Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.Добрич , 07.08.2013г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ГР.ДОБРИЧ, в публично съдебно заседание, проведено на двадесет и трети май две хиляди и тринадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ДИМИТЪР МИХОВ
при участието на прокурора Радослав Бухчев и секретаря М.М., като разгледа докладваното от съдия Димитър Михов административно дело № 85 по описа на съда за 2013г., за да се произнесе взе предвид следното :
Производството по делото е по чл.74, ал.2 от Закона за защита от дискриминация /ЗЗДискр./ във вр. с чл. 1, ал.1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/.
Образувано е по искова молба от Л.Б.Н. с ЕГН: **********,***, срещу Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури гр.София, бул.”Христо Ботев” №17, ет.4 с БУЛСТАТ 000649519, представлявана от изпълнителния си директор, с която същият моли да бъде осъдена агенцията да му заплати сумата от 10 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, настъпили в резултат на установен от Комисията за защита от дискриминация с решение № 32/19.02.2010г. по преписка № 58/2009г. акт на дискриминация по чл. 15 от ЗЗДискр. спрямо ищеца по признак „лично положение”, осъществен чрез бездействие на органа по назначаването /Изпълнителният директор на ИАРА/ за повищаване в ранг на ищеца. С исковата молба се претендира и присъждане на законната лихва върху сумата, предмет на исковата претенция, считано от датата на предявяване на иска до окончателното му изплащане.
Ищецът твърди, че през 2002г. е постъпил на държавна служба в ИАРА, ГД „Рибарство и морски въпроси”, отдел ТЗ гр.Добрич на длъжност младщи инспектор. В периода 2000-2008г. не е бил повишаван в ранг и длъжност, въпреки, че са били налице законовите предпоставки за това по чл.73-чл.75 от ЗДСл. и чл.30-чл.34 от НУРАСДА /обн. В ДВ, бр. 54 от 31.05.2002г./. При атестацията му през 2008г. ищецът е подал възражение до контролиращия ръководител срещу изготвената му оценка. Вместо отговор по възражението ищецът е получил предизвестие за прекратяване на служебното му правоотношение на осн. чл.106, ал.1, т.2 от ЗДСл., както и заповед № ЧР-0038 от 02.02.2009г. на изпълнителния директор на ИАРА за прекратяване на служебното му правоотношение. Поради това, че е счел, че е нарушена разпоредбата на чл.15 от ЗЗДискр. и не е бил повишен в ранг, ищецът е подал жалба до Комисията за защита от дискриминация. С решение № 32/19.02.2010г., КЗД е установила, че органът по назначаване с бездействието си да повиши ищецът в ранг, без оглед на личното му положение, е нарушил разпоредбата на чл.15 от ЗЗДискр. Решението е влязло в сила като необжалвано в тази му част. В резултат на установеното от комисията нарушение ищецът е бил лишен от по-високо възнаграждение за по-висок ранг. Неповишаванет му в ранг, му е причинило душевни болки и терзания изразяващи се в изпитваните от него в резултат на нарушението на чл.15 от ЗЗДискр. чувство на унижение, несправедливост и загуба на доверие в ценностите на обществото.
В съдебно заседание ищецът, редовно призован, чрез процесуалния си представител адв. С.Р., моли съдът да уважи така предявеният иск .
Ответникът – Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури гр.София редовно призован, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Александър Стоянов изразява становище за неоснователност на исковата молба.
Представителят на Окръжна прокуратура гр.Добрич изразява становище, че искът е недоказан по основание и размер, поради което следва да бъде отхвърлен.
Административен съд гр.Добрич, като взе предвид становищата на страните и след преценка на събраните по делото доказателства, прие за установено следното :
От доказателствата по делото е установено, а и не се спори от страните, че ищецът Л.Б.Н. е работил на длъжност младши инспектор в отдел „РК” ТЗ гр.Добрич на Главна дирекция РМВ на ИАРА гр.София. Със Заповед № ЧР-00-38/02.02.2009г. на изпълнителния директор на ИАРА гр. София, издадена на основание чл.106, ал.1, т.2 от ЗДСл, служебното правоотошение на ищеца е прекратено, считано от 03.02.2009г.
С решение № 32/19.02.2010г. на Комисията за защита от дискриминация, постановено по пр. № 58/2009г. е установено, че Марин Димитров като изпълнителен директор на ИАРА в качеството му на орган по назначаването на Л.Б.Н. е нарушил чл.15 от ЗЗДискр. по признак „лично положение”. Комисията е установила, че ищецът е бил назначен на длъжността „младши инспектор” на основание чл.9 и чл.12 от ЗДСл на 01.11.2002г. и до прекратяване на служебното му правоотношение на 03.02.2009г. не е повишаван в ранг въпреки, че е отговарял на всички изисквания за това, а други служители са били повишени.
Съгласно чл.15 от ЗЗДискр., работодателят предоставя на работниците и служителите равни възможности без оглед на признаците по чл.4, ал.1 за професионално обучение и повишаване на професионалната квалификация и преквалификация, както и за професионално израстване и израстване в длъжност или ранг, като прилага еднакви критерии при оценка на дейността им.
По делото е допусната и изготвена съдебно психологична експертиза. От експертизата-неоспорена от страните и кредитирана от съда като обектимно и компетентно изготвена се установява, че непосредствено след атестационните оценки, в преживяванията на ищеца доминират разочарование, огорчение, чувство на несправедливост, пренебрежение и унижение с възходяща градация на интензивността при всяка следваща анестация в рамките на умерената степен през първите часове и изразени в лека степен за повече от месец. След последната атестация към преживяванията се добавят гняв и възмущение, съпроводени от словесна агресия и мерки за ликвидиране на ощетяването. През този период ищецът поддържа свръхконтролиран стил на справяне. Адаптационният му капацитет намалява, като към настоящия момент същият е с повишена фрустрабилност и снижени адаптивни възможности. Изтощеният от свръхконтрол и фрустрационното напрежение неврофизиологичен терен обуславя по-драматичното и хронично протичане на предизвиканото от уволнението кризисно състояние, чийто прояви са все още актуални към настоящия момент.
По делото са допуснати и гласни доказателства с разпитите на свидетелите А., Т. и М..
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:
В исковата молба се твърди дискриминационно третиране от орган на ответника по иска, установено по глава ІV, раздел І от ЗЗДискр. и причиняване на увреждане в резултат на това. Предявеният в настоящия случай иск за обезщетение за вреди черпи правното си основание от разпоредбата на чл. 74, ал.2 от ЗЗДискр. във връзка с чл.1, ал.1 от ЗОДОВ. Съгласно чл.74, ал.1 в случаите по раздел І всяко лице, претърпяло вреди от нарушение на права по този или по други закони, уреждащи равенство в третирането, може да предяви иск за обезщетение по общия ред срещу лицата и/или органите, причинили вредите, а според ал.2 в случаите, когато вредите са причинени на граждани от незаконни актове, действия или бездействия на държавни органи и длъжностни лица, искът за обезщетеие се предявява по реда на ЗОДОВ.
В настоящият казус, ищецът претендира присъждане на обезщетение за нанесени неимуществени вреди, вследствие бездействие на органа по назначаването да го повиши в ранг без оглед на личното му положение, което е признато за акт на дискриминация, извършен в нарушение на чл.15 от ЗЗДискр. Не е спорно по делото, че с влязло в сила решение на КЗД от 19.02.2010г. е установено, че изпълнителният директор на ИАРА, в качеството му на орган по назначаването е дискриминирал ищеца по признак „лично положение”, като е нарушил чл.15 от ЗЗДискр. В тази връзка страните и съдът са обвързани от решението на КЗД, че нарушението на чл.15 от ЗЗдискр. е акт на пряка дискриминация срещу ищеца от органа по назначаването при ИАРА. Това решение обаче нито установява, нито обвързва съда по обезщетението, че Л.Б.Н. е претърпял вреди и че те са в пряка причинно-следствена връзка с дискриминационното третиране.
След като на обезщетение подлежат действително претърпените вреди, които са пряка и непосредствена последица от незаконосъобразното бездействие, в настоящия казус съдът намира исковата претенция на ищеца за недоказана както по основание, така и по размер, поради което следва да бъде отхвърлена. Неимуществените вреди, изразяващи се в негативно психическо състояние на ищеца, следва да бъдат конкретно установени. Необходимо е да се установят конкретни и безпротиворечиви данни за интензитета на негативните преживявания, за тяхната продължителност, на конкретното им въздействие и възприятие от ищеца. В тази връзка не се представиха убедителни доказателства от страна на ищеца. Единствените дани съдържащи се в допуснатата съдебно психологична експертиза, както беше посочено по-горе касаят едно драматично и хронично протичане на кризисното състояние на ищеца, предизвикано от прекратяване на служебното му правоотношение. Колкото до показанията на свидетелите, същите се явяват твърде общи по отношение на правнорелевантните факти, касаещи наличието на негативни преживявания, а и не дават безпротиворечив отговор на въпросите какви конкретно отрицателни преживявания е претърпял ищеца от противоправните бездействия, техния интензитет и продължителност. С оглед на това съдът счита, че ангажираните доказателства по делото не могат да обосноват не само категоричен извод, но дори и основателна индиция, че претърпяното негативно психическо преживяване на ищеца следва да бъде квалифицирано като неимуществена вреда и последващо определяне на справедлив размер на нейното обезщетяване. Предвид това съдът счита, че исковата претенция е недоказана както по основание, така и по размер, поради което следва да бъде отхвърлена.
Водим от горните съображения, Административен съд-Добрич
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявеният от Л.Б.Н. с ЕГН: ********** ***, срещу Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури гр.София, бул.”Христо Ботев” №17, ет.4 с БУЛСТАТ 000649519, представлявана от изпълнителния си директор иск за заплащане на сумата от 10 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, настъпили в резултат на установен от Комисията за защита от дискриминация с решение № 32/19.02.2010г. по преписка № 58/2009г., акт на дискриминация по чл. 15 от ЗЗДискр. спрямо ищеца по признак „лично положение”, осъществен чрез бездействие на органа по назначаването /Изпълнителният директор на ИАРА/ за повищаване в ранг на ищеца.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховния административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщаването му на страните .
Съдия :