с особена териториално устройствена защита са защитените територии за природозащита по ЗЗТ, за културно – историческа защита по ЗКН и др. По същия начин са диференцирани защитените територии и в чл.8 от ЗУТ, с който се определя конкретното предназначение на поземлените имоти. В случая археологически резерват “Яйлата” е защитена територия за опазване на обектите на културно – историческото наследство и се регулира от нормите на Закона за културното наследство, а не от нормите на Закона за защитените територии, поради което чл.6, ал.2 от същия е неприложим спрямо него. Това следва и от изричния текст на чл.6, ал.3 от Закона за защитените територии, съгласно който културните ценности, попадащи в границите на защитените територии, запазват режимите си на опазване и ползване, определени по реда на Закона за културното наследство. Разбира се, тази разпоредба предвижда приложимост на Закона за културното наследство за културните ценности, попадащи в границите на защитени територии по ЗЗТ, но на още по-голямо основание това важи и за културните ценности извън тях.
Съгласно чл.6, т.1 от ЗКН, културно наследство са наземни, подземни и подводни археологически обекти и резервати. Чл.48 от ЗКН разделя недвижимите културни ценности на единични и групови според пространствената им структура и териториален обхват, като в т.2, б. “д” от същия член е посочено, че археологически резерват е обособена територия или част от акватория, наситена с издирени или подлежащи на издирване под повърхността или наземни археологически културни ценности, включително археологически нива и/или културни напластявания, разкрити при строителни дейности. Съгласно чл.50, ал.1, т.2 от ЗКН, археологическите резервати са недвижими културни ценности с национално значение. Според ал.3 на същия текст (редакция бр.54 от 2011г.), статутът на археологическите резервати по ал.1, т.2 от се определя с този закон, като те са посочени в списък съгласно приложението. Видно от приложението към този член, археологически резерват “Яйлата” фигурира в списъка на археологическите резервати под № 22 “Праисторически, антични и средновековни структури в м.Яйлата, община Каварна, област Добрич”. Действително археологически резерват “Яйлата” е обявен за такъв при действието на отменения ЗПКМ, но по силата на §10, ал.1 от ПЗР на ЗКН заварените обявени по досегашния ред недвижими паметници на културата запазват своя статут и категория като културни ценности по смисъла на този закон.
Съгласно чл.79, ал.2 от ЗКН, териториалният обхват на недвижимата културна ценност се определя с режима за опазването й, който пък се определя с акта за нейното деклариране или за предоставяне на статут, съгласно ал.1 на същия член. Според следваща ал.3 териториалният обхват се определя от границите на недвижимата културна ценност и на охранителната й зона. Следователно меродавно за определяне на границите и териториалния обхват на АР “Яйлата” е РМС № 1/07.02.1989г. При положение, че имотът на жалбоподателите влиза в границите на резервата, определени с това разпореждане, той попада и в териториалния му обхват. Без значение е обстоятелството, че имотът се води урбанизирана територия, според записванията в КККР на с.Камен бряг, община Каварна. Никъде в Закона за културното наследство не се съдържа разпоредба, която да изключва урбанизираните територии от границите на културните ценности и в частност на археологическите резервати. Напротив чл.1, ал.2 от същия изрично посочва, че държавата осигурява закрилата на културното наследство независимо от местонахождението му. Аргумент в подкрепа на този извод е и новата разпоредба на чл.7, ал.2 от ЗУТ (обр. ДВ, бр.82/2012г.), която допуска територии с предназначение земеделски, горски или урбанизирани да бъдат едновременно и с предназначение защитени територии, определени със закон. Следователно фактът, че имотът е с предназначение урбанизирана територия не го изключва от териториалния обхват на АР “Яйлата”. Друг е въпросът, че в по-голямата част от приложените по делото скици, издадени от СГКК – Добрич през 2008г. и 2011г. на л.104 и чл.120 от делото, имотът се води земеделска земя и едва в скицата, издадена от СГКК – Добрич през 2013г. на л.79 от делото, е записан като урбанизирана територия, въпреки че в скицата изрично е посочено, че няма издадени заповеди за изменения на КККР.
След като имотът на жалбоподателите попада в обхвата на археологически резерват “Яйлата”, то безспорно режимът му на устройство, инвестиционно проектиране и строителство се подчинява на нормите на Закона за културното наследство. Съгласно чл.71, ал.1, т.3 от ЗКН, собствениците на недвижими културни ценности са длъжни да съгласуват по реда на чл.84, ал.1 и 2 проектите по чл.80, ал.3 и чл.83 от ЗКН. Съгласно чл.83, ал.1 от ЗКН, инвестиционните проекти и искания за намеси в защитени територии за опазване на културното наследство се одобряват и строежите се изпълняват по реда на Закона за устройство на територията след съгласуване по реда на чл.84, ал.1 и ал.2, както следва : т.2 – в границите на групови културни ценности, ако с режимите за опазване не е определено друго: а) визи за проектиране и инвестиционни проекти по част архитектура за ново основно и допълващо застрояване, реконструкция, надстрояване, пристрояване, ремонти и преустройства с промяна на външния вид на строежите. Съгласно чл.83, ал.2 от ЗКН, при намеси в недвижими културни ценности, в техните граници и охранителни зони – за категории “световно” и “национално значение” и за археологически недвижими културни ценности, независимо от категорията им, освен документациите по ал.1 се съгласуват и проекти на транспортната и техническата инфраструктура. Според чл.84, ал.1 от ЗКН, съгласуването по този раздел се извършва с писмено становище и заверка с печат върху графичните материали в двумесечен срок от датата на постъпване на съответната документация. Ал.2 сочи, че съгласуването се извършва от министъра на културата или оправомощени от него длъжностни лица след писмено становище от НИНКН, като според ал.4 за съгласуването по ал.1 и ал.2 се подава заявление по образец, утвърден от министъра на културата. От тълкуването на тези норми следва извода, че инвестиционните проекти по част архитектура за ново основно и допълващо строителство, реконструкция и ремонти в археологически резерват, както и проектите на транспортната и техническата инфраструктура следва задължително да бъдат съгласувани с министъра на културата след писмено становище от НИНКН, който е правоприемник на НИОНКЦ, който пък е правоприемник на НИПК, съгласно §19, ал.1 от ПЗР на ЗКН, като изискването за съгласуване важи ако с режима за опазване на културната ценност не е определено друго. От текста на РМС № 1/07.02.1989г. е видно, че не е предвиден друг режим на ползване и строителство в АР “Яйлата”, поради което в случая са приложими общите правила на чл.83 и чл.84 от ЗКН, изискващи съгласуване на инвестиционните проекти с министъра на културата. В същия смисъл са и разпоредбите на чл.143, ал.1, т.4 и т.5 от ЗУТ (редакция ДВ бр.92 /2009г.) и чл.144, ал.1, т.4 от ЗУТ (редакция бр.77/2005г.), във вр. чл.125, ал.5 от ЗУТ (редакция ДВ бр.92 от 2009г.), които изрично препращат към Закона за културното наследство за случаите на съгласуване и одобряване на инвестиционните проекти за недвижими културни ценности и за строежи в техните граници или охранителните им зони. Такова изискване се съдържа и в разпоредбата на чл.148, ал.4 от ЗУТ, която регламентира, че разрешение за строеж на обекти в защитени територии за опазване на културното наследство се издава при спазване на разпоредбите на Закона за културното наследство. Видно от данните по административната преписка е, че инвестиционният проект за строеж “Основен ремонт и реконструкция за възстановяване на рибарска хижа с навес” не е съгласуван с министъра на културата и няма писмено становище за това от НИНКН. Налице е единствено последващо уведомяване на министъра на културата за издаденото разрешение за строеж, което обаче не може да се квалифицира като съгласуване по смисъла на чл.84 от ЗКН. На следващо място съгласно горецитирания чл.83, ал.2 от ЗКН, при намеси в недвижими културни ценности, в техните граници и охранителни зони – за категории “световно” и “национално значение” и за археологически недвижими културни ценности, независимо от категорията им, освен инвестиционните проекти по част архитектура се съгласуват и проекти на транспортната и техническата инфраструктура, каквито в случая изобщо липсват. В този смисъл правилни и обосновани са изводите на административния орган, че не спазени изискванията на чл.148, ал.4 ЗУТ, чл.143 и чл.144 от ЗУТ, респ. чл.125, ал.5 от ЗУТ, в редакцията му отпреди ДВ бр.82/2012г., при издаване на протестираното разрешение за строеж.
От друга страна, разпоредбата на чл.78 от ЗКН предвижда, че териториалноустройствената защита на недвижимото културно наследство обхваща и устройствените планове на защитените територии за опазване на недвижимото културно наследство и специфичните правила и нормативи към тях. За такъв вид устройствени планове и специфични правила и нормативи се говори и в чл.10, ал.2 от ЗУТ, както и в чл.13, ал.2, т.1 от ЗУТ, съгласно които територии с особена териториалноустройствена защита, какъвто несъмнено е АР “Яйлата”, могат да придобиват специален режим на устройство и контрол, като обхватът и режимът на устройството им се определят с устройствени схеми и планове. В чл.13, ал.2, т.2 от ЗУТ пък е посочено, че специфични правила и нормативи, с които се допускат отклонения от правилата и нормативите по ал.1, могат да се създават към подробните устройствени планове за територии или части от тях с особена териториалноустройствена защита по чл.10, ал.2 от ЗУТ. От данните по делото е видно, че за археологически резерват “Яйлата” има изготвен, съгласуван и одобрен общ устройствен план, съгласно който територията на резервата е за археологическо проучване, консервация, реставрация и експониране и в нея не се предвижда никакво ново строителство. По този план имотът на жалбоподателите попада в устройствена зона за културно – историческо наследство, поради което по отношение на него е приложима забраната за ново строителство. Неоснователно е възражението на жалбоподателите, че разрешението за строеж не е за ново строителство, а за ремонт и реконструкция на съществуваща сграда (рибарска хижа с навес). Разрешението за строеж е издадено въз основа на виза за проектиране. Тя от своя страна е издадена въз основа на КВС за землището на с.Камен бряг, която не е подробен устройствен план по смисъла на ЗУТ. Следователно с визата за проектиране е допуснато ново строителство, което не е предвидено по единствения действащ план за имота. Фактът, че с проекта за ТУП на община Каварна от 1997г. теренът е предвиден за отдих и спорт е ирелевантен за спора първо – защото общият устройствен план няма пряко инвестиционно значение и второ – защото Общият устройствен план на АР “Яйлата” от 2002г. дерогира действието му. От друга страна от всички доказателства по делото е видно, че хижата не съществува на място поне от 1989г., когато в разпореждането на МС за обявяване на местността “Яйлата” за резерват тя е описана като разрушена рибарска хижа. Оттам нататък няма никакви свидетелства хижата да е възстановена, въпреки отразяванията й като съществуваща в парцеларния план от 1996г. и всички последвали го планове за имота. Убедителен аргумент за това, че хижата не е съществувала реално към момента на издаване на визата и на разрешението за строеж е и обстоятелството, че при всички извършени проверки от органите на РДНСК, както и от комисия при НИПК, не е установен стар строеж или част от такъв. Фактът, че разрешението за строеж е издадено за реконструкция и ремонт не е достатъчен, за да обоснование извода, че се касае за възстановяване или замяна на части от заварен строеж, а не за ново строителство. С оглед на изложеното, съдът счита, че оспореното разрешение за строеж е издадено в нарушение на забраната за ново строителство в АР “Яйлата”, както правилно е приел и административният орган.
На следващо място от данните по делото се установява категорично, че имотът на жалбоподателите попада в защитена зона за опазване на дивите птици “Каликра” с код BG 0002051 и в защитена зона за опазване на природните местообитания и дивата флора и фауна “Комплекс Калиакра” с код BG 0000573 по смисъла на чл.6, ал.1, т.1 и т.2 от ЗБР, като по отношение на първата зона има издадена и заповед по чл.12, ал.6 от ЗБР за обявяването й. При това положение за имота е приложим и Законът за биологичното разнообразие. Действително разпоредбата на чл.15 от ЗБР предвижда, че за културните ценности, попадащи в границите на защитени зони, се прилага ЗКН, но това не изключва действието на ЗБР относно инвестиционните предложения, попадащи в границите на защитени зони. Касае се за паралелно действие на два специални законови режима – по ЗКН и ЗБР, всеки от които охранява различни правоотношения и законови интереси, поради което единият не може да е основание за неспазване на другия. С оглед на това, инвестиционните предложения, попадащи едновременно в границите на защитена територия по ЗКН и на защитена зона по ЗБР, следва да се одобряват и съгласуват при спазване на изискванията и на двата специални закона.
Съгласно чл.31, ал.1 от ЗБР, планове, програми инвестиционни предложения, които не са непосредствено свързани или необходими за управлението на защитените зони и които поотделно или във взаимодействие с други планове, програми, проекти или инвестиционни предложения могат да окажат значително отрицателно въздействие върху защитените зони, се подлагат на оценка за съвместимостта им с предмета и целите на опазване на съответната защитена зона. (2) Оценката по ал. 1 се извършва за защитените зони, които са: 1. разгледани и одобрени по принцип от Националния съвет по биологичното разнообразие, независимо дали са отложени за допълнително проучване и разглеждане, или са включени в списъка по чл. 10, ал. 3 за внасяне в Министерския съвет за приемане, или 2. включени в списъка по чл. 10, ал. 4, обнародван в “Държавен вестник”, или 3. обявени със заповед по чл. 12, ал. 6. Според ал.4 на същия текст, за плановете, програмите и инвестиционните предложения, попадащи в обхвата на Закона за опазване на околната среда, оценката по ал. 1 се извършва чрез процедурата по екологична оценка, съответно чрез процедурата по оценка на въздействието върху околната среда по реда на Закона за опазване на околната среда и при спазване на специалните разпоредби на този закон и наредбата по чл. 31а. (5) Извън случаите по ал. 4, оценката по ал. 1 на планове, програми, проекти и инвестиционни предложения се извършва чрез процедура, определена в наредбата по чл. 31а. След като имотът на жалбоподателите попада в две защитени зони, едната от които е обявена със заповед по чл.12, ал.6 от ЗБР, а втората – е включена в списъка на защитените зони по чл.10, ал.4 от ЗБР, то инвестиционният им проект за строеж е подлежал задължително на оценка за съвместимост по смисъла на чл.31, ал.1 от ЗБР. И тъй като проектът е извън обхвата на ЗООС, оценката за съвместимост е следвало да бъде извършена по реда на чл.10 и сл. от Наредба за условията и реда за извършване на оценка за съвместимостта на планове, програми, проекти и инвестиционни предложения с предмета и целите на опазване на защитените зони (обн. Дв бр.73/11.09.2007г.), по аргумент от чл.5 от същата наредба, във вр. чл.31, ал.5 от ЗБР. По делото не се спори, че няма извършена такава оценка, поради което правилно и законосъобразно административният орган е приел, че инвестиционният проект е приет и одобрен в нарушение на горепосочената наредба и чл.31 от ЗБР. Без правно значение е представеното от жалбоподателите писмо от РИОСВ – Варна с изх.№ 3129(2) от 08.05.2007г., защото то се отнася за необходимостта от извършване на ОВОС на инвестиционното предложение по реда на ЗООС, а не за необходимостта от извършване на оценка за съвместимост по реда на ЗБР и цитираната наредба.
От всичко изложено дотук следва, че процесното разрешение за строеж е издадено при груби нарушения на материалния закон, които водят до неговата незаконосъобразност до степен на нищожност. За да е нищожен един административен акт, следва да са допуснати при издаването му такива особено съществени и радикални нарушения на законността, които не могат да бъдат търпими дори временно от съществуващия правен ред. В случая е безспорно установено, че разрешението за строеж е издадено без съгласуване на инвестиционния проект с министерството на културата, при липса на нормативноизискуеми части на инвестиционния проект, без проведена процедура за извършване на оценка за съвместимостта на инвестиционното предложение с предмета и целите на опазване на защитените зони, в които то попада, както и в нарушение на предписанията на общия устройствен план и режима на опазване и управление на АР “Яйлата”, забраняващи всякакво ново строителство в границите на защитената територия. Касае се за нарушения на императивни правни норми, които съставляват важни, силни и съществени пороци на разрешението за строеж, водещи до правна нетърпимост на целените с него последици (разрешен строеж в защитена територия/зона без изискуемото се съгласуване и оценка за съвместимост). Действително част от посочените в оспорената заповед нарушения като разрешаването на нов строеж при наличието на незаконен такъв в имота, неправилно определената категория на строежа, неприемането на инвестиционния проект от разширен състав на ОбЕСУС по смисъла на чл.16, ал.2 от ЗУЧК или липсата на приложени към преписката по издаване на разрешението за строеж договори за присъединяване към мрежите и съоръженията на техническата инфраструктура и положително становище от органите по пожарна безопасност не могат да обосноват нищожност на процесното разрешение за строеж, поради което и съдът не счита за нужно да ги обсъжда. При все това наличието дори само на един от пороците, свързани с нарушаване на режима на опазване и ползване на защитените територии и зони, е достатъчно да се направи извод, че разрешението за строеж е нищожен административен акт. Дори и да се счете, че ЗБР не е приложим по отношение на процесния имот и за разрешаване на строителство в него не е било необходимо изготвянето на оценка за съвместимост по чл.31 от ЗБР, то остава несъответствието със специалните изисквания на ЗКН и ЗУТ, което е толкова тежък порок, че прави невъзможно санирането на разрешението за строеж. Когато е налице пълна липса на условията, визирани в хипотезата на приложимата материалноправна норма, респективно, когато актът е изцяло лишен от законово основание, е налице нищожност. Издаденото разрешение за строеж е в пълен разрез с материално правните изисквания на специалните закони – ЗКН, ЗБР и ЗУТ, приложими с оглед статута на имота като част от защитена територия по ЗКН и защитена зона по ЗБР. Като нищожен акт то не би могло да произведе предписаното от закона правно действие, поради което единствената правна възможност е да се прогласи неговата нищожност, а с оглед на спецификата на производството по чл.216, ал.6 от ЗУТ – да се отмени като нищожно. Като е стигнал до същите правни изводи Началникът на РДНСК – СИР е постановил един правилен и законосъобразен административен акт, който е в съответствие с материалния закон и с целта на закона. Констатираните в производството пред РДНСК нарушения при издаване на процесното разрешение за строеж не са оборени в производството пред съда и затова правилно с оглед на доказателствата по преписката административният орган е приел, че то е нищожно.
С оглед на изложеното, не са налице основания за отмяна на обжалваната заповед, която въпреки несъобразения с правомощията на административния орган по чл.216, ал.6 от ЗУТ диспозитив (непрецизно формулиран като заповед за прогласяване на нищожността на разрешението за строеж, вместо като заповед за отмяната му като нищожен), следва да бъде потвърдена, а жалбата срещу нея следва да бъде отхвърлена като неоснователна.
Предвид изхода от спора, жалбоподателите нямат право на съдебно – деловодни разноски. Останалите страни не са претендирали разноски, поради което съдът не се произнася по дължимостта им.
Водим от горното и на основание чл. 172, ал.2 от АПК, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ оспорването на И.Х.П. и И.Х.П. със съдебен адрес ***, чрез адвокат С.С., срещу заповед № ДК-10-СИР-28/10.07.2013г. на Началника на РДНСК – Североизточен район, с която на основание протест на прокурор в Окръжна прокуратура Добрич и чл.216, ал.6, вр. ал.2 от ЗУТ, е прогласено за нищожно разрешение за строеж № 122/11.11.2011г., издадено от главния архитект на община Каварна за: “Основен ремонт и реконструкция за възстановяване на рибарска хижа с навес” със РЗП 255, 00 кв.м. в имот с идентификатор № хххх по КК на с.Камен бряг, общ.Каварна.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Административен съдия :