О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№………../ 15. 08. 2013 год.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ДОБРИЧ, в закрито заседание на петнадесети август две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ ДИМИТРОВА
ЧЛЕНОВЕ: СИЛВИЯ САНДЕВА
ДАРИНА ВИТАНОВА
като разгледа докладваното от съдия – докладчика Д. Витанова частно к. адм. дело № 624 по описа на АС-Добрич за 2013 г. намира следното:
Производството е по реда на чл.229, ал.1, т.1 и сл. от АПК.
Образувано е по частна жалба на А.М.А., ЕГН **********,*** против определение № 124/ 06.06.2013г., постановено по гр. дело № 340/2012 г. по описа на Районен съд – гр. Тервел. С частната жалба се иска отмяна на определението, с което е оставена без разглеждане жалбата на А. срещу писмен отговор с изх. № НР-12-35/ 23.10.2012год. на Директора на ОД “Земеделие” Добрич и производството по делото е прекратено. Излагат се доводи за неговата неправилност и незаконосъобразност. Според жалбоподателя оспореното писмо на Директора на ОД “Земеделие” Добрич е индивидуален административен акт по смисъла на чл.21 от АПК, а не уведомително писмо, както неправилно е приел районният съд. В подкрепа на становището си е цитирал определение № 15/ 12. 03. 2013 год. по АД № 11/ 2013 год. на 5-чл. състав на ВАС. Изложил е и становище, че е неправилен и извода на съда, че по искането на частния жалбоподател има влязъл в сила отказ за оземляване, обективиран в писмо изх. № ВС-22-0543/ 24. 01. 2011 год. на ОС “Земеделие”, гр. Тервел. Твърди, че посоченият отказ не се отнася за имота, предмет на искането му за оземляване, а за друг имот, който не е обработвал и който е различен от имота, с който е оземлен с решение № 13/ 9. 09. 2002 год. на ОС “Земеделие”, гр. Тервел.
В срока по чл.232 от АПК е постъпило писмено възражение от ответника. В него се излагат съображения за законосъобразност на определението на районния съд, тъй като атакуваното писмо е имало за цел да даде яснота на заявителя относно правната уредба на поставения от него въпрос съобразно изискването на чл. 28, ал. 1, т. 1 от АПК още повече, че ОД “Земеделие” не е и не е бил орган по оземляването. Такъв орган е ОС “Земеделие”, но и нейните правомощия по оземляване на безимотни и малоимотни граждани са отпаднали към момента на подаване на процесното искане във връзка с присъединяването на България и Румъния към Европейския съюз. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Частната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна.
С обжалваното определение районният съд е приел, че жалбата на А.М.А. е недопустима на основание чл. 159, т. 1 АПК, поради което я оставил без разглеждане и е прекратил производството по делото. За да постанови този резултат, съдът е приел, че обжалваното писмо с изх. № НР-12-35/ 23.10.2012 год. на Директора на ОД “Земеделие” Добрич не представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК, доколкото не съдържа властническо волеизявление, с което да се засягат по неблагоприятен начин правата и законните интереси на жалбоподателя. По своето съдържание писмото има уведомителен характер, тъй като с него се уведомява жалбоподателя за действията, които административният орган е извършил и за които същият е бил уведомен по-рано. Изложил е също така мотиви, че на жалбоподателя вече веднъж е отказано правото на оземляване чрез изкупуване, който отказ е обективиран в писмо изх. № ВС-22-0543/ 24.01.2011г. на ОС Земеделие”, гр. Тервел. Този отказ не е обжалван от жалбоподателя и последващи повторни действия от негова страна са недопустими поради липса на законови предпоставки. По тези съображения районният съд е приел, че жалбата е насочена срещу акт, който не подлежи на съдебно оспорване, поради което същата е процесуално недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане.
Така постановеното определение е правилно и законосъобразно.
От данните по делото се установява, че с решение № 13/ 09.09.2002 год. Поземлена комисия – гр. Тервел е признала на А.М.А. правото на оземляване с предимство по чл. 21, ал. 1, т. 1 от ЗСПЗЗ чрез отдаване под наем върху ПИ от 10, 500 дка, представляващ част от поземлен имот от държавния поземлен фонд, имот № 021025, нива, целият от 52. 500 дка, III категория, местност “Козаревите ниви” по КВС на землището на с.Каблешково, община Тервел. Въз основа на решението е сключен договор за наем № ДО-04-258/26.09.2002 год. между ОД “Земеделие” гр. Добрич и оземленото лице за срок от пет стопански години. С молба вх. № 200/17.10.2007 год. на ОС “Земеделие” – гр.Тервел А.М.А. е поискал да придобие собствеността върху имота, с който е бил оземлен, на основание на чл. 4, ал. 4 от НОБМГ (отм). По това искане е постановен отказ, обективиран в писмо изх.№ ВС-22-0543/24.01.2011г., подписан от тричленен състав на ОС “Земеделие” – гр. Тервел. Отказът не е обжалван и е влязъл в законна сила. На 29. 12. 2008 год. към договор № ДО-04-258/26.09.2002 год. е сключен анекс, с който срокът на същия е продължен с още 5 години, считано от стопанската 2007/2008 год. С молба вх. № НР-12-35/ 2.10.2012 год. до Директора на ОД “Земеделие” Добрич А. е поискал придобиване на собствеността върху имота. С писмо изх. № НР-12-35/ 23.10.2012год. на Директора на ОД “Земеделие” Добрич му е отговорено, че приключването на правоотношенията, касаещи оземляването на безимотни и малоимотни лица е уредено с § 23, ал. 1 от ПЗР на ППЗСПЗЗ. Съгласно тази норма оземлените чрез отдаване под наем на земеделски земи от ДПФ лица е следвало в тримесечен срок от влизане в сила на ПМС № 188/ 27. 2009 год. /ДВ бр. 62/ 2009 год./ да поискат от общинските служби по земеделие да придобият правото на собственост преди изтичане срока на договора за наем, т.е. те са можели да направят такова искане в срок до 10. 11. 2009 год. Законова възможност за удължаване на срока не е предвидена. Разпоредбата на чл. 4, ал. 4 от Наредбата за оземляване на безимотни и малоимотни граждани, която е предвиждала възможност за придобиване на собствеността след изтичане на срока на договора за наем е отменена с ДВ бр. 39/ 20. 05. 2011 год. Вследствие на законовите промени процедура по оземляване след 10. 11. 2009 год. не се извършва. От анализа на писмото е видно, че то представлява само уведомление относно настъпили законови промени, които не позволят да се извършват дейности по оземляване чрез изкупуване на отдадени под наем земеделски земи на безимотни и малоимотни лица. Обжалваното писмо – отказ не е акт, с който се засягат правата на жалбоподателя. То има разяснителен характер по см. на чл. 28, ал. 1 , т. 1 от АПК. С него не се признават или отричат права, произтичащи от закон или подзаконов акт. Неотносимо е позоваването на жалбоподателя на определение № 15/ 12. 03. 2013 год. по АД № 11/ 2013 год. на 5-чл. състав на ВАС. Определението е постановено по повод спор за подсъдност между Районен съд, гр. Добрич и Административен съд, гр. Добрич и изразеното в него становище, че отказът на ОД “Земеделие” за удовлетворяване на искане за придобиване на собствеността върху отдадена под наем земеделска земя представлява административен акт не е становище по същество, а е изложено по повод процедурния въпрос кой е компетентния съд да разгледа конкретно искане. В подкрепа на становището, че писмо изх. № НР-12-35/ 23.10.2012 год. на Директора на ОД “Земеделие” Добрич има разяснителен и уведомителен характер е и обстоятелството, че по искането за изкупуване на отдадената под наем на частния жалбоподател земеделска земя има влязъл в сила отказ на компетентния административен орган, обективиран в писмо изх. № ВС-22-0543/ 24. 01. 2011 год. на тричленен състав на ОС “Земеделие”, гр. Тервел. Неоснователно е становището на жалбоподателя, че този отказ се отнася за земя, различна от тази, предмет на решението на Поземлената комисия, гр. Тервел № 13/ 9. 09. 2002 год. за оземляване чрез отдаване под наем. Предмет на това решение е част от поземлен имот № 021025 с площ от 10. 500 дка в землището на с. Каблешково, община Тервел местност “Козаревите ниви”. Очевидно земята, предмет на решението, впоследствие и на договор за наем № ДО-04-258/ 26. 09. 2002 год. е кадастрално обособена в отделен имот под № 021036 и именно този имот е предмет на искането за изкупуване вх. № 200/ 17. 10. 2007 год. и предмет на влезлия в сила отказ, обективиран в писмо изх. № ВС-22-0543/ 24. 01. 2011 год. на тричленен състав на ОС “Земеделие”, гр. Тервел. При влязъл в сила отказ за изкупуване на компетентния административен орган Директорът на ОД “Земеделие” не е имал правомощието да се произнася по същество на предявеното пред него искане, а само да даде разяснение по поставения от частния жалбоподател проблем, което е и направил. В тази връзка следва да се отбележи, че изводите на районния съд за недопустимост на направеното искане пред Директора на ОД “Земеделие” на осн. чл. 27, ал.2 ,т. 1 от АПК не са прецизни, тъй като не е налице изискуемата предпоставка за идентичност на страните по първоначалното и повторно образуваното административно производство. Изложената непрецизност на мотивите на съдебното определение на районния съд в тази му част не влияе върху законосъобразността на основния му извод, че атакуваното писмо не носи белезите на индивидуален административен акт, а има само уведомителен характер.
Обжалваното определение е правилно и следва да бъде оставено в сила.
С оглед изхода на спора на ответника следва да бъде присъдено претендираното юрисконсултско възнаграждение, което настоящият съдебен състав на осн. чл. 8 във вр. с чл. 7, ал. 1 , т. 4 от Наредба № 1/ 2004 год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения определя на сумата от 150. 00 лв.
По изложените съображения, съдът
О П РЕ Д Е Л И:
ОСТАВЯ В СИЛА определение № 124/06.06.2013г. по гр. дело № 340/2012г. по описа на Районен съд – гр. Тервел.
ОСЪЖДА А.М.А., ЕГН **********,*** да заплати на ОД “Земеделие”, гр. Добрич сумата от 150. 00 лв. юрисконсултско възнаграждение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1………………….
2…………………..