Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.Добрич, 07.08.2013г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ГР.ДОБРИЧ, в открито съдебно заседание, проведено на двадесет и трети май две хиляди и тринадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ДИМИТЪР МИХОВ
при участието на секретаря М.М., като разгледа докладваното от съдия Димитър Михов административно дело № 833/2012г. и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по реда на чл. 145 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 118, ал.1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО).
Образувано е по жалба на Р.Б. *** чрез адвокат С.Р., срещу Решение № 31/04.11.2011г. на Директора на ТП на НОИ гр.Добрич. С оспорваното решение е отхвърлена жалбата й против Разпореждане № **********/01.07.2011г. на Началник отдел, администрация “Пенсии” при ТП на НОИ гр.Добрич, с което и е отказано да бъде отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст поради липса на 15 години действителен осигурителен стаж по смисъла на чл.68, ал.3 /в сила от 01.01.2011г./ от КСО.
С Решение № 135/29.05.2012г., състав на АС гр.Добрич е отхвърлил жалбата на Б.. Решението е обжалвано пред ВАС. С Решение № 15548/06.12.2012г., постановено по адм. дело № 8951/2012г., състав на ВАС е отменил решението на АС гр.Добрич и е върнал делото на същия съд за ново разглеждане от друг съдебен състав със съответните указания.
В съдебно заседание жалбоподателката редовно призована, не се явява. Чрез процесуалния си представител адв. Р. поддържа жалбата и моли тя да бъде уважена .
Ответникът по жалбата, Директора на ТП на НОИ гр.Добрич, редовно призован, не се явява, не се представлява. Представя писмена защита вх. № 1582/23.05.2013г., с която моли съдът да остави без уважение подадената жалба и да потвърди обжалваното решение, като правилно и законосъобразно.
Административен съд гр.Добрич, след като прецени законосъобразността на обжалвания административен акт с оглед разпоредбата на чл. 168, ал.1 от АПК във вр. с чл. 146 от АПК и доводите на страните, след преценка поотделно и в тяхната съвкупност на събраните по делото доказателства, намира за установено следното :
Жалбоподателката е подала заявление вх. № МП 7816/08.06.2011г. до ТП на НОИ гр.Добрич с искане да и бъде отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст /ОСВ/. Предвид подаденото заявление, от длъжностно лице на НОИ е изготвен доклад за осигурителния стаж на молителката, изчислен на 11г. 8м. и 6 дни. С разпореждане № **********/01.07.2011г. на Началник отдел, администрация “Пенсии” при ТП на НОИ гр.Добрич и е отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. За да постанови това си разпореждане, началник отдел, администрация “Пенсии”е приел, че жалбоподателката няма право на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл.68, ал.3 от КСО в сила от 01.01.2011г., тъй като няма 15 години действителен осигурителен стаж. Издаденото разпореждане е обжалвано пред Директора на ТП на НОИ гр.Добрич, който с Решение № 31/04.11.2011г. е отхвърлил жалбата на Р.Б. и е потвърдил разпореждането. За да постанови това си решение, Директорът на ТП на НОИ гр.Добрич е приел, че стажът на жалбоподателката, положен като частен земеделски стопанин в размер на 2 години за периода 1956-1957г. не следва да бъде зачетен, тъй като същата е пожелала отпускането на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст при условията на КСО, а не пенсия за старост при условията на ЗПЗСК /отм./. Лицата, които са подлежали на осигуряване по ЗПЗСК /отм./ са могли да се пенсионират до 31.12.1980г. при условията на същия закон, ако това е било по-благоприятно за тях и именно с тази цел е било издадено удостоверение № 172/30.03.1977г. Правилно е зачетен и останалия трудов стаж, тъй като същият е удостоверен въз основа на първична документация – пенсионните книги в архивохранилището на ТП на НОИ гр.Добрич и удостоверения обр. УП-3.
Въз основа на установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Решение № 31/04.11.2011г. на Директора на ТП на НОИ гр.Добрич е издадено от оправомощен по закон орган, в изискуемата от закона форма, при спазване на административно производствените правила. При преценка на материалната законосъобразност на решението, съдът счита, че същото не противоречи на материалноправни разпоредби.
С разпоредбата на чл.68, ал.3 ог КСО в редакцията относима към момента на подаване на заявлението за отпускане на пенсия – 08.06.2011г. е предвидено в случай, че лицата нямат право на пенсия по ал.1 и 2 от същия кодекс, до 31.12.2020 те придобиват право на пенсия при навършване на 65 годишна възраст за мъжете и жените и не по-малко от 15 години действителен осигурителен стаж. Съгласно § 9 от ПЗР на КСО, времето, което се зачита за трудов стаж и за трудов стаж при пенсиониране, положен до 31.12.1999г. съгласно действащите дотогава разпоредби, се признава за осигурителен стаж по този кодекс. Съгласно чл.76 от ППЗП /отм./, за трудов стаж по смисъла на Закона за пенсиите се счита: а) времето, прекарано на рабога по трудов договор от работници и служители в държавни, обществени и кооперативни предприятия, учреждения и организации, както и при частни предприятия и лица срещу трудово възнаграждение независимо от начина на заплащанего му; е) /нова-ДВ, бр.65 от 1975г., доп., бр.48 от 1999г./ времето след 1 януари 1957г., през което лицата са работили като членове-кооператори, както и членове на домакинството на член-кооператор, които са работили.
В настоящият случай основният въпрос, който следва да бъде изяснен е дали по отношение на жалбоподателката са били налице изискванията съдържащи се в чл.68, ал.3 ог КСО, като неговото изясняване би дало отговор на въпроса, дали правилно административният орган е отказал отпускането на лична пенсия за ОСВ или не, респективно правилно и законосъобразно ли е така обжалваното решение на Директора на ТП на НОИ гр.Добрич.
С оглед дадените от ВАС указания, задължителни за настоящата инстанция, по делото са събрани доказателства относно идентичността на имената на жалбоподателката. С писмо рег.№ 56433/18.12.2012г. /л.13 по делото/ на ОД на МВР гр.Добрич е посочено, че лицето Р.Б. – ЕГН:********** е с актуален статут „постоянно пребиваващ в РБългария”-категория чужденец. От представеното по делото Удостоверение за идентичност на лице с различни имена изх.№ АО-01-1910/02.01.2013г. е видно, че Р.Б. с ЕГН: ********** и имената Р.А.С., Р. А.В. и Р. А.К. са имена на едно и също лице.
По делото е допуснато изготвянето на съдебно-техническа и съдебно икономическа експертиза, заключенията по които не са оспорени от страните и които съдът приема за компетентно изготвени.
От заключението на съдебно-техническата експертиза е видно, че представеното по делото удостоверение № 172/30.03.1977г. е точно копие на оригиналния документ, съхраняван в НОИ гр.Добрич, представен в последствие по делото, като данните им са идентични. При изследването на оригинала не са установени следи от поправка, заличаване и интервенция. Посочените в удостоверение № 65-1/25.01.2011г. данни са идентични с данните отразени в пенсионните книги, съхранявани в архивохранилището на ТП на НОИ гр.Добрич, както и с данните, отразени в представените по делото документи на л.24 и л.25.
В заключението по представената по делото съдебно-икономическа експертиза, вещото посочва, че от некоректно попълнени партидни книги и липсата на други документи не може категорично да се твърди жалбоподателката в кое домакинство е работила в периода 1957-1970г. Вещото лице обаче е категорично по отношение обстоятелството, че за същия период общия трудов стаж на жалбоподателката е 6 години и 4 месеца.
Предвид удостоверяването на трудовия стаж на жалбоподателката и представените по делото два документа – удостоверение № 172/30.03.1977г. на ОНС-отдел „ПСГ”-Толбухин и удостоверение № 65-1/25.01.2011г., съдът кредитира второто представено удостоверение, поради това, че същото / удостоверение № 65-1/25.01.2011г./ е издадено въз основа на първичната документация на ТКЗС гр.Каварна, бригада Топола. Нещо повече. От данните по делото е видно, че удостоверение № 172/30.03.1977г. е издадено по повод молба № 1316 от 23.03.1977г. и въз основа на друго удостоверение – удостоверение № ХVІІ-8-747/21.03.1977г. и тр. книжка 243/1971г. Доказателства в тази насока, а именно в насока причините за издаване на удостоверението и документите въз основа на които е издадено не са представени по делото, а и такива не се съдържат нито в архивохранилището на ТП на НОИ гр.Добрич, нито в община Каварна според писмо № ФС-10-100/21.02.2013г. /л.77 по делото/. С оглед представените по делото доказателства-удостоверения обр. УП-3, издадени от „Промтур” ЕООД гр.Добрич и „Албена” АД, удостоверение № 65-1/25.01.2011г. и изготвените и приети по делото съдебни експертизи, се налага извода, че общия осигурителен стаж на жалбоподателката е по-малък от изискуемия 15 години осигурителен стаж по чл.68, ал.3 от КСО. Достигайки до този извод, административният орган е издал един правилен и законосъобразен административен акт, а подадената срещу него жалба като неоснователна следва да бъде отхвърлена.
Мотивиран от изложеното и на основание чл. 118 от КСО, във връзка с чл. 172, ал.2 от АПК, Административен съд – Добрич
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Р.Б. *** против Решение № 31/04.11.2011г. на Директора на ТП на НОИ гр.Добрич, с което е отхвърлена жалбата й срещу разпореждане № **********/01.07.2011г. на Началник отдел администрация „Пенсии” при ТП на НОИ гр.Добрич, по силата на което й е отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст поради липса на 15 години действителен осигурителен стаж по смисъла на чл.68, ал.3 от КСО, в сила от 01.01.2011г.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховния административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщаването му на страните .
Съдия :