Р Е Ш Е Н И Е
№ …
09.07.2013г., град Добрич
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ДОБРИЧ, в публично съдебно заседание на осемнадесети юни през две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ Д.
ЧЛЕНОВЕ: НЕЛИ КАМЕНСКА
ТЕОДОРА МИЛЕВА
При участието на прокурора при ОП-Добрич ПЛАМЕН НИКОЛОВ и секретаря И.Д., разгледа докладваното от съдия Таня Д. кас.адм.н.х.д. №421 от 2013г. по описа на АС-Добрич и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на глава ХІІ от АПК във връзка с чл.63 от ЗАНН. Образувано е по касационна жалба на ТД на НАП Варна, подадена чрез ст.юрисконсулт Св.П., срещу решение №11/28.02.2013г., постановено по нахд №1529/2012г. по описа на РС-Добрич, с което е отменено Наказателно постановление №11-16708/23.12.2011г. на Директора на дирекция СДО при ТД на НАП Варна. Според касатора, решението на районния съд е незаконосъобразво и неправилно. Твърди се, при постановяване на наказателното постановление за наказващия орган не е имало спорни обстоятелства и доказателства, тъй като извършването на нарушението се доказва от 5-те броя РКО и извлеченията от счетоводните регистри, и в този смисъл е неправилен изводът на съда, че наказващият орган не е извършил допълнително разследване и анализиране. Сочи се, че е неправилен и изводът на РС, че е допусната грешка в правната квалификация на нарушението, като касаторът изтъква, че чл.3, ал.1, т.2 от ЗОПБ се отнася за парична престация по договор, какъвто е процесният случай, а т.1 касае плащания на територията на страната, които не са по договор. По отношение на извода на съда, че реално плащане в брой не е извършено, касаторът твърди, че този извод е резултат на едностранчиво разглеждане на казуса, като е дадена вяра само на гласните доказателства на наказания и извлечението от счетоводната сметка за анулирането. Изтъква се, че едва с възражението по акта от 12.10.2011г. наказаното лице въвежда довод за анулиране на операциите, което анулиране според касатора е станало на 07.10.2011г., предвид възможността по всяко време да се попълнят данни и факти в счетоводните програми. Сочи се, че наличието на договор и подписани РКО, както и непредставянето доказателства за анулиране на вписванията до съставяне на АУАН, обосновават извод за извършено плащане по касов път и респективно за извършване на нарушение. Същевременно, касаторът изтъква, че два от РКО са подписани за броил и получил сумата от лица, който са представляващи “хххх”ООД, т.е. заемателя, а не заемодателя. Касаторът отбелязва, че по делото има една единствена разпечатка за анулиране на РКО от 07.10.2011г., респ. тя няма как да е приложена от жалбоподателя към документите, разпечатани на 26.09.2011г. и депозирани в ТД на НАП на 27.09.2011г., т.е. неправилен е извода на ДРС, че релевантният факт на анулирането е доказан по неоспорим начин. Според касатора е налице противоречие в показанията на представляващия наказаното дружество, тъй като първо заявява, че заем на “хххха”ООД не е давал и по погрешка е разписал РКО, а след това казва, че знае за договор за кредит от от 04.01.2010г. между него и “хххха”ООД на стойност 1 000 000 лева, само, че плащанията минавали по банков път, но в подкрепа на тези твърдения не са приобщени писмени доказателства по делото, като банкови извлечения. Иска се от административния съд да отмени решението на районния съд и да потвърди наказателното постановление.
Ответникът – “хххх”АД, със седалище и адрес на управелние гр.Добрич, ул.Ген. Скобелев №1, представлявано от Г.Г.Ж., чрез процесуалния си представител адв.Ив.С., изразява писмено становище за неоснователност на касационната жалба. Според ответника, касаторът не тълкува правилно разпоредбите на чл.3, ал.1, т.1 и т.2 от ЗОПБ, тъй като по т.2 се отнася за плащания на стойност под 15 000 лева, а според наказателното постановление всяко едно от плащанията по РКО е на стойност над 15 000лв., т.е. правилната приложима разпоредба е чл.3, ал.1, т.1 от ЗОПБ. Сочи се наличието на разминаване в правната квалификация на нарушението, посочена в АУАН и в НП, което представлява основание за отмяна на наказателното постановление. Изтъква се, че наведените с касационната жалба твърдения за манипулиране на счетоводните регистри са необосновани, доколкото наказващият орган не е оспорил верността на представените по делото писмени доказателства, включително процесните регистри. Обръща се внимание, че даденото на 27.09.2011г. обяснение не може да служи като признание, направено от страна на нарушителя за неизгодни за него факти, понеже обяснението е без посочен автор. Подчертава се, че в приетото и неоспореното от наказващия орган заключение по съдебно-счетоводната експертиза е посочено, че счетоводството е редовно водено, т.е. представените от него счетоводни книги се ползват с доказателствена сила. Според ответника по касационната жалба, изводът на РС за неосъществено плащане не е направен само въз основа на гласните доказателства по делото. Изтъква се, че в хода на съдебното дирене от заключението на съдебно-счетоводната експертиза не се установява отразяване в касовите книги на процесните плащания, както и получаване на процесните парични средства от “хххх”ООД, което обстоятелство не е изследвано от контролните органи. Твърди се, че става въпрос за неправилно или грешно съставени документи, които са били анулирани, като в подкрепа на нередовността на тези съставените РКО е и фактът, на който се позовава касатора – част от ордерите са подписани за заемодателя от лица, представляващи заемополучателя. Изтъква се, че въпросните ордери не могат да служат за удостоверяване на първична стопанска операция, тъй като не съдържат задължителните реквизити по чл.7 от ЗСч- номер за идентификация и адрес на издателя, поради което не се ползват с доказателствена сила за отразените в тях обстоятелства. Сочи се, че наказващият орган не е изследвал касовите книги на заемателя и заемополучателя, а е взел предвид само осчетоводяването във вторичен счетоводен регистър – сметка 501, а в случая поради противоречието на счетоводните вписвания в този регистър с касовата книга и липсата на реквизити на първичния счетоводен документ, осчетоводяването му е грешно. По отношение на показанията на представляващия наказаното дружество, се сочи, че от една страна, същите не следва да се кредитират, тъй като последният не може да бъде свидетел по делото, а само може да даде обяснение като страна. От друга страна, показанията му са еднопосочни и в унисон с твърдението, че процесните ордери непредставляват плащане по договор за кредит от 04.01.2010г., тъй като в ордерите е посочено като основание “заем”, а не договор за кредит от 04.01.2010г., респ. плащанията по договора са извършвани по банков път, както е посочено и в заключението по ССЕ. Иска се от съда да остави в сила въззивното решение. В съдебно заседание се поддържат изложените в отговора по касационната жалба доводи и искания.
Представителят на Окръжна прокуратура пледира за оставяне в сила на решението на районния съд.
Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срока по чл.211 от АПК и изхожда от страна, за която решението е неблагоприятно. Същата черпи правното си основание от чл.63, ал.3 от ЗАНН във връзка с чл.348, ал.1, т.1 от НПК.
Административен съд – Добрич, като взе предвид доводите на страните, обсъди събраните по делото доказателства и заключението на участващия по делото прокурор, в рамките на наведените от жалбоподателя касационни основания и в обхвата на касационната проверка, очертан в разпоредбата чл.218, ал.2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
С обжалваното решение районният съд отменя Наказателно постановление №11-16708/23.12.2011г. на Директора СДО при ТД на НАП Варна, с което на “хххх”АД, на основание чл.5, ал.1 от Закона за ограничаване на плащанията в брой /ЗОПБ/, са наложени пет наказания имуществена санкция в общ размер 150 000 лева за нарушения по чл.3, ал.1, т.2 във вр. с чл.1 от ЗОПБ. Нарушенията, за които е ангажирана отговорността на “хххх”АД според наказателното постановление се състоят в следното: през месец август дружеството е извършило разплащания в брой на стойност 300 000 лева във връзка с договор за кредит от 04.01.2010г. с кредитополучател “хххх”ООД, като изплатените суми от касата, съгласно 5 броя разходни касови ордери надвишават 15 000лева. Нарушението е квалифицирано от наказващия орган като такова по чл.3, ал.1, т.2 от ЗОПБ, а от актосъставителя като нарушение по чл.3, ал.1, т.1 от ЗОПБ. В наказателното постановление е посочено, че нарушението се потвърждава от съставения на 07.10.2011г. АУАН, Акт за прихващане и възстановяване от 03.10.2011г., договор за кредит от 04.01.2010г., хронологичен регистър на сметка 501 “Каса” и сметка 531 “Предоставени краткосрочни заеми в лева”, оборотна ведомост за 08.2011г. и пет броя разходни касови ордери.
За да отмени наказателното постановление, районният съд приема, че не са налице съществени отклонения във формалноправния режим на АУАН и в НП или несъответствия в материалната компетентност на актосъставителя и наказващия орган, но по същество наказателното постановление е незаконосъобразно. Районният съд прави извод, че наказващият орган е допуснал съществено нарушение на материалния закон като не е извършил допълнително разследване и анализиране на спорните факти и обстоятелства, още повече, че от страна на дружеството са направени конкретни възражения и обяснения. Като основание за отмяна на наказателното постановление, ДРС приема и неправилната квалификация на нарушението по чл.3, ал.1, т.2 от ЗОПБ, доколкото фактът, че дори да се приеме, че са извършени плащания от касата, то всяко едно от същите, видно от РКО е над 15 000лева. ДРС приема, че обвинителната теза не е доказана по делото, тъй като реално плащане в брой не се доказва да е осъществено. Последният извод е обоснован с фактите, които се установяват от писмените и гласни доказателства по делото и експертното заключение на вещото лице по допуснатата ССЕ. ДРС се позовава на заявеното от вещото лице, че счетоводството на “хххх”АД и “хххх”ООД за данъчния период м.август 2011г. е водено редовно, че в касовата книга на “хххх”АД са отразени процесните плащания по 5-те РКО, че на 01.09.2011г. на основание чл.116, ал.4 от ЗДДС е съставен протокол №1/01.09.2011г. за анулиране на погрешно съставени документи, отразени в счетоводните регистри, както и че в счетоводството на “хххх”ООД не са осчетоводени процесните по РКО суми. Въззивният съд е посочил и че от допълнителното заключение на вещото лице се установява, че сумите, записани в РКО не са давани и получаване от конкретни лица, служители на двете дружества, а и поставените подписи на РКО не дават основание да се приеме по категоричен начин, че е налице плащане. Показанията на разпитаните по делото представители на двете дружества и на управителя на обслужващата счетоводната фирма, ДРС приема, че сочат неизвършване на реално плащане в брой от касата на “хххх”АД. По отношение на възражението на наказващия орган, че разпечатката от хронологичния регистър на сметка “Каса в левове” за анулиране на РКО е от 07.10.2011г. и навежда на мисълта, че въпросната операция по анулиране е направена след връчването на акта, ДРС сочи, че 07.10.2011г. е датата, когато е извлечена информацията и не означава, че анулирането е извършено тогава, а не както е посочено в хронологичния регистър на 01.09.2011г., а и разпечатаните на 26.09.2011г. данни съвпадат с тези, посочени в разпечатката на 07.10.2011г. В подкрепа на извода, че анулирането не е направено след съставяне на АУАН е и факта, че последното не датира от 07.10.2011г., която дата е датата на съставяне на акта и връчването му на дружеството.
Обжалваното решение на ДРС е правилно и не са налице основания за отмяната му. Касационният състав споделя извода на районния съд, че не е доказано по безспорен начин реалното извършване на плащания по касов път на сумите, визирани в 5-те разходни касови ордера.
При обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото и извършване на преценка на релевантните по делото факти, които се извеждат от всички относими доказателства /разгледани поотделно и в тяхната съвкупност/ и ръководейки се от закона, ДРС е стигнал да правилни изводи.
Следва да се посочи, че в рамките на административното производство във връзка с възстановяване на ДДС, предмет на проверката е бил само данъчния период месец август 2011г., както и че всички представени и приложени счетоводни документи са с първоначална дата 01.08.2011г. и последна 31.08.2011г. Именно въз основа само на тези документи, актосъставителят е образувал административнонаказателно производство. Доколкото, от заключението по експертизата, допусната от районния съд се установява, че анулирането на вписванията в хронолологичния регистър на сметка 501 “Каса в левове” по отношение на отразените операции въз основа на 5-те РКО, е от дата 01.09.2011г. и съответно касае период, следващ периода на проверката на органите на приходите, а за следващ период няма данни да е изисквана информация от наказаното дружество, следва да се приеме, че с анулирането/сторнирането на вписаното в регистъра по сметката е отстранена грешка. В този смисъл, неоснователно се явява твърдението, че след като не е представил доказателства за анулиране на вписванията към момента на проверката в рамките на административното производство, то анулирането е извършено след съставяне на акта и то точно на 07.10.2011г. От една страна, в рамките на проверката са събрани доказателства само и единствено за периода от 01.08.2011г. до 31.08.2011г. /а анулирането е от 01.09.2011г. и фигурира в регистрите за м.септември 2011г./, а от друга страна, 07.10.2011г. е само датата на извличане на информацията от счетоводните регистри. Освен това, твърдението на касатора не е доказано по надлежния ред. Необосноваността на АУАН не е отчетена от наказващия орган, който е имал възможност да извърши насрещна проверка в счетоводството на дружеството, което се сочи като получател на сумите по РКО. А от ССЕ се установява, че получаването на сумите по процесните РКО не са осчетоводени и отразени в дружеството получател, според РКО и хронологичните регистри. Съгласно административнонаказателната разпоредба на чл.5, ал.1 от ЗОПБ се наказва лицето, което извърши или допусне извършването на плащания в не чрез превод или не чрез внасяне по платежна сметка, когато са на стойност, посочена в чл.3, ал.1, т.1 и т.2 от ЗОПБ. Тази нормативна регламентация, преди всичко, изисква реално осъществяване на такива плащания, каквото в настоящия случай не се установява. Действително, би следвало фактът на реалното плащане в брой да се извежда от счетоводните вписвания на съответното лице, но в случая както по-горе се посочи, доколкото е налице анулиране на вписванията от 01.09.2011г., то такива данни не са налице нито към датата на установяване на нарушението, нито към настоящия момент. В подобни случаи, при пристъпване към ангажиране на административнонаказателната отговорност най-малкото би следвало да се извърши насрещна проверка, с оглед установяване на реалното извършване на плащане в брой. Реалното извършване на плащането е спорен факт, въведен с възражението по АУАН, който факт не е изследван от наказващия орган и дори неизследването му от органа да не представлява съществено нарушение, то с оглед безспорното установяване по делото на липсата на реално извършено плащане в брой от каса, влече необоснованост и незаконосъобразност на наказателното постановление. Безспорно установен по делото е и факта, че в три от петте ордери за броил сумата /а не получил сумата/ се е подписал представляващия “хххх”ООД, което дружество е кредитополучател, т.е. това е индиция за ненадлежно съставени ордерите, че не е имало основание да се отразяват в счетоводните регистри, а анулирането им е в съответствие с изискването за отразяване на действителното фактическо положение с оглед редовното водене на счетоводството. Както и изрично сочи касаторът, процесното вписване в РКО за броил сумата Т. Желева и получил сумата хххх, като и двете имат качеството на заематели, е парадоксално.
В този смисъл, правилно районният съд приема, че не се установява по безспорен начин по делото извършването на нарушенията, за които е издадено наказателното постановление, което влече неговата незаконосъобразност. Несъстоятелен е доводът, визиран в касационната жалба за едностранчиво разглеждане на казуса и формиране на изводите само въз основа на гласните доказателства, ангажирани от дружеството. Както се посочи, изводите на районния съд се основават на фактите, които се установяват от приобщените писмени и гласни доказателства, както и на неоспореното от наказващия орган заключение по ССЕ. Налице е правилен анализ на фактите, които се установяват от доказателствата по делото, разгледани поотделно и в съвкупност и правилно отнасяне на тези фактите към приложимите правни норми.
Настоящият състав на съда намира за правилен извода на ДРС, че в наказателното постановление е неправилно посочена нарушената материалноправната норма, но според касационния състав, това не е съществено нарушение, което само по себе си да влече незаконосъобразност на наказателното постановление. Доколкото, административнонаказателната разпоредба съдържа и състав на нарушението и не прави разлика между двете точки на посочената материалноправна норма, фактът на неправилното посочване на чл.3, ал.1, т.2 вместо чл.3, ал.1, т.1 от ЗОПБ не опорочава наказателното постановление в степен обосноваваща отмяната му. Следвало е наказващият орган при определяне на приложимата разпоредба да съобрази, че т.2 от посочената разпоредба касае плащания по договор, който договор да е на стойност равна на или надвишаваща 15 000лева, като плащанията – част от паричната престация освен, че следва да са по такъв договор, трябва да са и под 15 000лева. Гореизложеното обаче, не променя крайния извод, че решението на районния съд е правилно.
Предвид установената от съда неоснователност на касационната жалба, следва обжалваното решение, с което е отменено наказателното постановление, да се остави в сила.
При извършената служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон, за което касационната инстанция е задължена, съгласно чл.218, ал.2 от АПК, съдът намира, че решението не страда от пороци, които да са основания отмяна, обезсилване или обявяване на нищожност.
Водим от гореизложеното, и на основание чл.221, ал.2 предл. първо от АПК във връзка с чл.63, ал.1 от ЗАНН, Административният съд
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №11/28.02.2013г. по нахд.№1529/2012г. на Районен съд – Добрич.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.